Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, ……………...2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 5 състав, в публично съдебно заседание на трети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар К.Георгиева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 9363 по описа за 2015 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е
от Н.З.К. и М.З.Б. иск с правно
основание чл. 288, ал.1, т. 2, буква „а“ от КЗ /отм./.
Ищците твърдят, че на 15.10.2014 г. около 17.00 часа по пътя за с. Юнаците,
обл. П., при управление на трактор „Булгар ТК“ с рег. № *******с прикачено
ремарке, водачът З.Г.М. превозвал на теглича на ремаркето си тяхната дъщеря З. М.Б.,
като по непредпазливост причинил смъртта й, чрез прегазване. За пътното
превозно средство, причинило катастрофата, липсвала задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. С присъда по НОХД № 61/2015 г. на Окръжен съд – П. била
установена вината на З.Г.М.. Ищците предявили застрахователна претенция пред
ответното дружество за изплащане на обезщетение, но ответникът не се произнесъл
по искането им до изтичане на законоустановения тримесечен срок. Ищците преживели
изключително тежко загубата на детето си – психическото и здравословното им
състояние силно се влошили, не изпитвали радост от живота, загубили моралната и
физическа подкрепа, която имали в лицето на дъщеря си, на която разчитали да им
помага на старини. Стойността на претърпените от ищците неимуществени вреди
възлизала на по 300 000 лв. за всеки един от тях. В настоящото
производство молят съда да осъди ответника да им заплати част от тази сума в
размер на по 220 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва
от 02.07.2015 г. до окончателното изплащане.
Ответникът Г. Ф.оспорва исковете, като прави следните възражения: не била
налице хипотезата на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ /отм./; пострадалата
допринесла за настъпване на вредоносния резултат, тъй като в нарушение на разпоредбите
на ЗДвП се возила на теглич на ремарке от трактор, въпреки, че била увещавана да не го прави; оспорва размера
на претендираното обезщетение. Моли съда да отхвърли иска.
Третото лице – помагач на страната на Г. Ф.– З.Г.М., оспорва иска, поради
следните съображения: пострадалата допринесла за настъпване на вредоносния
резултат, тъй като самоволно решила да се качи на теглича, вместо да пътува в
кабината на трактора; размерът на исковете бил прекомерен; ищците и
пострадалата от години живеели разделено, поради което между тях нямало силна
емоционална връзка.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание
чл. 288, ал.1, т. 2, буква „а“ от КЗ /отм./:
За да бъде ангажирана безвиновната отговорност на Гаранционния Ф.по чл.
288, ал.1, т. 2, буква „а“ от КЗ /отм./ за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, в следствие на смърт от пътно – транспортното
произшествие, трябва да са осъществени следните предпоставки:
да е осъществен фактическият състав на непозволеното
увреждане, включващ кумулативно следните елементи - деяние (действие или
бездействие), противоправност на деянието, реално претърпяна вреда,
причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието и вината на
дееца. На следващо място непозволеното увреждане следва да е извършено на
територията на Република България и да е причинено от моторно превозно средство, чиито водач няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Съгласно чл. 288, ал.11 от КЗ /отм./, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане
пред съда, само ако Гаранционният
Ф.не се произнесе по подадената молба в срока
по чл. 288, ал. 7 или откаже да плати обезщетение, или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението.
От представената по делото застрахователна щета №210112/08.04.2015г. се
установява, че ищците са предявили застрахователна претенция пред ответника, поради което съдът приема, че са спазени изискванията на чл. 288, ал. 11
от КЗ /отм./.
С писмо изх.№ 24-01-243/25.06.2015 г. Гаранционният Ф.е отказал да изплати
обезщетение на ищците, тъй като е приел, че не са представени достатъчно
доказателства за установяване на основанието за определяне на обезщетение в
съответствие с разпоредбата на чл. 288, ал. 9 от КЗ /отм./
Видно от влязла в сила присъда по ВНОХД № 117/2015 г. Пловдивският
апелативен съд е признал за виновен З.Г.М. в това, че на 15.10.2014 г. в с.
Юнаците, общ. П., при управление на трактор „Булгар ТК“ с ДК № *******с прикачено
ремарке е нарушил правилата на движение по пътищата – чл. 134, ал. 1 ЗДвП:
“Забранява се превозване на пътниците на туристически ремаркета, товарни
ремаркета, самоходни шасита, трактори и др. селскостопански машини/ и въпреки забраната
на закона е допуснал пострадалата З. М.Б. да се вози на теглича на ремаркето,
като по непредпазливост е причинил смъртта й, а след деянието е направил всичко
зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание
чл. 343а, ал. 1, б.“б“, вр. 343, ал. 1, б.“в“ вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 54 и
чл 58А от НК го е осъдил на десет месеца лишаване от свобода. На основание чл.
66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието, лишаване от
свобода с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила. На основание чл. 343 Г от НК, подсъдимият е лишен от право да управлява
МПС за срок от една година и шест месеца.
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
С оглед на горецитираната влязла в сила присъда на Пловдивски апелативен
съд, съдът приема, че е установен механизмът на настъпване на ПТП: водачът М. е
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 134, ал. 1 от ЗДвП, който забранява превозване на пътниците на
туристически ремаркета, товарни ремаркета, самоходни шасита, трактори и други
селскостопански машини и въпреки забраната е допуснал З. Б. да се вози на
теглича на ремаркето. В резултат на противоправното и виновно поведение на водача З.Г.М., по
непредпазливост, е причинена смъртта на З. М.Б..
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници № 72/20.10.2014
г. ищците са майка и баща на починалата З. Б..
От справка, представена от база данни на Информационния център към Гаранционния
Ф., се установява, че няма данни да е регистрирана полица за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за МПС с регистрационен номер *******.
От показанията на св. И. – служител в кметството на с. Злокучене, се установява, че ищците са живеели на семейни
начала от 20 години, имали са шест деца. З. е била третото им дете. По време на
пътно-транспортното произшествие починалата е била на 17г. Ищците тежко
преживели смъртта на детето си. На погребението, на ищцата й станало лошо, поради
което извикали линейка. Ищцата продължавала да скърби за дъщеря си, независимо
от изминалите години. Свидетелката пътувала
заедно с ищците за съдебното заседание по делото и в колата майката си поплакала
при спомена за З.. Непосредствено преди да влезе в съдебната зала другата й
дъщеря я успокоявала. Семейството на ищците било задружно – помагали си,
родителите били кротки, трудолюбиви хора, грижели се за децата си, търсели
работа, за да ги изхранват. През зимата работели по 9-14 дни на улицата, през
лятото по полето, ако някой ги наеме. З. и родителите й се разбирали, били в
добри отношения, децата помагали на родителите си в селскостопанската работа. З. била лъчезарно дете, винаги поздравявала.
Децата посещавали училище. Имало период, през който родителите отишли на работа
в Гърция, поради което отписали децата от
училището в с.Злокучене и ги записали в съседното село – Юнаците, тъй като там
живеела баба им. Животът на ищците се променил след загубата на З., затворили
се, не ходели на тържества в центъра на селото, не се хващали на хорото, често
посещавали гробищата. Връзката между родителите и детето не била прекъсвана, дори и след като децата били записани да учат
в съседното село. Двете села били на близко разстояние – 4-5 км.
От показанията на св.Б. - дъщеря на ищците, се установява, че на
15.10.2014г. е пътувала в трактора, на чийто теглич се е возила сестра й З..
Двете работили през деня на полето и се прибирали с трактора. Св. Б. се качила
при шофьора в кабината на селскостопанската машина, а З. се качила на теглича
за ремаркето. Св. Б. казала на сестра си да се качи при нея в кабината на
трактора, но тя не поискала. Шофьорът на трактора – З.М., й казал да стои на
теглича, само да се държи, нямало да кара бързо. В кабината на трактора било
тясно, поради поставени инструменти, но имало място двете да пътуват вътре
заедно с шофьора.
Така събраните доказателства установяват настъпването на всеки един от
фактите от състава на чл. 288, ал.1, т. 2, б. „а“ от КЗ /отм./, поради което съдът приема иска за доказан по основание.
При определяне размера на обезщетението съдът отчете следните
обстоятелства: възрастта на ищците към датата на смъртта на дъщеря им – 36г. за Н.З.К. и 41г. за М.З.Б., обстоятелството, че е
прекъсната една от най-силните връзки в живота на човека – тази на родителя с
неговото дете, при това във възраст, когато дъщерята на ищците е била на 17
години, предстояло й е завършване на училище, създаване на семейство. Ищците
имат общо шест деца, за които са полагали грижи, срещали са трудности при
издръжката на децата, но постоянно търсели работа, работели каквото и да е, за
да изкарват прехрана за семейството. Отношенията между родителите и децата са
били сърдечни, помагали са си, били са задружни. Записването на децата на
училище в съседното село Юнаците е било продиктувано от грижа за тях, тъй като
родителите са заминали на работа в Гърция, а в селото е живеела тяхната баба. Ищците
тежко са преживели смъртта на дъщеря си, след смъртта й са се променили, затворили се, не ходели на тържества в центъра
на селото, често посещавали гробищата./св.И./. Наред с това съдът отчете и обстоятелството,
че дори и интензивността на страданието
им да намалее във времето, мъката на ищците от загубата на детето им ще остане
до края на живота им, загубата за тях е невъзвратима и не може да бъде измерена
материално.
Като съобрази всички тези обстоятелства, на основание чл.52 от ЗЗД, съдът
определи размера на застрахователното обезщетение, по справедливост, на
150 000лв. за всеки от ищците.
По възражението за съпричиняване:
Ответникът направи възражение, че починалата е допринесла за настъпването
на вредоносния резултат, тъй като сама избрала да пътува на забранено място – теглича за ремаркето на трактор.
Съдът намира възражението за основателно, поради следните съображения:
Съгласно чл. 134, ал. 1 от ЗДвП се забранява превозване на пътниците на
туристически ремаркета, товарни ремаркета, самоходни шасита, трактори и други
селскостопански машини. От показанията на св. Б. – сестра на починалата З. Б.,
се установява, че я е помолила да се качи при нея в кабината на трактора, но
пострадалата е отказала. Водачът на трактора й казал да стои на теглича, само
да се държи здраво, нямало да кара бързо. С това поведение, като се е качила на
място, забранено от закона да бъдат превозвани пътници, пострадалата е
допринесла за настъпването на вредоносния резултат.
Съпричиняването на вредите е елемент от обективната
страна на пътния инцидент и характеризира причинно-следствената връзка, която е
винаги обективна. Ето защо, съпричиняване на вредоносния резултат е налице и в
случаите, при които пострадалото малолетно или непълнолетно дете е допринесло за настъпването на вредоносния резултат, поради неупражнен надзор от родителите му (в т.см.
Решение № 88 от 12.09.1962 г. по гр. д. № 83/62 ОСГК ВС и мн.др.). Като отчене спецификите на конкретния механизъм на настъпилото пътно-транспортно
произшествие и общата разпоредба на чл. 5, ал. 2 т. 1 от ЗДвП, чието тълкуване
показва, че законът вменява по-голям обем от задължение за внимание и
предпазливост у водачите на МПС - съдът прие, че приносът на водача на трактора е значително по-голям от приноса на непълнолетната З. М.Б.,
като определи процент на съпричиняване на вредите – 40%.
Размерът на дължимото обезщетение за всеки от ищците, при процент на съпричиняване на вредите от
40%, е 90 000лв./60% от 150 000лв./, до който размер исковете са основателни, а в станалата част, до пълния
предявен размер от 220 000лв., следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл.288, ал.7 от КЗ/отм/, ответникът дължи законна лихва върху
обезщетенията, считано от 08.07.2015г. - датата, на която изтича тримесечния
срок за произнасяне от ответника по застрахователната претенция, предявена от
ищците, по застрахователната щета №210112/08.04.2015г.
По разноските:
Ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 289.54лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. П.К. от АК-София, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в
размер на 2518.35лв. с ДДС, съобразно
уважената част от исковете.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата, чл. 78, ал. 6 от ГПК, по сметка на
СГС, държавна такса в размер на 7200лв. върху уважените искове.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на Н.З.К., ЕГН **********, адрес ***, сумата от 90
000лв. /обезщетение за
неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на дъщеря й З. М.Б.,
причинена в следствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на
15.10.2014 г. по вина на водача З.Г.М., при управление на трактор „Булгар ТК“ с
рег.№ *******, ведно със законната лихва, считано от 08.07.2015 г. до
окончателното изплащане, като иска, в останалата част, до пълния
предявен размер от 220 000 лв., представляващи част от общо дължими
300 000 лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на М.З.Б., ЕГН **********, адрес ***, сумата от 90 000
лв. /обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта
на дъщеря му З. М.Б., причинена в следствие на пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 15.10.2014 г., по вина на водача З.Г.М., при управление на трактор
„Булгар ТК“ с рег.№ *******, ведно със законната лихва, считано от 08.07.2015
г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния
предявен размер от 220 000 лв., представляващи част от общо дължими
300 000 лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Н.З.К. и М.З.Б. да заплатят на
Г. Ф., на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 289.54лв.,
съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Г. Ф.да заплати на адвокат П.К.
от АК – София, с адрес за призоваване: гр. К., ул.“*******, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 2518.35лв., съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Г. Ф.да заплати по сметка на
СГС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, държавна
такса върху уважените искове в размер на 7200лв.
Решението е постановено при участието на трето
лице –помагач на страната нтана ответника Г. Ф.- З.Г.М., ЕГН **********,***,
офис 1.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: