Решение по дело №147/2021 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 260073
Дата: 7 април 2021 г. (в сила от 6 май 2021 г.)
Съдия: Иван Георгиев Шейтанов
Дело: 20215310200147
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

                                 Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

 

                      Година

 07.04.2021г.

 

                Град     

Асеновград

                     

                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Асеновградският районен

съд   

   Трети наказателен

състав

 

На

Двадесет и втори март  

 

 

      Година

2021

 

В публично заседание в следния състав:

                           Председател:  

Иван Шейтанов

 

Секретар:

Ася Иванова

 

като разгледа докладваното от

Съдията

 

Наказателно адм. характер дело номер

 147

  по описа за    

2021

    година.

 

 

 

                                                         Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3809936 от ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1 т.2 от ЗДвП на М.М.Б., с ЕГН **********  с адрес *** е наложено административно наказание  „глоба” в размер на 50 лв.

 

ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на М.М.Б., с ЕГН **********  с адрес ***, сумата от 300 /триста / лева за направени по делото разноски.

 

Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.                                                                   

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.    

 

Образувано е по жалба подадена на 28.10.2020г. от М.М.Б., с ЕГН **********  с адрес ***, против Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3809936 от ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1 т.2от ЗДвП на М.М.Б., с ЕГН **********  с адрес *** е наложено административно наказание  „глоба” в размер на 50 лв.

Жалбоподателят М.М.Б. не се явява лично по делото, както не се явява и упълномощения от него повереник адвокат С.П.. Чрез отразеното в жалбата, се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш и се моли за неговата отмяна, като се претендират и направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. Според представеното писмено становище, обжалвания електронен фиш е правилен и законосъобразен и като такъв следва да се потвърди.Претендират за заплащане на юрисконсултско възнаграждение или алтернативно при уважаване на жалбата да се намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение до минимума предвиден в закона.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Атакуваният електронен фиш е бил издаден срещу М.М.Б., за това, че на 09.07.2020г. в 09.04 часа в гр. Асеновград, на бул. „България” №113 в посока на движение на контролираните МПС от север към юг, при максимално разрешена в населено място скорост от 50 км/ч и отчетен/приспаднат  толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч, същият като водач на МПС лек автомобил “Киа Мажентис”, ДК№ РВ 3501 ТР, е извършил нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-М № 566, като при разрешена скорост 50 км/ч е установена скорост 70 км/ч и превишаване на разрешената скорост с 20 км/ч. Като собственик, на когото е регистрирано МПС-то бил установен жалбоподателят и на същият била наложена глоба в размер на 50лв. Съставения фиш е бил връчен срещу подпис на нарушителя на 15.10.2020г. /справка от адм. нак. преписка /

Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на събраните в хода на производството гласни доказателства от разпита на св. Г. Д. Б. и писмените такива: Електронен фиш на ОД на МВР гр. Пловдив, удостоверение за одобрен тип техническо средство, удостоверение от проверка на мобилна система за видеоконтрол, Техническо описание и инструкция за експлоатация на автоматизирано техническо средство TFR1-М, снимков материал, протоколи за проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-М”.

Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество, за основателна във връзка с наведените доводи за допуснато нарушение на чл. 39, ал.2 вр. ал.4 от ЗАНН, за което са цитирани и съдебни решения по КНАХД № 2561/2020г., КНАХД № 1789/2020г. и КНАХД № 2561/2020г. и двете на Адм. Съд Пловдив.

При така установената по горе фактическа обстановка съдът приема, че от страна на жалбоподателя е осъществен съставът на вмененото административно нарушение. Нарушението за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, касае превишаване на разрешената скорост, която за път в населено място е 50 км/ч, в какъвто смисъл е и текста на посочената като нарушена разпоредба на чл.21,ал.1 от ЗДвП. От събраните в хода на производството доказателства се установява съставомерността на констатираното нарушение, тъй като автомобилът на нарушителят Б. е заснет при движение със скорост от 73 км/ч, с автоматизирано техническо средство, като е отчетена и допустимата грешка/толеранс от 3 км/ч при измерване на скоростта, при въведено ограничение от 50 км/ч.  Спорното в случая е дали АНО е следвало да издаде обжалвания електронен фиш или нарушителя е трябвало да бъде санкциониран съгласно правилата в чл.39, ал.2 вр. ал.4 от ЗАНН. Съгласно текста на чл.189, ал.4 от ЗДвП, то „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи”. Обжалвания  електронен фиш обаче се явява незаконосъобразен според съда, тъй като съгласно разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗАНН, „За случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.” В случая с електронния фиш е предвидена и наложена глоба в размер точно на 50 лева, като това попада в хипотеза по чл.39, ал.2 ЗАНН. Същия текст гласи, че „За маловажни случаи на административни нарушения, установени при извършването им, когато това е предвидено в закон или указ, овластените контролни органи могат да налагат на местонарушението глоби в размер от 10 до 50 лв. За наложената глоба се издава фиш, който съдържа данни за самоличността на контролния орган и на нарушителя, мястото и времето на нарушението, нарушените разпоредби и размера на глобата. Фишът се подписва от контролния орган и от нарушителя, че е съгласен да плати глобата, и се изпраща на финансовия орган на съответната общинска администрация за изпълнение. На нарушителя се дава препис, за да може да заплати доброволно глобата. При това положение, макар и минимумът предвиден за нарушението на Б. вече да не се явява необжалваем, то същото следва да квалифицира, като “маловажен случай”. Според правилата на цитираните по - горе законови разпоредби в тези случаи редът за санкциониране е този с фиш/но не електронен такъв/, а при отказ /т.е. липса на съгласие/ е следвало да се състави АУАН, респективно да се издаде НП. Този извод следва недвусмислено и от текста на чл.85а ЗАНН, според който “Доколкото в този закон няма особени правила за административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо средство или система съгласно чл.39, ал.4, се прилагат разпоредбите на Закона за движението по пътищата”. От тук следва и извода, че ЗАНН има приоритет пред разпоредбите на ЗДвП, при наличие на съответно правило в него, както е в случая. Във връзка с горното, то текста на чл.189 ал.4 ЗДвП няма как да се яви и като специален по отношение тези на чл.39, ал.4 и чл.85а ЗАНН.  Направеното възражение във връзка с нарушението на чл.39, ал.2 вр. ал. 4 от ЗАНН, се явява основното, като то следва да бъде уважено и обжалвания фиш да бъде отменен като незаконосъобразен. Във връзка с основанието поради което отменява обжалвания електронен фиш, съдът не намира за необходимо да се произнася по всички останали възражения направени от страна на жалбоподателя и неговия повереник. Все пак следва да се посочи, че не се установяват допуснати нарушения във връзка с използването на АТСС и обстоятелствата относно действията на полицейския орган който го е използвал.

Предвид изхода на делото, искането на основание чл. 63,ал.3 от ЗАНН за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя  се явява основателно  и следва да бъде уважено. Съгласно тази разпоредба, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. По настоящото производство те се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). Съгласно установеното от нормата на чл.18, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления (за една инстанция), в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Предвид и което искането до този размер следва да бъде уважено, като съдът осъди ОД на МВР Пловдив, да заплати на жалбоподателя направените разноски в размер на 300 лева.

 

Мотивиран от горното Съдът постанови решението си.

                                                                                                                                       

 

                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: