№ 2406
гр. Варна, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20223110102126 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от “Б. ДСК” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. ***, чрез процесуалния представител – юрисконсулт
М.С. срещу Г. ИВ. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.*** обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за приемане
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: сумата 1795.24 лв. /хиляда седемстотин деветдесет и пет лева и 0.24 ст./ дължима
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 11.08.2014 г. и Допълнително
споразумение от 20.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда – 14.10.2021 г., до изплащане на вземането,
сумата от 236.33 лв. /двеста тридесет и шест лева и 0.33 ст./ договорна лихва за периода от
10.07.2020г. до 10.10.2021г. вкл., сумата от 29.97 лв. /двадесет и девет лева и 0.97 ст./
обезщетение за забава, за периода от 10.08.2020г. до 10.10.2021г. вкл., сумата от 1.50 лв.
/един лев и 0.50 ст./ законна лихва, за периода от 11.10.2021г. до 14.10.2021г. вкл., сумата
120 лв. /сто и двадесет лева/, разходи при изискуем кредит.
Твърди се в исковата молба, че между ищеца и И.Н.И, чийто правоприемник е
ответника, на 11.08.2014г. е сключен Договор за кредит за текущо потребление за сумата в
размер на 4400 лева. Неразделна част от договора били ОУ за предоставяне на кредити на
физически лица. Кредитът бил усвоен от кредитополучателя по посочената в чл.4 от
договора банкова сметка. На 17.11.2018г. кредитополучателят е починал, като задължението
по кредита било поето от наследника – ответницата по делото, по силата на Допълнително
споразумение от 20.05.2019г.. Страните са се съгласили относно размера на дължимите суми
по кредита, като съобразно постигнатите договорки, кредитът следвало да се погаси на 60
месечни вноски до 20.05.2021г., при годишен лихвен процент от 10.772. По силата на
чл.18.1 от ОУ при забава в плащането на месечната погасителна вноска от деня, следващ
падежната дата, частта от вноската, представляваща главница се олихвявала с договорения
лихвен процент и надбавка в размер на 10 %, като това било неприложимо, ако се погаси до
7 дни от падежната дата. Съгласно чл.18.2 от ОУ поради забава в плащане на задълженията
над 90 дни, целият остатък по кредита ставал предсрочно изискуем и се олихвявал с
договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.
Твърди се, че след подписване на споразумението, ответникът погасявал редовно
задълженията до 10.06.2020г.. След тази дата е допускана забава в плащанията. На
30.10.2020г. била заплатена сума от 29 лева, отнесена за частично погасяване на забавена
вноска за м.08.2020г.. След тази дата ответникът е преустановил плащанията, като от
10.08.2020 до 10.04.2021г. забавата възлизала на общо 243 дни. Б.та упражнила правото си
1
да обяви кредита за предсрочно изискуем, като кредитополучателят бил уведомен на
21.06.2021г. Претендираната договорна лихва била дължима на осн. чл.5.1 от
допълнителното споразумение, а обезщетението за забава, дължимо на основание т.18.1 и
т.18.2 от ОУ. На основание чл.8 от ОУ, във вр. чл.16 от допълнителното споразумение и
съобразно Тарифа за лихвите, таксите и комисионни, ответникът дължал и такса
изискуемост при завеждане на кредита за предсрочно изискуем. Предвид неизпълнение на
поетите от ответника задължения, по инициатива на ищеца е учредено заповедно
производство по образуваното ч.гр.д. №14920/2021г. по описа на ВРС, по което в полза на
ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК. Срещу издадената в полза
на ищеца Заповед за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение по реда на чл. 415, ал.
1 ГПК, като в рамките на предоставения му срок, ищецът предявява установителния иск за
съществуване на оспорените вземания. Моли за постановяване на положително решение по
предявения иск.
Въпреки предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор
на исковата молба, като не е изразил становище по допустимостта и съществото на
предявените искове; по обстоятелствата, на които се основават същите; не е изложил
възражения срещу исковите претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се
основават, както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще
доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които евентуално разполага.
Ищецът редовно призован за съдебно заседание, чрез процесуален представител
прави искане за постановяване на неприсъствено решение.
Въпреки предоставената му възможност, в срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба и не се е явил, нито е изпратил представител в първото
по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
СЪДЪТ, като взе предвид, че на страните са указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и че искът
е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл.
239 ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на положителната
преценка за наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено такова.
По разноските:
Имайки предвид установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение,
то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските направени в заповедното
производство, съобразно ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г., т.12.
С оглед изхода на спора основателно е и искането на ищеца за осъждане на
ответника да му заплати деловодните разноски в настоящото производство, които възлизат
на сумата от 178.15 лева - довнесена държавна такса. По отношение на
юрисконсултското възнаграждение, съдът намира, че същото следва да бъде определено в
размер от 100 лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр.
чл. 78 ал. 8 ГПК. Така разноските в полза на ищеца се определят на сумата от 278.15 лева, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, в
отношенията между ищеца “Б. ДСК” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
***, от една страна и ответника Г. ИВ. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.***, от друга, че в
полза на ищеца съществуват вземания срещу ответника в следните размери: сумата 1795.24
лв. /хиляда седемстотин деветдесет и пет лева и 0.24 ст./ дължима главница по Договор за
кредит за текущо потребление от 11.08.2014 г. и Допълнително споразумение от
20.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението в съда – 14.10.2021 г., до изплащане на вземането, сумата от 236.33 лв.
/двеста тридесет и шест лева и 0.33 ст./ договорна лихва за периода от 10.07.2020г. до
10.10.2021г. вкл., сумата от 29.97 лв. /двадесет и девет лева и 0.97 ст./ обезщетение за забава,
за периода от 10.08.2020г. до 10.10.2021г. вкл., сумата от 1.50 лв. /един лев и 0.50 ст./
законна лихва, за периода от 11.10.2021г. до 14.10.2021г. вкл., сумата 120 лв. /сто и двадесет
2
лева/, разходи при изискуем кредит, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14920/2021г. по описа на ВРС, 39 състав.
ОСЪЖДА Г. ИВ. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на Б. ДСК”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. *** сумата от 93.66 лева,
представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.14920/2021г. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА Г. ИВ. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на Б. ДСК”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. *** сумата от 278.15 лева,
представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски при настоящото
разглеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3