Р Е Ш Е Н И Е №
В името на народа
гр.
Кърджали, 19.10.2020
г.
Административен съд - Кърджали,
в публично съдебно заседание на двадесет
и пети септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Павлина Петрова
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело № 165/
2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и
следващите от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на Е.Р.С. от ***,
подадена чрез пълномощник, срещу РА № Р-16000917006988-091-001/ 11.07.2019 г
издаден от Т. В. П. – *** при ТД на НАП – Пловдив, възложил ревизията и Ю. М. Д. – *** при ТД на НАП – Пловдив –
ръководител на ревизията. След оспорване по административен ред, с Решение № 720/ 17.12.2019 г. на директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, гр.Пловдив при ЦУ на НАП,
РА е потвърден в частта, с която са установени задължения за: I.
Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за: 2012 г. в размер на *** лв. –
главница и *** лв. – лихва; за 2014 г. в размер на *** лв. – главница и *** лв.
– лихва; 2015 г. в размер на *** лв. – главница и *** лв. – лихва; 2016 г. – в
размер на *** лв. – главница и *** лв. – лихва; II.
Вноски за ЗО за: 2012 г. – *** лв. – главница и *** лв. – лихва; 2013 г. – ***
лв. – главница и *** лв. – лихва; 2014 г. – *** лв. – главница и *** лв. –
лихва; 2015 г. – *** лв. – главница и *** лв. – лихва; за 2016 г. – *** лв. –
главница и *** лв. – лихва; V. Вноски за ДЗПО-УПФ
за: 2012 г. – *** лв. – главница и *** лв. – лихва; 2013 г. – *** лв. –
главница и *** лв. – лихва; 2014 г. – *** лв. – главница и *** лв. – лихва;
2015 г. – *** лв. – главница и *** лв. – лихва; за 2016 г. – *** лв. – главница
и *** лв. – лихва. Със същото решение РА е изменен относно установените с него
задължения за ДОО за 2012 г. – 2016 г., като са установени задължения към ДОО,
както следва: Вноски за ДОО: 2012 г. – *** лв. – главница, лихва – *** лв; 2013 г. – главница – *** лв., лихва – *** лв; 2014 г. – главница – *** лв., лихва – *** лв; 2015 г. – главница *** лв., лихва – *** лв.; 2016 г. – ***
лв., лихва – *** лв., или общо главница – *** лв., лихва – *** лв., вместо
установения с РА общ размер на вноски за ДОО – *** лв. – главница и *** лв. –
лихва.
В жалбата се твърди, че РА е
незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон и съществени
процесуални нарушения. Посочва се, че констатациите в РА не се подкрепят от
събраните доказателства. Оспорват се констатациите, изложени в РД от 21.05.2019
г. Искането е да се отмени РА. В съдебно заседание жалбата се поддържа от
надлежно упълномощен процесуален представител.
Ответникът – Директор на Дирекция “Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, не се явява и не се представлява.
От пълномощник е постъпила молба за даване ход на делото, приемане на
административната преписка по издаване на оспорения РА и становище за
неоснователност на жалбата и правилност на РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, като
алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Същите
доводи и искания за относно деловодните разноски са изложени и в представена
писмена защита.
Ревизионният акт е оспорен пред горестоящият административен орган – Директор на Дирекция
„ОДОП“ при ТД на НАП – Пловдив, който със свое решение го е потвърдил в
посочената по-горе част и изменил в частта, касаеща
установени задължения за ДОО, като е изменил установения с РА размер на
задълженията за ДОО, вземайки предвид, че жалбоподателят е подал декларация, в
която е посочил, че ще се осигурява само за фонд „Пенсии”, а не и за „Общо
заболяване и майчинство”, както е приел ревизиращия екип. Следователно жалбата,
като подадена в 14-дневния срок по чл.156, ал.1 от ДОПК и срещу РА, който е
потвърден с решението на директора на ДОДОП – Пловдив, е допустима.
Ревизионното производство е започнало със ЗВР
№ Р-16000917006988-020-001/ 13.10.2017 г., изменена със: ЗВР №
Р-16000917006988-020-002/ 20.08.2018 г., Р-16000917006988-020-003/ 20.98.2018
г., спряна със ЗВР № Р-16000917006988-023-001/ 24.10.2018 г., възобновена със
ЗВР № Р-16000917006988-143-001/ 08.05.2019 г.
В срока по чл.117, ал.1 от ДОПК е съставен
Ревизионен доклад, № Р-16000917006988-092-001/ 21.05.2019 г., констатациите на
който са послужили като основание на ревизиращите да издадат оспорения в
настоящото производство ревизионен акт.
Всички актове са
издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложената по
делото Заповед № РД-09-332/ 21.02.2017 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, издадена
на основание чл. 11, ал. 3 във връзка с чл. 11, ал. 1 от ЗНАП, във вр. с чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК и Заповед № РД-09-332/
21.02.2017 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив.
Установено е, че за
периода: 01.01.2011 г. до 31.12.2016 г. Е.Р.С. няма
регистрирана дейност по БУЛСТАТ, няма регистрация като ЕТ, не притежава дялове
и акции в ЮЛ и сдружения и не участва в управлението на дружества, не е
осигурител, не е самоосигуряващо се лице, не е
осигурявано лице. При направена справка в НАП, регистъра на трудовите договори,
по ЕГН на Е. С. не е установено да са внасяни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО за
лицето като осигурено по трудов/ граждански договор или самоосигуряващо
се лице.
С Протокол № ***/ ***
г. към ревизионното производство са присъединени извършено ПУФО на Е.Р.С.,
приключило с Протокол № ***/ *** г. и извършена ревизия на Х. Г. С., приключила
с РД № Р-16000918006404-092-001/ 18.04.2019 г.
За изясняване на
факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане на жалбоподателя, в
хода на ревизията са извършени процесуални действия по събиране на
доказателства, имащи отношение към определяне на данъчните задължения на
ревизираното лице. На ревизираното лице са връчени искания за представяне на
документи и писмени обяснения, с които са изискани данни, сведения, документи и
обяснения, които имат отношение към източниците и размера на доходите му, както
и направените разходи за издръжка на домакинството, притежаваното движимо и
недвижимо имущество, притежавани финансови активи, банкови сметки и депозити,
вземания от трети лица и други за ревизирания период. От страна на ревизираното
лице са представени документи и обяснения. Също така са изпратени искания до
лицата, за които по данни от ОДМВР – Кърджали, е установено, че са били
превозвани с МПС, собственост на Е.С.
По време на ревизията
е установено, че Е. С. е семеен. Установен е паричният поток за периода:
01-01-2011 г. – 31.12.2016 г.
От справка, вх. №
***/ *** г. на ОДМВР – Кърджали, за всички задгранични пътувания на лицето, за
периода: 01.01.2011 г.-31.12.2016 г. е установено, че
за периода: 01.01.2011 г. – 31.12.2011 г. е
осъществил общо 22 пътувания и превозил 137 пътници; за периода: 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г.
– осъществил 6 пътувания и превозил 39 пътници; за периода: 01.01.2013 г. -31.12.2013 г. – осъществил 2 пътувания и
превозил 14 пътници; за периода: 01.01.2014 г. –
31.12.2014 г. – осъществил 17 пътувания и превозил 91 пътници; за периода: 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. – осъществил общо 35 пътувания и
превозил 180 пътници; 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. –
осъществил 75 пътувания и превозил 499 човека. На по-голямата част от
пътуващите лица са изпратени искания за представяне на документи, искания,
сведения и писмени обяснения. В отговор, от част от лицата не е представена
информация или писмата са върнати в НАП като непотърсени. От отговорите на три
лица се установява, следното: Й. И. е отговорил, че е извършвал пътувания за
периода 01.01.2011 г. – 24.07.2011 г. с автомобил (бус) до ***. Заплатил ** евро на шофьора. Ф. И. С. е
отговорил, че за периода 01.01.2011 г. е пътувал с
автомобил на Е.С. с направление ***-***. Сумата е платена от тогавашния му
работодател. Даден му е билет, който не пази. Р. Ю. Р. обяснил, че за периода
от 01.01.2011 г. пътувал в чужбина с лек автомобил,
управляван от Е. Не знае чия собственост е автомобила. В РД ( л.62 д.) подробно
е посочено как са определени разходите за гориво.
В резултат на
събраните доказателства при извършената повторна ревизия, към които са били
присъединени и доказателства от предходната ревизия и извършената проверка,
ревизиращият екип е достигнал до извод, че Е. С. е получил, през 2011 г. – 2016
г, доходи от превоз на пътници, които не са декларирани. Прието е, че са налице
факти и обстоятелства по чл.122, ал.1, т.1 от ДОПК – до започването на
ревизията не е подадена декрация, когато задълженията
се определят по декларация; чл.122,
ал.1, т.2 от ДОПК – „Данни за укрити приходи или доходи“; чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК – декларираните и/ или получени приходи, доходи, източници на финансиране
на формиране на собствен капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанска
дейност на РЛ не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за
ревизирания период.
На основание чл.124,
ал.1 от ДОПК на лицето е връчено Уведомление, изх. № Р-16000917006988-113-001/
18.10.2018 г. и ИПДПОЗЛ № Р-16000917006988-040-002/ 18.10.2018 г., с които е
информиран, че основата му за облагане за периода: 01.01.2011
г.-312.2016 г. по ЗДДФЛ ще бъде определена по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК.
След получен от лицето отговор ревизиращият екип е пристъпил към определяне
основата за облагане с данък по чл.48 от ЗДДФЛ и осигурителен доход за
установяване на задължения за ЗОВ за 2011 – 2016 г. по реда на чл.122, ал.2 и
чл.124а от ДОПК, след анализ на всички относими към лицето
обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК.
Ревизиращият екип е
приел, че е налице доход по смисъла на чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ. В РД е подробно са
представени източниците на приходи, съответно – разходи за посочените периоди.
При така установените
факти АС – Кърджали приема, че жалбата е неоснователна.
РА е издаден от
компетентни органи по приходите, в предвидената за това форма и при липсата на
допуснати нарушения на административно производствените правила, очертани в
ДОПК за провеждане на ревизионното производство. Изводите в РА не са
опровергани от жалбоподателя с доказателствените
средства, допустими в процеса.
Относно законосъобразността на РА в частта по
ЗДДФЛ:
1.
Годишен
и авансов данък по ЗДДФЛ:
В хода на извършеното ревизионно производство
е прието за установено, че за периода 2011 г. – 2016 г. ревизираното лице е
реализирало доходи от стопанска дейност – превоз на пътници от България до ***
и обратно, като тези доходи са укрити – неосчетоводени и не са декларирани.От
събраните доказателства се установява, че ревизираното лице по същество е
образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се
водят по търговски начин съгласно чл. 1,
ал. 3 от ТЗ, като не са налице изключенията по чл. 2 от ТЗ, поради което
несъмнено физическото лице Е.С. има търговско качество, независимо от това, че
не е регистриран като ЕТ за ревизирания период от 2011 г. до 31.12.2016 г.
В тази връзка следва да се отчете, че РА
правилно оценява характера на извършваните сделки – множество превозни сделки
по чл. 1, ал. 1, т. 5 пр. последно от ТЗ, поради което и съдът счита, че следва
да намерят приложение разпоредбите на чл. 286 и 287 от ТЗ, като се отчете и
обема на сделките. Обемът на извършваната дейност, установена при извършване на
ревизията от представените обяснения от трети лица и справки, получени от ОДМВР
– Кърджали, обосновава извод за системност при осъществяване на дейността и
приложимостта на чл. 1, ал. 3 от ТЗ.
Определен е размера на получените от
ревизираното лице приходи, като следва:
-за 2011 г.
превозени 137 пътници, приход *** лв;
-за 2012г. превозени 39 пътници, приходи ***
лв.;
-за
2013 г. – превозени 14 пътници, приходи *** лв.;
-за
2014 г. – превозени 91 пътници, приходи *** лв.;
-за
2015 г. – превозени 180 пътници, приходи *** лв.;
-за
2016 г. – превозени 499 човека, приходи *** лв..
Изчислените разходи за превоз на пътници са
както следва:
-за 2011 г. – *** лв.; за 2012 г. – *** лв.;
за 2103 г. – *** лв.; за 2014 г. – *** лв.; за 2015 г. – *** лв.; за 2016 г. – ***
лв.
Разходите за извършени превози на пътници за
ревизираните периоди са определени въз основа на данни за средна норма на
печалби от фирми със същия предмет на дейност – превоз на пътници.
Основите за облагане по ЗДДФЛ или облагаемите
доходи на жалбоподателя от превозваческата дейност са
определени като разлика между установените от ревизията неотчетени приходи и
разходите по години както следва: за 2011 г. – *** лв., за 2012 г. – *** лв.,
за 2013 г. – *** лв., за 2014 г. – *** лв., за 2015 г. – *** лв. и за 2016 г. –
*** лв. Годишните данъчни основи за доходите от дейността като ЕТ са определени
като от установения облагаем доход от ЕТ са приспаднати определените с РА
задължителни осигурителни вноски. Същите са обложени със законоустановената
ставка от 15% по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ.
Относно становището в пледоарията на
пълномощника на жалбоподателя, че при определяне на задълженията следва да се
вземат предвид само обясненията на посочените в РД три лица е необходимо да се
посочи следното:
От предоставената от
ОДМВР – Кърджали справка, която съдържаща данни за марка на МПС, за брой,
имена, ЕГН на пътниците, както и дата на напускане и влизане в страната, е
установено, че за ревизираните периоди с МПС, собственост на жалбоподателя (за
които не са представени доказателства за правното основание да се управляват
или ползват от други лица) са осъществени множество пътувания до *** и обратно.
Установено е, че през 2011 г. са регистрирани 22 пътувания и превозени 137
пътници; през 2012 г. –6 пътувания и
превозени 39 пътници; за 2013 г. – 2 пътувания и превозени 14 пътници; за 2014
г. – 17 пътувания, превозени 91 пътници; за
2015 г. – 35 пътувания, превозени 180 пътници; през 2016 г. – 75
пътувания, превозени 499 човека. От обясненията на част от тези лица се
установява, че са заплатили суми от ***
или от *** лева за осъществения превоз,
посочили са и маршрута, както и начина, по който са узнали за възможността да
ползват този превоз. Писмени обяснения на тези лица са предоставени при
условията на чл. 57, ал. 2, т. 3 от ДОПК и са редовно доказателство за отразените
в тях обстоятелства. Действително, не всички установени лица са представили
писмени обяснения, но липсва нормативно основание да се придава доказателствена стойност на обясненията само на база броя
лица, които са ги дали, защото критерият за оценка на доказателствата е
качествен, а не количествен. В тази връзка съдът приема, че факта, че всички
намерени лица дават напълно еднозначни като смисъл показания – за вида на
транспорта, превозвача, транспортните средства, маршрута и заплащането налага
извода за достоверност на показанията. Поради изложеното обосновани са изводите
на органите по приходите, че действително жалбоподателят през един дълъг период
от време е извършил системно и по занятие множество търговски сделки от вида на
тези по чл. 1, ал. 1, т. 5 от ТЗ – превози на пътници от България до *** и
обратно, като е получил доходи от тази си дейност, които са както облагаеми,
така и осигурителни.Ето защо правилно ревизиращият орган е приел, че полученият
от ревизираното лице доход следва да се определи като такъв с източник по чл.
26, ал. 7 от ЗДДФЛ. В тази връзка следва да се има предвид, че данъчна основа
за облагане на дейностите като едноличен търговец формират не само физическите
лица - регистрирани еднолични търговци, но и тези които са търговци по смисъла
на Търговския закон без регистрация като ЕТ – именно това е смисълът на чл. 26,
ал. 7 от ЗДДФЛ, във вр. с чл. 1, ал. 3 от ТЗ.
Освен това, след като
Е.С. не е представил заведена счетоводна отчетност за извършваната от негова
страна търговска дейност, това е самостоятелно основание за прилагане на
особения ред на данъчно облагане по чл. 122 от ДОПК, поради наличие на
обстоятелство по чл.122, ал. 1, т. 4 от същия кодекс. За доходите си от
търговска дейност търговецът, дори да не е регистриран в това си качество, е
субект на облагане по ЗДДФЛ, но след като той ги е укрил, включително не ги е
декларирал по надлежния ред, то е налице, както основанието, посочено от
ревизиращия екип – чл.122, ал.1, т.2, така и това по чл.122, ал.1, т.5 от ДОПК.
Ето защо съдът намира, че основателно ревизията е преминала към облагане на
жалбоподателя по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК. Поради изложените
съображения не следва да се взема предвид заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, която е определила задълженията на Е.С., съобразявайки отговорите
на посочените в РД три лица, които са били превозени от него.
II.
Задължения за задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО.
В хода на ревизията са установени данни за
прилагане на особения ред по чл.122, ал.1 от ДОПК. Констатирано е също, че
жалбоподателят е осъществявал търговска дейност по чл.1, ал.3 от ТЗ чрез превоз
на пътници с МПС за периода: 01.10.2011 г.-31.20.2011 г.; 01.03.2012
г.-30.11.2012 г.; 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г.Приложението на чл. 124а от ДОПК налага извод, че при облагане по аналог следва да се приеме, до
установяване на противното, че този облагаем доход е от трудова или приравнена
на нея от КСО дейност, формиращ осигурителен доход, върху който се дължат
съответните задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО. За ревизирания
период е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, наличието на което е
безспорно установено, следователно органите по приходите са имали основание да
установяват задължения за задължителни осигурителни вноски. От събраните
доказателства се установява, че жалбоподателят, като извършващ търговска
дейност, е самоосигуряващо се лице по смисъла на
чл.5, ал.2 от КСО, като на основание чл.4, ал.3, т.2 от КСО дължи осигурителни
вноски за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. Като роден
след *** г., на основание чл.127, ал.1 от КСО, дължи осигурителни вноски за
допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд.
С Решение № 720/ 17.12.2019 г. директорът на
ДОДОП – Пловдив е потвърдил РА в частта за установени задължения към ДОО-УПФ и
за ЗО. Дължимостта на вноските за здравно осигуряване
и допълнително задължително пенсионно осигуряване е предвидена в нормата на
чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО и чл.157, ал.1,
т.1, б.“в“ от КСО ( за ДЗПО-УПФ – 5%). На основание чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО и
размера на здравноосигурителните вноски, посочен в чл.2 от ЗБНЗОК – 8%, е
определена вноска за довнасяне в приход на НЗОК.
Със същото решение горестоящият
орган е изменил РА в частта, касаеща установени
задължения за ДОО, като е изменил установения с РА размер на задълженията за
ДОО, вземайки предвид, че жалбоподателят е подал декларация, в която е посочил,
че ще се осигурява само за фонд „Пенсии”, а не и за „Общо заболяване и
майчинство”, както е приел ревизиращият екип.
Размерът на вноските е правилно определен предвид разпоредбите на чл.6,
ал.1, т.2 ( за фонд „Пенсии“ – 12.8% за периода: 01.10.2011 г.-31.20.2011 г.;
01.03.2012 г.-30.11.2012 г.; 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г.).
Поради изложените съображения жалбата срещу
РА е неоснователна и следва да се отхвърли. В същата не са посочени конкретни
съображения за незаконосъобразността му, а са изтъкнати доводи, наведени и при
оспорването на РА по административен ред пред директора на ДОДОП – Пловдив, на
които е отговорено в решението на този
административен орган.
При този изход на правния спор е основателно
своевременно заявеното искане на ответника за присъждане на деловодни разноски.
На основание чл.161, ал.1, изр.3-то от ДОПК, във вр.
с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
ДОДОП – Пловдив сумата в размер на 1573.77 лв.
Водим от горните мотиви и на основание чл.160,
ал.1, предл.4-то от ДОПК и чл.161, ал.1 от ДОПК АС – Кърджали
РЕШИ:
Отхвърля
жалбата
на Е.Р.С. с ЕГН ********** и адрес: *** срещу РА № Р-16000917006988-091-001/
11.07.2019 г издаден от Т. В. П. – *** при ТД на НАП – Пловдив, възложил
ревизията и Ю. М. Д. – *** при ТД на НАП
– Пловдив – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 720/ 17.12.2019 г.
на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“,
гр.Пловдив при ЦУ на НАП, РА в частта, с
която са установени задължения за: I. Годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ за: 2012 г. в размер на 306.92 лв. – главница и 193.13 лв.
– лихва; за 2014 г. в размер на 932.73 лв. – главница и 397.37 лв. – лихва;
2015 г. в размер на 1 490.42 лв. – главница и 483.21 лв. – лихва; 2016 г.
– в размер на 6 895.40 лв. – главница и 1 536.26 лв. – лихва; II.
Вноски за ЗО за: 2012 г. – 403.20 лв. – главница и 285.19 лв. – лихва; 2013 г.
– 403.20 лв. – главница и 242.29 лв. – лихва; 2014 г. – 689.12 лв. – главница и
323.11 лв. – лихва; 2015 г. – 1124.31 лв. – главница и 394.12 лв. – лихва; за
2016 г. – 2496.00 лв. – главница и 585.57 лв. – лихва; III.
Вноски за ДЗПО-УПФ за: 2012 г. – 252.00 лв. – главница и 189.26 лв. – лихва;
2013 г. – 252.00 лв. – главница и 151.42 лв. – лихва; 2014 г. – 430.70 лв. –
главница и 201.93 лв. – лихва; 2015 г. – 702.70 лв. – главница и 246.34 лв. –
лихва; за 2016 г. – 1560.00 лв. – главница и 365.99 лв. – лихва, изменен с
Решение № 720/ 17.12.2019 г. на директора на директора на ДОДОП – Пловдив
относно установените с него задължения за ДОО за 2012 г. – 2016 г., като са
установени задължения към ДОО, както следва: Вноски за ДОО: 2012 г. – 645.12
лв. – главница, лихва – 483.96 лв; 2013 г. – главница
– 645-12 лв., лихва – 387.51 лв; 2014 г. – главница –
1 102.60 лв., лихва – 516.85 лв; 2015 г. –
главница – 1 798.90 лв., лихва – 660.64 лв.; 2016 г. – 3 993.60 лв.,
лихва – 1 024.28 лв., или общо главница – 8 185.34 лв., лихва –
3 073.24 лв., вместо установения с РА общ размер на вноски за ДОО – 10 298.43
лв. – главница и 3 711.86 лв. – лихва.
Осъжда Е.Р.С. с ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на Дирекция "Обжалване
и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП сумата от 1573.77
лв. ( хиляда петстотин седемдесет и три лева и седемдесет и седем
стотинки).
Решението може да се
обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия: