Решение по дело №867/2019 на Районен съд - Кърджали

        Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

25.10.2019

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

01.10.

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Красимира Дякова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

867

по описа за

2019

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № НЯСС-139/06.08.2019г., издадено от заместник-председател на ДАМТН, с което на основание чл.200, ал.1, т.39 и ал.4 от ЗВ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 10 000 лв. на „Земинвест“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, за нарушение по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.

Жалбоподателят „Земинвест“ ЕАД гр.София намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че в АУАН била цитирана дата на извършена справка в деловодната система на ДАМТН, различна от тази в наказателното постановление. Още на датата на извършване на проверката по първия констативен протокол - 02.08.2018г., нарушителят бил известен на наказващия орган и именно от тази дата започнал да тече 3-месечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, който изтекъл към момента на съставяне на АУАН на 13.05.2019г. Бездействието на наказващия орган повече от предвидения в закона срок изключвало отговорността на нарушителя. Срокът даден на жалбоподателя с констативния протокол бил 06.03.2019г. и контролния орган следвало да извърши непосредствено проверка на следващия ден - 07.03.2019г. Вместо да извърши проверка на място, на 21.03.2019г. и 15.04.2019г. била извършена справка в деловодната система на ДАМТН за постъпила информация от „Земинвест“ ЕАД относно изпълнение на предписанието. Това, че в деловодната система на ДАМТН нямало информация за извършени дейности от жалбоподателя, не било презумпция, че дружеството не е изпълнило своите задължения. На следващо място, „Земинвест“ ЕАД било санкционирано за нарушение, квалифицирано от наказващия орган като такова по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, която разпоредба не съдържала фактически състав на нарушение. Цитираното в атакувания акт наказателно постановление се отнасяло за съвсем друг обект, а именно за язовир „Сливарка 1“ и не следвало да се взема предвид при определяне на административното наказание. Затова жалбоподателят моли издаденото наказателно постановление да бъде отменено, а алтернативно - да бъде намалена паричната санкция до размера на минималната такава.  

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. Чрез пълномощник е депозирал писмено становище по делото, в което оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. 

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 19.03.2019г. свидетелите М.К. и Д.К. - служители в РО НЯСС ЮБ при ДАМТН, извършили проверка и контрол на язовирната стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатация на язовир „Македонци“, находящ се в поземлени имоти № 24445.010035 в землището на с.Дъждино и № 46214.000012 в землището на с.Македонци, общ.Кърджали. Същият язовир бил собственост на жалбоподателя „Земинвест“ ЕАД гр.София съгласно Нотариален акт № 107, том II, дело № 5680 от 2008г.  Проверката касаела изпълнението на задължителни предписания дадени с Констативен протокол № 07-04-571/02.08.2018г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“. С предписание под т.2.1 от цитирания протокол, собственика на язовира бил задължен да предприеме действия за изготвяне на проект за възстановяване на конструктивната цялост на въздушния откос и преливника. Даденият краен срок за изпълнение на предписанието бил 06.03.2019г. Свидетелите К. и К. установили, че това предписание не било изпълнено от жалбоподателя в срок и документирали проверката на място в Констативен протокол № 08-02-18/19.03.2019г. На 15.04.2019г. била извършена и справка в деловодната система на ДАМТН за постъпила информация от жалбоподателя относно изпълнението на даденото предписание. Такава информация била поискана по-рано с писмо изх.№ 85-01-810-3/26.03.2019г. на ДАМТН, получено от „Земинвест“ ЕАД гр.София на 01.04.2019г., като следвало да постъпи при контролните органи до 08.04.2019г. При проверката в деловодната система на ДАМТН било установено, че не е постъпила информация от дружеството във връзка с изпълнение на горецитираното предписание и не бил предоставен документ за това, т.е. от собственика на язовир „Македонци“ не било изпълнено задължителното предписание, дадено в Констативен протокол № 07-04-571/02.08.2018г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, а именно: Да се предприемат действия за изготвянето на проект за възстановяване на конструктивната цялост на въздушния откос и преливника, със срок за изпълнение 06.03.2019г. По този повод на 13.05.2019г. срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, а именно за деяние съставляващо неизпълнено на 07.03.2019г. задължително предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя, след надлежна покана, получена от „Земинвест“ ЕАД гр.София с писмо с обратна разписка на 07.05.2019г. На 03.06.2019г. актът бил предявен и връчен на Вълко Стоилов-изпълнителен директор на дружеството жалбоподател. На 06.08.2019г. наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.200, ал.1, т.39 и ал.4 от ЗВ наложил административно наказание „имуществена санкция” в размер на 10 000 лв. на „Земинвест“ ЕАД гр.София, за извършено при условията на повторност нарушение по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.

Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на свидетелите М.К., Д.К. и Ц.И., на които съдът дава вяра изцяло като последователни, непротиворечиви и достоверни; Акт за установяване на административно нарушение от 13.05.2019г.; Заповед № А-5 от 02.01.2018г. на председателя на ДАМТН; Покана за съставяне на АУАН от 19.04.2019г., ведно с известие за доставяне; Писмо изх.№ 85-01-810-3/26.03.2019г. на ДАМТН, ведно с известие за доставяне; Писмо изх.№ 85-01-248/25.03.2019г. на ДАМТН, ведно с известие за доставяне; Констативен протокол № 08-02-18/19.03.2019г.; Писмо изх.№ 85-01-810/09.08.2018г. на ДАМТН, ведно с известие за доставяне; Констативен протокол № 07-04-571/02.08.2018г.; Заповед № А-517 от 12.07.2018г. на председателя на ДАМТН; Нотариален акт № 107, том II, дело № 5680 от 2008г.; Скица № Ф00185/25.06.2008г.; Скица № Ф00232/25.06.2008г.; Наказателно постановление № НЯСС-148/23.10.2017г., както и другите приети по делото писмени доказателства.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:  

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.  

С обжалваното наказателно постановление на „Земинвест“ ЕАД гр.София е наложено административно наказание за нарушение по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. Разпоредбата на чл.190а, ал.2 от ЗВ задължава собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях да изпълняват предписанията по ал.1, т.3. Текстът на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ съответно предвижда, че председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл.190, ал.4 имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и наредбата по чл.141, ал.2, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, с изключение на язовирите по приложение № 1 към чл.13, т.1, за намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната басейнова дирекция, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Санкцията за посоченото нарушение е наложена на основание чл.200, ал.1, т.39 и ал.4 от ЗВ,  предвиждащ да се наказва с глоба, съответно имуществена санкция от 1 000 до 50 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо или юридическо лице, което не изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.5 или задължение по чл.190а, ал.2 от ЗВ, в случаите на повторно нарушение. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателя е осъществил административно нарушение по чл.190а, ал.2 от ЗВ, чието изпълнително деяние се изразява в неизпълнение на задължително предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. В случая на „Земинвест“ ЕАД гр.София е било дадено предписание относно язовир „Македонци“ - да се предприемат действия за изготвянето на проект за възстановяване на конструктивната цялост на въздушния откос и преливника, което дружеството като собственик на язовира и адресат на предписанието не е сторило в определения срок до 06.03.2019г. Правилно е констатирано от контролните органи, че е налице нарушение извършено на 07.03.2019г., тъй като не са били предприети действия за изготвянето на проект за възстановяване на конструктивната цялост на въздушния откос и преливника, а дадения с предписанието краен срок за това е бил 06.03.2019г. Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва изобщо от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е дееца елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. Видно обаче от доказателствата по делото, в съставения АУАН, за разлика от наказателното постановление, липсва изложение на обстоятелства, обосноваващи правната квалификация на нарушението относно признакът повторност. Липсата в акта на наведени обстоятелства в този смисъл осуетява възможността на наказаното лице да се защити срещу обвинението в извършено нарушение по приложения по-тежко квалифициран състав на чл.200, ал.4 от ЗВ. От друга страна, както вече се посочи, установеното при проверката деяние на жалбоподателя безспорно е в нарушение на разпоредбата на чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ и осъществява основният състав на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ. Ето защо и съобразно разпоредбите на чл.84 от ЗАНН вр. чл.334, т.3 вр. чл.337, ал.1, т.2 от НПК настоящата въззивна инстанция следва да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, като преквалифицира деянието от такова по чл.200, ал.4 вр. ал.1, т.39 от ЗВ в нарушение по чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ. Няма пречка това да бъде сторено, предвид тъждеството на фактите, изложени в обстоятелствената част на АУАН и наказателното постановление, относими към основния състав на нарушението по ЗВ. По силата на чл.334, т.3 от НПК, приложим съгласно чл.84 от ЗАНН, въззивният съд разполага с пълните правомощия да преквалифицира административното нарушение без да се налага да изменя фактическата обстановка. Такова прецизиране на цифровата квалификация на нарушението не е в състояние да доведе до ограничаване правото на защита на нарушителя, тъй като и в съдебното производство той се защитава срещу фактите, а не срещу правната им квалификация. В случая фактите, покриващи признаците от състава на деянието по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ са идентични и в акта и в наказателното постановление, възприети са като такива и в съдебния акт на настоящата инстанция. По изложените съображения, наказателното постановление следва да бъде изменено, като на жалбоподателя за нарушението по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ се наложи наказание по чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ. Последната разпоредба предвижда, че се наказва с глоба, съответно имуществена санкция от 1 000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо или юридическо лице, което не изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.5 или задължение по чл.190а, ал.2 от ЗВ. При индивидуализацията на санкцията следва да бъдат отчетени степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. От материалите по делото става ясно, че деянието е с типичната за този вид нарушения обществена опасност, а от друга страна е представено доказателство, че жалбоподателя е наказван и друг път с влязъл в сила акт за подобно нарушение. Ето защо съдът намира, че наказанието в случая следва да бъде определено над минималния предвиден в закона размер, а именно „имуществена санкция” от 1 500 лв. Такова наказание се явява справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на нарушителя и извършеното от него деяние.

Извън горепосоченото относно допълването в наказателното постановление на признака повторност на нарушението, съдът не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на атакуваното постановление. В частта за нарушението по основния състав, и АУАН и наказателното постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, като по никакъв начин не се е стигнало до неразбиране от страна на нарушителя за какво го санкционират, респ. не е било ограничено правото му на защита. Няма никакво съмнение, че дружеството „Земинвест“ ЕАД гр.София е наказано за това, че в качеството си на собственик на язовир „Македонци“ не е изпълнило в срок задължително предписание, дадено от органите на ДАМТН. Несъстоятелно е оплакването за неспазване на предвидения в чл.34, ал.1 от ЗАНН срок за съставяне на АУАН. Посочената норма гласи, че не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН е давностен и контролния орган би могъл да състави законосъобразен АУАН само до изтичането му. Видно от доказателствата по делото, срокът за изпълнение на даденото на жалбоподателя задължително предписание е бил определен до 06.03.2019г. Деянието е осъществено с бездействие на 07.03.2019г. и от тази дата е започнал да тече 3-месечния срок за съставяне на акта. АУАН е следвало да бъде съставен най-късно до 07.06.2019г. Видно е, че това е сторено много преди този срок - още на 13.05.2019г. и следователно срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН е спазен. Не почива на събраните по делото доказателства и твърдението на жалбоподателя, че наказващия орган бездействал и не извършил проверка на място, а само справки в деловодната система на ДАМТН. Проверка на място на язовир „Македонци“ е извършена на 19.03.2019г. и документирана в протокол от същата дата, като още тогава е констатирано неизпълнението на даденото предписание. Впоследствие на жалбоподателя е дадена допълнително възможност и срок да докаже, че е изпълнил предписанието, но това той не е сторил, вкл. до датата на съставяне на акта. Представената Заповед № 7 от 01.04.2019г. на изпълнителния директор на „Земинвест“ ЕАД гр.София не опровергава описаните в АУАН и атакуваното постановление констатации. Тази заповед е издадена след извършване на нарушението и не установява по никакъв начин, че предписанието на органите на ДАМТН е изпълнено в срок. Що се отнася до квалификацията на нарушението по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, то следва да се посочи, че същата е законосъобразна и съответна на извършеното деяние и установената фактическа обстановка. 

Така мотивиран, Съдът

                                                                 Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС-139/06.08.2019г., издадено от заместник-председател на ДАМТН, с което на основание чл.200, ал.1, т.39 и ал.4 от ЗВ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 10 000 лв. на „Земинвест“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, за нарушение по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, като преквалифицира нарушението по чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ и НАМАЛЯВА размерът на наложеното административно наказание „имуществена санкция” от 10 000 на 1 500 лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено. 

                                  

                                                                                Районен съдия: