Р Е Ш Е
Н И Е № 1168
гр.Пловдив,
17.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Гълъбова, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 1422/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на З.К.В.,
чрез адв. И.М. срещу решение № 1545/23.04.2019г. по гр.д. № 18691/2018г. на
Пловдивски районен съд, VІІІ граждански състав. С обжалваното решение са
отхвърлени предявените
от З.К.В. против “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр. Пловдив обективно
съединени искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, чл.55, ал.1 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД – за признаване за установено по отношение на ответното дружество,
че жалбоподателят В. не му дължи сумата 818,73 лева по фактура №
**********/20.12.2017г. „оригинал“ за допълнително начислена електрическа енергия
за периода от 27.06.2018г. до 25.09.2018г., както и да осъди ответното дружество
да му заплати сумата 818,73 лева, като заплатена от ищеца на ответника без
основание, заедно със законната лихва върху тази сума от 20.11.2018 г. до
окончателното й изплащане, като неоснователни и недоказани.
Решението се обжалва изцяло.
Предявен е иск от жалбоподателят В. с правна квалификация чл.55 ал.1 от ЗЗД срещу жалбоподателя „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД за връщане на платени без основание 818,73 лева по
фактура № **********/20.12.2017г. „оригинал“ за допълнително начислена
електрическа енергия за периода от 27.06.2018 г. до 25.09.2018 г.
Жалбоподателят З.В. навежда доводи за неправилност, незаконосъобразност на решението и
постановено при неотчитане на събраните по делото доказателства, тяхната тежест
и тяхното значение. Сочи се, че Районният съд неправилно е приел, че
законодателят е допуснал и въвел отклонение от установения в чл. 82 от ЗЗД принцип
за виновния характер на договорната отговорност. Неправилно е приел, съобразно
практиката на Върховен касационен съд, че съществува законово основание за
доставчика на ел. енергия да коригира едностранно сметки на потребителя за
дълъг период от време и не е обсъдил процедурата по съобщаване на резултатите
от проверката от дружеството на жалбоподателя. Иска се отмяна на решението и
уважаване на предявените искове. Претендират се разноските по делото.
Подаден е в срок отговор на
въззивната жалба от въззиваемото дружество, с който въззивната
жалба се оспорва, иска се оставянето й без уважение и потвърждаване на решението,
претендират се направените разноски в това производство.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти
граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите
на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния
срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
За да уважи иска РС Пловдив е
приел, че с констативен
протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №
447459/25.09.2018 г. е констатирано, че е открит кабел, който е вързан преди
електромера и е под напрежение, но в момента на проверката е без товар и след
тази констатация кабелът е бил отрязан – поради което на 22.10.2018 г. е било
изпратено писмо до ищеца, че на основание чл.48, ал.2 и чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ ще
бъде коригирана сметката му за електрическа енергия за периода от 27.06.2018г.
до 25.09.2018г. за 90 дни и че допълнително начислената дължима сума следствие
на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството
електрическа енергия е на стойност 818,73 лева – за която сума (818,73 лева с
ДДС), ответникът е издал фактура № **********/22.10.2018г. „оригинал“ за
допълнително начислената електрическа енергия за периода от 27.06.2018 г. до
25.09.2018 г. – като на 20.11.2018 г. ищецът е заплатил тази сума на ответника.
На базата на тези фактически
доказани обстоятелства РС Пловдив е проявил изключителен правен усет и е приел,
че от СТЕ изготвена
от инж.В. С. се установява, че действително от месец март 2015 г. е налице
неправомерно присъединяване на кабел преди електромера, което е довело до
неизмерване на количеството потребена електрическа енергия, преминала по този
кабел, както и че измереното при корекцията от ответника количество
електроенергия е измерено и изчислено в съответствие с чл.48, ал.1, т.1, б.б и
чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ, което от своя страна е наложило според първоинстанционния
съд правният извод, че обективно съединените искове се явяват неоснователни и
недоказани поради това, че начислената и заплатена от ищеца стойност на
начисленото му служебно количество електрическа енергия поради неточното
измерване от електромера съвпада с действително дължимата. Тези изводи на РС
Пловдив са правилни и законосъобразни и следва да се потвърдят.
Неоснователно е твърдението на
жалбоподателя В., че Районният съд неправилно е приел, че законодателят
е допуснал и въвел отклонение от установения в чл. 82 от ЗЗД принцип за
виновния характер на договорната отговорност. Точно такова отклонение е
допуснал законодателят, като е въвел обективна и безвиновна отговорност в този
казус, касаещ дължимост на заплащане на потребена, но неплатена електрическа
енергия. За тези правоотношения настъпили след 16.11.2013г. новата съдебна
практика на ВКС е отразена в решение №111/17.07.15г. по т.д.№1650/14г. на I т.о., решение №118/18.09.17г. по т.д.№ 961/16г. на IІ т.о. и
решение №115/20.09.17г.
по т.д.№1156/16г. на I т.о. Според тази практика крайният
снабдител на електрическа енергия не е длъжен да доказва виновно поведение на
абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено
преизчисление на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията
на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, направени със Закона за
изменение и допълнение на ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г./,
и след влизане в сила на Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/, обн. ДВ, бр. 98/2013г., в сила от 16.11.2013г. Ето защо
неоснователни са основните доводи на жалбоподателя за регламентирания виновен характер на договорната
отговорност по чл.82 от ЗЗД и за това, че в действащото право не съществува
законова норма признаваща възможността за последваща промяна на сметката за ел.
енергия.
Неоснователно е твърдението на
жалбоподателя В., че РС Пловдив не е
обсъдил процедурата по съобщаване на резултатите от проверката от дружеството
на жалбоподателя В.. В казуса потребителят е бил уведомен за извършената му
корекция на сметката, както това е изискано от законодателя в чл.98а от ЗЕ. В
настоящия казус това е безспорен факт, които дори не се нуждае от доказване,
защото самия ищец с исковата си молба твърди, че е бил информиран за корекцията
на сметката с процесната фактура и я е платил. Тоест изобщо не се оспорва
получаването на уведомлението за корекцията в сметката преди завеждането на
настоящия иск. Уведомяването е едностранно волеизявление
/волеизявление на субект на правото насочено към пораждане на определени правни
последици/. За
него по силата на чл.44 от ЗЗД съответно
приложение намират правилата на договорите в случаите, в които законът допуска
те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения. Ето защо при
съответното приложение на чл.14 ал.1 от ЗЗД следва да се приеме, че
уведомлението се смята успешно получено в момента, в който то достигне /се получи/
от своя адресат. А в казуса по този въпрос
за успешно полученото уведомление от клиента за корекцията на сметката няма
изобщо правен спор.
Ако се очаква електроразпределителното дружество да
изпрати съобщение до клиента и да не
фактурира тази сума в своето счетоводство, а да очаква клиента или да се
съгласи с тази сума или да я оспори и след това да започнат преговори между
страните докато стигнат до съгласие колко се дължи или изобщо дължи ли се
такова плащане, то това е начало на преговори и плащането вече ще се дължи на
база постигната договорка между страните. Това обаче не е необходимо защото
законът /чл.98а ал.6 от ЗЕ/ както вече се посочи дава право на крайния
снабдител с ел. енергия едностранно да извършва корекция на сметката на
клиента, като го уведомява за този вече осъществен от него правен акт /фактурирана
е дължимата сума в счетоводството/ и да очаква плащане на тази сума. Ако
клиента смята, че тази сума не се дължи, той може да се защити с иск по
съществото на дължимостта на корекцията, а именно има ли или не неизмерена,
неправилно измерена ел. енергия по определени причини. Следва да се има предвид
и решение № 124/18.06.2019г. по гр.д. №2991/2018г. на ВКС, ІІІ г.о., което
приема, че дори да е налично подобно нарушение, а то според съда не е налично,
то не може да служи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато
това задължение се установява по съдебен ред. Ето защо обжалваното решение е правилно
и следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото право на разноски се
поражда в полза на страната взела участие в него, съразмерно на уважената,
респективно отхвърлената част от предявената претенция. В полза на въззиваемото
дружество следва да се присъдят разноски на основание чл.78 ал.8 от ГПК. Такива по делото се доказаха реално направени 150
лева за юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл.25 ал.1
Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ
и чл.78 ал.8 от ГПК. Мотивиран така съдът.
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
1545/23.04.2019г. по гр.д. № 18691/2018г. на Пловдивски районен съд, VІІІ
граждански състав.
ОСЪЖДА З.К.В., ЕГН ********** *** със
съдебен адрес:*** – Дом „В. Левски“, ет.1, офис №15, адв. И.М. да заплати на
“ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. “Христо Данов” № 37 сумата от 150 лева за разноски,
направени пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.