М О Т И В И
В
Плевенски Окръжен Съд е образувано НОХД № 567/2008г. по внесен от Плевенска Окръжна
Прокуратура обвинителен акт против А.К.Д. ***, затова, че на 13.04.2008г. в гр.Пордим, при условията на
опасен рецидив, отнел от владението на С.С.П. движима вещ - мобилен телефон –
марка „Нокиа 1600” с IMEI № 356423016110078 и СИМ-карта на
стойност 86.00 лева без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила и заплашване – престъпление по чл.199,
ал.1, т.4 във вр. чл.198, ал.1 и във вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.
Представителят
на ОП-Плевен поддържа така повдигнатото против подс.Д.
обвинение, като пледира, че от събраните по делото доказателства същото е
установено по несъмнен и категоричен начин. Намира, че събраните доказателства
потвърждават фактическата обстановка, идентична с описаната в обстоятелствената
част на прокурорския акт. Предлага, с оглед данните за личността на подсъдимия,
същият да бъде признат за виновен в извършването на престъплението с
горепосочената правна квалификация, като му бъде наложено наказание лишаване от
свобода при съответния режим на изтърпяване.
Изразеното
от подс.Д. лично становище е, че признава вината си
за извършеното деяние и моли съда да му наложи по-леко наказание.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, по реда на чл.18 и чл.19 от НПК, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, изслуша доводите и
възраженията на страните, и след обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото, намери от фактическа страна за установено
следното:
Подсъдимият
А.К.Д. е роден на ***г***, обл.Плевенска, българин,
български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, с ЕГН **********.
Осъждан е седем пъти за извършени умишлени престъпления по транспорта и такива
против собствеността на гражданите на лишаване от свобода и други наказания.
Има наказания лишаване от свобода за срок не по-малко от една година, без да е
отложено изтърпяването им с подходящ изпитателен срок.
На
12.04.2008г. вечерта С.С.П. от гр.Пордим отишъл със свои приятели в с.Згалево, обл.Плевенска. Там
прекарал няколко часа в заведение, в което били и лицата М.Г., С.Б., К.В. и подс.Д.. След полунощ, на 13.04.2008г. П. си тръгнал от
заведението, изпратил приятелката си до дома й в гр.Пордим и тръгнал пеша към
своя дом. По пътя го настигнал автомобил, управляван от С.Б., в който се возели
и останалите от групата, в чиято компания бил цялата вечер и подс.Д.. М.Г. през отворен прозорец на задната врата на
автомобила попитал П. за името на някаква жена и след отрицателния отговор на
момчето А.Д. излязъл от автомобила и отишъл при него. Бил употребил алкохол и
започнал да бърка по джобовете му. Взел кутия с цигари и мобилния телефон на
момчето - марка „Нокиа 1600” с IMEI № 356423016110078 със СИМ-карта
в него. Д. го заплашил да не се дърпа, че ще го пребие. Пострадалият се
подчинил, тъй като се уплашил от поведението на подсъдимия. Преди да се
отдалечи и да се качи отново в автомобила, Д. го ритнал и го ударил с юмрук. В
автомобила подсъдимият раздал цигарите от кутията на останалите, а мобилния
телефон дал на Г.. След около месец той доброволно предал открадната вещ в
полицията. Междувременно, веднага след случилото се, С.П. се обадил за
инцидента в полицейското управление в гр.Пордим.
Открадната
вещ му била върната още в хода на образуваното досъдебно
производство.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена посредством събраните по делото
гласни и писмени доказателства, а именно: обясненията на подс.Д.;
показанията на свидетелите С.П. и К.В., както и приобщените към делото чрез
прочитането им показания на свидетелите С.Б., Р.Р. и М. Г. от досъдебното производство; справката за съдимост на Д.;
протоколите и другите писмени доказателства от досъдебното
производство; както и като взе предвид заключението на изготвената по делото
оценителна експертиза.
При
така изяснената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна
страна, че има виновно извършено деяние от подсъдимия А.К.Д., което съставлява
престъпление по НК – осъществен е състава на чл.199, ал.1, т.4 във вр. чл.198, ал.1 и във вр. чл.29,
ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, за това, че на 13.04.2008г. в гр.Пордим, при
условията на опасен рецидив, отнел от владението на С.С.П. движима вещ -
мобилен телефон – марка „Нокиа 1600” с IMEI № 356423016110078 и СИМ-карта на
стойност 86.00 лева без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила и заплашване.
Обвинението,
по което подс.Д. е признат за виновен, се доказва от
всички събрани по делото доказателства. От показанията на всички свидетели,
включително и от обясненията на самия извършител, се установяват времето и
мястото на деянието - на 13.04.2008г. в гр.Пордим. Авторството на
престъплението, както и начина на осъществяване на изпълнителното деяние –
отнемане на вещите, собственост на пострадалия - мобилен телефон със СИМ-карта
в него, чрез оказана върху него принуда посредством заплашване и сила, от
страна на извършителя, също се установяват от обясненията на подсъдимия и от
показанията на свидетелите. Изразени по типичен начин, съобразно установената
практика за извършените престъпления „грабеж”, действията на подсъдимия Д. при
осъществяване на принудата спрямо пострадалия, съдът приема като елемент от
фактическия състав на деянието – заплашване и сила. За да окаже
психологическото въздействие върху жертвата и по този начин да сломи
съпротивата му при отнемането на вещите, каквато е била целта на дееца, то той
се е възползвал от следните обстоятелства: тъмната част на денонощието;
уплахата на пострадалия, който е бил сам, с което подсъдимият е целял да внуши
респект у пострадалия, за да подчини волята му и да улесни следващите свои
действия – отнемането на вещите.
Съдът счита, че
съставът на престъплението в конкретния случай е осъществен както от обективна,
така и от субективна страна. Несъмнено
е, че подсъдимият Д. е наказателно-отговорно лице, което е и пълнолетно,
действало в състояние на вменяемост, за което няма спор по делото. Деянието е
извършено при форма на вината – пряк умисъл, съгласно разпоредбата на чл.11,
ал.2 от НК – деецът е съзнавал общественоопасния
характер на извършваното от него, предвиждал е общественоопасните
последици, и е искал настъпването им – чрез оказаната върху С.П. принуда,
заплашвайки го и удряйки го, му е отнел мобилен телефон – марка „Нокиа 1600”
с IMEI № 356423016110078 и СИМ-карта на
стойност 86.00 лева, собственост на пострадалия.
При
определяне на наказанието в конкретния случай за подс.Д.,
съдът съобрази разпоредбата на чл.301, ал.1, т.3 от НПК. Несъмнено е, че деецът
поначало подлежи на наказание за деянието. Той е осъществил състава на чл.199,
ал.1, т.4 във вр. чл.198, ал.1 и във вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК и предвидената в
закона санкция за това престъпление е от 5 до 15 години лишаване от свобода.
Извършеното деяние като цяло се отличава с висока степен на обществена опасност
– умишлено посегателство върху собствеността на друго лице чрез осъществена
спрямо него принуда. Степента на обществена опасност на личността на
извършителя в конкретния случай също е висока – извършил е деянието при
условията на опасен рецидив, т.е. наложените при предишните му осъждания
наказания не са оказали върху него поправителен ефект. Въпреки това, съдът
приема, че същият е млад човек, осъзнал вината си, с добро процесуално
поведение, съдействащ за разкриване на обективната истина, както и това, че при
осъществяване на деянието не е използвал тежка форма на принуда върху
пострадалия. Съдът приема, че са налице в случая многобройни смекчаващи вината
на Д. обстоятелства, при което следва да определи за него наказание лишаване от
свобода в размер определен под най-ниския посочен в закона минимум, а именно –
под ПЕТ ГОДИНИ. По отношение размера на наказанието съдът прецени принципите на
чл.36 от НК, с оглед строгата индивидуализация на наказанието, предвид
личността на подсъдимия, както и с оглед постигане целите на наказанието.
Относно поправително-възпитателния и предупредително-възпиращия ефект на
наказанието съдът намира, че в конкретния случай то следва да бъде определено
на ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода при строг режим на
изтърпяване, съгласно чл.47, ал.1, б.”б” от ЗИН.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК и предвид изхода на делото, съдът осъди подс.Д. да заплати в полза на ПлОС
деловодни разноски в общ размер на 60.00 лева.
При така
изложените мотиви съдът постанови своя съдебен акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: