Р Е Ш
Е Н И
Е № 210
гр.
Пловдив, 27.06. 2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският
апелативен съд, първи
търговски състав, в открито
заседание на двадесет и девети май две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВЕЙКА
КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАТЯ
ПЕНЧЕВА
ЦВЕТЕЛИНА ГЕОРГИЕВА
С участието на секретаря Цветелина Диминова, като разгледа докладваното
от съдията Костадинова в.т. дело № 249/2019
год. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно – по
чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 73 от 07.02.2019 година, постановено по т.
дело № 381/2017 година по описа на Окръжен съд – С.З., са отхвърлени като
неоснователни и недоказани предявените от Р.П.П., ЕГН **********, против И.Т.И.,
ЕГН **********, С.И. И., ЕГН **********, „С.Г.1” ЕООД, ЕИК *********, С.Р.Ж.,
ЕГН **********, и Д.И.Ж., ЕГН **********, искове с правно основание чл.79 ЗЗД
във връзка с чл.99, ал.2 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 77 762, 39 лева,
представляваща дължима и неизплатена главница по Договор за предоставяне на ипотечен
кредит от **********г., сключен между „О.Б.Б.“ АД и кредитополучателя И.Т.И. и
подписан от С.И. И., „С.Г.1” ЕООД, С.Р.Ж. и Д.И.Ж. в качеството им на солидарни
длъжници, както и сумата от 6693, 16
лева, представляваща договорна лихва; сумата от 151, 50 лева, представляваща текуща лихва, сумата от 122, 87 лева, представляваща
наказателна лихва за просрочена главница, както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на настоящите искове в съда до
окончателното плащане.
Осъден е Р.П.П. да заплати на С.Р.Ж. и Д.И.Ж.
направените по делото разноски в размер на 2020 лв.
Така постановеното решение е
обжалвано с въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Р.П.П.. Поддържа
се неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че ищецът като цесионер
не е притежавал правото да обяви
предсрочната изискуемост на сумите по банковия кредит, доколкото това право не
е прехвърлено изрично от банката. Неправилни били и изводите, свързани с
предмета на договорите за цесия, по-конкретно с това, че става дума за един
консолидиран дълг, включващ както падежирали, така и непадежирали вноски, в
какъвто вид вземането можело да съществува само при обявена от банката
предсрочна изискуемост преди първата цесия, данни за каквато нямало по делото.
Жалбоподателят поддържа, че правото за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем е преминало у цесионера на основание чл. 99 ал. 2 от ЗЗД, който е
придобил всички права, притежавани от предишния кредитор заедно със съответните
привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително правото да иска
изпълнение от длъжниците. По отношение на предмета на договорите за цесия се
поддържа от ищеца, че никъде в тях не е
посочено, че описаното вземане включва само вноски с настъпил падеж. Изложени
са съображения, че цесионерът разполага с възможността да направи изявление за
обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, включително за вноските с ненастъпил падеж, което той направил с исковата молба по предявения
осъдителен иск.
Искането е за отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество, с което да се
уважи изцяло предявеният иск, като се присъдят на жалбоподателя разноските за
двете инстанции.
Срещу въззивната жалба са
подадени писмени отговори от всички ответници в първоинстанционното
производство.
В писмените отговори на И.Т.И. и С.И.
И., както и на „С.Г.1“ ЕООД се изразява становище за основателност на
въззивната жалба. Твърди се, че тези ответници никога не са оспорвали
предявения иск по основание и размер, поради което в тяхна тежест не следва да
бъдат възлагани разноските на жалбоподателя при евентуална отмяна на
първоинстанционното решение и уважаване на иска.
В писмения отговор на Д.И.Ж. и С.Р.Ж. се
оспорва въззивната жалба и се иска потвърждаване на първоинстанционното
решение. В него се твърди, че в исковата
молба няма ясно изложени обстоятелства и изявление за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Освен това при необявена предсрочна изискуемост от
първия цедент – банката, изводите на
първоинстанционния съд за предмета на поредицата от договори за прехвърляне на
вземания били правилни. Според ответниците потестативното право за обявяване на предсрочната изискуемост било
принадлежност само към уговорения между банката и кредитополучателя разсрочен
на вноски дълг по погасителен план, а не и към нововъзникналото след
трансформацията на задължението вземане. Поддържат се и доводи за нищожност на
цесиите. Твърди се, че договорът за цесия от **********година, сключен между „Д.И.“
ЕООД и „Ф.И.Г.П.“ ООД е нищожен като прикриващ други отношения, различни от
обективираните в договора. Имало и разминаване между размерите на вземанията по
първия договор за цесия от **********година и втория договор за цесия от **********година.
Т.е. договорът за цесия от **********година бил нищожен като привидна сделка,
сключена с цел заобикаляне на закона. При нищожност на този договор за цесия,
последващият договор, сключен между „Ф.И.Г.П.“ ООД и Р.П.П. не пораждал
транслативен ефект и ищецът Р.П. не можел да се легитимира като носител на
спорното вземане. Искането е за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Пред въззивната инстанция не са
направени нови доказателствени искания.
Апелативният съд, като се запозна
със събраните по делото доказателства и доводите на страните намира, че въззивната
жалба е процесуално допустима. Тя е подадена от лице, имащо право на въззивно обжалване, а
именно от ищеца в първоинстанционното производство срещу решението, с което са отхвърлени предявените
искове. При подаване на въззивната жалба
е спазен предвидения в чл. 259 от ГПК двуседмичен срок.
Разгледана по същество,
въззивната жалба е основателна.
Пред Окръжен съд – С.З.по т. дело
№ 381/2017 година е предявен осъдителен иск за заплащане на дължими суми по
договор за банков кредит, вземанията по който са предмет на три поредни цесии.
От изложените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства се установява, че на **********
година е сключен договор за предоставяне на ипотечен кредит между „ОББ“ АД и И.Т.И. като кредитополучател.
Страни по договора за банков кредит – съдлъжници, са и останалите
ответници С.И. И., „С.Г.1“ ЕООД, С.Р.Ж. и Д.И.Ж., които са се задължили
да отговарят за задълженията по договора при условията на солидарност / чл. 121 и следващите от ЗЗД/. Отпуснатият
кредит е в размер на 44250 евро / чл. 1 ал.1
от договора/, договорната лихва е в размер на 9,8% годишно / чл. 5 ал. 1
от договора/. В чл. 13 ал. 1 от договора е предвидено, че той се издължава на
240 месечни анюитетни вноски в размер съгласно погасителен план, включващи
главница, лихва и съответната част от
годишната такса за управление и обслужване, считано от 20.07.2010 година.
Крайният срок за издължаване на кредита е 20.06.2030 година / чл. 14/.
Вземанията на „ОББ“ АД от
солидарните длъжници по цитирания договор за кредит са прехвърлени с договор за
цесия от **********година на цесионера „Д.И.“ ЕООД. С втори договор за цесия от **********година „Д.И.“ ЕООД в качеството на цедент е
прехвърлил придобитите вземания с договора за цесия от **********година на „Ф.И.Г.П.“ ООД. Третият договор за цесия е сключен на **********година с цедент „Ф.И.Г.П.“
ООД и цесионер ищеца по настоящото дело Р.П.П..
Съдът намира за неоснователни
доводите на ответниците С. и Д. Ж., че предметът на договорите за цесия не е конкретизиран. В чл. 1 от първия договор за цесия от **********година, сключен между
„ОББ“ АД и „Д.И.“ ЕООД е посочено, че цедентът продава всички свои вземания,
произтичащи от договора за предоставяне на ипотечен кредит от **********
година, като са цитирани и имената на кредитополучателя и солидарните длъжници.
Липсата на номер на договора за кредит не е основание да се приеме, че
предметът на договора за цесия не е конкретизиран. Освен това в чл.1.1. от
договора за цесия е посочен и размера на дължимите суми по договора за
ипотечен кредит към **********година, които са предмет на цесията – общо 84729,92 лева, от които 77762,39 лева
главница, 6693,16 лева договорна лихва, 151,50 лева текуща лихва и 122,87 лева
главница. Описаният по този начин предмет на договора за цесия е достатъчно
конкретизиран. Настоящият съдебен състав не споделя мотивите на
първоинстанционния съд, че предметът не е индивидуализиран, тъй като не е
посочен размера на падежиралите и непадежиралите вноски, а е прехвърлен
консолидиран дълг, в какъвто вид вземането не можело да съществува, без да е
обявена предсрочната изискуемост на кредита. Волята на страните по договора за цесия е прехвърляне на всички
вземания по договора за кредит във вида,
в който са съществували към момента на сключването му – падежирали и
непадежирали вноски. Те са вземания по договора за кредит, като
обстоятелството дали е настъпил или техният падеж или не, респ. дали е обявена
предсрочната изискуемост или не, няма отношение към предмета на договора за
цесия, а към възможността на цесионера като приобретател на вземанията по договора за кредит да претендира изпълнение от кредитополучателя и солидарните длъжници.
Досежно реалното
съществуване и размера на вземанията по
договора за кредит към момента на сключване на първия договор за цесия от **********година
по делото е установено следното:
В самия договор за кредит в чл. 26 т. 3 / допълнителни клаузи/
е предвидено, че неразделна част от него е погасителният план. Още с исковата
молба ищецът е представил по делото погасителен план. С неприемането му поради това, че липсват
данни от кого е издаден, подпис на лицето, което го е издало и печат на банката,
както и с последващото определение, с
което погасителният план е изключен като доказателство по делото, първоинстанционният съд е допуснал процесуално
нарушение. Погасителният план е неразделна част от договора и изрична клауза
на договора препраща към него. Освен това погасителният план не е оспорен от
страните по делото, ползван е от вещото лице при изготвяне на приетата по
делото съдебно-икономическа експертиза. Поради това по въпроса за размера на дължимите суми по
договора за кредит, съдът ще съобрази представения погасителен план, както и
приетата и неоспорена съдебно-икономическа експертиза.
В заключението на съдебно-икономическата
експертиза изрично е посочено, че съгласно погасителния план дължимите
ежемесечни вноски, 239 на брой, са в размер на по 465,78 евро, а последната –
240-та вноска е в размер на 462,98 евро. Това са сумите, които са залегнали и в
представения от ищеца погасителен план.
От заключението е видно, че
погасявания по договора за кредит са извършвани
до 18.03.2016 година. До 13.05. 2013 година са внасяни суми в евро от
кредитополучателя И.И., а след това – от 20.05.2013 година до 18.03.2016 година
погасяването на задълженията е ставало от евровата колекторска сметка на
банката. По този начин според вещото лице са погасени общо петдесет вноски от
дължимите по договора и погасителния план. Вещото лице е установило, че са погасени 5076,85 евро от дължимата главница
и непогасения остатък от главницата както към **********година / датата на първата
цесия /, така и към датата на исковата молба е 39173,15 евро, чиято левова
равностойност при официален курс на еврото
1,95583 лева е 76616,02 лева.
Размерът на главницата, претендиран с исковата молба и посочен в трите
процесни договора за цесия от 77762,39 лева / левовата равностойност на
39759,21 евро/ според вещото лице е определен при съобразяване на извършените плащания по
договора за кредит към 31.07.2015 година. От общия размер на дължимата
главница по договора за кредит вещото
лице е изчислило, че към датата на предявяване на иска по настоящото дело
вноските с настъпил падеж са 2313,81 евро с левова равностойност 4525,42 лева.
С договора за кредит са уговорени
възнаградителни лихви в чл. 5 ал. 1 и
наказателни, дължими върху просрочени суми – в чл. 6. Вещото лице е
изчислило, че договорната лихва ведно с
годишната такса за управление и обслужване на кредита, дължима по договора за
кредит, е общо 67534,83 евро. В погасителния план към договора е посочено ежемесечно каква част от дължимата
анюитетна вноска е за погасяване на договорните лихви. С извършените плащания
по договора до 18.03.2016 година според вещото лице са погасени договорна лихва по погасителен
план в размер на 3332,92 евро и просрочена лихва в размер на 19805,42 евро. Заплатени
са и просрочени наказателни лихви в размер на 26,43 евро, просрочена
наказателна надбавка в размер на 12,84 евро, такса управление 540,39 евро и
наказателна лихва върху просрочена главница в размер на 195,28 евро. Дължимите лихви по
договора към датата на последното плащане от 18.03.2016
година с настъпил падеж са в размер на 6834
евро. При тези изчисления на вещото лице и като се има предвид, че посочените в
първия договор за цесия от **********година, както и в третия такъв от **********година,
легитимиращ ищеца като носител на материалното право, дължими суми - 6693,16 лева договорна лихва, 151,50 лева
текуща лихва и 122,87 лева наказателна лихва за просрочена главница са под изчисления
от вещото лице размер и не са оспорени
от страните, съдът намира, че дължимостта на лихвите в претендираните размери е
установена.
Вярно е, че с втория договор за
цесия от **********година, сключен между „Д.И.“ ЕООД и „Ф.И.Г.П.“ ООД при
описание на вземането, предмет на цесията, дължимите лихви са посочени в
по-високи размери от тези по първия и по третия договор за цесия / размерът на
претендираната главница съвпада и по трите договора/. С втория договор за цесия
е посочено, че се прехвърля вземане за
договорна лихва от 7310,37 лева, текуща
лихва 571,55 лева и наказателна лихва за просрочена главница 622,89 лева. Сам
по себе си този факт не дава основание да се приеме нищожност на договора за
цесия поради липса на предмет, каквато се поддържа от ответниците С. и Д. Ж..
Предметът на цесията по всичките три договора е
уточнен чрез посочване на договора за кредит от ********** година,
вземанията по който са предмет на сделките. Точният размер на тези вземания е
определяем, поради което дори да има разминавания между посочените и дължимите
суми, прехвърлянето на вземането произвежда действие само до действителния
размер на дължимите суми.
Отделен е въпросът, че макар във
втория договор за цесия да е посочено, че се придобиват лихви в по-висок
размер, с третия договор, сключен на **********година
с цесионер ищеца по настоящото дело са повторени
размерите по първия договор, а не по-високите размери по втория договор и
предмет на иска са именно по-ниските размери, чиято дължимост с оглед клаузите
на договора за кредит и извършените плащания на дължимите суми по него беше
обсъдена от съда по-горе.
Доводите за нищожност на договора
за цесия от **********година като
привидна сделка, прикриваща различни от обективираните в нея отношения също са
неоснователни. При сключването на този
договор цедентът „Д.И.“ ЕООД е представляван от своя едноличен собственик на
капитала и управител К.Д.. Изслушан в качеството си на свидетел в съдебно заседание на 30.10.2018
година, К.Д. е заявил, че търговското му дружество се занимава с дейност,
свързана с проблемни кредити и с консултации на клиенти за тяхното придобиване, цесии, преструктуриране.
Процесният договор за цесия от **********година
бил сключен между неговото дружество и
„ОББ“ АД като цедент, след като това му било възложено с договор за посредничество от „Ф.И.Г.П.“ ООД. Това дружество поставило условията, при които били проведени
преговорите и осигурило средствата за
заплащане по договора за цесия с „ОББ“ АД. В случая „Д.И.“ ЕООД действало като
посредник, но първоначално придобило вземането на свое име, за да може да си
получи уговореното възнаграждение /комисионна/ за посредничество от „Ф.И.Г.П.“
ООД, след което от своя страна цедирал
вземането на възложителя. Така установените със свидетелските показания
обстоятелства не дават основание да се направи извод за нищожност на цесията
между „Д.И.“ ЕООД и „Ф.И.Г.П.“ ООД. Този
договор не е привиден, а чрез него посредникът изпълнява задълженията си по
сключения договор за посредничество, който е форма на договора за поръчка.
Нормативната уредба на договора за
поръчка / чл. 292 ал. 2 от ЗЗД/ изрично позволява довереникът да действа от
свое име, при което правата и
задълженията от сделки с трети лица възникват за него, макар в отношенията
между довереника и доверителя, както и по отношение на трети недобросъвестни
лица, правата да се
смятат за права на доверителя.
Другият спорен момент между
страните е свързан с уведомяването на ответниците С.Ж. и Д.Ж. за сключените
договори за цесия по реда на чл. 99 ал. 4
от ЗЗД.
По делото / стр. 16 и 17/ са
представени два броя уведомления, изпратени
от цедента по първата цесия „ОББ“ АД до Д.Ж. и до С.Ж. на адрес ***.
Уведомленията са предоставени за връчване на Нотариус. Те са оформени с подпис
и печат на нотариуса, с отразяване, че са връчени лично на получателите на дати
съответно 17.07.2016 година и 19.07.2019 година при отказ от тяхна страна да ги
подпишат.
Втората цесия от **********година
е съобщена от цедента „Д.И.“ ЕООД чрез
управителя К.Д. на ответниците Д.Ж. и С.Ж. отново чрез уведомление, връчено от
нотариус / стр. 27 и 28/.Нотариусът е удостоверил, че двамата ответници са се
запознали със съдържанието на уведомлението съответно на 29.08.2017 година и
23.08.2017 година и са отказали да го приемат, поради което връчването е
оформено при отказ. Самото уведомление представлява изявление на К.Д., чийто
подпис е с нотариална заверка. Обстоятелството, че уведомлението с нотариална
заверка на подписа на лицето, от чието име изхожда, е занесено при нотариуса,
за да бъде връчено на получателите от трето лице, в случая от И.Т.И., не дава
основание да се приеме липсата на уведомяване от цедента на длъжниците за сключения договор за цесия съгласно изискванията
на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД. Длъжниците са уведомени за договора за цесия, макар
и значително по-късно – едва през август
2017 година, но преди завеждане на исковата молба. Договорът за цесия има
действие по отношение на тях от момента на връчване на уведомлението. От
късното връчване на уведомлението биха могли да се правят някакви изводи при
извършено плащане на задължения по отношение на стария кредитор, а не на
цесионера, придобил вземането. В случая
обаче е безспорно, че плащания изобщо не са правени.
Третият договор за цесия от **********година
с цедент „Ф.И.Г.П.“ ООД е съобщен на Д.
и С. Ж. по същия начин – с уведомления, връчени от нотариус и оформени с отказ
за получаване на дата 14.10.2016 година, като е отбелязано, че адресатите са се
запознали със съдържанието на уведомленията / стр. 33 и 34/.
Всички изброени до тук
уведомления, изпратени до Д. и С. Ж., съдържат официални удостоверителни
изявления на длъжностното лице, осъществяващо връчването – нотариус, че
адресатите са се запознали със съдържанието им и са отказали да ги получат.
Отказът за получаване съгласно чл. 44 ал. 1 изречение последно от ГПК не засяга
редовността на връчването. Тази разпоредба е приложима и при връчване,
осъществявано от нотариус на основание чл. 592 от ГПК.
Съдът е открил производство по
оспорване истинността на обсъдените по-горе уведомления за цесиите, получени от
ответниците Д. и С. Ж.. С представените по делото доказателства обаче не е
оборена тяхната истинност. Всички уведомления са оформени с отказ да
бъдат получени, т.е. те са достигнали до
своите адресати, които са отказали да ги получат, което е удостоверено
официално от длъжностното лице, извършващо връчванията – нотариус. На
представените от нотариус Д.Н.копия от уведомления изрично е отразявано, че
адресатите Д. и С. Ж. са се запознавали със съдържанието на уведомленията и са
отказвали да ги получават, като част от отказите са оформени дори с имена и
подписи на свидетели. Представените от ответниците доказателства са насочени
към установяване на обстоятелството, че те не живеят постоянно на адреса, до
който са изпратени уведомленията. Установяването на тези обстоятелства би имало
значение ако ставаше дума за връчване при условията на чл. 47 от ГПК – чрез
залепване на уведомление, но не и при отказ за получаване / чл. 44 ал. 1 от ГПК/. От събраните доказателства е установено, че
уведомленията за цесиите са изпращани до С.Р.Ж. на адрес ***. Това е адресът, посочен в договора за
ипотечен кредит от ********** година и в нотариалния акт за учредяване на
договорна ипотека № *** том трети рег. № **** дело № ******** година на Нотариус с рег. № ***.
От представената адресна карта се установява, че С.Ж. е променил само настоящия си адрес, считано от 19.01.2011 година. Постоянният му адрес е останал този, до който са изпращани
уведомленията, а настоящият му адрес е променен - град С.З., ул. „А.Т.“ № ** ет. * ап. *.
Свидетелката Д.Г., майка на С.Ж.,
разпитана в съдебно заседание на 30.10.2018 година установява, че след
края на 2010 година синът й и снаха й Д.Ж. не живеят при нея на адрес ***, а са
се преместили на другия адрес. Откакто те се преместили, никой не бил идвал да
търси С. на нейния адрес и да носи книжа
за него. Свидетелката установява, че след преместването си ответниците Ж. я посещавали за по няколко
часа, за да я видят и си отивали в тяхното жилище. Промяната в настоящия адрес
на С.Ж., както и показанията на майка му, че никой не го е търсил, не
опровергават обаче официалното удостоверяване на нотариуса, че двамата
ответници са се запознали със съдържанието
на изпратените до тях уведомления и са
отказали да ги получат.
Последният спорен въпрос по
делото е свързан с обявяването на предсрочната изискуемост на задълженията по договора за ипотечен
кредит.
Искът, с който е сезиран съда, не
е установителен иск по чл. 422 от ГПК, а осъдителен, поради което е допустимо
изявлението, насочено към ответниците, за обявяване на предсрочната изискуемост да
бъде направено със самата искова молба. Такова изявление се съдържа в исковата
молба, с която е сезиран съда по настоящото дело. В чл. 19 от договора за
ипотечен кредит е посочено, че основание
за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита е пълното или частично
неплащане на две погасителни вноски. В обстоятелствената част на исковата
молба, мотивирайки изявлението си за предсрочна изискуемост на кредита, ищецът Р.П.П.
се е позовал на неплащане на дължимите
вноски по договора за кредит през период с начален момент придобиването на
вземането от него с договора от **********година
до датата на исковата молба – 13.12.2017 година. Твърденията на ответниците Ж., че липсвала
конкретизация за това на кои неплатени вноски се позовава ищецът, за да обяви
предсрочната изискуемост на кредита, са неоснователни. Ответниците по иска не
оспорват обстоятелството, че за посочения в исковата молба период не са
извършвани плащания по договора за кредит, а и това обстоятелство е установено
с приетата по делото съдебно-икономическа експертиза. От заключението на вещото
лице е видно, че последните погасявания на задълженията по договора за кредит
са от дата 18.03.2016 година, като след този момент не са извършвани плащания
на дължими вноски по договора за ипотечен кредит.
Съдът намира, че съществува възможността предсрочната изискуемост да бъде
обявена не от банката, отпуснала кредита, а от трето лице, придобило с цесия вземанията по договора за банков
кредит, в случая от ищеца Р.П. в качеството му на цесионер. Цесията има
действие спрямо длъжниците от момента, в
който са уведомени за нея от цедента – чл. 99 ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. От тогава
спрямо длъжниците титуляр на вземането е цесионерът, а цедентът не разполага с
възможността да иска изпълнение от длъжника. Изпълнение може да се иска при настъпване на
изискуемостта на вземането. Срокът, в който са дължими отделните вноски по
договора, е уговорен в полза на длъжниците, поради което при настъпването на
изискуемостта им след съобщаването на
договора за цесия, само приобретателят
на вземането в качеството си на кредитор
може да иска реално изпълнение на задълженията.
Той е този, който може да обяви на длъжниците предсрочната изискуемост
при настъпването на предвидените за това условия в договора. Цесионерът придобива
вземането с всичките му принадлежности по чл. 99 ал. 2 от ЗЗД, т.е. с всички
права, произтичащи или свързани с прехвърленото вземане, включително с правото
да обяви неговата предсрочна изискуемост, като не е необходимо да има изрично
делегиране на правото за обявяване на
предсрочната изискуемост, доколкото то произтича от прехвърленото вземане. В
тази насока е и съдебната практика - решение № 204 от 25.01.2018 година,
постановено по т. дело № 2230/2016
година на първо т.о. на ВКС.
Имайки предвид изложените
съображения настоящият съдебен състав намира, че следва да отмени
първоинстанционното решение с което е
отхвърлен предявения осъдителен иск за сумата от общо 83583,55 лева, формирана
от сбора на дължима главница от 76616,02 лева, договорна лихва от 6693,16 лева,
текуща лихва 151,50 лева и наказателна лихва за просрочена главница 122,87
лева. Следва да се постанови ново решение по съществото на спора, с което да се
осъдят ответниците да заплатят на ищеца солидарно посочената сума ведно със законната
лихва от датата на исковата молба – 13.12.2017 година до окончателното й
изплащане.
Първоинстанционното решение в
частта, с която е отхвърлен предявения
иск за разликата от 83583,55 лева до претендираните 84729,92 лева следва
да бъде потвърдено. Тази разлика представлява недължимата главница над
установения от вещото лице размер от 76616,02 лева до претендирания такъв от
77762,39 лева.
Съобразно изхода на спора следва
да бъде разпределена и отговорността на страните за разноски.
Поддържаните от ответниците И.И., С. И. и
„С.Г.1“ ЕООД доводи, че не следва
да бъдат осъждани да заплащат разноски на ищеца, тъй като не са оспорвали
предявените искове, са неоснователни. В случая става дума за осъдителен иск.
Установено е, че ответниците не са изпълнили задължението си да заплатят на
ищеца дължимите изискуеми суми, поради
което изразеното в хода на делото
становище, че не оспорват иска не е достатъчно, за да ги освободи от
заплащането на разноски. С поведението си, изразяващо се в неплащане на
задълженията, те са дали повод за завеждане на делото, макар
и формално да не оспорват иска.
Направените от ищеца разноски
пред първата инстанция са в общ размер на 8289,20 лева, включващи 3389,20 лева
заплатена държавна такса, 4500 лева адвокатско възнаграждение и 400 лева
разноски за експертиза. Пред въззивната инстанция разноските на ищеца са в общ
размер на 5194,60 лева, от които 3500 лева заплатено адвокатско възнаграждение
и 1694,60 лева държавна такса. Или общият размер на разноските за двете
инстанции е 13483,80 лева. От тях с
оглед изхода на спора ищецът има право на разноски в размер на 13301,35 лева.
За тази сума следва да бъдат осъдени ответниците. По отношение на разноските
тяхната отговорност не е солидарна, поради което те се дължат
по равно – по 2660,27 лева от всеки един
от петимата ответници.
С оглед частичното отхвърляне на
иска и направените искания за присъждане на разноски, ответниците С. и Д. Ж.
също имат право на разноски. Техните разноски пред първата инстанция са в общ
размер на 2020 лева, от които 2000 лева заплатено адвокатско възнаграждение и
20 лева разноски за свидетел. От тях с
оглед изхода на спора ищецът Р.П. им
дължи разноски в размер на 27,70 лева. Първоинстанционното решение в
частта, с която Р.П. е осъден да заплати на С. и Д. Ж. разноски за
производството по делото в размера над 27,70 лева до 2020 лева следва да бъде
отменено.
По изложените съображения П.
апелативен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 73 от 07.02.2019 година,постановено по т.
дело № 381/2017 година по описа на
Окръжен съд – С.З. В ЧАСТТА, С КОЯТО:
- са отхвърлени исковете,
предявени от Р.П.П., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, против И.Т.И., ЕГН **********, и С.И. И.,
ЕГН **********, двамата с адрес гр.С.З.,
бул. „К.А.Б.“ № **, ап.**, против „С.Г.1”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, както и против С.Р.Ж., ЕГН **********, и Д.И.Ж., ЕГН **********,
двамата с адрес *** за солидарно
осъждане на ответниците да му заплатят сумата
от общо 83583,55 лева,
представляваща вземане, формирано от сбора на дължима главница от 76616,02
лева, договорна лихва от 6693,16 лева, текуща лихва от 151,50 лева и наказателна лихва за
просрочена главница от 122,87 лева по договор
за ипотечен кредит от **********г., сключен между „ОББ“ АД и кредитополучателя И.Т.И. и солидарните
длъжници С.И. И., „С.Г.1” ЕООД, С.Р.Ж. и Д.И.Ж., придобито от Р.П.П. с
договор за цесия от **********година с цедент „Ф.И.Г.П.“ ООД, сключен след договор за цесия от **********година между „Д.И.“ ЕООД и „Ф.И.Г.П.“
и договор за цесия от **********година, сключен между „ОББ“ АД и „Д.И.“ ЕООД,
- е
осъден Р.П.П., ЕГН **********, да заплати на С.Р.Ж., ЕГН **********, и Д.И.Ж.,
ЕГН **********, разноски по делото за
производството пред първата инстанция в размера над 27,70 лева до 2020 лева,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА И.Т.И.,
ЕГН **********, С.И. И., ЕГН **********,
двамата с адрес гр.С.З., бул. „К.А.Б.“ №**, ап.**, „С.Г.1” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***,
С.Р.Ж., ЕГН **********, и Д.И.Ж., ЕГН **********, двамата с адрес: *** да
заплатят солидарно на Р.П.П., ЕГН **********,
с постоянен адрес *** сумата от общо 83583,55 лева, включваща дължима главница от 76616,02 лева, договорна
лихва от 6693,16 лева, текуща лихва от 151,50 лева и наказателна лихва за
просрочена главница от 122,87 лева по договор за ипотечен кредит от **********г.,
сключен между „ОББ“ АД и
кредитополучателя И.Т.И. и солидарните длъжници С.И. И., „С.Г.1” ЕООД, С.Р.Ж. и Д.И.Ж., придобито от Р.П.П. с
договор за цесия от **********година с цедент „Ф.И.Г.П.“ ООД, сключен след договор за цесия от **********година между „Д.И.“ ЕООД и „Ф.И.Г.П.“
и договор за цесия от **********година, сключен между „ОББ“ АД и „Д.И.“ ЕООД, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 13.12.2017 година
до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 73 от 07.02.2019 година, постановено по т.
дело № 381/2017 година по описа на
Окръжен съд – С.З. В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА И.Т.И.,
ЕГН **********, С.И. И., ЕГН **********,
двамата с адрес гр.С.З., бул. „К.А.Б.“ № **, ап.**, „С.Г.1” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***,
С.Р.Ж., ЕГН **********, и Д.И.Ж., ЕГН **********, двамата с адрес: *** да заплатят по равно на Р.П.П., ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска в размер
общо на 13301,35 лева, или по 2660,27 лева всеки един от тях.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.