Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. ***, 16.03. 2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд,
ІІ граждански състав, в публичното заседание на шестнадесети февруари през две хиляди
и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д. Дилова
при секретаря А.Х. като
разгледа докладваното от съдията Дилова гр. д. № 8879 по описа за 2016 година,
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск с правно основание чл. 439 ал. 1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от П.Р.А.
против Д.А., в която се твърди че ищецът е осъден да заплаща издръжка на
роденото от брака с ответницата дете.Твърди се, че през януари 2013г. страните
са заживели отново заедно с ответника на семейни начала, поради което твърди че
за периода 01.01.2013г.- 01.01.2015г. не дължи издръжка на детето тъй като
двамата родители са живели в общо домакинство и той се е грижел и издържал
детето.Твърди се, че след прекратяване на отношенията им ищецът отново е
започнал да заплаща издръжкаТвърди, че част от вземанията са погасени по
давност. Твърди, че за периода 01.07.2014г.- 01.01.2015г. ищецът е заплатил
дължимата издръжка и не дължи сумата
1350 лв, нито сумата 4336,64 лв.Моли съда да приеме за установено по отношение
на ответника, че ищецът не дължи сумата 4336,64 лв, от която 2400 лв главница
за издръжка, 1350 лв неолихвяема сума, 157,52 лв месечна издръжка по 150 лв от 02.08.2015г.- и 399,12 лв такса
по чл. 52 от Тарифата за ДТ на ГПК.Прави искане да се допуснат свидетели, както
и да се изиска изп.д. 79 по описа на СИС при РС ***.
В законовия срок по чл.131 ГПК
е постъпил писмен отговор от ответника, в който взема становище, че искът е неоснователен. Не оспорва че с ищецът са бивши съпрузи и
гражданският им брак е прекратен. Не оспорва, че за периода 01.12.2011г.-
м.12.2013г. ищецът е заплащал дължимата издръжка.Не оспорва, че от януари
2013г. страните живеят отново заедно, но не до 01.01.2015г., а зо
30.06.2014г.Твърди,ч е за периода 01.07.2014г.- 31.01.2015г. ищецът не дължи
издръжка.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че с влязло в сила решение постановено по гр. дело №
7678/ 2011 год. по описа на районен съд ***, гражданския брак между страните е
прекратен по взаимно съгласие, родителските права върху малолетното дете са
предоставени за упражняване на майката, а бащата е осъден да заплаща месечна
издръжка по банков път в размерна 150 лв, считано от 02.12.2011г.
С определение съдът е приел за безспорно по делото, че след прекратяване на брака страните са живели
заедно през периода 01.01.2013г.- 30.06.2014г.
Спорен по делото е въпросът дължи ли ответникът издръжка за периода
30.06.2014г.- 01.01.2015г., живели ли са страните през този период на семейни
начала , както и дължи ли ответника сумата 300 лв, представляваща по-малко
платена издръжка за периода м. 02.2015-07.2015г.
Видно от предзставената по приложеното изпълнително дело молба е, че Д.А. е
поискала да бъде образувано изпълнително дело против П.А., за неплатена
издръжка за периода м. 07.2014г.- м. 01.2015г., по 150 лв, както и за периода
02.2015г.- 07.2015г. за сумата 50 лв, тъй като е изплащал с 50 лв по-малко.
Видно от приложената покана за доброволно изпълнение е, че ответникът е
поканен да заплати сумата 4336,64 лв към 09.11.2016г., от която 1350 лв
неолихвяема сума, 2 400 лв главница, лихва 157,52 лв, месечна издръжка по
150 лв от 02.08.2015г., 300 лв разноски по изпълнителното дело и такса в размер на 399,12 лв.
От изложеното се установява, че ответницата е поискала събиране на сумата
1050 лв представляваща месечна издръжка за периода м. 07.2014г.- 07.2015г. в
размер на 1050 лв, за периода 02.2015г.- 07.2015г в размер на 350 лв или общо
сумата 1350 лв.Видно от приложеното запорно съобщение до работодателя на ищеца
е, че към 22.11.2016г. размерът на задължението е 1551,60 лв
От представените платежни документи е видно, че за периода от м. декември
2011г. до месец декември 2013г. ищецът е заплащал по банков път определената
издръжка.
Относно обстоятелството докога страните са живели в едно домакинство съдът
е разпитал св. *** и *** Св. *** твърди, че за периода 01.01.2013г.-
01.01.2015г. страните са живели заедно, когато от ищеца е разбрал че са се разделили отново.Според
свидетеля през целия период страните са живели заедно, а ищецът е давал пари на
ръка за детето.Всичко това свидетелят е
научил от ищеца.Св. *** в показанията си пред съда твърди, че след развода страните са живели заедно до м.
юни 2014г.Според свидетелката през лятото на 2014г. ответницата и детето са
ходили с нейното семейство на море и тя е чувала разправии по телефона за
пари.Свидетелката твърди, че ответницата се е нанесла в апартамента над нейния
през август 2014г., както и че ответницата и е казала че от юли до януари 2015г. ответникът не е плащал издръжка.
Съдът кредитира показанията на свидетелите в частта в която заявяват че
след развода страните са живели отново заедно. Съдът кредитира показанията на
св. *** тъй като тя има лични впечатления относно обстоятелството кога страните
са се разделили, а св. *** предполага че това е станало в началото на януари,
тъй като оттогава не е виждал ответницата в жилището, в което са живели с
ищеца.
По делото е представен и договор за наем от 15.08.2014г, от който е видно
че между *** и ответницата е сключен
договор за наем на недвижим имот.Ищецът не оспорва, че до 01.01.2015г. не е
плащал издръжка, а за част от месеците е
плащал по 100 лв вместо по 50 лв, тъй като е давал пари на ръка.
С оглед изложеното съдът приема, че
след раздялата на страните през м. юли 2014г., от следващия месец
ищецът дължи издръжка в размер на 150
лв. Видно от решението за прекратяване на брака е, че ищецът дължи месечна
издръжка в размер на 150 лв, платима по банков път. Всеки друг начин на изпълнение
на задължението включително частично изпълнение по банков път и частично на
ръка, води до неизпълнение в пълен размер, което не кореспондира с правото на кредитора да получи точно
изпълнение на задължението. Видно от представените по делото доказателства е,
че до м. 12.2012г. ищецът е заплащал месечна издръжка в размер на 150 лв, за
периода 02.02.2015г.-21.07.2105г. ищецът е заплащал издръжка по 100 лв., т.е за
тези шест месеца ищецът е заплащал издръжка с 50 лв по-малко или общо 300 лв
по-малко. По делото не са представени доказателства, че ищецът е платил
издръжка в какъвто и да е размер за м. 01.2015г.Ответникът е направил
възражение, че задължението за този
период е погасено по давност, което следва да бъде оставено без уважение на
първо място поради това, че изпълнителното производство е образувано на
28.10.2016г. и към този момент не е изтекла предвидената в закона тригодишна
давност.Общото задължение на ищеца за
периода м. 07.2014г. датата на фактическата раздяла до м. 07.2015г. е в размер
на 1350 лв.
При така
изложените безспорни факти се налагат следните правни изводи:
Претенцията на ищеца намира своето
правно основание в разпоредбата на чл. 439 от ГПК. Касае се за отрицателен
установителен иск, предпоставка за допустимостта на който е наличието на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. В конкретния случай ищецът не се позовава на
плащане на посочените суми, нито прави други правопогасяващи възражния. Ответницата не е искала да бъде събрана сума
в размер по- голям от посочения по-горе 1350 лв и извън посочения по-горе
период, доколкото в молбата за образуване на изпълнително дело изрично е
посочено, че претенцията на ответницата касае периода 07.2014г.- 01.2015г и
периода от м. 02.2015г.- 07.2015г.С оглед на изложеното съдът намира, че
предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответницата сумата 325 лв представляваща направени по делото разноски.
По изложените съображения ***ският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Р.А. *** ЕГН ********** против Д.И.А. ЕГН **********
иск с правно основание чл. 439 от ГПК с петитум да се признае за установено, че
ищецът не дължи сумата 1350 лв за
периода 07.2014г.- м. 07.2015г., вземане по изп. д. 10079/2016г. по описа на СИС
при РС ***, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА П.Р.А. *** ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ НА Д.И.А. ЕГН ********** сумата 325 лв представляваща направени
разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред ***ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: