Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2085
гр. Пловдив, 14.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХXІV н.с., в публичното заседание на пети ноември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при участието
на секретаря ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД №6263/2019
г. по описа на ПРС, ХХІV н.с., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№ 36-0000388/18.09.2019 г. на А.В.Г. – **
към Областен отдел „Автомобилна администрация” Пловдив, с което на А.М.К., ЕГН **********
е наложено административно наказание глоба в размер глоба в размер на 2000 лева на
основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози за нарушение на чл.40,
ал.1, т.4 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на МТ.
По подробно изложени в жалбата доводи
жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални нарушения, излагат се
аргументи и за неосъществяване на нарушението. В съдебно заседание не се явява,
представлява се от адв.М.Г., която излага аргументи за неосъществяване на нарушението,
процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство и
иска отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна – Областен отдел „Автомобилна
администрация” Пловдив, редовно призована, не изпраща процесуален представител,
взема становище по делото, като иска потвърждаване на наказателното
постановление.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в
предвидения от закона седмодневен срок от лице, което има правен интерес,
предвид което е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На 19.08.2019 г. жалбоподателят А.М.К. управлявал автобус
„Мерцедес Спринтер” с рег.№** по редовна автобусна линия Рудозем-София. Около 07.55
часа същият бил спрян за проверка от служители на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ Пловдив в гр.Пловдив, на Асеновградско шосе, до държавно
предприятие „Строителство и възстановяване“. При извършената проверка водачът
представил пътен лист с №*** на „Пампорово Бус“ ЕООД. Същият бил приет от
проверяващия – св.К.Ш. като такъв без попълнена дата. След проверка било
установено, че фирмата превозвач по линията е ЕТ „А. Ч. Пампорово Бус“, но
пътен лист от този превозвач не бил представен. Тези факти били приети за
нарушения на чл.40, ал.1, т.4 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на МТ и спрямо
жалбоподателят бил съставен АУАН за това нарушение, който бил подписан без
възражения. В последствие актосъставителя изготвил доклад, в който посочил че в
представения пътен лист в полето за дата било отбелязано 19.8.19, което
оприличавал на дата 19.08.2019 г.
Въз основа на така съставеният АУАН било издаденото и
атакуваното НП.
В хода на съдебното следствие жалбоподателят
предоставил копие от договор за прехвърляне на търговско предприятие от
13.05.2019 г., съгласно който ЕТ „А. Ч. Пампорово Бус“ прехвърляло правото на
собственост върху търговското си предприятие на „Пампорово Бус“ ЕООД, в това число
и правото на собственост на подробно описани автобуси, включително провереният
на 19.08.2019 г. Видно от извлечение от Търговския регистър соченото
обстоятелство било вписано в Търговския регистър на 17.05.2019 г.
Описаната фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни
доказателствени средства – НП, АУАН, доклад, справки от Търговския регистър,
договор за прехвърляне на търговско предприятие, оправомощителна заповед и
свидетелските показания на актосъставителя К.Ш., който е потвърдил
констатациите по акта. Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични и
в съответствие с писмените доказателства събрани по делото.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лeгитимирана страна, в
законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се оценя
като ОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод настоящият съдебен състав
съобрази следното:
Наказателното постановление и съставения АУАН са
издадени от компетентни лица в кръга на техните правомощия, като даденото
описание на приетото нарушение в тях е достатъчно ясно и пълно, за да не може
да се приеме, че е ограничено правото на защита на жалбоподателят.
Следва да се отбележи, че събраните по делото
доказателства формално обосновават извод за
доказаност на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение на разпоредбата на
чл. 40, ал.1, т.4 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на МТ.
Съгласно посочената подзаконова норма по време на работа водачът е длъжен да представи при
поискване на контролните органи попълнен пътен лист по образец
(приложение № 5). Представения пътен лист е по образеца на Наредбата,
като след запознаване с материалите по делото, съдът счита че в същия се
наблюдава и вписване за датата, макар същото да не е изписано с пълнота на
месец и година, а да се сочи единствено 8 и 19. Това изписване съдът обаче не
може да приеме за липса на посочване на дата. От друга страна е безспорно
установено, че представения пътен лист е бил издаден от „Пампорово Бус“ ЕООД, а
не от ЕТ „А. Ч. Пампорово Бус“. Безспорно е установено, че превозвач по линията
Рудозем-София е ЕТ „А. Ч. Пампорово Бус“, съгласно Договор №*** от 21.12.2018 г. с Община Рудозем със срок на
действие 5 години. Установява се обаче и че правоприемник на ЕТ „А. Ч.
Пампорово Бус“ е „Пампорово Бус“ ЕООД съгласно договор за прехвърляне на
търговско предприятие от 13.05.2019 г. Доколкото обаче превозът по линията е
възложен на ЕТ „А. Ч. Пампорово бус“, то именно този търговец е и превозвач по
линията. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.5 от Закона за автомобилните
превози превозите по автобусни линии се
извършват само от превозвачи, сключили договор с възложителя. В конкретния случай това
е ЕТ „А. Ч. Пампорово бус“, а не правоприемника „Пампорово Бус“ ЕООД. Следва
да се отбележи, че законът предвижда хипотеза на правоприемство, като същата е
регламентирана в чл.10, ал.2 от Закона
за автомобилните превози, съгласно която разпоредба при смърт на физическото лице - едноличен търговец, при
прехвърляне на предприятието на търговеца като съвкупност от права, задължения
и фактически отношения, или при преобразуване на превозвача правата му,
произтичащи от лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на
територията на Република България или от лиценза на Общността, преминават върху
неговия правоприемник. Той е задължен в срок до три месеца да подаде заявление
до лицензиращия орган за отразяване на промяната в лиценза, ако са изпълнени
изискванията на чл. 7, ал. 2. Очевидно е, че соченият случай е именно такъв, като
обаче соченият тримесечен срок не е спазен от правоприемника „Пампорово Бус“
ЕООД, поради което и към момента на проверката за проверяващите е нямало
основание да приемат, че именно „Пампорово Бус“ ЕООД е превозвачът по линията
Рудозем-София. Ето защо и формално може да се приеме, че е налице състав на
нарушение по чл.40, ал.1, т.4 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на МТ, тъй като
пътния лист е следвало да бъде издаден от превозвач по линията – ЕТ „А. Ч.
Пампорово Бус“.
Според съдът именно разпоредбата на чл.93, ал.1, т.1
от Закона за автомобилните превози се явява приложимата санкционна норма.
Същевременно обаче може да се счита случаят за
маловажен, тъй като конкретното нарушение се отличават с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с аналогични нарушения. Това е така на първо
място защото правата и задълженията на превозвачът ЕТ „А. Ч. Пампорово Бус“ са
преминали по законов ред при правоприемника „Пампорово Бус“ ЕООД, а от друга
страна съответния курс е бил осъществен с издаден пътен лист отговарящ на
изискванията на Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на МТ. Следва да се посочи и че
санкционираното лице – водачът А.К. не може да носи отговорност за това, че
работодателят му не е спазил законовите изисквания на Закона за автомобилните
превози и не е уведомил компетентните органи за настъпилото правоприемство. С
оглед на всичко това съдът счита случаят за маловажен, каквато преценка незаконосъобразно
не е била направена от наказващия орган.
Ето защо и съдът счита, че издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 36-0000388/18.09.2019 г. на
А.В.Г. – ** към Областен отдел „Автомобилна администрация” Пловдив, с
което на А.М.К., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер глоба в размер на 2000 лева
на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози за нарушение
на чл.40, ал.1, т.4 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на МТ.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив
по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
С.И.