Р Е Ш Е Н И Е
№ 467 09.02.2018 г.
Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XI-ти гр. състав в открито
съдебно заседание на десети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА - ТОЧЕВСКА
при участието на секретаря Величка
Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15599 по
описа на ПРС за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 221, ал. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Център за спешна медицинска помощ- Пазарджик“,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул.
„Болнична” № 17, представляван от *** И. С. е предявил против П.И.С., ЕГН: **********,***
иск за осъждане на ответника да му заплати сумата в размер на 1 143 лева
(хиляда сто четиридесет и три лева) – обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието от 1 месец, дължимо поради прекратяване
на ТПО поради наложено наказание „дисциплинарно уволнение“, ведно със законната
лихва и разноски.
Ищецът твърди, че ответникът бил назначен на длъжността „***
в *** - П., филиал Б.“, като със Заповед № РД 09-5 от 01.04.2016 г. на *** на
ЦСМП- Пазарджик му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и ТПО
между страните било прекратено. В тази връзка работникът дължал на работодателя
си на основание чл. 221 ал. 2 от КТ обезщетение е размер на БТВ за срока на
едномесечното предизвестие. Заповедта за уволнение не била обжалвана и влязла в
сила, поради което до ответника била изпратена покана за доброволно плащане, но
въпреки получаването й, такова липсвало. БТВ на ответника възлизало на сумата
от 1 143 лева, във връзка с допълнително споразумение от 20.05.2016 г.
Претендира се осъждането на ответника да заплати тази сума, ведно със законната
лихва върху нея и разноските по делото.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от
ответника, който оспорва исковата претенция. Признава се факта на
дисциплинарното уволнение с горната заповед. Посочва се, че заповедта била
издадена по повод задържането на ответника във връзка с постъпил сигнал за
евентуално извършено престъпление по чл. 157 ал. 1 от НК, като лицето било
освободено още преди изтичане на 24- вия срок на задържане, без повдигане на
обвинение. Работодателят не изчакал приключване на разследването и в
уволнителната заповед бил записал като фактическо основание- извършването на
престъпление, което водело до злоупотреба на доверие и уронване на доброто име
на службата. Тези твърдения обаче били неверни, защото прокуратурата приела
липса на извършено престъпление, поради което ответникът бил предявил иск за вписване
на неверни данни в издадената заповед, производството по който още било висящо
и този спор се явявал преюдициален за настоящия. Моли за отхвърляне на иска,
като също претендира разноски.
В съдебно заседание всяка от страните поддържа
становището си и моли същото да бъде възприето от съда.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
За да бъде искът уважен, е
необходимо да се установи, че между страните е имало сключено трудово
правоотношение, че ТПО на ответника е прекратено на посоченото основание –
дисциплинарно уволнение, което се е стабилизирало, че правоотношението е било
безсрочно такова, срока на предизвестието и размера на брутното ТВ на ответника
за пълен работен месец преди уволнението – база за изчисляване на
обезщетението.
В случая от събраните по делото
доказателства – трудов договор от 28.11.2007г., ДС от 01.04.2011г., ДС от
20.05.2016г., заповед № РД-09-5/01.04.2016г. за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение”, връчена на 04.04.2016г., покана за заплащане на обезщетение по чл.
221, ал. 2 КТ в р-р на 1143 лева, известие за доставяне от 07.09.2017г,
възражение на о0тветника срещу дължимостта на обезщетението, ПУД на ЦСМП се
установява, че на 28.11.2007г. между страните е възникнало ТПО, че ответникът е
заел длъжността „***” при ищеца, с място на работа ЦСМП П., филиал Б., първоначално
по договор за външно съвместителство, а впоследствие от 01.04.2011г. по
безсрочно ТПО, с последно получавано ОМВ 795 лева, ДТВ за ТСПО 318 лева и ДТВ
за работа в спешна помощ 30 лева, на намалено раб. време 7 часа, основен платен
год. отпуск 22 дни и допълнителен ПГО в р-р на 15 дни. Доколкото в доп.
споразумение, с което ищецът преминава на работа по безсрочно ТПО по основен
тр, договор, не е уговорен срок на предизвестието, на осн. чл. 326, ал. 3 от КТ
същият възлиза на 30 дни. Със заповед № РД-09-5/01.04.2016г. на работодателя на
ответника е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, считано от датата на
връчване на заповедта и ТПО е прекратено. Заповедта е връчена на ответника на
04.04.2016г., като не се спори между страните, че в двумесечен срок от
връчването й, както и до момента, не е завеждано дело за отмяна на уволнението и
ответникът не е оспорил законосъобразността на заповедта по съдебен ред, поради
което и същата е влязла в сила още през 2016г. Със заповедта е разпоредено на
осн. чл. 221, ал. 2 от КТ работникът да заплати на работодателя обезщетение в
размер на брутното си ТВ за срока на предизвестието – 1 месец. С покана от
01.09.2017г., получена на 07.09.2017г. ответникът е поканен от ищеца на това
основание да му заплати 1143 лева, по посочена в поканата банкова сметка. ***.09.2017г.
ответникът е възразил срещу дължимостта на сумата писмено, като е посочил, че
счита заповедта за дисциплинарното си уволнение за незаконосъобразна, поради
вписване на неверни данни в същата, и че не имал правен интерес да я обжалва,
тъй като не е желаел да бъде възстановен от съда на същата длъжност и да работи
повече при ищеца.
В тази връзка с отговора на исковата
молба е представил удостоверение, че е
завел срещу ищеца и представляващия го към момента на уволнението гр. д. №
4442/2017г. с предмет искове по чл. 226, ал. 1, т. 2 и ал. 3 изр. 1 за
присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени
поради оставане на ответника без работа в резултат на вписване на неверни данни
в заповедта за дисциплинарното му уволнение, като делото е заведено на
20.10.2017г. Представя се и удостоверение от РП Пещера за това, че с
постановление от 04.09.2017г. воденото срещу ответника досъдебно производство,
във връзка с което е бил задържан и е уволнен дисциплинарно, е прекратено, като
постановлението за прекратяване е влязло в сила на 02.10.2017г. Представена е и
заповедта за задържане на ответника за срок от 24 часа от 01.04.2016г.
По делото е изготвено и прието заключение на вещото лице З.М., от което се
установява, че последното получено от ответника БТВ за пълен работен месец
преди уволнението е това за м. февруари 2016г. и е в размер на 1143 лева,
формирано по пера, както следва – 795 лева ОМВ, 318 лева ДТВ за ТСПО, 30 лева за
работа в спешна помощ, като са посочени и получените суми за нощен и извънреден
труд, които обаче не са елементи от БТВ на ищеца, база за изчисляване на
обезщетението, с които БТВ възлиза на 1641, 32 лева. Без същите БТВ възлиза на 1143
лева, като тази сума не е била удържана
или заплатена от работника.
При така установените факти от значение за спора съдът приема, че ищецът доказва
между страните да е съществувало ТПО, същото да е било безсрочно такова със
срок на предизвестието 30 дни, да е прекратено поради налагане на дисц.
наказание „уволнение” на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, уволнението на това
основание да е стабилизирано и размерът на последното БТВ – база за изчисляване
на обезщетението, да възлиза на 1143 лева. Съгл. разпоредбата на чл. 221, ал. 2
от КТ при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на
работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за
срока на предизвестието – при безсрочно ТПО, и в размер на действителните
вреди. Ето защо съдът намира за доказано С. да дължи на ищеца сумата от 1143
лева, обезщетение на така посоченото основание, като същият не ангажира
доказателства да ги е заплатил на работодателя. В случая ирелевантно за изхода
на спора е твърдението на ответника, че неправилно е уволнен, тъй като не са
били налице предпоставките за уволнението му, а впоследствие е завел дело срещу
ответника за обезщетение за вписване на неверни данни в заповедта. В случая
уволнението не е обжалвано и е влязло в сила, като в настоящото производство е
недопустимо да се изследват обстоятелства, свързани със законосъобразността на
същото. В случай, че ищецът не е бил съгласен с уволнението, е имал възможност
да го обжалва в двумесечен срок, считано от 04.04.2016г., който срок е изтекъл,
като само за пълнота следва да се отбележи, че исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1
и т. 2 от КТ са два отделни иска и в случай, че ищецът не е желаел ад се връща
на работа, но се е считал за незаконосъобразно уволнен, е имал възможността да
предяви само иска по т. 1. Доколкото не се е възползвал от тази възможност, то
уволнението на соченото основание е стабилизирано и влече след себе си като
последица дължимостта на процесното обезщетение.
Вземането за обезщетение по чл. 221 ал. 2 от КТ е лихвоносно, като няма
точно определен ден за изпълнението му. Ето защо и на осн. чл. 84 от ЗЗД
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Исковата молба
има х-р на покана, законна лихва се претендира, поради което същата следва да
бъде присъдена, от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането.
С оглед изхода на спора, разноски следва да се присъдят в полза на ищеца на
основание чл. 78, ал.1 ГПК. Направените такива са, както следва – 50 лева ДТ, 400
лева разноски за адвокатско възнаграждение и 100 лева разноски за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П.И.С., ЕГН: **********,*** да заплати на „Център за спешна медицинска
помощ- Пазарджик“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пазарджик, ул. „Болнична” № 17, представляван от *** И. С. следните суми:
сумата в размер на 1 143 лева (хиляда сто четиридесет и
три лева), представляваща дължимо обезщетение
на осн. чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за
срока на предизвестието, дължимо поради налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение” със Заповед № РД-09-5/01.04.2016г., връчена на 04.04.2016г.,което е
влязло в сила, ведно със законната лихва
от датата на постъпване на исковата молба в съда – 03.10.2017г. до окончателното плащане на дължимите суми, както и
сумата от 400 лева (четиристотин
лева) – разноски за адвокатско
възнаграждение, 50 лева (петдесет
лева) – разноски за заплатена държавна
такса, и 100 лева (сто лева) – разноски за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала!ВГ