№2315
гр.Пловдив, 17.12.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в публично заседание на двадесет и шести ноември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 3721 по описа за 2019 година на ПРС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 19-1030-003550 от 15.05.2019г. на М.В.М.на
длъжност началник група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив
упълномощен със Заповед N Iз-8121з-515/14.05.2018г. на МВР с което на Г.Т. ***,
ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание Глоба в размер на 200 лева за нарушение по
чл.20, ал.2 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП поради неговата незаконосъобразност, неправилност и необоснованост, с изложени основания по същество на искането.
Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание се предстаавлява от адв.С.Б. който поддържа искането за отмяна на НП и ангажира доказателства. В пледоарията си представя доводи за недоказаност на твърдяното в НП нарушение и направи искане за отмяна на издаденото НП.
Административно-наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не се представлява и не представя становище по жалбата на Т..
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Атакуваното
наказателно постановление е издадено на основание констатациите съдържащи се в съставен на 21.04.2019г. против
жалбоподателя Т. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ за
това, че на 21.04.2019г. около 10,00 часа в гр.Пловдив бул.“Цариградско шосе“
паркинга на м-н „Кауфланд“ управлява личния си автомобил Хонда с рег. № **** като: 1. Поради движение с несъобразена
скорост с характера на пътя и пътните условия губи управление на автомобила и
удря крайпътно съоръжение /стълб с огледало/ какот допуска ПТП с материални
щети; 2. Управлява под въздействие на алкохол изпробван с техническо средство
Дрегер ARBA-0075
който отчете 2,35 промила. Издаден талон за изследване № 0015975 с което
виновно е нарушил чл.20, ал.2, чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Актът е съставен в
присъствието на жалбоподателя Т. който го е подписал без да впише в него
възражения/обяснения относно посочените нарушения. На датата на съставянето на
акта е издаден препис от него на жалбоподателя, надлежно удостоверено с разписка,
неразделна част от акта. В законоустановения три дневен срок пред контролните
органи не са били представени от жалбоподателя писмени възражения относно
съставения ауан.
С атакуваното НП е
ангажирана административната отговорност на жалбоподателя за извършено
нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП. По отношение на другото нарушение посочено в
съставения АУАН, в НП е посочено че е прекратено административното производство
тъй като е престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. НП е било връчено на жалбоподателя
на 30.05.2019г. В срок пред РС Пловдив е обжалвано НП.
Разпитан като свидетел в
съдебно заседание актосъставителят Л.Д. посочи, че не е бил очевидец на
нарушението, както и че акта е съставил в присъствието на двамата очевидци на
нарушенията, посочени в акта като свидетели.
Разпитани като свидетели
в съдебно заседание А.З. и К. К. посочиха, че лично са възприели поведението на
жалбоподателя който е управлявал МПС по начин опасен за другите участници в
движението, както и причиняването на щети на съоръжения около пътя минаващ
покрай м-н Кауфланд. Свидетелите посочиха че са уведомили телефон 112 за
поведението на жалбоподателя, както и са проследили и задържали когато се е
опитал да избяга, до идването на полицейски служители. Свидетелите посочиха че
жалбоподателя е бил видимо повлиян от употреба на алкохол. Свидетелите
посочиха, че акта е съставен в тяхно присъствие.
Поради не наличие на
основания за критика съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни,
логични и потвърждаващи се от другите приети по делото доказателства.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена от приобщените по делото
доказателства – гласни: показанията на
разпитаните свидетели, както и на
писмени такива: НП, АУАН, Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, справка за
нарушител/водач, протокол за ПТП, съдържащи се в приложената
административнонаказателна преписка.
При така установената фактическа обстановка
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект
/срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното
нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество се
явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния
спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно - наказателен характер и същественото при
него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето
посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред
съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че
то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при
налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно
в тези случаи е достатъчно
доказването на извършване на
нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се
определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по
тази причина подобно психично отношение
не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията
на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление,
както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване.
В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно”
наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или
не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от
закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето
на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като
незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на
съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е
съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго
решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните
в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални
правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът
следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че
има извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и
че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не
е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното
нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената
санкция с тежестта на нарушението /само когато размерът на административното
наказание или имуществената санкция може
да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
Като прецени изложената
фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и
чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски районен съд
приема от правна страна следното:
Настоящата съдебна
инстанция е такава по същество и задължението на съда е служебно да следи за
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление. Във връзка с
посоченото, съдът констатира че АУАН, така и обжалваното Наказателно
постановление са издадени от оправомощени за това лица, притежаващи нужната за
това компетенция съгласно разпоредбите на чл.189, ал.1 от ЗДвП и приложената оправомощителна Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. Както в АУАН, така и в НП са изложени всички обстоятелства в
съответствие с изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че АУАН е
съставен в рамките на визирания в чл.34, ал.1 от ЗАНН срок. Обжалваното НП също
е издадено в срок.
Въз основа на събраните
доказателства съдът намира, че жалбоподателя Г.Т. е извършил вмененото му
нарушение, като при управление на лично МПС, на 21.04.2019г. в гр.Пловдив около
10 часа при движението си в района на м-н Кауфланд, бул.“Цариградско шосе“ при
избиране скоростта на движение не се съобразява със състоянието на пътя и при
наличие на препятствие, не успява да спре и допуска ПТП с материални щети. Съдът
намира, че правилно АНО е приел, че жалбоподателят Т. е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДП.
Всеки правоспособен водач има задължение да се движи по начин, съобразен с
конкретните пътни условия, като е длъжен да спазва предписанието на чл.20, ал.2 от ЗДвП, да управлява автомобила
с такава скорост, която да бъде съобразена с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие;
водачът е длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато
възникне опасност за движението.
Съгласно задължителното
за съдилищата Тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984г. по н.д. № 10/84г.,
ОСНК, водачът на МПС е длъжен да съобрази скоростта на движението не само с
примерно посочените от чл.20, ал.2 от ЗДвП фактори, но и с всички други затруднения и препятствия в движението,
произтичащи от пътните условия и ситуации, като намаляването на скоростта е в
зависимост от степента на опасността. Скоростта не се избира от водачите
произволно, а се обуславя от конкретните пътни и атмосферни условия. От
показанията на свидетелите З. и К. , които съдът кредитира изцяло като
незаинтересовани, се установява, че поведението на жалбоподателят Т. като водач
на МПС не е било несъобразено с реалната пътна обстановка и със скорост не
съответстваща на пътните условия не само в района на м-н Кауфлан, но и преди
достигането до магазина, както и в последствие след като напуска района на
магазина и продължава движението си по бул.“Цариградско шосе“ като продължил
движението на управлявания от него автомобил с несъобразена скорост. Предвид
допуснатото ПТП и нанесени материални щети не само на разположени край пътя по
който е преминал жалбоподателя като водач на МПС, но и на собствения му
автомобил при неговото управление скоростта с която се е движел се явява
„несъобразена“, тъй като е била неподходяща за конкретните пътни условия и е
била пречка водачът на МПС да спре при възникване на опасност. След като
движението със скоростта, с която се е движел автомобила в случая е довело до
невъзможност за подобна реакция, а
вместо това до настъпване на ПТП с причиняване на материални щети, се налага
изводът, че тя е била несъобразена. В
параграф 6, т.30 от ДР на ЗДвП е дадено легално определение на понятието
пътнотранспортно произшествие. Същото е дефинирано като „събитие, възникнало в процеса
на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на
хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или
други материални щети“. Т. е., ПТП по смисъла на закона ще е налице, ако е
настъпила някоя от изброените вредни последици. В случая са настъпили
материални щети, надлежно удостоверени от приетите по делото писмени
доказателства. Правилно е приложена
санкционната норма на чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП, предвиждаща глоба в размер на
200лв. за водач, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на
дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, ако
деянието не съставлява престъпление. Нарушението не е маловажно. Законът не
прави разлика относно това дали водачът е причинил материални щети по
собствения си или по чужд автомобил при ПТП. Деянието на Т. не се характеризира
с по-ниска степен на обществена опасност от типичните случаи, затова според
съда не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. В случая
материалните щети не са били незначителни както сочат свидетелите.
Предвид изложеното съдът счита че обжалваното
наказателно постановление, като законосъобразно, следва да бъде потвърдено изцяло.
Ето защо и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1030-003550 от 15.05.2019г. на М.В.М.на длъжност началник група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив упълномощен със Заповед N Iз-8121з-515/14.05.2018г. на МВР с което на Г.Т. ***, ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен Съд Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава ХІІ на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.