Р Е Ш Е Н И Е № 260437
12.08.2021 г., гр. Сливен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД VІ-ти
ГРАЖДАНСКИ състав
в
публично заседание на 13.05.2021г., в следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО
МИНЕВ
гр. дело № 5526
по описа за 2019 година.
В исковата молба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
със седалище гр.София /Теленор/ се твърди, че по силата на сключен на
13.02.2017г. Договор за мобилни услуги, за срок от 24 месеца, ответника по делото М.Г.А. е негов абонат и
титуляр на мобилен номер с избрана абонаментна програма Старт, по която дължи
месечна абонаментна такса от 11.99лв. Така също, жената закупила на изплащане
мобилно устройство HUAWEI на 23 вноски, всяка по 1.99лв.
Твърди се също, че А. не
изпълнявала задълженията си да заплаща дължимите от нея суми, въпреки че за тях
ищеца издавал фактури: първата за периода 25.03.- 24.04.2017г. за:
месечна абонаментна такса- 11.99лв. с ДДС; лизингова вноска от 1.99лв.;
международни разговори на стойност 18.06лв. и един SMS-
0.12лв., общо
36.65лв., със срок на плащане 10.05.2017г.; втората за периода 25.04.-
24.05.2017г. за: месечна абонаментна такса- 11.99лв. с ДДС; лизингова
вноска от 1.99лв. и международни разговори на стойност 12.90лв., общо 30.36лв.,
със срок на плащане 09.06.2017г. и третата за периода 25.05.- 24.06.2017г.
за: месечна абонаментна такса- 11.99лв. с ДДС и лизингова вноска от 1.99лв.,
общо 13.98лв., със срок на плащане 10.07.2017г.
Така задължението на
ответницата за незаплатени услуги възлязло на 80.99лв., а в резултат на последващи
счетоводни операции е 79.79лв. Тъй като не го заплатила, въпреки падежа на
отделните задължения, изпаднала в забава. Това дало на търговеца възможност, от
която той се възползвал, като едностранно прекратил действието на сключените с
жената договори и обявил всички свои вземания за предсрочно изискуеми. В
резултат на това тя освен горната сума му дължала и незаплатените, съгласно
погасителен план, лизингови вноски за мобилното устройство- 35.82лв.
Поради пасивността на А., изразяваща
се в липса на нейни престации, Теленор се обърнало за съдействие към съда,
който му издал заповед за изпълнение, с която й разпоредил да му заплати сумите.
Тя обаче не била намерена, за да й се връчи, в резултат на което дружеството
предявява искове съда с решение да приеме за установено, че ответницата му
дължи 79.79лв., ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението по
чл.410 от ГПК и 35.82лв. Така също, търси и сторените от него разноски в
исковото производство- за доплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Ответницата бе
представлявана от назначен й от съда, в условията на чл.47 от ГПК особен
процесуален представител-адвокат. На него именно бе връчен препис от исковата
молба, като в срок е депозиран писмен отговор, в който се излагат съображения
за неоснователност на претенциите- защото вземанията на ищеца не са били предсрочно
изискуеми, а и тъй като са погасени с изтекла в полза на ответницата давност.
На проведеното открито
съдебно заседание ищцовото дружество не изпрати процесуален представител, но
чрез писмено изявление на такъв-адвокат, исковете се поддържат. За ответницата
се яви особения й процесуален представител, който по същество поддържа
възраженията си.
След като анализира
събраните по делото доказателства, съда приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от едно от приложенията на
исковата молба- документа, представляващ листи 8 и 9 от материалите по делото,
на 13.02.2017г. е бил сключен Договор за мобилни
услуги, по силата на който Теленор да предоставя такива на М.Г.А. по
абонаментен план Старт, с месечна вноска, дължима от нея, в размер 11.99лв. с
ДДС.
