РЕШЕНИЕ
№ 1269
гр. Велико Търново, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:КАТИНА МИНЕВА
при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от КАТИНА МИНЕВА Гражданско дело №
20244110101895 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Й. С., чрез
адвокат Д. В. М., АК- Пловдив, срещу „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД.
Процесуалният представител на ищеца развива съображения, че между страните е
сключен Договор за потребителски кредит № ***********/**.**.****г., по силата на
който ответното дружество е предоставило кредит на ищеца в размер на 1 800.00 лева,
при ГПР 48.66 %, фиксиран ГЛП - 41.00 %, с общо дължима сума, изчислена към
датата на отпускане на кредита в размер на 4 586.10 лева и срок за погасяване 18
месеца. Посочва, че в договора, раздел VI „Параметри“ е предвидено заплащане на
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 540,00 лева и
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 1 620,00 лева,
разпределени на 18 месечни вноски по 120,00 лева. Навежда доводи, че ищецът има
качеството на потребител, както и че посочените клаузи за заплащане на
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 540,00 лева и на
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 1 620,00 лева
са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и поради това, че са сключени при
неспазване на нормите на чл.10а, чл.11, чл.19 ал.4 ЗПК във вр. с чл. 22, и чл. 143, ал.1
ЗЗП. Посочва, че уговореното между страните, касателно посочени клаузи от договора
води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал.1, предл. 3 ЗЗД, тъй
като е нарушен принципа за добросъвестност в гражданските и търговски
взаимоотношения, чиято цел е да се предотврати несправедливото облагодетелстване
на едната страна за сметка на другата. На следващо място навежда доводи за
нищожност на клаузите с оглед разпоредбата на чл. 10а, ал.1 ЗПК, тъй като твърди, че
чрез тях е регламентирано заплащане на такси и комисионни, касателно дейности,
свързани с усвояване и управление на кредита, сочи, че допълнителните услуги по
процесния договор, по естеството си, са част от възнаграждението за предоставения
1
заем, като същите заобикалят ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, установяващ лимит
на годишния процент на разходите и са в явно противоречие с разпоредбата на чл.10а
ЗПК. Също така твърди да представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143,
т. 5 ЗЗП, тъй като е необосновано висока и със същата се заобикаля разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се на следващо място в исковата молба, че с тези клаузи е
калкулирана допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва, която не
е включена в ГПР и съответно посоченият такъв не е реално прилагания. Позовава се
и на неравноправност на сочените клаузи от договора с оглед член 4, параграф 1 от
Директива 93/13/ЕО, тъй като твърди същите да не са индивидуално уговорени и
въпреки изискванията за добросъвестност създават значителна неравноправност
между правата и задълженията по договора. Позовава се и на разпоредбата на чл. 146,
ал.1 ЗЗП. Направено е искане да бъде постановено решение, с което да бъдат
прогласени за нищожни клаузите съдържащи се в раздел VI „Параметри“ от Договор
за потребителски кредит № *********** от **.**.**** г., сключен между страните,
предвиждащи заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга
„Фаст“ в размер на 540,00 лева и заплащането на възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 1 620,00 лева. Претендира да бъдат
присъдени направените от ищеца разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, в който се взема становище за неоснователност
на предявените искове и се отправя молба за тяхното отхвърляне. Не се оспорва, че
между страните е сключен описаният в исковата молба договор за кредит. Оспорват се
наведените в исковата молба доводи за нищожност на процесните клаузи от договор.
Излагат се доводи, че договорът е сключен при спазване на императивните изисквания
на ЗПК, както и че закупуването на двете допълнителни услуги не е условие за
отпускане на кредита и че възнагражденията за тях не следва да бъдат включени в
ГПР. Поддържа се, че в процесния договора ясно и недвусмислено е посочено, с
фиксирани, неподлежащи на промяна, суми, какъв заем се отпуска, при каква
възнаградителна лихва, какви допълнителни услуги, за какво и в какъв размер, които
формират и общо дължимата сума по кредита, като се твърди, че други вземания по
този договор няма. Поддържа се, че в договора няма никаква неяснота каква сума ще
следва да връща длъжника по него, за да се чувства заблуден от посочения ГПР. Сочат
се за неоснователни твърденията в исковата молба, че възнаграждението за
предоставени допълнителни услуги е следвало да е включено в ГПР, а при установява,
че размерът на ГПР е по-висок от законово допустимия по чл. 19, ал. 4 ЗПК, се твърди,
че последицата от това е недължимост на сумите, с които се надвишава този размер, но
не и недействителност на целия договор. Твърди се, че допълнителните услуги са
заявени и използвани от ищеца при сключване на договора. Оспорват се и доводите на
ищеца, че поради невключването на възнаграждението за предоставения пакет от
допълнителни услуги в ГПР се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Навеждат се твърдения, че параметрите и условията, свързани с допълнителните
услуги, са ясно определени на първо място в допълнителната преддоговорна
информация предоставена на ищеца, както и че допълнителните услуги, уговорени
между страните по договора са предлагани само от конкретния кредитор и не следва
уговореното за тях възнаграждение да се включва при изчисляване на ГПР, именно
защото би въвело в заблуждение потребителя относно разхода по кредита. Оспорва се
позоваването на наличието на предпоставките визирани в нормата на чл. 10а, ал.2 ЗПК
от ищеца, тъй като се сочи, че допълнителните услуги, които кредиторът е
предоставил на ищеца и които е включил в пакет, дават възможности на ищеца да
извършва едностранна промяна на погасителния план по кредита си, а не
представляват възнаграждение за кредитора за извършени неизбежни
2
административни действия по кредита. Моли за отхвърляне на исковите претенции,
като неоснователни и недоказани. Претендира разноски. Релевира възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
26, ал. 1, предл. първо и второ ЗЗД, във връзка с чл. 26, ал. 4 ЗЗД, във вр. с чл. 10а, ал.
2 и чл. 19, ал. 5 ЗПК за прогласяване нищожността на клаузите, съдържащи се в раздел
V и раздел VI от договор за потребителски кредит № *********** от **.**.****г.,
отнасящи се до закупените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.
Видно от представения Договор за потребителски кредит "ПРОФИ КРЕДИТ
Стандарт" № *********** от **.**.**** г. и погасителен план към него, се установява,
че между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, в качеството му на кредитор, и Д. Й. С.,
в качеството й на кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит със
следните параметри: сума на кредита: 1 800, 00 лв.; срок на кредита: 18 месеца; размер
на вноската по кредита: 134, 78 лв. /с изключение на последната вноска, която е в
размер на 134, 84 лв. /; ГПР – 48,66%; ГЛП – 41,00 %; лихвен процент на ден: 0,11 %;
дължима сума по кредита: 2 426,10 лв. Договорени са и пакет допълнителни услуги:
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 540,00 лв. и възнаграждение за
закупена услуга „Флекси“ в размер на 1 620,00 лв., с посочен размер на вноската по
закупените допълнителни услуги - 120,00 лв. Страните са уговорили, че
възнаграждението за поисканата и закупена допълнителна услуга става изискуемо с
подписването на договора за потребителски кредит, но се разсрочва за срока на
договора на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на
кредита, като по този начин общото задължение по кредита с включените
възнаграждения за допълнителни услуги възлиза в размер на 4 586,10 лв., при общ
размер на вноската –254,78 лв. /с изключение на последната вноска, която е в размер
на 254,84 лв./, с дата на погасяване – 1-ви ден от месеца. Уговорено е също, че ако
кредитополучателят поиска да погаси изцяло или частично своя кредит преди
уговорения срок, възнаграждението за допълнителна услуга „Флекси“ за периода
между настъпилата и следващата падежна дата е изискуемо в пълен размер, както и че
възнаграждението за закупената допълнителна услуга „Фаст“ се дължи в пълен размер.
По делото са приложени искане за отпускане на потребителски кредит "ПРОФИ
КРЕДИТ Стандарт" № *********** от **.**.****г., общи условия към договора,
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити, допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити и анекс № 1 към Договор за потребителски кредит "ПРОФИ КРЕДИТ
Стандарт" № ***********.
Видно от допълнителна преддоговорна информация, представляваща
приложение към стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, допълнителната услуга „Фаст“ гарантира приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит в рамките на един час,
считано от постъпване на искането в системата на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД
или в срок до два часа от началото на първия следващ работен ден, в случай, че
искането постъпи в системата извън работното време на кредитора, в неработен ден
или на официален празник, като е посочено, че кредитоискателите, които не са
избрали и закупили допълнителната услуга „Фаст“, получават разглеждане и
3
становище на искането за отпускане на потребителски кредит в срок от пет работни
дни, считано от постъпване на искането за отпускане на потребителски кредит в
системата на ответника. От същия документ се установява, че допълнителната услуга
„Флекси“ предоставя право на едностранна промяна на погасителния план на
потребителския кредит, извън посочените по закон изменения на погасителния план,
поради предсрочно погасяване. В т. 15 от приложимите ОУ е посочено, че разписаните
правила, касаещи допълнителните услуги, се прилагат само в случаите, в които
клиентът е избрал да закупи пакет от допълнителни услуги, като за фактическото
ползване на услугите следва да са налице предвидените в ОУ специфични условия за
всяка една от тях.
По отношение на процесния договор за кредит- Договор за потребителски
кредит "ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт" № *********** от **.**.****г. приложение
намират разпоредбите на ЗПК, доколкото по своята същност облигационното
правоотношение между страните представлява договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 ЗПК. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК,
въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на
длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по
настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е
използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя
цели, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по процесния договор са
използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителя, а
представеният по делото договор е по правната си същност договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на
правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б от Закон за защита на
потребителите, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на
които съдът следи служебно. За да е налице валидно сключен договор за
потребителски кредит, необходимо е същият да отговоря кумулативно на всички
предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2
ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК изисквания. Неспазването на което и да е от тях,
съгласно императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК, води до недействителност на
договора за потребителски кредит. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците са изискуеми при самото сключване на
договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само
на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи по
кредита.
Настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7, 8, 9, 11 и 12 и 20 ЗПК и чл. 11, ал. 2
ЗПК. Договорът е сключен при Общи условия, които са неразделна част от него и са
подписани на всяка страница от страните, като е спазена и писмената форма за
действителност, съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, с шрифт на текста не по –
малък от 12. Посочен е общият размер на задължението по кредита- 4 586,10 лв., както
и условията за усвояването му - чрез банков превод по посочената в самия договор
банкова сметка. Посочен е лихвеният процент по кредита – 41,00 % и условията за
прилагането му – т. 4 от Общите условия. Тъй като лихвеният процент е фиксиран за
целия срок на договора, неприложими към същия са изискванията за: посочване на
индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен
процент, периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент и
методиката за изчисляване на референтния лихвен процент, съгласно чл. 33а ЗПК.
Отделно от това нито се твърди, нито се установява, че е уговорено прилагането на
4
различни лихвени проценти. Изготвен е и погасителен план, който съдържа
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, разпределение на вноските между различните неизплатени суми, както и за
размера, броя и датите на плащане на вноските за допълнителните услуги „Фаст“ и
„Флекси“, като е посочена и общата стойност на плащанията, с което съдът приема, че
са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, при съобразяване и на
разясненията, дадени в Решение № 106 от 03.06.2022 г. по гр. д. № 3253/2021 г. по
описа на ВКС, III г. о., според което в договора за кредит трябва да се посочат само
размерът, броят и периодичността на дължимите погасителни вноски и когато е
уместно, редът на разпределение на вноските между различни неизплатени суми,
дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; в срочния
договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни
вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от
съответната вноска е предназначена за погасяването на тази главница.
Договорът съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания, сроковете и условията за извършването на
тези плащания – т. 7.3.1. от Общите условия, съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
12 ЗПК, като е уредено и правото на отказ на потребителя от договора и условията за
неговото упражняване – т. 7.1 от Общите условия - срока, в който това право може да
бъде упражнено, включително информация за задължението на потребителя да погаси
усвоената главница и лихвата. Ето защо разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11, т. 12 и т. 20
ЗПК не са нарушени и процесният договор за кредит не е недействителен на това
основание.
Този съдебен състав намира, че процесният договорът за потребителски кредит
не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно
чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит, а според ал. 2 на същата разпоредба годишният
процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1,
като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни
допускания. В случая уговорените в процесния договор възнаграждения за
допълнителни услуги в общ размер на 2 160,00 лв. представляват разход по кредита,
който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите –
ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, който
съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България (основен
лихвен процент плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не
могат да надхвърлят 50 % от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от
дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в §
1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други
5
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия;
общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. Съгласно т. 2
"обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя.
Според практиката на СЕС – решение по дело С-686/19, с понятието "общи
разходи по кредита за потребителя" се обозначават всички разходи, които
потребителят е длъжен да заплати по договора за кредит и които са известни на
кредитора, включително комисионните, които кредитополучателят е длъжен да
заплати на кредитора. Съгласно разясненията, дадени от Съда на ЕС по дело С-779/18,
съдът разполага с възможността да контролира неравноправния характер при
определяне на годишния процент на разходите, дори при законово установената
граница. В процесния договор е посочен годишен процент на разходите по кредита –
48,66 %, който формално отговаря на изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като общото
задължение на ищеца е съответно на вписаните в погасителния план – неразделна част
от договора за кредит, сборни плащания, в които се включва и задължението по
закупения пакет от допълнителни услуги “Фаст” и ”Флекси”. Общият размер на
месечната вноска е определен като сбор от главница, договорна лихва и ежемесечно
дължима вноска по закупените допълнителни услуги. Това възнаграждение за
допълнителни услуги обаче не е отразено като разход при формирането на
оповестения ГПР от 48,66 %, въпреки, че е включено в общия дълг и в месечните
вноски, като по този начин на оповестяване на разходите съдът намира, че не е в
съответствие на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. При отчитането на
възнаграждението за закупения пакет допълнителни услуги като несъмнен разход по
договора, действителният ГПР би бил значително завишен. Сборът от двете
възнаграждения за допълнителни услуги е 2 160,00 лв., като след прибавянето им към
уговорения ГПР от 48,66%, е видно, че общият размер на ГПР надхвърля
неколкократно императивно предвидения максимален размер с оглед установения
такъв съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Следва да се отбележи, че само
общият размер на двете допълнителни възнаграждения 2 160,00 лв. надхвърля дори
размера на заетата сума- 1 800,00 лв. По този начин се заобикаля ограничението на чл.
19, ал. 4 ЗПК. Посоченият разход за допълнителни услуги подлежи на разсрочено
плащане, ведно с погасителните вноски по кредита, от което следва, че по този начин е
установено скрито допълнително възнаграждение на кредитора, което не е посочено
при определяне на годишния процент на разходите. Ответникът е посочил параметрите
на общо оскъпяване на отпуснатия кредит по начин, изключващ възможността за
възприемане от страна на потребителя на действително поетата финансова тежест,
като е предложил отделно цени на кредита и на пакета допълнителни услуги и е
оповестил годишен процент на разходите, но без да включи в него значителния
добавен разход за възнаграждение за допълнителни услуги. Регламентираното от
законодателя ограничение за размера на всички разходи по кредита цели да
предотврати прекомерното му оскъпяване чрез въвеждане на други разходи,
комисионни, възнаграждения от страна на търговеца, в нарушение на принципа на
добросъвестността, което би довело до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя по смисъла на чл. 143 ЗЗП, който закон
намира приложение съгласно чл. 24 ЗПК.
На следващо място съдът намира, че клаузите, предвиждащи заплащане на
6
възнаграждение за допълнителни услуги, са и в противоречие с разпоредбата на чл.
10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Разходите за
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит са такива,
свързани с усвояване на кредита. В този смисъл възнаграждението, дължимо за
допълнителната услуга ‚Фаст“, се явява в пряко противоречие с разпоредбата на чл.
10а, ал. 2 ЗПК, с оглед на което тази клауза от договора е нищожна на основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Със закупуването на допълнителната услуга „Фаст“ потребителят е
поставен в значително по-неблагоприятно положение в процесното правоотношението
и въз основа на това клаузите, с които се уговарят допълнителни услуги са и
неравноправни по смисъла на Директива 93/13/ЕИО, доколкото възлагат допълнителна
финансова тежест за потребителя, оскъпяват „цената на кредита“ и по съществото си
представляват реализирана за кредитора печалба. Таксата за приоритетно разглеждане
на искането за кредит се претендира като дължима на основание допълнителна,
незадължителна услуга, предоставена по искане на кредитополучателя. Естество на
действията на ответника, посочени като съдържание на претендираната престация,
изключва квалификацията им като допълнително благо, за което да е обосновано
дължимо насрещно възнаграждение, тъй като заплащането на възнаграждение за
допълнителна услуга „Фаст“ е уговорено без да е ясна типичната насрещна престация,
обосноваваща по-високи разходи за кредитополучателя. В тази връзка следва да се
посочи, че целта на таксите и комисионните по чл. 10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият
административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на
кредит. Възлагането в тежест на потребителя на допълнителни възнаграждения,
свързани с действия по усвояването и управлението на кредита, които са част от
дейността на кредитора по предоставянето на кредита, не е обосновано с
икономическия интерес на търговеца и е предпоставка за неоснователното му
обогатяване. Подобни уговорки, водещи до отделяне на пакета услуги от основното
съдържание на кредита, заобикалят изискването за оповестяване на общия разход по
кредита и забраната размерът на годишния процент на разходите да не надвишава пет
пъти размера на законната лихва.
По отношение на услугата „Флекси“, с оглед обстоятелството, че Общите
условия на договора за кредит- т. 15.2. предвиждат необходимост от сключване на
анекс към договора за кредит при ползване на услугата, а не възможност за
кредитополучателя да се възползва директно от тях чрез едностранно изявление, се
налага извод, че допълнителната услуга, свързана с отлагане на вноски и тяхното
намаляване, представляват по своя характер изменения на правоотношение по
съгласие на страните по реда на чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, а не допълнителна услуга по
смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, поради което възнагражденията по тях попадат в
хипотезата на императивната забрана на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото са уговорени за
елемент от съдържанието на самото кредитно правоотношение, а не за предоставяне
на свързана с него допълнителна услуга.
С оглед изложените по-горе аргументи и въз основа на преценка на всяка една
от уговорените клаузи, макар формално процесният договор да покрива изискуемите
реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото
съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя. След като в договора не е посочен ГПР при
съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до
неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Характерът на вземането за такса за
приоритетно разглеждане на кандидатурата за кредит, представляващо възнаграждение
7
на предоставения паричен ресурс, предполага включването му в ГПР и липсата на този
разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тази част от сделката е особено съществена за
интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на
разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и
посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да
ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата
на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
некоректно оповестяване на това изискуемо съдържание, законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22
ЗПК.
За този съдебен състав несъмнено се налага извода, че в противоречие с
правилото на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, задължението за заплащане на пакет
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, представляващо разход по смисъла на чл. 19,
ал. 1 ЗПК, не е включено в годишния процент на разходите по кредита. Въпреки, че
формално в договора е посочен годишен процент на разходите, без включване в него
на възнагражденията за процесните допълнителни услуги, ГПР не може да изпълни
отредената му функция - да даде възможност на потребителя по ясен и достъпен начин
да се запознае с произтичащите за него икономически последици от договора, въз
основа на което да вземе информирано решение за сключването му.
С оглед изложените съображения, съдът намира, че клаузите, в раздел V от
Договор за потребителски кредит "ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт" № *********** от
**.**.****г., уреждащи допълнителните услуги "Фаст" и "Флекси", са нищожни на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
С оглед изхода от производството и съответните искания и представени
доказателства, разноски са дължими на ищцовата страна, като същата е доказала
извършването на такива в размер на 114,80 лева – заплатена държавна такса.
Ответникът дължи и заплащане на адвокатско възнаграждение при условията на
чл. 38, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 2 от Закон за адвокатурата (ЗА). Видно от представения
по делото договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца Д. Й. С. и
адвокат Д. В. М., АК- Пловдив, регистрирано по ЗДДС лице, видно от удостоверение
за регистрация по ЗДДС от 11.04.2023 г. на НАП, за изпълнение на възложената работа
адвокатът осъществява безплатна правна помощ на възложителя на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗА. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, когато адвокатът е оказал безплатна правна
помощ, при постановяване на благоприятно решение по спора за представлявания,
съдът осъжда насрещната страна да заплати на адвоката възнаграждение в размер, не
по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗА.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от
ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в полза на адвокат Д. В. М., АК- Пловдив, предоставил
на ищеца безплатна правна защита в настоящото производство, следва да се присъди
възнаграждение в размер на 520,00 лв. Макар в настоящия случай да се касае за два
кумулативно съединени иска, съдът намира, че не следва да се присъжда адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за всеки от тях, тъй като и двата уважени иска се
основават на облигационно правоотношение, произтичащо от един и същ юридически
факт – договора за потребителски кредит. В този случай цената на иска и
материалният интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/9.7.2004 г. е сборът от
цената на кумулативно съединени искове. Съдът намира, че размерът на така
определеното възнаграждението е изцяло съобразен с фактическата и правна сложност
на делото, каквато в случая липсва, срочното му разглеждане пред
8
първоинстанционния съд без участие на процесуални представители на страните,
защитавания интерес и проявената процесуална активност. При определяне на размера
съдът взе предвид доказателствата за регистрация на адвокат Д. В. М., АК- Пловдив
по ДДС - л. 62 от делото.
Мотивиран от изложеното, Районен съд Велико Търново, XVIII-ти състав
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
клаузите, съдържащи се в раздел V и раздел VI от сключения между „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, кв. Мотописта, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В и Д. Й. С., с ЕГН
**********, с постоянен адрес град ***, ул. „***“ № **, ет. *, ап. * Договор за
потребителски кредит "ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт" № *********** от **.**.****г.,
предвиждащи заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга
„Фаст“ в размер на 540,00 лева и възнаграждение за закупена допълнителна услуга
„Флекси“ в размер на 1 620,00 лева, поради противоречие на закона.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, кв.
Мотописта, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В да заплати на Д. Й. С., с ЕГН
**********, с постоянен адрес град ***, ул. „***“ № **, ет. *, ап. * сумата от 114,80
лева (сто и четиринадесет лева и осемдесет стотинки)– разноски за заплатена
държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА,
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, кв. Мотописта, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В да заплати
на адвокат Д. В. М., АК- Пловдив, с идентификационен № по ДДС BG *********
сумата от 520,00 лева (петстотин и двадесет лева) с ДДС– възнаграждение за
процесуално представителство на ищеца Д. Й. С., с ЕГН ********** по гр. д. № 1895
по описа за 2024 г. на Районен съд Велико Търново.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
9