РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2546
Гр. Пловдив, 09 декември 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав, в публично съдебно заседание на дванадесети септември през две
хиляди и деветнадесетата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря МАРИНА
ЧИРАКОВА и прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1774 по описа
на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от АПК,
вр. с чл.195б от Закона за водите и чл.166
от ДОПК.
Образувано е по жалба на "Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК
*********, град Хасково представлявано от Т.М.- управител срещу акт за
установяване на публично държавно вземане № 34/14.07.2017година, издаден от директора на Басейнова дирекция
“Източнобеломорски район”, с който на дружеството е установена дължима такса за
водовземане за периода 01.01.2012г. – 31.12.2016г. по разрешително №
31510010/15.03.2007г. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
адв. Ст.Р., който поддържа жалбата. Претендира се отмяна изцяло на акта, поради
незаконосъобразност. Претендира разноски.
Ответникът - директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“, чрез юриск. Г., оспорва жалбата като неоснователна и иска от съда да я
отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Счита, че изнесените факти
относно плащането се отнасят до друг акт.
Участвалият прокурор от Окръжна прокуратура - Пловдив
по същество предлага жалбата е основателна и доказана, поради което следва да
се уважи.
Настоящото производство се провежда във връзка с
Решение № 8895 от 12.06.2019 г. по адм.д.№ 12439 по описа на ВАС за 2018 г., с
което първоинстанционното решение по дело № 3276 по описа за 2017 г. на
Административен съд – Пловдив е отменено и делото е върнато за ново разглеждане
с указания.
Съдът намира жалбата за подадена при наличие на правен
интерес и в предвидения процесуален срок, при което положение се явява
допустима.
От събраните по делото
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На жалбоподателя е издадено разрешително за
водовземане № 31510010 от 15.03.2007г., по силата на което има правото за
водовземане от подземни води, чрез 3 броя тръбни кладенеца - ТК1, ТК2 и ТК 3, с
цел на водовземането - питейно-битови нужди, с разпределение на разрешеното
водно количество годишно до 331 130 куб.м., място на водоползването - за
питейно-битово водоснабдяване на ВГ „Момково“, включваща 19 селища:с.с.
Момково, Димитровче, Костур, Левка, Михалич, Младиново, Мустрак, Пашово,
Пъстрогор, Райкова могила, Сладун, Чернодъб, Щит - община Свиленград, Браница, Дрипчево, Изворово, Черепово-община Харманли,
Васково и Оряхово-община Любимец, област Хасково, при параметри на разрешеното
водовземане, разпределение на годишния обем, максимално допустимо
експлоатационно понижение на водното ниво и размер на дължимата такса, подробно
изложени в посоченото разрешително. Краен срок на действие - 15 67.03.2032г.
При извършена
проверка по документи на 31.05.2017г., констатациите от която са изложени в констативен
протокол № 155 от 31.05.2017г. е констатирано, че не е заплатена дължимата
такса за водовземане по разрешителното за периода от 01.01.2012г. до
31.12.2012г. в размер на 6622,60лв; за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2013г.
в размер на 6622,60лв.; за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2014г. в размер на
6622,60лв.; за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2015г. в размер на 6622,60лв. и
за периода 01.01.2016г.-31.12.2016г. в размер на 6622,60лв.
По делото са представени декларации по чл. 194б от ЗВ
от управителя на дружеството - жалбоподател за извършеното водовземане през
процесните периоди.
С писмо изх. № ПО-02-172/01.06.2017г. КП №
155/31.05.2017г. е бил връчен на „В и К“
ЕООД, гр.Хасково. Дружеството е било поканено да заплати доброволно сума в
размер на 31113 лв. и прилежаща лихва за периода 01.01.2012г.-31.12.2016г.
Депозирано било
от страна на дружеството възражение вх. № ПО-02-171;172;174;175;176 от
12.06.2017г. против писмени покани № ПО-02-171/01.06.2017г.; №
ПО-02-172/01.06.2017г.; № ПО-02-174/02.06.2017г.; № ПО-02-175/02.06.2017г. и №
ПО-02-176/02.06.2017г. до Министъра на околната среда и водите. Жалбата е била
оставена без разглеждане с решение № 93/17.07.2017г.
