№ 1661
гр. С., 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Е.ИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря Виктория Цв. Каменова
като разгледа докладваното от Е.ИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110164654 по описа за 2021 година
Ищецът З. е предявил срещу „Д. кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: за сумата от 2801,94 лева - заплатено
застрахователно обезщетение за отстраняване на вреди по лек автомобил марка „Ф.” с peг.
№ ., настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 27.11.2017г. в гр. С., бул. „Б.“, както и
мораторната лихва, считано от 21.09.2020г. до датата на депозиране на исковата молба в
съда, в размер на 323,78 лв. Претендира и законна лихва за забава върху главницата от
подаване на исковата молба - 12.11.2021г. до окончателно изплащане на задължението
Ищецът твърди, че на 27.11.2017г. в гр. С., на бул. „Б.“ водачът на лек автомобила
марка „.” с peг. № ., вследствие на нарушаване на ЗДвП реализира ПТП, като удря лек
автомобил марка „Ф.” с peг. № .. За настъпилото ПТП бил съставен протокол за ПТП от
органите на ОПП-СДВР.
Към момента на настъпване на ПТП лекият автомобил „Ф.” имал сключена
застраховка „Каско” в З. по полица № 17-0300/190/5000021. След подадено уведомление в
застрахователното дружество била образувана щета № 0300/17/777/508600, изготвени били
описи-технически експертизи по щетата, въз основа на които на автосервиза, извършил
ремонта на увредения автомобил, била заплатена сума в общ размер 2 801,94 лева.
Към момента на настъпване на ПТП, лекият автомобил марка „.” с peг. № .,
управляван от виновния водач, имал сключена застраховка „Гражданска отговорност” в „Д..
Застрахователят по имуществена застраховка на увредения лек автомобил - З. изпратил
регресна покана до ответника за възстановяване на сумата от 2 801,94 лева. Твърди се, че на
21.09.2020 г. с писмо ответното дружество отказало да заплати застрахователно
1
обезщетение. Ищецът претендира присъждането на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Д. е подал отговор на ИМ, в който оспорва
същата по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, като излага
доводи, че протоколът за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила. Твърди, че
водачът на МПС „.“ не е нарушил правилата на ЗДвП. Оспорва наличието на причинна
връзка между противоправно поведение на водача на лек автомобила „.“ и настъпилите
вреди. Посочва, че увреждането е настъпило по вина на трето, неучастващо по делото -
вследствие неизпълнението на задължение на С. за стопанисване на пътен участък - пътят не
бил опесъчен и не бил означен като опасен. Оспорва и размера на претенцията, като счита
същата за завишена. Признава валидно застрахователно правоотношение с ответното
дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по
отношение на лек автомобил марка „.” е peг. № .. Претендира присъждането на разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение.
По искане на ответната страна като трето лице – помагач на негова страна беше
конституиран Е. К. С..
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства намира следното:
По иска с правно основание чл. 411 КЗ:
С оглед процесуалното поведение на ответника и изложеното в отговора на ИМ,
съдът прие за безспорни и ненуждаещи се от доказване на следните обстоятелства:
-наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ със застраховател -
ответното дружество „Дженерали Застраховане“ АД по отношение на лек автомобил марка
„.” с peг. № . към датата на настъпване на процесното ПТП;
-наличие на валидна застраховка „Каско”, сключена между ищцовото дружество и
собственика на увредения автомобил „Ф.” с рег. № .;
-изплащане на сумата от 2801,94 лева от страна на ищеца в полза на извършилия
ремонта на увредения автомобил сервиз.
Горните факти се установяват и от приобщените по делото писмени доказателства, а
именно: застрахователна полица № 17-0300/190/5000021 от 09.01.2017г. „Пълно Каско” /л.
15 от делото/, фактура № ********** от 20.03.2018г. /л. 24-25 от делото/, преводно
нареждане ведно с опис на поръчка – щета /л. 28-29 от делото/ и справка от Гаранционен
фонд относно сключена застраховка „Гражданска отговорност” по отношение са МПС с рег.
№ ..
Настъпването на застрахователното събитие, включително датата, мястото и
обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП, се установяват от приобщения по
делото протокол за ПТП /л. 10 от делото/, материалите по административно-наказателната
преписка /л. 72-86 от делото/, заключението на АТЕ /л. 94-102 от делото/ и разпита на
свидетеля С. Н..
Съдът кредитира съставения от служител на ОПП-СДВР протокол за ПТП, въпреки,
2
че същият не се ползва с доказателствена сила относно механизма на ПТП. Няма пречка,
обаче, протоколът да се ползва за установяване на видимите щети по увредения лек
автомобил „Ф.”, както и по отношение факта, че при пристигане на място на полицейските
служители, другият водач не е бил установен на място, т.е. същият е напуснал ПТП.
В тази насока съдът кредитира и показанията на свидетеля С. Н., който потвърждава
факта, че след настъпване на ПТП, другият участник е напуснал местопроизшествието.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Н., като съобрази, че същият като
участник в ПТП, е бил негов очевидец. Показанията на свидетеля се отличават с логичност и
вътрешна безпротиворечивост, като същите намират подкрепа и в писмените доказателства
по делото: протокол за ПТП, уведомление за щета, както и в заключението на АТЕ.
Свидетелят се явява и трето незаинтересовано от изхода на делото лице, поради което съдът
му се довери изцяло, включително и в частта, в която свидетелят излага сведения относно
механизма на ПТП, респективно вината на другия водач, управлявал МПС – „. Б.” с рег. № ..
Действително, свидетелят не посочва марката на автомобила, причинил ПТП, но същият
потвърждава, че се е опитал да запомни регистрационния номер и марката, за да ги съобщи
на органите на КАТ. Ето защо, съдът няма съмнение, че виновният вода е управлявал
именно индивидуализираният по-горе лек автомобил „.”.
Виновното и противоправно поведение на водача на МПС „.” се установява и от
приетата по делото АТЕ, която сочи механизъм на настъпване на ПТП, обективиран и от
свидетеля Н. – загуба на напречната устойчивост на превозното средство поради движение с
несъобразена скорост с атмосферните условия – заснежена пътна настилка, което е довело
до отклоняване наляво и реализиране на ПТП с попътно движещия се лек автомобил „Ф.” с
рег. № .. Вещото лице дава заключение, че причина за настъпване на ПТП е поведението но
водача на лек автомобил „. Б.” с рег. № ., който поради движение с несъобразена скорост с
атмосферните условия /заснежена пътна настилка/, губи контрол върху превозното средство,
което занася и се отклонява наляво.
Възражението на ответника за липса на вина у водача, управлявал МПС „.” поради
лиса на обозначение за опасен участък и липса на опесъчаване съдът не намира за
релевантно, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП – „Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие”. В случая е била нарушена именно посочената разпоредба, доколкото
виновният водач не се е съобразил с атмосферните условия – наличие на сняг, което явно е
довело до мокра и хлъзгава настилка, довела до поднасянето на автомобила и настъпване на
ПТП.
В този смисъл, макар вещото лице да сочи, че опесъчаването на пътната настилка
допринася за по-добро сцепление на автомобилните гуми с пътното покритие, което намаля
вероятността от занасяне, то дори да бъде прието, че такова опесъчаване не е било налице,
3
това по никакъв начин не санира отговорността на виновния водач, който е бил длъжен да
се съобрази именно с заснежената пътна настилка, включително и с факта, че липсва
опесъчаване.
Именно за нарушение на посочената норма е ангажирана и административно-
наказателната отговорност на виновния водач чрез налагане на глоба и издаване на НП,
което се установява от материалите по административно-наказателната преписка, които
съдът кредитира изцяло. Действително, видно от решението на СРС по НАХД №
15469/2018г., НП е било отменено, но това е станало поради допуснати процесуални
нарушения, не и по същество. Ето защо, и доколкото механизма на ПТП и противоправното
и виновно поведение на водача на лек автомобил „.” се установяват и от останалите
доказателствени средства – показанията на свидетеля Н., протокол за ПТП и заключение на
АТЕ, то съдът приема за безспорно установени посочените релевантни факти.
Видно от представените от ищеца писмени доказателства: уведомление за щета на
МПС, снимков материал, опис на щета, приемо-предавателен протокол, доклад по щета и
платежно нареждане и опис към него, във връзка с процесното ПТП при ищцовото
дружество е била образувана щета, като щетите по увредения автомобил са били
възстановени в сервиз, за което ищцовото дружество е заплатил сумата от 2801,94 на
сервиза, извършил ремонта.
Спорен е въпросът относно размера на дължимата сума за възстановяване на щетите
по увредения автомобил.
В тази насока съдът кредитира изцяло заключението на САТЕ, съгласно което:
увреденият лек автомобил „Ф.” към момента на ПТП е бил в експлоатация 5 години, 10
месеца и 17 дни, считано от първоначалната регистрация – 10.01.2012г.
Съгласно заключението на АТЕ – стойността за възстановяване на увредения
автомобил при гаранционни условия – в официален сервиз за марката, е в размер на 2801,94
лева, а по средни пазарни цени – 2313,30 лева.
Вещото лице потвърждава наличие на причинно-следствена връзка между ПТП и
настъпилите щети по процесния автомобил.
По делото не са ангажирани доказателства – увреденият лек автомобил към датата на
ПТП да е бил в гаранционен срок, поради което съдът счита, че действителния размер на
средствата, необходими за възстановяване на щетите по автомобила, следва да е този по
средни пазарни цени, въпреки наличието на клауза в застрахователния договор – уговорен
начин за ликвидация на щети – право на ползване на Официален сервиз за марката.
Съобразно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
4
"Гражданска отговорност". Обхватът на регресното право зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования.
Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди –
необходимите средства по пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество в
състоянието му отпреди деликта.
Както беше посочено по-горе, действителният размер на щетите съобразно
заключението по изслушаната САТЕ, изчислен на база средни пазарни цени към датата на
ПТП е 2313,30 лева.
С оглед на горното, искът по чл. 411 КЗ следва да бъде уважен до размер от 2313,30
лева и отхвърлен за горницата до първия предявен размер от 2801,94 лева или за сумата от
488,64 лева.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Видно от представеното от ищеца писмо от „Д. до „З. Б.”, в което ответникът е
отказал изплащането на претендираното обезщетение от страна на ищеца, писмото е
изведено от деловодството на ответника на дата 21.09.2020г. Това е и най-ранната дата,
спрямо която може да бъде прието, че ответникът е бил известен за отправената от ищеца
регресна покана.
Считано от отказа – 21.09.2020г. законосъобразно ищецът претендира мораторна
лихва до датата на завеждане на исковата молба – 12.11.2021г. Изчислена с лихвен
калкулатор, мораторната лихва върху главницата от 2313,30 лева, възлиза на 268,60 лева. С
оглед на това, искът за мораторна лихва следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен
за горницата до пълния предявен размер от 323,78 лева, или за сумата от 55,18 лева, като
неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и ищецът, и ответникът с оглед
уважената, съответно отхвърлена част от исковете.
Ищецът е сторило следните разноски: 162,08 лева - ДТ; 200 лева – депозит за САТЕ,
40 лева – депозит за свидетел и 538,56 лева – адвокатско възнаграждение. Общият размер на
направените разноски от ищеца е 940,64 лева.
По делото не е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. Но същото, не се явява и прекомерно с оглед защитавания правен интерес.
При това положение с оглед уважената част на иска ответникът следва да заплати на
ищеца разноски в общ размер на 776,99 лева.
Ответникът е сторил в настоящото производство следните разноски: 200 лева –
депозит за САТЕ.
С оглед факта че ответникът е представляван в производството от юрисконсулт, на
осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК му се следва и юрисконсултско възнаграждение в минимален
5
размер /с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото/, т. е. сума от 100 лв.
Общите разноски на ответника са в размер на 300 лева.
С оглед отхвърлената част от иска, ищецът следва да заплати на ответника разноски
в размер на 52,19 лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „К. да
заплати на З. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С., на основание чл.
411 КЗ сумата от 2313,30 лева /две хиляди триста и тринадесет лева и 30 ст./,
представляваща заплатено обезщетение за отстраняване на вреди по лек автомобил марка
„Ф.” с peг. № ., настъпили в следствие на ПТП, реализирано на 27.11.2017г. в гр. С., ведно
със законната лихва, считано от 12.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до първия предявен размер от 2801,94 лева или за сумата от
488,64 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Д. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „К. да
заплати на З. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С., на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата от 268,60 лева /двеста шестдесет и осем лева и 60 ст./, представляваща
мораторна лихва за периода от 21.09.2020г. до 12.11.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата до пълния предявен размер от 323,78 лева, или за сумата от 55,18 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Д. с ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „К. да заплати на З. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „С., сумата от 776,99 лева /седемстотин седемдесет и шест лева и 99ст./ - разноски
по делото, сторени в производството пред СРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК З. с ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „С. да заплати на „Д. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „К. сумата от 52,19 лева /петдесет и два лева и 19ст./ – разноски, сторени в
производството пред СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ответника – Е. К. С..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6