По силата на друг договор
от същата дата- документа, представляващ л.10, дружеството е продало на жената,
на изплащане, мобилно устройство HUAWEI, чиято стойност 158.26лв. с
включен ДДС 20%, тя трябва да заплати, съгласно погасителен план, инкорпориран
в договора, на 23 вноски, всяка по 1.99лв.
Част от доказателствения
по делото материал са Ценова листа на Теленор за абонаментни планове и Общите
условия на дружеството.
То е издало цитираните в
исковата молба четири фактури, последната от които нарича пак там кредитно
известие- листи №№ 13,14,15 и 16 от делото.
На 16.05.2019г. Теренор е
подало пред СлРС заявление по чл.410 от ГПК и в образуваното въз основа на него
ч.гр.д.№ 2499/2019г. е издадена заповед за изпълнение - № 1572/ 17.05.2019г., с
която на М.Г.А. е разпоредено да му заплати главница в размер 115.61лв.,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление за мобилни услуги по Договор от
13.02.2017г., потребени за периода от 25.03.2017г. до 24.08.2017г., за което
има издадена фактура №**********/ 25.08.2017г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението – 16.05.2017г., както и 18.85лв.-
мораторна лихва за забава, начислена за периода от 10.09.2017г. до 18.04.2019г.
При така установената фактическа обстановка
съда прави следните правни изводи:
Предявени
са положителни установителни искове- за съществуването на две парични вземания,
за които на ищеца е издадена, по –рано във времето, в т.н. заповедно
производство и на основание чл. 410 от ГПК, заповед за изпълнение. Съдът обаче
не е успял да я връчи на ответницата, тъй като не е намерена на постоянен и
настоящ адрес, което е довело до даване на указания на кредитора-заявител да
предяви процесните искове. Това той е сторило в срок. Същите са основани на
договори- на неизпълнение от ответницата на
нейни задължения по два договора. Първият от тях е за предоставяне на
мобилни услуги по конкретна абонаментна програма, по
силата на която жената дължи месечна абонаментна такса от 11.99лв. с вкл.ДДС.
За нея Теленор е издало три фактури, за периодите 25.03.- 24.04.2017г.;
25.04.- 24.05.2017г. и 25.05.- 24.06.2017г.
С тях са осчетоводени и други задължения на М.А., а именно:
международни разговори на стойност 18.06лв. и един SMS-
0.12лв.- с
първата по ред от тях и международни разговори на стойност 12.90лв.- с втората
по ред. Така също, във всяка и лизингова вноска от 1.99лв., дължима за закупеното
от жената, въз основа на втория, на изплащане мобилно устройство HUAWEI, чиято
стойност 158.26лв. с включен ДДС 20%, тя трябва да заплати, съгласно
погасителен план, част от договора, на 23 вноски, всяка по 1.99лв.
Ответницата не оспори, нито установи, ищеца да е неизправна по
договорите страна. Съдът намира, че поради това и предвид издадените от
дружеството фактури, то е изпълнило задълженията си. С това за ответницата се е
активирало задължението да заплати стойностите по всяка от тях. Тя обаче не
ангажира доказателства да е сторила това. Ето защо и дължи сумите за процесните
три периода, включени във фактурите, представляващи листи №№13,14 и 15 от
материалите по делото - № **********/ 25.04.2017г.; № **********/ 25.05.2017г.
и №**********/ 25.06.2017г., а фигуриращи и в следваща фактура, наречена в
исковата молба кредитно известие- №**********/ 25.07.2017г. Те са на обща
стойност 79.79лв. Последната се дължи, като обезщетение за забавата, в която
длъжника е изпаднал в заплащането й, заедно със законната лихва, считано от
датата на депозиране пред съда на заявление по чл.410 от ГПК- защото от този именно момент се счита
предявен установителния иск, съгласно изричната разпоредба на чл.422 ал.1 от ГПК.
По вземането за лизингови вноски- за стойността на мобилното
устройство, за месеците след онези, за които са издадени процесните фактури.
Ответницата не ангажира доказателства да ги е платила, а това бе в нейна
тежест. Поради това тя ще понесе неблагоприятните последици, които закона
свързва с това- съда приема, че сумите са дължими. По вземането особения
процесуален представител на А. направи възражение в писмения отговор, че жената
не го дължи, тъй като вземанията на Теленор за погасителните вноски не са
станали предсрочно изискуеми, както се твърди от дружеството в исковата молба.
Според съда този факт/въпрос в случая е без значение за делото- защото съда е
длъжен да вземе предвид всички относими към спорното право факти, дори и онези,
настъпили в хода на делото- чл.235 ал.3 от ГПК. В случая лизинговите вноски от
по 1.99лв. месечно се дължат по погасителен план, инкорпориран в договора, като
те са двадесет и три. Т.е., в началото на 2019-на година е настъпил падежа и на
последната от тях А заявлението е подадено през м.05.2019-та година, т.е. при
падежирали всички дължими от ответницата вноски.
С
горните доводи съда ще уважи и двата иска. В края трябва да се посочи, че в
заповедта за изпълнение, издадена в ч.гр.д.№ 2499/2019г. съда е разпоредил на
М.А. да заплати на Теленор сумата 115.61лв. Същата се получава при сборуване на
двете суми, предмет на установителното исково производство /79.79лв. и
35.82лв./.
Основателността
на исковите претенции навежда на извод, че на ищеца следва да се присъдят
сторените от него разноски по делото-чл.78 ал.1 от ГПК. В допълнително писмено
изявление, депозирано преди и предназначено за него именно, открито съдебно
заседание, пълномощника на ищеца прави изявление, че търси разноски за
заповедното производство: 25лв. държ.такса и 180лв.адв.възнаграждение и същите
тези суми, както и депозит за особения проц.представител на ответницата- 150лв.,
за исковото производство. Изявлението е своевременно направено- преди
приключване на съдебно дирене в настоящото дело и поради това съда трябва да го
вземе предвид.
За
разноските в заповедното производство- ищеца има право на такива- като вид и
размер, разноски, каквито са те по заповедта за изпълнение. В случая са точно
търсените – общо 205лв. /25лв. за държ.такса + 180лв. за адв.възнаграждение/.
За
разноските в исковия процес- търсените от Теленор суми са реално извършен от
дружеството разход, тъй като са представени документи за плащането на сумите:
вносна бележка от 21.11.2019г. за заплащане на държавна такса, 180лв.-адв.възнаграждение
по ДПЗС от 10.10.2019г., в който е отбелязано, че договореното възнаграждение е
платено в брой и 150лв.- заплатен депозит, определен от съда, за възнаграждение
за особения процесуален представител, назначен на ответницата. Т.е., търсените
от ищеца разноски по списъка му по чл.80 от ГПК, инкорпориран в писменото
становище на пълномощника му-адвокат, е 355лв. /25лв.+180лв.+150лв./.
При горните съображения, Сливенски
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
на осн.чл.415 ал.1 и чл.422 ал.1 от ГПК за установено, че М.Г.А. с ЕГН **********
и с особен процесуален представител по делото адв.Т. ***, дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК *********, със седалище
гр.София и съдебен адресат адв.Виолета Герова от АК София сумата, за която на дружеството е издадена, от Сливенски районен
съд в производството по ч.гр.д.№ 2499/2019г., заповед за изпълнение- № 1572/
17.05.2019г.- 115.61лв., ведно със законната лихва, считано от 16.05.2019г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М.Г.А. с ЕГН ********** да заплати на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК *********, направените от последното разноски в
заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 2499/2019г. на СлРС- 205лв. /двеста и пет лева/.
ОСЪЖДА М.Г.А. с ЕГН ********** да заплати на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК *********, направените от последното разноски в
настоящото гр.дело № 5526/2019г. на СлРС, за които се представи списък по чл.80
от ГПК- 355лв. /триста петдесет и
пет лева/.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на съответната
страна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: