Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 20.11.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 6903 по описа на ВРС за 2019 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано искова
молба на С.Г.К., ЕГН **********, адрес: *** срещу „А.2.“ ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление:***, к.к. „****, с която са предявени обективно
съединени искове, както следва: 1) иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване
на извършеното със Заповед № 0007/05.03.2019г. на управителя на ответното
дружество уволнение за незаконно и неговата отмяна; 2) иск по чл.344, ал.1, т.2
от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди уволнението
длъжност „технолог“; 3) иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за заплащане на сумата
от 3119,80 лева, представляваща обезщетение
за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 06.03.2019г.
до 06.09.2019г.; 4) иск по чл.224, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 1106,60
лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
периода от м. ноември 2015г. до м. ноември 2018г.
В исковата молба са изложени твърдения,
че ищцата е работила при ответното дружество по силата на трудов договор №
6/27.06.2013г., като е заемала длъжността „технолог“ с място на изпълнение на
трудовите си задължения в Цех за производство на имитиращ хайвер в гр. Разлог.
От м. ноември 2015г. ищцата излязла в отпуск по болест, а впоследствие и по
майчинство. На 31.01.2019г. чрез куриер на „Спиди“ й било връчено Предизвестие
№ 001/18.01.2019г. за прекратяване на трудовото правоотношение. След изтичане
на 30 дни поради съкращаване на една щатна бройка „технолог“ със Заповед №
007/05.03.2019г. бил прекратен трудовият й договор. Заповедта не й била връчена
по надлежния ред за запознаване. Ищцата
твърди, че заповедта е незаконосъобразна, като при постановяването й са
допуснати съществени нарушения на материалния закон. Сочи се, че към
05.03.2019г. не е налице съкращаване в щата. Длъжността „технолог“ е единствена
щатна бройка в щатното разписание на ответника. Не е извършен подбор между
няколко лица. Твърди допуснати нарушения и на процесуалния закон – заповедта не
й е връчена по надлежния ред, а за същата е разбрала от Инспекцията по труда.
Поради факта, че не е получила заповедта ищцата не можела да се регистрира като
безработна в „Бюрото по труда“. Брутното трудово възнаграждение, което е
получила за пълен отработен месец преди да излезе в отпуск било в размер на
533,30 лева. В заповедта за уволнение й била начислена сумата от 1106,60 лева
за неизползван платен годишен отпуск, която не й била заплатена.
В законоустановения срок ответникът не
е депозирал писмен отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от трудов договор № 6/27.06.2013г. и ищцата е
била в трудово правоотношение с ответника, като е заемала длъжността „технолог“,
на 8 часов работен ден с основно месечно трудово възнаграждение от 550 лева и
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в
размер на 0,6 % за всяка година трудов стаж при същия работодател.
С предизвестие № 1/18.01.2019г. от страна на отвтеното
дружество ищцата е уведомена, че във връзка със съкращаване на щата, съгласно
утвърдено щатно разписание на „А.2.“ ООД в сила от 22.10.2018г. (съкращаване на
една щатна бройка за длъжността „техолог“)
след изтичане на срок от 30 дни, трудовото й правоотношение ще бъде
прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ.
От писмо до ищцата от Дирекция „Инспекция по труда“ –
Варна става ясно, че трудовият договор на ищцата с ответното дружество е
прекратен със Заповед № 007/05.03.2019г.
От ищцата е представено удостоверение с изх. №
08/01.09.2015г., издадено от ответното дружество, от което е видно какви
трудови възнаграждения е получила в периода от м.09/2014г. до м.08./2015г.
При така установените фактически обстоятелства
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените кумулативно обективно съединени искове
черпят правното си основание от разпоредбите на чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ и са процесуално допустими.
По исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ
Съгласно правилото за разпределение на
доказателствената тежест ищцата следва да докаже твърденията си, че между
страните валидно е възникнало трудово правоотношение, което е прекратено с
процесната заповед, че е останала без работа поради незаконното уволнение,
както и размера на претенцията си за обезщетение за оставане без работа и за
неизползван платен годишен отпуск. Ответникът следва да докаже, че
законосъобразно е упражнил правото си на уволнение.
Безспорно се установи по делото, че ищцата е работила
по трудово правоотношение при ответника, като е заемала длъжността „технолог“. От писмените доказателства се
установява и че трудовото правоотношение е прекратено със Заповед №
007/05.03.2019г. поради съкращаване в щата след изпратено до ищцата
предизвестие.
Ответникът не е ангажирал доказателства съгласно
разпределената му доказателствена тежест досежно законосъобразното упражняване
на правото да прекрати трудовото правоотношение. Не са ангажирани доказателства
нито във връзка с промяната в щатното разписание, нито дали е правен подбор с
други лица. В този смисъл съдът намира, че предявените искове по чл.344, ал.1,
т.1 и т.2 от КТ са основателни и следва да бъдат уважени.
Искът по чл.344, ал.1, т.3 от КТ от
своя страна се явява недоказан. Действително е налице незаконно уволнение, но
ищцата е следвало да докаже, че е останала без работа в посочения от нея период
след уволнението. Същата не е ангажирала доказателства в тази насока. На
следващо място, недоказан се явява и размера на евентуално дължимото й
обезщетение. Не е установен релевантния в случая размер на брутно трудово
възнаграждение за пълен отработен месец, предхождащ месеца на уволнението.
Ищцата твърди, че последният й пълен отработен месец е бил преди да излезе в
майчинство, като абсолютно неясно по делото е кога това се е случило. Сочи
размер от 553,30 лева и представя като доказателство за същия удостоверение с
изх. № 08/01.09.2015г. (л.13 от делото). Видно от същото удостоверение, възнаграждение
в размер на 553,30 лева ищцата е получавала за месеците 01, 02, 03 и 04.2015г.
След това обаче е продължила да получава трудови възнаграждения до м.08.2015г.,
вкл., които са в различен размер. По изложените съображения съдът намира, че
искът по чл.344, ал.1, т.3 от КТ се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Съдът намира, че при обективно съединяване на искове
по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ и иск по чл.224, ал.1 от КТ винаги е налице
евентуалност на претенциите, доколкото резултатите от уважаването на двата иска
взаимно се изключват. При уважаване на иска за отмяна на незаконно уволнение
последиците от прекратяването на трудовото правоотношение отпадат, а след
възстановяването на ищеца на работа, неизползваният платен годишен отпуск вече
не може да се компенсира с пари, а следва да бъде използван от работника по
предназначение. Основна предпоставка за уважаване на иска по чл.224, ал.1 от КТ
е трудовото правоотношение на бъде прекратено. В този смисъл и предвид, че
ищцата е заявила само и единствено обективно съединяване на исковете, без да
посочи дали е кумулативно или евентуално, съдът приема с оглед предмета на
претенциите, че искът по чл.224, ал.1 от КТ е заявен в условията на
евентуалност на исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, а именно в случай,
че същите бъдат отхвърлени. Доколкото в настоящия случай исковете са уважени,
съдът намира, че не следва да се произнася по заявената от ищцата претенция по
чл.224, ал.1 от КТ
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на ВРС в размер на 160 лева (по
80 лева за исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ).
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на С.Г.К., ЕГН **********, адрес: ***,
извършено със Заповед № 007/05.03.2019г., на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА С.Г.К.,
ЕГН **********, адрес: *** на заеманата преди уволнението длъжност „технолог” в
„А.2.“ ООД, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.Г.К., ЕГН **********,
адрес: *** срещу „А.2.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***,
к.к. „**** иск за заплащане на сумата от 3119,80 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение за периода от 06.03.2019г. до 06.09.2019г., на основание
чл.344, ал.1, т.3 от КТ.
ОСЪЖДА „А.2.“ ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление:***, к.к. „**** да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 180 лева
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: