Определение по дело №32698/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 23115
Дата: 9 септември 2022 г.
Съдия: Даяна Калинова Топалова
Дело: 20221110132698
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 23115
гр. София, 09.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20221110132698 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от *********** срещу *********.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед
направените от страните доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3,
изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,



ОПРЕДЕЛИ:

СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 22.10.2020
г. ответникът сключил с ******************* договор за потребителски кредит №
*****-**********, по силата на който била предоставена сума в размер на 5000 лв., който
заемателят усвоил изцяло, която сума заемателят се задължил да върне заедно с уговорената
възнаградителна лихва в размер 674.21 лв. и застрахователна премия в размер 355.80 лв. в срок до
15.11.2021 г. на 12 равни месечни вноски от по 500.03 лв., което задължение не изпълнил и дължи
сумата 4512,33 лв. главница; сумата 339,77 лв. възнаградителна лихва за периода 14.01.2021 г. –
15.11.2021 г. и лихва за забава в размер 378.77 лв. за периода 15.01.2021 г. – 24.01.2022 г. Твърди,
че на 07.07.2021 г. по силата на сключен между него и ******************* договор за продажба
и прехвърляне на вземания, вземанията на кредитодателя по договора, били прехвърлени на
ищеца, за което ответникът е уведомен. Предвид изложеното твърди, че ответникът дължи
1
посочените по – горе суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.01.2022 г.
до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение, срещу
вземанията, по която постъпило от ответника възражение, обосноваващо интереса от предявяване
на искове за установяването им.
Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни при твърдения, че договорът
за цесия е сключе за срок от 1 година, който не е продължен, в приложение на чл.чл.6, т.3, поради
което към момента на подписване на приложението за процесните вземания не е съществувавало
облигационно отношение по силата на договор за цесия и ответникът не е кредитор. Отделно от
това твърди, че цесията не му е съобщена преди предявяване на иска, а къ исковата молба не е
приложено уведомление, поради което твърденията за уведомява, чрез връчването й са
неоснователно, а приложеното уведомително писмо не е надлежно връчено, тъй като клаузата на
чл.9 от договора е нищожна.
Възражението на ответника, относно нищожност на клаузата на чл.5 от договора и
доводите за неупражнено право за обявяване на предсрочна изискуемост, са неотносими, тъй като
претенцията е за главница и лихви, за които е настъпил уговорения в договора падеж и липсват
твърдения за обявяване на предсрочна изискуемост.


II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:


Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 99 ЗЗД във вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, във вр. чл. 79, ал.1,
пр.1 ЗЗД за установяване съществуването на право на вземане на ищеца за сумата от 4512,33 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № **********, сключен на
22.10.2021 г., сключен с „***********“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
25.01.2022 г. до изплащане на вземането, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 99 ЗЗД
във вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД за установяване съществуването на право на
вземане на ищеца за сумата от 339,72 лв. възнаградителна лихва за периода 14.01.2021 г. –
15.11.2021 г. и иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 99 ЗЗД във вр. 86, ал.1 от ЗЗД
за установяване съществуването на право на вземане на ищеца за сумата 378.77 лв. – лихва за
забава за периода 15.01.2021 г. – 24.01.2022 г.

III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и
главно факта, че между ответника и „***********“ е сключен договор за кредит със
съдържанието, посочено в исковата молба, че кредитодателя е предоставил сумата по договора за
кредит на ответника, факта на сключен договор за цесия за вземанията по договора за кредит,
сключен между ищеца и кредитодателя, както и факта, че ответникът е уведомен за цесията.

2
УКАЗВА на ответника в 1-седмичен срок от получаване на препис от определението да
посочи клаузите от договора за кредит, който счита, че са неравноправни и посочи фактите, от
които извежда възражението. При неизпълнение на указанията в срок съдът ще приеме, че такова
възражение не е правено – чл.101 ГПК.

ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по
делото.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 3419/2022 г. по описа на СРС, 157-ти състав.
ДОПУСКА съдебно – счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба при
депозит в размер на 300 лв., вносим от ищеца в 1-седмичен срок от получаване на препис от
определението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице *******, което да се уводоми за поставените задачи след
представяне на доказателства за внесен депозит.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че
съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги
направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и
процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране
на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена
половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00
до 17:00 часа от Мариана Николова на тел. 02/8955423 или на ел. адрес: spogodbi@src.justice.bg,
както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази становище
и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да
вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно
заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.11.2022 г. от 09:30 ч
., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.

Определението не подлежи на обжалване.

3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4