Последвало е
издаване на обжалвания административен акт от 14.07.2017 г., с който са
определени следните публични задължения:
за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г. главница в размер на
6622,60лв. и лихва от 01.04.2013г. до 14.07.2017г.в размер на 2886,77лв.; за
периода от 01.01.2013г. до 31.12.2013т. главница в размер на 6622,60лв. и лихва
от 01.04.2014г. до 14.07.2017г. – 2213,79лв.; за периода от 01.01.2014г. до
31.12.2014г. главница в размер на 6622,60лв. и лихва за периода от 01.04.2015г.
до 14.07.2017г. – 1540,82лв.; за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2015г.
главница в размер на 6622,60лв. и лихва от 01.04.2016г. до 14.07.2017г. в
размер на 866,35лв. и за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. главница в
размер на 6622,60лв. и лихва от 01.04.2017г. до 14.07.2017г. в размер на
193,55лв Като правно основание в акта са
посочени нормите на чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ, вр.с чл.194, ал.1, т.1,
б.“б“ и чл. 194, ал. 2 от с.з., връзка с чл. 166 от ДОПК и чл. 1, т.1, б.“б“,
чл.3, ал. 1, чл.6, ал.4, чл. 8, ал. 1, чл. 10, ал. 1, т. 2 от Тарифа за таксите
за водовземане, ползване на воден обект и за замърсяване /ДВ бр. 50/2011г.,
отм. ДВ бр.2/2017г./.
Посочено било, че от началото на 2015 г. дружеството е
започнало погасяване на дължимите такси по чл.194 от Закона за водите, като до
края на 2016 г. са заплатени такси за замърсяване на заустване на отпадъчни
води в повърхностни води, респ. към същия момента са заплатени част от
дължимите такси за водовземане за 2012 г.
Представени са от жалбоподателя вносни бележки за заплатени
суми, включващи процесния период – л.15-л.20 по
делото, в които не е посочено за кои задълженията и по кое разрешително
се плащат сумите / с изключение на едно от тях/ както следва: с платежно
нареждане от 30.11.2015 г. /л.15/ е
преведена сума в размер на 50000 лв., покриваща задължения според посоченото
„частично плащане такса водоползване за 2011 г. в размер на 30000 лв., за 2012 г. – 20000 лв.”; с платежно
нареждане от 28.12.2015 г. е платено
задължение „ частично плащане за такса водоползване за 2012 г.” в размер на 50000
лв. /л.16/; с платежно нареждане от 25.05.2016 г. е платено задължение –
„такса заустване 2015 г.” в размер на 21891 лв. /л.17/; с платежно нареждане от
29.01.2016 г. направено „частично
плащане такса водоползване за 2012 г.”
в размер на 50000,00лв. /л.18/; с
платежно нареждане от 19.07.2016 г. е платено задължение за „такса возовз.разр.
31510172 от 23.06.09г.” в размер на 23871,00 лв./л.19/; с платежно нареждане от
2.12.2016 г. е направено „частично
плащане за таска водоползване за 2012
г.” в размер на 50000 лв.
Представени са от ответника заповед № РД-14-17 от
12.05.2017 г. на областен управител на Област Хасково, както и десет броя
протоколи от назначена междуведомствена комисия.
Представен е по делото АУПДВ № 37 от 14.07.2017 г. на директора на
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, касаещ разрешително № 0564/
03.10.2001 г. за предоставено право на
водовземане чрез сондажни кладенци, с цел на водоползването – питейно-битово
водоснабдяване на населени места в Общини Хасково, Харманли, Свиленград,
Симеоновград, Любимец, Маджарово, Ивайловград, Стамболово и Минерални бани,
касаещ същите процесни периоди.
От този АУПДВ –л.2 /л.60 по адм.д.№ 3276/17 г./ се
установява, че представените от жалбоподателя платежни за заплатени суми,
цитирани по-горе в изложението, са били приспаднати от задълженията на
дружеството по АУПДВ № 37 от 14.07.2017 г., като задължението на дружеството за
2012 г. след прихващането е установено в размер на 123 420,78 лв.
след приспадането на платежните в общ размер на 170 000 лв.
Установи се също, че този АУПДВ № 37 от 14.07.2017 г. на директора на
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” е оспоред пред съда, за което е
било образувано адм.д.№ 2570/2017 г. С решение № 2715/18.12.2018г. по това дело
АУПДВ е бил отменен за задълженията на дружеството за 2012 г. за сумата над 29
019 лв. и лихви от 12 649,35 лв. Решението е оставено в сила с решение на
ВАС по адм.д.№ 3444/ 2019 г.
По делото е приета основна и допълнителна СТЕ от в.л.
инженер и икономист, приети без възражение от страните. В заключението си вещото
лице посочва, че размерът на ползвания годишен воден обем съвпада с разрешеното
годишно водно количество. Установил е, че таксата за водовземане от
повърхностни води, която в единичен размер е 0,02 лв./ куб.м., като на тази
база е изчислил задължението на дружеството, които в първоначалното заключение
са установени както по АУПДВ. С допълнителното заключение обаче вещото лице е
имало задача след запознаване с приложените платежни, както и в счетоводството на
дружеството, е установило, след извършено прихващане с представените платежни, че
задълженето на дружеството е в размер на 1184,00 лв. за периода, а задължението
за лихва е в размер на 1184,00 лв. Алтернативно при хипотезата на чл.194Б, ал.4
от ЗВ, задължението за лихва следва да е в размер на 23,03 лв.
От така приетото за установено съдът намира жалбата за
частично основателна.
Оспореният АУПДВ № 34/14.07.2017г. е издаден от
компетентен орган, поради което е валиден. Предмет на производството е
неплатено държавно вземане с публичен характер, касаещо такса за водовземане от
подземни води по чл.194, ал. 1, т.1, б. "б" от ЗВ, установено по
размер с оспорвания АУПДВ, издаден от компетентния орган - директор на
Басейнова дирекция "Източнобеломорски район". В тази връзка съдът
съобразява нормата на чл.195б, ал.1 от ЗВ, съгласно която вземанията за
незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 ЗВ такси /между които и процесната/ се
определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на
басейнови дирекции. АУПДВ е издаден в писмена форма и съдържа реквизитите,
посочени в чл. 59 от АПК.
В същия са изложени фактически и правни основания за
неговото издаване. Посочено е количеството иззети от дружеството води, начина
по който то е изчислено и въз основа на какви доказателства. Отразен е
алгоритъмът, по който е определена таксата и правното основание за нейната
дължимост. Спазени са били и регламентираните административнопроизводствени
правила по АПК и по специалния закон. Жалбоподателят е бил уведомен за
започване на производството по съставяне на акта, за което е получил
уведомление, посочено по-горе в изложението. Дадена му е възможност въз основа
на уведомлението да представи документи, които доказват правата му или
удостоверяват липсата на задължения, респ. извършвани плащания. Такива не са
били представени, нито се правят твърдения да са били представени.
Съгласно чл. 195б ал.2 от Закона за водите, актът се
съставя въз основа на писмени доказателства - извлечения от сметките, по които
постъпват таксите; платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата,
използващи водите; покана към лицето за доброволно изпълнение; констативни
протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението.
В конкретния случай актът е издаден въз основа на
съставен констативен протокол № Пз-155/31.05.2017г. за извършен контрол за
изпълнение на задължението по чл.194 от Закона за водите и след изпратена
покана за доброволно изпълнение на задълженията.
От жалбоподателя се правят възражения за неправилното
определяне на задълженията му, предвид представените доказателства за направени
плащания за задължения за 2012 г. В този смисъл, въпреки че са представени
доказателства от жалбоподателя едва в настоящото производство, съдът намира, че
актът следва да бъде отменен в частта по отношение на 2012 г. за установените
главница и лихва.
Съдът кредитира допълнителната експертиза в частта по
отношение на останалата част от извършените прихващания с представените
платежни, а именно за установените с акта задължения за 2013 г, 2014 г., 2015
г. и 2016г. по процесното разрешително, тъй като, вещото лице установява, че на
02.12.2016 г. преди датата на издаването на процесния административен акт,
дружеството е внесло по сметка на БД ИБР за частично плащане на дължимите такси
за водоползване по разрешително № 31510010 от 15.03.2007 г. за периода
01.01.2012 г. – 31.12.2016 г., а именно сумата в размер на 31229 лева. Тази
сума вещото лице е приспаднало с установените задължения в размер на
33113,00лв. по акта, като остава като дължима сумата от 1884,00 лв.
Относно лихвата съдът намира, че следва да кредитира
заключението на вещото лице относно изчислената лихва в размер на 23,03 лв.,
тъй като от доказателствата по делото се установи, че уведомлението, изпратено
до жалбоподателя за задълженията, е направено едва на 01.06.2017 г. Съгласно
нормата на чл.194Б, ал.4 от ЗВ (Нов - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) При съответствие
на информацията по ал. 1 с условията по ал. 3 директорът на басейнова дирекция
уведомява писмено титуляря на разрешителното за размера на дължимата такса,
срока за заплащането й и сметката, по която таксата следва да бъде заплатена.
Съгласно чл. 195в. (Нов - ДВ, бр. 65 от 2006
г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г. - изм., бр. 32 от
2009 г.) Невнесените в срок такси по закона се събират принудително заедно с
лихвите и разноските от Националната агенция за приходите по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В случая се установява, че както
сумите са внесени преди издаването на АУПДВ, така и уведомлението за
задълженията по процесното разрешително е получено от дружеството едва на
01.06.2017 г.
Относно възраженията на ответника за това, че с
представените платежни нареждания е било извършено прихващане на задължения за
2012 г. по АУПДВ № 34 от 14.07.2017г., каза се по-горе, че този АУПДВ са
установени за 2012 г. задължения в размер на главница от 29 019 лв. и лихви от
12 649,35 лв., като прихващането в пълния размер от 170 000лв. по
платежните нареждания на практика не е извършено, тъй като за горницата от 29
019 лв. и лихва, задълженията са били отменени като недължими.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да отмени
издадения АУПДВ за разликата над 1884 лв. и лихва от 23,03 лв. до пълния
предявен размер от 33113,00 лв. и лихва от 7701,28 лв. такса за водовземане за
периода 01.01.2012г. – 31.12.2016г. по разрешително № 31510010/15.03.2007г. В
останалата част жалбата следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото претенциите на страните за
присъждане на разноски се явяват основателни, поради което следва да бъдат
определени съразмерно на уважената и отхвърлената част.
От жалбоподателя са сторени разноски в размер на 3050
лв., включващи държавна такса 50 лв., 300 лв. депозит за вещо лице и 2700лв.
заплатен адв- хонорар. Съразмерно на уважената част на жалбоподателя се дължат
разноски в размер на 2907,50лв. На ответника съобразно отхвърлената част слидва
да се присъди юрисконсултско в размер на 363,50 лв. на основание чл.8, ал.1,т.2
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ акт
за установяване на публично държавно вземане № 34/14.07.2017година, издаден от
директора на Басейнова дирекция “Източнобеломорски район”, с който на който на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, град Хасково представлявано от Т.М.–
управител, са установени дължими такси
за водовземане за периода 01.01.2012г. – 31.12.2016г. по разрешително №
31510010/15.03.2007г., В ЧАСТТА
относно сумата над 1884 лв. и лихва от 23,03 лв. до пълния предявен
размер от 33113,00 лв. и лихва от 7701,28 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата част.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция
"Източнобеломорски район" /БДИБР/ - гр.Пловдив, да заплати на ОСЪЖДА
"В и К“ ЕООД – Хасково, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
обл. Хасково, гр.Хасково, ул.“Сакар“ № 2, представлявано от управителя Т.Р.М.,
сумата от 2907,50лв./ две хиляди деветстотин и седем лева и петдесет стотинки/ разноски
за производството.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: обл. Хасково, гр.Хасково,
ул.“Сакар“ № 2, представлявано от управителя Т.Р.М., да заплати на Басейнова
дирекция "Източнобеломорски район" /БДИБР/ - гр.Пловдив, сумата от 363,50
лв. /триста шестдесет и три лева е петдесет стотинки/ юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен
срок от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: