Р Е
Ш Е Н
И Е №722
гр. Бургас, 17 май
2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр. Бургас, в съдебно заседание на двадесет и осми април, през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА
при секретар С.А., като разгледа докладваното
от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА адм. д. № 1393 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл.
27, ал. 7 от ЗПЗП, във вр. с чл. 166, ал. 2 от ДОПК.
Образувано е по жалба,
подадена от О.Х.И.,
ЕГН **********, УРН 518200, гр. Несебър, общ. Несебър, обл. Бургас срещу Акт за
установяване на публично държавно вземане №
02/121/07487/3/01/04/02/10.04.2020г., издаден от изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие“, с който на О.Х.И. е определено подлежащо на възстановяване
публично държавно вземане в размер на 21 347,56 лв., ведно с дължима
лихва, представляващо плащане по договора за финансова помощ.
Жалбоподателят
иска отмяна на акта. Счита, че същият е издаден при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правил и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че
инвестицията по процесния договор е ползвана в производството и отглеждането на
посочените в бизнес плана, култури. Според него,
неправилно АУПДВ е издаден въз основа на
проверка, обхващаща само приходи от три вида продукция- тази посочена в бизнес
плана. Излага съображения и за неправилно прилагане на нормите и т. 30 от
„Правила за определяне на размера на подлежащата за възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по
мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г.“. Претендира
присъждане на разноски.
В съдебно
заседание, се явява лично и с адвокат М.,
който поддържа жалбата и направените с нея искания. Заявява, че събраните
доказателства, в т.ч и експертизите установяват твърденията, изложени в
жалбата.Претендира за присъждане на разноски в размер на 2100лв., по представен
списък.
Ответникът
изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Л., намира жалбата за неоснователна и недоказана.
Претендира присъждане на разноски в размер на 100лв.- юрисконсултско
възнаграждение.
І. ФАКТИТЕ:
Жалбоподателят О.Х.И. бил регистриран в ДФ "Земеделие" с Уникален регистрационен номер
(УРН) 518200, като подател на заявление за подпомагане по мярка 121
"Модернизиране на земеделските стопанства“ от Програма за развитие на
селските райони за периода 2007-2013г., ведно с бизнес план към него.
Фондът предоставил
на ползвателя безвъзмездната финансова помощ за извършването на дейностите,
заявени за финансиране с проект № 02/121/07487, а именно: „Закупуване и
въвеждане в експлоатация на земеделска техника“. Съгласно бизнес плана,
земеделският производител заявил, че с направената инвестиция ще се реализират
приходи от продажба на земеделска продукция- конкретно от продажба на тикви за
първата и втората година, и от продажба на тикви, череши и сливи за третата,
четвъртата и петата година на бизнес-плана.
В таблица 12
"Производствена програма" в Раздел ІІІ.2.А.1 от бизнес-плана,
кандидатът посочил следните приходи от дейност по години както следва (л.351):
За първа година
– приходи от тикви – 186000 кг. за 74400лв.;
За втора година
– приходи от тикви – 186000 кг. за 74400лв.;
За трета година
– приходи от тикви – 186000 кг за 74400лв.; от череши – 21000кг. за 21000лв.;
за сливи – 9000кг. за 4500лв.
На 20.11.2015г.
между ДФ "Земеделие" и О.Х.И. бил сключен Договор № 02/121/07487 за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 121 "Модернизиране на
земеделските стопанства“ от Програма за развитие на селските райони за периода
2007-2013г., подкрепена от ЕЗФРСР.
Според чл. 3 от
договора, първоначално одобрената помощ била в размер на 21 347, 56
лв.-Приложение № 1 към договора.
На 30.11.2015
г. О.И. подал до органа Заявка за второ (окончателно) плащане №
0212107487301(л.22). В приложената към заявката Таблица за разходите към заявка
за плащане по мярка 121 посочил като инвестиция в ДМА закупуването на
култиватор Selvi, пръскачка Витех 800-12м, Редова сеялка Azim и
машина с откл.секция Calderoni FPF 67 (л. 29).
Окончателното плащане по договора за безвъзмездна помощ било
извършено на 16.12.2015г. (факт, който не е спорен между страните- л.297).
Срокът, за който ползвателят е следвало да изпълнява
задълженията си по договора, бил три години от датата на получаване на
окончателното плащане (арг. т.4,28 от договора, л. 43).
Със Заповед №
371372/30.11.2018г. началник отдел на Регионален технически инспекторат (л.301)
назначил проверка на място на кандидат с УРН 518200, с начална дата на
проверката 03.12.2018г. и крайна дата – 14.12.2018г.
Според
представен по делото Контролен лист за посещение на място, кандидатът бил
посетен в периода 04.12.2018г. – 11.12.2018г. г. Проверяващите установили, че
машините, закупени с безвъзмездната помощ, са налични и функциониращи,
съобразно одобрения проект.
При
административния контрол на място на заложени параметри/показатели в
бизнес-плана, било установено, че ползвателят не е достигнал прогнозните
стойности/нива, свързани с натовареност, капацитет, производствена програма (л.
309). С приложения Работен лист за проверка за реализиране на заложени
параметри/показатели в бизнес плана (л.320) през проверявания период
2016-2018г. били констатирани количества продукция и приходи от продажбата й,
както следва:
Вид на
продукцията 2016 |
Количество - кг |
Приходи от продажба |
||
По БП |
От ПнМ |
По БП |
От ПнМ |
|
череши |
0,00 |
17000 |
|
17136 |
сливи |
0,00 |
5450 |
|
5493,60 |
дини |
0,00 |
6300 |
|
1134 |
тикви |
186000 |
5500 |
74400 |
5160 |
Вид на
продукцията 2017 |
Количество - кг |
Приходи от
продажба |
||
По БП |
От ПнМ |
По БП |
От ПнМ |
|
череши |
0,00 |
29151,23 |
|
26236,106 |
сливи |
0,00 |
15131 |
|
13616,57 |
лук |
0,00 |
137530 |
|
10081,88 |
картофи |
0,00 |
|
|
1518,97 |
тикви |
186000 |
|
74400 |
0,00 |
Вид на
продукцията 2018 |
Количество - кг |
Приходи от продажба |
||
По БП |
От ПнМ |
По БП |
От ПнМ |
|
Череши |
21000 |
48430 |
|
13266 |
сливи |
9000 |
15200 |
|
4103,40 |
лук |
0,00 |
151890 |
|
18890,40 |
тикви |
186000 |
|
74400 |
0,00 |
Установено
било, че за финансова 2016 година били
реализирани приходи от продажба на продукция в размер на 9823 лв.- 13,29% изпълнение на бизнес плана за тази
година. За финансова 2017 година били реализирани приходи от продажба на
продукция в размер на 9667,38 лв.- 12,99% изпълнение на бизнес плана за тази
година. За финансова 2018 година били реализирани приходи от продажба на
продукция в размер на 30216,50 лв.-30,25% изпълнение на бизнес плана за тази
година. За трите пълни проверявани финансови години общото изпълнение на
одобрения бизнес план бил в размер на 18,81% от заложените в него приходи,
изчислено средно аритметично за всички проверявани години.
За резултатите
от извършената проверка на място О.И. бил уведомен с писмо изх. №
01-282-6500/703/17.12.2018г. (л.333)
С писмо изх. №
01-6500/8825 от 12.11.2019г. (л. 15) изпълнителният директор на ДФ
"Земеделие" открил производство по издаване на акт за установяване на
публично държавно вземане, в което посочил, че след извършени административни
проверки е установено, че е налице неизпълнение на договорни и нормативни
задължения, не са постигнати целите на мярката за подобряване на цялостната
дейност и конкурентноспособност на земеделските стопанства. Налице е
неизпълнение на бизнес плана за проверяваните периоди на трите пълни финансови
години, което доказва икономическа нежизнеспособност на проекта и същият не
отговаря на определените изисквания съобразно чл. 16, ал.1, ал. 5 от Наредба №
8 от 03.04.2008г.
Във връзка с писмото
И. подал писмено възражение вх. № 01-6300/8825/03.12.2019 г., с което заявил,
че законодателството, към датата на действие на процесния договор за
безвъзмездна помощ, е спазено. Посочил, че срокът на договора бил до
20.11.2015г., като окончателно плащане получил на 16.12.2015г., поради което
проектът му бил в наблюдение до 16.12.2018г. Заявил, че цялата обработваема
земя, включително сливите и черешите, през трите години на реализация на
проекта, е с добра доходност. По т.4,24 бил длъжен да поддържа и използва земя с общ размер не
по-малък от 122дка, върху която да отглежда една или няколко култури от група II, съгласно
приложение №3. И през процесния период е изпълнил задължението, като под внимание
следва да се вземат и приходите от плодовете, попадащи в тази група.
На 10.04.2020
г. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" издал по отношение на О.Х.И.,
УРН: 518200 Акт за установяване на публично държавно вземане № 02/121/07487/3/01/04/02/, с който на осн. чл.27, ал.3 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, на основание чл. 51, ал. 1, и ал. 2 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 121,
на основание т. 8.1, във връзка с неизпълнение на т. 4.14 от договора, на основание
чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, определил подлежащо на възстановяване публично
държавно вземане общо в размер на 21 347,56 лв., ведно с дължима лихва.
В мотивите
посочил, че за трите пълни финансови години общото изпълнение на одобрения
бизнес план е в размер на 18,81% от заложените в него приходи от продажба на
земеделска продукция от тикви, череши и сливи, изчислени средно аритметично за
всички проверявани години. След направените изчисления на постигнатите
финансово-икономически показатели е установено неизпълнение на бизнес плана за
проверяваните периоди, което доказва икономическа нежизнеспособност на проекта
и това, че същият не отговаря на определените изисквания, съобразно чл. 16, ал.
1, ал. 5 от Наредба № 8 от 03.04.2008г.
Актът бил
връчен на 16.04.2020г.
Жалбата срещу
него е подадена до съда, чрез административния орган, на 29.04.2020 г.
По делото е
допусната и приета съдебно-икономическа експертиза.
Според
вещото лице общо осчетоводените приходи от производство на селскостопанска
продукция от цялото стопанство на земеделския производител, съгласно
предоставената информация по първични документи и обобщено по години са: за
2016 г. – 29 523,60лв.; за 2017 г. – 59 359,59лв.; за 2018 г. –
37 630,80лв. Приходите включват продажба на тикви, череши, вишни, сливи,
лук, дини и картофи. Реализираните приходи за 2016г. са в размер на 39,68%
изпълнение от заложените в производствената и търговска програма приходи от
продажба на продукция. За 2017 г. реализираните приходи са в размер на 79,78%
изпълнение от заложените в производствената и търговска програма приходи от
продажба на продукция, а за 2018 г. – 37,68%. Средноаритметичното изпълнение за
периода 2016-2018г. с ДДС, спрямо заложеното в бизнес плана е в размер на
50,87%.
Вещото
лице изчислява съотношението на данните за приходи в размер без ДДС, както
следва: за 2016 г. – 33,06 % изпълнение; за 2017 г. - 66,49 % изпълнение; за
2018 г. -31,39 % изпълнение. Средноаритметичното изпълнение за периода
2016-2018г. без ДДС, спрямо заложеното в бизнес плана определя в размер на
42,39%.
Заложените
стойности за всяка година поотделно, както и действително реализираните,
експертът обобщава, така:
Период |
Приходи от бизнес план лв. |
Реализирани приходи без ДДС |
% изпълнение |
Установени от органа реализирани приходи |
Установен от органа % изпълнение |
2016 г. |
74 400 |
4 300 |
5,78% |
9 823 |
13,20% |
2017 г. |
74 400 |
0,00 |
0,00% |
9 667,38 |
12,99% |
2018 г. |
99 900 |
15 623 |
15,64% |
30 216,50 |
30,25% |
Среден % изпълнение |
248 700 |
19 923 |
8,01% |
|
18,81% |
Вещото
лице обяснява, че разликата в средноаретметичното изпълнение идва от различните
цифри на приходите, които е
установило спрямо тези, установени и
посочени в акта, който се обжалва.
По
допуснатата допълнителна експертиза вещото лице посочва, че в акта не са взети
предвид следните видове култури: за 2016г. череши за 14 280лв. без ДДС и
за 2017г. череши за 21 863,42лв. без ДДС. Ако се вземат предвид всички
реализирани приходи от заявените в Бизнес плана видове култури, средният
процент на приходите спрямо посочените в него, ще бъде:
За
2016г. – 28 923,60лв с ДДС или 24 103,00 лв. без ДДС – изпълнение
32,40%
За
2017г. – 37 836,96лв с ДДС или 31 530,80 лв. без ДДС – изпълнение 42,38%
За
2018г. – 36 259,80лв с ДДС или 30 216,50 лв. без ДДС – изпълнение
30,25%.
ІІ. ПО ДОПУСТИМОСТТА:
Жалбата е
допустима. Подадена е от лице с доказан правен интерес от оспорване- адресат на
акта и в предвидения от закона, срок.
Правоотношенията,
предмет на оспорения акт са във връзка с предоставена безвъзмездна финансова
помощ на жалбоподателя от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони (2007 – 2013 г.).
ІІІ. ПРАВОТО:
Оспореният акт е издаден от
компетентен орган – изпълнителният директор на ДФ "Земеделие",
действащ при спазване пределите на териториална компетентност и при наличие на
материална такава, по силата на чл. 20а ал. 5 от Закона за подпомагане на
земеделските производители.
Съдът намира, че при издаване на
акта са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, предпоставящи
извод за отмяна.
Съображенията за това са
следните:
В случая административното
производство по издаване на оспорения АУПДВ е образувано и проведено при
действието на разпоредбите на чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП (ред. ДВ, бр. 51 от
2019 г., в сила от 28.06.2019 г.).
Според чл. 27, ал.6, дължимостта
на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от
страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за
налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 – 9 от Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се
установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на
чл. 73 от същия закон.
Ал.7 на текста сочи, че
дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради
неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от
страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се
установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по
реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Тази нормативна регламентация
налага извод, че след изменението на ЗПЗП /ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019г./,
законът изрично разграничава случаите, в които дължимостта на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, се установява с решение за финансова
корекция и с акт на установяване на публично държавно вземане. По силата на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП
издаването на АУПДВ е субсидиарно, когато не са налице основанията по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕСИФ за
налагане на финансова корекция.
Както вече бе посочено,
фактическото основание за издаване на оспорения акт е неизпълнение на бизнес
плана за периода 2016-2018г., което обосновава извод за икономическа
нежизнеспособност на проекта и несъответствие с определените изисквания,
съобразно чл. 16, ал. 1, ал. 5 от Наредба № 8 от 03.04.2008г.
Заложените
в бизнес плана параметри в т. ч. и финансовите показатели са индикатори за
изпълнение на одобрения проект /по мерките и подмерките от ПРСР/ и
непостигането им осъществява хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ,
за налагане на финансова корекция с издаването на решение по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ.
След изменението на ЗПЗП, ДВ бр.
51/2019 г., в сила от 28.06.2019г., специалният закон в нормата на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП,
изрично препраща към ЗУСЕСИФ по отношение на: установяването дължимостта на
подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, поради нарушение от
страна на ползвателите на помощ по мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на
финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 – 9 от ЗУСЕСИФ;
видът на административния акт, с който се извършва това установяване – решение,
както и по отношение на реда за неговото издаване - чл. 73 от ЗУСЕСИФ.
Следователно при наличие на основание по чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП
във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕСИФ
/както е в случая/, дължимостта на подлежащата на възстановяване финансова
помощ се установява с решение за налагане на финансова корекция, издадено от
Изпълнителния директора на ДФ "Земеделие" по реда на ЗУСЕСИФ, а не с
АУПДВ, както е сторено в случая.
Приложимостта на реда по чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП не
следва и по аргумент от § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ
/изм., ДВ, бр. 2 от 03.01.2018г. /, независимо, че в относимата Наредба № 8 от 03.04.2008г.,
издадена на основание § 35, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП,
се съдържа предвиден специален ред за контрол и изпълнение на дейностите по
проекта, като са регламентирани и условията, при които ДФЗ -РА може да иска
връщане на вече изплатени суми - чл. 51.
Този извод следва от разпоредбата
на § 12, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗПЗП
/обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г. /, предвиждаща, че започналите производства по
издадените до датата на влизането в сила на този закон
наредби по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 – 2013 г. и на
мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 – 2020 г., се
довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Следователно
приложимостта на досегашния ред на предвидените в наредбите по прилагането на
ЗПЗП производства, вкл. и тези, касаещи възстановяване на БФП, е обусловена от
наличието на започнато производство по реда и при условията на такава Наредба и
неизтичането на периода на мониторинг.
В случая периода за мониторинг е
три години (т.4,28 от договора и §1, т.2, б.“б“ на ДР на Правила за определяне
на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките ПРСР 2007-2013
г.), считано от датата на окончателното плащане по договора – 16.12.2015г. и
изтича на 16.12.2015г.
Административното производство по
издаване на процесния АУПДВ, е образувано на 12.11.2019г. /с изпращането
на писмо изх.
№ 01-6500/8825 от 12.11.2019г. (л. 15),
към който момент обаче, тригодишният мониторингов период е изтекъл.
С изтичането на този период
прилагането на "досегашния ред" за установяване дължимостта на
подлежащата на възстановяване БФП / т. е. редът по чл. 51 от Наредба № 8 от 03.04.2008г./,
е недопустим, като определянето на приложимия процесуален ред следва да се
извърши според действащите правила по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП
/ДВ бр. 51/ 2019 г., в сила от 28.06.2019 г. / - в случая с издаването на
решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ, а
не чрез издаване на АУПДВ за възстановяване на изплатената финансова помощ.
По изложените съображения съдът
намира, че оспореният акт следва да бъде отменен, като издаден при съществено
нарушение на процесуалните правила.
При този изход на спора на
жалбоподателя следва да се присъдят своевременно поисканите и доказани в размер
на 2100лв.( 10лв.- държавна таска; 650лв.-възнаграждение на вещо лице и
1440лв.- възнаграждение на адвокат), разноски.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл.172 ал.2 АПК, Административен съд Бургас, ІV-ти
състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане №
02/121/07487/3/01/04/02/10.04.2020г., издаден от изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие“.
ОСЪЖДА ДФ „Земеделие“
да заплати на О.Х.И.,
ЕГН **********,*** сума в размер на 2100 (две хиляди и
сто) лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд, в 14 -дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: