Решение по дело №3753/2020 на Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

 

№…

гр. Варна, 09.11.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито публично заседание на шестнадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА

 

при участието на секретаря Ивелина Атанасова сложи за разглеждане гр. дело № 3753  по описа за 2020 година, докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Делото е образувано по предявен от „И." ЕООД ЕИК: ***** със седалище и адрес на управление:***, /партер - вътр. двор/ представлявано от управителя Р.К.М. против „Г.Г.Г.Е." ЕООД с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Ц.Т.К., иск с правно основание основание чл. 75 ал.2 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 32.24лв. /тридесет и два лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща част от общата сума от 5002,24 лв., дължима на истинския кредитор „И." ЕООД и представляваща заплатена на мнимия кредитор „Г.Г.Г.Е." ЕООД от длъжника „Е.П.П." АД сума за платена без основание стойност на коригирана потребена електроенергия, за периода 29.04.2010г. - 25.10.2010г. за обект с абонатен № ********* и клиентски № ********* с титуляр на партидата И.Н.Б., ЕГН **********, с адрес на потребление: с. *****, за което е издадена фактура   №**********/12.05.2011г.

Претендират се и разноски.

Обстоятелства от които се твърди, че произтича претендираното право:

В исковата молбата се твърди, че ищецът се явява титуляр на процесното вземане, доколкото е първи по ред цесионер от няколко цесии. 

Съгласно договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г. между „К.Г." ЕООД и „И." ЕООД, ЕИК: ***** „К.Г." ЕООД прехвърля на „И." ЕООД вземанията си от длъжника „Е.П.П." АД в размер на сумата от 5002,24 лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена електроенергия, за периода 29.04.2010г. - 25.10.2010г. за обект с абонатен № ********* и клиентски № ********* с титуляр на партидата И.Н.Б., ЕГН **********, с адрес на потребление: с. *****, за което е издадено фактура №**********/12.05.2011г.

За въпросното прехвърляне от 23.10.2014г. длъжникът „Е.П.П." АД е уведомен с писмо по ел. поща с вх.№ EPRS-2763/28.10.2014г. под № 50 от списъка.

Плащане от длъжника „Е.П.П." АД е осъществено по принудителен ред по изп. дело № 673/2019г. по описа на ЧСИ С.К.-Д./чрез запор на банковите сметки на длъжника от 21.10.2019г./. Това е станало, след като противно на сключения договор за цесия с „И." ЕООД, "К.Г." ЕООД недобросъвестно е предало изпълнителния лист на „мнимия" кредитор - „П.м." ЕООД вместо на „И." ЕООД.

Сумата от 4970 лева е получена от „П.м." ЕООД по изп. дело № 673/2019г. по описа на ЧСИ С.К.-Д..

Сумата от 32,24 лева е получена от „Г.Г.Г.Е." ЕООД в качеството му на присъединен кредитор за въпросната сума по изп. дело № 673/2019г. по описа на ЧСИ С.К.-Д.,

Това вземане е придобито от ответника с договор за цесия от 20.10.2014г. между „К.Г." ЕООД и „Г.Г.Г.Е." ЕООД.

Длъжникът „Е.П.П." АД обаче не са получавали уведомление за тази цесия, поради което същата е непротивопоставима на „И." ЕООД. Оспорват достоверността на  датата на този договор за цесия, като твърдят, че е антидатиран. Тази дата е недостоверна и може да ползва единствено страните по договора, поради което не обвързва „И." ЕООД.

По делото е постъпил отговор от ответника в срока по чл.131 от ГПК. 

В него се оспорва иска като неоснователен и недоказан. Твърди се, че носител на вземането от 5002,24 лв. е ответника „Г.Г.Г.Е." ЕООД, тъй като с устен договор за цесия от 20.10.2014г. „К.Г." ЕООД го е прехвърлил на „Г.Г.Г.Е." ЕООД. Сочат, че цесията, на която се позовава ищеца е с по-късна дата, както и договорът е сключен от пълномощник без представителна власт за цедента „К.Г." ЕООД.

В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Въз основа на събраните доказателства преценени в тяхната съвкупност и в съответствие с ГПК, съдът намира следното за установено от фактическа и правна страна:

Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 75 ал. 2 изр. 2 от ЗЗД.

По силата на чл. 75 ал. 2 от ЗЗД, длъжникът се освобождава, ако добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението. Истинският кредитор има право на иск срещу лицето, което е получило изпълнението.

Искът по чл. 75 ал. 2 изр. 2 от ЗЗД е иск на кредитора, който е следвало да получи изпълнението /истинския кредитор/ срещу кредитора, който е получил изпълнението /от длъжника, който се е освободил от отговорност по силата на чл. 75 ал. 2 изр. 1 от ЗЗД, като е престирал добросъвестно на некредитора, за който са съществували недвусмислени обстоятелства, от които длъжникът да направи извод, че това лице се явява овластено да получи изпълнението/.

Въз основа на този специален иск, ищецът следва да докаже, че е истинският кредитор на вземането /което включва доказване на валидността на договора, на който се позовава ищеца – в случая, че между ищеца „И." ЕООД и „К.Г." ЕООД е сключен валиден договор за цесия, вкл. наличието на представителна власт за пълномощника на „К.Г." ЕООД/, както и че ответникът е получил изпълнение /с освобождаващ ефект за длъжника/ - че плащането по процесното вземане е осъществено в полза на ответника „Г.Г.Г.Е." ЕООД. Доколкото ответникът твърди, че той е истинският кредитор, същият следва да докаже валидността на договора, на който той се позовава /сключения договор за цесия между „К.Г." ЕООД и „Г.Г.Г.Е." ЕООД/, вкл. достоверността на датата 20.10.2014г. на сключване на договора.

Съдът намира, че не се доказва втората предпоставка на иска, а именно че плащане е осъществено от длъжника в полза на ответника „Г.Г.Г.Е." ЕООД, поради което не е необходимо да бъде обсъждана първата предпоставка за уважаване на иска, а именно кой от двамата конкуриращи се по между си кредитори е истинският.

Никъде по делото не е налице доказателство, че по изп. № 20197180400673 на ЧСИ С.Д./или извън него/ процесната сума от 32.24лв. по цеснпото вземане от 5002.24 лв., дължимо от „Е.П.П." АД /представляващо сума за платена без основание стойност на коригирана потребена електроенергия, за периода 29.04.2010г. - 25.10.2010г. за обект с абонатен № ********* и клиентски № ********* с титуляр на партидата И.Н.Б., ЕГН **********, с адрес на потребление: с. ****/, е била заплатена в полза на ответника „Г.Г.Г.Е." ЕООД или че дори е била разпределена на него.

От приложеното изп. № 20197180400673 на ЧСИ С.Д.е видно, че по делото не е налице конституиран кредитор „Г.Г.Г.Е." ЕООД.

Единственият кредитор на вземането по изп. дело се явява „П.М.“ ЕООД, който се е легитимирал като взискател с договор за цесия, сключен между „К.Г." ЕООД и „П.М.“ ЕООД и ИЛ, издаден в полза на цедента „К.Г." ЕООД, предаден по силата на договора за цесия. Не е налице доказателство да е бил сключен договор за цесия по отношение на процесното вземане от 5002.24лв. или за част от него - 32.24лв., между „К.Г." ЕООД и ответника.

Сумата от 5002.24лв. /процесното вземане изцяло/ е била заплатена по изпълнителното дело, ведно с лихви, разноски и такси към ЧСИ от длъжника „Е.П.П." АД на 30.10.2019г. /сумата от 9104,31лв. общо, за които ЧСИ е направило разпределение/.

Видно от удостоверенията от 05.03.2020г. и 12.05.2020г. на ЧСИ С.Д.сумата от 5002.24лв., предсталвяваща вземане на „П.М.“ ЕООД е задържана по сметката на ЧСИ и е все още неразпределена, доколкото на 28.10.2019г. е получено запорно съобщение от ЧСИ Л.С.по и.д. № 201498950402527, с което е наложен запор върху вземането на „П.М.“ ЕООД за сумата от 5002.24лв.

Въз основа на събраните доказателства съдът намира, че вземането по ИД е с титуляр, различен от ответника и няма доказателства за плащане от ЧСИ на никаква част от процесното вземане в полза на ответника /нито дори разпределение, извършено от ЧСИ в негова полза/. Поради това съдът приема, че ответникът не се явява кредитор, който е получил изпълнението /от длъжника, който се е освободил от отговорност по силата на чл. 75 ал. 2 изр. 1 от ЗЗД/.

С оглед изложените мотиви съдът намира, че предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид изхода на спора, съдът намира, че на ответника се следват разноските за производството, но по делото няма представени доказателства за сторени разноски от него.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на „И." ЕООД ЕИК: ***** със седалище и адрес на управление:***, /партер - вътр. двор/ представлявано от управителя Р.К.М., против „Г.Г.Г.Е." ЕООД с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Ц.Т.К., иск с правно основание основание чл. 75 ал.2 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 32.24лв. /тридесет и два лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща част от общата сума от 5002,24 лв., дължима на истинския кредитор „И." ЕООД и представляваща заплатена на мнимия кредитор „Г.Г.Г.Е." ЕООД от длъжника „Е.П.П." АД сума за платена без основание стойност на коригирана потребена електроенергия, за периода 29.04.2010г. - 25.10.2010г. за обект с абонатен № ********* и клиентски № ********* с титуляр на партидата И.Н.Б., ЕГН **********, с адрес на потребление: с. *****, за което е издадена   фактура   №**********/12.05.2011г., на основание чл. 75 ал. 2 изр. 2 от ЗЗД.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.

 

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.На страните да се връчат преписи от решението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: