Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260726/9.7.2021г.
гр.в., 09.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на десети май през
две хиляди двадесета и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при
секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА ,като
разгледа докладваното от председателя АНД №
5043 по описа за 2020 год.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл.
от ЗАНН въз основа на жалба предявена от С.Г.К. против Електронен фиш серия К № 4002047 на ОД на МВР- в., с който на основание чл. 189
ал.4, във вр. с чл. 182 ал.2 т.3 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр.
с ал.1 от ЗДвП.
В жалбата си въззивникът излага твърдения, че
обжалваният фиш е незаконосъобразен с оглед срока от извършване на нарушението
до предявяването на електронния фиш.
В съдебно заседание
въззивникът, редовно призован, не се явява, не се представлява.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е по делото писмено
становище от юк Л.-А., в
което се сочи, че административно-наказателното производство е проведено
правилно и законосъобразно, като при издаването на електронния фиш не са
допуснати съществени процесуални нарушения и неговото съдържание съответства на
изискванията на чл. 189, ал. 4
изр. 2 от ЗдвП. Твърди се, че нарушението е описано по
време, място, посока на движение и констатирано превишение на скоростта.
Твърди се, че е приспадната в електронния фиш допустимата
техническа грешка от 3%, която е отчетена в полза на нарушителя и е
индивидуализирано в пълна степен техническото средство. Сочи се, че нарушението не са отличава с по-ниска степен на
обществена опасност с сравнение с други такива нарушения, поради което липсва
основание за прилагане нормата на чл. 28 б. а. от
ЗАНН. Иска се НП да бъде потвърдено, както и да бъде
присъдено заплащането от жалбоподателя на юрисконсултско възнаграждение.
Като взе
предвид, че жалбата е депозирана в законоустановения срок от наказаното лице,
съдът я прие за разглеждане като допустима.
След преценка на доводите
на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
С
електронен фиш серия К № 4002047 е
ангажирана административно- наказателната отговорност на жалбоподателя на
основание чл. 189, ал.
4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП за това, че на 16.04.2019
г. в 10.25 ч. обл.. в., извън населено място, по път „Е-70“ от „Л.“ – в.
в посока гр. в., до бензиностанция „П.“, при въведено ограничение на скоростта
с пътен знак В-26 от 80 км/ч/ е
управляван л. а. Ф.Т. с ДК№ * със скорост от 101 км/ч.
След като е установено, че автомобилът е
собственост на „П.“ЕООД, е съставех Електронен фиш серия „К“
№ 2679431 срещу неговия законен
представител – Н. С. К.. В законоустановения 14 дневен срок в сектор“Пътна полиция“ – в. е получена
декларация от Николай К., в която той посочва като водач на процесното МПС към
момента на извършване на нарушението лицето в. К.. Изготвено е становище с УРИ 819р-26120/24.09.2020 г. и издаденият срещу
Николай К. електронен фиш е анулиран на 28.09.2020 г., съотв. е издаден
обжалвания електронен фиш срещу въззивника.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства –
преписката по АНП, разпечатка със снимка от измервателното средство,
удостоверение за одобрен тип, протокол за премината първоначална проверка. Чрез посочените доказателства по
безспорен начин се установява гореописаната фактическа обстановка.
Съдът, предвид становището
на жалбоподателя и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,
направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена от правно легитимирано лице.
Доколкото по делото не са представени от АНО доказателства за връчване на
електронния фиш на конкретна дата, която да бъде удостоверена с полагане на
подпис на нарушителя и доколкото доказателствената тежест относно датата на връчване
се носи от въззиваемата страна, съдът прие, че жалбата е депозирана в срок-
Съдът
намира, че в хода на съдебното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. В електронния фиш се съдържа надлежно описание на
извършеното нарушение, касаещо обстоятелства досежно съставомерни признаци на
същото, както и реквизитите, които същия следва да съдържа, съгласно нормата на
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно:
"териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане". Посочен е и
съответния контролен орган, издал електронния фиш, а именно – ОД на МВР-в., което кореспондира на
изискването на чл. 39, ал. 4
от ЗАНН, според който електронния фиш се издава от овластените контролни
органи.
Съгласно Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл.
189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.
От
спецификата на ЕФ се изхожда и при преценката относно приложимостта на
сроковете по чл. 34 от ЗАНН в производството по издаване и обжалване на ЕФ за
нарушения на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП. В тази връзка разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН
няма как да намери приложение по отношение на ЕФ. Тя е
свързана само и единствено с производството по издаване на НП, започващо със
съставянето на АУАН. Доколкото ЗАНН не предвижда изрична регламентация
на института на давност за погасяване на административно-наказателното
преследване (извън сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП), предвид
указанията, дадени с Тълкувателно постановление на ВАС и ВКС № 1/27.2.2015 г., в производството по издаване и обжалване на ЕФ, следва
да намерят приложение текстовете на чл. 80 и чл. 81 от НК. В случая, съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, обикновената
давност е три години, а абсолютната - 4 години и половина. Видно от
датата на извършване на нарушението – 16.04.2019
г., към
настоящия момент не е изтекъл нито един от двата срока.
Фактически, правно и
доказателствено обоснован е формираният от АНО извод, че с процесното МПС, на
посочените в електронния фиш дата, час, място и обстоятелства
е допуснато нарушение на
разпоредбата на чл. 21 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП като автомобилът се е движил със
скорост от 101 км/ ч., която се явява над допустимата извън населено място, въведена с пътен знак В-26 указващ ограничение на скоростта от 90 км/ч при движение в участъка до
бензиностанция Петров в посока на движение от Летище – в. към гр.в..
От
представения по делото снимков материал, изготвен с АТСС - "Преносима
система за контрол на скоростта на МПС – ARH CAM S1 с № 11743C9 /представляващ доказателствено средство
по см. на
чл. 189, ал. 15 от ЗДвП/, по несъмнен начин се
установява констатираното превишаване на разрешената скорост за движение на 16.04.2019
г. , в 10.25 часа, при управление управление на процесното МПС и всички релевантни за
съставомерността на деянието обстоятелства за квалифицирането му като нарушение
на чл. 21, ал. 2 във вр. ал. 1 от ЗДвП, включително посоката на
движение, ограничението на скоростта и измерената скорост на движение на
автомобила. Доказателствената сила на това
доказателствено средство, не е оборена по никакъв начин по делото.
С оглед
горните обстоятелства и събрани доказателства, фактическият състав на чл. 189, ал. 5 във връзка с ал. 4 и чл. 188, ал. 3, т. 5 от ЗДвП е осъществен и ЕФ
е издаден законосъобразно. Касае се за формално
нарушение, при което законодателят е обвързал наказауемостта с активни действия
на лицето, спрямо което е издаден ЕФ. Доказателствената
тежест е изцяло на лицето, собственик на МПС, с което е извършено нарушението,
за което е издаден ЕФ. В случая, собственикът на лекия
автомобил е предприел необходимите в тази насока действия, подавайки надлежно
декларация пред наказващия орган. В нея е посочил в
чие владение е бил автомобилът по време на извършване на нарушението, при което
административнонаказателната отговорност, по силата на чл. 188, ал. 1 предл. второ от ЗДвП, преминава именно върху последно соченото лице
– владелеца. От друга страна, при пасивно поведение на
лицето, носител на административноказателната отговорност по смисъла на чл.
188, ал. 1 предл. второ от ЗДвП, последното търпи неблагоприятните последици
от своето поведение. Съдът намира, че от материалите по
делото не е установено жалбоподателят
да е посочила лицето, което е извършило нарушението, респ. да е представило копие на свидетелство за управление на
същото, съгласно изискванията на цитираната разпоредба. В хода на съдебното
производство, жалбоподателят не
е представила доказателства, оборващи посочения извод.
След като
към датата на нарушението – 16.04.2019 г. собственик е “Поултри Егс“ЕООД, който факт не се успорва по делото, съотв. законният
представител на същото надлежно
декларира владеенето на автомобила към датата на нарушението; и при
липса на доказателства оборващи изложеното в декларацията твърдение, правилно
АНО е издал ЕФ срещу въззивника.
Същевременно от приобщените
по делото доказателства с АНП се установява, че техническото средство, с което
е извършено заснемането и установяването на нарушението е автоматизирано
техническо средство "Преносима система за контрол на скоростта на МПС –
ARH CAM S1 с № 11743С9, което е одобрен тип средство за измерване и на което е
извършена метрологична проверка на 29.10.2018 г. със срок на валидност 1 г. /видно от
представения с АНП протокол за проверка/.
Съгласно трайната съдебна
практика, с оглед уредбата на условията и реда за използване на АТТС в Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от Министъра на
вътрешните работи / обн. ДВ бр. 36
от 19.05.2015 г. /, нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да
бъдат установявани и с мобилни автоматизирани технически средства или системи.
Това е така, доколкото въведените с Наредбата изисквания
относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване
на зоната за контрол с АТТС и автоматизирания режим на работа, който не изисква
обслужване от контролния орган /извън включването и изключването на АТТС/,
според правилата на чл. 9 от Наредбата, отговарят на
изискванията на ТР № 1/2014 г. на ВАС.
Съгласно Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от Министъра на вътрешните работи,
функционирането на автоматизираните технически средства и системи, в това число
и мобилните такива не изисква непосредствено въздействие от страна на
съответния служител по време на работата му, извън дейността по включването и
изключването на системата. Видно от приложеното по делото заверено копие на
протокол № 819р-261118/24.11.2018 г., издаден по
образец, представляващ приложение към чл. 10 от Наредбата, в
конкретния случай процесното МПС е функционирало при посочения автоматичен
режим, доколкото е било включено в интервала от 10. 00 до 12. 00 ч., в рамките на който е
извършено и процесното нарушение.
Съставеният
протокол на основание чл. 10 от
Наредбата според съда съдържа всички реквизити, релевантни за валидността му, а
именно – подпис на съставилия го служител, както и индивидуализиращи
характеристики на техническото средство, местоположението и периода на
извършване на контрола, както и номера на първото и последното статично
изображение/ видеозапис.
Съдът
счита, че настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен по
смисъла на чл. 28, б. "а" ЗАНН. Дори напротив -
измерената с техническото средство скорост значително надхвърля въведено
ограничение на скоростта за съответния пътен участък, което разкрива по-висока
обществена опасност на извършеното нарушение. Следва
да се посочи и че обществените отношения, гарантиращи спокойното и безопасно
придвижване по пътната мрежа, отворена за обществено ползване са от особено
значение. Установеното в случая превишаване на
скоростта ги накърнява с особен интензитет и предвид това не следва да бъде
определяно като маловажност.
Съдът
намира, че въз основа на така установената фактическа обстановка правилно е
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя на
основание чл. 182, ал.
2, т. 3 от ЗДвП, която предвижда налагане на
административно наказание от 100 /сто/ лева за превишаване на максимално допустимата за населено място скорост от 21 до 30 km/h, като е съобразено възможното отклонение от 3 км/ч при извършеното измерване, съотв. в случая допустимата
скорост е с констатирано превишение от 21 км/ч, което се отнася към цитирания диапазон на санкционната норма.
Поради
изложеното, съдът намира, че електронният фиш е обоснован и издаден в
съответствие с материалния и процесуалния закон, поради което следва да бъде
потвърден.
С оглед направеното искане
от процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства
по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ.
Съгласно
чл. 37, ал.
1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че
производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност и
процесуалният представител не се е явил в съдебно заседание намира, че на
юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер,
предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно за
сумата от 80 /осемдесет/ лева.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 4002047 на ОД на МВР- в., с който С.Г.К. на основание чл. 189 ал.4, във вр. с чл. 182
ал.2 т.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
100 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С.Г.К. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР-в.
сумата от 80 /осемдесет/лева юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.
37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд – в.
по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
След влизане в сила на
съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: