Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София 03.07.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІV-Д състав, в закрито заседание на
трети юли през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА
ИВАНОВA
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛВОСКА
мл.с. БОРЯНА ПЕТРОВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия ПЕТРОВА
ч.гр.дело № 8638 по описа за 2019г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.
Подадена е жалба от Е.М. ЕООД, чрез юрк.П.К., длъжник по изпълнително дело № 2050/2019 по описа на ЧСИ М.Б., с
рег.№ 838 при КЧСИ, с район на действие СГС, срещу постановление от 29.05.2019г.
с което са били намалени разноските за адвокатско възнаграждение от 480 лева, до
420 лева. В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
постановление за разноски. Твърди се, че разноските са били определени в този
размер без да се държи сметка за действителната правна и фактическа сложност на
делото. По тази причина иска атакуваното
постановление да бъде отменено от съда.
Взискателят по изпълнителното дело – С.С.В., в срока по чл.436, ал.3 от ГПК
е депозирала възражение по жалбата и е взела становище по неоснователността й.
ЧСИ М.Б., с рег.№ 838 при КЧСИ, с район на действие СГС, на основание
чл.436, ал.3 от ГПК е изложил подробни писмени мотиви относно извършеното
изпълнително действие, предмет на обжалване. Сочи, че сумата, определена като
адвокатско възнаграждение е изцяло съобразена с изискванията на закона.
Съдът, след като обсъди доводите на страните,
депозираните мотиви на ЧСИ и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Производството по изпълнително дело № 2050/2019 по описа на ЧСИ М.Б., с
рег.№ 838 при КЧСИ, с район на действие СГС е образувано по молба на С.С.В.
срещу Е.М. ЕООД въз основа на изпълнителен лист от 24.04.2019г. по гр.д. № 6965/2018г.
по описа на РС- Пловдив, за събиране на парично вземане за сумата от 545 лева –
държавна такса за образуване на делото; 5 лева – такса за издаван на
обезпечителна заповед; 1200 лв – разноски по делото. Към молбата за образуване
на изпълнителното дело е приложено пълномощно за адв.Г.Б., подал молбата за образуване
на изпълнителното дело от името на взискателя.
В изпратена покана за доброволно
изпълнение на длъжника е посочено, че задължението по изпълнителното дело
възлиза както следва: 545 лева – държавна такса за образуване на делото; 5 лева
– такса за издаван на обезпечителна заповед; 1200 лв – разноски по делото ; 480 лева -
разноски по изпълнението, 304.08 лева – такси (обикновена и
пропорционална) по ТТРЗЧСИ.
Така определеното адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева - разноски по изпълнението е оспорено от
длъжника пред ЧСИ с молба от 29.05.2019г. и с обжалваното постановление от
29.05.2019г. ЧСИ е намалил разноските за адвокатско възнаграждение от 480 лева
до 420 лева.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
С оглед разпоредбата на чл. 435, ал.2 от ГПК, в която са изброени изчерпателно и
лимитативно действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат предмет на
обжалване от длъжника, към които се включва и постановлението за разноски,
съдът приема, че жалбата, с която е сезиран, е процесуално допустима и като
подадена в срока по чл. 436, ал.1 от ГПК, следва да се разгледа по същество.
Разпоредбата на чл. 435 ГПК
въвежда изчерпателно изброяване на подлежащите на обжалване действия в
изпълнителното производство, както и кръга от субекти, процесуално легитимирани
да предявят жалба. Съгласно чл. 435, ал.2 от ГПК длъжникът може да обжалва
постановлението за разноски. Въпросът за разноските се поставя във всяко
съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в
част І "Общи правила". Тази част важи, както за исковия процес във
всичките му етапи, така и за изпълнителното производство.
Определеният с
постановление за приети по делото разноски от 26.09.2017 г., постановено по
изп. д. № 20177900401316 по описа на ЧСИ Р.В., рег. № 790, с район на действие
на СГС, размер на редуцирани по делото разноски за предявеният адвокатски
хонорар от 480 лева на сумата от 420 лева,
напълно съответства на предвиденото в чл. 10 от Наредба № 1 от 09.07.2014г.за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в актуалната й действаща
редакция съгласно ДВ бр. 41 от 23.05.2017г.
По тази причина
неоснователно е наведеното от страна на жалбоподателя оплакване за неправилност
на обжалваното постановление на ЧСИ Бъзински. Ето защо, подадената частна жалба
следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея постановление на ЧСИ М.Б., с рег.№
838 при КЧСИ, с район на действие СГС, с район на действие на СГС следва да бъде
потвърдено като правилно.
По разноските:
Претенцията на жалбоподателя за
присъждане на разноски, сторени в настоящото производство е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол по делото е процесуалната законосъобразност на
действията и актовете на съдебния изпълнител, поради което субект на
отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди е съдебният
изпълнител. Той, обаче, не е страна в съдебното производство по обжалване на
действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски,
предвиден в чл.78 ГПК и чл.81 ГПК в случая е неприложим. Процесуалният способ за защита на жалбоподателя е
общият исков ред, чрез предявяване на иск по чл.441 ГПК и чл.74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и
актове на съдебния изпълнител.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІV-Д състав
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от Е.М. ЕООД,
длъжник по изпълнително дело № 2050/2019 по описа на ЧСИ М.Б., с рег.№ 838
при КЧСИ, с район на действие СГС, срещу постановление от 29.05.2019г. с което
са били намалени разноските за адвокатско възнаграждение от 480 лева, до 420
лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно по аргумент на чл.437, ал.4, изр.2-ро от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: