РЕШЕНИЕ
№ 139
гр. Кюстендил, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мая Анд. Миленкова
при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова
като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно
наказателно дело № 20211520201406 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН
ЕТ „Й. К. – Д. **“ ЕИК *********, представлявано от Й.К. С., ЕГН
**********, с адрес в ************* е подал жалба против наказателно
постановление № 586069-F586740 от 07.07.2021г., издадено от началник
отдел „Оперативни дейности“ – София, Централно управление на НАП, с
което на основание чл.185, ал. 2, във вр. с чл.185, ал.1 от Закона за данък
добавена стойност /ЗДДС/ е наложено на търговеца административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 500,00 /петстотин/ лева за
нарушение на чл. 31, ал.4 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на министъра на
финансите.
Иска се отмяна на наказателното постановление, като се сочат основания за
маловажност на нарушението и липсата на умисъл при извършеното
нарушение. Твърди се за неправилно прилагане на материалните норми.
Административнонаказващият орган, чрез юрк. Г. М. изразява
становище за законосъобразност и обоснованост на издаденото наказателно
постановление, поради което моли жалбата да не бъде уважавана, а
процесното НП да бъде потвърдено.
1
Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при
условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
На 08.01.2021г. В.М. – инспектор по приходите в ЦУ на НАП, в
присъствието на Н.П. са извършили проверка в търговски обект – кафе
аперитив, находящ се в гр. Кюстендил, ул. „Бузлуджа“ № 85, стопанисвано от
ЕТ „Й. К. – Д. **“, ЕИК *********. В хода на същата се установило от
въведеното в експлоатация фискално устройство /ФУ/ модел ZIT B30,
индивидуален номер на ФУ ZI012144, ИН на ФП № 64012144, регистрирано в
НАП под № 4294387 от 01.07.2019г., че е издаден фискален бон № 5581 от
09.08.2020г. на стойност 10051,50 лева, който не е сторниран. Изискана е
информация за лицето или фирмата, извършило това плащане, както и за
предприетите действия в случай на операторска грешка при въвеждане на
стойността на извършената продажба. В срок до 07.09.2020г. не е извършена
сторно операция при операторска грешка.
Посоченото е установено от проверяващите органи чрез разпечатка на
контролната лента на електронен носител /КЛЕН/ за 09.08.2020г.
Едноличният търговец е представил декларация, че фискален бон №
5581 на стойност от 10051,50 лева от 09.08.2020г. е издаден от ФУ ZI012144 в
обекта в гр. Кюстендил, ул. „Бузлуджа“ № 85,
Бил съставен протокол за извършена проверка № 0460485, серия АА.
Въз основа на него е съставен и АУАН № F586740/2101.2021г., предявен и
връчен на въззивника срещу подпис и без възражения. Такива не постъпили и
в срока по чл. 44 от ЗАНН.
С оглед на това е издадено обжалваното НП № 586069-F586740 от
07.07.2021г. от началник отдел „Оперативни дейности“ – София, Централно
управление на НАП, с което на основание чл.185, ал. 2, във вр. с чл.185, ал.1
от Закона за данък добавена стойност /ЗДДС/ е наложено на търговеца
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500,00
/петстотин/ лева за нарушение на чл. 31, ал.4 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на
министъра на финансите. НП е връчено лично на въззивника на 01.12.2021г.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства -
преписката по АНП, вкл. АУАН, протокол за извършена проверка, касови
бележки, разчети от фискално устройство и др. които съдът кредитира изцяло
2
като достоверни и непротиворечиви. Като конкретни, подробни и логични,
подкрепящи се от останалите доказателства по делото, съдът кредитира и
показанията на св. П..
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Наказателното постановление и АУАН са издадени в предвидените от
закона срокове и от оправомощени лица. АУАН е съставен в присъствието на
един свидетел, чието ЕГН не е посочено в акта, но това нарушение не е
съществено, тъй като не ограничава правото на защита на наказания.
Липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата
на чл. 28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение, тъй като законът
не задължава АНО да изложи писмено съображенията си за това. Не е
ограничено правото на защита на наказаното лице, той като защитата се гради
срещу фактите.
На дружеството - жалбоподател е ангажирана
административнонаказателната отговорност на основание чл. 185, ал. 2 от
ЗДДС. Нормата гласи, че извън случаите на ал. 1 на лице, което извърши или
допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по
неговото прилагане, се налага глоба – за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция – за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв., а
когато нарушението не води до неотразяване на приходи се налагат санкциите
по ал. 1. Според чл. 185, ал. 1 от същия закон, на лице, което не издаде
документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.
Съвкупният анализ на чл. 185, ал. 1 и чл. 185, ал. 2 от ЗДДС налага
извода, че за да се наложи на едно лице административно наказание
„имуществена санкция“ в размерите по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, следва
нарушението по ал. 2 да е довело до неотразяване на приходи, факт, който е
елемент от състава на административното нарушение и който подлежи както
на установяване и доказване от наказващия орган, така и на вписването му в
3
наказателното постановление като част от състава на нарушението от
обективна страна. От друга страна когато нарушението по ал. 2 не е довело до
неотразяване на приходи, това също следва да бъде установено и доказано по
надлежния ред и описано в наказателното постановление, с оглед изискването
на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В процесното наказателно постановление не е
ясно на какво основание административнонаказващият орган е квалифицирал
нарушението по чл. 185, ал. 2, във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Последното
трябва да бъде описано и обосновано изрично в наказателното
постановление, защото е част от фактическия състав на нарушението. След
като това не е направено, описаната фактическа обстановка в НП съдържа
съставите на двете отделни нарушения по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, поради
което не може да бъде извършена преценка на какви фактически основания е
приета правната квалификация по чл. 185, ал. 2, във връзка с чл. 185, ал. 1 от
ЗДДС. При това положение е нарушено правото на санкционираното лице,
което е основание за отмяна на НП.
Настоящият състав на съда установява, че от фактическа страна не са
посочени всички обстоятелства, относими към съставомерните елементи на
нарушението. В АУАН и НП не е посочена датата на извършеното
нарушение. Датата на извършване на нарушението е пряко относима към
съставомерните елементи и индивидуализират нарушението по безспорен
начин. В НП са посочени две дати – датата на издаване на фискален бон
№5581/09.08.2020г., който не е сторниран и датата 07.09.2020 г., но не става
ясно за коя дата АНО е искал да накаже търговеца - дали за 09.08.2020г. или
на 07.09.2020 г., или пък на 08.09.2020 г. предвид посоченото, че той е
следвало да извърши сторно операцията в срок до 07.02.2020 г.
Волята на актосъставителя и наказващия орган, изложени в АУАН и НП
следва да бъде ясна, а не да се предполага и не е допустимо тя да се извлича
чрез тълкуване на доказателствата, тъй като това нарушава правото на защита
на наказания субект още с повдигане на административното обвинение с
АУАН. Липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението от
фактическа страна е съществено процесуално нарушение, тъй като
ограничава правото на въззивника да разбере в какво се изразява
нарушението, за което е наказан, нито въз основа на какви факти и въз основа
на това да организира защитата си.
4
Съдът намира, че са налице и предпоставките нарушението да бъде
квалифицирано като маловажен случай. Според ТР № 1/2007 г. на ОСНК,
ВКС - всякога когато решаващият съд констатира, че предпоставките на чл.
28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е
основание за отмяна на наказателното постановление, поради противоречието
му със закона.
За „маловажни случаи“ на административни нарушения наказващият
орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Съгласно чл. 93, т. 9 от ДР на НК „маловажен
случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Основателни са възраженията на оспорващия, че при извършване на
горната преценка наказващият орган в лицето на началник отдел „Оперативни
дейности“ – София в ЦУ на НАП е игнорирал съществено смекчаващо
обстоятелство от поведението на нарушителя, а именно че не е налице
неотразяване на приходи и е налице надлежна отчетност, което без съмнение
не разкрива каквото и да е поведение на търговеца, което да е насочено в
разрез с установения ред на държавно управление. Тази специфика на случая
съвкупно с другите обстоятелства - първо нарушение и липса на настъпили
вреди, предпоставят преценката на съда в полза на маловажността на
извършеното административно нарушение.
По изложените съображения, съдът намира, че издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно
приложение на материалноправните норми.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 528804-F552486/30.07.2020 г.,
издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ – София при
5
Централно управление на Националната агенция по приходите, с което на ЕТ
„Й. К. – Д. **“ ЕИК *********, представлявано от Й. К. С., ЕГН **********,
с адрес в **************, на основание чл. 185, ал. 2 във връзка с ал. 1 от
ЗДДС за нарушение по чл. 31, ал. 4 от Наредба № Н-18/13.12.2016 г. е
наложена административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
500 /петстотин/ лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административния съд - Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
6