Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
93 |
Година |
25.06.2019 |
Град |
Момчилград |
|||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||||||||
|
Момчилградски районен |
съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
На |
25.06. |
Година |
2019 |
|||||||||||||||||
|
В
публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
Председател |
ЙОРДАН ГЕРОВ |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Секретар |
Хюсние Алиш |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Прокурор |
Емил Александров |
|
||||||||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
Съдията Йордан Геров |
|
||||||||||||||||||
|
НЧПР |
дело номер |
128 |
по описа за |
2019 |
година. |
|||||||||||||||
|
Постъпило
е искане от РП-Момчилград за настаняване на задължително лечение в
специализирано здравно заведение, на основание чл.
157, ал.3 от Закона за здравето /ЗЗ/ на М.П.Т., с ЕГН:********** ***, с
оглед евентуалното й психическо заболяване. В съдебно
заседание представителят на РП-Момчилград поддържа така направеното
предложение и счита, че следва освидетелстваното лице М.Т. да бъде настанено
на задължително лечение за срок посочен от вещото лице. Освидетелстваното
лице М.П.Т. участва в производството лично и със служебно назначен
процесуален представител на осн.чл.158,
ал.4 от ЗЗ. Заявява, че се чувства добре, не желае да бъде настанена в
ДПБ на стационарно лечение, а да й бъде определена амбулаторна форма на
лечение. В първото
открито съдебно заседание е изслушан и присъстващия във вр.с
чл.158,
ал.4 от ЗЗ психиатър – д-р Д.П., която заявява, че освидетелстваната
страда от психическо заболяване, тя не може сама да контролира лечението си и
не осъзнава достатъчно необходимостта от лечение. Поради състоянието й към
момента на разглеждане на делото и с оглед изразеното становище от вещото
лице, съдът назначи съдебнопсихиатрична експертиза. За
последното съдебно заседание освидетелстваната М.П.Т. се явява лично и с адв.К., който изразява становище, че в интерес на
подзащитната му е да се лекува, предвид заключението на вещото лице. В открито
съдебно заседание първоинстанционния съд е приел съдебно-психиатричната
експертиза. Представителят
на РП-Момчилград поддържа заключението на СПЕ за настаняване на осв.М.Т. на задължително лечение. Защитникът
на освидетелстваната М.П.Т. – адв.К. поддържа
заключението на изготвената съдебнопсихиатрична експертиза, като счита, че
освидетелстваната следва да бъде настанена на задължително лечение. Въз
основа на събраните в производството гласни и писмени доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното: В РП-
Момчилград е постъпила справка от РУ Кирково за извършена проверка по молба
от П.М.Т. *** с оглед изготвяне на искане за задължително настаняване и
лечение по реда на чл.156, ал.1, пр.1 и чл.157, пр.1 от ЗЗ на М.П.Т.. От
материалите, събрани в хода на проверката е установено, че М.Т. ***, заедно с
двегодишното си дете и родителите си. Същата не се водила на учет в ДПБ Кърджали. М.П.Т. създавала непрекъснати
проблеми на родителите си. Притеснявала близките си, посягала им физически,
отказала да се храни и да приеме лекарствата си, изписани й от психиатър от
гр.Пловдив. Към момента не желаела да постъпи доброволно лечение. На
09.05.2019 год. при разговор и снети обяснения от П.М.Т. – баща на М.Т., И.Д.Т.
– майка, Даниела Д. Сербезова – леля и Венета Докузова
– леля на М.П.Т. било установено, че същата от десет години проявява симптоми
на психическо разстройство. Била заведена в гр.Пловдив при психиатър и е било
назначено лечение в домашни условия и тя приемала лекарствата. След като забременяла
спряла да приеме лекарствата и след раждането на детето здравословното й
състояние се влошило, като от няколко месеца станало нетърпимо. Станала
раздразнителна и агресивна. Престанала да се храни. В това си състояние
представлявала опасност за себе си, за детето си и за околните. Материалите
са били изпратени в РП-Момчилград. В хода на
съдебното следствие е разпитан св.П.Т. - баща на освидетелстваната и св.И.Т.
- майка. От
показанията им се установява, че М. има психически проблем от десет години,
но се лекувала и нямало проблеми по време на лечението. От както родила, от
около две години и половина отказала да приеме лекарства и състоянието й се
влошило. През последните няколко седмици поведението й ескалирало. Не искала
да се лекува и да приеме лекарства. Няколко пъти се нахвърлила върху тях и
върху възрастната им майка. Видно от заключението на назначената СПЕ е, че М.П.Т. страда от "Параноидна шизофрения". В това си състояние тя представлява опасност за себе
си, за близките и околните, като застрашава ,както своето така и тяхното
здраве. На 20.06.2019 год. е била доведена от полицията, тъй като е станала
агресивна към родителите си. Същата е била некритична и негативно настроена. Ето
защо следва да бъде настанена за задължително лечение, с лекарствени средства,
при стационарна форма за срок от два месеца. М.П.Т. не е в състояние да дава информирано съгласие за
лечението си. При така
установената фактическа обстановка, безспорна между страните, съдът прие от
правна страна, че искането на РП-Момчилград е основателно и следва да бъде
уважено. По несъмнен начин е установено кумулативното
наличие както на медицинския критерий по смисъла на чл.146
от ЗЗ, така и социалния такъв, тъй като с поведението си осв.М.Т. на първо място сериозно застрашава своето
здраве, а категорично представлява опасност и за околните предвид
констатираното заболяване. От друга
страна тя не възприема изцяло съществуващото си заболяване,на периоди не
желае да провежда и нужното лечение, и е некритична към състоянието си.
Описаното заболяване – шизофрения се проявява в нарушение на единството на
психичните процеси. Осв.М.Т. страда от заболяването
от преди 10 години, но няма данни да е била наблюдавана стационарно,
нередовно се е придържала към амбулаторен прием на медикаменти. При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че по
отношение на осв.М.П.Т. са налице условията на чл.
155 от ЗЗ: налице е първата предпоставка, а именно заболяване, посочено в
чл.
146, ал.1 от ЗЗ –"Параноидна шизофрения";
налице е и втората предпоставка – лицето, поради заболяването си да представлява
опасност както за себе си,
така и за околните. Поради
изложеното до тук, съдът намира че са налице медицинския и социалния критерий
за настаняване на осв.М.Т. на задължително лечение
по смисъла на чл.
162, ал.1 от ЗЗ. Съобразно
с предложението на вещото лице, заявено в хода на съдебното следствие, съдът намира,
че същото следва да бъде в стационарна форма, с терапия-медикаментозно
лечение, но за срок от един месец, считано от датата на постъпването й, а
именно: 20.06.2019 год. и да бъде проведено в ДПБ -Кърджали. С оглед
събраните по делото доказателства съдът прие също, че осв.М.Т.
не е в състояние да изразява информирано съгласие за лечението си, което пък
обуславя необходимостта от назначаване на лице по реда на чл.162,
ал.3 от ЗЗ, което да изразява такова съгласие по отношение на лечението.
При преценката на този въпрос съдът съобрази, че цитираният текст предвижда
такова лице да бъде назначаво на първо място от кръга на роднините и близките
на лицето и едва при липса на такива или при конфликт на интереси, следва да
бъде назначено служебно определено лице. В
конкретния случай съдът намира, че следва да бъде назначено за лице, което да
изразява информирано съгласие по отношение на лечението на осв.М.П.Т., нейният баща П.М.Т. ***.
|
||||||||||||||||||||