Р Е
Ш Е Н
И Е №
……..
Град Свиленград, 10.10.2019 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - СВИЛЕНГРАД, І граждански състав, в публично съдебно
заседание на десети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав
:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ЖИВКА ПЕТРОВА
при
секретаря Ц.Д.,
като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 190 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, съобрази:
Производството е за делба на съсобствен недвижим
имот и се движи по реда на чл.341 и сл. от ГПК.
Намира се във втората фаза - по извършване на делбата.
След като разгледа извършените до
момента съдопроизводствени действия, направените искания и събраните
доказателства, съдът установи следното :
С Решение № 18 от 21.01.2019 г., постановено по
делото, е допуснато да се извърши делба между ищеца Е.И.М., с ЕГН **********, с
адрес: ***, и ответника А.И.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, на недвижим
имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65677.701.8116.1.9 по КК и КР на гр. Свиленград, одобрени
със Заповед № РД-18-107/ 13.12.2016г на Изп. директор
на АГКК, с площ 74,30 кв.м, с предназначение –
жилище, апартамент, ведно с избено помещение № 9, с площ от 5,20 кв.м и 4,32 % ид.ч. от общите
части на сграда № 1, находящ се в поземлен имот с с
идентификатор 65677.701.8116 по КК и КР на гр. Свиленград, при равни квоти от
правото на собственост.
В първото съдебно заседание от втората фаза на
делбата ответникът А.И.К., чрез процесуалния си представител, предявява
претенция за възлагане на делбения имот, на основание чл.349, ал.2 от ГПК.
Ищецът Е.И.М. не оспорва възлагателната
претенция, но възразява по отношение стойността на делбения имот, определена и
от единичната, и от тройната съдебно-техническа
експертиза, като я счита за занижена, т.е.
спорна
по делото е единствено цената, която следва да се заплати за уравняване на
дяловете на съделителите.
Съгласно заключението на приетата СТЕ,
стойността на процесния апартамент по средни пазарни
цени е 43 602 лв., като експертизата е приета в първото по делото съдебно
заседание във втората фаза на делбата, при което е присъствал представител на ищеца,
като при приемане на заключението е оспорил същото и е изложил съображения
относно цената на имота и механизма, използван от вещото лице за определянето.
Съгласно заключението на приетата тройна СТЕ, стойността на апартамента по
средни пазарни цени е 37 500 лв. При приемане на това заключение, ищецът, чрез
пълномощника си, го е оспорил в частта, относно тежестите и коефициентите,
използвани от вещите лица за определянето.
По делото е извършена служебна справка от Служба
по вписванията – гр. Свиленград, от която се установява факта, че ответникът не
притежава друго жилище към момента на извършване на делбата.
Въз основа на събраните по делото доказателства
и след тяхната преценка, съдът достигна до следното :
Съдебна делба е допусната върху
реално неподеляем жилищен имот, тъй като в него не
могат да бъдат обособени съответни дялове в самостоятелни обекти без значителни
преустройства и неудобства, по-големи от обикновените, по смисъла на чл.203,
ал.1 от ЗУТ. Това обстоятелство се потвърждава от вещото лице и не се спори
между страните, които не са направили и искане за реално поделяне на имота.
При наличие на реално неподеляем жилищен имот делбата следва да се извърши или
чрез изнасяне на имота на публична продан, или чрез
възлагането му, при наличие на валидна възлагателна
претенция.
Претенцията за възлагане, предявена
от ответника на основание чл.349, ал.2 от ГПК, е процесуално допустима –
заявена в първото съдебно заседание от втората фаза на делбата. Разгледана по
същество, същата е и основателна.
Възлагането по реда на чл.349, ал.2
от ГПК, като способ за извършване на делбата, е допустимо при наличието на четири
комулативни предпоставки: 1/. съсобственият имот да е
неподеляемо жилище; 2/. съсобствеността да е
възникнала по наследяване; 3/. наследникът да е живял в жилището при открИ.е на наследството и 4/. да не притежава друг жилищен
имот към момента на извършване на делбата.
Безспорно, първата изискуема от
закона предпоставка, е налице. Безспорно установено е също, че съсобствеността
между страните е възникнала по наследяване. Налице е и третата изискуема от
закона предпоставка - съделителят, който е предявил
претенцията е живял в имота към момента на открИ.е на
наследството, което категорично се установи от събраните в първата фаза на
делбата гласни доказателства. Установи се и факта, че ищецът не притежава друго
жилище към момента на извършване на делбата, видно от постъпилата справка от
Служба по вписванията – гр. Свиленград.
Следователно, възлагателната
претенция на ответника е основателна и ще се уважи, като жилището му се постави
в дял, срещу заплащане на ищеца на парична сума за стойностно уравнение на
дяловете.
Относно стойността на процесния апартамент съдът кредитира заключението на
първата СТЕ, изготвено от вещото лице О.Б.. Същото е определило средната
пазарна стойност на имота като е съобразило местонахождението му, основните му
характеристики, състоянието му към момента на оценката в сравнение с други
подобни имоти на пазара към проверявания момент, като е развил съображения и в
съдебно заседание, които съдът споделя.
С оглед на това съдът приема, че при средната
пазарна цена на имота от 43 602 лв. ответникът А.И.К., при поставянето на
имота в негов дял, би получил имущество, което превишава стойността на дела му
с 21 801 лв., която сума следва да заплати на ищеца Е.И.М. - за уравнение на
дела й.
Страните следва да
бъдат осъдени, на основание чл.355 от ГПК, да заплатят държавна такса в размер
на 4% от стойността на дела им, съгласно чл.8 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
Страните претендират разноски, за което са
представили списъци по чл.80 от ГПК.
Съгласно чл.355 от ГПК, при
делбени дела страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им,
а по присъединените искове разноските се определят по чл.78 от ГПК. В практиката на ВКС се приема, че при липса
на оспорване на правата на съделителите, както и на
способа за извършване на делбата, всеки съделител
понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат. При
наличието на спор за правата на съделителите, при
оспорване на самия факт на съсобствеността, начина на извършване на делбата и
по присъединените искове, както и при обжалване на първоинстанционното или въззивното решение, намира приложение разпоредбата на чл.78 ГПК. В съдебната практиката се приема също, че
по силата на специалната норма на чл.355 от ГПК,
разноски не се дължат преди окончателното приключване на производството за
делба.
В случая, ответникът е оспорил наличието на
съсобственост между страните и собственическите права на ищеца. В първа фаза на
делбата ищецът е направил разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 600
лв., а ответникът – такива разходи в размер на 800 лв. С оглед постановеното
решение по допускане на делбата, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца
следва да се присъдят направените разноски за адвокат в размер на 600 лв. Във фазата по извършване на делбата страните
не са представили доказателства за направени разноски за адвокат.
Разноските, направени по
повод ликвидиране на съсобствеността се дължат от съделителите
съобразно стойността на дяловете им. В случая, от ищеца са направени разноски за преписи
от исковата молба – 9 лв. и за СТЕ – 150 лв. Тези разноски в размер на 159 лв.
са действително направени от ищеца, но тъй като са по повод ликвидиране на
съсобствеността, то ответникът следва да заплати на ищеца половината от тях, а
именно сумата 79,50 лв. Разноските, направени от ищеца за тройната СТЕ следва
да останат в негова тежест, тъй като са направени по повод оспорване на
единичната СТЕ, не са необходими за прекратяване на съсобствеността и
ответникът не е станал причина да бъдат сторени.
Мотивиран от гореизложеното, съдът :
Р
Е Ш И :
ПОСТАВЯ
В ДЯЛ, по реда на чл.349, ал.2 от ГПК, на А.И.К., с ЕГН **********,
с адрес: ***, следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 65677.701.8116.1.9 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Свиленград, одобрени със Заповед №
РД-18-107/ 13.12.2016г на Изп. директор на АГКК, с
адрес: гр. **************, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот
с идентификатор 65677.701.8116, с предназначение – жилище, апартамент, с площ
74,30 кв.м, с прилежащи части: избено помещение № 9 с
площ 5,20 кв.м и 4,32 % ид.ч.
от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - 65677.701.8116.1.8,
под обекта - 65677.701.8116.1.6, над обекта - 65677.701.8116.1.12, като А.И.К. ще
придобие правото на собственост, при условие, че заплати на Е.И.М., с ЕГН **********,
с адрес: ***, за уравнение на дяловете й, сумата 21 801 лв. (двадесет и една хиляди
осемстотин и един лева), в шестмесечен срок от влизане на настоящето решение в
сила, ведно със законната лихва върху тази сума от влизане в сила на решението
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА А.И.К.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Е.И.М., с ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата 679,50 лв. (шестстотин седемдесет и девет лева и 50
стотинки) – разноски по делото.
ОСЪЖДА Е.И.М.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Районен съд – Свиленград държавна такса
в размер на 872,04 лв. (осемстотин седемдесет и два лева и 4 стотинки).
ОСЪЖДА А.И.К.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Районен съд –
Свиленград държавна такса в размер на 872,04 лв. (осемстотин седемдесет и два
лева и 4 стотинки).
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок, считано от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: