Р Е Ш Е Н И Е
Номер
09.12.2019
г.
Град Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - СВИЛЕНГРАД
І граждански състав
На дванадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година,
В публично заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ЖИВКА ПЕТРОВА
При съдебен секретар: Т.Т.,
като разгледа докладваното от Съдията
гражд. дело № 706 по описа за
2019 година,
намери за установено следното:
Производството е образувано
по искова молба от Х.М.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, с която е предявен срещу
„Застрахователно акционерно дружество ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, иск с
правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ/.
Ищецът твърди, че на 15.05.2019 година в около
13,30 часа, на улица „Христо Шишманов“ в град Свиленград, настъпило ПТП между
управлявания от нея лек автомобил „Фолксваген Пасат“,
с рег.№ Х1441КМ, и лек автомобил „Пежо
206“, с рег.№ В4501РМ, управляван от Тошко Василев,
вина за което имал последният. Същият, опитвайки се да паркира от дясната
страна на улица „Христо Шишманов“, внезапно и рязко потеглил на заден ход, не
видял намиращия се зад него лек автомобил „Фолксваген
Пасат“ и се ударил в него. Отделно от това, водачът Василев нямал видимост
откъм задното стъкло на управлявания от него автомобил, тъй като то било
запълнено с багаж. Вследствие на инцидента настъпили само материални щети между
участниците и бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП, в който водачът
Василев признал вината си за настъпилото ПТП.
Вследствие на гореописаното ПТП по предната част
на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег.№ Х1441КМ, собственост на ищеца, били увредени до
степен подмяна: предна декоративна решетка, предна емблема, решетка на
радиатор, решетка на десен халоген, PVS рамка
на регистрационен номер, десен датчик на паратроник.
Предна броня и преден десен калник били увредени до степен ремонт и боядисване.
Виновният за настъпилото ПТП водач Тошко Василев
имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с дружеството-ответник. Затова, веднага след инцидента ищецът
Х.Д. закарала автомобила си за оглед на представител на ответника, при което
била образувана щета № 0801-001811/ 2019-01. След направения оглед,
уврежданията по автомобила били описани в Опис – заключение от 15.05.2019г. Ответното
дружество разгледало претенцията на ищеца и определило обезщетение в размер на
390 лв., което било изплатено по банковата му сметка.
Ищецът твърди, че обезщетение в такъв размер
било не достатъчно да обезщети изцяло причинените вреди, поради което иска от
съда да й заплати сумата 924,96 лв. /след допуснато в хода на устните
състезания изменение размера на исковата претенция от 1250 лв. на 924,96 лв./, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, състоящо се в разходите за ремонт на собствения му лек
автомобил, увреден вследствие на горепосоченото ПТП. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срока по
чл.131, ал.1 от ГПК, с който е оспорил иска като неоснователен. Ответникът не
спори, че е налице валидно застрахователно правоотношение между него и
собственика на лек автомобил „Пежо 206“, с рег.№ В 4501 РМ, както и че сумата 396,54 лв. е заплатена
на ищеца на 15.05.2019г.
От своя страна, ответникът твърди, че със
заплащане на сумата от 396,54 лв. изцяло е погасил задължението си към ищеца по
процесната претенция. Твърди, че е налице е съпричиняване от страна на ищеца Х.Д., която, като водач на
лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег.№ Х1441 КМ, не е спазила необходимата дистанция, за да
има възможност да реагира и избегне сблъсък с движещото се пред нея МПС, като по
този начин нарушила разпоредбите на ЗДвП /чл.23,
ал.1/. Ответникът оспорва претенцията на ищеца и поради това, че я счита за
прекомерно завишена по размер.
На основание 146, ал.1, т.3 от ГПК,
Съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелство, че съществува валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” /ГО/ между ответника - застраховател и собственика на лек
автомобил „Пежо 206“, с рег.№
В 4501 РМ, както и че на 30.05.2019г. ответникът е заплатил на ищеца сумата
396,54 лв., представляващ застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди по лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег.№ Х1441 КМ, по щета № 0801-001811/ 2019-01.
Съдът, като прецени събраните в хода на делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:
Съгласно чл.498, ал.3 КЗ, вр. чл.496 КЗ, вр. чл.380 КЗ, допълнителна специална предпоставка за
допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на
виновния водач на МПС, е изтичането на тримесечен рекламационен срок от
сезиране на застрахователя по реда на чл.380 КЗ за
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод
плащане на застрахователно обезщетение.
Съгласно чл.498, ал.3 КЗ,
увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако
застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ,
откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение.
В конкретния случай няма спор, че
застрахователят е бил своевременно сезиран, но по застрахователната претенция и
образуваната въз основа на нея застрахователна щета не е определен и изплатен
пълният претендиран от ищеца размер на обезщетението.
Изплатена е сумата от 396,54 лв., но ищецът не е съгласен с този размер. При
това положение процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без
удовлетворителен за ищеца резултат, което прави прекият иск по чл.432, ал.1 КЗ
допустим.
Съгласно чл.432, ал.1 КЗ,
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”. Следователно
предмет на установяване в настоящия процес са следните материално правни
предпоставки: деликт и валидно застрахователно
правоотношение с предмет автомобила, управляван от деликвента.
Съответно, материалноправните предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД,
предмет на установяване в процеса, са: противоправно поведение, вреди, причинна
връзка между двете и вина.
По делото няма спор, като това обстоятелство е
изрично признато за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че по отношение на лекия автомобил, с който е станало
произшествието, е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с
дружеството – ответник. Няма спор също, че застрахователят е платил обезщетение
за причинените на ищеца неимуществени вреди в размер на 396,54 лв.
Частичното плащане представлява извънсъдебно
признание на претенцията по основание и до изплатения размер. Основанието на
претенцията, в частност материалноправните предпоставки от фактическия състав
на непозволеното увреждане, се установяват и от представения Двустранен
протокол за пътнотранспортно произшествие от 15.05.2015г. Видно от протокола,
на 15.05.2019г., в около 13,30 часа, в град Свиленград, на ул. „Христо
Шишманов“, при излизане от паркинг „превозно средство А“ – лек автомобил „Пежо 206“, с рег.№ В4501РМ,
управляван от Тошко Василев, движейки се на заден ход удря „превозно средство Б“
- лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег.№ Х1441КМ, управлявано от Х.Д.. Доколкото протокола е
подписан от водача Тошко Василев без възражения, той има материална
доказателствена сила спрямо него, че признатите неизгодни факти са верни, в това
число всички обстоятелства около механизма на произшествието и вината му за
настъпване на инцидента по описания и подписан без възражения начин.
Същевременно, доколкото отговорността на
застрахователя е функция именно на отговорността на застрахования, респ. застрахователното обезщетение зависи от деликтното и е функционално обусловено от него, то
ответното дружество следва да носи отговорност за извънсъдебно признатото от деликвента противоправно поведение.
Неоснователни и недоказани се явяват
наведените възражения от страна на ответника за виновно поведение на
пострадалата и оттам за съпричиняване на вредите,
което да даде възможност по чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на дължимото
обезщетение. Поведението на пострадалия подлежи на установяване в гражданския
процес с предвидените в ГПК доказателствени средства. По делото не са наведени
конкретни възражения, нито са ангажирани доказателства, които да установяват по
безспорен и категоричен начин, че пострадалата „не е спазила необходимата
дистанция, за да има възможност да реагира и избегне сблъсък с движещото се
пред нея МПС“, с което да е допуснала нарушение на правилата за движение по
пътищата и нейното поведение да се намира в пряка причинна връзка с настъпилото
произшествие. Ответникът не прояви процесуална активност и не ангажира
доказателства за да докаже възражението си за съпричиняване,
което бе в негова доказателствена тежест.
Видно от документите, съдържащи се в
представената от ответника преписка по щета, за изплащане на обезщетение за
причинените от водача на застрахования автомобил имуществени вреди, при застрахователя-ответник е образувана преписка по щета №
0801-001811/ 2019-01. На 15.05.2019 г. е бил извършен опис от застрахователя – Опис-заключение, в който са включени следните щети:
декоративна решетка, емблема предна, решетка на радиатор центр.,
решетка халоген десен, предна броня, PVS рамка рег. номер, десен преден десен калник. Изготвена е била Заключителна
капитулация от 16.05.2019г., видно от която е определено застрахователно
обезщетение за собственика на увредения автомобил в размер на 396,54 лв. Същото
му е било изплатено на 30.05.2019г., видно от преводно нареждане от същата дата.
От заключението на назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза се установява, че между
механизма на процесното ПТП и щетите по увредения от
него автомобил има пряка причинно-следствена връзка. Според вещото лице, при
механизма на ПТП, посочен в протокола за ПТП, е възможно да са били увредени
изброените в описа от застрахователя части в съответната степен. Вещото лице е
дало заключение и за това, че стойността на ремонта за възстановяване на
автомобила към датата на настъпилото ПТП е 1314,96 лв.
Следва извода, че на ищеца са причинени
имуществени вреди, които се намират в пряка причинна връзка с увреждането, а
именно - за извършения ремонт на автомобила му, и които вреди са в размер на
1314,96 лв. От тази сума следва да се приспадне заплатеното от застрахователя
обезщетение в размер на 396,54 лв., така че иска ще се уважи до размера от
918,42 лв., а за разликата до пълния предявен размер от 924,96 лв. следва да се
отхвърли като неоснователен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ищецът има
право на разноски, които се установиха в размер на 550,00 лв., от които 300,00
лв. - за адвокатско възнаграждение, 50,00 лв. – за държавна такса, 200,00 лв. –
депозит за САТЕ. От направените разноски на ищеца ще се присъди сумата 546,11
лв. – съразмерно на уважената част от иска. На
основание чл.78, ал.3, вр. с ал.8 от ГПК, ответникът
също има право на разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска. Дружеството-ответник се представлява в процеса от
юрисконсулт, поради което му се следват разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 2,12 лв., определени съобразно цената на иска,
отхвърлената част от иска и Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно
акционерно дружество ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на Х.М.Д., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, сумата 918,42 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за ремонт на лек
автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег.№
Х1441КМ, претърпени в резултат на пътнотранспортно произшествие от 15.05.2019 г.,
причинено виновно от Тошко Василев - водач на лек автомобил лек автомобил „Пежо 206“, с рег.№ В4501РМ, застрахован по риска “Гражданска отговорност” в
„Застрахователно акционерно дружество ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, с ЕИК:
*********, за което е заведена щета № 0801-001811/ 2019-01, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над 918,42 лв. до пълния предявен размер от 918,42 лв.
ОСЪЖДА
„Застрахователно акционерно дружество ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Х.М.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата 546,11 лв. –
разноски по делото.
ОСЪЖДА Х.М.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати
на „Застрахователно акционерно дружество ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:***, сумата 2,12 лв. – разноски
по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :