№ 466
гр. Ловеч, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВАНЕТА Й. МИТОВА
при участието на секретаря МАРИЯ КР. КАРАЛАШЕВА
като разгледа докладваното от ИВАНЕТА Й. МИТОВА Гражданско дело №
20234310100947 по описа за 2023 година
Отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл.110 ЗЗД:
Подадена е искова молба от С. М. М., с ЕГН ********** и с адрес: *****,
представлявана от Адвокат Н. И. И. с ЕГН **********, съдебен адрес за призоваване и
съобщения: *****, срещу: „ЕОС Матрикс" ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: ****. представлявано от ***** и ***** (заедно и поотделно), по която сочи, че
съгласно Изпълнителен лист от 26.02.2009 г. по частно гражданско дело № 365 2009 г. на
Районен съд - Ловеч PC Ловеч/, е осъдена да заплати главница в размер на 9417,91 лв. (девет
хиляди четиристотин и седемнадесет лева и деветдесет и една стотинки), представляваща
главница по извлечение от сметка по договор за кредит към 22.02.2009 г. В последствие, на
31.01.2018г. е сключен Договор за цесия между „Обединена Българска Банка" АД /като
цедент/ и ЕОС Матрикс ЕООД /като цесионер/, по силата на който цедентът е прехвърлил
на цесионера портфейл от вземания, в който е включен е процесния договор за кредит. След
погасяване по давност на вземането, за което е издаден процесният изпълнителен лист,
доверителят й е предявил два броя частични искове всеки, от които за сумата от 1 250 лв. от
общата претендирана сума за главница от 9 417,91 лв. Всяка от двете искови молби,
предявени от нея, е била уважена, като съдът се е произнесъл със следните решения по
следните дела: гр.д. № 1801/2019 г., 6-ти състав, PC - Ловеч, Решение № 581/05.12.2019 г. и
последвалото в.гр.д. № 100/2020 г., ОС Ловеч, Решение от 09.07.2020 г.; гр.д.
20214310100755, 6-ти състав. PC - Ловеч - Решение № 285 от 03.11.2021 г.; гр.д. 394/2022г, 9
с-в, РС-Ловеч - Решение №543 : 30.12.2022г. С всяко от гореизброените решения исковият
съд е признал за установено по предявените от С. М. ГЕОРГИЕВА с ЕГН ********** срещу
"Обединена Българска банка" АД отрицателни установителни искове с правно основание чл.
1
439, ал. 1 ГПК, че доверителят му не дължи чрез принудително изпълнение на ответното
дружество сумата от 1 250,00 лв. - част от главницата от 9 417,91 лв. (девет хиляди
четиристотин и седемнадесет лева и деветдесет и една стотинки) по издаден Изпълнителен
лист от 26.02.2009 г. по частно гражданско дело № 365 2009 г. на Районен съд Ловеч /РС
Ловеч. Сочи, че първоначално в исковото производството по гр.д.№ 1801/2019 на РС-Ловеч,
съдебния състав е отхвърлил исковата претенция, но впоследствие решение е обжалвано и
решаващият състав на ОС-Ловеч се произнася с Решение от 09.07.2020 г, по в.гр.д. 100/2020
г. ОС - Ловеч. С решението по въззивното производство се признава за установено по
отношение на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, че не съществува вземането в
размер на 1250,00 лв., част от общо дължима сума в размер на 9417, 91 лв., като погасено но
давност. С оглед приетото в т. 2 от Тълкувателно решение №3 2016 г., постановено на
22.04.2019 г. по ТД №3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, което е задължително за съдилищата,
„решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на присъдено
нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при
предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер па
паричното вземане, произтичащо от същото право". Счита, че тези претенции на ответното
дружество не се дължат, тъй като същите към настоящия момент са погасени по давност и
сочи доводи: общата погасителна давност според ЗЗД е петгодишна - аргумент от чл. 110
ЗЗД, като тя е приложима във всички случаи, при които законът не е определил друг
специален давностен срок. Погасителната давност е установена в обществен интерес, като
целта е да стимулира своевременното упражняване на субективните граждански права. В
правната наука погасителната давност се разглежда като правен институт, юридически факт
и субективно право. Правните норми, които я уреждат, са императивни. Чрез погасителната
давност на кредитора се отнема възможността да иска принудително осъществяване на
своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с
волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение на
кредитора поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от време. Тя служи
за гарантиране на правната сигурност като допринася за бързото развитие и уреждане на
гражданските правоотношения, което е в интерес на всички. Защитата на правата на
кредитора, когато е безсрочна, създава несигурност, както между страните на гражданското
правоотношение, така и в търговския оборот. След като за едно вземане не се търси защита
в продължителен период от време, то се предполага, че е отпаднал правният интерес от
осъществяването му. Погасителната давност има важна функция и в осигуряването на
справедливо съдопроизводство поради трудността за доказване на факти, които са се
осъществили далеч назад във времето. Погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. С изтичането на
петгодишния давностен срок задължението по изпълнителния лист се погасява по давност.
Във връзка с гореизложеното прави възражение за изтекла давност по отношение на
претендираните към ищеца суми, тъй като същите касаят период, надхвърлящ
законоустановения общ петгодишен давностен срок, през който не са предприети
необходимите действия за събиране на вземането. В тази връзка, изтъква, че правният ред
2
следва да почива на установеност в отношенията между правните субекти. В този ред на
мисли и законът придава на възложеното с времето фактическо положение, приоритет пред
формално съществуващото правно положение посредством института на давността.
Неудовлетвореността на определено по съдържанието си правно очакване поражда
несигурност в отношенията между страните. По аргумент от чл. 118 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) изтеклият период от време не засяга самото материално
право, а единствено възможността да бъде наложено изпълнението му. Съгласно чл. 120 от
ЗЗД единствено длъжникът може да реши дали и доколко да се ползва от тази защита. В
този смисъл изтеклият период от време не лишава от съществуване вземането и
следователно не задължава кредитора да заличи начисленото вземане. Институтът на
давността води до загуба на принципно признато качество на притезанието - възможността
изпълнението му да бъде наложено принудително, въпреки че утвърждава като принцип
изпълнение на насрещното задължение. В този смисъл интересите на страните в
правоотношението следва да бъдат третирани еднакво-особеностите на правоотношението
лишават страна от принципно признати й права само ако и доколкото това е изрично
указано в правна норма. Отделно от това, оспорва доверителката му да е страна по договор
за кредит, сключен с „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД; оспорва доверителката му
да е получавала сума по договор за кредит от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД;
оспорва доверителката му да дължи на „ЕОС Матрикс" ЕООД процесната сума. С оглед на
гореизложеното, процесната сума в размер на 1 250,00 лв. (хиляда двеста и петдесет лева) -
сума. представляваща част от цялата главница в размер на 9417,91 лв. (девет хиляди
четиристотин и седемнадесет лева и деветдесет и една стотинки) по Изпълнителен лист от
26.02.2009г. по частно гражданско дело № 365 2009 г. на Районен съд-Ловеч /РС Ловеч), е
изцяло недължима като погасена по давност. С оглед на което моли да се постанови
решение, с което да се приеме за установено, че С. М. М. с горните данни, като ищец в
производството, не дължи на „ЕОС Матрикс" ЕООД с ЕИК *****, сумата, възлизаща на 1
250,00 лева представляваща неплатена част от цялата главница, присъдена с Изпълнителен
лист от 26.02.2009г. по частно гражданско дело № 365/2009 г. на Районен съд - Ловеч PC
Ловеч/ като описаната сума е погасена по давност; както да им бъдат присъдени
направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
Съдът е изпълнил процедурата по чл.131 от ГПК и в законоустановения срок е
постъпил писмен отговор от ответника по делото, твърдящ,че ищцата е предявявала
частични искови претенции по едно и също задължение и съдът е признавал, че не дължи
сумата по ИЛ от 26.02.2009г. по ЧГР 365/2009г. на РС-Ловеч. Заявява, че признава иска и
моли да не бъдат присъждани в тяхна тежест разноските по делото като излага съображения
за това и сочи практика.
Съдът е постановил разпореждане по чл.140 ГПК и разпределил доказателствената
тежест: по иск за установяване недължимост на парична сума, формирана в резултат на
изтекла погасителна давност, ищецът отрича претендираното от ответника материално
право, и в тежест на последния е , при условията на пълно и пряко доказване, да установи
3
съществуването на това право. Лежащата върху ищеца доказателствена тежест касае
единствено факти, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право каквато в случая
погасителната давност.
Досежно ищцовия правен интерес съобрази посочената от ответника практика:
Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч.гр.д. № 510/2018 г. на ВКС, IVг.о. и Определение №
318 от 25.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2828/2018 г. на ВКС, III г.о., Определение № 476 от
20.12.2018 по ч.гр.д №4569/4569 на III г.о г.о., Гражданска колегия на ВКС.
В съдебно заседание страните не вземат лично участие.
От ищеца е депозирана молба-становище и списък на разноските като се претендира
на осн. чл.38,ал.1,т.2 от ЗА-480,00 лева за предоставена безплатна правна помощ, определен
по Наредба №1, и за д.т.-50,00 лева-д.т. и 1,55 лева-б.т.
Съдът като съобрази приетите по делото по съответния ред писмени доказателства:
Адвокатско пълномощно ведно с договор за правна помощ и съдействие; Документ за
платена държавна такса; Изпълнителен лист от 26.2.2009г. по ч. гражданско дело М
365/2009 г, на Районен съд - Ловеч /РС Ловеч; признанието на иска от страна на ответника,
намира че следва да се уважи иска при условията на чл.237 от ГПК.
По разноските:
касае за искане да се присъди възнаграждение за безплатно оказана адвокатска
помощ на ответницата като материално затруднено лице по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и
това обстоятелство изрично е отразено в договора за правна защита и съдействие от
17.05.2023 г., приложен към исковата молба.
Предпоставките и реда за определяне на адвокатското възнаграждение в тази хипотеза
са уредени от посочените специални норми. Нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗА е недвусмислена
и според нея в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, ако
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на възнаграждение, а
размерът му се определя от съда по реда на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Следователно адвокатът, а не страната, която го е
упълномощила, е легитимиран да сезира съда с искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение и съответната сума се присъжда в негова полза. За подаване на съответното
искане не е необходимо изрично упълномощаване от представляваната в хода на
производството по делото страна, нито изходящо от нея изявление. Правото на адвокатско
възнаграждение, на което кореспондира задължението на неоснователно предизвикалата
правния спор страна, е притезателно субективно право, т.е искането е допустимо.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е
дал повод за образуване на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Разпоредбата визира отклонение от общия принцип на чл. 78, ал. 1 ГПК за разпределяне
отговорността за разноските в исковия процес.
В случая ответника признава иска за недължимост на сума като погасен по давност и
моли да не му се присъждат разноски, тъй като с поведението си не е дал повод за
4
завеждане на делото.
Въведената в чл. 78, ал. 2 ГПК кумулативност на предпоставките за освобождаване от
отговорността за разноски е да бъде облекчен ответника от такива, които ищецът би могъл
да спести, съобразявайки се с демонстрирано от ответника предходно на завеждането на
иска поведение, предполагащо признаването му, когато правният резултат от иска,
предоставен в защита на изправната страна е постижим и извънсъдебно. В случая по делото
липсват твърдения, респективно липсват представени доказателства от страна на ищеца за
демонстрирано от ответника спрямо него предходно на завеждането на иска поведение,
предполагащо предявяване на настоящия иск, поради което не е налице хипотезата на чл. 78,
ал. 2 ГПК за възлагане на разноските върху ищеца.
Следва да се съобрази и като аргумент и, че само при осъждане на насрещната
страна за разноските, т. е. при уважаване на иска в общата хипотеза на чл. 78, ал. 1 ГПК,
осъдената страна следва да заплати /овъзмезди/ адвоката за оказаната от него безплатна
услуга съобразно размерите по НМРАВ. В случая, предвид повдигнатия спор, са налице
основанията на чл. 78, ал. 2 ГПК, поради което независимо от уважаване на иска, ответникът
не носи отговорност за разноските, следователно по арг. от чл. 38, ал. 2 ЗАдв. и за
възнаграждението на адвоката на ищеца. Затова според настоящия състав следва да се
отхвърли искането на адв. Н. И. да му бъдят присъдени разноските за адв. в-е като
неоснователно и недоказано както и искането на ищцата за присъждане на разноските й по
делото от общ 51,55 лева като неоснователно и недоказано.
Воден от горните съображения ,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на„ЕОС Матрикс" ЕООД, с ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от ***** и ***** (заедно
и поотделно), че С. М. М. с ЕГН ********** и с адрес: *****, представлявана от Адвокат Н.
И. И. с ЕГН **********, съдебен адрес за призоваване и съобщения: *****, като ищец в
производството, не дължи на „ЕОС Матрикс" ЕООД-СОФИЯ, сумата, възлизаща на 1
250,00 лева представляваща неплатена част от цялата главница, присъдена с Изпълнителен
лист от 26.02.2009г. по частно гражданско дело № 365/2009 г. на Районен съд – Ловеч / PC
Ловеч/ тъй като описаната сума е погасена по давност;
ОТХВЪРЛЯ претенцията на С. М. М., с горните данни, против „ЕОС Матрикс"
ЕООД-СОФИЯ, да й бъдат бъдат присъдени направените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски в размер на общо 51,55 лева: д.т.-50,00 лева и б.т.-1,55 лева
като неоснователна и недоказана.
ОТХВЪРЛЯ искането на Адвокат Н. И. И. с ЕГН **********, съдебен адрес за
призоваване и съобщения: *****, да бъде осъден „ЕОС Матрикс" ЕООД-СОФИЯ, с горните
данни, на осн. чл.38,ал.1, т.2 ЗА, да му заплати сумата 480,00 лева за оказаната от него
5
безплатна адвокатска услуга на С. М., определена съобразно размерите по НМРАВ като
неоснователно и недоказано.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6