Решение по дело №85/2019 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 89
Дата: 17 април 2019 г.
Съдия: Ненка Кръстева Цветанкова
Дело: 20193600500085
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 89

                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

      гр. Шумен, 17.04.2019 г.

Шуменски окръжен съд, в открито заседание на двадесет и седми март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Томова

 

ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Димитрова

         2. Ненка Цветанкова

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Цветанкова в. гр. д. № 85 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 377/30.11.2018 г., постановено по гр. д. 353/2018 г. по описа на РС Нови Пазар, са уважени предявените от Р.Н.А., Х.Ш.Е. и Х.Х.А. обективно съединени искове с правно основание чл. 34 ЗС за прекратяване на съществуващата съсобственост и допускане на делба на следните недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор 18188.8.2, четвърта категория, местност „***“, трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване- нива с площ 1255 кв.м., при граници 18188.8.1, 18188.501.2,  18188.501.3, 18188.8.3 и 18188.8.67; Поземлен имот с идентификатор 18188.25.2, четвърта категория, местност „*“, трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване- нива с площ 9 035 кв.м., при граници 18188.25.1, 18188.25.3,  18188.25.13, 18188.21.65 и 18188.25.64; Поземлен имот с идентификатор 18188.42.10, четвърта категория, местност „**“, трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване- нива с площ 19 003 кв.м., при граници 18188.42.16, 18188.44.36, 18188.42.15, 18188.42.33, 18188.42.32, 18188.42.31, 18188.42.11, 18188.42.35 и 18188.42.7; Поземлен имот с идентификатор 18188.5.12, четвърта категория, местност „***“, трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване- нива с площ 16 750 кв.м., при граници 18188.5.14, 18188.5.15, 18188.5.11, 18188.5.76, 18188.5.75, 18188.5.3, 18188.1.73 и 18188.5.2 и Поземлен имот с идентификатор 18188.27.4, четвърта категория, местност „***“, трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване- нива, с площ от 9 002 кв.м. при граници: 18188.27.7, 18188.27.5, 18188.27.36 и 18188.27.3 между Р.Н.А., с ЕГН ********** ***; Х.Х.А., с ЕГН ********** ***; Х.Ш.Е., с ЕГН ********** ***; Д. Д.Я., с ЕГН ********** ***; К.Д.М., с ЕГН ********** ***; Ф.Н.С., с ЕГН ********** ***; Н.  К.С., с ЕГН ********** ***; С.  К.С., с ЕГН ********** ***; А.К.С., с ЕГН ********** *** и Н.Ш.Ш., с ЕГН **********, с адрес ***, при квоти за Р.Н.А. - 36/288 ид. части; за Х.Х.А. - 32/288 ид. части; за Х.Ш.Е. - 37/288 ид. части; за Д. Д.Я. - 36/288 ид. части; за К.Д.М. - 36/288 ид. части; за Ф.Н.С. - 36/288 ид. части; за Н.  К.С. - 24/288 ид. части; за С.  К.С. - 24/288 ид. части; за А.К.С. - 24/288 ид. части и за Н.Ш.Ш. - 3/288 ид. части

С атакуваното решение на основание чл.537, ал.2 от ГПК са отменени Нотариален акт №48, том , рег. №, дело №*/2018 г. на нотариус *, с район на действие РС Нови пазар и Нотариален акт №47, том , рег. №*, дело №*/2018 г. на нотариус *, с район на действие РС Нови пазар, до размер от 24/288 идеални части от описаните в тях имоти, или за размера от 264/288 идеални части от имотите.

Решението е обжалвано от ответника С.К.С. в частта, в която е допусната делба на Поземлен имот с идентификатор 18188.25.2, местност „*“, с площ 9 035 кв.м.; Поземлен имот с идентификатор 18188.5.12, местност „***“, с площ 16 750 кв.м. и Поземлен имот с идентификатор 18188.27.4, местност „***“, с площ от 9 002 кв.м., както и в частта, с която на основание чл.537, ал.2 от ГПК са отменени нотариалните актове, като се изразява становище, че в тази част решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Излага съображения, поради които счита, че съдът неправилно е възприел фактическата обстановка, въз основа на което е формирал незаконосъобразни правни изводи. Моли първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде отменено като вместо него се постанови друго, с което искът за делба за горепосочените имоти да бъде отхвърлен.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят С.К.С. не се явява, не изпраща процесуален представител. Депозирано е заявление с вх.№1681/25.03.2019г. чрез процесуалния му представител, в което изразява становище, че поддържа въззивната жалба, не прави доказателствени искания.

 В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите страни- Р.Н.А., Х.Ш.Е., Х.Х.А. и Н.Ш.Ш. чрез процесуалния им представител. Изразява се становище, че въззивната жалба е допустима само по отношение онази част, с която се обжалва съдебното решение по допускане до делба на поземлен имот с идентификатор 18188.5.12, местност „***“, с площ 16 750 кв.м., за който жалбоподателят се е снабдил с Нотариален акт №47, том , рег. №*, дело №*/2018 г. на нотариус *, с район на действие РС Нови пазар. В останалата част, по отношение на другите два имота, жалбата е недопустима поради липса на правен интерес, тъй като съделителят Н.К.С. се е снабдил с нотариален акт за тях и той има правен интерес да обжалва в тази част решението. Доколкото жалбоподателят не е предявил самостоятелни права на собственост върху тези два имота, за него липсва правен интерес да обжалва решението в тази част. По същество счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

В съдебно заседание въззиваемите не се явяват, не изпращат процесуален представител.  Депозирана е молба с вх. №1691/26.03.2019г. чрез процесуалния представител на въззиваемите Р.Н.А., Х.Ш.Е., Х.Х.А. и Н.Ш.Ш., с която молят да се даде ход на делото в тяхно отсъствие. Поддържат изложеното в отговора на въззивната жалба, не сочат нови доказателства, представят списък за разноски.

Останалите въззиваеми не са депозирали отговори на въззивната жалба.

Решението не е обжалвано в частта, в която са допуснати до делба Поземлен имот с идентификатор 18188.42.10, четвърта категория, местност „**“, трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване- нива с площ 19 003 кв.м., при граници 18188.42.16, 18188.44.36, 18188.42.15, 18188.42.33, 18188.42.32, 18188.42.31, 18188.42.11, 18188.42.35 и 18188.42.7 и Поземлен имот с идентификатор 18188.8.2, четвърта категория, местност „***“, трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване- нива с площ 1255 кв.м., при граници 18188.8.1, 18188.501.2,  18188.501.3, 18188.8.3 и 18188.8.67, поради което в тази част то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.

За да се произнесе настоящият състав взе предвид следното:

В исковата молба, уточнена с молба с вх.№ 5434/07.08.2018г,. се твърди, че ищците Р.Н.А., Х.Ш.Е. и Х.Х.А. и ответниците Д. Д.Я., К.Д.М., Ф.Н.С., Н.  К.С., С.К.С., А.К.С. и Н.Ш.Ш. са наследници на общия наследодател С. С.Е., починал на 26.07.1995г. Обосновават претенцията си с факта, че по наследство от общия им наследодател са придобили в съсобственост пет земеделски имота в с. Г., реституирани на общия им наследодател по реда на ЗСПЗЗ, за което са издадени НА №32, том , дело №*/1995 г. и НА №31, том , дело */1995г. на РС Нови Пазар. Наследници на общия наследодател са и С.Й.И., Е.Ш.Ш. и Г.Ш.Ш., но тъй като С.Й.И. е дарила на своя брат- ищеца Х.Х.А. своята наследствена идеална част от имотите, не следва да участва в делбата. Наследниците Е.Ш.Ш. и Г.Ш.Ш. дарили на своята сестра- ищцата Х.Ш.Е. своята наследствена идеална част, поради което също не следва да участват в делбата. Позовавайки се на изложеното и доколкото не могат да поделят доброволно процесните имоти, са поискали от съда да допусне до делба земеделските имоти при квоти за Р.Н.А. - 36/288 ид. части, Х.Х.А. - 32/288 ид. части, Х.Ш.Е. - 37/288 ид. части, Д. Д.Я. - 36/288 ид. части, К.  Д.М. - 36/288 ид. части, Ф.Н.С. - 36/288 ид. части, Н.  К.С. - 24/288 ид. части, С.  К.С. - 24/288 ид. части, А.К.С. - 24/288 ид. части и Н.Ш.Ш. - 3/288 ид. ч..

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответниците С.  К.С. и  Н.  К.С.. Не се оспорват обстоятелствата, че с ищците и останалите ответници са наследници на общия наследодател С. С.Е., както и че на наследодателя са възстановени посочените от ищците земеделски имоти в землището на с. Г.. Твърдят, че приживе наследодателят им предоставил нотариално заверени пълномощни, с които да се разпореждат с част от наследствените земеделски земи. От 1995 г. ответникът С.  К.С. владее Поземлен имот с идентификатор 18188.5.12, местност „***“, с площ 16 750 кв.м., а ответникът Н.К.С. Поземлен имот с идентификатор 18188.25.2, местност „*“, с площ 9 035 кв.м. и Поземлен имот с идентификатор 18188.27.4, местност „***“, с площ от 9 002 кв.м., поради което ги придобили по давност. Преди да почине общият наследодател била постигната договорка, съгласно която останалите два имота били предоставени на Х.Е., Д.Я., Ф.С. и А.С.. До 2018 г. останалите наследници не са имали претенции за друг вид разпределение на нивите. С оглед на това, че всеки от двамата ответници владее съответния имот от 23 години, считат че в тяхна полза за съответния имот е изтекла придобивна давност, поради което се снабдили с нотариални актове за своята собственост, по давностно владение и наследство. Противопоставят се трите имота да бъдат предмет на съдебна делба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните в първата съдебна инстанция доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложените копия на Нотариален акт №32, том , дело №*/1995г. и Нотариален акт №31, том , дело №*/1995г. на РС Нови Пазар, с решение №0005 от 13.02.1995 г. на  Поземлена комисия гр. К.по преписка №27Д от 22.10.1991г. на наследодателя С. С.Е. е възстановено правото на собственост върху пет земеделски земи, находящи се в землището на с. Г., обл. Ш., като съгласно одобрената кадастрална карта на с. Г., общ. К.имотите представляват: Поземлен имот с идентификатор 18188.25.2, четвърта категория, местност „*“, трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване- нива с площ 9 035 кв.м., при граници: 18188.25.1, 18188.25.3, 18188.25.13, 18188.21.65 и 18188.25.64; Поземлен имот с идентификатор 18188.5.12, четвърта категория, местност „***“, трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване- нива с площ 16 750 кв.м., при граници: 18188.5.13, 18188.5.14, 18188.5.15, 18188.5.11, 18188.5.76, 18188.5.75, 18188.5.3, 18188.1.73 и 18188.5.2; Поземлен имот с идентификатор 18188.27.4, четвърта категория, местност „***“, трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване- нива, с площ от 9 002 кв.м. при граници: 18188.27.7, 18188.27.5,  18188.27.36 и 18188.27.3; Поземлен имот с идентификатор 18188.42.10, четвърта категория, местност „**“, трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване- нива с площ 19 003 кв.м., при граници 18188.42.16, 18188.44.36, 18188.42.15, 18188.42.33, 18188.42.32, 18188.42.31, 18188.42.11, 18188.42.35 и 18188.42.7 и Поземлен имот с идентификатор 18188.8.2, четвърта категория, местност „***“, трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване- нива с площ 1255 кв.м., при граници 18188.8.1, 18188.501.2,  18188.501.3, 18188.8.3 и 18188.8.67

От представените удостоверения за наследници №ГР-30/2-7 от 04.01.2018г.; ГР-30-30 от 15.01.2018 г.; ГР-30-03/05 от 04.01.2018 г.; ГР-30-38/142 от 20.06.2018 г. и ГР-30-39/143 от 20.06.2018 г. се установява следното: Наследодателят С. С.Е., починал на 26.07.1995 г. е оставил за наследници четирите си деца, трите дъщери- Н.С.А., С.ха С. Н.и Ф.С.М., както и сина си К.С. С..

Дъщерята Н.С.А. е починала на 09.12.1988 г. като е оставила за наследници децата си Ф.Н.И.и Х.Н.М., които също са починали. Ф.Н.И., който не е имал деца, е починал на 02.10.2015 г., а Х.Н.М. е починала на 20.12.2014 г. Децата на Х.М.- ответниците Д. Д.Я. и К.Д.М. са наследнци и на двамата.

Дъщерята С.ха С. Н.е починала на 15.09.2008 г. като е оставила за наследници съпруга си Н. С. Н., починал на 15.09.2008 г. и децата си Р.Н.А.- ищца и Ф.Н.С.- ответник.

 Синът К.С. С. е починал на 22.02.2006 г. като е оставил за наследници съпругата си А.А.А., починала на 08.05.2006 г. и синовете си- ответниците Н.К.С., С.К.С. и А.К.С..

Дъщерята Ф.С.М. е починала на 19.03.2001 г. като е оставила за наследници съпруга си Ш.Ш.М., починал на 07.03.2008 г. и децата си Х.Х. М.- ищец, С.Й.И., Х.Ш.Е.- ищца, Е.Ш.Ш. и Ф.Х.А., починал на 07.10.2017 г., чиито наследници са родните брат и сестра Х.Х. М. и С.Й.И., както и едноутробните му брат и сестра Х.Ш.Е. и Е.Ш.Ш..

Съпругът на Ф.С.М.- Ш.Ш.М. оставил за свои наследници освен Х.Ш.Е. и Е.Ш.Ш., и децата си от предишен брак Н.Ш.Ш. и Г.Ш.Ш..

Видно от нотариален акт №127, том , рег. №*от 06.03.2018 г., дело №*/2018 г. на нотариус *, рег.№*, с район на действие РС Нови Пазар и нотариален акт №128, том , рег. №*от 06.03.2018 г., дело №*/2018 г., поправен с нотариален акт за поправка на нотариален акт №87, том *, рег. №*, дело №*/2018 г. на същия нотариус, С.Й.И., е дарила на ищеца Х.А. 42/600 ид. части от петте наследствени имота, а Е.Ш. е дарил на ищцата Х.Ш.Е. 17/288 ид. части от петте имота. С нотариален акт за дарение на недвижим имот №88, том *, рег. №*, дело №*/2018 г. на същия нотариус, единият от наследниците на Ш.Ш.М.- Г.Ш.Ш. е дарил на ищцата Х.Ш.Е. 3/288 ид. части от петте имота.

С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство №48, том , рег. №, дело №*/2018 г. на нотариус *, рег.№*, с район на действие РС Нови Пазар, на 12.02.2018 г. ответникът по делото Н.К.С. бил признат за собственик на два от имотите- Поземлен имот с идентификатор 18188.25.2 с площ 9 035 кв.м. в местността „*“, трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване- нива, при граници 18188.25.1, 18188.25.3, 18188.25.13, 18188.21.65 и 18188.25.64 и Поземлен имот с идентификатор 18188.27.4, с площ от 9 002 кв.м., в местността „***“, трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване- нива, при граници: 18188.27.7, 18188.27.5, 18188.27.36 и 18188.27.3.

На същата дата 12.02.2018 г. ответникът С.К.С. също се е снабдил с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство №47, том , рег. №*, дело №*/2018 г. на нотариус *, рег.№*, с район на действие РС Нови Пазар, за един от имотите - Поземлен имот с идентификатор 18188.5.12, с площ 16 750 кв.м., в местността „***“, трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване- нива, при граници 18188.5.13, 18188.5.14, 18188.5.15, 18188.5.11, 18188.5.76, 18188.5.75, 18188.5.3, 18188.1.73 и 18188.5.2.

От представения по делото договор за аренда на земеделски земи от 05.01.2018г. е видно, че имотите, за които впоследствие ответниците Н.К.С. и С.К.С. на 12.02.2018г. са се снабдили с нотариални актове за собственост,  са отдадени под аренда от Д. Д.Я., С.К.С., А.К.С., Ф.Н.С. и Н.К.С. в качеството им на арндодатели на Р.З.С..

 Представени по делото са 2 броя пълномощни от 25.03.1994г., с които общият наследодател упълномощава ответниците С.К.С. и Н.К.С. при връщане на възстановените му 55 дка земеделски земи по заявление с вх.№ 27Д/22.10.1991г. и Протокол №110/22.01.1993г. да получат от тях по 15 дка  и да разполагат с тях като със собствени.

От показанията на свидетеля А. Н.М.се установява, че ответниците С.К.С. и Н.К.С. от 1994-1995г. обработват три ниви, които са получили по наследство от общия наследодател С. С.Е.. Другите ниви, останали от общия наследодател, се обработват от останалите наследници. Тъй като Н.К.С. се разболял, в момента и трите ниви се обработват от С.К.С.. Свидетелства, че приживе наследодателят е разпределил нивите между наследниците и е дал пълномощни на ответниците С. и Н., но той лично не е присъствал на това разпределение, а е разбрал за него и за пълномощните от ответника С.К.С.. Не знае кой от наследниците каква част от нивите е получил. Показанията на свидетеля Н.З.Ф. като изложение на възприятия за факти и обстоятелства относими към предмета на спора по същината си се припокриват с показанията на свидетеля А. М.като в допълнение свидетелят Н.З.Ф. заявява, че ответникът Н.К.С. обработва две ниви от по 9 дка, а ответникът С. обработва една нива с площ от около 17 дка. Съдът кредитира показанията на свидетелите А. Н.М.и Н.З.Ф. като достоверни и непротиворечиви. По отношение обстоятелствата дали приживе общият наследодател С. С.Е. е разпределил възстановените земеделски земи между наследниците му, респ. между кои наследници и кои ниви, съдът не следва да формира своите изводи въз основа на техните показания, тъй като същите не са придобили непосредствени впечатления за тях, а са получили информация посредством заявеното от ответника С.К.С., който е заинтересован от изхода на делото като в тази част показанията на свидетелите не се подкрепят от останалите доказателства. По отношение показанията на свидетелите А. М.и Н.З.Ф. съдът съобрази обстоятелството, че и двамата свидетели са в роднинска връзка с ответника С.К.С..

От показанията на свидетеля Х.М.А., се установява, че ответникът С. обработва ниви, които е получил по наследство от С. С.Е. и са с площ над 15 дка. Една от наследствените ниви, която се намира в местността „**“, се обработва от други наследници. Част от наследниците на общия наследодател живеят в с. Г., а друга част в с. Б.и с. З.. Ответниците С.К.С. и Н.К.С. обработват нивите от 1994-1995г. Преди известно време ответникът С. се снабдил с документ за собственост на нивите, срещу което останалите наследници възразили. Не знае приживе наследодателят да е разпределял нивите и да са съставяни пълномощни в полза на някои от наследниците. Съдът кредитира показанията на този свидетелят като обективни, логични и непротиворечиви като взе предвид, че свидетелят не се намира в роднинска връзка със страните.

От показанията на свидетеля Ф.И.Е., съпруг на ищцата Х.Е., се установява, че той и съпругата му обработват 4 дка от нива в местността „**“ като останалите части от нивата се обработват от наследниците Д. и Ф.. Не е чувал приживе общият наследодател да е разпределил нивите между наследниците. Част от наследниците не живеят в с. Г.. Наследникът Н. *** като е възможно да не знае къде се намират нивите и кой ги обработва. Наследниците С. и Н. също обработвали повече от 20 години някои от възстановените земеделски земи. В края на 2017 г. между наследниците се повдигнал въпрос за делба на наследствените земи, но такава не била извършена. Ответникът С. провел разговор с ищцата Х.Ш.Е. за сключване договор за нивите, за да се регистрира като земеделски производител и да получава субсидии, но ищцата Х.Ш.Е. не се съгласила. Доколкото не се констатират съществени противоречия между показанията на свидетеля Ф.Е. и останалите доказателства, съдът намира, че същите са добросъвестно изложени, съобразявайки обстоятелството, че свидетелят е съпруг на ищцата Х.Е.. Обстоятелството, че ответникът С. поискал от останалите наследници на имотите да се сключи договор за нивите, за да се регистрира като земеделски производител се потвърждава от показанията на свидетеля Б.Х. М.и от писмените доказателства. 

Гореизложените фактически констатации дават основание на съда да направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок като в частта, в която се обжалва първоинстанционното решение по допускане до делба на Поземлен имот с идентификатор 18188.5.12, местност „***“, трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване- нива с площ 16 750 кв.м., при граници 18188.5.14, 18188.5.15, 18188.5.11, 18188.5.76, 18188.5.75, 18188.5.3, 18188.1.73 и 18188.5.2 и в частта, с която е отменен Нотариален акт №47, том , рег. №*, дело №*/2018 г. на нотариус *, с район на действие РС Нови пазар, въззивната жалба е подадена от надлежна страна и се явява допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

 Жалбата е депозирана от С.К.С. чрез процесуалния му представител- адв. М. като с нея се обжалва първоинстанционното решение освен в частта, в която е допусната делба на Поземлен имот с идентификатор 18188.5.12, местност „***“, с площ 16 750 кв.м., по отношение на който жалбоподателят се е противопоставил на допускането му до делба, тъй като е придобил право на собственост върху него въз основа на придобивна давност, така също и в частта, в която е допусната делба на поземлени имоти, по отношение на които ответникът Н.К.С. е противопоставил собственически права и се е снабдил с нотариален акт- Поземлен имот с идентификатор 18188.25.2, четвърта категория, местност „*“, трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване- нива с площ 9 035 кв.м., при граници 18188.25.1, 18188.25.3,  18188.25.13, 18188.21.65 и 18188.25.64 и Поземлен имот с идентификатор 18188.27.4, четвърта категория, местност „***“, трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване- нива, с площ от 9 002 кв.м. при граници: 18188.27.7, 18188.27.5, 18188.27.36 и 18188.27.3, както и в частта, в която е отменен издаденият в полза на наследника Н.К.С. нотариален акт до размера от съответната идеална част. Така както са изложени доводите във въззивната жалба по отношение Поземлен имот с идентификатор 18188.25.2, местност „*“, с площ 9 035 кв.м. и Поземлен имот с идентификатор 18188.27.4, местност „***“, с площ от 9 002 кв.м., като се настоява признаване право на собственост на наследника Н.К.С. върху посочените имоти, обуславят нейната недопустимост в тази част, тъй като жалбподателят е активно легитимиран да осъществи защита чрез установяване само на своето право на собственост, но не и да търси защита на чужди права, в случая на наследника Н.  К.С..

На следващо място следва да се посочи, че правото да се обжалва съдебно решение предпоставя наличието на интерес от обжалване. Наличието на правен интерес следва да се преценява за всеки конкретен случай. За страната такъв интерес е налице, когато решението в съответната част е неизгодно за нея, т. е. съдебният акт следва да предизвиква неблагоприятна промяна в нейната правна сфера. В този смисъл и доколкото допускането на делба на Поземлен имот с идентификатор 18188.25.2, местност „*“, с площ 9 035 кв.м. и Поземлен имот с идентификатор 18188.27.4, местност „***“, с площ от 9 002 кв.м., не би предизвикало неблагоприятно въздействие върху правната сфера на жалбоподателя С.К.С., тъй като той би получил своя наследствен дял, то според настоящия състав, жалбоподателят С.К.С. няма правен интерес да обжалва решението в частта, в която е допусната делба на Поземлен имот с идентификатор 18188.25.2, местност „*“, с площ 9 035 кв.м и Поземлен имот с идентификатор 18188.27.4, местност „***“, с площ от 9 002 кв.м, и е отменен Нотариален акт №48, том , рег. №, дело №*/2018 г. на нотариус *, с район на действие РС Нови Пазар, с който ответникът  Н.К.С. е признат за собственик на имотите, до размер от 24/288 идеални части от описаните в него имоти. В допълнение следва да бъде съобразено, че жалбата е депозирана чрез адв. М. в качеството й на процесуален представител на жалбоподателя С.К.С. като липсват доказателства по делото за учредена в нейна полза представителна власт от страна на Н.К.С..

С оглед гореизложеното, настоящият състав намира, че в посочената част въззивната жалба е процесуално недопустима, поради което в тази част въззивната жалба следва да се остави без разглеждане и производството по делото следва да бъде прекратено.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Атакуваното решение е валидно и допустимо.

Районният съд е бил сезиран с искова претенция с правно основание чл.34 от ЗС вр. чл.341 от ГПК.

За да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на възникналата съсобственост, следва да са налице следните материални и процесуални предпоставки: ищецът да е носител на съответна идеална част от правото на собственост върху включения в делбената маса имот; предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и в производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно.

В случая ищците в производството се легитимират като съсобственици на процесните имоти въз основа на наследствено правоприемство, а някои от тях и по дарение от страна на част от останалите наследници, от общия им наследодател С. С.Е., починал на 26.07.1995г., на който било възстановено правото на собственост върху пет земеделски имота. В тази връзка се позовават на Нотариален акт №32, том , дело №*/1995г. и Нотариален акт №31, том , дело №*/1995г. на РС Нови Пазар. Не се спори, че имотите са били собствени на наследодателя С. С.Е. към момента на смъртта му, както и че Е.се явява общ наследодател на ищците и ответниците. По делото не е спорно, че нивите са наследствени на страните и че правото на собственост върху тях е възстановено на общия им наследодател с решението на Поземлената комисия. Не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че наследницата С.Й.И. е дарила дела си от имотите на ищеца Х.Х.А., а наследниците Е.Ш.Ш. и Г.Ш.Ш. са дарили своите части на сестра си- ищцата Х.Ш.Е., поради което същите не следва да участват в делбата. Досежно квотите на всеки един от сънаследниците от наследството, оставено им от общия наследодател С. С.Е., между страните по делото няма спор.

Жалбоподателят С.К.С. е направил възражение за изтекла в негова полза 10 годишна придобивна давност по отношение на един от наследствените имоти, а именно претендира се изключителна собственост върху Поземлен имот с идентификатор 18188.5.12, четвърта категория, местност „***“, трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване- нива с площ 16 750 кв.м., при граници 18188.5.14, 18188.5.15, 18188.5.11, 18188.5.76, 18188.5.75, 18188.5.3, 18188.1.73 и 18188.5.2.

Правният спор пред настоящата съдебна инстанция се съсредоточава върху правнорелевантното обстоятелство дали гореописаният недвижим имот с идентификатор 18188.5.12, е придобит по давност от жалбоподателя, който твърди, че го владее от 1995г.

За да се приеме, че жалбоподателят  е придобил по давност процесния имот, следва да бъда установено при условията на пълно и главно доказване наличието на следните елементи от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС, а именно осъществяване на непрекъснато, явно, спокойно и несъмнено владение върху имота от страна на жалбоподателят и това владение да е продължило повече от 10 години. Владението е едновременно проявление на субективен и обективен елемент и доколкото субективният елемент на владението като психическо състояние предизвиква трудностите при установяването му, законодателят установява презумпция в чл. 69 ЗС, съгласно която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.

Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, презумпцията на чл. 69 от ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 от ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Следователно от съществено значение при позоваване на придобивна давност в отношения между сънаследници е основанието, на което един от тях е започнал да упражнява фактическата власт върху съсобствения имот. Ако владението му е било предадено от един от съсобствениците, следва да се приеме, че е налице намерение фактическата власт да се упражнява за себе си, което изключва владението на останалите по отношение на частта на този съсобственик. Ако приживе едно лице е предало владението върху недвижим имот другиму, следва да се приеме, че последният установява самостоятелна фактическа власт върху имота с намерението да придобие собствеността от този момент. И ако до смъртта на лицето, което е предало владението, не е изтекъл предвиденият в чл. 79, ал. 1 ЗС срок, фактът на наследяването не променя обстоятелството, че в предходен момент един от сънаследниците е установил самостоятелна фактическа власт върху имота приживе на наследодателя. Поради това при извършване на преценка дали един от сънаследниците е установил самостоятелна фактическа власт върху спорния имот, притежаван приживе от общия наследодател, следва да се вземе предвид и наличието на предварителна уговорка приживе на наследодателя за предаване на владението. Ако наследодателят приживе е изразил воля да предаде владението върху имота на свой родственик, който след смъртта му има качество на негов наследник по закон, следва да се приеме, че още от момента на предаване на владението е установил самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване на собствеността (в този смисъл решение № 60/07.06.2018 г. по гр.д.№ 2420/2017 г. на ВКС, I г.о. и решение № 3/25.01.2016 г. по гр.д.№ 3973/2015 г. на ВКС, I г.о.)

Приложеното по делото пълномощно, което наследодателят е предоставил на жалбоподателя, е съставено на 25.03.1994г.. В него е посочено, че упълномощава жалбоподателя при връщане на възстановените 55 дка земеделски земи да получи от тях 15 дка и да разполага със същите, както намери за добре, като със собствени, като действието на пълномощното е прекратено със смъртта на упълномощителя. Същото би могло да служи единствено като косвено доказателство за започнала фактическа власт с намерение за своене, но в случая към момента на съставянето му собствеността върху земеделските земи не е била все още възстановена и имотите са посочени едва с решението на Поземлената комисия, поради което единствено от съдържанието на пълномощното не би могъл да се направи извод, че наследодателят приживе е изразил воля да предаде владението на жалбоподателя именно върху процесния имот. От доказателствата по делото не се установява и твърдението на жалбоподателя, че приживе общият  наследодател е разпределил имотите между наследниците си като той е получил процесния имот. Предаването на владението не е формален акт и поради това може да стане с конклудентни действия, или да се изрази словестно, но доказателства за установяване на това обстоятелство не могат да бъдат изведени от показанията на свидетелите А. Н.М.и Н.З.Ф., доколкото същите заявяват, че за извършеното приживе разпределение са научили от жалбоподателя и те лично не са присъствали, а други доказателства в тази насока не са ангажирани.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установи, че жалбоподателят е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, като държател на идеалните части на останалите съсобственици. Сам по себе си фактът на осъществяване на фактическа власт върху имота не е достатъчен, за да се приеме, че е налице владение като основание за придобиване по давност на идеалните части на останалите сънаследници. За да се превърне наследникът във владелец на целия имот и да придобие собствеността върху целия имот по силата на давност, този сънаследник следва да отблъсне владението на останалите съсобственици и сънаследници, т.е. да доведе до знанието им намерението си да свои имота изцяло и да ги уведоми, че отказва да признае правата им, като не остави у тях съмнение за новото си субективно отношение към вещта. Следователно е в тежест на жалбоподателя и той трябваше да докаже по делото, че не само е ползвал имота, но също така и фактът, че анимусът му да държи за себе си идеалните части на останалите наследници е бил изразен изрично и демонстриран пред тях. От показанията на свидетелите разпитани на негова страна не се установи по безспорен и категоричен начин, че той е владял и своил идеалните части на останалите наследници от наследствения имот като свои собствени и ги е уведомил, че вече не е само държател на техните идеални части, а е започнал да ги свои и да ги уведоми, че отказва да признае правата им на съсобственици относно тези имоти. Разпитаните по делото свидетели свидетелстваха, че жалбоподателят обработва от 1995г. процесния имот, но от показанията на свидетелите не могат да се формират изводи относно това в какво са се изразявали действията му през правнорелевантния период по отношение на имота. Не се установява с категоричност, че дори до знанието на всички наследници е сведено обстоятелството, че жалбоподателят ползва процесния имот, доколкото част от тях живеят в други населени места като същевременно не се твърди това обстоятелство да е обективно невъзможно. Действително свидетелите сочат, че ответникът е обработвал имота от 1995 г. като останалите наследници, които са знаели не са имали възражения, но от показанията на нито един от свидетелите не се установява, че останалите наследници са били уведомени от жалбоподателя за намерението му да свои имота като свой собствен, че е демонстрирал и е довел до тяхното знание това свое намерение и го е владял 10 г. със съгласието и знанието и без противопоставянето на останалите наследници.

Настоящият състав споделя извода на районния съд, че при положение, че субективното отношение на жалбоподателя се е изразявало в намерение за своене на имота още от 1995г., то той не би се обърнал към останалите наследници на общия наследодател за сключването на договори за аренда. По представения договор за аренда на земеделски земи от януари 2018 г. с предмет част от наследствените имоти, включително имота, за който жалбоподателят впоследствие се е снабдил с нотариален акт, страни в качеството на арендодатели са наред с жалбоподателя и част от останалите наследници на общия наследодател, с което се опровергава твърдението на жалбоподателя, че е владял имота с намерение да го свои и се е считал за негов собственик.

С оглед изложеното, настоящият състав, приема въззивната жалба за неоснователна. Макар да се приеме за установено упражняването от жалбоподателя на фактическа власт върху имота повече от 10 години, не се доказва, че той е осъществил такива фактически или правни действия, които да обективират намерение за превръщане държането на идеалните части на останалите сънаследници във владение и за своене на целия имот от негова страна, и които да са им станали известни по несъмнен начин. Поради това искът се явява основателен и процесният имот следва да се допусне до делба. Като е достигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.

При този извод, искането с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК също се явява основателно, поради което правилно първоинстанционният съд е отменил Нотариален акт №47, том , рег. №*, дело №*/2018 г. на нотариус *, с район на действие РС Нови пазар, до размер на признатата на жалбоподателя С.К.С. 24/288 идеални части от описания в него имот.

Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и доколкото доказателства за разноски във въззивното производство са ангажирани единствено от въззиваемата страна Р.Н.А., то жалбоподателят С.К.С. следва да бъде осъден да й заплати сторените от нея разноските във въззивното производство в размер на 360 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство.

Водим от горното, съдът

 

                                                      Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 377/30.11.2018 г., постановено по гр. д. 353/2018 г. по описа на РС Нови Пазар, в частта, в която е допусната делба на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 18188.5.12, четвърта категория, местност „***“, трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване- нива с площ 16 750 кв.м., при граници 18188.5.13, 18188.5.14, 18188.5.15, 18188.5.11, 18188.5.76, 18188.5.75, 18188.5.3, 18188.1.73 и 18188.5.2 и в частта, в която на основание чл.537, ал.2 от ГПК е отменен Нотариален акт №47, том , рег. №*, дело №*/2018 г. на нотариус *, с район на действие РС Нови пазар, до размер на 24/288 идеални части от описания в него имот.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. №8900/19.12.2018 г., депозирана от С.К.С. чрез процесуалния му представител адв. Т.М. в частта, в която се обжалва Решение № 377/30.11.2018 г., постановено по гр. д. 353/2018 г. по описа на РС Нови Пазар по допускане на делба на Поземлен имот с идентификатор 18188.25.2, четвърта категория, местност „*“, трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване- нива с площ 9 035 кв.м., при граници 18188.25.1, 18188.25.3,  18188.25.13, 18188.21.65 и 18188.25.64 и Поземлен имот с идентификатор 18188.27.4, четвърта категория, местност „***“, трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване- нива, с площ от 9 002 кв.м. при граници: 18188.27.7, 18188.27.5, 18188.27.36 и 18188.27.3 между Р.Н.А., с ЕГН ********** ***; Х.Х.А., с ЕГН ********** ***; Х.Ш.Е., с ЕГН ********** ***; Д. Д.Я., с ЕГН ********** ***; К.Д.М., с ЕГН ********** ***; Ф.Н.С., с ЕГН ********** ***; Н.  К.С., с ЕГН ********** ***; С.  К.С., с ЕГН ********** ***; А.К.С., с ЕГН ********** *** и Н.Ш.Ш., с ЕГН **********, с адрес ***, при квоти за Р.Н.А. - 36/288 ид. части; за Х.Х.А. - 32/288 ид. части; за Х.Ш.Е. - 37/288 ид. части; за Д. Д.Я. - 36/288 ид. части; за К.Д.М. - 36/288 ид. части; за Ф.Н.С. - 36/288 ид. части; за Н.  К.С. - 24/288 ид. части; за С.  К.С. - 24/288 ид. части; за А.К.С. - 24/288 ид. части и за Н.Ш.Ш. - 3/288 ид. части, както и в частта, в която се обжалва Решение № 377/30.11.2018 г., постановено по гр. д. 353/2018 г. по описа на РС Нови Пазар досежно отмяната на основание чл.537, ал.2 от ГПК на Нотариален акт №48, том , рег. №, дело №*/2018 г. на нотариус *, с район на действие РС Нови пазар до размер от 24/288 идеални части от описаните в него имоти, като ПРЕКРАТЯВА настоящото производството в тази част.

ОСЪЖДА С.  К.С., с ЕГН ********** *** да заплати на Р.Н.А., с ЕГН ********** *** сумата от 360 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

В необжалваната част решението е влязло в законна сила.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:     1.                    

 

 2.

 

На основание чл.236, ал.3 от ГПК решението не може да бъде подписано от втория член на състава, тъй като отсъства поради ползването на едногодишен отпуск по КТ, считано от 09.04.2019г.

Председател на ОС Шумен:

17.04.2019г.                                                              /София Радославова/