№ 3902
гр. София, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:б в
при участието на секретаря СВ
като разгледа докладваното от б в Гражданско дело № 20241110103670 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът Т. Х. М. е предявил срещу ответника К.... кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл.26, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД, с които се иска да бъде
прогласена за нищожна клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно
разглеждане, предвидена в договор за потребителски кредит от разстояние № .. от 29.11.2019
г., сключен между страните, както и осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, с който се иска осъждането на ответника да заплати сумата в размер на 5 лв.
/частична претенция от общо 215, 20 лв./, представляваща недължимо платени суми по
договора за кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на
исковата молба (19.01.2024 г.) до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 29.11.2019 г. е сключил договор за потребителски кредит от
разстояние № .. с ответника. Страните се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на
450 лева, със срок за погасяване 60 дни. В посочения договор кредиторът е било посочено,
че ГПР е в размер на 48, 23 %, а договорната лихва е в размер на 40, 10%. В договора е било
уговорено, че ищецът дължи такса за бързо разглеждане в размер на 215, 20 лв. Твърди, че
изцяло е погасил сумата по договора. Твърди, че клаузата, с която е уговорено заплащане на
такса за експресно разглеждане, е нищожна поради противоречие с добрите нрави, както и
поради неспазване на нормите на чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143,
ад.1 от ЗЗП. Счита, че таксата се отнася за действия по усвояването и управлението на
кредита, които са част от дейността на кредитора по предоставянето на кредита. Твърди, че
клаузата е в противоречие с добрите нрави, в резултат на което се достига до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на
интересите на потребителя с цел извличане на собствена изгода на кредитора. С оглед
гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените
по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове. Посочва, че уговореният краен срок за плащане на процесния
кредит е бил 28.01.2020 г., като към тази дата кредитът не е бил заплатен, а на 31.01.2020 г.
1
задължението е било погасено чрез рефинансиране посредством сключване на нов договор
за кредит с № OL... от 31.01.2020 г. Излага доводи, че е била извършена новация, поради
което процесният договор от 29.11.2019 г. не съществува и за ищеца липсва правен интерес
да иска прогласяване на нищожност на негова клауза, като същият вече не обвързва
страните. По отношение иска по чл. 55 ЗЗД оспорва ищецът реално да е заплатил сумата от
215, 20 лв., а при условията на евентуалност, прави възражение за изтекла петгодишна
погасителна давност. Моли исковете да бъдат оставени без разглеждане като недопустими, а
при условията на евентуалност отхвърлени като неоснователни.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че
между страните е възникнало е възникнало облигационно отношение по договор за
потребителски кредит от разстояние № .. от 29.11.2019 г., който е съдържал такса за бързо
разглеждане в размер на 215, 20 лв., както и че същата противоречи на закона и добрите
нрави.
По иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже,
че е заплатил твърдените суми, че те са постъпили в патримониума на ответника, а
ответникът следва да докаже, че сумите са платени на годно правно основание. В тежест на
ответника е да установи наведените твърдения за извършена новация на процесното
задължение.
От фактическа страна:
По делото не е представен процесният договор с № .. от 29.11.2019 г., но между
страните не е спорно, че такъв договор е бил сключен, както и неговото съдържание. Не е
спорно и че договорът съдържа уговорка за такса за бързо разглеждане в размер на 215, 20
лв., което се установява и от приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
Вещото лице е посочило още, че на 31.01.2020 г. ответното дружество е отпуснало нов
кредит на ищеца по договор с номер OL..., с главницата по който са били погасени следните
задължения по процесния договор за кредит от 29.11.2019 г.: 450 лв. главница; 215, 20
лв.такса за експресно разглеждане; 30, 80 лв. договорна лихва и 4, 72 лв. остатък по сметка.
Съгласно заключението посоченият в договора ГПР от 47, 99 % включва единствено
дължимата по договора договорна лихва, а при вземане предвид на ГПР за дължимата
договорна лихва и ГПР за таксата за бързо разглеждане на документите се получава ГПР 95,
79 %. В откритото съдебно заседание при изслушване на заключението вещото лице уточни,
че в случай че за годишен процент на разходите се приложи годишният лихвен процент,
посочен в договора, от 40, 10 %, то изчисленият размер на годишен процент на разходите,
включващ таксата за бързо разглеждане, би бил 88, 09 %.
От правна страна:
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за недопустимост на
предявени установителен иск поради липса на правен интерес, тъй като е била извършена
новация. Рефинансирането на предходен кредит с нов такъв не представлява новация, тъй
като новият договор за кредит не заменя стария такъв по смисъла на чл. 107 ЗЗД. Клаузата
на чл. 56 от договора от 30.01.2020 г., на която се позовава ответникът, не води до различен
извод, тъй като се отнася до „предмета“ на самия нов договор, т.е. новия отпуснат кредит. В
тази договорна разпоредба никъде не се споменава съществувалият предходен договор за
кредит, нито че задълженията по новия заменят/новират задълженията по стария договор за
кредит, поради което съдът приема, че установителният иск е допустим.
Предвид датата на сключване на процесния договор за кредит – 29.11.2019 г.,
приложение намира Законът за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г.
Договорът за заем е неформален, реален и комутативен, като за да е налице валидно заемно
правоотношение е необходимо да се установи предаването на заемната сума от заемодателя
на заемателя, с което за последния възниква задължението да върне заетата сума в същата
2
валута и размер. Между страните не се спори, че ответникът е предоставил уговорената в
договора заемна сума на ищеца.
По предявения иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
В чл. 10а ЗПК законодателят е допуснал събирането на такси за покриване на
административни разходи при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, но различни от основната услуга по усвояване и управление на кредита. Целта на
таксите и комисионните по смисъла на цитираната разпоредба е да се покрият
административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по
предоставяне на кредит. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация
на заемодателя. Макар законодателят да не е предвидил съдържанието на действията по
усвояване и управление на кредита по чл. 10а от ЗПК, съдът счита, че тези действия
включват типичните и присъщи такива за дейността по предоставяне на кредита, както и
тези по управлението му. Разпоредбата на чл. 10а от ЗПК ограничава възможността в тежест
на потребителя да бъдат възлагани такси за такива действия, които кредитодателят е длъжен
да извърши преди и по време на сключването на договора за кредит.
Самите действия по усвояване на кредита са свързани с получаване на сумата от
кредитодателя, но и с действията на кредитодателя по предоставянето й, както и с неговите
задълженията преди и при сключване на договора – за преценка на кредитоспособността, за
предоставяне на задължителната предварителна информация. В случая уговорената такса за
експресно разглеждане на заявката за кредит представлява такса, свързана с предоставянето
на кредита, тоест с усвояването му, поради което спрямо нея се прилага установената в чл.
10а, ал. 2 от ЗПК забрана. Същата се дължи само при одобряване на кредита, зависи от
размера на заетата сума и периода на договора. С оглед на което размерът на таксата се
преценява във всеки конкретен случай спрямо параметрите на договора за кредит, т.е. е
пряко свързана с предоставянето на самия кредит. На следващо място, по делото липсват
доказателства, от които да се направи извод, че при разглеждане на документите за
отпускане на кредит кредиторът прави допълнителни и неприсъщи разходи, за които да
събира отделна такса. Сам по себе си фактът, че искането за отпускане на кредит ще се
разгледа бързо /в смисъл по-бързо от другите искания за кредит/ не представлява
допълнителна услуга, която следва да се заплаща от потребителя отделно. Ако тази услуга
оскъпява продукта, то разходите следва да се компенсират с увеличаване на цената му, а не с
начисляване на такси по чл. 10а от ЗПК. В този смисъл е и практиката на съдилищата,
намерила отражение в Решение № 1441 от 12.03.2024г. на СГС по в. гр. д. № 5977/2023г.,
Решение № 4067 от 20.07.2023г. на СГС по в. гр. д. № 9689/2022г., Решение № 5621 от
03.11.2023г. на СГС по в. гр. д. № 6095/2022г., Решение № 3609 от 04.07.2023г. на СГС по в.
гр. д. № 8049/2022г.
Предвид гореизложеното предявеният отрицателен установителен иск е основателен и
следва да бъде уважен.
Относно иска по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
С оглед основателността на иска за нищожност на атакуваната клауза и при липса на
други основания за имущественото разместване, предявеният частичен осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД също е основателен.
Между страните не се спори и от приетото заключение на съдебно-счетоводната
експертиза се установи, че таксата за експресно разглеждане е била погасена от ищеца с
отпуснатата заемна сума по новия договор за кредит, поради което и с оглед диспозитивното
начало частичният иск следва да бъде уважен в предявения размер.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 400 лв., от които 100 лв.
държавна такса и 300 лв. депозит за експертиза. В полза на Еднолично адвокатско
дружество, „Д. М.“, следва на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. да бъде присъдено адвокатско
3
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в размер на 480 лв. с вкл. ДДС.
Съдът намира, че на процесуалния представител на ищеца се дължи този размер на
възнаграждението за осъщественото безплатно процесуално представителство по следните
съображения. С Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни
тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в
светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е посочено, че член 14 от Директива 2004/48
прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и
пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен
ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е
посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея
мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв
начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от
Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено
на "разумни" съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния
характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като
предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото
страна, трябва да бъдат "пропорционални". Въпросът дали тези разноски са пропорционални
обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата
делото страна действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която
допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на
съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по
изключение от този режим. В Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-
428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от
една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно
производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния
размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.
В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с горецитираната практика на
СЕС, която има превес над националната такава, като в полза на процесуалния представител
бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адв. възнаграждение.
При определяне на размера им съдът намира, че следва да съобрази наличните обективни
фактори, че делото не се отличава с процесуални усложнения, както и реално извършените
действия от процесуалния представител. Производството по делото се е развило в
минимални рамки. Не без значение е обстоятелството, че делото касае потребителски спор
по т. н. масови дела във връзка с нищожност на клаузи от договори за потребителски
кредити и извършените по тях плащания. Тоест, делото не се отличава с никаква фактическа
и правна сложност. Отделно от това макар и да са налице две претенции същите имат един
общ правопораждащ юридически факт, а именно договора за заем. В конкретния случай от
страна на адвоката не се изисква специфична защита, която да е обусловена от обективното
съединяване на искове, следваща му отделно възнаграждение за всеки иск, доколкото същите
произтичат от един интерес, поради което съдът намира, че не му се дължи отделно
възнаграждение по всеки от предявените искове.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Т. Х. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
„П..“ №.., вх. Б, ет. 4, ап..4, срещу К...ЕООД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр.
4
София, бул. „Ч..“ № .., офис 32, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
нищожността на клаузата в договор за потребителски кредит от разстояние № .. от
29.11.2019 г., предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 215, 20
лв., поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА К...ЕООД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ч..“
№ .., офис 32, да заплати на Т. Х. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „П..“ №.., вх.
Б, ет. 4, ап..4, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 5 лв. /частична претенция от
общо 215, 20 лв./, представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски
кредит от разстояние № .. от 29.11.2019 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на депозиране на исковата молба (19.01.2024 г.) до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА К...ЕООД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ч..“
№ .., офис 32, да заплати на Т. Х. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „П..“ №.., вх.
Б, ет. 4, ап..4, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 400 лв., представляваща сторените по
делото разноски.
ОСЪЖДА К...ЕООД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ч..“
№ .., офис 32, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър
БУЛСТАТ под № ..., фирмено дело № ...г. по описа на 24 св. СГС на основание чл. 38 ЗАдв.
сумата от 480 лв., представляваща адвокатско възнаграждение с включено ДДС за
осъществено безплатно процесуално представителство по делото на Т. Х. М..
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5