№ 76
гр. гр. Добрич , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тридесет и първи май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галина Д. Жечева
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Гражданско дело №
20203200100618 по описа за 2020 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е образувано по повод искова молба вх.
№4987/17.08.2020 г.,с която са предявени обективно кумулативно съединени
искове на основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от Н. ХР. В. от гр.К. срещу
Г. ИВ. Н. от гр.К.,с които се настоява за осъждане на ответника да заплати на
ищеца следните суми:1./45 000 лв-обезщетение за неимуществени вреди от
претърпени болки,страдания,паника,страх и притеснения вследствие нанесена
от ответника на ищеца тежка телесна повреда,изразяваща се в увреждане на
слезката и последващо оперативно отстраняване на същата,ведно със
законната лихва върху тази сума,считано от датата на увреждането 07.07.2019
г.,до окончателното й изплащане;2./5 000 лв-обезщетение за неимуществени
вреди от претърпени болки,страдания,паника,страх и притеснения вследствие
нанесена от ответника на ищеца средна телесна повреда,изразяваща се в
разстройство на здравето,временно опасно за живота,явяващо се резултат от
счупването на десето и единадесето ребро вляво и контузия на левия бял дроб
с плеврален излив,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от
датата на увреждането 07.07.2019 г.,до окончателното й изплащане;3./355,54
лв-обезщетение за имуществени вреди от горното деяние-разходи за покупка
1
на медикаменти,платена такса за престой в болнично заведение и
транспортни разходи /по изброени бонове и фактури/,ведно със законната
лихва върху тази сума,считано от 07.08.2020 г.,до окончателното й
изплащане;4./36,84 лв-обезщетение за забавено плащане на сумата по т.3 в
размер на законната лихва върху нея за периода от 31.07.2019 г. до 06.08.2020
г. вкл.Претендирани са и сторените от ищеца разноски по делото.
Ответникът Г. ИВ. Н. от гр.К. изразява становище за неоснователност на
исковете.
Като обсъди събраните по делото доказателства,съдът намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Изложено е в исковата молба,че на 05.07.2019 г. /допусната е техническа
грешка и се касае за датата 07.07.2019 г.,уточнена в хода на производството/
след полунощ ищецът и двама негови приятели посетили дискотека „М.“ в
гр.К.,в която бил и непознатият преди това за ищеца Г. ИВ. Н..Малко след
3,00 ч. ответникът Н. излязъл пред дискотеката,а вероятно малко след това и
ищецът В..Неочаквано Н. нанесъл юмручен удар в лицето на В.,който паднал
на земята.Тогава последвали множество удари с юмруци по главата и
торса,вкл. в областта на лявото подребрие.Удари нанесъл на ищеца и
приятелят на ответника Д.Б.,но само по главата,с което му причинил леки
телесни повреди.Ударите на ответника Г.Н. с юмруци и ритници причинили
на ищеца В. разкъсване на слезката /тежка телесна повреда/,счупване на
десето и единадесето ребро вляво и контузия на ляв бял дроб с плеврален
излив /средна телесна повреда/.През следващите дни състоянието на ищеца се
влошило и същият изпитвал силни болки в областта на корема и гръдния
кош.На 10.07.2019 г. бил прегледан от съдебен лекар,а на 11.07.2019 г.
посетил ФСМП-гр.К.,където му назначили рентгенологично изследване.След
проведени рентгенологично изследване и ехография на коремни органи били
намерени данни за счупване на ребро вляво и възникнали съмнения за
травматично увреждане целостта на слезката.Още същия ден ищецът бил
приет на лечение в МБАЛ „Света Марина“-гр.В..Там се доказало разкъсване
на слезката,което наложило оперативното й отстраняване.Установило се и
счупване на X и XI ребрена дъга вляво,както и контузия на ляв бял дроб с
плеврален излив.Ищецът пролежал в болницата до 22.07.2019 г.При
2
приемането му в болницата ищецът разбрал,че състоянието му е тежко и има
опасност за живота му,което допълнително го стресирало и довело до паника
и страх,че заболяването може да е фатално за него,както и от последиците
след операцията при живот без един от органите му.Получената тежка
телесна повреда в наказателно-правен аспект поглъщала като резултат
причинената от същото деяние средна телесна повреда.Срещу извършителя Н.
било образувано ДП №120/2019 г. на РУ-гр.К. с предявено обвинение за
извършено престъпление само за тежката телесна повреда по чл.128 ал.1 вр.
ал.2 от НК.Бил внесен в съда от РП-К. обвинителен акт срещу Н. и образувано
НОХД №33/2020 г. на КРС.По делото подсъдимият постигнал споразумение с
прокуратурата и съдът го одобрил,като на Н. било наложено наказание 3
години лишаване от свобода,чието изтърпяване на основание чл.66 от НК
било отложено с изпитателен срок от 4 години.След изписването от болница
лечението на ищеца продължило в дома му,като се наложило три пъти да
ходи при лекаря,извършил операцията,в гр.В. за наблюдение на раната,смяна
на превръзката и махане на конците.Пътуването му се отразявало много
зле,тъй като трудно дишал и при движение на автомобила чувствал силна
болка в областта на операцията и счупените ребра.Боляли го и останалите
травмирани места по тялото.От травмите по предписание на лекуващия лекар
6 месеца не трябвало да извършва никаква физическа дейност,като през този
период основно стоял у дома.Възстановяването му продължавало и към
настоящия момент.Дишането му през този период било ежедневно
затруднено и изпитвал силни болки в областта на счупените ребра при
поемане на въздух.Били ограничени и движенията му в областта на
торса.Приемал обезболяващи.Всичко гореизложено прекратило участието му
в семеен бизнес,свързан с отглеждането на зеленчуци в с.С..Не можал да
работи-цялата работа на полето останала за вършене от брат му В. В.,който го
подпомагал и финансово за издръжката на семейството му.Съпругата на
ищеца и неговата майка го подпомагали ежедневно за
обличане,събличане,хранене,придвижване до тоалетна и пр.,а това му
създавало дискомфорт и психични проблеми.Не можел да спи-сънят му бил
неспокоен и свързан с кошмари от въпросното деяние.Не можел да се грижи
за детето си и да играе с него,което било необичайно за детето,а това
създавало на ищеца допълнителен стрес.Ищецът изпитвал притеснения и
неудобство от близките си хора,че не бил пълноценен за себе си и да се грижи
3
за семейството си.През този период ограничил социалните си
контакти,избягвал срещи с близки и приятели,защото видът му издавал
физическото насилие над него.Изпитвал срам и неудобство от положението
си.Възстановяването на ищеца продължавало и понастоящем,тъй като все
още изпитвал болки в областта на операцията и не бил готов за пълноценна
физическа дейност.Освен обезщетения за неимуществени вреди от
посочените по-горе тежка и средна телесна повреда ищецът претендира и
обезщетение за имуществени вреди-разходи за покупка на медикаменти и
ортопедични средства,такса за престоя в болничното заведение и транспортни
разходи,свързани с лечението,съобразно представени фискални бонове и
фактура.
В отговора на исковата молба ответникът Г. ИВ. Н. оспорва исковете по
основание и размер.Твърди съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД на
вредоносния резултат от страна на ищеца,който с поведението си предизвикал
боя.Още в дискотеката,видимо пиян,паднал два пъти върху масата на
ответника Н..Ответникът и приятелите му решили да си тръгнат от
заведението,за да избегнат скандал.Ищецът В. обаче излязъл от дискотеката
след тях и започнал да ги обижда и псува и бутал приятеля на ответника
Д.Б..В продължение на повече от минута В. и Н. разговаряли и се
приближавали един към друг,докато заплахите и обидите между тях
прераснали в юмручна схватка.След размяната на удари В. паднал на
земята,но вместо да прекрати боя отново станал на крака и последвал
ответника Н.,за да продължи разправията.Нямало доказателства за причинно-
следствена връзка между побоя и загубата на слезка от ищеца.Инцидентът се
случил на 07.07.2019 г. и едва 4 дни по-късно ищецът посетил болница.През
този период ищецът бил в увеселително заведение с приятели,което
противоречало на твърденията му за преживени страх,паника,уплах и лошо
състояние.За причинената средна телесна повреда не било повдигнато
обвинение на ответника и нямало произнасяне на наказателния съд,тъй като
тя се поглъщала от по-тежкия състав,поради което според ответника не била
налице презумпцията по чл.45 ал.2 от ЗЗД относно причиняването на средна
телесна повреда от същия.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на установена с влязла в сила
присъда /споразумение по НОХД/ вина на ответника за извършения деликт и
4
за настъпилия от деянието му противоправен и вредоносен резултат-телесни
увреждания на ищеца от визирания в исковата молба характер.Същият носи и
тежестта да докаже вида,характера,тежестта и продължителността на
претендираните неимуществени вреди /физически и душевни болки и
страдания/,респ. пряката причинно-следствена връзка между претендираните
вреди и описаното деяние на ответника.Следва да докаже по вид и размер
посочените в исковата молба имуществени вреди от деликта,респ. пряката
причинно-следствена връзка между претендираните вреди и деянието на
ответника.
В тежест на ответника е да докаже твърдяното от него съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца,а именно,че увреденият е
допринесъл с поведението си за настъпване на вредите.
Осъществяването на противоправно деяние с характер на престъпление
от страна на ответника е безспорно установено.Видно от книжата по
приложеното НОХД №33/2020 г. на Каварненския районен съд,наказателното
производство срещу Г. ИВ. Н. е приключило с одобрено от съда
споразумение,имащо характер на влязла в сила присъда,задължителна според
чл.300 от ГПК за гражданския съд,разглеждащ гражданските последици от
деянието,относно това дали е извършено деянието,неговата противоправност
и виновността на дееца.Извършването на деянието,неговата противоправност
и вината на ответника Н. са установени в наказателния процес,като съгласно
цитираното споразумение същият е признат за виновен в това,че на
07.07.2019 г. в гр.К. е причинил тежка телесна повреда на ищеца Н. ХР.
В.,изразяваща се в загуба на слезката вследствие нейното
разкъсване,наложило оперативното й отстраняване,като на основание чл.128
ал.1 във вр. с ал.2 от НК на Н. е определено наказание „лишаване от свобода“
за срок от 3 години,изпълнението на което е отложено за срок от 4 години на
основание чл.66 ал.1 от НК.
Следователно са установени противоправното деяние на
ответника,неговата вина и най-тежката последица от деянието-причинена на
ищеца тежка телесна повреда,изразяваща се в загуба на слезката.В този
смисъл исковете са установени по основанието си.В наказателно-правен
аспект на ответника е било повдигнато обвинение за най-тежката
5
последица,като загубата на слезката следва да се приеме като установена с
присъдата вреда от противоправното деяние,неподлежаща на допълнително
обсъждане и установяване.Настъпилите от деянието други вреди /твърдяната
средна телесна повреда/ подлежат на доказване в настоящия граждански
процес.
По иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
претърпени болки,страдания,паника,страх и притеснения вследствие
нанесена от ответника на ищеца тежка телесна повреда,изразяваща се в
увреждане на слезката и последващо оперативно отстраняване на
същата,и по иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
от претърпени болки,страдания,паника,страх и притеснения вследствие
нанесена от ответника на ищеца средна телесна повреда,изразяваща се в
разстройство на здравето,временно опасно за живота,явяващо се
резултат от счупването на десето и единадесето ребро вляво и контузия
на левия бял дроб с плеврален излив:
С влязлата в сила присъда,на каквато се приравнява постигнатото в
наказателния процес споразумение,е установено,че ищецът Н. ХР. В. е
претърпял от противоправното деяние на ответника неимуществени вреди в
пряка причинно-следствена връзка с деянието,изразяващи се в
продължителни физически болки и страдания вследствие разкъсване на
слезката и нейното оперативно отстраняване.Останалите телесни повреди от
деянието също се доказват в настоящия процес.От представената по делото
медицинска документация /епикриза на лист 13 от делото,издадена от
УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД-гр.В.;съдебно-медицинска консултация от
10.07.2019 г. на лист 16 от делото;ехография на коремни органи от 12.07.2019
г. на лист 18 от делото/ и заключението на вещото лице доц.д-р В.Д. по
допуснатата от съда съдебно-медицинска експертиза,изготвено въз основа на
цялата налична медицинска документация по случая /приложена по
настоящото дело,към НОХД №33/2020 г. на КРС и налична в УМБАЛ
„Св.Марина“ ЕАД-гр.В./,се установява,че при инцидента от 07.07.2019 г.
ищецът В. е получил следните увреждания:лицева травма-кръвонасядания по
двете устни и контузно-разкъсна рана на долна устна;счупване на ½ от първи
горен ляв и първи горен десен резец;кръвонасядания в областта на ляво
око;гръдна травма-счупване на десето и единадесето ребра вляво с
6
кръвонасядания по гърба,контузия на ляв бял дроб,ограничен плеврален
излив вляво;коремна травма-субкапсулно разкъсване на слезка,впоследствие
разкъсване на слезката и кръвоизлив в коремната кухина.Всички изброени
травми според експерта са получени по механизма на удари с или върху
твърди тъпи предмети.Разкъсването на слезката е опасно за живота
състояние,което без хирургическа интервенция би довело до смърт на
пострадалия.Всички телесни увреждания са констатирани като настъпили в
рамките на до няколко дни от извършване на противоправното
деяние.Резонно първо ищецът е установил видимите увреждания по лицето си
и счупването на зъби,а в рамките на четири дни се проявяват и признаците на
останалите вътрешни увреждания-разкъсването на слезката;счупването на
ребрата и плевралният излив в левия бял дроб.При изслушването си в
съдебно заседание на 31.05.2021 г. вещото лице В.Д. обяснява,че забавянето
от няколко дни след инцидента за установяване разкъсването на слезката е
обичайно и често срещано,защото при слезката се касае за двумоментно
разкъсване.Първо при травма обикновено се уврежда паренхимът /тъканта на
слезката под капсулата й от съединителна тъкан/,а в течение на времето
поради кръвоизливите слезката се раздува и пука капсулата.Този процес
можел според експерта да трае и месеци.Според вещото лице слезката на
ищеца е била напълно здрава преди побоя,нанесен му от ответника,поради
което настъпването на промените в нея в рамките на няколко дни след
инцидента обосновава причинно-следствената връзка между побоя и
разкъсването на органа.Травмите с характер на средна телесна повреда са
също следствие от побоя,нанесен на ищеца от ответника.Същите са
установени при пролежаването на ищеца в УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД-гр.В.
през периода от 12.07.2019 г. до 22.07.2019 г. чрез скениране /според данните
в епикризата на листи 13-15 от делото/.
Според вещото лице В.Д. физическото възстановяване на ищеца от
горните травми е протекло,както следва:
Следоперативното възстановяване на пострадалия е протекло без
усложнения и останалите органи и системи са се възстановили напълно за
период от около един месец,като това не включва възстановяване функцията
на слезката,която е безвъзвратно изгубена.Счупването на ребрата е
затруднило за период от около три седмици движението на
7
снагата.Последиците от контузията на белия дроб са възстановени по
медикаментозен път за около три седмици.В тези срокове ищецът е имал
затрудняване на функции и физически болки.Анатомично възстановяване на
слезката е невъзможно.Нейните функции са загубени завинаги.Тя е орган на
имунната система,осигуряващ имунна защита на организма от
възпаления,токсини и злокачествени заболявания.Действа като филтър за
бактерии,произвежда антитела и лимфоцити.Участва в разрушаването на
стари и увредени еритроцити и тромбоцити,косвено участва в образуването
на жлъчка.Слезката е и депо на кръв в организма и депо на
тромбоцити.Загубата й сериозно намалява защитните сили на
организма.Трудоспособността след загуба на слезка се намалява с 30 % през
първата година,а след изтичане на едногодишния срок трудоспособността
напълно се възстановява /според Постановление №152/26.07.2018 г. за изм. и
доп. на Наредбата за медицинската експертиза/.От личния преглед на ищеца
експертът е установил,че понастоящем същият е в добро общо състояние,като
се оплаква само от известен недостиг на въздух при по-усилена физическа
работа.Получените от побоя над ищеца В. травми са потвърдени от
свидетелите Д.В.Д. и Й.П.Й.,които са посетили ищеца-първият на другия ден
след инцидента,а вторият няколко дни след изписването му от
болница.Същите описват състоянието му непосредствено след побоя-видимо
счупени зъби,подути и посинени очи,устни,уши.От първия ден В. се чуствал
много зле-казвал,че всичко го боли,главата го боляла,ставало му лошо.За
няколко дни състоянието му се влошило много и това наложило да отиде в
Спешна помощ-гр.К..Според свидетеля Д.В.Д. физическото възстановяване
на ищеца от травмите продължило около 1-2 месеца-имал трудности при
придвижване,имал болки по глава и тяло,прилошавало му при
изправяне.Свидетелят Й.П.Й. споделя,че при посещението си при ищеца след
изписването му от болница последният все още имал синини,трудно
дишал,светлината му пречела.Горните показания съвпадат с посоченото от
вещото лице В.Д. цялостно физическо възстановяване от травмите в рамките
на около три седмици /за контузията на белия дроб и счупването на ребрата/ и
около един месец /за следоперативното възстановяване след отстраняването
на слезката/.Според горните свидетели оперативното отстраняване на
слезката се е отразило на нормалното функциониране на ищеца в
ежедневието.Около една година същият не е могъл пълноценно да участва в
8
работата,която заедно с брат си вършели като земеделски производители в
с.С. /в тази насока регистрационна карта на земеделски производител В. В.-
брат на ищеца на лист 29 от делото/.Те се занимавали със
зеленчукопроизводство,имали оранжерии,а тази работа била свързана с
физически труд,който за ищеца бил непосилен поне през стопанския сезон на
2019 г.Както сочи и вещото лице В.Д.,през първата година след отстраняване
на слезката се установява намаление на работоспособността до 30%.След този
период физическата годност на пострадалия се възстановява напълно.Така
към настоящия момент ищецът е в добро общо състояние,като пред експерта
се оплакал само от недостиг на въздух при усилена физическа работа,но
последното няма ясни и сигурни доказателства да е следствие именно от
отстраняване на слезката или от травмата на белия дроб и ребрата,доколкото
особено последната травма,касаеща дишането,е отшумяла за три
седмици.Житейски логично е през периода на възстановяване /около един
месец след инцидента/ ищецът В. да е изпитвал силни физически болки,да се
е чувствал отпаднал след оперативната намеса,да е имал трудности при
придвижване,което да е налагало обслужването му в ежедневието от неговите
близки /майка и съпруга/,респ. да е изпитвал дискомфорт от невъзможността
да бъде пълноценен баща и да контактува при игри с малолетното си
дете,което към датата на инцидента е било на 1 година и 9 месеца /така
удостоверение за раждане на С.Н.Х. на лист 26 от делото/.Обичайно е и
логично до пълното си физическо възстановяване ищецът да е ограничил
контактите си с близки и познати и да е бил психически притеснен от
случилото се-от вида си,от невъзможността нормално да върши ежедневните
си дейности,да осигурява финансово семейството си и да се грижи за детето
си.Психическото състояние на ищеца след травмите е изследвано по делото
чрез допусната съдебно-психиатрична експертиза,заключението по която е
изготвено от вещото лице д-р Ж.Н./на листи 74 и сл. от делото/.Според
експерта на следващия ден от побоя са последвали сериозни промени в
психическото състояние на ищеца В.-смесена тревожно-депресивна
реакция,отнасяща се към т.нар. разстройство в адаптацията,и
посттравматично стресово разстройство с давност от няколко до шест
месеца.Влошеното психическо състояние се е редуцирало във времето с
пълното отшумяване на травмите и с подобряването на общото му телесно
здраве.Експертът е установил,че ищецът продължава да преработва и ще
9
преработва и занапред липсата на важен телесен орган-слезката,отстранена
заради увреждането й при нанесения му побой.Изводът на експерта,че по
време на физическото посегателство ищецът е бил в средна степен на
атипично,амнестично алкохолно опиване,не следва да бъде зачетен,защото
този извод не почива на конкретни данни за поетото от В. количество алкохол
през нощта на 06 срещу 07 юли 2019 г. и се основава на предположения и
показания на свидетели,които вещото лице няма правомощия да преценява
откъм достоверност.Освен това горната констатация не е предмет на
изследването-съдът не е поставил такава задача на експерта,която е и извън
компетенциите му на психиатър.Дори и поради някаква степен на алкохолно
опиянение ищецът да не е успял да преработи тежко в психически план
случилото се към момента на инцидента и да не е преживял веднага шок от
случилото се с него,тези негови преживявания са го връхлетели със сигурност
през деня при събуждането му и при усещане на физическите болки от побоя
и от вида му в огледалото,респ. са се задълбочили съществено в следващите
дни особено след узнаване на животозастрашаващото му състояние от
разкъсване на слезката.
Най-значими последствия за ищеца има тежката телесна
повреда,причинена му от ответника,довела до отстраняване на важен
орган,какъвто е слезката.Занапред въпреки пълното си физическо
възстановяване ищецът е заплашен от повече инфекции,а също и от развитие
на злокачествени заболявания.Загубата на слезката сериозно намалява
защитните сили на организма и го предразполага към сериозни
заболявания.Тези факти несъмнено оказват и до настоящия момент и ще
оказват занапред негативно влияние върху психиката на ищеца и ще му
оставят белег за цял живот.Страхът от евентуално тежко заболяване поради
липсата на такъв важен имунен орган ще го съпровожда през целия му живот.
Предвид изложеното съдът намира,че според разбирането по чл.52 от
ЗЗД за справедливо възмездяване на причинените от ответника телесни
увреждания,характера и тежестта на тези увреждания и влиянието им върху
психическото функциониране на ищеца до края на живота му следва да
присъди за тежката телесна повреда обезщетение в размер на 40 000 лв,а за
средните телесни повреди-в размер на 5 000 лв.Присъждането на обезщетение
за отстранената слезка с 5 000 лв по-малко от претендираното от ищеца в
10
размер на 45 000 лв е поради факта,че все пак пълното физическо
възстановяване на ищеца е отнело около 1-2 месеца и в рамките само на този
период същият е изпитвал ежедневните дискомфорт и болки от трудностите
при движение и самообслужване.След този период ищецът е бил вече
напълно физически възстановен.Действително за ищеца съществува
хипотетична опасност от бъдещи заболявания,причинени от отслабения му
имунитет поради липсата на слезка,но на настоящия етап такива негативни
последици от липсата на слезка не се твърдят и не са
установени.Обезщетението не може да включва на настоящия етап обезвреда
и на бъдещи събития като последващи възможни заболявания,защото те са
бъдещо несигурно /предполагаемо/ събитие.Понастоящем ищецът е
физически и психически здрав и сериозни последици върху физическото и
психическото му състояние от отстраняване на слезката не се отчитат.
Доводите на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца са недоказани.Според константната практика на ВКС принос
на пострадалия по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД е налице,когато с поведението
си същият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането,предизвиквайки по този начин и самите вреди.Изводът за
наличие на съпричиняване не може да почива на предположения,а следва да
се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или
бездействия на пострадалия,с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат,като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване.Твърденията на ответника Г.Н.,че ищецът Н.В. през цялото време
на престоя във въпросната дискотека в гр.К. го е провокирал-бил пиян,падал
върху масата му в заведението,а при излизането навън непосредствено преди
побоя се приближил към ответника и отправил към него обидни
реплики,респ. след първата размяна на удари между двамата вместо да
прекрати боя ищецът станал на крака и последвал ответника,не са подкрепени
с убедителни доказателства.Разпитаните по делото свидетели са очевидци на
събитията през нощта на 07.07.2019 г.Посочените от ищеца свидетели Д.В.Д.
и Й.П.Й. отричат между ищеца В. и ответника Н. да е имало някакво
съприкосновение вътре в дискотеката.Свидетелят Д.Д. споделя,че самият той
е имал леко спречкване с ответника Н. в тоалетната на заведението поради
11
това,че на излизане неволно бутнал Н.,но ищецът Н.В. не присъствал на
конфликта.Свидетелят отрича в самото заведение В. да е залитал и падал
върху маси и да е влизал в някакво съприкосновение с ответника.Същото се
твърди и от свидетеля Й.Й..Свидетелят Р.М.Ш.,посочен от ответника,споделя
за някакви „дрязги“ между ищеца и ответника в самото заведение,но самият
той твърди,че същите са били незначителни,нямало нищо
„сериозно“.Конфликт имало между ответника Н. и свидетеля Д.Д. в
тоалетната на заведението-разменили си няколко обидни думи.За директен
конфликт между ищеца и ответника,който да е провокиран от ищеца В.,вътре
в дискотеката не се депозират показания от нито един свидетел.Според Р.Ш.
след като ответникът и компанията му излезли навън пред дискотеката
охранител извел ищеца В. пред вратата,тъй като бил доста пиян,и го бутнал
волно или неволно към ответника Н..Според свидетеля Ш. последвали
реплики между ищеца и ответника,но свидетелят заявява,че е бил доста
отдалечен от тях,което означава,че не е могъл да чуе кой е започнал пръв
разправията и по каква причина и не е могъл да разбере как се е стигнало до
нанасяне на удари /“Аз бях прекалено далеч да видя какво е станало и след
това разбрах,че е имало нанесени удари“/.Въпреки че бил на 10-15 м
обаче,свидетелят Ш. твърди,че ищецът В. обиждал ответника Н.,който му
отвръщал със същото.Предполага,че скандалът бил заради случката в
тоалетната на заведението между Н. и Д.Д.-последният част от компанията на
В..Недостоверно звучи,че от една страна свидетелят Ш. бил далеч да види
побоя,но в същото време бил чул ясно разговора между Н. и В. и как В.
обижда Н..Показанията на свидетеля Д.И.Б. съдът също не кредитира като
достоверни,тъй като Б. също е участвал в побоя над ищеца и срещу него е
водено от ищеца НЧХД №37/2020 г. на КРС,приключило със споразумение
/виж изявленията на страните относно безспорността на този факт в съдебно
заседание на 15.03.2021 г./,т.е. този свидетел не е безпристрастен.Следва да се
подчертае обаче,че и самият Б. не твърди вътре в заведението Н.В. да е влизал
в конфликт с ответника Г.Н..В. бил паднал един-два пъти до масата на
ответника и свидетелите Ш. и Б.,но те го вдигнали без
разправии.Напрежението се покачило след конфликта на Н. с Д.Д.,който бил
от компанията на В.,станал в тоалетната на дискотеката.Следователно ищецът
Н.В. не е имал пряк контакт и разправии с ответника Г.Н. вътре в
дискотеката.След излизането на Н. отвън и извеждането на В. от заведението
12
от непознато лице,сочено от част от свидетелите като охранител,се вижда на
записа от камерата пред дискотеката,че между В. и Н. се води някакъв
разговор /кадър от 03.06.02 ч. към заключението по допуснатата видео-
техническа експертиза,изготвено от вещото лице М.Н./.Експертът Н. сочи,че
не може да се определи по записа кой от двамата първи започва
разговора.Съдържанието на разговора е неясно,тъй като записът не съдържа
аудиосигнал.Разговорът продължава с моменти на отдалечаване на двамата и
приближаване един към друг и намеса на още две лица до 03.06.41 ч.,когато
ответникът Н. нанася на ищеца В. първи удар с дясната си ръка в лявата
област на главата.След удар спрямо В. от друго лице,обозначено като лице 4
/вероятно от свидетеля Д.Б./,ищецът В. пада на земята,а впоследствие лице 1
/ответникът Г.Н./ продължава с удари в главата,корема и гърба на
ищеца,докато последния е в паднало положение.Ищецът е изправен на крака с
чужда помощ,след което пада назад,отново се изправя и се насочва в
направление към оттеглилите се лица,нанесли побоя над него.Следва втори
удар в главата на ищеца от ответника,при който ищецът отново пада на
земята.Изправя се на крака,при което отново тръгва към ответника и го
застига,при което следва нов удар в главата на ищеца.
Не се установява с категоричност,че именно ищецът В. е провокирал
побоя,започвайки първи вербална агресия спрямо ответника Н..Освен това е
категорично ясно от обсъдените кадри,че ищецът В. не е нанесъл нито един
удар на ответника Н..Всички удари изхождат от ответника Н. с инцидентно
участие на неговия спътник Б..Макар на два пъти ищецът В. да е ставал и да
се е насочвал към ответника,с което да е провокирал нови удари,от кадрите
става ясно,че тези последващи удари са само в главата на ищеца,поради което
няма как да са причинили телесните повреди,за които се претендира
обезщетение /разкъсване на слезката и счупване на ребра,нараняване на ляв
бял дроб/.Предвид горното не може да се приеме за доказано,че е налице
съпричиняване от страна на ищеца на процесните травми по слезка,ребра и
бял дроб.
На база обсъдените доказателства исковете за присъждане на
обезщетения за неимуществени вреди следва да бъдат уважени,както
следва:до размер от 40 000 лв за разкъсаната слезка и в размер на 5 000 лв за
счупените ребра и нараняванията на ляв бял дроб.Първият иск следва да се
13
отхвърли в частта за горницата от 40 000 лв до 45 000 лв.
Сумите следва да бъдат присъдени на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД във
връзка с чл.84 ал.3 от ЗЗД ведно със законната лихва върху тях,считано от
датата на увреждането 07.07.2019 г.,до окончателното им изплащане.
По исковете за сумата от 355,54 лв-обезщетение за имуществени
вреди от горното деяние-разходи за покупка на медикаменти,платена
такса за престой в болнично заведение и транспортни разходи /по
изброени бонове и фактури/,ведно със законната лихва върху тази
сума,считано от 07.08.2020 г.,до окончателното й изплащане,и сумата от
36,84 лв-обезщетение за забавено плащане на горната сума в размер на
законната лихва върху нея за периода от 31.07.2019 г. до 06.08.2020 г.
вкл.:
Имуществените вреди,причинени от деянието,се изразяват според ищеца
в изразходени от същия парични средства в общ размер от 355,54 лв за
1./закупуване на ортопедични средства съгласно фискален бон от 22.07.2019
г.-49 лв;2./закупуване на 1 оп. Кело-кот съгласно фискален бон от 31.07.2019
г.-57,86 лв;3./закупуване на 1 оп. Омнифекск съгласно фискален бон от
14.07.2019 г.-7,37 лв;4./закупуване на 1 оп. Кело-кот спрей съгласно фискален
бон от 07.08.2019 г.-104 лв;5./закупени лични принадлежности при приемане
в болница съгласно фискален бон от 12.07.2019 г.-57,30 лв;6./такса престой
леглодни съгласно фискален бон и фактура от 22.07.2019 г.-58 лв;7./газ
пропан-бутан,изразходен за транспорт до гр.В.,съгласно фискален бон от
14.07.2019 г.-20,01 лв;8./такса авто-вход в болницата съгласно фискален бон
от 14.07.2019 г.-2 лв.Всички платежни документи /приложени на листи 24 и
25 от делото/ за издадени в рамките на периода,когато ищецът е претърпял
лечението в УМБАЛ „Св.Марина“ АД-гр.В.,и очевидно разходите са сторени
във връзка с това лечение.Вещото лице В.Д. в заключението си по СМЕ
сочи,че разходите за медикаменти и болничен престой са именно във връзка с
това лечение.Следователно искът за имуществени вреди следва да бъде
уважен изцяло в претендирания от ищеца размер.
На основание чл.86 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.84 ал.3 от ЗЗД върху
сумата от 355,54 лв следва да бъде начислено и присъдено обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва върху нея,считано от
14
07.08.2020 г. /дата,към която увреждането,измервано с всички разходи по
лечението,вече е настъпило,доколкото всички изброени разходи са изплатени
до 07.08.2019 г./,както е поискано,до окончателното й изплащане.
Претендира се законната лихва върху горната сума и за периода от
31.07.2019 г. до 06.08.2020 г. вкл. в размер на 36,84 лв.Началната дата на
периода 31.07.2019 г. съвпада с датата на плащане по фискален бон от
31.07.2019 г.Към тази дата са настъпили за ищеца имуществените вреди по
всички платежни документи с изключение на разходите по фискален бон
№007792/07.08.2019 г. в размер на 104 лв.Така за сумата от 104 лв следва да
се присъди законната лихва,считано от 07.08.2019 г. /датата на
увреждането,настъпило с изразходване на тази сума за лечението на ищеца/
до датата 06.08.2020 г. вкл.-в размер на 10,57 лв.Върху останалата сума от
251,54 лв /горницата от 104 лв до 355,54 лв/ законната лихва следва да се
присъди за периода от 31.07.2019 г. до 06.08.2020 г. вкл.-в размер на 26,01
лв.Общо дължимата законна лихва за визираните периоди върху посочените
суми е в размер на 36,58 лв.До този размер искът по чл.86 от ЗЗД следва да
бъде уважен,а за горницата до 36,84 лв следва да бъде отхвърлен.
Разноски за производството са претендирани от двете страни по
делото.Ищецът има право на разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК
съразмерно на уважената част от исковете,а ответникът на основание чл.78
ал.3 от ГПК съразмерно на отхвърлената част от същите.Ищецът Н. Хр.В. е
сторил следните разноски:1400 лв адвокатско възнаграждение,изплатено от
страната съгласно уговореното в договор за правна защита и съдействие на
лист 198 от делото.Ответникът Г. Ив.Н. е сторил разноски в размер на 1 000
лв адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и
съдействие на лист 200 от делото.Така съразмерно на уважената част от
исковете в полза на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер на 1 261,08 лв,а съразмерно на отхвърлената част от исковете в полза
на ответника следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на
99,23 лв.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът Г.Н. следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ДОС държавна такса за водене на делото по чл.1 от
ТДТКССГПК в размер на 4% върху уважената част от исковете,тъй като
15
ищецът е освободен от заплащане на такава на основание чл.83 ал.1 т.4 от
ГПК.Съобразно разпоредбата на чл.78 ал.6 от ГПК осъденият ответник следва
да понесе отговорността за заплащане на дължимата държавна такса върху
уважената част от исковете,която е в размер на 1 600 лв върху уважената част
от иска за неимуществени вреди от отстранената слезка;200 лв върху
уважения иск за неимуществени вреди от средните телесни повреди;50 лв
върху уважения иск за имуществени вреди и 49,65 лв върху уважената част от
иска по чл.86 от ЗЗД,т.е. общо по всички искове в размер на 1 899,65
лв.Ответникът следва да понесе съразмерно на уважената част от исковете и
сторените по делото разноски за експертизи,изплатени на основание чл.83
ал.3 от ГПК от бюджета на съда.Сторени са следните разноски от бюджета на
съда:360 лв възнаграждение за вещото лице по СПЕ;300 лв възнаграждение за
вещото лице по СМЕ и 374,40 лв възнаграждение за вещото лице по видео-
техническата експертиза /общо 1 034,40 лв/.Съразмерно на уважената част от
исковете ответникът дължи по сметка на ДОС сумата от 931,76 лв.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. ИВ. Н. с ЕГН ********** от гр.К.,ул.“Б.№**,вх-*,ет.*,ап.*
да заплати на Н. ХР. В. с ЕГН ********** от гр.К.,ул.“С.№** сума в размер
на 40 000 лв /четиридесет хиляди лева/,представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от претърпени болки,страдания,паника,страх и
притеснения вследствие нанесена от ответника на ищеца на 07.07.2019 г. в
гр.К. тежка телесна повреда,изразяваща се в увреждане на слезката и
последващо оперативно отстраняване на същата,ведно със законната лихва
върху тази сума,считано от датата на увреждането 07.07.2019 г.,до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетяване на неимуществени вреди от горната
тежка телесна повреда в частта за горницата от 40 000 лв до 45 000 лв.
ОСЪЖДА Г. ИВ. Н. с ЕГН ********** от гр.К.,ул.“Б.№**,вх-*,ет.*,ап.*
да заплати на Н. ХР. В. с ЕГН ********** от гр.К.,ул.“С.№** сума в размер
на 5 000 лв /пет хиляди лева/,представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от претърпени болки,страдания,паника,страх и притеснения вследствие
16
нанесена от ответника на ищеца на 07.07.2019 г. в гр.К. средна телесна
повреда,изразяваща се в разстройство на здравето,временно опасно за
живота,явяващо се резултат от счупването на десето и единадесето ребро
вляво и контузия на левия бял дроб с плеврален излив,ведно със законната
лихва върху тази сума,считано от датата на увреждането 07.07.2019 г.,до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Г. ИВ. Н. с ЕГН ********** от гр.К.,ул.“Б.№**,вх-*,ет.*,ап.*
да заплати на Н. ХР. В. с ЕГН ********** от гр.К.,ул.“С.№** сума в размер
на 355,54 лв /триста петдесет и пет лева и петдесет и четири
стотинки/,представляваща обезщетение за имуществени вреди от горното
деяние,извършено от ответника на 07.07.2019 г. в гр.К.,включващи разходи за
покупка на медикаменти,платена такса за престой в болнично заведение и
транспортни разходи,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от
07.08.2020 г.,до окончателното й изплащане,както и сума в размер на 36,58 лв
/тридесет и шест лева и петдесет и осем стотинки/,представляваща законната
лихва върху главницата от 355,54 лв,начислена за периода от 31.07.2019 г. до
06.08.2020 г. вкл.
ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на законна лихва върху главницата от
355,54 лв за периода от 31.07.2019 г. до 06.08.2020 г. вкл. в частта за
горницата от 36,58 лв до 36,84 лв.
ОСЪЖДА Г. ИВ. Н. с ЕГН ********** от гр.К.,ул.“Б.№**,вх-*,ет.*,ап.*
да заплати на Н. ХР. В. с ЕГН ********** от гр.К.,ул.“С.№** сторени в
първата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 1 261,08 лв
/хиляда двеста шестдесет и един лева и осем стотинки/ съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Н. ХР. В. с ЕГН ********** от гр.К.,ул.“С.№** да заплати на
Г. ИВ. Н. с ЕГН ********** от гр.К.,ул.“Б.№**,вх-*,ет.*,ап.* сторени в
първата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 99,23 лв
/деветдесет и девет лева и двадесет и три стотинки/ съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Г. ИВ. Н. с ЕГН ********** от гр.К.,ул.“Б.№**,вх-*,ет.*,ап.*
да заплати по сметка на Добричкия окръжен съд държавна такса за водене на
17
делото в размер на 1 899,65 лв /хиляда осемстотин деветдесет и девет лева и
шестдесет и пет стотинки/ върху уважената част от исковете и разноски за
производството /възнаграждения за вещи лица/ в размер на 931,76 лв
/деветстотин тридесет и един лева и седемдесет и шест стотинки/ съразмерно
на уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Апелативен съд-гр.В..
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
18