РЕШЕНИЕ
№ 15855
гр. София, 20.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:...............
при участието на секретаря ...........
като разгледа докладваното от ............... Гражданско дело № 20231110155387
по описа за 2023 година
Предявен е иск по чл. 422 от ГПК.
Ищеца ............ със седалище и адрес на управление ........,
представлявано от ......... – изпълнителен директор, твърди в исковата
си молба, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение № 13268 от
11.05.2023 г. по ч.гр. д. № 9281 по описа за 2023 г. на СРС, като поради
подадено възражение от страна на ответницата за част от сумите счита, че за
него е налице правен интерес от установяване на вземането си по реда на чл.
422 от ГПК. В съдебно заседание искът се поддържа.
Ответницага Х. К. Д. с ЕГН **********, от .........., в срока
по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подала отговор, в който
изцяло оспорва исковете, позовава се на изтекла
погасителна давност, поради което моли исковете да
бъдат отхвърлени, като и бъдат присъдени направените
разноски.
Трето лице помагач на страната на ищеца - ........... със седалище и
адрес на управление ............ не изразява становище по предявените искове,
представя писмени доказателства, които са приети и приложени по делото.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за
1
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приетото и приложено като доказателство ч.гр. д. № 9281 по
описа за 2023 г. на СРС, на 22.02.2023 г. било депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата Х.
К. Д., за цитираните суми. В закрито разпоредително заседание, проведено
на 11.05.2023 г., по ч.гр. д. № 9281 по описа за 2023 г. на СРС, съдът уважил
искането и издал заповед за изпълнение против длъжницата. Така издадената
заповед била връчена на длъжницата на 05.06.2023 г., като същата в срока по
чл. 414 от ГПК депозирала възражение срещу заповедта за изпълнение по
отношение на част от присъдените суми, а именно:
170 лева главница за топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. –
31.10.2018 г., ведно със законната лихва върху същата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до изплащането на вземането.
20 лева мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия.
6, 33 лева мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 05.03.2020 г. – 30.01.2023 г.
С оглед подаденото възражение на ищеца бил даден срок по реда на чл.
415 от ГПК да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като
довнесе дължимата държавна такса, а по отношение на сумите, относно които
във възражението длъжницата Д. изрично е признала дължимостта им, и
доколкото в тази си част заповедта е влязла в законна сила съдът е разпоредил
да се издаде изпълнителен лист.
Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката (ЗЕ) в относимата му за
спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а
според § 1, т. 42 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ (обн. ДВ бр.
107/09.12.2003г., отменен с ДВ бр. 54/2012г., но в сила за процесния период),
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице -
собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Според чл.
150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
2
осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, които съгласно изричната
разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че
възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на
топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на
правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния
топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра
на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно
право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Ирелевантно за
наличието на това отношение и за възникването на задължения е дали
клиентът реално се е ползвал от доставената енергия, респективно дали е
обитавал имота. Доколкото ответницата оспорва качеството си на потребител,
следва първо да бъде изяснен този въпрос. Видно от приетият и приложен
като доказателство по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот по
права линия ........ на СРС, ответницата Х. К. Д. и съпругът и ..........са
дарили топлоснабденият имот на своя син ......., като са си запазили вещното
право на ползване върху посоочения недвижим имот до края на живота на
всеки един от тях, заедно и поотделно. От приетото и приложено като
доказателство по делото препис – извлечение от акт за смърт на ............ се
установява, че същият е починал на 27.01.1997 г.,
поради което и със смъртта му неговото право на
ползване се е погасило и като единствен ползвател е
останала ответницата Х. К. Д..
Доколкото по делото е налице възражение за изтекла погасителна
давност, съдът е допуснал изготвянето на съдебно – счетоводна експертиза,
която не е оспорена от страните. Съобразно трайната съдебна практика
вземането на дружеството представлява периодично плащане по смисъла на
ТР № 1 от 2009 г. на ОСГТК. Вземанията за заплащане на потребената
топлинна енергия са периодични – независимо, че произтичат от общ
правопораждащ юридически факт, всяко от тях е самостоятелно и различно от
останалите, от което следва, че предявените от ищеца главни вземания за
3
периода м.05 – 12.2019 г., съгласно изричната разпоредба на чл. 111, ал. 1, б.
«в», предл. трето от ЗЗД са погасени с изтичането на тригодишна давност –
последно на 01.02.2023 г. Доколкото заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено
след срока на изтичане на давността – на 22.02.2023 г., съдът счита, че сумите
по заповедта за този период са погасени на осн. чл. 111, ал. 1, б. «в» от ЗЗД.
Съгласно приетата и неоспорена ССчЕ главницата за този период възлиза на
сумата в размер на 233, 66 лева. Доколкото искът за главница е
за сума, по-малка от цитираната, следва иска за главница за
топлинна енергия да бъде изцяло отхвърлен като погасен по давност. Върху
главницата следва да бъде присъдена законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена и получена покана за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и иска за мораторна лихва следва да бъде изцяло отхвърлен.
С оглед този изход от спора право на разноски има ответника, на осн. чл.
78, ал. 3 от ГПК. Процесуалното представителство по делото на ответницата
по исковото производство е осъществено по представен договор за правна
защита и съдействие от адв. М. Л. Л. от САК, при условията на чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗАдв. – оказване на безплатна адвокатска помощ на материално затруднено
лице. В този случай е налице изключение от правилата за присъждане на
разноски, установени в чл. 78 ГПК и изискващи от страната да докаже, че е
направила разноски, за да й бъдат присъдени. Когато в съдебното
производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на
адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. Предвид липсата на фактическа и
правна сложност на делото на адв. М. Л. Л. от САК следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева.
Процесуалното представителство по делото на ответницата по
заповедното производство е осъществено по представен договор за правна
4
защита и съдействие от адв. .............. от САК, при условията на чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗАдв. – оказване на безплатна адвокатска помощ на материално затруднено
лице. В този случай е налице изключение от правилата за присъждане на
разноски, установени в чл. 78 ГПК и изискващи от страната да докаже, че е
направила разноски, за да й бъдат присъдени. Когато в съдебното
производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на
адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. В случая, защитата на длъжника се
е изразявала в подаване на възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта за
изпълнение № 13268 от 11.05.2023 г., издадена по ч.гр. д. № 9281 по описа за
2023 г. на СРС, 59 състав, което е вписано и като предмет в цитирания по-горе
договор за правна защита и съдействие. Тъй като подаването на възражение по
чл. 414 ГПК от длъжника срещу заповедта за изпълнение, не е сред изрично
предвидените случаи в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждение, то на основание §1 от ДР на Наредбата,
възнаграждението следва да се определи по аналогия, като се съобрази вида
на извършеното действие. Съдът намира, че по аналогия следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 5, пр. последно от Наредбата – за
други молби. Тези действия на адвоката са най - близко до действията на
процесуалния представител на длъжника по заповедното производство,
свързани с подаването на възражение по чл. 414 ГПК /попълване на
възражение по утвърден от закона образец, без да е необходимо да е
мотивирано/. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 5, пр. последното от
Наредба № 1/09.07.2004 г. /в приложимата й редакция преди изменението,
което е обнародвано в ДВ, бр. 88/4.11.2022 г./, в този случай се дължи
адвокатско възнаграждение в размер на 50 лева, което е и адекватно на
оказаната услуга. В този смисъл е и съдебната практика на СГС по сходни
казуси, както следва:
1. определение № 7408 от 15.06.2023 г., постановено по в.ч.гр. д. № 6501
по описа за 2023 г. на СГС, с което е отменено определение № 10122 от
16.03.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 1642 по описа за 2022 г. на СРС, 59
състав, и е намален размера на първоначално присъденото адвокатско
възнаграждение.
2. определение № 2878 от 27.02.2024 г., постановено по в.ч.гр. д. № 449
5
по описа за 2024 г. на СГС, с което е потвърдено определение № № 37088 от
19.10.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 44224 по описа за 2022 на СРС, 59
състав, с което е намален размера на размера на първоначално присъденото
адвакатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното следва на адв. ............ от САК да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 50 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ............. със седалище и адрес
на управление ........... представлявано от ............. – изпълнителен
директор, иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с
чл. 153 от ЗЕ против Х. К. Д. с ЕГН **********, от ............., за
сумата от 170, 38 лева /сто и седемдесет лева и тридесет и осем стотинки/,
представляваща главница – стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода 01.05.2018 г. – 31.10.2018 г., ведно със законната лихва върху същата
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 22.02.2023 г., до
окончателното изплащане на задължението, присъдена със заповед за
изпълнение № 13268 от 11.05.2023 г. по ч.гр. д. № 9281 по описа за 2023 г. на
СРС, като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ............. със седалище и адрес
на управление ........., представлявано от ............ – изпълнителен директор,
против Х. К. Д. с ЕГН **********, от ........., ......, иск с правно основание
чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 6, 33
лева /шест лева и тридесет и три стотинки/ - мораторна лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода 05.03.2020 г. –
30.01.2023 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ......................, със седалище и адрес на управление ............,
представлявано от .......... – изпълнителен директор, да заплати на адв. М.
Л. Л. от САК, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т.
3 ЗАдв. сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в исковоото
6
производство.
ОСЪЖДА ......................, със седалище и адрес на управление ...........,
представлявано от ............ – изпълнителен директор, да заплати на адв.
............. от САК, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗАдв. сумата в размер на 50 /петдесет/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в заповедното
производство по ч.гр. д. № 9281 по описа за 2023 г. на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
на страната на ищеца – .........., със седалище и адрес на управление .............
Банкова сметка на ищеца:
............
..................
..............
След влизане в сила на решението, служебно изготвен препис да се
приложи към заповедното производство и да се докладва за произнасяне
на съдията-докладчик по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7