№ 3528
гр. София, 24.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110206628 по описа за 2022
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189 ал. 8 ЗДвП вр. 59 и сл. от
ЗАНН
Образувано е по жалба на К. Б. Т., ЕГН **********, против електронен
фиш серия „К“ № 5612616, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189 ал.
4 вр. чл. 182 ал. 2 т. 6 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 750, 00 /седемстотин и петдесет/ лева за
нарушение на чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на електронния фиш поради
неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на
процесуалните правила. Жалбоподателката не оспорва извършеното
нарушение на режима на скоростта, но счита, че електронният фиш следва да
бъде отменен поради съставянето му след изтичане на сроковете по чл. 34 ал.
1 ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателката К. Т., редовно призована, не се
явява и не се представлява. В депозирано заявление сочи, че поддържа
съображенията, изложени в жалбата.
Въззиваемата страна - отдел "Пътна полиция" при СДВР, редовно
уведомена, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което
материалите по административнонаказателната преписка са изпратени в съда,
се излагат съображения, че електронният фиш е издаден при спазване
изискванията на материалния и процесуалния закон и се прави искане за
1
потвърждаването му.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
процесуално допустима, доколкото е подадена от наказаното физическо лице
и срещу подлежащ на обжалване електронен фиш. Не бяха представени
доказателства за датата на връчване на електронния фиш, поради което съдът
намира, че жалбата следва да се счете подадена в срока по чл. 189 ал. 8 ЗДвП.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалвания
електронен фиш, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Към 24.12.2020г. лек автомобил марка „БМВ“, модел "730 Д
АВТОМАТИК" с рег. № ххххххххххх бил собственост на Дейвид Ивайлов
Тодоров. На 24.12.2020г. Дейвид Тодоров предоставил ползването на лекия
автомобил на жалбоподателката К. Б. Т., която упражнявала фактическа власт
върху автомобила и към 15:09 часа на 24.12.2020г.
На 24.12.2020г. в 15:09 часа жалбоподателката К. Т. управлявала
лекия автомобил марка „БМВ“, модел "730 Д АВТОМАТИК" с рег. №
ххххххххххх по Околовръстен път срещу мотел "Симона" с посока на
движение от бул. "Сливница" към бул. "Ломско шосе". Към 24.12.2020г. в
горепосочения пътен участък максимално разрешената скорост на движение
била 90 км/ч, която била сигнализирана и с пътен знак "В26", но независимо
от това жалбоподателката управлявала автомобила със скорост от 156 км/ч.
Спазването на режима на скоростта в посочения участък на
24.12.2020г. за времето от 14:00 часа до 16:00 часа се контролирало с
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, с
идентификационен № 11743с7, временно разположена на участък от пътя.
Преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, с
идентификационен № 11743с7, представлява одобрен тип средство за
измерване, вписано под номер 5126 в държавния регистър на одобрените
типове средства за измерване, и била преминала проверка на техническата
изправност на 01.10.2020г. със заключение, че съответства на одобрения тип.
От Дейвид Иванов Тодоров била подадена декларация вх. № 16645 по
2
реда на чл. 189 ал. 5 изр. второ ЗДвП, че на 24.12.2020г. в 15:09 часа лекият
автомобил марка „БМВ“, модел "730 Д АВТОМАТИК" с рег. № ххххххххххх
бил управляван от жалбоподателката К. Т.. С декларацията било представено
и копие от СУМПС, издадено на Т..
На основание подадената декларация от СДВР бил издаден
електронен фиш серия серия „К“ № 5612616, с който на основание чл. 189 ал.
4 вр. чл. 182 ал. 2 т. 6 ЗДвП на жалбоподателката било наложено
административно наказание "глоба" в размер на 750, 00 /седемстотин и
петдесет/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства:
писмени, приобщени по реда на чл. 283 НПК: заповед № 8121з-
931/30.08.2016г. на Министъра на вътрешните работи, справка за датата на
издаване на електронен фиш серия К № 5612616, справка за собственост на
лек автомобил с рег. № ххххххххххх, протокол за проверка № 68 – С –
ИСИС/01.10.2020г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126, протокол за използване на АТСС за контрол на скоростта рег. №
4332р-62004/25.12.2020г., ежедневна форма на отчет, отговор от ОПУ -
София, ведно със схема за организация на движението, декларация по чл. 189
ал. 5 ЗДвП, копие от СУМПС, издадено на К. Б. Т., справка - картон на
водача, веществените доказателства – снимка на разположението на уреда и
на разположението на пътен знак "В26", вещественото доказателствено
средство – снимка № 11743с7/02850.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото, като ги оцени
като последователни, взаимнокореспондиращи си и съответни на
приобщеното веществено доказателствено средство, както и на веществените
доказателства.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. С оглед на изложеното
съдът кредитира изцяло вещественото доказателствено средство - снимка №
11743с7/02850, от която се установява регистрационният номер на
3
управлявания автомобил, както и измерената скорост.
Съдът цени като веществени доказателства снимката на
разположението на уреда и снимката на пътен знак "В26".
Приобщените по делото доказателства са последователни,
еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и
взаимовръзка сочат на възприетата от съда фактическа обстановка.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Атакуваният електронен фиш е издаден в предвидената от закона
писмена форма, както и при спазване на предвидения за това процесуален
ред. Електронен фиш серия „К“ № 5612616 е издаден от компетентна
държавна институция – Столична дирекция на вътрешните работи и съдържа
всички реквизити, изискуеми съгласно разпоредбата на чл. 189 ал. 4 ЗДвП:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, ползвателя на превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Касае се за стеснен кръг реквизити в сравнение с
изискуемите при наказателните постановления, които същевременно са
достатъчни, когато се касае за нарушение, установено с автоматизирано
средство за контрол.
Не е основателно позоваване в жалбата на неспазване на давностните
срокове по чл. 34 ал. 1 ЗАНН. Сроковете по чл. 34 ЗАНН в производството по
издаване на електронен фиш са неприложими, тъй като те регламентират
сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП. В ТР № 1/26.02.2014г. на
ВАС изрично е посочено, че: "Съкратеното производство за
административнонаказателна отговорност чрез издаване на електронен фиш,
въведено в чл. 189, ал. 4 ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН,
поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП (...)
Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
4
НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш." Разпоредбата на чл. 189 ал. 14 ЗДвП
препраща към ЗАНН за неуредените случаи по съставянето на актовете,
издаването и обжалването на наказателните постановления и фишове и по
изпълнението на наложените наказания, но в настоящия случай не се касае за
непълнота в нормативната уредба, а за изключение от общите правила на
административнонаказателното производство, регламентирани в ЗАНН (така
и Решение № 7996/06.12.2019г. по адм. дело № 10164/2019г. на АССГ и
Решение № 7163 от 22.11.2019г. по адм. дело № 7061/2019г. на АССГ).
Същевременно не са изтекли и сроковете на относителната давност (чл. 11
ЗАНН вр. чл. 81 ал. 2 вр. чл. 80 ал. 1 т. 5 НК) и на абсолютната давност (чл. 11
ЗАНН вр. чл. 81 ал. 3 вр. чл. 80 ал. 1 т. 5 НК) за погасяване на
административнонаказателното производство.
Спазени са изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В материалите по
административнонаказателната преписка е приложен протокол за използване
на автоматизирано техническо средство или система по образец съгласно чл.
10 ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., както и снимка на
разположението на временно разположения на участък от пътя уред.
От писмените доказателства се установява, че контролът на скоростта
в съответния пътен участък на 24.12.2020г. е осъществяван с преносима
система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, с
идентификационен № 11743с7, която представлявала одобрен тип средство за
измерване, вписано под номер 5126 в държавния регистър на одобрените
типове средства за измерване и която е преминала проверка на техническата
изправност на 01.10.2020г. със заключение, че съответства на одобрения тип.
От отговора от ОПУ - София изх. № 1100-420/21.06.2022г., ведно със
схема за организация на движението, както и от вещественото доказателство -
снимка на разположението на пътен знак "В26", се установява, че към
24.12.2020г. в участъка на Околовръстен път в района на мотел "Симона" в
посока на движение от бул. "Сливница" към бул. "Ломско шосе" е действало
общото ограничение на скоростта за превозни средства от категория В извън
5
населено място, което е било сигнализирано и с пътен знак "В26" - 90 км/ч.
Съдът намира, че от вещественото доказателствено средство - снимка №
11743с7/02850 и от писмените доказателства се установява и конкретната
величина на превишението на скоростта на движение на лекия автомобил. От
вещественото доказателствено средство се установява, че измерената скорост
на движение на лекия автомобил е 161 км/ч. От протокола за техническа
проверка на мобилната система се установява стойността на относимата
възможна грешка предвид измерената скорост на движение - 3 % при скорост
над 100 км/ч, установена при реални условия на измерване на скорост при
полеви тест. Коментираната възможна грешка е приспадната в полза на
жалбоподателя, като при измерена скорост от 161 км/ч,
административнонаказателната й отговорност е ангажирана за движение със
скорост 156 км/ч ( 161 км/ч - 3 % от 161 км/ч).
Разпоредбата на чл. 188 ал. 1 ЗДвП предвижда, че "собственикът или
този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство." В материалите по
административнонаказателната преписка е приложена декларация от
собственика на автомобила, че на 24.12.2020г. в 15:09 часа лекият автомобил
е бил предоставен на жалбоподателката К. Т., поради което правилно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на Т. като ползвател
на автомобила.
Съдът намери обаче, че в обжалвания електронен фиш неправилно е
посочена нарушената материалноправна разпоредба. В атакувания електронен
фиш е посочено, че жалбоподателката Т. е нарушила разпоредбата на чл. 21
ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 21 ал. 1 ЗДвП въвежда общото
ограничение на максималната разрешена скорост, с което следва да се
съобразяват водачите на ППС от категория "В" извън населено място - 90
км/ч. Когато максималната разрешена скорост за движение е различна от
указаната в чл. 21 ал. 1 ЗДвП, ограничението се сигнализира с пътен знак /чл.
21 ал. 2 ЗДвП/. В настоящия случай максималната разрешена скорост за
движение по Околовръстен път срещу мотел "Симона" в посока от бул.
"Сливница" към бул. "Ломско шосе" към 24.12.2020г. е била именно
6
указаната в чл. 21 ал. 1 ЗДвП за движение на ППС от категория "В" извън
населено място - 90 км/ч. Ограничението е сигнализирано и с пътен знак
"В26", но със забранителния знак не е въведено ограничение, различно от
общото, посочено в чл. 21 ал. 1 ЗДвП. Ето защо в случая управлявайки на
24.12.2020г. в 15:09 часа лек автомобил марка "БМВ", модел "730 Д
АВТОМАТИК" с рег. № ххххххххххх по Околовръстен път срещу мотел
"Симона" с посока на движение от бул. "Сливница" към бул. "Ломско шосе"
със скорост от 156 км/ч при ограничение 90 км/ч, жалбоподателката е
нарушила материалноправната разпоредба на чл. 21 ал. 1 ЗДвП. Допуснатото
нарушение на материалния закон обаче не налага отмяна на обжалвания
електронен фиш, а единствено неговото изменение посредством
преквалификация на нарушението от такова по чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП в
такова по чл. 21 ал. 1 ЗДвП. Съгласно чл. 63 ал. 7 т. 1 ЗАНН съдът изменя
обжалвания акт, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата
на нарушението. В настоящия случай такова изменение е допустимо, тъй като
всички обстоятелства от състава на нарушението по чл. 21 ал. 1 ЗДвП са
подробно описани в електронния фиш, предявени на жалбоподателката, която
е имала възможност да се защитава срещу тях. В същия смисъл са и
разясненията, дадени с ТР № 8/16.09.2021г. по тълк. дело № 1/2020г. на ОСС
на ВАС, I и II колегия: (...) районният съд разглежда спора по същество, т.е.
представлява инстанция по същество, която, когато установи, че
административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния
закон при квалификацията на деянието, следва да упражни правомощието си
да измени издаденото наказателно постановление, а не да го отменя като
незаконосъобразно. (...) Обратното би значило нарушителят да остане
ненаказан при проведено пълно доказване на извършено административно
нарушение от фактическа страна, т.е. да остане ненаказано противоправно
поведение, което изпълва съдържанието на различна от посочената в
наказателното постановление законова разпоредба, който резултат
противоречи на целите на административното наказание, регламентирани
в чл. 12 ЗАНН. (...) при липса на съществено изменение на съставомерните
факти в наказателното постановление на основание чл. 337, ал. 1, т. 2
НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН, районният съд може да приложи закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, т.е.
7
районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки
установените от административнонаказващия орган факти под друга
нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното постановление."
От субективна страна жалбоподателката е осъществила нарушението
при пряк умисъл като форма на вината, тъй като е съзнавала
общественоопасния характер на деянието си - че управлява МПС със скорост,
надвишаваща разрешената за движение извън населено място.
Нарушението не представлява маловажен случай по см. на чл. 28 ЗАНН,
доколкото разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност
на деяния от този вид (чл. 93 т. 9 НК). Извършеното нарушение е формално
такова, като законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е
съставомерни вреди от същото. Освен това следва да се отбележи, че
нарушенията, свързани с управлението на МПС с превишена скорост,
застрашават в значителна степен обществените отношения, обект на защита
от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпването на вредни последици -
причиняване на ПТП, увреждане живота, здравето и имуществото на
останалите участници в движението по пътищата. Не на последно място, за да
достигне до извод за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН в
конкретния случай, съдът съобрази и обстоятелството, че в настоящия случай
се касае за превишение с 66 км/ч, което изключва възможността нарушението
да се преценява като такова с по-ниска степен на обществена опасност.
Съгласно разпоредбата на чл. 182 ал. 2 т. 6 ЗДвП водач, който превиши
разрешената максимална скорост извън населено място за превишаване над
50 км/ч се наказва с глоба 600 лв., като за всеки следващи 5 км/ч превишаване
над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв. Предвид установеното превишение
от 66 км/ч, правилно на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 750,
00 лева.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен
фиш следва да се измени в частта относно правната квалификация на
нарушението, а в останалата част - да се потвърди.
Въззиваемата страна не претендира и не доказва разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 4 вр. ал. 7 т. 1 ЗАНН,
съдът
8
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш серия „К“ № 5612616, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 2 т. 6 ЗДвП на К. Б. Т., ЕГН
**********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 750,
00 /седемстотин и петдесет/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП,
като ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното нарушение в такова по чл. 21 ал. 1
ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия „К“ № 5612616, издаден от
СДВР, В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9