Р Е Ш Е
Н И Е №76
град Шумен, 02.04.2020 г.
Шуменският
окръжен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и шести февруари две
хиляди и двадесета година в състав:
Окръжен съдия: Йордан Димов
при секретаря Т. Кавърджикова като разгледа докладваното от окръжния съдия гр. д. №373 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
гражданско дело е образувано по искова молба подадена от Д.Ж.Д. *** против Прокуратурата
на Република България. По делото се излага следната фактическа обстановка: С постановление за привличане на
обвиняем от 31.07.2012 г. ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл. 301, ал. 1 от НК във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК за това,
че приел дар, който не му се следва и поискал дар от 4000 лв., който не му се
следва от Н.Г. и С.М.. За престъплението се предвижда наказание лишаване от
свобода до 6 г. и глоба до 5000 лв. Престъплението е тежко по смисъла на чл.
93, т. 7 от НК. По това обвинение бил внесен обвинителен акт с вх. №858 по
описа на ШОП за 2012 г. по ДП №59/2012 г. по описа на Окръжен следствен отдел -
Шумен на 11.04.2014 г. С разпореждане № 219/17.04.2014 г. ищецът бил предаден
на съд, вследствие на което било образувано НОХД №134/2014 г. по описа на
Окръжен съд - Шумен. След проведени множество съдебни заседания по делото - на
17.11.2014 г., 18.11.2014 г., 14.11.2014 г. 17.11.2014 г, 18.12.2014 г. и др.,
в крайна сметка наказателното преследване било прекратено с постановление за
прекратяване на досъдебното наказателно производство вх. № 347/2015 г. на ШОП.
Мотивите на представителя на държавното обвинение за прекратяване били свързани
с липса на достатъчно доказателства за извършеното престъпление. Твърди, че посоченото производство
рефлектирало върху живота му до степен на кошмар. Повдигнатото обвинение дошло
по време, когато бил служител на Община Ш., на длъжност Директор на дирекция „*
“. След повдигане на обвинението срещу него, със заповед № 48-2343/23.08.2012
г., на Кмета на Община Ш.бил временно отстранен от работа, считано от
23.08.2012 г. до приключване на наказателното производство. Бил преназначен на
длъжност „Главен експерт * II степен КДА — 9 НИВО“ 27.08.2012 г. Това ищеца
преценява като понижение в длъжност, тъй като преди това бил държавен служител
като директор на дирекция, а след това бил назначен на длъжността главен
експерт. Това рефлектирало върху размера на получаваното трудово възнаграждение
в нетен размер, не само заради разликата в основното трудово възнаграждение, но
и заради факта, че като държавен служител не му се удържали осигуровки, а на
длъжността главен експерт, вече по трудов договор, му били правени удръжки за
негова сметка. Това довело до имуществени вреди за периода от 23.08.2012 г. до
освобождаването от тази длъжност. Обвинението било повдигнато малко след
сключване на гражданския брак на ищеца със съпругата му К.Д.(сключен през м.
май 2012 г.) и в момент, в който на последната предстояла медицинска оперативна
интервенция - 31.07.2012 г. След задържането ищецът не получавал
информация за състоянието на съпругата си, независимо, че настоявал да
получи такава. Твърди, че срещу него бил упражняван силен психически тормоз от
страна на множество служители в районното управление - полицаи, разследващи и
др. Казано му било, че ако не си признае, срещу него ще бъде използвана цялата
полицейска машина и ще бъде „смачкан“. Били изказани множество заплахи срещу
него и семейството му. По това време очаквали със съпругата си раждане на двете
им деца, родени през септември същата година (2 месеца след повдигнатото
обвинение). Тези дни и месеци били изпълнени с много тревога, напрежение и
стрес за ищеца. Твърди, че не можал да се наслади на най-ценните и важни мигове
в живота си - младоженството и раждането на децата си, не успял да участва
пълноценно и в тяхното отглеждане в ранната им възраст. Сочи, че обществото
било настроено срещу него, бил наричан измамник, мошеник, престъпник, рекетьор.
В местните, а дори и в националните медии имало статии, за това, че бил
задържан за подкуп, като материалите включвали и негови снимки. Усещал масово
негативно отношение на хората към него, открито се говорело, че е подкупен и
корумпиран, което продължавало и до днес. Колегите му на работа и приятелите му
започнали да го отбягват. Показността на предприетите от страна на
прокуратурата действия срещу ищеца, довело до уронване на престижа на ищеца в
обществото. Появили се негативни за него публикации в местни печатни и
електронни издания, като вестник „Шуменска заря“, вестник „Топ новини“, Дарик
нюз, Шум.бг и др. Твърди, че независимо от прекратяването на производството
представител на прокуратурата твърдял, че престъплението, за което е повдигнато
обвинението било действително извършено, но не било възможно да се докаже.
Сочи, че по този начин се усилвал ефекта на неодобрение в обществото и така той
в качеството на обвиняем понесъл още по-тежки последици от случилото се.
Намира, че са нарушени негови конституционни права, а именно да бъде считан за невинен до доказване на противното, като в
случая се касаело за грубо незачитане на това * от представител на държавното
обвинение, както и за уронване на доброто име на ищеца пред обществеността.
Намира, че справедливото обезщетение за настъпилите неимуществени вреди за това
изявление на прокурор биха били в размер на 50 000 лв. Ищеца сочи, че към
онзи момент бил и член на * партия в Ш.като заемал длъжността зам.-председател
на Общинския съвет на * - Ш.към момента на повдигане на обвинението срещу него.
Имал над 10 години партиен стаж и бил възприеман добре от членовете на
партийната организация. Бил инвестирал време и средства в развитието и
усъвършенстването си чрез участие в различни обучения, семинари, партийни
форуми и др. Винаги бил избиран със солиден брой гласове за член на различни
ръководни органи. Към настоящия момент продължавал да е член на *, но
отношението към него вътре в организацията коренно се променило. По негов адрес
се говорели неверни твърдения, произтичащи от неоснователно повдигнатото
обвинение - че е подкупен, нечестен, корумпиран и други. В крайна сметка всичко
това рефлектирало и върху развитието му в политически и обществен план,тъй като
имал амбиции за израстване. Вярвал, че може да бъде избран за председател на партията
в Ш., планирал да участва в номинации за издигане на кандидат за кмет от * на
Община Ш.като счита, че имал големи шансове за това. След уронването на доброто
му име обаче тези амбиции не можели да се реализират. Твърди, че партията, в
която членува като най-стара действаща партия в страната ценяла високо морала,
като за повечето от членовете в * след повдигнатото му обвинение вече не притежавал
необходимия морал за заемане на високи обществени и партийни длъжности. Намира,
че отношението към него е драстично променено като преобладава негативното
такова – като към корумпиран човек. Към момента на повдигане на обвинението бил
студент по * трета година във ВТУ „*“ гр. В.Т.. Повдигнатото обвинение обаче
довело до прекратяване на обучението му. В следващите почти три години след
повдигане на обвинението бил ангажиран с организиране на защитата си по делото,
бил силно притеснен, което било пречка за продължаване на образованието му. В
крайна сметка загубил студентските си права и не завършил това образование.
Планирал да се ориентира кариерно в сферата на юридическите науки, но след
повдигнатото обвинение, това загубило смисъл, тъй като с повдигнато обвинение
не би имал възможност да работи като юрист. Ето защо моли да бъде осъдена
Прокуратурата на Република България да му заплати 50 000 лв., обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в грубо незачитане на конституционни
права, а именно *то му да бъде считан за невинен до доказване на противно,
което било нарушено с изявление на прокурора по делото, че е виновен, въпреки
прекратяване на производството, ведно със законната лихва от датата на увредата
до окончателното изплащане на сумата; сумата в размер на 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - морални вреди, причинени от
незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 301, ал. 1 от НК във
връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на увредата
до окончателното изплащане на сумата; сумата в размер на 10 000 лв., като
пропусната полза формирана от разликата между възнаграждението, което би
получавал на заеманата длъжност Директор на *в община Ш.за периода от
23.08.2012 г. до прекратяване на договора му с община Ш.през 2015 г. и реално
заеманата длъжност на главен експерт.
От страна на
представител на Прокуратурата – Прокурор от ОП – Шумен е депозиран писмен
отговор. В него се сочи, че претенциите са допустими, но недоказани по
основание и размер. Твърди, че ищецът
не е ангажирал доказателства относно твърдените неимуществени вреди в личен,
професионален и здравословен план, които са в безспорна пряка и непосредствена
последица от незаконното обвинение по наказателното производство. Твърди, че
цитираните думи на представител на прокуратурата, с които се обосновава
претенцията по т.1 от диспозитива на ИМ са извадени от контекста и не са
основание за търсене на отговорност. Намира, че останалите вреди са свързани с
действия на служители на МВР, а не на Прокуратурата – задържането, отправените
заплашителни думи, невъзможността да се срещне със съпругата си. Твърди, че
спрямо ищеца в нито един момент от привличането му в качеството на обвиняем до
прекратяването на наказателното производство не е вземана мярка за неотклонение
или налагана друга мярка за процесуална принуда от страна на прокуратурата.
