№ II- 1768
25.06.2020 град Бургас
Бургаският
окръжен съд, втори въззивен граждански състав, в закрито заседание на двадесет и
пети юни през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ
РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдията Темелкова въззивно гражданско дело № 1437 по
описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпилата въззивна жалба от ГД“Гранична полиция“-МВР, гр.София, бул.“Княгиня
Мария Луиза“№46, чрез процесуален представител
юр.Янка Табакова против решение № 51/24.02.2020г постановено по
гр.д.№178/2019г на районен съд –Малко Търново ,с което е осъдена дирекцията да заплати на Ц.С.Ц.,*** сумата
1687,16лв, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за извънреден
труд, за периода от 01.08.2016г до 01.08.2019г-разликата между положения нощен
труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, мораторна лихва върху главницата
в размер на 203,20лв за периода от 31.10.2016г до 01.08.2019г, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска – 01.08.2019г до окончателното
изплащане, както и сумата 129,90лв, представляващи стойността на
непредоставените ободрителни напитки по
време на положените от ищеца 216,5 нощни дежурства за горепосочения период, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане.Главната дирекция е осъдена да заплати на ищеца сумата
354,91лв, разноски по водене на производството и сумите 114,66лв и 167,49лв по
сметка на районен съд –Малко Търново.Жалбата е подадена в срока по чл.259,ал.1 ГПК – препис от решението е връчен на 28.02.2020г, жалбата е входирана на
10.03.2020г; отговаря на изискванията на чл.260,ал.1,т.1,2,4 и 7 и е
допустима.В нея се твърди,че обжалваното решение е неправилно, постановено при
съществено нарушение на материалния закон и немотивирано.За процесния спор намира приложение специалния закон-ЗМВР
,а не КТ,тъй като нито в ЗМВР ,нито в ЗДСл има непряко препращане към нормите на КТ-че за неуредените случаи се
прилага съответното този нормативен акт.Ако законодателят е счел ,че материята
следва да се уреди идентично с тази в КТ,препращането е пряко, като се посочват
примери в тази насока.Въз основа на законова делегация са приети подзаконови
нормативни актове, които регламентират детайлно съответната материя.Така, на осн.чл.179,ал.2 ЗМВР и
чл.187,ал.9 ЗМВР през исковия период са издадени няколко наредби на министъра
на вътрешните работи- Наредба №8121з-407/11.08.2014г.,Наредба №8121з-592/25.05.2015г, Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908/02.08.2018г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи.Тази подзаконови нормативни актове уреждат идентична материя
с НСОРЗ, НРВПО и Наредбата за заплатите на служителите в държавната
администрация.Това означава,че служебното правоотношение на ищеца, като държавен служител по чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР се
регламентира от разпоредбите на специалните спрямо КТ и ЗДСл нормативни
актове.Оспорен е изводът на съда ,че по отношение на държавните служители в МВР
са приложими разпоредбите на НСОРЗ.Счита,че държавните служители –полицейски
органи имат по-високо заплащане и по-висока степен на социална закрила, намиращи
изражение в компенсирането на извънредния труд, почивките, отпуските и други придобивки, по-благоприятни в
сравнение с тези за другите държавни служители и работещите по трудово
правоотношение. Нормите на ЗМВР уреждат по-високо възнаграждение за служителите
в МВР ,което включва и заплащане на нощния труд , независимо дали той е положен
или не, и на тези служители не се начислява допълнително възнаграждение за
положен нощен труд.Разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ не се прилага към полицейските
служители, тъй като не са налице две от предпоставките за това: дневното и нощното работно време са с еднаква продължителност и трудово
възнаграждение, заработено по трудови
норми.Тъй като продължителността на дневното и нощното работно време за
полицейските служители е 8 часа, то коефициентът преобразуване на нощния труд в
дневен би бил 1.Счита, че неоснователно
съдът е уважил претенцията на ищеца за заплащане на равностойността на
ободряващите напитки .За исковия период са действали няколко заповеди за определяне размера на сумите за
безплатна храна на служителите в МВР ,извършващи
дейности, свързани със специфичен
характер на труда и ободряващи напитки
за служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 до 6,00часа, като във всяко
от тях е предвидено ,че сумата за ободряващи напитки е до 0,60лв, като точна
сума не е конкретизирана. Съобразно чл.12 от Наредба №8121з-792/29.10.2014г
и чл.10 от Наредба № 8121з-904/30.07.2015, ободряващите
напитки не могат да се компенсират с пари. Моли да се отмени обжалваното
решение и да се постанови ново,с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират
се и разноски в двете инстанции.Направено е възражение за прекомерност на
претендираното възнаграждение за адвокатска защита.
В срока по чл.262 ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от Ц.С.Ц.,чрез адв.Б..В нето жалбата е оспорена
като неоснователна.Твърди се ,че по фактическата обстановка не се спори по
делото.Направен е анализ на правната уредба по Кодекса на труда и ЗМВР,като и
издадените въз основа на законова
делегация подзаконови нормативни актове.Счита,че липсата на правило ,което да
определи методология за превръщането на нощните часове в дневни по отношение на държавните служители –
полицейски органи ,води до извод за непълнота на уредбата и следва да намери приложение чл.9 от НСОРЗ, защото обратното би поставило в неравностойно положение полицейските служители спрямо
работниците и служители ,чийто правоотношения се регулират от КТ и
НСОРЗ.Оспорва възражения на ГД“Гранична полиция“ относно неприложимостта на чл.9
от НСОРЗ,като се позовава на чл.67,ал.3 от ЗДСл.Моли да се потвърди обжалваното
решение и да бъдат присъдени разноските по делото.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И:
ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба от ГД“Гранична
полиция“-МВР,гр.София,бул.“Княгиня Мария Луиза“№46, чрез процесуален
представител юр.Янка Табакова против
решение № 51/24.02.2020г постановено по гр.д.№178/2019г на районен съд –Малко
Търново и отговора на Ц.С.Ц.,чрез адв.Б.,съобразно мотивите на настоящото определение.
Препис да връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: