№ 9429
гр. София, 18.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно
гражданско дело № 20231110168109 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 410 и е инициирано със заявление на ..., ЕИК ..., седалище и
адрес на управление в ..., представлявано от Изпълнителните директори К.С.В. и М.П.И.,
чрез пълномощника им юр. Н. Д. К.. Заявителят иска да бъде издадена заповед за
изпълнение против .., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в ..., представлявано от
Изпълнителните директори Б.Г.И. и Ж.С.К., за сумата от 2 172,53 лв. (две хиляди сто
седемдесет и два лева и петдесет и три стотинки), от която а) 1 638,87 лв. (хиляда
шестстотин тридесет и осем лева и осемдесет и седем стотинки) – главница, ведно със
законната лихва върху нея от датата на постъпването на заявлението в съда – 11.12.2023 г.,
до окончателното изплащане на вземането и б) 533,66 лв. (петстотин тридесет и три лева и
шестдесет и шест стотинки) – мораторна лихва за периода от 10.12.2020 г. до 10.12.2023 г.,
както и направените от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 193,45 лв. (сто деветдесет и три лева и
четиридесет и пет стотинки).
Пълномощникът на дружеството заявител твърди, че паричното вземане
представлява дължимо от дружеството - длъжник застрахователно обезщетение, което ... е
заплатило въз основа на договор за застраховка „Каско на МПС“ № ... на собственика на лек
автомобил марка и модел .., който автомобил е увреден при пътно-транспортно
произшествие, причинено от водача на лек автомобил марка и модел ..., чиято гражданска
отговорност е застрахована от дружеството – длъжник към датата на произшествието –
17.09.2019 г., въз основа на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с
полица № ....
Със заявлението са представени квитанция за платена държавна такса и пълномощно.
Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи,
намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо
и основателно, предвид следните съображения:
1
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
В този смисъл искането на ... попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т. 1 от ГПК.
Заявлението е депозирано пред местно компетентния съд, съобразно подсъдността по чл.
411 ал. 1 от ГПК – според твърденията на пълномощника на застрахователното дружество и
справката от Търговския регистър, седалището и адресът на управление на длъжника са в
гр. София, т.е. на територията на съдебния район на Софийски районен съд.
Заявлението е и основателно, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410
ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки
по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за
редовността на искова молба и към него са приложени документ за внесена държавна такса
и пълномощно, удостоверяващо представителната власт на юр. Н. К., от която изхожда
искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Видно от
твърденията в заявлението, длъжникът има постоянен адрес на територията на Република
България и от данните по делото, не може да се направи извод, че няма обичайно
местопребиваване извън територията на страна.
Искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на
добрите нрави.
С оглед така изложените доводи, съдът счита, че заявлението следва да бъде уважено,
като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ... против ...,
както и да бъдат присъдени на заявителя направените разноски за заплащане на държавна
такса в размер на 43,45 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. Над
посочената сума претенция за разноски за юрисконсултско възнаграждение е неоснователна,
предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от ГПК (редакция ДВ бр. 8 от 2017
г.) в полза на юридическите лица, представлявани от юрисконсулт се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, който не може да надхвърля максималния
размер, определен с по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Размерът на
възнаграждението в заповедното производство е определен в чл. 26 от Наредбата за
заплащане на правната помощ – от 50 лв. до 180 лв. Предвид размера на материалния
интерес на настоящето производство, съдът намира, че на заявителя следва да бъде
определено юрисконсултско възнаграждение в размер на нормативно установения минимум
от 50 лв.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на ..., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в ...,
представлявано от Изпълнителните директори К.С.В. и М.П.И., за издаване на заповед за
изпълнение за парично задължение по чл. 410 от ГПК против .., ЕИК ..., седалище и адрес на
управление в ..., представлявано от Изпълнителните директори Б.Г.И. и Ж.С.К., за сумата от
2
2 172,53 лв. (две хиляди сто седемдесет и два лева и петдесет и три стотинки), от която а)
1 638,87 лв. (хиляда шестстотин тридесет и осем лева и осемдесет и седем стотинки) –
главница, представляваща застрахователно обезщетение, заплатено въз основа на договор за
застраховка „Каско на МПС“ № ... на собственика на лек автомобил марка и модел .., който
автомобил е увреден при пътно-транспортно произшествие, причинено от водача на лек
автомобил марка и модел ..., чиято гражданска отговорност е застрахована от дружеството –
длъжник към датата на произшествието – 17.09.2019 г., въз основа на договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, сключен с полица № ... и б) 533,66 лв. (петстотин тридесет и три
лева и шестдесет и шест стотинки) – мораторна лихва за периода от 10.12.2020 г. до
10.12.2023 г., както и за сумата от 93,45 лв. (деветдесет и три лева и четиридесет и пет
стотинки), представляваща направени от заявителя разноски за заплащане на държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ заявлението в останалата част.
ПОСТАНОВЯВА издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за уважената част от заявлението.
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
УКАЗВА, в случай, че длъжникът не бъде намерен на адреса на управление, посочен
в заявлението, да бъде изготвена актуална справка от Търговския регистър за седалището и
адреса му на управление. В случай, че се установи различен адрес, съобщението да бъде
връчено на новия адрес, а в случай, че седалището и адреса на управление са същите,
съобщението да се връчи при условията на чл. 50 ал. 2 или ал. 4 от ГПК.
Разпореждането, в частта му, с която е отхвърлено искането на заявителя подлежи на
обжалване с частна жалба, подадена Софийски районен съд до Софийски градски съд в
едноседмичен срок, считано от датата на съобщаването му на заявителя, а в останалата си
част – подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в сроковете и по
начините, указани в същата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3