Ищецът е използвал в пълен обем *то си на защита в наказателното производство,
като Прокуратурата в т.ч. и наблюдаващият прокурор не е ограничавал свободното
му придвижване, личните му контакти, професионално развитие и възможност да се
обучава. Сочените медийни публикации не са инициирани от прокуратурата, поради
което не може да се ангажира отговорността на Прокуратурата на Република
България за евентуалните негативни последици за ищеца в следствие на публичното
им обсъждане. Твърди, че претенцията не попада в предметният обхват на чл.2,
т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Сочи,
че не е налице нито една от хипотезите
по посочения законов текст, тъй като воденото наказателно производство срещу
ищеца не е прекратено на основанията посочени в горепосочения текст от ЗОДОВ -
по чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК, а тъй като
прокурора е приел, че обвинението не е доказано - по чл.243, ал.1 т.2 от НПК. Оспорва се иска за обезщетяване на
неимуществени вреди по размер. Твърди се, че според
възприетото в т. II на ППВС №4/1968 г., въпрос на фактическа преценка, с оглед
конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е
определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени
вреди. Съгласно константната съдебна практика, размерът на обезщетението за
неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефиниран в чл.52 ЗЗД, като справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката
на конкретни обстоятелства. В случаите на причинени неимуществени вреди по чл.
2, ал.1 ЗОДОВ, от значение е как обвинението в извършване на престъпление се е
отразило върху здравето, личния живот, чувствата, честта и достойнството на
увредения. Паричното обезщетение за моралните вреди следва да съответства на
необходимото за преодоляването им и че не е проява на справедливост, а е в
дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от
необходимото за обезщетяване на претърпените вреди (Решение №832/10.12.2010 г.,
гр.д №593/2010 г., IV ГО на ВКС). Сочи, че претенцията на ищеца е
изключително завишена и не съответства на настъпилите вреди, на икономическия
стандарт в Република България и на съдебната практика по аналогични случаи.
Намира, че ищецът претендира обезщетение, равняващо се на около 20 годишен
доход на лице за страната към този период, който размер е в разрез с принципа
на обезвреда по смисъла на ЗОДОВ, тъй като към 2015 г. средния годишен доход на
е 5147 лв. Оспорва претендираните вреди от 10 000 лв., формирани като
разлика между възнаграждението което ищецът би получавал на заеманата от него
преди 23.08.2012 г. длъжност, като държавен служител в Община Ш.и
възнаграждението получавано от същия в периода от 27.08.2012 г. до 09.11.2015
г. по трудов договор с Община Ш.. Твърди, че не може да се
ангажира отговорността на Прокуратурата по тази искова претенция, тъй като
възможната разлика между двете трудови възнаграждения не е в резултат от
действията на прокуратурата и органите на досъдебното производство, а в
следствие на взетото от ищеца решение, да сключи трудов договор с Община Ш.с
предложените му условия за работа и трудово възнаграждение и да го изпълнява до
09.11.2015 г., когато е прекратен по
взаимно съгласие, много след като наказателното производство водено
срещу него е било прекратено - 22.04.2015 г. намира, че в много голяма степен с
поведението си ищеца е допринесъл за настъпилите вреди и желае да се приложи
чл.5 от ЗОДОВ. Намира претенцииите за неоснователни поради липса на
доказателства, които да установят направените в производството твърдения. По отношение
на претенцията за лихви прави възражение за изтекла погасителна давност.
Оспорва искането за заплащане на разноски на ищеца, като сочи, че не са
заплатени разноски за адвокат, като се позовава на това, че няма представено
доказателство.
В съдебно заседание ищеца се явява лично и с процесуалният си представител – адв. В. П.. Същите подъдржат подадената искова молба по съображенията изложени в нея, като същите са преповторени в пледоарията на процесуалния представител. Представител на ответника от своя страна се придържа към становището си в писмения отговор. Сочи, че искът остава частимно доказан в своето основание и недоказан по размер.
Молбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е частично основателна.
От събраните по делото доказателства, преценени отделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: Ищецът в производството Д.Ж.Д. е бил задържан от служители на МВР на 31.07.2012 г. в 10.30 часа, във връзка, с което задържане е издадена Заповед за задържане на лице от 31.07.2012 г., представен като доказателство с ИМ в копие (л.25 от делото). Извършен е личен обиск – Протокол за личен обиск на лице от 31.07.2012 г. (л.27), а в рамките на същият ден е издадено Постановление за привличане на обвиняем от 31.07.2012 г. по Досъдебно производство (ДП) №52/2012 г. по описа на ОД на МВР – Шумен (л.29 и 30). Деянието, за което ищеца е привлечен като обвиняем е за това, че в качеството си на длъжностно лице – директор на *в Община Ш.е приел дар, който не му се следва от 3000 лв. и е поискал дар (4 000 лв.), който не му се следва от лицата Н.Г. Х.(също и извършител) и С.И.М.(помагач), задето е извършил действия по служба за реализация на проект *„Ч.“ в кв. Д., гр. Ш.“ – престъпление по чл.301, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Освен посочената в заповедта за задържане мярка – задържане до 24 часа няма данни от други документи да са предприемани други мерки за неотклонение против ищеца. Такива и не се твърдят. С обвинителен акт от 11.04.2014 г. по ДП №59/2012 г. по описа на ОСлС против Д.Ж.Д. е било повдигнато обвинение за посоченото по-горе деяние по чл.31, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Започнало е наказателно производство по НОХД №134/2014 г. по описа на ШОС, обстоятелство, което не се спори между страните, макар да няма преки данни за това – материали от наказателното производство в съдебна фаза. Все пак в Постановлението за прекратяване на досъдебно наказателно производство, постановено на 22.04.2015 г. по ДП №1/2015 г. по описа на ОД на МВР – Шумен има множество позовавания именно на НОХД №134/2014 г. по описа на ШОС. От мотивите на постановлението се установява, че производството по НОХД е било прекратено, а делото върнато в досъдебна фаза за отстраняване на допуснати при разследването отстраними съществени нарушения на процесуални права на единия от тримата подсъдими. С посоченото Постановлението за прекратяване на досъдебното производство, постановено на 22.04.2015 г. по ДП №1/2015 г. по описа на ОД на МВР – Шумен е прекратено наказателното производство по ДП №1/2015 г. по описа на ОД на МВР – Шумен, преписка №347/2015 г. по описа на ОП – Шумен, водено срещу лицата Н.Г. Х.и ищеца Д.Ж.Д. на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК.`
По този начин се установява, че срещу ищеца са били преприети мерки по наказателно преследване продължили общо над две години и осем месеца, година и девет месеца до повдигане на обвинение (април 2014 г.) и почти година след предявяване на обвинителният акт, водене на НОХД против ищеца до издаване от прокуратурата на постановление за прекратяване на ДП – април 2015 г.
В рамките на
производството безспорно се установява, че случаят е бил известен на местната
общественост поради значителният брой публикации в местни – печатни и
електронни медии. Обстоятелства, което не са оспорени от ответника и се
установяват от представените по делото доказателства – копия от публикации в
местни и регионални вестници, както и разпечатки от електронни новинарски
сайтове –„Шуменска заря“, „Топ новини“, „Шум.бг“, „SHMOKO.BG“ и др. Посочените публикации
съдържат информация относно задържането на лицето, евентуалното престъпление,
за което ще бъде подведен под отговорност, хода на наказателното производство,
интервюта с ищеца, реакции на Кмета на Община Ш.към онзи момент, становища по
развитието на делото. Безспорно е установено, че казусът е имал значителна
обществена публичност и не е останал скрит за обществеността.
Категорично се установяват твърденията на ищеца, че поради започналото наказателно преследване против него същият е бил принуден да напусне заеманата от него длъжност – Директор на *в Община Ш., която е била предназначена за държавен служител и е бил преместен на длъжност „Главен експерт“ *. Това обстоятелство евидно от представената Заповед №48-2343/23.08.2012 г. на Кмета на Община Ш.(л.23 от делото) и Трудов договор №2381 от 27.08.2012 г., сключен от ищеца с Община Ш.(л.24). Установява се, че трудовото *отношение на новата длъжност е прекратено по взаимно съгласие на работника и работодателя, обективирано в Заповед №2827/06.11.2015 г. на Кмета на Община Ш.(л.72).
От приетото в рамките на производството заключение по ССЕ, както и изслушването на извършилото експертизата вещо лице се констатира, че между брутната стойност на двете възнаграждения няма разлика, която да обоснове по-големи суми получавани от ищеца, но е налице разлика в брутното възнаграждение, като за процесният период, в рамките на който ищеца е заемал длъжността главен експерт – от 27.08.2012 г. до 06.11.2015 г. има разлика в нетното възнаграждение, като ако би заемал длъжността Директор на дирекция ищецът би получил по-голямо (нетно) възнаграждение в размер на 3 255.34 лв. Причината за това да няма разлика в размера брутните възнаграждения и да няма такава в размерите на нетните е различният начин по който се облагат двете възнаграждения, доколкото първата длъжност има характер на такава на държавен служител, а втората не. В случая следва да се приеме, че ако промяната на длъжността на ищеца е вследствие на започналото наказателно производство, то същият е бил ощетен в следствие на това със сумата от 3 255.34 лв.
По делото са изслушани свидетелските показания на трима свидетели – съпругата на ищеца К.Ж.Д., С.Р.И.– негова съседка и позната от детските години и С.Б.Ж.– кмет на с. Ц.Б.. И тримата установяват сходна картина касаеща животът и преживяванията на ищеца към момента на повдигане на обвинението и след това. И тримата характеризират ищеца като компетентен и добър професионалист, който благодарение на професионалните си умения се издигнал в кариерата си на държавен служител и партиен функционер. Установява се, че и към момента на повдигане на обвинението и към настоящия момент ищецът е член на * партия. Същият бил с трайни интереси в сферата на държавното управление и повереният му в качеството на директор на дирекция към Община Ш.ресор – * . Те го познават като добър професионалист, човек компетентен по въпросите, с които се занимава в професионалната си дейност. Свидетелката И.сочи, че той много четял и притежавал богата обща култура в сферата на общественото управление и икономиката. Твърди, че тя и техни познати се съветвали с него по определени въпроси, а също им било интересно да получават сведения от него. По този начин го описва и свидетелят Ж., който сочи, че в качеството си на Кмет често се обръщал за съвет към него особено по въпроси за проекти с финансиране от ЕС. Твърди, че винаги бил получавал компетентен отговор и оставал с впечатление, че ищеца е сведущ по много въпроси в поверения му ресор. Сочи, че е ползвал компетенциите му по конкретни проекти в с. Ц.Б. и при посещения в административни структури в гр. С.– МТСП, А „СП“ и др. По подобен начин го описва и съпругата му – свидетелката Д.. И тримата свидетели сочат, че преди задържането му на 31.07.2012 г. и започване на наказателното производство ищецът бил лъчезарен и усмихнат човек отворен към контакти с други хора. Свидетелката И.сочи, че той бил душата на компанията. Свидетелката Д. също го описва в изцяло положителна светлина – позитивен, щастлив, комуникативен. След започването на наказателното производство срещу него обаче настъпили съществени промени в характера на ищеца. Същия се затворил, започнал да избягва компанията на други хора. Стоял повече вкъщи. Бил разсеян, не давал така компетентно отговори на въпроси в кръга на професионалните му компетенции. Като цяло същия се променил в негативна посока. И тримата свидетели еднозначно сочат, че в обществото, включително и пред тях, а и на партийни форуми против свидетеля се говорило открито и повечето хора избягвали открит контакт с него. Причината била именно обстоятелството, че срещу него се водело наказателно производство за получаване на подкуп. В тази връзка не без значение били и множеството медийни публикации. В това отношение свидетелят Ж. сочи, че на партиен форум местни членове открито отказвали да седнат на една маса с ищеца, като казвали, че е подкупен и криминално проявен. Свидетелката Д. сочи, че малко след първоначалното задържате през юли 2012 г. се родили двете им деца – близнаци, като поради емоционалната реакция в психиката на ищеца последният бил силно притеснен и не проявявал желание да съдейства и помага в домакинството. Сочи, че това продължавало в рамките на водене на наказателното производство
Приетата по делото Съдебно-психологична експертиза заключава, че ищеца не е изпадал в депресия вследствие на повдигнатото обвинение. Налице били данни за леки симптоми в невротичния, но не и в психотични регистър. Преживени били емоции в дисфоричния и дистимния спектър. Налице били индикации за непреработен индиферентен гняв, базисно усещане за самота, отчуждение, предателство, дистантност, които изследвания свързвал пряко с повдигнатото му обвинение. Вследствие на повдигнатото обвинение ищеца изпитвал чувство на неудобство в смисъл на „срам“, а също така при него съществувало усещане за редица загуби и щети, претърпени в емоционален, социален, професионален и междуличностен план с давност и към момента на изследването.
Съдът не приема, че е доказано в производството обстоятелството, че ищецът е бил препятстван от повдигнатото обвинение да завърши своето юридическо образование. В рамките на производството се установява от предоставените копия на страници на студентска книжка, че действително същия е бил студент в специалност „*“ на ВТУ „*“, като първата му учебна година е била 2009/2010 г. от страниците на книжката се установява, че ищеца е преминал през обучение в първи курс и е записал зимен семестър на втори курс. Няма обаче доказателство преминал ли е през обучение в летен семестър на втори курс и зимен семестър на трети курс. Има копие на страница, която касае трети курс, за който е записан, предвид нанасянията в книжката, но като цяло документа е нередовно попълван. В горните графи няма нанасяния на дати и семестри, не е представен учебен план за да се установи кои изпити кой курс се държат и т.н. Най-вече обаче няма пряко доказателство, че действията на прокуратурата наистина са попречили на ищеца да продължи обучението си. Както бе коментирано по-горе срещу него не е вземана мярка за неотклонение. Същият е продължил да работи макар и на друга длъжност в Община Ш.и не е бил препятстван в материален аспект да продължи обучението си. Емоционалните терзания и проблемите, които е имал ищеца съдът не преценява, а и няма данни – напр. от съдебно-психологическата експертиза, че този тип преживявания биха били толкова интензивни, че това да му пречи да завърши образованието си. Действително твърдението в ИМ, че евентуалното му осъждане би могло да го препятства да упражнява юридическа професия е до известна степен вярно, но не съвсем. От една страна няма пречка осъждано лице да работи като юрисконсулт, от друга страна съществува института на „реабилитацията“. Също така в никакъв смисъл резултата от наказателното производство не е бил предрешен, т.е. заключенията на ищеца в тази връзка са били неправилни. В този смисъл съдът не приема твърдението, че повдигнатото обвинение в пряка връзка е довело до невъзможност ищеца да завърши юридическото си образование.
Предвид изложеното в исковата молба съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл.2, т.3, предл.2 от ЗОДОВ във вр. с чл.52 от ЗЗД за нанесени на ищеца щети поради обстоятелството, че наказателното производство е прекратено, тъй като деянието не е извършено от лицето. Доказателствената тежест в случая е общата – всяка от страните следва да установи онези факти и обстоятелства, от които черпи благоприятни последствия за себе си. По чл.2, т.3, предл.2 от ЗОДОВ ищеца следва да установи, че против него е било налице повдигнато обвинение за извършено престъпление, както и че наказателното производство е било прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето. На доказване от ищеца подлежат и всички релевантни факти и обстоятелства във връзка с нанесените неимуществени вреди. Общите факти и обстоятелства относно наличието на деликтна отговорност – противоправно поведение на ответника, наличие на вреди, причинно следствена връзка между поведение на ответника (негови служители) и настъпилите вреди. На доказване не подлежи вина, доколкото отговорността по ЗОДОВ не предполага наличие на такава. На доказване полежат и фактите и обстоятелствата относно спецификите на отговорност за неимуществени вреди – претърпените такива, както и обстоятелствата свързани с доброто име на ищеца, уронването на неговия престиж, преживените притеснения (болки и страдания) и т.н. Написаното в петитума на ИМ говори, че ищецът различава две претенции за неимуществени вреди – първата произтичаща от *то му да бъде считан за невинен до доказване на противното, а втората обезщетение за морални вреди (явно от засягане на доброто име на ищеца). Тези претенции са отделени в ИМ като две самостоятелни основания и са определени два размера на претендирани суми, всяка от които по 50 000 лв. Съдът намира, че подобно разделяне на петитума е невъзможно, доколкото и двете претенции са за неимуществени вреди, както и почиват върху един и същ фактически състав уреден от чл.2, т.3, предл.2 от ЗОДОВ. Т.е. съдът приема, че е налице един петитум за неимуществени вреди с обща стойност от 100 000 лв. Налице е и претенция за имуществени вреди в размер на 10 000 лв. – по-малък реализиран от ищеца трудов доход поради наложилото се негово преместване от длъжност на държавен служител в друга – по-ниско заплатена.
По тези искове активно легитимирана да отговаря е както Прокуратурата на Република България, доколкото съобразно правилото на чл.46, ал.1 от НПК е изрично записано, че прокурора е този, който повдига и поддържа обвинението, но и органа на разследването – чл.219, ал.1 от НПК.
В рамките на производството безспорно се установява повдигане на обвинение против ищеца с Обвинителен акт от 11.04.2014 г. по ДП №59/2012 г. по описа на ОСлС. Въз основа на този обвинителен акт започва и водене на наказателно производство в съдебна фаза по НОХД №134/2014 г. по описа на ШОС. Само, че това производство не приключва поради намерени от съда пропуски на разследващите органи. След връщането прокурора преценява, че не са налице доказателства за престъпление и сам прекратява воденото досъдебно производство. Т.е. налице е част от фактически състав обуславящ отговорността на ответника по смисъла на чл.2, т.3, предл.2 от ЗОДОВ налице е повдигнато обвинение, което е прекратено по преценка на прокурора поради липса на доказатества.
Установени са и настъпили за ищеца неимуществени вреди. Последния продължително време – докато тече наказателното производство, живее в емоционални притеснения и неудобство от създалата се ситуация, причинена от медийния отзвук на случилото се и обществената стигма върху деяния от подобен род. Това води и до видими промени в характера му и отношенията му с хората и близки и по-далечни. Ищеца е затворен, не води социален живот, изпитва трудности и в семейния си живот. СПЕ макар и да отрича проявяване на депресия при ответника сочи, че същият изпитва смущения в невротичния регистър. Притеснява се изпитва неудобство, станал е мнителен и затворен. Извън личните психологически преживявания на ищеца същият притежава по-значими имуществени вреди от засягане на неговото доброто си име. За обстоятелството, че същият се е ползвал с обществено доверие, възприеман е като компетентен професионалист и човек с неопетнено име говорят разпитаните свидетели. За рязката промяна след случилото се също има данни. Явно е, че отношението на обществеността е била негативна и същият е бил обект на обсъждане в негативен аспект. Ясни са данните, че хората са го отбягвали след това. Трудно е за съда да прецени, предвид доказателствата, дали са напълно верни твърденията, че ищецът го е очаквало бляскаво партийно и професионално бъдеще, но след повдигнатото обвинение - от човек с непоставена под съмнение репутация той явно се е превърнал в човек със спорни морални устои и е бил обект на обществено обсъждане именно като корумпиран и незаслужаващ доверие. Това явно би препятствало развитието му е в партиен план – като член на партия, и в професионален план, особено предвид случилото се, че непосредствено след първоначалното му задържане същият е бил преместен на друга длъжност в Община Ш.и вече не е заемал длъжността на държавен служител (Директор на дирекция).
„Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства; с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на *защитните органи. Обстоятелства от значение за размера на обезщетението са тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитета на мерките на процесуална принуда; броя и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и пр. фактори, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай.“ – Р №50/14.03.2018 г. по гр.д. №2896/2017 г.а на VІ ГО на ВКС.
Следва да се има предвид и обстоятелството, че и към онзи момент ищецът е имал амплоа на член и деятел на политическа партия. Както сочи свидетелят Ж. ищецът е бил член на Общинския съвет на *. Независимо от негативните конотации, които преобладават в обществото ни по отношение на лицата занимаващи се с обществена дейност чрез участието си в политически партии, съобразно чл.11, ал.1 от Конституцията на Република България „Политическият живот в Република България се основава върху принципа на политическия плурализъм.“, а съобразно с чл.11, ал.3 от КРБ „Партиите съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите.“ Т.е. чрез политическите партии като организации и чрез техните представители се осъществяват на практика идеите за демократично управление в българското общество. Именно в този смисъл засягането на доброто име на такова лице обикновено нанася върху него много по-големи вреди, отколкото е типичното за подобни случаи. В подобен смисъл – за претърпяване на по-големи вреди вследствие на характера на заемана длъжност сочи и цитираното по-горе Р №50/14.03.2018 г. по гр.д. №2896/2017 г.а на VІ ГО на ВКС, макар и във връзка с друга професия – „Преценката за начина, по който обвинението се е отразило върху личността на пострадалия, следва да се извършва и с оглед сферата от обществен живот, в която незаконно обвиненият е упражнявал професията си. Когато изпълняваната професия е в областта на *защитната дейност и дейността по опазване на обществения ред, то несправедливото обвинение за извършено престъпление при изпълнение на професията има изключително негативно отражение върху личността на пострадалия. Изискванията на обществото към *защитната система са обяснимо завишени, поради което по-остра е и критиката, нетърпимостта и негативната нагласа към извършилите престъпление при изпълнението на тези обществено значими функции. Незаконно повдигнатото обвинение в такова престъпление засяга в тежка степен честта и достойнството на пострадалия, а обичайният последвал срив на професионалната реализация и търпените негативи на обществените нагласи се отразяват изключително неблагоприятно на неимуществената му сфера. С оглед конкретните по делото обстоятелства, при определяне размера на обезщетението за вреди от незаконно обвинение, съдът следва да отчита доколко наказателното преследване е засегнало пострадалия и предвид характера на изпълняваната от него професия.“
Предвид изложеното съдът намира за основателен размер на иска за неимуществени вреди сумата от 40 000 лв., като в останалата част до пълния предявен размер претенцията следва да бъде отхвърлена като недоказана.По отношение на иска за имуществени вреди – установява се, че към момента на привличането като обвиняем на ищеца - 31.07.2012 г. нормата на чл.100, ал.2 от Закона за държавния служител е имала следната редакция: „Във всички случаи, когато е образувано наказателно производство срещу държавен служител за престъпления, извършени от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, буква "а" от Наказателния кодекс, органът по назначаването го отстранява временно от работа.“ В този смисъл съдът намира, че действията по преместването на ищеца на друга длъжност в Община Ш.са в пряка и непосредствена връзка с повдигнатото обвинение. Ето защо формираната разлика между нетното му възнаграждение като държавен служител Директор на *и като „главен специалист“ се явява щета настъпила от повдигането на обвинението. Предвид изложеното ответника следва да бъде осъден да заплати сумата 3 255.34 лв. като дължима по претенция за имуществени вреди. В останалата част до пълния предявен размер претенцията за имуществени вреди следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Върху сумите, представялващи претенции за неимуществени вреди се претендира мораторна лихва от датата на увредата до окончателното заплащане на претендираните суми. Върху сумите за имуществени вреди няма претенции за лихви. Съдът намира, че момента на увредата е момента повдигане на обвинението, което е датата на влизане в сила на Постановлението за прекратяване на наказателното производство – 07.05.2015 г. В тази насока е основателно направеното възражение на представителя на Прокуратурата за погасяване на задълженията за лихви за периода изтекъл до момент от три години преди предявяване на ИМ – а именно 19.09.2016 г. Ето защо претенцията за мораторни лихви върху главницата за неимуществени вреди следва да бъде уважена за периода от 19.09.2016 г., като бъде отхвърлена за периода от 07.05.2015 г. до 18.09.2016 г.
Не следва да се присъжда сума дължима като адвокатски хонорар, тъй като от представения договор за правна защита се установява, че сумата не е внесена от ищеца, а ще се дължи след приключване на делото.
Ответника следва да бъде осъден да заплати на съда и сторените разноски за водене на производството в размер на 500 лв., за назначените по делото експертизи.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България
на основание чл.2, т.3, предл.2 от ЗОДОВ във вр. с чл.52 от ЗЗД да заплати на Д.Ж.Д., ЕГН сумата от 40 000 (четиридесет
хиляди) лева, представляващи неимуществени вреди – болки и страдания и засягане
на доброто име, поради повдигнато обвинение за извършване на престъпление
по чл.301, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, производството по което е
било прекратено поради липса на доказателства от наблюдаващия прокурор с Постановлението
за прекратяване на досъдебно наказателно производство, постановено на
22.04.2015 г. по ДП №1/2015 г. по описа на ОД на МВР – Шумен, за което е било
водено НОХД №134/2014 г. по
описа на Окръжен съд – Шумен, ведно със законната лихва върху претенцията за
неимуществени вреди от 19.09.2016 г. до окончателното изплащане на дължимите
суми.
ОТХВЪРЛЯ претенцията да бъде осъдена Прокуратурата на Република България на основание да заплати на Д.Ж.Д., ЕГ сумата от 60 000 (шестдесет хиляди лева), представляващи неимуществени вреди, формирани като разлика между уважения размер на претенцията (40 000 лв.) и цялата претендирана сума (100 000 лв.), както и законната лихва върху сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лева за период от момента на увреждането 07.05.2015 г. до 18.09.2016 г., като неснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България на
основание чл.2, т.3, предл.2 от ЗОДОВ във вр. с чл.52 от ЗЗД да заплати на Д.Ж.Д., ЕГН сумата от 3 255.34 лв. (три
хиляди двеста петдесет и пет лева и тридесет и четири стотинки), представляващи
имуществени вреди – пропуснати ползи, под формата на разлика между нетните
трудови възнаграждения, които ищеца реално е получавал като „главен експерт“ *
и които би получил ако е бил продължил да заема длъжността Директор на *в Община
Ш.за период от 27.08.2012 г. до 06.11.2015 г., поради повдигнато обвинение за извършване на
престъпление по чл.301, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК,
производството по което е било прекратено поради липса на доказателства от
наблюдаващия прокурор с Постановлението за прекратяване на досъдебно
наказателно производство, постановено на 22.04.2015 г. по ДП №1/2015 г. по
описа на ОД на МВР – Шумен, за което е било водено НОХД №134/2014 г. по описа на Окръжен съд – Шумен.
ОТХВЪРЛЯ претенцията да бъде осъдена Прокуратурата на Република България на основание да заплати на Д.Ж.Д., ЕГН-********** *** сумата от 6 744.66 (шест хиляди седемстотин четиридесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки), представляващи имуществени вреди, формирани като разлика между уважения размер на претенцията (3 255.34 лв) и цялата претендирана сума (10 000 лв.), като неснователна и ведоказана.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати по сметка на Окръжен съд - Шумен сумата от 500 (петстотин) лева, представляващи направените разноски по назначените в производството експертизи.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд гр. Варна.
Окръжен съдия: