РЕШЕНИЕ
№ 49
гр.
Пирдоп, 24.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- ПИРДОП,
трети състав, в публичното заседание, проведено на двадесет и четвърти юни две
хиляди и двадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при
участието секретаря П. Александрова, сложи за разглеждане докладваното от
съдията Паралеева АНД № 78 по описа на съда за
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано
е по жалба на И.В.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***,
подадена чрез упълномощения адв.П.Н. от САК, срещу Наказателно постановление №
1-5/22.04.2020, издадено на 29.04.2020 г. от началника на РУ-Пирдоп при ОДМВР-
София, с което на основание чл.38 от Закона за националната система за спешни
повиквания с единен европейски номер 112 /ЗНССПЕЕН 112/ на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер 2000 лв. за нарушение,
изразяващо се в това, че на 17.03.2020г. в 14.10 часа от с.Антон, след като се
представил с друго име, е подал неверен и заблуждаващ сигнал чрез РЦ 112, че в
местността „Дирин дол“, в близост до язовир „Душанци“ има лица, които си правят
пикник, нарушавайки забраната относно Ковид-19.
Жалбоподателят
твърди, че не е налице съответствие и пълно единство между обстоятелствата по
извършване на нарушението, описанието на нарушението и нарушените законови
разпоредби, като не са спазени изискваният на чл.42 и чл.57 ЗАНН при съставяне
на Акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и издаване на
Наказателното постановление /НП/. В жалбата е направен анализ на разпоредбата
на чл.3, ал.1 от приложения в случая ЗНССПЕЕН 112, която определя кога е
допустимо да се използва спешен номер 112, във взаимовръзка с разпоредбата на
чл.28 от същия нормативен акт, която пък въвежда изрична забрана за определено
поведение на гражданите при и по повод използването на ЕЕН 112. В случая се
твърди, че вмененото на жалбоподателя деяние не е индивидуализирано в
достатъчна степен и не съдържа конкретно посочени действия и поведение,
осъществяващи състава на приетото за извършено административно нарушение,
неправилно квалифицирано със санкционната норма на чл.38 ЗНССПЕЕН. Не бил конкретизиран в достатъчна
степен подаденият сигнал, което ограничавало преценката дали подаденото
съобщение, по начина, по който е описано в НП, съдържа невярна или заблуждаваща
информация. НП не притежавало необходимото съдържание относно установеното
деяние като конкретно поведение на извършителя, индивидуализирано в
изпълнителната си форма и с конкретни съставомерни елементи, съответстващи на
фактическия състав на словесно описаното деяние, чиято правна квалификация
изпълва материалноправната норма на чл.28, ал.1, предл.3 ЗНССПЕЕН 112. Липсвали
конкретни твърдения за осъществени обективни елементи, които са съставомерни
признаци от обективна страна на състава на административната норма, която е
нарушена. Така било допуснато съществено нарушение във формата на НП, което се
счита за достатъчно основание за отмяна на НП. Съдържанието на сигнала се
твърди, че е изложено пестеливо и лаконично, като релевантно било съдържанието
на съобщението, а не авторството на лицето, което го подава. Акцентира се на
твърдението за неправилна квалификация на деянието със санкционната норма на
чл.38 ЗНССПЕЕН 112, вместо приложимата материалноправна норма на чл.28, ал.1,
предл.3 ЗНССПЕЕН 112, макар и в санкционната норма да се цитира въведената
забрана. Сочи се, че не е направено разграничение дали сигналът е неверен или
заблуждаващ, предвид че чл.38 ЗНССПЕЕН 112 поставял изискване за
разграничаването им чрез алтернативно ангажиране на административно-наказателната
отговорност на дееца. Така описаните в жалбата нарушения се сочи, че са от
категорията на съществените, тъй като ограничават пряко правото на защита на
жалбоподателя. Иска се от съда да отмени обжалваното НП като неправилно и
незаконосъобразно.
В
съдебното заседание жалбоподателят не се явява, но се представлява от
упълномощения адв.П.Н. от САК, която поддържа жалбата. Адв.Н. моли съда да
постанови решение, с което да уважи жалбата и да отмени наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно по подробно изложените доводи
и съображения от жалбата, които не се променяли от събраните доказателства.
Установено било, че НП е издадено при нарушение на процесуалния и материалния
закон. Адв.Н. сочи, че от разпитите на свидетелите не се установява, че
проверката е била извършена на точното място, посочено в сигнала и нито един от
полицейските служители, осъществили проверката, не е установил по убедителен
начин, че е установена действително такава местност – „Дирин дол“, която е
посочена като място на извършване на нарушението. Не се установявало сигналът
да е подаден като неверен, още по-малко – като заблуждаващ и поради това адв.Н.
счита за недоказани предпоставките за ангажиране на наказателната отговорност
на жалбоподателя и моли НП да бъде отменено. Допълва, че по никакъв начин не
може да се направи връзка между титуляр по договор за предоставяне на
комуникационна услуга със съответен номер, с лицето, което е посочено за
нарушител, а снетите обяснения не могат да се тълкуват като признание.
Въззиваемата страна РУ-Пирдоп, както и РП-Пирдоп не
изпращат представител в съдебното заседание и не ангажират становище по жалбата.
Съдът, след като подложи
на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 17.03.2020 г. около 14.02 ч. от телефонен номер **********, с титуляр И.В.Х. е подаден сигнал чрез "РЦ
112"-София за това,
че в местността „Дирин дол“, пред язовира в с.Душанци, 10
човека са се събрали до един фургон и пият, нарушавайки забраната, свързана с „Covid-19“. Подателят на сигнала се представил с имената Юхан
Петров. Сигналът бил препратен по компетентност на РУП-Пирдоп, от където от
дежурната част, обслужвана към съответния
ден и час от мл.оперативен дежурен Х.Н.Ю., възложили
на служителите
на РУП-Пирдоп – И.А.Б. и Н.П.Н. проверка
на сигнала.
Полицейските
служители Б. и Н. се отзовали и отишли незабавно на язовир „Душанци“, като
обиколили целия язовир, без да установят такива лица, за които се
сигнализирало. Тогава уведомили дежурния оперативен, че не установяват никакви
лица в района на Язовира, при което той направил опит да се свърже с телефонния
номер, от който е подаден сигналът. Вдигнало лице, чието поведение
свидетелствало за нетрезво състояние и което не си казало името и не потвърдило
подадения сигнал, а затворило телефона. При последващ опит за връзка, лицето не
вдигнало.
Впоследствие
било установено кой е титуляр на телефонния номер, от който е подаден сигналът,
а именно: И.В.Х. ***, от когото са снети обяснения и в тях той потвърдил, че е
подал съответния сигнал.
Към
датата на подаване на сигнала – 17.03.2020г. в Република България, с решение на
Народното събрание от 13.03.2020г. било обявено „Извънредно положение“ във
връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението
на Covid-19 на територията на страната. Със заповед №
РД-01-124/13.03.2020г. на Министъра на здравеопазването са преустановени
всякакви групови събирания и форми на дейност.
На жалбоподателя И.В.Х. на 22.04.2020 г. от свидетеля И.А.Б.- полицейски инспектор при РУ-Пирдоп, е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
1-5 за подаване на неверен
и заблуждаващ сигнал
на телефон 112. На същата
дата АУАН бил подписан и препис бил връчен на жалбоподателя. Въз
основа на съставения акт, началникът на РУ-Пирдоп издал и обжалваното
наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя административно наказание
глоба в размер на 2000 лв. на основание чл.38
ЗНССПЕЕН112.
Горната
фактическа обстановка се установи от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, а именно: АУАН № 1-5/22.04.2020 г., издаден от
ПИ И.Б.; докладна записка до началника на РУ-Пирдоп, изготвена от ПИ И.Б.;
сведение, снето от И.В.Х.; справка от АИС „Български документи за самоличност“
за лицето И.В.Х.; извадка от книгата за регистрирани сигнали в РУ-Пирдоп;
докладна записка от мл.експерт при ОДЧ РУ-Пирдоп Х.Ю. ***; 3 бр. справки от
мобилните оператори; писмо от Районен център 112- София към Дирекция
„Национална система 112“; свидетелски показания на полицейските служители И.А.Б.,
Х.Н.Ю. и Н.П.Н..
Административнонаказателното
производство е образувано със съставяне на АУАН №
1-5/22.04.2020 г., издаден от ПИ И.Б., в присъствието на свидетелите-очевидци Х.Н.Ю.
и Н.П.Н., както и в присъствието на соченото за нарушител лице- И.В.Х.. В акта
е описано, че същият е съставен срещу И.В.Х. за това, че на 17.03.2020г., в
14.10 часа от с.Антон, след като се представил с друго име, е подал неверен и
заблуждаващ сигнал чрез РЦ 112, че в местността „Дирин дол“, в близост до
язовир Душанци, има лица, които си правят пикник, нарушавайки забраната относно
Ковид-19, видно от преписка №347р-250/18.03.2020г. на РУ-Пирдоп. Като нарушена
разпоредба е посочен чл.38 ЗНССПЕЕН112. Актът е подписан от актосъставителя и
свидетелите, както и от нарушителя И.Х., който се е подписал и на разписката,
че е получил препис от акта. В графата за обяснения и възражения соченото за
нарушител лице е вписало, че няма такива.
Към
цитираната в АУАН преписка №347р-250/18.03.2020г. на РУ-Пирдоп, приложена към
административнонаказателната преписка, се отнасят два броя докладни записки до
началника на РУ-Пирдоп и сведение от И.В.Х.. В докладните записки свидетелите Б.
и Ю. са описали това, което заявиха в показанията си непосредствено и пред
съда, а именно: как са се развили събитията, свързани с процесния случай.
Сведението е снето от И.В.Х. на 22.04.2020г. – в деня, в който му е съставен
АУАН, като в него лицето е записало: „На 17.03.2020г. бяхме 4 лица в местността
Браткеве“ и се черпехме. По едно време се скарахме и аз им казах, че ще се
обадя на полицията да дойде. След време се обадих на тел.112 и им казах, че има
хора в местността Дълбочица и пият, след което затворих телефона. Може да съм
казал още нещо, но не си спомням в момента. Извинявам се за постъпката си.“
Това сведение лицето И.В.Х. е написало саморъчно и се е подписало за верността
му.
От
писмо УРИ: 105810-216/08.06.2020г., получено в съда от Районен център 112-
София се установява, че на 17.03.2020г. в 14.02 ч. от лице, което се представя
като Юхан Петров, от телефонен номер ********** е получено обаждане към телефон
за спешни повиквания 112. В разпечатката от системата за спешни повиквания, в
графа „Информация“ е записано: „местност Дирин дол, пред язовира, Covid-19; Съобщава, че 10 човека са се събрали до един фургон и
пият“.
В
извадката от книгата за сигнали на РУ-Пирдоп е записано, че на 17.03.2020г., в
14.10 часа от тел.112 чрез ОДЧ-София е подадена информация, че Юхан Петров
съобщава за 10 лица на пикник до фургон на Душанския язовир, нарушаващи
забраната за Ковид-19. Посочен е номер на подателя на сигнала, а именно:
**********.
В
хода на делото са изискани справки от 3-те мобилни оператора, действащи на
територията на Република България, а именно: „А1 България“ ЕАД, „БТК“ ЕАД и
„Теленор България“ ЕАД дали имат абонат, използващ телефонен номер ********** и
името на лицето. С писмо от „Теленор България“ ЕАД изх. №5676/08.06.2020г.
съдът е уведомен, че мобилен номер ++359********* е собственост на И.Х.В., ЕГН: **********,
в периода от 22.08.2017г. до момента. Същото се установява и от справката АИС
„Български документи за самоличност“, както и адресът на лицето в с.Антон.
В
хода на делото са разпитани като свидетели и тримата полицейски служители, посочени
в АУАН, имащи отношение по случая.
Актосъставителят
И.А.Б., работещ като „младши полицейски инспектор“ в РУ-Пирдоп разказва за
случая, че получили сигнал от дежурния в РУ-Пирдоп- Х.Ю., който съобщил, че
лице, представящо се с името Юхан Петров, е подало информация за това, че в
местността „Дирин дол“ има група хора, която нарушава мерките за сигурност във
връзка с разпространението на „Ковид-19“. Същият бил в нетрезво състояние и се
държал малко арогантно. Свидетелят твърди, че с колегата му Н. отишли да
обиколят района, но никъде не видели такава група. След това чрез телефонния
номер установили кой е подал сигнала и лицето било извикано да даде сведения.
Лицето заявило пред свидетеля, че са пили някъде и той е подал информацията,
като вероятната причина според свидетеля за това действие е употребата на
алкохол. Запитан къде точно са извършили обход, свидетелят отговаря, че са
ходили на много места около язовира, който е голям и няма как да се обиколи
целият, но минали по стената и по черните пътища около язовира. Не е сигурен
дали има такава местност „Дирин дол“. Според свидетеля компанията, за която е
съобщено в сигнала, е именно компанията на подателя на сигнала, с която е бил
във въпросния ден, но той не е посочил при снемане на сведенията имена на други
лица, с които е бил.
Свидетелят
Х.Н.Ю., работещ като „младши оперативен дежурен“ в РУ-Пирдоп заявява, че процесния
сигнал го е получил от тел.112 чрез ОДЧ-София, не от лицето директно. От там
предали сигнала, според който лице, представящо се за Юхан Петров, е подал
сигнал, че група лица нарушават тогавашната забрана за събиране на открити
места относно „Ковид-19“ и е възмутен от събирането, като се били събрали в
някаква местност „Дирин дол“, която била близо до язовир „Душанци“. Свидетелят
си спомня, че датата на сигнала е била 17.03.2020г. Твърди, че разпоредил на
„мл. районен инспектор“ И.Б. да обиколи района на язовир „Душанци“ и да провери
дали има такива хора, като за сигнала уведомил и своя началник. След като
колегите му обиколили района, му казали, че няма такива лица и той, в
качеството си на дежурен, се опитал да се свърже с телефона, който му бил
предоставен от ОДЧ-София. Вдигнало му лице, което по начина, по който говорело,
си личало, че е употребило алкохол и около него имало други лица, които си
говорели и се смеели. От проведения разговор станало ясно, че човекът „едва ли
не си търси някой, с който да си приказва“ /цит./. Питал го как се казва и за
самия сигнал, но отсреща се чувал само смях. След това се опитал пак да звънне,
но никой не вдигнал. Впоследствие, по разпореждане на началника, била изготвена
докладна записка за съставянето на АУАН. Според свидетеля Ю. той нямало как да
разбере с кого разговаря по телефона, тъй като лицето не се представило, но от
ОДЧ-София казали, че когато те са записали сигнала, лицето се е представил като
Юхан Петров. Свидетелят сочи още, че разпореждайки проверката, е подал като
място местността „Дирин дол“, която той самият не знае къде е, но счел, че колегите
му могат да срещнат някой местен човек и да попитат къде се намира тази
местност и дали въобще съществува. Сочи, че той е съставил докладната записка,
като проверката след това е извършил И.Б..
Разпитан
е като свидетел и „младши експерт“ към РУ-Пирдоп Н.П.Н., който потвърждава, че
е бил свидетел по АУАН, съставен на 22.04.2020г. срещу И.В.Х.. На въпросната
дата били в РУ-Пирдоп, като ги изпратили на сигнал за нарушаване на
епидемиологичната обстановка на язовир „Душанци“. Отишли той и колегата му И.Б.,
за да обиколят района с патрулен автомобил. Не установили да има лица някъде
там. След това колегата му върнал повторно и трето обаждане към дежурния и му
казал, че не виждат лица в нарушение. След това дежурният им казал, че лицето,
което се е обадило, вече не му вдига телефона.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите като обективни и добросъвестно поднесени
от лица със служебно качество.
Гореизложените от свидетелите факти са описани
систематизирано и са отразени по същия начин и в докладните записки, подадени
от свидетелите И.Б. и Х.Ю. ***.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата
е допустима, като подадена в срока по чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на
07.05.2020 г., а жалбата е входирана на 14.05.2020 г.) от легитимирано лице
(соченото за нарушител) против подлежащо на обжалване пред съд наказателно постановление.
Съдът, в контекста на
правомощията си на съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно
законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление,
без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно,
като не е издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон.
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН от служител на РУ- Пирдоп към ОДМВР-София, като със заповед на Министъра
на вътрешните работи от 2016г. е определено,
че полицейските органи към областните дирекции на МВР (каквито се явяват и
полицейските служители към РУП към ОДМВР София) могат
да съставят
актове за установяване на административни
нарушения, свързани с ползване на единен информационен номер 112 не по
предназначение, както и за предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и
сигнали. Определените държавни служители са оправомощени да извършват проверки,
да изискват документи, включително данни за идентифициране на гражданите,
извършили административни нарушения по ЗНССПЕЕН
112. Представена е и заповед рег. №2798/25.11.2011г.
на директора на ОДМВР-София, с която е оправомощил началниците на РУП при
ОДМВР-София да издават наказателни постановления по ЗНССПЕЕН 112.
С
горецитираните заповеди е делегирано правомощие на актосъставителя и началника
на РУ-Пирдоп да съставят актове за установяване на административни нарушения и
да издават наказателни постановления по ЗНССПЕЕН112, поради което спорните АУАН
и НП се явяват издадени от компетентни органи.
Следва
да се отбележи, че наказателното постановление, от което се поражда
отговорността за жалбоподателя, е било издадено при спазване на изискванията на
чл.57 ЗАНН и с реквизитите, посочени в него. Препис от наказателното
постановление е връчен на нарушителя, както повелява чл.58, ал.1 ЗАНН. Актът за
установяване на административно нарушение също съдържа изискуемите реквизити,
съобразно чл.42 ЗАНН, съставен е в присъствието на нарушителя и двама свидетели
(които са и очевидци на установяване на нарушението), като е подписан от същите
лица и от самия актосъставител.
Не
може да бъде споделено становището на процесуалния представител на
жалбоподателя, че е налице допуснато процесуално нарушение на чл.42 и чл.57 ЗАНН и че административното нарушение не е индивидуализирано. Налице са всички
реквизити на АУАН и НП. Индивидуализацията на нарушението изисква посочване на
време, място и описание на самото нарушение, които в случая фигурират в АУАН.
Описано е какво гласи и самият подаден сигнал на тел.112. Така направеното
описание е в достатъчна степен индивидуализиращо и от него се установява с
какво деяние е обективирано нарушението.
Наведено
е възражение за неправилна квалификация на деянието. В действителност
цитираният в жалбата чл.28 ЗНССПЕЕН 112 въвежда нормативната забрана за ползването
на ЕЕН 112 не по предназначение,
автоматичното му избиране от електронни устройства, с изключение на
„eCall" повикванията и пускане на предварително записани съобщения, както
и за предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ. Чл.38 ЗНССПЕЕН 112 обаче също
възпроизвежда правилото за поведение, чието нарушение би се явило наказуемо,
като ал.1 на чл.38 конкретизира, че санкцията, предвидена там, се налага спрямо
лице, което предава чрез ЕЕН 112 неверни или заблуждаващи
съобщения и сигнали за помощ.
Санкционната норма не е препращаща към самото правило за поведение, а го
съдържа в себе си, като по този начин се явява и материалноправна норма. Няма пречки една и съща норма да е едновременно и нарушената и
санкционната такава, защото в структурата на повечето правни норми са включени три
специфични елемента: хипотеза, диспозиция и санкция,
каквито впрочем са и нормите на НК. В хипотезата
се съдържат условията и предпоставките, при настъпването на които съответната
норма ще бъде приложима. Диспозицията съдържа самото правило за поведение на
правните субекти. В нея са определени правата и задълженията,
адресирани до субектите на правото, неизпълнението на
които може да е административно нарушение. А санкцията посочва неблагоприятните
последици
/наказанията/,
които могат да настъпят за субекта, в случай, че поведението му противоречи на правните предписания, т.е. не
изпълнява правната норма. Разпоредбата на чл.38, ал.1 ЗНССПЕЕН 112 не
е само санкционна норма. Тя не препращаща
към друга норма, съдържаща конкретно материално
правило за поведение, а в себе си инкорпорира
диспозиция с посочено материално
правило за поведение, неспазването на което е възведено като административно
нарушение, наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред. Ето защо, възражението,
че не е посочена нарушената материалноправна
норма е неоснователно. Освен това в АУАН и НП
е цитиран и чл.28 ЗНССПЕЕН 112, с което един вид е осъществено препращане
към забраната, съдържаща се там.
Спазени
са сроковете, предвидени в ЗАНН за издаване на НП. Нарушението е от
17.03.2020г., АУАН е издаден на 22.04.2020г., а НП е от дата 29.04.2020г.,
поради което съдът намира, че издаването на санкционния акт е осъществено в
рамките на сроковете по чл.34, ал.3 ЗАНН и чл.52 ЗАНН и след като
административнонаказващият орган е изчакал изтичането на законоустановения
3-дневен срок за възражения, закрепен в чл.44, ал.1 ЗАНН, в който обаче
възражение не е постъпило. Под наказателното постановление е записан №1-5/22.04.2020,
което обаче не означава, че то е издадено на 22.04.2020г., а вероятната причина
за избрания подход е идеята НП да носи същия номер както АУАН. В НП обаче
изрично е посочено, че същото е издадено на 29.04.2020г.
Във фактическите си рамки и в правните изводи процесното НП
съответства на съставения АУАН, като фактическите положения, приети
за установени от административнонаказващия
орган, са установени в рамките и на
настоящото производство.
Има известно разминаване между часа,
който РЦ 112- София посочват като момент на подаване на сигнала, а именно –
14.02 часа, а АУАН и НП са съставени за нарушение в 14.10 часа, като обаче,
преценявайки доказателствата, се налага изводът, че 14.10 е часът, в който
ОДЧ-София е подало сигнала към РУ-Пирдоп, поради което именно този час е вписан
в АУАН и НП.
Съдът,
с оглед преценката за законосъобразност от формална страна на обжалваното НП,
дължи преценка и на обстоятелството дали нарушението е извършено или не.
Безспорно
е установено от доказателствата по делото, че жалбоподателят
И.В.Х., на 17.03.2020 г. е позвънил на
тел. 112 със съобщение за група хора, намиращи се в района на
язовир „Душанци“. Независимо, че
лицето се е представило под друго име, и наказващият орган и съдът, чрез
справката от мобилен оператор, откри връзка между мобилния номер, от който е
подаден сигналът - ********** и наказаното лице – И.В.Х.. Същият е титуляр на
посочения номер. Вярна е констатацията на адв.Н., че фактът, че едно лице е
титуляр на определен телефонен номер, не означава, че именно то е използвало
номера. Същото лице обаче извънсъдебно (в сведение) е направило признание на
този факт, като дори е пояснило фактите около решението си и начина на подаване
на сигнала. Съдът не се съгласява с гледището, че снетите обяснения не могат да
се тълкуват като признание. Напротив – от тях се констатира, че лицето е
причастно към подадения сигнал. В случай, че не то беше подало сигнала, но е
титуляр на номера, от който е подаден сигналът, лицето бе длъжно да посочи на
кого е предоставило номера за ползване, за да се установи действителният извършител,
като твърдения и данни за друг ползвател на телефонния номер в случая няма.
Разпоредбата
на чл. 3, ал. 1 от Закон за Националната система за спешни повиквания с единен
европейски номер 112 /ЗНССПЕЕН 112/ сочи, че единният европейски номер 112 /ЕЕН
112/ се използва при необходимост от спешна помощ при различни рискове за
живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите.
Конкретният сигнал би могъл да се тълкува като сигнал, открояващ риск за
здравето и сигурността на гражданите, доколкото към 17.03.2020г., считано от
13.03.2020г., в Република България бе въведено „извънредно положение“,
включващо определени забрани за гражданите на страната, сред които събирането
на групи. Въвеждането на „Извънредно
положение“ в страната не бе самоцел, а начин да се предпази населението от
зараза, застрашаваща здравето и живота. В този смисъл, сигнали за нарушаване на
противоепидемичните мерки, няма пречка да бъдат подавани чрез тел. 112, стига
да не са неверни или заблуждаващи. Съгласно чл.
28, ал. 1 ЗНССПЕЕН 112 (редакция от брой 97 на ДВ от 2017г.), се забранява
ползването на ЕЕН 112 не по предназначение,
автоматичното му избиране от електронни устройства, с изключение на
„eCall" повикванията и пускане на предварително записани съобщения, както
и за предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, като в ал. 2 на същата разпоредба е посочено, че при нарушаване на
забраната по ал. 1 гражданите носят административно- наказателна отговорност по вид и размер, определени в Закона.
В настоящия случай
се касае за последната описана в разпоредбата на чл.28, ал.1 ЗНССПЕЕН 112 забрана, която е въведена и в ползвания от
административнонаказващия орган чл.38, ал.1 ЗНССПЕЕН
112, а именно: забрана за подаване на неверни и заблуждаващи
съобщения. От АУАН и НП се установява, че на соченото за нарушител лице е
вменена отговорност, че сигналът му е едновременно неверен и заблуждаващ. Няма
пречка според съда един сигнал да бъде квалифициран и по двата начина, както в
настоящия случай, и това да е законосъобразно, тъй като част от сигнала може да
въвежда в заблуждение, а друга част- да обективира невярно съобщение. Случаят е
именно такъв, доколкото подателят на сигнала се е опитал да заблуди
компетентния орган за самоличността си, посочвайки друго име, а не своето, което
пък е ясна индиция за намерението му да подаде неверен сигнал, като посочването
на друго име да препятства органа да установи реалния подател на сигнала.
Сигналът се явява и неверен, тъй като е бил надлежно проверен от двама
полицейски служители, които не са установили наличието на група хора. В
действителност свидетелите заявиха, че не знаят има ли и къде се намира
местност „Дирин дол“, която е съобщена в сигнала, но същите са извършили
обстоен обход на язовир „Душанци“ там, където е било достъпно. Изводът, че
сигналът е неверен, намира подкрепа отново в сведенията на самия жалбоподател,
който съобщава, че е заявил на полицейския орган, че има група лица в местност,
различна от местността, където той и неговата компания са се намирали, както и
че в неговата компания е имало 4 лица, а той е съобщил за 10. Очевидно е, че
целта му не е била да съобщи мястото, където неговата компания се е намирала,
тъй като същите са подлежали на санкция за неспазване на противоепидемичните
мерки. Откроява се като цел желанието на подателя на сигнала да ангажира
полицейското внимание, но не и да го насочи към реално нарушение и нарушители.
Тук съдът намира за нужно да упомене, че е изключително укоримо поведението на
жалбоподателя да ангажира полицейския ресурс по недопустим начин, при условие,
че същият е необходим на обществото, особено в извънредна и сложна ситуация,
като възникналата през месец март 2020г. в Република България. Не само, че
двама полицейски служители са осъществявали ненужна и безсмислена дейност,
обикаляйки язовир „Душанци“, но и са били откъснати от реалните си служебни
задължения, а подателят на сигнала, освен че е подал неверен сигнал, се оказва,
че е бил сам нарушител от категорията, за която е съобщил на полицията. С оглед
на това, извършеното от него нарушение по ЗНССПЕЕН
112 се явява нарушение, извършено с особена арогантност.
От
субективна страна деянието е извършено виновно,
с форма на вината пряк умисъл.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че
описаното деяние в АУАН и НП, което е и доказано извършено, съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение
по смисъла на чл. 6 ЗАНН и осъществява, както от субективна, така и от обективна страна състав на административно нарушение по
ЗНССПЕЕН 112, за което жалбоподателят основателно е бил санкциониран и му е вменена отговорност по чл. 38 ЗНССПЕЕН. Приложена
е правилната санкционна норма, в която размерът на наказанието глоба е
определен в рамките от 2000 до 5000 лв. На жалбоподателя е било наложено
наказание в предвидения нормативен минимум, като съдът счита, че предвид
характера и начина на извършване на нарушението, административнонаказващият
орган е имал основание да наложи и по-високо наказание, като обаче съдът не
може да ревизира наказването в насока на неговото увеличаване, поради което
следва наказателното постановление да бъде потвърдено с наказанието, което е
било приложено, а именно: глоба в размер на 2000 лв.
По
разбиране на настоящия съдебен състав и с оглед установената
фактология, свързана с
настоящия случай, нарушението не може да се квалифицира
като маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Предвид
изложеното, съдът намира, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а издаденото НП – да се потвърди като
законосъобразно.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1-5/22.04.2020,
издадено от Началника на РУ-Пирдоп на 29.04.2020 г., с което на основание
чл. 53 ЗАНН и чл.38 ЗНССПЕЕН 112 на И.В.Х.,
ЕГН: **********, с адрес ***, е наложена ГЛОБА в размер 2000 лв. за нарушение
на чл. 38 ЗНССПЕЕН 112, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд – София област в
14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: