МОТИВИ към присъда от 13.04.2010 г. по Н.О.Х.Д. № 1016/ 2010 г. по описа на БРС, НК, ХІІІ
състав
Бургаска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт по обвинението на И.П.П., ЕГН – **********, за извършени в условията на съвкупност на три престъпления,
а именно : за това, че на 23.11.2008 г. около 01.30 часа в гр. Бургас, к-с
„Меден рудник” на ул. „Въстаническа” на кръстовището й с ул. „П. нива”
управлявал лек автомобил марка „.............”, модел „...........” с рег. № .............
с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, именно 1, 33 на
хиляда, установено по надлежния ред с протокол № 1517/24.11.2008 г. за
изготвена химическа експертиза от специализирана химическа лаборатория към БНТЛ
при МВР – Бургас – престъпление по чл.343б, ал.1 от НК ; за това, че на същото
място и по същото време при условията на съвкупност с горното престъпление при
управление на посоченото МПС,
нарушавайки правилата за движение, визирани в : чл.21, ал.1 от ЗДвП „При
избиране скоростта на движение на водача
на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на
скоростта в км/ч – за категория „В” в населено място – 50 км/ч” и чл.150 от ЗДвП, а именно „Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по
пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от
правоспособен водач”, управлявал като неправоспособен водач превозното средство
със скорост от 110,5 км/ч и допуснал ПТП с паркирания пред жилищна кооперация
на ул. „Въстаническа” № 11 лек автомобил марка „.”, модел „..........” с рег. №
........, собственост на И.П.Д., ЕГН – **********, като по непредпазливост
причинил значителни имуществени вреди на стойност 2 668,90 лева –
престъпление по чл.343, ал.1, б.”А”, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК, вр.
чл.21, ал.1 и чл.150 от ЗДвП ; и за това, че на същото място и по същото време
при условията на съвкупност с горните две престъпления при управление на посоченото МПС, нарушавайки правилата за
движение, визирани в : чл.21, ал.1 от ЗДвП „При избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в
км/ч – за категория „В” в населено място – 50 км/ч” и чл.150 от ЗДвП, а именно
„Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата,
отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен
водач”, управлявал като неправоспособен водач превозното средство със скорост
от 110,5 км/ч и допуснал ПТП с паркирания пред жилищна кооперация на ул.
„Въстаническа” № 11 лек автомобил марка „....”, модел „......” с рег. № ........,
собственост на Т.М.Ч., ЕГН – **********, като по непредпазливост причинил
значителни имуществени вреди на стойност 2 226,55 лева – престъпление по
чл.343, ал.1, б.”А”, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК, вр. чл.21, ал.1 и
чл.150 от ЗДвП.
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка и правна квалификация на деянията. Пледира на подсъдимия
да бъде наложено наказание по първото престъпление в размер на четири месеца
„лишаване от свобода”, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението му да
се отложи с изпитателен срок от 3 години, а за другите две – по девет месеца
„лишаване от свобода” за всяко, като изпълнението им също се отложи с
изпитателен срок от 3 години на основание чл.66, ал.1 от НК. На основание
чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия според обвинението следва да се наложи едно
общо най-тежко наказание в размер на девет месеца „Лишаване от свобода” с
приложение на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години.
Относно предявените
граждански искове от пострадалите Ч. и Д. прокурорът счита, че са неоснователни
по отношение размера за претърпени имуществени вреди, защото част от тях, както
самите граждански ищци потвърждават, са възстановени от застрахователя, поради
което гражданския иск на Ч. следва да се уважи за сумата от 507,65 лева и да
бъде отхвърлен в останалата му част до пълния претендиран размер, а искът на Д.
– уважен за сумата от 516,92 лева и отхвърлен в останалата му част до пълния
претендиран размер.
В проведеното
съдебно заседание на 13.04.2010 г. съдът прие за съвместно разглеждане в
наказателния процес гражданските искове с правно основание чл.45 ЗЗД, предявени
от И.П.Д. и Т.М.Ч. против подсъдимия И.П.П. за сумите съответно 2668,90 лева и
2226,55 лева, представляващи обезщетение за претърпените от тях имуществени
вреди в резултат на престъплението по чл. 343, ал.1, б.”А”, вр. чл.342, ал.1,
вр. чл.23, ал.1 НК, вр. чл.21, ал.1 и чл.150 от ЗДвП.
Гражданските ищци
пледират исковете им да бъдат уважени изцяло, тъй като са доказани по основание
и размер.
Защитникът на
подсъдимия П. изтъква, че обвинението срещу последния е доказано от обективна и
субективна страна, но съдът следва да наложи наказания в по нисък размер, а
именно – за престъплението по чл.343б, ал.1 от НК наказание три месеца
„лишаване от свобода”, изпълнението на което следва да бъде отложено с
изпитателен срок от 3 години на основание чл.66, ал.1 от НК, а за другите две
престъпления да бъде наложено наказание „пробация” и на основание чл.23, ал.1
от НК да бъде определено едно общо най-тежко наказание в размер на три месеца
„лишаване от свобода”, изпълнението на което следва да бъде отложено с
изпитателен срок от 3 години на основание чл.66, ал.1 от НК. Защитата намира
предявените граждански искове за изцяло неоснователни, поради което пледира да
бъдат отхвърлени.
Подсъдимият П. в
последната си дума моли съда да бъде снизходителен.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 НПК, намира за
установено следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият И.П.П. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, безработен, с
адрес гр. Б. понастоящем в затвора гр. Бургас, ЕГН **********.
На 23.11.2008 г.
около 01.30 часа подсъдимият И.П., след употреба на алкохол ( около 300 грама
водка ) и въпреки че е неправоспособен водач, управлява л.а. марка „.....”,
модел „............” с рег. № ..............., собственост на С. П.И., сестра
на подсъдимия. В посоченото време той се движи по ул. „Въстаническа” в к-с
„Меден рудник” по посока на ул. „П. нива” със скорост от 110,5 км/ч, при
разрешена максимална скорост за този пътен участък от 50 км/ч. Подсъдимият
решава да извърши маневра „завой наляво”, за да продължи движението си по ул. „П.
нива”, но поради високата скорост, употребата на алкохол и неправоспособността
му, изгубва управлението над автомобила, който се поднася по посока на
паркираните автомобили пред жилищна кооперация на ул. „Въстаническа” № 11.
Подсъдимият задейства спирачната система, но поради високата скорост не успява
с аварийно спиране да преустанови движението на автомобила, при което следва
сблъсък в задната лява част на л.а. марка „....”, модел „...........” с рег. № .............,
собственост на свидетелката Д.. От сблъсъка л.а. „.........” прескача бордюра
на тротоара пред жилищната кооперация и спира движението си в стълб на
тролейбусната линия. Впоследствие се установява, че са му нанесени значителни
имуществени вреди на стойност 2 668,90 лева.
В същото време л.а.
„.............” продължава движението си и с лява задна част надира по цялата
дължина в дясната му част л.а. марка „.........”, модел „...........” с рег. № ....................,
собственост на свидетелката Т.Ч.. На същия са нанесени значителни имуществени
вреди на стойност 2226,55 лева. От удара л.а. „.........” се измества и с
лявата си задна част удря в задната част паркирания л.а. „.........”, модел „....”
с рег. №.................., собственост на Д.С.. Нанесената вреда е на стойност
291,36 лева. След последвалия верижен сблъсък задната дясна част на л.а. „БМВ”
се удря в предната дясна част на л.а. марка „........”, модел „...........” с
рег. № .............., собственост на Х.Г.. Нанесените имуществени вреди са на
стойност 1019,02 лева.
Лекият автомобил,
управляван от подсъдимия, преустановява движението си на стълбището пред
магазина, разположен на приземния етаж на жилищната кооперация. На същия са
причинени значителни имуществени вреди на стойност 2 055,65 лева.
Впоследствие се
установява, че подсъдимият е управлявал превозното средство с концентрация на
алкохол в кръвта от 1,33 на хиляда.
На 21.01.2010 г. Х.Н.Г.,
собственик на л.а. марка „..”, модел „..............” с рег. № ..............
заявява, че на основание чл.343, ал.2 от НК желае наказателното производство
относно нанесените по неговия автомобил да бъде прекратено.
На 21.01.2010 г. Д.М.С.,
собственик на л.а. марка „.............”, модел „..........” с рег. № .............
заявява, че на основание чл.343, ал.2 от НК желае наказателното производство
относно нанесените вреди по неговия автомобил да бъде прекратено.
На 02.02.2010 г. С.
П.И., собственик на л.а. марка „...........”, модел „............” с рег. № ...........
заявява, че на основание чл.343, ал.2 от НК желае наказателното производство
относно нанесените вреди по неговия автомобил да бъде прекратено.
При предявяване на
материалите на останалите двама собственици на л.а. марка „...........”, модел
„.............” с рег. № ............... и на л.а. марка „......”, модел „...........”
с рег. № .............., съответно Т.Ч. и И.Д., двете представят извлечение от
сметки, от които е видно че ЗПК „Лев инс” АД е изплатила на двете по предявена
щета следните суми : 1718,90 лева на Ч.
и 2 151,98 лева на Д..
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Така описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа обясненията на
подсъдимия П. ( частично ), показанията на свидетелите Ч. и Д., заключенията на
експертите по назначените химическа и авто-техническа и оценъчна експертизи,
препис от акт за установяване на административно нарушение от 23.11.2008 г.,
съставен от С.М. на подсъдимия – л.10 от ДП, справка за съдимост на подсъдимия,
протокол за оглед на местопроизшествието – л.31-32 от ДП, ведно с фотоснимки
към него, свидетелство за регистрация на МПС част І за л.а. „....” – л. 77 от
ДП, договор за застраховка „гражданска отговорност”, сключен между св. Ч. и ЗПАД
„Булстрад” АД, нотариално заварен договор за покупко-продажба на МПС – лек
автомобил марка „..............”, модел „.............”, между Р.Р. и С. И. –
л.64 от ДП, извлечение от банкова сметка ***. Ч. – л.83 от ДП, извлечение от
банкова сметка ***. Д. – л.84 от ДП, справка за нарушител от началник сектор
„Пътна полиция” към МВР – Бургас – л.80 от ДП.
Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия, че на инкриминираната дата пътната настилка в
посочения участък е била заледена, поради което той не е могъл да я овладее,
защото само няколко часа след произшествието, а именно в 03.15 часа до 04.46
часа на 23.11.2008 г., старши разследващият полицай е извършил оглед на
местопроизшествието и не е констатирал наличие на заледяване. В протокола, в
който се обективира това процесуално-следствено действие, е отразено, че „платното
за движение е без неравности с наклон на спускане по посока на огледа”, а
настилката е „суха” от „дребнозърнест асфалт”. В този смисъл причина за
настъпването на ПТП не са фактори, стоящи извън действията на подсъдимия.
Останалият по
делото доказателствен материал възпроизвежда фактите от предмета на доказване
безпротиворечиво, поради което съдът го кредитира изцяло.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
По обвинението за извършено престъпление по чл.343б, ал.1
от НК :
Съдът намира, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на това престъпление,
поради следните мотиви :
Категорично се установи, че подсъдимият е
управлявал МПС на инкриминираната дата с концентрация на алкохол в кръвта от
1,33 на хиляда. Безспорно се доказа, че е изпил около 300 грама водка, т.е.
концентриран алкохол. В този смисъл той е съзнавал, че организмът му е под
въздействие на алкохол, предвиждал е, че концентрацията на последния в кръвта
му може да достигне такава стойност, която превръща деянието му ( управление на МПС в такова състояние ) от
административно нарушение в престъпление, но въпреки всичко се е примирявал с
тази възможност и се е отнасял към нея безразлично. Ето защо от субективна
страна следва да се приеме, че подсъдимият е действал при форма на вината
„евентуален” умисъл.
По обвинението за извършени две престъпления с правна
квалификация чл. 343, ал.1, б.”А”, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК, вр.
чл.21, ал.1 и чл.150 от ЗДвП :
Безспорно се
установи по делото, че подсъдимият е неправоспособен водач. Следователно в
момента, в който се качва зад волана и потегля с автомобила, съзнава, че
нарушава разпоредбите на ЗДвП, който изисква всяко МПС да се управлява от
правоспособен водач, като не е необходимо знание от негова страна за
систематичното място на разпоредбата на чл.150 ЗДвП в самия нормативен акт.
Макар и да съзнава
това обаче, подсъдимият предприема управление на МПС, поради което следва да се
приеме, че той умишлено нарушава императивното правило на чл.150 от ЗДвП.
Подсъдимият
умишлено, при форма на вината „пряк” умисъл, нарушава и друга разпоредба на
ЗДвП, а именно тази на чл.21, ал.1, защото съзнава, че се движи в населено
място ( безспорно к-с „Меден рудник” е в рамките на гр. Бургас ), където
максимално допустимата скорост на движение на автомобилите от категория „В”, в
която попада управляваното от подсъдимия МПС, е 50 км/ч, съзнава, че
автомобилът се движи със скорост, значително надвишаваща тази граница, а именно
110,5 км/ч, но въпреки това продължава движението си по този начин като цели
именно поддържане на тази скорост.
Предвид наличието
на алкохол в кръвта на подсъдимия, високата скорост, с която се движи, и
неправоспособността му, възможността П. да загуби контрол над управляваното от
него МПС е била с такава степен на вероятност, водеща до неизбежност.
Подсъдимият не е предвидил, но е бил длъжен и е могъл да предвиди, че всички
тези фактори ще му попречат да изпълни успешно маневра „завой наляво” и предвид
това, че се движи в жилищен квартал, при загуба на управлението автомобилът му
ще се удари в паркираните автомобили и ще им причини вреди на значителна
стойност.
Ето защо следва да
се приеме, че спрямо настъпилия вредоносен резултат – причинените имуществени
вреди, подсъдимият е действал при форма на вината „непредпазливост” в нейната
проявна форма „небрежност”.
Съдът намира обаче,
че подсъдимият е извършил едно престъпление, а не две поради следните мотиви :
След като е загубил
контрол над автомобила и същият е станал неуправляем подсъдимият е сложил
началото на процес, върху чието развитие не може да влияе. Ето защо не зависи
от неговата воля дали ще бъдат причинени имуществени вреди на един или няколко
автомобила. В този смисъл деянието е едно, като престъпният резултат ще бъде
стойността на всички причинени имуществени вреди, независимо от това, че може
да бъдат засегнати имуществени права на различни лица. Така установеният
престъпен резултат вече подлежи на преценка представлява ли „значителни
имуществени вреди” или не.
Настоящият съдебен
състав намира, че имуществените вреди са „значителни”, защото са на стойност
4895,45 лева.
Ето защо
подсъдимият бе признат за виновен за извършване в реална съвкупност с
престъплението по чл.343б, ал.1 от НК на едно престъпление по 343, ал.1, б.”А”,
вр. чл.342, ал.1 НК, вр. чл.21, ал.1 и чл.150 от ЗДвП, вр. чл.23, ал.1 НК, за
това, че на 23.11.2008 г. около 01.30 часа в гр. Бургас, к-с „Меден рудник”, на
ул. „Въстаническа”, на кръстовището й с ул. „П. нива”, при условията на
съвкупност с престъплението по чл.343б, ал.1от НК, при управление на л.а. марка
„...........”, модел „..........” с рег. № ..................., нарушавайки
правилата за движение, визирани в чл.21, ал.1 от ЗДвП „При избиране на
скоростта на движение водача на пътното превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в км/ч – за категория „В” в населено
място – 50 км/ч” и чл.150 от ЗДвП „Всяко пътно превозно средство, което участва
в движението по пътищата, отворени за обществено ползване трябва да се
управлява от правоспособен водач”, управлявал като неправоспособен водач
превозното средство със скорост от 110,5 км/ч и допуснал пътно транспортно
произшествие с паркираните пред жилищна кооперация на ул.”Въстаническа” № 11
л.а. марка „...........”, модел „.............”, с рег. № ...............,
собственост на И.П.Д., ЕГН – **********, и л.а. марка „.............”, модел „................”
с рег. № ......................., собственост на Т.М.Ч., ЕГН – **********, като
по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди на И.Д. в размер на
2668,90 лева и на Т.Ч. в размер на 2 226,55 лева, общо в размер на 4895,45
лева.
На основание чл.304
от НПК съдът призна подсъдимият за невиновен и го оправда по първоначално
повдигнатото му обвинение за извършени две престъпления по чл. чл.343, ал.1,
б.”А”, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК, вр. чл.21, ал.1 и чл.150 от ЗДвП
за причинени значителни имуществени вреди поотделно на И.Д. и на Т.Ч..
ПО НАКАЗАНИЕТО
За престъплението по чл.343б, ал.1 от НК :
Предвид
обстоятелството, че подсъдимият е млад човек, на 25 години, неосъждан,
изразяващ съжаление за случилото се, съдът намира, че това е изолиран случай в
живота му, поради което му определи наказание в минимален размер от три месеца
„лишаване от свобода” – аргумент от чл.39, ал.1, вр. чл.343б, ал.1 НК, където
не е определен минимум на наказанието.
Съдът намира обаче,
че за поправянето на подсъдимия не се налага да изтърпи така наложеното
наказание, поради което отложи неговото изпълнение с изпитателен срок от три
години на основание чл.66, ал.1 от НК.
Тъй като
подсъдимият е неправоспособен водач, съдът не му наложи кумулативно
предвиденото в чл.343г НК наказание „лишаване от право да управлява МПС”.
За престъплението по чл. 343, ал.1, б.”А”, вр. чл.342,
ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК, вр. чл.21, ал.1 и чл.150 от ЗДвП :
При
индивидуализиране на наказанието съдът отчете както младата възраст на
подсъдимия и необремененото му съдебно минало, така и стойността на причинените
вреди и факта, че са засегнати имуществените права на две лица, взе предвид естеството
на нарушените разпоредби на ЗДвП ( подсъдимият е неправоспособен водач, движещ
се с над 60 км/ч над допустимата максимална скорост ) и времето на
осъществяване на деянието, поради което намери за справедливо наказание „лишаване
от свобода” за срок от 8 месеца.
Съдът намира обаче,
че за поправянето на подсъдимия не се налага да изтърпи така наложеното
наказание, поради което отложи неговото изпълнение с изпитателен срок от три
години на основание чл.66, ал.1 от НК.
Тъй като
подсъдимият е неправоспособен водач, съдът не му наложи кумулативно
предвиденото в чл.343г НК наказание „лишаване от право да управлява МПС”.
По приложението на чл.23, ал.1 от НК :
Двете престъпления
са извършени преди да има влязла в сила присъда за кое да е от тях, поради
което са налице предпоставките за определяне на общо най-тежко наказание на
подсъдимия. Предвид това съдът наложи на подсъдимия П. едно наказание, а именно
„лишаване от свобода” за срок от осем месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението му с изпитателен срок от три години.
ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ
От доказателствата по делото се установява, че
свидетелката И.П.Д. е собственик на лек автомобил марка „...........”, модел „..............”
с рег. №........., като в резултат на действията на подсъдимия П. са й
причинени имуществени вреди на стойност 2 668,90 лева, а свидетелката Т.М.Ч.
е собственик на лек автомобил марка „............”, модел „...............” с
рег. № .................. като в резултат на същите действия са й причинени
имуществени вреди на стойност 2 226,55 лева. Ето защо имат право да претендират
да им бъде изплатено обезщетение в посочения за всяка една от тях размер,
защото съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които е причинил
другиму виновно.
По делото обаче са
налице доказателства, че ЗПК „Лев Инс” АД е изплатила на двете по предявена от
тях щета следните суми : 1718,90 лева на
Ч. и 2 151,98 лева на Д., следователно искът на първата следва да бъде
уважен само за сумата от 507,65 лева, като подсъдимият бъде осъден да я заплати, и отхвърлен в останалата
му част до пълния предявен размер от 2 226,55 лева, а искът на втората –
уважен само за сумата от 516,92 лева, като подсъдимият бъде
осъден да я заплати, и отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер
от 2 668,90 лева, защото в противен случай ще се стигне до неоснователно
обогатяване, което е недопустимо.
Тъй като гражданските ищци не претендират за заплащане на лихви върху претендираните от тях суми, съдът
не присъди такива.
ПО РАЗНОСКИТЕ
С оглед
постановената осъдителна присъда и на основание чл. 189, ал.3 от НПК,
подсъдимият П. бе осъден да заплати в полза на държавата по сметка на БРС направените
по делото разноски в размер на 281 лева и сумата от 100 лева, представляваща дължима държавна
такса общо за
уважените размери на гражданските искове на основание чл.2 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :/П/
( съдия
С. Мутафчиев )
Вярно с оригинала!
Златка Калоянова