М О Т И В И
по
НОХД №2092/2020 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив с подсъдим А.Д.Д.
Срещу подс. А.Д.Д. е повдигнато
обвинение и с процесния обвинителен акт същият е
обвинен за престъпление по чл.343, ал.3, пр.1, пр.2 и пр.7, б.“Б“, пр.1 вр. ал.1 б.“В“ вр. чл.342, ал.1 НК.
С протоколно
определение от 26.01.2021 г. А.Д.М., С.Д.Б. и С.К.Б. са конституирани като частни обвинители по
делото, а адв. Г.С. и адв. З.К.
- като техни повереници.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив поддържа обвинението. Предлага на
съда да признае подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което
е обвинен, като му наложи наказание при значителен превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства в размер над средния и клонящ към максимума,
предвиден в разпоредбата на чл.343, ал. 3 НК. Доколкото подс.
Д. не е правоспособен водач, изразява становище, че спрямо него не следва да се
прилага разпоредбата на чл. 343Г НК. В тежест на подсъдимия моли да бъдат
възложени направените по делото разноски.
Частни обвинители А.Д.М.,
С.Д.Б. и С.К.Б. в съдебно заседание се представляват от упълномощения си повереник адв.Г.С.. Последният не
взе становище касателно повдигнатото на подсъдимия
обвинение, тъй като непосредствено след даване ход на съдебните прения напусна
съдебната зала поради служебен
ангажимент.
Подс. А.Д. се явява лично в съдебно
заседание, давайки обяснения по процесното обвинение.
Заявява, че не е карал колата, причинила пътно-транспортното произшествие, и
настоява да се изясни кой е бил нейн водач.
Упълномощеният му защитник адв. А.А.
моли подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му
обвинение, а в случай на постановяване на осъдителна присъда, настоява за
налагане на минимален размер от три години на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
чието изпълнение да бъде отложено на осн. чл. 66 НК
за максимален изпитателен срок.
Съдът, след като
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено следното от фактическа страна:
Подс. А.Д. е роден на *** ***, понастоящем
живущ ***, б., български гражданин, неженен,
неосъждан, ЕГН **********. Турското му име било Ш.и именно то било
използвано като негово обръщение от близки и познати. Преди инкриминираната
дата същият живял заедно с майка си в А., където работил като сладкар, съгласно
наличната характеристична справка /л.456, том 2 ДПво/.
Макар и неправоспособен водач на МПС, при пребиваванията му в България
подсъдимият бил надлежно санкциониран за извършени именно от него нарушения на
правилата за движение по пътищата с фиш от 2016 г. за управление на МПС с
превишена скорост /нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП/, с две Наказателни
постановления от 2017 г. за това, че като лице, което не е собственик, е
управлявал МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
/нарушение на чл.638, ал.3 КЗ/, за управление на ППС като неправоспособен водач
/нарушение на чл.150 ЗДвП/, за управление на МПС, което не е било регистрирано
и с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места /нарушение
на чл.140, ал.1, пр.1 ЗДвП/, както и за неползване на обезопасителен
колан по време на движение в МПС /нарушение на чл.137А, ал.1 ЗДвП/, както и с
ЗППАМ от 2017 г. му е наложена мярка прекратяване регистрацията на ППС за срок
от 1 година поради това, че е предоставил МПС на водач, който е с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или
техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава
съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се
отнася моторното превозно средство. В този смисъл е приложената справка за
нарушител/ водач /л.330-331, том 2 ДПво/.
На 02.08.2019 г. в кв.
„Столипиново“ в гр.Пловдив се състоял годеж на живущи
в една от махалите лица. На същия присъствали много хора, сред които подс.А.Д., както и неговите приятели свидетелите Щ.А. с
турско име Ш., работещ в Г., но дошъл по време на отпуската си в България, Ю.Ф.
и И.С. с турско име М., наричан М.. На
събитието всички консумирали алкохол и то доста по спомени на свид.Ф. и на свид.С.. По време на
годежа свид.Ю.Ф. и свид.И.С.
се разбрали да продължат да пият при дома на първия, намиращ е на ул.***“ №** в
гр.Пловдив. Така и станало. В късните часове на цитираната дата седнали пред
вратата на дома на свид.Ф. и макар да се чувствали
вече пияни, то продължили да консумират алкохол – водка от 700 милилитрова бутилка. Автомобилът на последния - червен на
цвят „Опел Астра“ по това време бил паркиран на
самата улица пред жилището му. Срещу последното се намирала двуетажна
кооперация, собственост на свид.Л.Ю., на първия етаж в
която се помещавал златарски магазин, а вторият бил жилищен такъв. По това
време пред дома на свид.Ю.
и по-точно на тротоара бил паркиран тъмносив л.а. „Форд“. След около половин час покрай двамата приятели
С. и Ф. преминал свид.Щ.А.,
облечен с бяла тениска, управлявайки л.а. БМВ 530И с рег.№ ****, тъмно зелен на
цвят, който бил регистриран на името на баба му свид.М.К.,
но ползван от него при пребиваването му в България по време на отпуск. Виждайки
двамата си приятели, свидетелят решил да се присъедини към компанията им,
поради което паркирал МПС-то си зад това на свид.Ф..
Тримата продължили да пият от бутилката с водка, изпивайки я. Изведнъж
завалелият силен дъжд принудил същите да потърсят сушина, поради което се
качили в лекия автомобил на свид.Щ.А., като самият
той седнал на шофьорското място, свид.Ф. – на
съседната предна седалка, а свид.С. - отзад. Постояли
още около 30 минути и след спиране на дъжда, вече в малките часове на
03.08.2019 г. свид.Ф. слязъл от колата, заявявайки,
че се прибира, а свид.С., чувствайки се много пиян,
също се прибрал, оставяйки свид.Щ.А. в лекия му
автомобил. Непосредствено след прибирането на двамата му приятели по домовете
им, покрай останалия сам в автомобила си свид.Щ.А.
минал подс.А.Д., облечен с риза на цветя, с когото се
били видели още на състоялия се преди полунощ годеж в махалата. Последният
влязъл в колата откъм предната пътническа врата и предложил на свид.Щ.А. да отидат до намиращото се наблизо заведение „Макдоналдс“, а последният от своя страна се съгласил. Макар
да бил правоспособен водач на МПС /л.347, том 2 ДПво/
и да бил вече управлявал цитирания лек
автомобил след годежа в махалата и въпреки изпития по време на същия
алкохол, то след изконсумирания такъв и в компанията на приятелите си Ю.Ф. и И.С.,
свид.Щ.А. вече
се чувствал много пиян, за да продължи да управлява МПС-то. Това била и
причината, поради която, след като и двамата с подс.Д.
били вече в л.а. „БВМ“, той – на шофьорското място, както го били оставили
свидетелите Ф. и С., а подсъдимият - на предна пътническа седалка, свид.А. да предостави управлението на автомобила си на
подсъдимия. Това той сторил макар да знаел, че последният не притежава
шофьорска книжка и въпреки че бил забелязал, че по време на годежа подс.Д. употребявал алкохол наред с всички останали гости.
Същото било и в съответствие с разбирането на самия свид.Щ.А.
да не разрешава на никой друг да кара колата му, освен ако не бил пиян, както
било и в указания момент. След
постигнатата уговорка, управляваният от подс.Д. л.а.
БМВ 530И с рег.№ ****, тъмно зелен на цвят, на предната пътническа седалка до
който се намирал свид.Щ.А., се отправил около 03.30
часа на 03.08.2019 г. от ул.К. №** в посока находящото
се на бул.“Шести септември“ в гр.Пловдив
заведение „Макдоналдс“
В северното платно на
цитирания булевард управляваният от подсъдимия лек автомобил се включил в
посока на движение от изток на запад, като това платно било отделено от южното
за движещите се в обратна посока превозни средства чрез островна част с метална
мантинела тип „решетка“. От северното платно имало
разклонение за движение на север към
бул.“Северен“, състоящо се от две пътни ленти, отделени помежду си посредством
хоризонтална пътна маркировка – единична непрекъсната линия. При наближаване на
кръстовището с бул.“Северен“ – Моста на Адата, подс.Д. управлявал лекия автомобил „БМВ“ с включени
светлини в южната според посоката му на движение лента. Пътят, по който се
движел бил асфалтов, с две ленти на движение в едната посока. Имало видима
хоризонтална пътна маркировка – единична непрекъсната линия. В лентата му на
движение нямало други участници в движението било пред, било след него. Поради
падналия дъжд, пътната настилка била мокра, но самият пътен участък бил
хоризонтален, равен и прав, без неравности и дупки. По посока на движение на
лекия автомобил, управляван от подс.Д., преди навлизане в зоната на кръстовището имало
хоризонтална пътна маркировка - стоп линия и стрелки за указване посоката на
движение направо. На разделителните острови, разположени на юг и на север по
посоката на движение на управлявания от подсъдимия лек автомобил, на около 20
метра от кръстовището с бул.“Северен“ били поставени метални пилони, на които
бил монтиран пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“
От своя страна
движението по бул.“Северен“– Моста на Адата било
двупосочно, като се осъществявало в две платна за движение, отделени помежду си
с островна част. Западното платно за движение по този булевард било с посока на
движение от север на юг и се осъществявало в две пътни ленти, отделени помежду
си с хоризонтална пътна маркировка – единична непрекъсната линия. При навлизане
в кръстовището имало хоризонтална пътна маркировка – стоп линия, както и
стрелки за указване посоката на движение завой наляво. На островната част, от
източната и западната страна на платното за движение, били поставени метални
пилони, на които били монтирани: пътен знак
Б3 - "Път с предимство"
и пътен знак Г3 - "Движение само наляво след знака".
Кръстовището било
регулирано с монтирана светофарна уредба, която по това време била светеща в
авариен режим – мигаща жълта светлина. Пренебрегвайки последната и
несъобразявайки се с пътните знаци в района на кръстовището, подс.Д., без да преустанови движението на управлявания лек
автомобил и да пропусне движещия се по
път с предимство лек автомобил, предприел пресичане на пътя с предимство, навлизайки
в кръстовището. В същото време, предвид ранните часове на 03.08.2019 г. и
мократа пътна настилка вследствие падналия дъжд, движението по бул.“Северен“ -
Моста на „Адата“ не било интензивно. В западната
пътна лента на западното платно за движение в посока север – юг по този
булевард се движили един след друг няколко леки автомобили: първият, управляван
от свид.Б.Ш., вторият с водач свид.Ц.В.,
зад него - лек таксиметров автомобил
марка „Дачия“, модел „Логан“
с рег.№****, управляван от пострадалия Д.К.Б. като правоспособен водач на МПС /л.332, том 2 ДПво/,
след който - таксиметров автомобил с
водач свид.К.С.. Около средата на моста пострадалият Б.
изпреварил с МПС-то си намиращите се пред него коли и отново се пристроил в
пътната лента. Непосредствено сред това предприел завой наляво, но доколкото
водачът подс.Д., управлявайки л.а. „БМВ“ навлязъл в
кръстовището, без да спре и пропусне движещия се по път с предимство лек таксиметров
автомобил с водач пострадалия Б., пресичайки траекторията на същия, то настъпил
сблъсък между двете МПС-та – в предната част на л.а „БМВ“ и предната лява
страна на л.а. „Дачия Логан“.
В резултат на удара първият се врязал в предната лява врата на л.а „Дачия
Логан“, който от своя страна се завъртял надясно,
след което двата автомобила продължили движението си заедно в посока на запад
до островната част на бул.“Шести септември“, където л.а „БМВ“ минал през знака,
разположен на разделителната ивица, през насрещното южно платно за движение с
посока запад – изток на бул.“Шести септември“ и се ударил с предната си част в
масивната стена на т.нар. „Турски гробища“, където спрял. В този смисъл са и
изготвените огледен протокол и фотоалбум към същия /л.2-25,
том 1 ДПво/ Таксиметровият автомобил продължил
движението си на северозапад, установявайки се върху банкета на северното
платно на бул.“Шести септември“, в близост до западното разклонение на
бул.“Северен“. При удара се отворили и двете предни въздушни възглавници на л.а.
„БМВ“. При реализирания оглед на местопроизшествието са иззети като веществени доказателства: парче
от въздушна възглавница пред предна дясна седалка на л.а „БМВ“; участвалите в
ПТП-то две МПС-та; както и одорологични следи, за
което бил съставен протокол №0611403.
Изплашена изключително
много от случилото се, свид.Ц.В. веднага отбила
автомобила си, като поведението й последвали и останалите водачи на МПС-та,
движили се непосредствено зад катастрофиралия таксиметров автомобил, а
именно свид.Б.Ш.
и свид.К.С.. И на двете свидетелки направило
впечатление, че от участвалия в ПТП-то л.а. марка „БМВ“ изскочили две млади
момчета от ромски произход, на възраст около 25 години, като от шофьорската
врата слязло момче с нормално телосложение, средно на ръст, с къса черна коса,
оформена в прическа, което било облечено с риза, а от предна пътническа
врата - момче също със среден ръст, но
по-ниско от водача на МПС-то и по-пълничко от него, с
къса черна коса, облечено с бяла тениска, по която забелязали кръв. Свид.С. макар и несочещ специфики относно слезлите от л.а.
„БМВ“ лица с категоричност заявява, че към онзи момент също е забелязал кое от
двете лица от коя точно врата на катастрофиралия л.а. „БМВ“ е слязло и именно
тази си впечатления споделил малко по-късно на пристигналите на
местопроизшествието полицейски служители. Ш. и В. впоследствие били извикани за
разпит, в хода на който съобщили подробности относно възприетите от същите
факти, свързани с наблюдаването ПТП. Непосредствено след изскачането си от л.а.
„БМВ“ както подсъдимият, така и свид.Щ.А. тръгнали да
бягат в посока заведение „Макдоналдс“, при което свид.С. им извикал незабавно да спрат, с което те се
съобразили. Веднага след това последният отишъл при катастрофиралия си колега,
установявайки, че същият е в безсъзнание, след което съобщил за случилото се на
тел.112 в 03.39.50 часа, което сторила и свид.Б.Ш. в
03.40.00 часа, в какъвто смисъл са изготвените протокол за оглед на ВД /л.282-284,
том 2 ДПво/ - СД с 2 бр.аудио записа от системата на
112 и справка от Дирекция „Национална система 112“ РЦ 112 Кърджали /л.324, том
2 ДПво/.
Междувременно, живущата
в близост до мястото на ПТП-то свид.Н.Й. чула силен
шум. С дъщеря си излезли да видят откъде същият идва, при което забелязала
черна на цвят кола „БМВ“, блъсната в стената на т.нар.“Турски гробища“, както и
таксиметров автомобил на другата страна на тротоара, до който стоял един човек,
когото те помислили, че е шофьорът му. В близост от първия от указаните
автомобили видяла две момчета, а именно подс.Д.,
облечен с риза с шарки на цветя и държащ присвита едната си ръка, както и Щ.,
чието турско име знаела, че е Ш., облечен с бяла тениска, по която имало кръв.
От двамата разбрала, говорейки си на турски език, че Щ. бил управлявал катастрофиралата кола, като
слизайки от моста е блъснал таксиметровия автомобил, движещ се по бул.“Шести септември“.
Свид.Й. взела телефоните на двете момчета и от тях позвънила
на близките им: лелята на подсъдимия - свид.Ф.А. и
дядото на свид.Щ.А. – свид.А.К.,
на които разказала за случилото се, поради което всеки от тях незабавно се
отправил към местопроизшествието.
По повод подадения
сигнал за настъпилото ПТП, на мястото на същото пристигнали най-напред
служителите от Шесто РУ при ОД на МВР-Пловдив свидетелите К.С. и А.А., които обезпечили регулиране на движението и
установяване на причастните към случилото се лица до пристигане на колегите им
от сектор „Пътна полиция“ гр.Пловдив. Непосредствено след това дошли и
цитираните вече роднини – лелята на подс. Д. - свид.А. и дядото на свид.А. - свид.А.К.. Свид.Н.Й. дочула, както и самият свид.С.,
че пред полицейските служители свид.Щ.А. заявил, че
той е карал колата и същата била негова, което самият той споделил и с лелята
на подсъдимия свид.А., но не и с дядо си свид.А.К., който забелязал, че внукът му бил пиян. Както на
свид.Й., така и на свидетелите А. и А.К. направило
впечатление, че подсъдимият се оплаквал от болка в едната ръка, държейки я в
областта на китката. Доколкото установил, че А.Д. и Щ.А. разговаряли помежду
си, свид.С. им направил забележка, за да предотврати
по-нататъшни разговори между тях. На няколко пъти този служител се качвал в
полицейския автомобил, съпроводен от подсъдимия и свид.А.,
за да докладва в дежурната относно заварената обстановка, за извършване на
справка във връзка с изясняване на лични данни за установените на мястото лица.
При едно от влизанията с двамата в служебния автомобил, свид.С.
дочул воден между тях разговор на турски език, който свидетелят подразбирал по
повод работата си в Шесто РУ при ОД на МВР-Пловдив, че единият ще поеме вината
за катастрофата, защото имал книжка. Отвън също така възприел, че роднините на А.Д. говорили с Щ.А., че имат
пари, ще платят всичко и няма да има проблеми.
Междувременно били
установени и очевидците на ПТП-то, които информирали органите на реда кое точно момче от коя страна на л.а. „БМВ“ е
слязло. В резултат на това било констатирано разминаване между заявеното от
самите момчета пред служителите на Шесто РУ при ОД на МВР-Пловдив и от
въпросните свидетели-очевидци. Въз
основа на проведените разговори било счетено, че от шофьорското място на участвалия
в ПТП-то л.а. „БМВ“ е слязло момчето, облечено с шарена риза, а от предна дясна
врата – това, което е било облечено с бяла тениска. От своя страна свид.С. установил самоличността на момчето с шарената риза
– А.Д.Д., и на това с бялата тениска – Щ.С.А..
Пристигналите
непосредствено след това служители на сектор „Пътна полиция“ гр.Пловдив
свидетелите Т.Д. и И.К. установили точното разположение на катастрофиралите
автомобили, както и че водачът на таксиметровия такъв бил вече починал. Възникналото
съмнение относно действителния водач на л.а. „БМВ“ било преодоляно, доколкото
установени били свидетели-очевидци на самото произшествие, пътували
непосредствено след удареното такси, които с категоричност заявили, че
представящият се за пътник подс.Д. всъщност е слязъл
от шофьорското място на л.а.„БМВ“. Самият той имал контузия на ръката и се
оплаквал от болки в областта на лявата китка, което също така навело полицейските
служители на мисълта, че той действително не е бил пътник в л.а.“БМВ“,
доколкото им било известно, че това била т.нар. шофьорска травма, защото обикновено
с тази ръка се държал воланът на автомобила. В изготвения констативен протокол
за ПТП с пострадали лица /л.341, том 2 ДПво/ свид.Д. обаче вписал Щ.А. като водач на л.а. „БМВ“, тъй
като той до последно твърдял, че бил негов водач. И двете лица били тествани за
употреба на алкохол и наркотични вещества, като пробите им за алкохол били
положителни, а на подс.Д. и пробата за употреба на
наркотични вещества била такава.
Във връзка с подадения
сигнал, на местопроизшествието пристигнал и екип на ЦСМП, в чийто състав била свид.д-р Л.А.. Установила смъртта на таксиметровия шофьор Б..
Органите на реда довели за преглед при нея едно момче с травма на ръката, което
й било представено като шофьора на другия участвал в ПТП-то лек автомобил.
Заедно с него вървяло и друго момче, като двамата били доста превъзбудени. Попитано относно усещаната болка, момчето се
оплакало от болка в гривнената става на лявата ръка.
С прийомите, с които се изследва обемът на движение на ръката, д-р А.
установила въпросната травма и вписала същата в съставения фиш за спешна
медицинска помощ /л.299, том 2 ДПво/, който подс.Д. отказал да подпише. Липсвали данни за фрактура.
Предложена била хоспитализация, но съпровождащото го момче, представящо се като
брат на подсъдимия и правещо опити да говори на немски, непрекъснато повтаряло:
„Няма да подписваш нищо! Няма да ходиш никъде! Аз ще ти намеря добри адвокати!“,
поради което и подсъдимият не бил транспортиран за допълнителен преглед в
болнично заведение.
Доколкото при извършена
в 04.31 часа на 03.08.2019 г. на подс.Д. предварителна качествена проба техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабр.№DRDM 0246 отчело положителен резултат 2,10 промила
алкохол, а drug test 5000
ARLK-0008 установил положителен резултат относно кокаин, съответно при
извършена в 04.25 ч. на 03.08.2019 г. на
свид.Щ.А. предварителна качествена проба техническо
средство Дрегер Алкотест
7510 с фабр.№ ARDM 0246 отчело положителен резултат
1.31 промила алкохол, то и на двамата били издадени талони за медицинско изследване
/л.197 и л.201, том 2 ДПво/. След като не бил
осигурен втори екип от сектор „Пътна полиция“ гр.Пловдив, то служителите от Шесто
РУ при ОД на МВР –Пловдив отвели двете момчета за извършване на медицинските
изследвания. Реализирането на последните е отразено чрез вписване на имената им в Амбулаторния
дневник за преминали пациенти в ОСМ-звено „Хирургия“ /л.318-319, том 2 ДПво/ и протоколите за медицинско изследване /л.198 и
л.202, том 2 ДПво/, а вземането на пробите с кръв и
урина, станало в присъствието на мл.инсп.К.С., е
намерило отражение в изготвените амбулаторни листове /л.304 и л.311, том 2 ДПво/.Непосредствено след процесното
посегателство и посещение на болничното заведение, подсъдимият и свид.А. били задържани за срок от 24 часа в Районното
управление. След напускането, свид.А.К. забелязал
кръвта по блузата, с която бил облечен внукът му.
Към инкриминираната дата
свид.М.К. – баба на свид.Щ.А.,
на чието име бил регистриран участвалия в произшествието л.а. „БМВ“ , била на
почивка в Нареченски бани. Съпругът й свид.А.К. се
свързал с нея по телефона и й съобщил за случилото се, след което я докарал до
гр.Пловдив. Самата тя не разпитвала
внука си за катастрофата, но той й споделил, че са били много пияни и
двамата и не той е карал автомобила.
Сутринта на 03.08.2019
г. А. Ю., брат на свид.Л.Ю., потърсил свид.Ю.Ф., интересувайки се дали последният е разбрал за
катастрофата, направена от Щ.А. и А.Д., но Ф. все още не бил чул за случилото
се. От своя страна свид.Л.Ю. сутринта на цитираната
дата проверил, както обикновено правил, записите от камерите на златарския
магазин. Установил наличието на паркирана срещу къщата му кола- „БМВ“, за която
знаел, че била собственост на свид.Щ.А., както и че
подсъдимият, облечен с риза на цветя, се качил на пътническата седалка до
шофьорското място, няколко минути след което колата потеглила. Самият свидетел не
видял кой действително е бил шофьор на
л.а.“БМВ“. На записа също така не установил видените предишната вечер пред дома
на свид.Ф. лица, консумиращи алкохол. С телефона си
направил запис на записаното от камерите и го изпратил на адвоката на подсъдимия.
Същевременно с протокол за доброволно
предаване предал 1 бр. електронен носител – СД, съдържащ видеофайл, направен с
телефона му чрез заснемане екрана на монитора, по който е вървял записът от
охранителните камери на магазина му в гр.Плордив, ул.“
К.“ №** /л.359, том 2 ДПво/.
Свид.М.М. към
инкриминираната дата била *** на магазин за мебели „Ела“ в гр.Пловдив, бул.“Шести
септември“ №223, на който били
разположени охранителни камери, заснемащи част от платното за движение на
бул.“Шести септември“. На 07.08.2019 г. момиче и момче от ромски произход дошли
в търговския обект и я помолили да прегледат записите от камерите, което им
било необходимо във връзка със станала тежка катастрофа с техен близък. На
преносима памет свидетелката им дала запис за времето от 03.30 до 03.55 часа.
За проверка на записите след това пристигнали и полицейски служители, като на
тях приятелят на свидетелката обяснил, че всъщност записите са с един час
назад, тъй като не са сменяли часа при смяната на часовото време. При разглеждане
на същите установили, че интересуващият органите на реда автомобил преминал
бързо покрай магазина при час на записа 02.39 часа и реален такъв 03.39 часа.
Един броя CD-R MAXELL свид.М. предала на разследващия,
за което бил оформен протокол /л.360, том 2 ДПво/. Такъв CD предал и Помощник-управителя на
магазин „Мосю Бриколаж“,
видно от изготвения протокол /л.361, том 2 ДПво/.
За смъртта на баща си, свид. С.Д.Б. научил от приятеля на пострадалия Б. и колега
на последния, с когото съвместно карали таксиметровия автомобил като нощна
смяна – Д..От своя страна свидетелят съобщил за случилото се на жената, с която
пострадалият живял на семейни начала от няколко години свид.И.И., която тежко възприела новината. За инцидента със съседа
му в с.П. научил и свид.В.Н.. Дъщерята на пострадалия
Б. – А.М., понастоящем живуща в Испания, не поддържала близки отношения с този си родител.
В хода на реализираните
на 03.08.2019 г. разпознавания на лица подс.А.Д. е
разпознат от свид.Ц.В. като лицето, слязло от
шофьорската врата на черното „БМВ“, което се било блъснало в таксито, разпознавайки
го по външния му вид и шарената риза /протокол, ведно с фотоалбум на л.100-102,
том 1 ДПво/. Същата разпознала и свид.Щ.А.
като момчето от катастрофата, слязло веднага след нея от предната дясна врата
на „БМВ“-то по стойката му, по ръста, по бялата тениска и дънките,
съгласно изготвените протокол и фотоалбум /л.109-111, том 2 ДПво/.
От своя страна свид.Б.Ш. разпознала свид.Щ.А.
като момчето, което е слязло от предна дясна врата на л.а „БМВ“ веднага след
катастрофата по бялата тениска, дънките и белите
маратонки, видно от отразеното в протокол, ведно с фотоалбум /л.103-105, том 1 ДПво/, както и разпознала подс.А.Д.
като лицето, направило катастрофата и слязло от шофьорската врата, по ризата и
панталоните, в какъвто смисъл са приложените протокол и фотоалбум /л.106-108,
том 2 ДПво/.
Съгласно заключението
по назначената в хода на разследването Съдебно-медицинска
експертиза на труп /л.113-116, том 1 ДПво/, при огледа и аутопсията на трупа на Д.К.Б. е
установено: наличие на кръв в гръдната кухина – 2.300 л.; наличие на кръв в коремната
кухина – 0.200 л.; разкъсване дясната камера на сърцето; разкъсване на околосърцевата торбичка; контузия на левия бял дроб; оток
на мозъка; симфизиолиза; кръвонасядане
на мастната капсула на левия бъбрек; охлузвания по лицето; слабо изразени послесмъртни петна. Причината за смъртта на пострадалия е
острата кръвозагуба, настъпила вследствие на разкъсване на дясната камера на
сърцето. Установените травматични увреждания по трупа са причинени по механизма
от удар с или върху твърд тъп предмет или неговото тенгенциално
действие и е възможно да са получени така, както се съобщава в предварителните
сведения, а именно при ПТП-шофьор на лек автомобил, ударен от страната на
вратата на шофьора от друг лек автомобил. Налице е причинно-следствена връзка
между травматичните увреждания по тялото, смъртта и възникналото на 03.08.2019
г. ПТП. Преценено по послесмъртните изменения, както
и от предоставената медицинска документация, трупът отговаря на смърт от първо
денонощие.
Видно от проведената в
хода на досъдебната фаза Съдебна химикотоксикологична
експертиза /л.218-219, том 2 ДПво/, при извършените
изследвания на предоставените биологични проби кръв и урина от трупа на лицето Д.К.Б.
се установява наличие на парацетамол. Парацетамолът е широко използван медикамент за лечение на болков синдром, повишена температура, простудни заболявания
и други. Не се установява наличие на алкохол, наркотични вещества и
психоактивни медикаменти.
При настъпилото на
инкриминирана дата ПТП на подс.А.Д. е била причинена
контузия в областта на лява гривнена става, което е в
резултат на удар с или върху твърд тъп предмет и отговаря по начин и време да е
причинено при настъпилото ПТП, с което е в пряка причина връзка - при травма вътре в автомобила, като на същия
е причинена болка и страдание без разстройство на здравето. В този смисъл е
заключението по Съдебно-медицинската експертиза по писмени данни /л.122, том 1 ДПво/, което в съдебно заседание се поддържа от вещото лице д-р Н..
Съгласно проведените в
хода на разследването Химически експертиза за определяне концентрацията на
алкохол в кръв и урина /л.196, съотв. л.200, том 2 ДПво/, в изпратените за изследване проби кръв, взети от лицата
Щ.А. и А.Д., се доказва етилов алкохол в количество 0,59 промила в кръвта на
първия и 1.70 промила в кръвта на втория, като и двете експертни становища вещото
лице В. поддържа в съдебно заседание.
Видно от извършената на
досъдебната фаза Съдебна химикотоксикологична
експертиза /л.240-242, том 2 ДПво/, при реализираните
изследвания на предоставените биологични проби, взети от подс.А.Д.,
се установява наличие на алкохол и присъствие на кокаин и метаболити,
както следва:
-наличие на етилов
алкохол в кръвта в концентрация 1.91 g/L и наличие на етилов алкохол в урината
2.27 g/L;
-присъствие на кокаин и
негови метаболити /метилелекгонидин,
метилекгонин, етилекгонин/
- Списък І /растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве
поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина/ на Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата към чл.3 ЗКНВП;
-наличие на кокаетилен – специфичен метаболит,
доказващ употребата на кокаин и алкохол.
Кокаинът е мощен
ЦНС-стимулант с интензивна вазоконстриктурна
активност и потенциална кардиоваскуларна токсичност.
Самостоятелната му употреба води до силен еуфоричен ефект, повишена енергия и
увереност, бдителност, загуба на апетит, безсъние, учестен
пулс, изпотяване, дилатация /разширяване/ на зениците
и др. След преминаване на действието му често се наблюдават дисфорична
депресия /потиснатост на настроението, в което изпъква своебразно
съчетание на тъга, гняв, злоба, яд, недоволство, раздразнителност/ и физическа
умора. При кратък период на употреба съществува висок риск от развиване на
зависимост, като многократното му приложение води до тахифилаксия
и толеранс. Кокаин метаболизира бързо до
идентифициране н урината естери на екгонина и екгонидина /метилекгонидин, метилекгонин, етилекгонин/.
Идентифицираният в урината на изследваното лице специфичен метаболит
кокаетилен доказва комбинирана съвместна употреба на
алкохол /етанол/ и наркотичното вещество кокаин.
Видно от проведената Съдебна
химикотоксикологична експертиза /л.225-227, том 2 ДПво/, при извършените изследвания на предоставените
биологични проби, взети от свид.Щ.А., се установява:
- наличие на етилов
алкохол в кръв в концентрация 0.84 g/L и наличие на етилов алкохол в урина 0.91
g/L;
-отсъствие на наркотични
вещества и/или техни аналози. Установената концентрация на алкохол в кръв 0.84
g/L се отнася към момента на вземане на биологичните проби – 07.35 ч. на
03.08.2019 г. По-високата концентрация на алкохол в урина / 0.91 g/L/, както и
изминалото време от 3 часа и 10 минути от времето на проверката, както и 4 часа
и 5 минути от времето на произшествието, показват, че към момента на взимане на
пробите лицето е в токсикокенетична фаза на
елиминиране на алкохола от организма /при нормална бъбречна и чернодробна
функция/. Ретроспективната корекция на концентрацията на алкохола в кръвта към
момента на проверката /4.25 ч. на 03.08.2019 г./ съвпада с показанието на
техническото средство 1.31 g/L, а към момента на пътния инцидент /3.30ч. на
03.08.2019 г./ - 1.45 g/L Обратното преизчисляване е направено при използването
на среден коефициент на елиминиране 0.15 g/L/h. Екстраполираната към момента на
деянието концентрация на алкохол в кръв /1.45 g/L/, съгласно таблицата на
DUBOWSKI /2006/ за фазите на острото алкохолно повлияване/интоксикация се
отнася за фаза на Възбуда, характеризираща се с емоционална нестабилност,
загуба на критична преценка, повлияване на възприятието, паметта и разбирането,
понижен сензорен отговор, повишено реакционна време, намалена зрителна острота
и периферно зрение, промени в акомодацията, сензорно-моторна некоординираност, нарушено равновесие, завалена реч,
повръщане, сънливост.
Съгласно заключението
от реализираната в хода на разследването Съдебно-медицинска експертиза на
веществени доказателства №1493/2019 г. /л.131-133, том 1 ДПво/,
по изследвания обект - парченце синкаво-зелен плат със заоблена форма,
представляващо част от „еърбег“, намиращ пред
седалката до шофьорската, с намиращо се на него червено-кафяво петно, се
доказва наличието на човешка кръв. Доказаната човешка кръв е с изключително малко и недостатъчно количество,
което прави невъзможно да се определи кръвната група по еритроцитната
система АВ0 със серологичните методи, използвани в
лабораторията. Доказаната човешка кръв по обекта определя възможността за
изследването и по метода на ДНК-профилирането на ядрена ДНК.
При извършения в хода
на разследването оглед на ВД /л.274, том 2 ДПво/ – л.а.
БМВ модел 5 серия, тъмно зелен металик – хамелеон, седан
с 4 врати, с ДК №***са иззети като: ВД №1 и 2 предните въздушни възглавници от
таблото съответно пред предна дясна седалка и тази от волана на автомобила, а
като ВД № 3 – ниша с гумена постелка, счупена в долен десен ъгъл и хлътнала
навътре, намираща се под волана на лявата страна на арматурното табло, ведно с
9 бр. натривки от вътрешността на автомобила, както и ВД №4 - 3 бр. натривки от
двете облегалки за глава на предните седалки, и отломка на копче от арматурното
табло в центъра.
Съгласно проведената в
хода на производството ДНК експертиза – Протокол №19/ДНК-646 /л.256-260, том 2 ДПво /, за
лява и дясна въздушна възглавница /обекти 1 и 2/, бежов пластмасов обект /обект 3/, 9 бр. стандартни тампона – отривки
от копче на арматурно табло, кора под волана, стъкло пред предна дясна седалка,
дръжка и копче за управление на прозорци на предна лява врата, волан, дръжка и лостче на предна дясна врата, облегалка на предна дясна седалка,
облегалка на средата на предна лява седалка и арматурно табло пред предна дясна
седалка /обекти №4, 5, 6, 7, 9, 10, 11, 12 и 13/ се установяват смеси на
клетъчен материал с много ниски нива, които не могат да послужат за
идентификационно изследване. За 3 бр. стандартни тампона – отривки
от скоростен лост, стъкло пред предна лява седалка и сенник пред предна лява
седалка /обекти №8, 14 и 15/ в отделни локуси се
установяват единични алели с много нисък интензитет,
които нямат идентификационна стойност и не могат да бъдат интерпретирани.
Видно от Протокола за
извършена експертиза №19/ДНК-600 /л.268-271, том 2 ДПво/,
за изследваната кръв по светло синьо-зелено парче плат /обект 1/ се определя
ДНК профил на лице от мъжки пол, който напълно съвпада с ДНК профила на А.Д.,
т.е. изследваната кръв по парче плат /обект 1/ произхожда от А.Д.Д.. За обекти №2 /течна кръв от лицето Щ.С.А./ и №4 /стандартен
тампон, поставен във фабричната му опаковка с надпис „Щ.С.А.“/ се определя ДНК
профила на Щ.С.А..
Експертното становище
по извършената Видео-техническа експертиза /л.188-191, том 2 ДПво/ сочи, че наличният в компактдиск CD-R, марка „Maxell“, 700МВ, с фабр. №
RFD80М-79249 видеофайл „ ch-20190803033123“ е цифров презапис
от оригинален файл на записан върху твърдия диск на видеохранителна
система видеозапис. Не се установяват следи от манипулация/намеса при
записаната информация. При преглед на записа се установява преминаващ
автомобил, тъмен на цвят. Качеството и съдържанието на записа не дават
възможност за определяне на конкретен цвят, марка, модел и регистрационен номер
на автомобила. Основни причини за това са: разстоянието, на което е заснет
автомобилът, ракурсът на заснемане, динамичността на движението, недостатъчна запълненост на кадрите от заснетия обект. На предна дясна
позиция в автомобила се намира вероятно човешка фигура, облечена със светла на
цвят дреха. Същото се поддържа изцяло от вещото лице Г. в съдебно заседание, като
изяснява, че на втора страница, трети абзац от заключението е допусната
техническа грешка при изписване на годината, като същата е 2019г., а не 2018 г.
При реализирания в хода
на разследването оглед на ВД /л.277-278, том 2 ДПво/ - диск –
електронен носител марка MAXELL с надпис с черен маркер „ДП №94/19
м-н Ела“, в запис с име XVR_ch2_main_20190803023949_20190803024013.dav е установено,че на същия се вижда бързо преминаване на
тъмен автомобил с по-бърза скорост на преминаване от другите МПС-та, но не
могат да се определят марка, модел, цвят, регистрационен номер или други
отличителни белези. Всичките файлове съдържат записи от охранителна камера,
монтирана на фасадата на магазин– търговски обект, разположен на голям
булевард, съставен от две платна за движение, разделени помежду си с островна
част, на която има монтирана мантинела – тип решетка,
всяко с две пътни ленти. Близкото до камерата платно за движение е съставено от
две пътни ленти, отделени помежду си посредством хоризонтална пътна маркировка
– единична прекъсната линия. Посоката на движение е срещу камерата. Камерата
обхваща тротоара пред търговския обект, близкото платно за движение изцяло и
част от лявата лента на другото платно за движение. Записът е в нощен режим и е
черно бял, не могат да се различат цветовете.
При извършения в хода
на разследването оглед на ВД /л.369, том 2 ДПво/ -
диск – електронен носител без никакви надписи по него, бял на цвят, предаден с
протокол за доброволно предаване от свид. Л.О.Ю., се
откриват няколко файла, които съдържат видео записи от подвижна камера, която
заснема съдържание, което върви на друг дисплей – стационарен монитор, без да
го обхваща целия. Записът, който се вижда на дисплея е от охранителна камера,
монтирана на около 4 метра и заснемаща платно за движение с паважна настилка и
част от насрещния тротоар. Записът е черно - бял и снима в нощен режим. Под
камерата се вижда дясната част на паркиран черен или тъмен автомобил, на който
не може да се определи марката и модела. В кадър се появява лице от мъжки пол –
силует, което отваря предна дясна врата и се качва в автомобила. Същевременно
на отсрещния тротоар се вижда облегнат на друг светъл автомобил силует на лице,
облечено с къс панталон и тениска, което предприема клатушкайки се пресичане на
пътното платно и излиза от кадър. В следващия момент се вижда отваряне на задна
дясна врата на тъмния автомобил и влизане на силует в колата, като в тази част
записът е ускорен и с липсващи кадри.
Съгласно приложената
справка от Общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта“ към
Община Пловдив, ведно със схема /л.321 -322, том 2 ДПво/
светофарната уредба на кръстовището на бул.“Шести Септември“ с бул.“Северен“ Моста
на „Адата“ на дата 03.08.2019 г. за времето от 03.00
часа до 04.00 часа е работила в режим ЖМС – жълта мигаща светлина.
Видно от проведения
оглед на местопроизшествието, ведно с
фотоалбум /л.2-25 том 1 ДПво/ за нуждите на същия за
ориентир е приет центърът на метална шахта с диаметър 0.85 м. с щампа герба на
Община Пловдив и надпис „Древен и вечен Пловдив“, разположена на пътната
настилка в зоната на кръстовището на разстояние 2.41 м. източно от островната
част на бул.“Шести Септември“ и западно от кръстовището и на 8.91 м. от южния
тротоар на бул.“Шести Септември“. На 21.20 м. източно от ориентира и на 0.07 м.
южно от него се открива метален пилон, на който е монтиран пътен знак „Стоп“,
ориентиран към движението от изток на запад. На разстояние 20.40 м. източно от
ориентира и на 8.80м. северно от него се открива метален пилон с монтиран на
него пътен знак „Стоп“, ориентиран по същия начин към движещите се по
бул.“Шести Септември“ с посока от изток на запад. На разстояние от 9.85 м.
източно от ориентира и на 17.05 м. северно от него се открива метален пилон, на
който са монтирани два пътни знака: „Път с предимство“ и „Движение само наляво
след знака“. И двата знака са ориентирани към движещите се по бул.“Северен“ /Моста
на Адата/ с посока от север на юг. Пътната настилка в
района на местопроизшествието е асфалтова, здрава, без неравности и суха.
Кръстовището е регулирано с монтирана светофарна уредба, която се открива
светеща в авариен режим – мигаща жълта светлина.
Съгласно заключението
от извършената в хода на производството тройна Съдебно-автотехническа
експертиза /л.139-166, том 1 ДПво/, преди удара
водачът А.Д.Д.
е управлявал л.а. „БМВ 530“ по платното за движение на бул.“Шести Септември“ в
посока от изток на запад. Водачът Д.К.Б. е управлявал л.а. „Дачия
Логан“ по платното за движение на бул.“Северен“ в
посока от север на юг, като на кръстовището е предприел завой наляво. Ударът е
настъпил в предната част на л.а. „БМВ 530“ и в предната лява страна на л.а. „Дачия Логан“. След удара л.а.
„БМВ 530“ и л.а. „Дачия Логан“
са се установили на мястото и положението, отразени в протокола за оглед и
видни от фотоалбума на местопроизшествието. Ударът е настъпил на платното за
движение в конфликтна точка на първоначален контакт, която се намира: по
дължина на 5.5 м. – 6.5 м. източно от приетия ориентир и по ширина на 2-3 м.
северно от приетия ориентир. Скоростта на движение на л.а. „БМВ 530“ в момента
на удара е била около 101 км/ч. Скоростта на движение на л.а. „Дачия Логан“ в момента на удара е
била около 32 км/ч. При липса на обективни данни за намаляване на скоростта на
двете МПС-та преди момента на удара, следва да се приеме, че това са били
скоростите им и преди произшествието. В анализираната пътна ситуация, от
момента, в който л.а. „БМВ 530“ е навлязъл в кръстовището, водачът на л.а. „Дачия Логан“ е нямал техническа
възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране. В анализираната пътна ситуация,
водачът на л.а. „БМВ 530“ е имал техническа възможност да избегне удара като
спре преди да навлезе в кръстовището, за да пропусне л.а. „Дачия
Логан“. Водачът на л.а. „Дачия
Логан“ би имал техническа възможност да избегне удара
чрез безопасно екстрено спиране, ако се е движел със скорост по-малка от 4 км/ч.
Най-вероятен от
техническа гледна точка е следният механизъм на анализираното пътнотранспортно
произшествие: А.Д.Д. е управлявал л.а. „БМВ 530“ по
платното за движение на бул.“Шести Септември“ в посока от изток на запад. През
това време водача Д.К.Б. е управлявал л.а. „Дачия Логан“ по платното за движение на бул.“Северен“ в посока от
север на юг, като на кръстовището е предприел завой наляво. При достигане на
кръстовището, водачът на л.а. „БМВ 530“ е навлязъл в него без да спира и така е
настъпил неизбежен удар в предната част на л.а. „БМВ 530“ и в предната лява
страна на л.а. „Дачия Логан“.
След удара л.а. „БМВ 530“ и л.а. „Дачия Логан“ са се установили на мястото и положението, отразени
в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието. Основна
причина за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е, че водачът на
л.а. „БМВ 530“ – А.Д. е навлязъл в кръстовището по начин и в момент, когато
това не е било безопасно, т.е. без да спре и да пропусне л.а. „Дачия Логан“. Разработена е мащабна
скица на местопроизшествието, която е приложена като неразделна част от
експертизата.
В съдебно заседание
вещите лица М., С. и П. поддържат изцяло изготвеното заключение.
Съдът възприема изцяло заключенията по всички цитирани
експертизи като обективно и компетентно изготвени.
Така установената
фактическа обстановка съдът прие за установена от събраната по делото доказателствена маса, както следва:
- писмени доказателства и писмени доказателствени
средства, прочетени и приети по надлежния ред на осн.
чл. 283 НПК: протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум /л.
2-25, том 1 ДПво), протоколи за изземване на следи /л.26-29,
том 1 ДПво/, протоколи за разпознаване на лица и
предмети, ведно с фотоалбуми /л.100-111, том 1 ДПво/,
талони за медицинско изследване и протоколи за медицински изследване /л.197-198
и л.201-202, том 2 ДПво/, протоколи за предаване и
приемане на проби за химико-токсилогичен анализ в Токсикохимина лаборатория /л.216, л.223 и л.237, том 2 ДПво/, протокол за вземане на образци за сравнително
изследване /л.272, том 2 ДПво/, разписка /л.273, том
2 ДПво/, протоколи за оглед на веществени
доказателства /л.274, том 2 ДПво, л.277-278 и
л.282-284, том 2 ДПво/, удостоверение за наследници /л.295,
том 2 ДПво/, фиш за спешна медицинска помощ /л.299,
том 2 ДПво/, амбулаторни листове за преглед на
пациент /л.304 и л.311, том 2 ДПво/, ведно с
амбулаторен дневник /л.318-319, том 2 ДПво/, писмо и
схема от ОП „Организация и контрол на транспорта“ /321-322, том 2 ДПво/, справка от Районен център 112-Кърджали /л.324, том 2
ДПво/, констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
ведно с план-схема /л.328-329, том 2 ДПво/, справки за нарушител /л.330-333 и л.347, том 2 ДПво/, карта за регистрация на ПТП /л.343, том 2 ДПво/, протоколи за доброволно предаване /л.359-363, том 2 ДПво/, протокол за оглед на ВД /л.369, том 2 ДПво/, препис - извлечение от акт за смърт /л.424, том 2 ДПво/, ведно с удостоверения за родствени връзки /л.425-426,
том 2 ДПво/, характеристична справка /л.456, том 2 ДПво/ и справка за съдимост /л.26, том 1 СПво/;
- заключенията по назначените в хода на досъдебното производство: Съдебно-медицинска
експертиза на труп, Съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, Съдебно-медицинска
експертиза на веществени доказателства, Съдебна-автотехническа
експертиза, Видео-техническа експертиза, два броя Химически експертизи за определяне
концентрацията на алкохол в кръвта и урина, три броя Съдебни химикотоксилогични експертизи, както и Експертиза №19/ДНК-646
и Експертиза №19/ДНК-600;
- веществени доказателства: 4 брой СД диск, л.а. Дачия
Логан“ жълт на цвят с рег. № **** и л.а. „БМВ“ 530И,
тъмно зелен на цвят с рег.№****;
- гласни доказателствени средства, а именно
показанията на свидетелите:
-Н.Й., дадени в хода на съдебното следствие, както и тези от
досъдебното производство пред орган от същото относно: точната дата на
описваното от нея събитие - „03.08.2019г.“ и касателно
това дали свидетелят Щ.-Ш.й е споделил как точно е станало ПТП-то – „Щ. ми обясни, че е шофирал колата по моста
и е слизал от моста и е блъснал таксито, което се е движило по бул.“Шести
септември“, приобщени към доказателствената маса
на осн. чл.281, ал.5, ал.1, т.2, пр.2 и т.1 НПК,
доколкото свидетелката потвърди
посоченото от нея на досъдебната фаза, а и прочетените показания са дадени в
един по-близък до процесното събитие момент;
-Ц.В., депозирани в съдебното следствие, както и тези от досъдебната
фаза пред орган от същото относно: с какво е било облечено лицето, което е
видяла да слиза от предна пътническа вратаа на
участвалия в ПТП-то л.а „БМВ“, съотв. с какво е било
облечено момчето, слязло от шофьорската врата на същия автомобил –„От предна дясна пътническа врата слезе
момче, което беше облечено с бяла тениска, а от шофьорската врата слезе момче,
облечено с риза“, приобщени към доказателствената
съвкупност на осн. чл.281, ал.4 вр.
ал.1, т.1 и т.2, пр.2 НПК, както и касателно ръст,
телосложение и отличителни белези на слезлите от „БМВ“-то момчета – „И двете момчета бяха млади, от ромски
произход, на около 25 години. Момчето, което слезе от шофьорската седалка, беше
с нормално телосложение, среден на ръст, с къса черна коса. Другото момче,
което слезе от предна дясна седалка, беше среден на ръст, малко по-нисък от
водача, с къса черна коса.“, четени
на осн. чл.281, ал.5 вр.
ал.1, т.2, пр.2 НПК. Свидетелката потвърди така заявеното от нея в хода на
разследването, като самата тя с категоричност посочи, че именно казаното тогава
е вярно, тъй като е съобщено в един много по-близък до процесното
събитие момент, когато спомените й са били далеч по-пресни относно
интересуващите процеса факти;
-Б.Ш., предоставени в съдебното следствие, както и тези от
досъдебната фаза пред орган на същото относно: точната дата на случилото се – „03.08.2019 г.“; дали по някое от
видените от нея лица, слезли от „БМВ“-то, е имало кръв – „Да, кръв имаше по бялата тениска на момчето, което слезе от предна
дясна врата на автомобила“ , както и телосложението им - „Шофьорът беше висок около 170 см, с
нормално телосложение и черна коса с прическа. Другото момче, което слезе от
пасажерската врата, беше леко по-пълничко и леко
по-ниско. Беше също с черна къса коса и
доста кръгла глава“ , приобщени към доказателствена
маса на осн. чл.281, ал.5 вр.
ал.1, т.2, пр.2 НПК, защото самата свидетелка заяви, че е вярно именно
заявеното при разследването, тъй като явно преди толкова време си е спомняла
много по–добре събитията, за които е давала сведения.
-Т.Д.;
-А.К., депозирани в съдебното следствие, както и тези от досъдебната
фаза пред орган от същото относно: точната дата на случилото се -
„03.08.2019 г.“ и обстоятелството внукът му Щ.А. бил ли е в кръв след ПТП-
то – “Щ. беше в кръв.“, приобщени към
доказателствените източници на осн.
чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 НПК, доколкото
свидетелят потвърди заявеното от него в хода на разследването относно датата на
интересуващото процеса събитие, а по отношение на това бил ли е в кръв внукът му
след ПТП-то действително същият след прочитане на указаната част от показанията
му, заяви, че не е вярно заявеното пред разследващия, но кредитирана следва да
бъде именно частта от показанията му от досъдебната фаза, след като са дадени
само няколко месеца след инкриминираната дата и в този смисъл далеч по-ясни и
пресни са били впечатленията му касателно процесното събитие. От друга страна, кумулираните
по делото гласни доказателствени източници сочат, че
по бялата тениска, с която е бил облечен свид.Щ.А. на
инкриминираната дата непосредствено след
ПТП-то, е имало кръв;
-И.К.;
-Л.А., дадени в хода на съдебното следствие, ведно с тези от
досъдебната фаза по отношение точната дата на ПТП-то, за което говори – „03.08.2019 г.“, приобщени на осн. чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2,
пр.2 НПК, както и дали доведеното за преглед при нея лице е имало оплаквания - „Оплакванията
на лицето бяха в гривнената става на лявата ръка.“,
четени на осн. чл.281, ал.4 вр.
ал.1, т.2, пр.2 НПК, тъй като приобщените гласни доказателствени
средства бяха потвърдени от свидетелката, а и същите са депозирани в един
по-близък до инкриминираната дата момент;
-М.М., предоставени в съдебното следствие
относно работното й място, както и тези от досъдебната фаза пред орган от
същото относно случилото се като цяло, приобщени към доказателствените
източници на осн. чл.281, ал.5 вр.
ал.1, т.2, пр.2 НПК, доколкото свидетелката потвърди заявеното от нея пред
разследващия във връзка със записите от охранителните камери, монтирани на
работното й място, тяхното преглеждане от лица от ромски произход, както и от
полицейските служители;
-И.И.;
-К.С., дадени при проведеното съдебно следствие, включително относно
момента, към който са дошли представителите на КАТ и поведението на самия
свидетел в качеството му на орган на реда – „Вярно е казаното днес, че тъй като е нямало втори екип на КАТ, то ние
трябваше да отведем момчетата до болницата, а не да останем на местопроизшествието.
Действително във връзка с констатираното противоречие относно цитираното
обстоятелство бяха приобщени към доказателствената
маса на осн. ч.281, ал.5 вр.
ал.1, т.1 НПК показанията на свид.С. от досъдебната
фаза – съгласно които: След малко дойде
патрул на КАТ. Ние предадохме на колегите каквото сме установили и останахме да
запазим местопроизшествието“, но съдебният състав счете, че следва да бъдат
ценени показанията му от съдебната фаза макар същите да са дадени няколко години
след инкриминираното събитие, защото в подкрепа именно на същите налични се
оказват писмени доказателствени източници, които не се поставят под съмнение, а именно
амбулаторните листове във връзка с реализираните медицински изследвания на подс.Д. и свид.А. въз основа на
предоставените им талони за извършване на такива. В същите е отразено, че пробите
с кръв и урина и на двамата са взети именно в присъствието на младши инспектор К.С.
/л.304 и л.311, том 2 ДПво/;
Кредитирани следва да
бъдат показанията на свид.С. и от досъдебната фаза
относно: установеното във връзка с
облеклото на лицата, слезли от участвалия в ПТП-то лек автомобил: „Установихме, че от шофьорското място на въпросния автомобил е слязло
момчето, облечено с шарена риза, а от предна дясна врата е слязло момчето,
което беше облечено с бяла тениска“; разговорите между роднините на едното
лице и другото лице – „Роднините на А.
говориха с Щ., че имат пари, ще платят всичко и няма да има проблеми.“;
името на момчето, което му е казало, че то именно е карало автомобила – „Щ. ми е казал, че е карал колата.“ и касателно самоличността на лицата, облечени с описаните от
свидетеля дрехи- „Установихме
самоличността на момчето с шарената риза – А.Д.Д. с
указаното ЕГН, а момчето с бялата тениска установихме като Щ.С.А. с ЕГН- то,
което прочетохте“, приобщени към доказателствената
маса на осн. чл. 281, ал.4 вр.
ал.1, т.2, пр.2 НПК, както и относно последващите
действия след идването на КАТ- „Роднините
на А. дойдоха на място преди нашето тръгване от местопроизшествието към болницата
и затова чух разговора.“, приобщени към доказателстевната
маса на осн. чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 НПК.
Самият свидетел с категоричност потвърди прочетените показания в цитираната
по-горе част, както и заяви, че спомените му тогава са били пресни, което
обосновава необходимостта вяра на същите в тази им част да бъде дадена;
-Ф.А., депозирани пред съда, както и тези от досъдебната фаза
относно името на дядото на момчето Щ. – „И.“,
приобщени към доказателстветната маса на осн. чл.281,
ал.5 вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК, доколкото свидетелката
потвърди заявеното от същата на досъдебната фаза;
-Ю.Ф., дадени пред съда, с изключение на частта, в която посочва, че
докато заедно със свидетелите А. и С. са пили пред дома му, първият е бил
облечен с риза, тъй като от събраната по делото доказателствена
съвкупност несъмнено се установява, че не с риза, а с бяла тениска е бил
облечен свид.Щ.А. към този момент, както и малко
по-късно при настъпване на инкриминираното произшествие;
-В.Н., дадени в хода на съдебното следствие, като не следва да бъдат
кредитирана частта от показанията му от
досъдебната фаза, прочетена на осн. чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК касателно
името на жената, с която пострадалият е
бил живял- „Н.“, тъй като несъмнено се установи, че свид.И.И. е тази, с която пострадалият е съжителствал преди
смъртта си;
-С.Б.;
-Л.Ю., депозирани пред съда, с изключение на тази част, в която
посочва, че при прибирането си от сватбата, приключила около 22-23 часа, пред
дома си в гр.Пловдив, ул.“К.“ №**, на улицата е видял подсъдимия, другия Ш.,
който не присъства в съдебната зала при разпита на свид.Ю.
и за който сочи, че по негов спомен се казва Щ., Ю. и М.. Ценени следва да
бъдат и показанията на този свидетел от досъдебната фаза относно облеклото на
подсъдимия, когато е видян от свид.Ю. да се качва в
споменатия автомобил - „С риза на цветенца“,
приобщени на осн. чл.281, ал.5 вр.
ал.1, т.2, пр.2 НПК, доколкото свидетелят потвърди заявеното от същия пред
разследващия, а от друга страна, тези му показания са дадени в един по-близък
до инкриминираното деяние момент. На указаната по-горе част от показанията на свид.Ю. не следва вяра да бъде дадена, тъй като не намира
опора в наличните по делото доказателствени
източници. Свидетелите И.С. и Ю.Ф. са категорични, че именно във връзка с
уговорката ми по време на годежа, състоял се в махалата им на 02.08.2019 г.,
двамата са продължили да пият алкохол пред дома на втория, намиращ се срещу
този на свид.Ю.. Малко по-късно покрай тях с автомобила си
преминал свид.Щ.А., който виждайки ги, спрял и паркирал
МПС-то си и се присъединил към компанията на двамата, в какъвто смисъл са и
показанията на самия свид.А.
. След като започва да вали отново именно тримата са влезли в МПС-то на свид.А., като в нито един момент с посочените три лица не е
бил и подс.Д., което налага показанията на свид.Ю. в отбелязана част да не бъдат кредитирани.
-И.С.;
-А.А.;
-А.Б.;
-К.С., дадени пред съда, включително и относно
обстоятелството дали е видял кое лице от коя врата на л.а. „БМВ“ е
слязло и към кой момент е видял лицата от въпросния автомобил – „Вярно е това, което казах днес, че видях кое
лице от коя врата на „БМВ“-то слезе и въз основа на това посочих на патрулните
полицаи, които дойдоха, кое лице от коя врата на „БМВ“-то е слязло и съответно
кой е бил водачът на колата.“, тъй като самият свидетел заяви с
категоричност, че именно видяното е съобщил на органите на реда непосредствено
след инцидента макар и да не може да посочи отличителни белези на всяко едно от
тях. Кредитирани следва да бъдат и показанията му от досъдебната фаза по
отношение датата на ПТП-то, за което този свидетел сочи – „03.08.2019г.“, приобщени на осн. чл.281,
ал.5 вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК, доколкото показанията
му пред разследващия са депозирани само два дни след инкриминираната дата;
-М.К., депозирани в хода на
съдебното следствие, както и тези от досъдебната фаза относно обстоятелство
дали внукът й Щ.А. й е казал нещо във връзка с катастрофата, за която
свидетелката говори - „ Не съм го
разпитвала за катастрофата, но Щ. ми каза, че са били много пияни и двамата, но
не е карал той“, приобщени на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 НПК, защото самата свидетелка, след като й
беше предявен протоколът за разпит на л.85, том 1 ДПво,
заяви, че нейн е подписът в същия, както и че сигурно
е вярно прочетеното. То от своя страна е било заявено от нея само няколко
месеца след процесното посегателство, което от своя
страна обосновава извод, че спомените й тогава относно интересуващите процеса
факти са били далеч по – пресни отколкото понастоящем;
-Щ.А., дадени в съдебното
следствие, ведно със съобщеното
от него при разпита му пред съдия на досъдебната фаза относно случилото
след като с Е. /Ю./ и М. са започнали да пият в махалата, прочетени на осн. чл.281, ал.1, т.2, пр.2 НПК. Самият свидетел заяви, че
със сигурност прочетеното относно случилото се е вярно, защото тогава е помнил
какво е било и именно поради тази причина е заявил запомненото.
Не следва да бъдат
ценени дадените от подсъдимия обяснения в хода на съдебното следствие касателно обстоятелствата, че не той, а Щ. е карал
колата, след като последният, идвайки в махалата предложил да ходят в бар
„КАЛИГУЛА“, както и че след настъпилия удар с идващата от моста кола, той е
слязъл от страната на МПС-то, в който е бил единствено пътник, поради
изложените по-долу в мотивите съображения. В останалата част като хармониращи на
инкорпорираната по делото доказателствена маса, на
същите вяра следва да бъде дадена.
Горецитираните показания и обясненията на подсъдимия
извън цитираните части съдебният състав намери за необходимо да кредитира като
последователно и логично излагащи фактическите обстоятелства, включени в
предмета на доказване, съответстващи и хармониращи както помежду си, така и на
информацията, съдържаща се в приложените към делото писмени доказателства и доказателствени средства. При преценка обективността на
свидетелските показания, съдът отчете изключително близките родствени отношения
между пострадалото лице и свидетелите С.Б. и И.И. –
негов син, съотв. жена, с която съвместно е живял, но
доколкото показанията и на двамата напълно съответстват както помежду си, така
и с останалите доказателствени източници относно здравословното
състояние на пострадалия и уведомяването им за настъпилия с последния инцидент,
то липсват основания за поставянето им под съмнение. Роднинската връзка на свид.А. и подс.Д., явяваща се
негова леля, също според настоящия състав не се явява основание показанията й
да бъдат счетени за пристрастни, доколкото всъщност напълно съвпадат с тези на
останалите свидетели, които не са имали преки впечатления от процесното ПТП и причастността на самия подсъдим към същото.
Въз основа на изложената фактология
съдът направи следните правни изводи:
Всъщност абсолютно прав
е защитникът на подсъдимия, сочейки, че с категоричност на 03.08.2019 г. в
гр.Пловдив е настъпила смъртта на пострадалия Б. и то при ПТП, участници в
което са два леки автомобила – таксиметровия такъв, управляван от самия
пострадал, както и „БМВ“ с рег. № ****. Във връзка с този пътен инцидент в
рамките на настоящото производство спорен се явява всъщност въпросът, кой е бил
водач на второто от указаните МПС-та. За настоящия съдебен състав това с категоричност е подс.Д.,
доколкото инкорпорираната по надлежния ред доказателствена
маса налага именно този извод. Действително налични са известни разминавания
между показанията на свидетелите, дошли на местопроизшествието малко след настъпването
му, но същите касаят обстоятелства, които нямат отношение към един от основните
факти, включени в предмета на доказване, а именно участието на подсъдимия в
извършеното престъпно посегателство, доколкото се свеждат до това кой от
свидетелите кога и след кого точно е пристигнал на местопроизшествието, колко
пъти свид.А. и подсъдимият са били вкарвани в
служебните полицейски автомобили на това място, кога с точност са тръгнали към
болничното заведение за изследване. От съществено значение е наличието на пълен
синхрон между наличните доказателствени материали касателно горецитирания факт.
Изясняването му налага хронологичното проследяване на събитията и преди самото инкриминирано
деяние. Очевидно след годежа в махалата им в гр.Пловдив, свид.Ф.
и свид.С. са продължили да консумират алкохол пред
дома на първия. Около половин час след това към двамата се присъединил минаващият покрай
тях с „БМВ“-то си свид.Щ.А., облечен с бяла тениска.
Започналият валеж от дъжд принудил тримата малко след това да влязат в колата
на свид.А., който седнал на шофьорското място, свид.Ф. – на съседната предна седалка, а свид.С.- отзад. Постояли още около 30 минути и след спиране
на дъжда, вече в малките часове на 03.08.2019 г. свид.Ф.
слязъл от колата, заявявайки, че се прибира, а свид.И.С.,
чувствайки се много пиян, също се прибрал, оставяйки свид.А.
сам в колата му. До този момент към компанията не се е присъединявал подс.Д., поради което и нито Ф., нито С., нито А.
споменават присъствието му в компанията им. Непосредствено след прибирането на
двамата му приятели по домовете им, покрай останалия вече сам в автомобила си свид.Щ.А. минал подс.А.Д.,
облечен с риза на цветя. Последният влязъл в колата откъм предната пътническа
врата и именно паради тази причина, когато на следващия ден преглеждал записите
от камерите на магазина си, свид.Ю. заявява, че е
видял подсъдимия да се качва откъм предна пътническа врата в автомобила на свид.Щ.А., което от своя страна не обосновава извод, че същият
е бил пътник в този автомобил след потеглянето му, както неоснователно
претендира защитата. Предложил на свид.Щ.А. да отидат
до намиращото се наблизо заведение „Макдоналдс“, а
той от своя страна се съгласил, но понеже свидетелят се чувствал много пиян
след изпития и на годежа, а и след това с Ф. и С. алкохол, за да продължи да
управлява МПС-то, то предоставил управлението на автомобила си на подсъдимия въпреки
знанието си, че последният нямал шофьорска книжка, както и забелязаната от
него употреба на алкохол от страна на подс.Д. наред с всички останали гости на годежа. Това било
и в съответствие с разбирането на самия свидетел, че не разрешавал на никой
друг да кара колата му, освен ако не бил пиян, както било и точно в този случай
След постигнатата уговорка, управляваният от подс.Д. л.а.
БМВ 530И с рег.№ ****, тъмно зелен на цвят, на предната пътническа седалка до
когото се намирал свид.Щ.А., се отправил около 03.30
часа на 03.08.2019 г. от ул.К. №** в посока находящото
се наблизо на бул.“Шести септември“ в гр.Пловдив заведение „Макдоналдс“.
В контекста на
изложеното за настоящия съдебен състав няма съмнение, че именно подс.Д. е този, който е стартирал управлението на л.а „БМВ“
с рег.№ ****, паркиран до този момент пред дома на свид.Ф.,
а негов спътник на предната дясна седалка е бил свид.А..
По делото липсват данни след този момент до настъпване на ПТП-то, пострадал от
което е Б., въпросното МПС да е преустановявало движението си, респ. да е била
извършена промяна местоположението на намиращите се в същото лица. Първото от посочените обстоятелства е
настъпило непосредствено след сблъсъка между цитирания лек автомобил и таксиметровия такъв. Преки свидетели на същия са
били лицата, управлявали колите си по моста Адата непосредствено
след колата на пострадалия Б., а именно свидетелите В., Ш. и С., като същите веднага
спрели автомобилите си. Именно в този момент от „БМВ“-то изскочили и пътуващите
в същото лица. И докато свид.С. няма конкретни
спомени при разпита му относно индивидуализиращи въпросните лица белези, но
именно защото е видял кое лице от коя врата на „БМВ“-то е слязло, то въз основа
на тези си впечатления е посочил в последствие на полицейските служители кое от
тях е било водач на автомобила, то цитираните две свидетелки с категоричност
установяват именно такива. Показанията и на двете са абсолютно хармонични в
насока, че именно от шофьорската врата е слязло момче, облечено с риза, с нормално
телосложение, среден на ръст, с черна коса, а от предна дясна пътническа врата
- момче, облечено в бяла тениска, малко
по-ниско от водача, и леко по – пълничко от него,
също с черна коса. И двете момчета са били млади, от ромски произход, на около
25 години. Очевидно разликата в облеклото на пътуващите в „БМВ“-то лица се е
запечатало така силно в съзнанието и на свид.Ш., и на
свид. В., че след разпита им при разследването при
реализираното още в деня на процесното деяние
разпознаване всяка от тях е разпознала подс.Д. като
лицето, слязло от шофьорската врата на блъсналото се в таксито „БМВ“, а свид.А. - като слязъл от предната му дясна врата.
Същевременно и свид.В., и свид.Ш.
и пред съда при разпита им сочат именно подсъдимия като шофьор на указания лек
автомобил. Тези си впечатления и тримата свидетели-очевидци са споделили на
пристигналите на място полицейски служители, което породило съмнение у същите относно
истинността на заявеното им от самите момчета, представили съвсем различна
версия относно водач и пътник на л.а. „БМВ“ на инкриминираната дата. Явно към
този момент свид.А. е твърдял, че той е карал
автомобила, както коректно изтъква и защитата, и то не само пред органите на
реда, но и пред пристигналата преди тях свид.Н.Й., в
последствие пред лелята на подсъдимия свид.Ф.А., когато
на местопроизшествието е бил вече и дядо му свид.А.К.,
който обаче не споменава въобще да е чул тези думи, което обаче не означава, че
същите не са изречени. Това обаче по никакъв начин не обосновава извод, че
действително свид.А. е бил водач на катастрофиралия
л.а. „БМВ“, доколкото на първо място въпросният свидетел при разпита му пред
съдия на досъдебната фаза, чиито показания бяха надлежно приобщени към доказателствената маса, напълно чистосърдечно е указал причината,
поради която е заявил, че е бил шофьор, а именно тъй като катастрофиралата кола
била негова, то помислил, че въпросът към него е бил в този смисъл и затова
казал, че той е бил шофьор. След което обаче същият е разяснил при разпита си,
че не той е шофирал автомобила си към момента на ПТП-то, а подс.А.Д..
Същественото в случая е, че тези му показания не са изолирани, а намират опора
в други доказателствени източници, чиято обективност
не може да бъде поставена под съмнение, а именно показанията на свидетелите-очевидци
на инцидента Ш. и В., заявяващи индивидуализиращи белези относно слезлите от л.а.“БМВ“
момчета, както и разпознали ги непосредствено след случилото се при
реализираното действие по разследването, включително в съдебната зала посочващи подс.Д. като
слязлото от шофьорската врата на л.а „БМВ“ лице, което действително към
инкриминираната дата било облечено с риза на цветя, за разлика от свид.А., облечен с бяла тениска. Цитираните показания на
двете свидетелки съдът кредитира като последователно и логично излагащи
фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съответстващи и
хармониращи както помежду си, така и на информацията, съдържаща се в
приложените към делото писмени доказателства и доказателствени
средства. Очевидно показанията на всички останали свидетели, дошли на
местопроизшествието непосредствено след настъпването му, се явяват в една своя
част първични – относно реализиралите се събития след самото произшествие, а в
друга - производни доказателствени източници,
доколкото въпросните свидетели нямат
преки впечатления от самото
инкриминирано деяние, а са придобили такива единствено от споделеното им било от
свид.А., било от свидетелите-очевидци Ш., В. и С.. В
контекста на изложеното следва да бъдат ценени и показанията на полицейските
служители свидетелите Д., К., С. и А. касателно установеното
от същите относно това кой е управлявал л.а. „БМВ“ при катастрофата на
инкриминираната дата, а именно несъмнено това е бил подс.Д.,
посочен им като лицето, слязло точно от шофьорската врата на указаното МПС след
инцидента, облечено в риза на цветя. Гореизложеното от своя страна обоснова
необходимостта вяра да не бъде дадена на обясненията на подс.Д.
в цитираните части, доколкото същите се явяват несъответни на инкорпорираната доказателствена съвкупност. Този извод касателно
управлението на л.а. „БМВ“ към момента на процесното посегателство не се опровергава от
заключението по извършената Експертиза №19/ДНК-600, установяващо, че
изследваната кръв по парче плат, явяващо се част от „еърбег“,
намиращ се пред седалката до шофьорската
на указания л.а. „БМВ“, напълно съвпада с ДНК профила на подсъдимия и
това е така, доколкото наличните други обективни доказателствени
източници относно това обстоятелство напълно хармонират помежду си и обосновават
единствено възможния извод, че именно подсъдимият е бил водач на МПС-то, участвало
в катастрофата на процесната дата.
Установената по делото фактология сочи, че инкриминираното пътно произшествие е
възникнало в зоната на кръстовището, на което пътят, по който се е движил
управляваният от пострадалия автомобил, е бил сигнализиран със знак Б3 като път
с предимство. Това поставя изискване към водачите на превозни средства от
другите пътища да пропуснат превозните средства, движещи се по пътя с
предимство, съгласно нормата на чл.50, ал.1 ЗДвП. От своя страна действащият за
подсъдимия знак Б2 го е задължавал да спре и да пропусне движещия се по пътя с
предимство лек автомобил с водач пострадалия Б., както постановява разпоредбата
на чл.46, ал.2 ППЗДвП. Неспирането му, с което е отнел
предимството на управлявания от пострадалия Б.
таксиметров автомобил, е довело до настъпване на удар между двете
МПС-та, спрели на местата, отразени във фотоалбума, приложен към огледния протокол. В резултат на удара пострадалият получил
наранявания, които се оказали несъвместими с живота. Видно и от заключението по
автотехническата експертиза, основна причина за настъпване на ПТП-то е, че
водачът на л.а.“БМВ“ е навлязъл в кръстовището по начин и момент, когато това
не е било безопасно, т.е без да спре и да пропусне л.а. „Дачия
Логан“. Описаното неправомерно поведение съставлява
нарушение на цитираните чл.50, ал.1 ЗДвП и чл.46, ал.2 ППЗДвП.
Ето защо настоящата инстанция прие за безспорно установено, че от обективна страна подс.Д.
виновно е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл.50, ал.1 ЗДвП и чл.46, ал.2 ППЗДвП, доколкото като водач на л.а. БМВ не е спрял на знак
"Б 2" - "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство",
предприемайки преминаване на кръстовището, в резултат на което не е пропуснал
пътното превозно средство, движещо се по пътя с предимство, управлявано от
пострадалия Б.. В следствие на това му
поведение е настъпил и съставомерният резултат -
смъртта на Д.К.Б..
Както бе вече изяснено,
от заключението по Съдебната химикотоксикологична
експертиза при извършените изследвания
на предоставените биологични проби, взети от подс.А.Д.,
се установява наличие на алкохол и присъствие на кокаин и метаболити,
както следва: -наличие на етилов алкохол в кръвта в концентрация 1.91 g/L и
наличие на етилов алкохол в урината 2.27 g/L; -присъствие на кокаин и негови метаболити /метилелекгонидин, метилекгонин, етилекгонин/ -
Списък І /растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве
поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина/ на Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата към чл.3 ЗКНВП; -наличие на кокаетилен
– специфичен метаболит, доказващ употребата на кокаин
и алкохол. Следователно процесното посегателство
същият е осъществил след употреба на наркотични вещества и в пияно състояние, след
като при осъществяването му алкохолната концентрация в кръвта му не само че не
е била по-малко от 0,50 на хиляда /съгласно Тълкувателно решение №19/1985г. на
ОСНК на ВС/, а е надвишавала този минимум. От друга страна, съгласно
представената справка от водач/нарушител, подс.Д. не
притежава свидетелство за управление на МПС, което обуславя извод, че е
неправоспособен водач на МПС. След като престъплението е извършено от
непритежаващ необходимата правоспособност подсъдим, в пияно състояние и след
употреба на наркотични вещества - кокаин, то същото е осъществено при тези три квалифициращи
обстоятелства. Безспорно в този смисъл подсъдимият е допуснал и нарушенията на
правилата за движение, установени в разпоредбите на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП /„На
водача на превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство
под въздействието на алкохол, наркотици или други упойващи вещества.”/, както и
на чл.150 ЗДвП /„Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по
пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от
правоспособен водач./, но същите не се намират в причинна връзка с настъпилото
ПТП. Както бе посочено по-горе, причината за същото е изяснената вече такава.
Високата степен на обществена опасност на цитираните нарушения е отчетена от самия
законодател, поради които същите са взети предвид като квалифициращи
обстоятелства. В този смисъл наличието им обуславя квалифициране на извършеното
престъпление по по-тежко наказуемия състав, както и признаване на подсъдимия за
невинен и оправдаването му за цитираните нарушения на правилата за движение,
доколкото същите обуславят наличието на квалифициращите признаци на деянието-
пияно състояние, след употреба на наркотични вещества и липса на
правоспособност.
Процесното посегателство подсъдимият е
реализирал по непредпазливост под формата на небрежност, доколкото не е
предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и обективно е могъл да предвиди, че такива ще
настъпят, без да е необходимо конкретни представи за престъпния резултат, а
най-общи такива за това, което върши, за обстановката и за опасните
възможности. С нарушаване на отбелязаните правила за движение, той се е
отклонил от дължимото поведение, поради
което за него безусловно е възникнало задължение да предвиди и предотврати обществено
опасните последици от своето деяние. От друга страна, макар престъпното
посегателство да е извършено през тъмната част на денонощието, то не се
констатират като налични каквито и да било пречки, препятстващи подсъдимия да реагира своевременно на възникналата
опасност от удар с идващия от път с предимство таксиметров автомобил с водач
пострадалия Б. чрез спиране и пропускането му да премине през кръстовището.
След като в рамките на
приетата за установена и доказана фактология
инкриминираното поведение на подс.Д. осъществява престъпния състав на чл.343,
ал.3, пр.1, пр.2 и пр.7, б.“Б“, пр.1 вр. ал.1, б.“В“ вр. чл.342, ал.1 НК, то
същият бе признат за ВИНОВЕН в това, че на 03.08.2019 г. в гр.Пловдив,
на кръстовището на бул.“Шести Септември“ и бул. „Северен“ /Моста на Адата/, при управляване на МПС „БМВ“ с ДК № ***е нарушил
правилата за движение по:
- чл.50, ал.1 ЗДвП “На
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство,
водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните
превозни средства, които се движат по пътя с предимство.“ и
- чл.46, ал.2 ППЗДвП „Пътен знак Б2 указва на водачите на пътни превозни
средства, че са длъжни да спрат на „стоп линията“, очертана с пътна маркировка,
или ако няма такава – на линия, на която е поставен знакът. Преди да потеглят
отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат
предимство.“
и по непредпазливост е причинил
смъртта на Д.К.Б., ЕГН **********, като деянието е извършено в пияно състояние
– с концентрация на алкохол в кръвта 1.91 g/L и 2.27 g/L в урината и след
употреба на наркотични вещества – кокаин, установено по надлежния ред със
съдебно химикотоксикологична експертиза от 20.09.2019
г. на ВМА София и е управлявал без да има необходимата правоспособност, като
същият бе признат за НЕВИНЕН в това по непредпазливост да е причинил смъртта на
Д.К.Б., ЕГН ********** и вследствие нарушаване на правилата за движение по
пътищата по: чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП: „На водача на пътно превозно средство е
забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни
аналози“ и чл.150 ЗДвП: „Всяко пътно превозно средство, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява
от правоспособен водач”, поради което и на осн.
чл.304 НПК бе ОПРАВДАН по повдигнатото в този смисъл обвинение, а именно
смъртта да е причинена и вследствие нарушаване на правилата за движение по
пътищата по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП и чл.150 ЗДвП.
Въз основа на
установената правна квалификация на извършеното от подс.
Д. престъпление, след като отчете
каузалния му принос за настъпване на съставомерния
вредоносен резултат, съдът прецени, че за постигане целите на наказанието по
чл. 36 НК следва да му бъде наложено такова при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Като такива бяха взети предвид: младата му възраст
– 21 години към инкриминираната дата, чистото му съдебно минало и положителните
характеристични данни относно личността му предвид липсата на криминални прояви
и трудовата му ангажираност. В противовес на посоченото дотук обаче по делото
са установени и значителни по брой и по своята тежест и значение отегчаващи
отговорността на подс.Д. обстоятелства. Действително
квалифициращите белези на самото посегателство не следва отново да се вземат
предвид при индивидуализация на наказанието, но трайно е прието в съдебната
практика, което всъщност не влиза в колизия с нормата на чл.56 НК, броят на
квалифициращите признаци по чл.343, ал.3 НК, които в процесния
случай са три от общо предвидените пет в състава на посегателството по чл.343,
ал.3 НК, да се отчетат като завишаващи степента на обществена опасност на
деянието. В ущърб на подсъдимия следва да бъде отчетена и конкретно
установената концентрация на алкохол в кръвта и урината, надвишаваща значително
изискуемата се за наличие на пияно състояние от 0,5 промила. Не следва да бъдат
отминати без внимание и обстоятелствата, свързани с това, че подс.Д. макар да е
извършил само две нарушения на правилата за движение по пътищата, то същите са
с особено висока степен на тежест, което прави самото деяние особено опасно,
абсолютно неприемливо и в крайна сметка води до завишаване и на личната
обществена опасност на дееца, който оказва се въпреки неправоспособността си да
управлява МПС очевидно често не е съблюдавал поставеното от ЗДвП изискване към
водачите на МПС в тази насока, доколкото оказва се е санкциониран и то
нееднократно за нарушаване на правилата за движение по пътищата. Осъществявайки
цитираните нарушения, подсъдимият е отнел живота на един човек, излязъл на
инкриминираната дата, за да изкарва прехраната си като таксиметров шофьор,
чието поведение на пътя е било абсолютно правомерно. Безспорно се касае за
деяние с висока степен на обществена опасност - шофиране след употреба на
алкохол и наркотични вещества, без книжка, които белези на деянието неминуемо
се отразяват и на личността на дееца, който не може да се квалифицира като
такъв с много ниска обществена опасност, независимо от младостта си, чистото си
съдебно минало и добрите характеристични данни.
В настоящия случай
гореизброените смекчаващи отговорността
обстоятелства не са многобройни, от една страна, а от друга - нито едно от тях
не е изключително само по себе си, така че и най-лекото предвидено в закона
наказание за престъплението да се явява несъразмерно тежко и в този смисъл
същите не обуславят определяне на наказанието при условията на чл.55 НК.За
извършеното престъпно посегателство е предвидено наказание от 3 до 15 години
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като отчитайки горните положителни и отрицателни
характеристики на деянието и дееца, съпоставяйки тяхната тежест и значение,
настоящият съдебен състав намери за съответно както на степента на обществена
опасност на извършеното от подсъдимия престъпление, така и на данните за
личността му наказанието ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и му наложи същото на осн. чл.343, ал.3, пр.1, пр.2 и пр.7, б.“Б“, пр.1 вр. ал.1, б.“В“ вр. чл.342, ал.1 НК вр. чл. 54 НК. Именно така определеното наказание ще
изпълни както целите на генералната превенция, така и тези на специалната. Ще
се реализира и предупредителното въздействие спрямо членовете на обществото и
поправителното и превъзпитателното такова по отношение на самия подсъдим.
Срокът на наложеното
наказание се явява пречка на осн. чл.66, ал.1 НК да
бъде отложено изпълнението му. От друга страна, следва да се посочи, че дори и
да бяха налице формалните предпоставки за това, то с оглед конкретиката
на случая в условията на висок ръст на транспортни престъпления с причиняване на смърт, институтът на
условното осъждане е неприложим, тъй като специалната и генералната превенция
не могат да бъдат постигнати без известен период от време подсъдимият да бъде
изолиран от обществото с оглед отнемане на възможността както да извърши нови
престъпни посегателства, така и да бъдат предупредени той и останалите членове
на обществото за нетърпимостта към подобно престъпно поведение.
На осн. чл. 59, ал.
1, т. 1, пр. 1 НК съдът ПРИСПАДНА от срока на така наложеното наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА времето, през което подс.А.Д. е
бил задържан с Постановление на ОП-Пловдив и с мярка за неотклонение „Задържане
под стража“, считано от 03.08.2019 г. до 08.10.2019 г., като един ден
„задържане” се ЗАЧЕТЕ за един ден „лишаване от свобода”.
Настоящото осъждане е
за извършено от страна на подсъдимия непредпазливо престъпление, поради което и
на осн. чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС съдът постанови изтърпяването му при ПЪРВОНАЧАЛЕН
ОБЩ РЕЖИМ.
Предвид
обстоятелството, че подсъдимият е неправоспособен водач на МПС, съдът не наложи
на същия наказание лишаване от право да управлява МПС, предвидено в чл.343Г НК
като кумулативно наказание за престъплението, за което бе признат за виновен.
Относно веществените
доказателства по делото, съдът постанови 4 броя СД диск да останат по делото до
неговото унищожаване. Касателно участвалите в ПТП-то
МПС-та л.а. „Дачия логан“,
жълт на цвят, с рег.№ **** и БМВ 530И“, тъмнозелен на цвят, с рег.№ ***бе
поставеното връщането им на собствениците им след влизане на присъдата в сила,
както следва: първият - на наследниците на пострадалия Д.К.Б., а именно А.Д.М.
и С.Д.Б., а вторият - на собственика М.Б.К..
Предвид признаване на
подсъдимия за виновен, на осн. чл.189, ал.3 НПК в
негова тежест бяха възложени разноските по делото, платими както следва:
- в полза на ОД на
МВР-Пловдив направените разноски в хода на досъдебната фаза в размер на
4 525,88 /чeтири хиляди петстотин двадесет и пет
лева и 88 стотинки) лева;
-ВСС, по сметка на
Окръжен съд – Пловдив сумата от 289 /двеста осемдесет и девет) лева - разноски
от съдебната фаза по делото относно заплатени възнаграждения на вещи лица и
разноски за явяване на свидетел .
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: