Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Перник, 17.12.2015 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска
колегия, в
открито заседание на 03.12.2015 г., ІІІ-ти състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Зорница Кръстева-Дойчинова
при секретаря Н.Д., като разгледа
гр.дело № 717 по описа
за 2015 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба от М.В.Т. ***, с ЕГН **********, с иск с правно основание чл. 49, ал. 1
от СК за прекратяване на брака му с Д.И.Т. ***, с ЕГН **********, сключен на 15.10.1994
г. в гр. Перник, за което е съставен Акт за гр. брак № 0412 от същата дата,
поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака му с ответницата.
В исковата молба са изложени подробни
съображения относно това, че в началото на брака им, заживяли в дома на баба й
и дядо й и всичко вървяло нормално и добре, но след няколко години се появило
несходство в характерите, липса на доверие и привързаност, като проблемите се
задълбочили и постепенно се отчуждили един от друг. Помежду им липсвало
уважение, довери и нормални взаимоотношения. От 15 г. с ответницата са разделени
и не поддържат никакви контакти, не с интересуват един от друг. Поради това
счита, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака им и няма
никаква възможност за неговото заздравяване. Счита, че бракът им е изчерпан от
съдържание, предвид възникнало отчуждение между двамата. От брака си нямат
родени деца. Моли, след прекратяването на брака, съпругата да носи предбрачната
си фамилия *** Предлага на ответницата да постигнат споразумение. Претендира
разноски.
Ответницата,
в законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК, не е взела становище по
исковата молба.
В
проведеното съдебно заседание, проведено на 03.12.2015 г., ищецът заявява
желанието си развод, без изследване въпроса за вината. Посочва, че от брака си
нямат родени деца, както и не са придобивали движими и недвижими вещи. Ищецът
не претендира издръжка от ответницата.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
Предявеният иск е допустим и следва да бъде
разгледан по същество.
От
фактическа страна се установява:
Видно
от удостоверение за сключен граждански брак, за което е съставен акт за
граждански брак № 0412/15.10.1994 г. от Община Перник, страните по делото са
сключили граждански брак на 15.10.1994 г. и съпругата е приела фамилното име на
съпруга – Т..
От
брака си страните нямат родени деца.
По
време на брака си, страните не са придобили недвижимо имущество, както и
МПС-та.
Представени
са декларации за семейно и материално положение и имотно състояние от ищеца.
По делото е разпитан, доведен от
ищеца, свидетел Т. В. Т. /сестра
на ищеца/. От показанията на свидетеля се установява, че две-три години след
сключване на брака си, страните са се разделили. От тогава до сега не поддържат
никакви отношения, дори ищецът не знае къде се намира ответницата. Не са
правили опити за поддържане на отношения. Споделя, че от брат си знае, че
причината за раздялата е несходство в характерите.
По
делото е изслушан и ищеца, който заявява, че от 15 години не се е виждал и
чувал с ответницата, като споделя, че дори не е сигурен дали ще я познае ако я
види.
Въз
основа на така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска по чл. 49, ал. 1 СК:
С оглед събраните по делото свидетелски показания, съдът приема за
доказано, че от лятото
на 2014 г. страните се намират в
състояние на фактическа раздяла. Също така, се установява, че ищецът често
пътува в чужбина за дълъг период, през който период страните са разделени. Тези чести раздели за дълъг период от
време са довели до отчуждение между страните. От
своя страна отчуждението пък е довело до формално съществуване на брачната
връзка и разстройство на брака като смисъл на брачната институция. При тези отношения между съпрузите съдът намира, че
бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма
предписаното от закона и добрите нрави съдържание, като това нейно обективно
състояние е трайно и липсва перспектива за възстановяване на нормалните брачни
отношения, поради което брачната връзка следва да бъде прекратена. Израз на
това състояние на брака е и трайната раздяла между съпрузите. Самата фактическа раздяла не е абсолютно основание за
прекратяване на брака (ППВС № 10/1971 г., т.3), както и не всяка фактическа
раздяла между съпрузите води до дълбоко и непоправимо разстройство на брака, но
в настоящия случай страните са трайно разделени от повече от 15 години,
като дори не поддържат никаква връзка помежду си, не се чуват и не се виждат.
Прекъснали са изцяло контакта и връзката помежду си. Дори нещо повече, ищецът
споделя, че ако види ответницата, не е сигурен дали ще я познае. Всичко това е
израз на дистанциране и разграничаване от семейството и семейните отношения и
проблеми. От момента на раздяла –още преди 2000 г., бракът съществува само формално, поради което наред с останалите
обстоятелства самата
раздяла също обуславя извода за
дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
По вината за разстройство на брака:
Искане по чл. 49, ал. 3 СК не е направено от ищеца,
като в съдебно заседание, той посочва, че не желае да се изследва въпросът за
вината относно настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака. По тази
причина и по аргумент на противното основание, съдът не следва да се произнася
по въпроса за вината.
Съпрузите нямат родени от брака си деца, поради което е и не
следва да се изследва въпросът за родителските права.
По иска
за предоставяне на семейното жилище по чл. 56 СК
По време на брака си, страните са живели в жилището на бабата и
дядото на съпругата. Съпругът го е напуснал към момента на раздялата и няма
претенции към него.
По отношение на фамилното име
След
развода съпругът моли съпругата да възстанови фамилното си име от преди брака,
а именно *** Доколкото ответницата не е взела становище по този въпрос, то
съдът намира, че същата не се противопоставя на това и е съгласна да възстанови
предбрачното си фамилно име. Поради изложеното, при прекратяването на брака,
съпругата ще носи предбрачната си фамилия ***
По време
на брака, съпрузите не са придобили недвижимо и движимо имущество в режим на
СИО, поради което такова не е предмет на делото.
Ищецът няма
претенции за издръжка от съпругата си.
По разноските
Съдът
определя окончателна ДТ за развода на 50,00 лв., като с исковата молба за
развод, ищецът е внесъл държавна такса в размер на 25,00 лв. Останалата част от
дължимата държавна такса, следва да се поеме и от двете страни по делото
солидарно, тъй като съдът не се е произнесъл по вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака, поради изрично желание за това и разноските
следва да се понесат от двамата. Тъй като с решението си, съдът не разпределя
собственост, допълнителна държавна такса не се дължи.
Предвид
изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА сключения на 15.10.1994 г. граждански брак, за
което е съставен акт за граждански брак № 0412/15.10.1994 г. на Община Перник между М.В.Т.,
с ЕГН **********,*** и Д.И.Т., с ЕГН **********,***, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, без да
изследва и да се произнася по въпроса за вината.
ПОСТАНОВЯВА след
прекратяването на брака Д.И.Т. да носи предбрачното си фамилно име – ***
СЕМЕЙНОТО
ЖИЛИЩЕ, е собственост на бабата и дядото на Д.И.Т.,
като М.В.Т. го е напуснал и няма претенции към него.
СЪПРУЗИТЕ няма придобито по време на брака
движимо и недвижимо имущество.
СЪПРУЗИТЕ, при прекратяване на брака си, не
си дължат издръжка.
ОСЪЖДА М.В.Т.,
с ЕГН ********** *** и Д.И.Т., с ЕГН
********** *** ДА
ЗАПЛАТЯТ солидарно
по сметка на Пернишкия районен съд сумата от 25,00 лв. дължима държавна такса по иска за развод.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: