РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. В**, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:АН** М. П**
Членове:В** Й. М**
Г** П. Й**
при участието на секретаря А** АНГ. Т**
като разгледа докладваното от АН** М. П** Въззивно гражданско дело №
20211300500357 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивната жалба от ЕЛ. ЦВ. Н. с ЕГН:
********** и адрес гр.В**, ж.к.Б**, бл. 11, вх.Б, ет.3, ап.25 чрез адв. Р.В. от САК и със заявен
адрес за съобщения и призовки: гр. С*, ул С* № *, ет.*, офис * против Решение № 104 от
25.03.2021г., постановеното по гр.д. № 233/2017г., по описа на Районен съд – В*.
Поддържа се във въззивната жалба, че обжалваното решение е неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и необосновано.
Поддържа се, че неправилно и в противоречие с материалния закон ВРС не е уважил
направеното в хода на производството искане по сметките за присъждане на направените от нея
разходи за процесния имот. Излага, че искането е направила своевременно и не е преклудирано,
обратното на изложените от съда мотиви. С протоколно определение от 25.02.2021г. районният
съд не бил допуснал до разглеждане направеното искане за прихващане със сумата от 8 555,00 лв.,
представляваща стойността на извършени подобрения в делбения имот. Съдът не бил отчел
направените доказателствени искания за допълнително представяне на документи, предвид
пребиваването и в чужбина и техническото време, необходимо за набавянето им.
Първоинстанционният съд неоснователно не бил допуснал събирането на относими доказателства
по делото.
Поддържа се, че определената от съда цена, на която е изнесен имотът на публична продан,
не е обективна и обоснована и 250% по-висока от данъчната оценка на имота, представена по
1
делото, което счита за индикация за некомпетентно и незадълбочено извършено заключение във
втората фаза на делбеното производство. Доказателствата по делото не били изследвани
задълбочено и в съвкупност. Изразява становище, че изкуственото завишаване на цената на
процесния имот рефлектира върху дължимите от страните държавни такси, както и затруднява
последващата публична продан и увеличава свързаните с нея такси.
Твърди се, че разноските в производството пред първата инстанция са разпределени
неправилно, поради неточна и необоснована оценка на процесната вещ, присъдените държавни
такси също се явяват некоректно определени.
Счита, че разходите за разпити на свидетели и съдебни удостоверения са разпределени
неправилно и са останали в тежест на страните, които са ги направили. Излага се, че предвид
изхода на делото и отхвърлянето на иска по чл. 31. ал. 2 от ЗС, ищецът следва да плати
припадащата се част от разноските, съразмерно с уважената част от исковете му.
Прави искане решението на първоинстанционният съд да бъде отменено, като вместо него
въззивната инстанция да постанови решение, с което да уважи искането по чл. 346 от ГПК за
присъждане на направените разноски за процесния имот, както и да определи нова цена на
жилището, съответстваща на обективните пазарни стойности. Моли да се разпределят съдебно-
деловодните разноски в съответствие с новата цена и с отхвърлената част от иска на М.Н..
Прави искане за присъждане на направените в производството разноски, включително и
заплатено адвокатско възнаграждение. Не представя доказателства и не прави доказателствени
искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника по
жалбата М. ИВ. Н., с ЕГН **********, чрез адвокат Л.Ф. от ВАК, с адрес за призоваване: гр. В*,
ул. „Ц* А* II №3, ет.*, офис №* с който се оспорва изцяло въззивната жалба и се поддържа, че
обжалваното решение е законосъобразно и обосновано по изложените подробни съображения.
Прави искане решението на първоинстанционният съд да бъде потвърдено изцяло. Иска
присъждане на разноски за настоящата инстанция. Не представя доказателства и не прави
доказателствени искания.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирана страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна
защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните, събраните по делото доказателства и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
2
От фактическа страна.
С влязло в сила на 23.05.2018г. решение №191/23.04.2018г., по гр. дело №233/2017 г. по
описа на ВРС, постановено в първата фаза на делбеното производство, процесният делбен имот,
представляващ недвижим имот - самостоятелен обект с идентификатор № 10971.509.737.1.25 по
КККР, одобрени със Заповед РД-18-5/28.01.2008г.на ИД на АГКК, представляващ апартамент
№25, във вх.Б, ет.З на блок 11 в ж.к.Бонония в гр.Видин, със застроена площ 78 кв.м., заедно с
избено помещение №7 и 5.57 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
сградата е допуснат до делба с равни права за страните – въззиваемия М. ИВ. Н. с ЕГН:
********** и въззивника ЕЛ. ЦВ. Н. с ЕГН: **********.
Между същите лица и при същите квоти с обжалваното Решение № 104 от
25.03.2021г., по гр.д. № 233/2017г., по описа на Районен съд – В*, постановено във втора
фаза на делбата, процесният апартамент е изнесен на публична продан с пазарна цена 37 690.00
/тридесет и седем хиляди шестотин и деветдесет/ лева.
С обжалваното решение ВРС е отхвърлил предявения от М. ИВ. Н. с ЕГН: ********** и
адрес гр.В*, ж.к.Б*, бл.*, вх*, ет.* ап* против ЕЛ. ЦВ. Н. с ЕГН: ********** и адрес гр.В*, ж.к.Б*,
бл. *, вх*, ет*, ап.* иск за заплащане на обезщетение за лишаване от правото на ползване на имот,
в размер 100.00 лева месечно, за периода от 01.08.2016г. до 31.10.2019г., ведно с обезщетение за
забавено плащане на сумата, считано от предявяване на иска на 14.11.2019г до окончателното
издължаване. Решението в тази част не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА М. ИВ. Н. с ЕГН: ********** да заплати на ЕЛ. ЦВ. Н. с ЕГН: **********
сумата от 510.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение по иска за присъждане на
обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС.
ОСЪЖДА ЕЛ. ЦВ. Н. с ЕГН: ********** да заплати на М. ИВ. Н. с ЕГН: **********
сумата от 600.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение по иска за делба.
ОСЪЖДА М. ИВ. Н. с ЕГН: ********** да заплати на бюджета на съдебното власт по
сметка на ВРС сумата от 753.80 лева ДТ и 152.00 лева ДТ върху стойността на отхвърления иск.
ОСЪЖДА ЕЛ. ЦВ. Н. с ЕГН: ********** да заплати на бюджета на съдебното власт по
сметка на ВРС сумата от 753.80 лева ДТ.
Първото редовно съдебно заседание по делото пред ВРС след допускане на делбата с
влязлото в сила на 23.05.2018г. решение №191/23.04.2018г. е проведено на 14.11.2019г. Въззивника
ЕЛ. ЦВ. Н. е била представлявана от редовно упълномощен процесуален представител
адв.Джегова. От съдържанието на съдебният протокол се установява, че в проведеното съдебно
заседание въззивника не е предявила иск по сметките срещу въззиваемия, както и не е направила
други възражения, включително и за прихващане по предявения от въззиваемата страна иск по
сметките. В същото съдебно заседание по делото е назначена съдебно-техническа експертиза за
поделяемост на допуснатия до делба имот и за пазарната стойност на същия.
На 04.03.2020г. в проведеното открито съдебно заседание пред ВРС е прието заключението
на вещото лице, изготвило съдебно-техническа експертиза за поделяемост на допуснатия до делба
имот и за пазарната стойност на същия. От съдебният протокол се установява, че заключението на
вещото лице не е оспорено от страните, включително и от въззивника Е.Н., представлявана от
адв.Ан.Милева.
3
От приетото по делото заключение на назначената СТЕ, което настоящата инстанция
приема, като обективно и компетентно изготвено, се установява, че допуснатият до делба имот е
технически неделим и пазарна стойност на делбения имот е в размер на 37 690.00 лева.
На 04.03.2020г. с нарочна молба, находяща се на л.522 от делото на ВРС, въззивника Е.Н. е
направила възражение за прихващане между претендираното от насрещната страна М* Н. спрямо
нея искане за заплащане на наем за процесния апартамент и направените лично от нея подобрения
в имотав общ размер на 8555лв., след прекратяване на брака им.
С протоколно определение от съдебно заседание от 25.02.2021г. ВРС не е допуснал за
разглеждане направеното искане на въззивника Е.Н. за прихващане, като преклудирано и
несоевременно заявено, ненаправено в първото по делото заседание във втората фаза на делбата,
съгласно чл.346 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка,ВОС, прие за установено следното от
правна страна :
Видинският окръжен съд, като съобрази доводите на въззивника и събраните по делото
доказателства, намира подадената въззивна жалба за неоснователна, а обжалваното решение за
правилно. Съображенията за това са следните:
С влязло в сила на 23.05.2018г. решение №191/23.04.2018г., по гр. дело №233/2017 г. по
описа на ВРС, постановено в първата фаза на делбеното производство, процесният делбен имот,
представляващ недвижим имот - самостоятелен обект с идентификатор № 10971.509.737.1.25 по
КККР, одобрени със Заповед РД-18-5/28.01.2008г.на ИД на АГКК, представляващ апартамент №*,
във вх.*, ет.* на блок * в ж.к.Б* в гр.В*, със застроена площ 78 кв.м., заедно с избено помещение
№7 и 5.57 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху сградата е допуснат
до делба с равни права за страните – въззиваемия М. ИВ. Н. с ЕГН: ********** и въззивника ЕЛ.
ЦВ. Н. с ЕГН: **********, по ½ ид.ч. за всеки от тях. Между същите лица и при същите квоти с
обжалваното решение, постановено във втора фаза на делбата, процесният апартамент е изнесен
на публична продан с пазарна цена 37 690.00 /тридесет и седем хиляди шестотин и деветдесет/
лева.
Основният способ, предвиден в чл. 348 ГПК, за ликвидиране на съсобствеността в
делбеното производство, когато се касае до неподеляем имот, е изнасянето му на публична
продан. По изключение, ако се касае до неподеляем жилищен имот и са налице другите
изисквания на закона, съсобствеността може да се ликвидира чрез поставянето му в дял на някой
от съделителите – чл. 349, ал. 1 и 2 ГПК, каквото искане не е направено от нито една от страните.
Безспорно е между страните по делото, а и с оглед заключението на приетата пред ВРС
съдебно-техническа експертиза се установява, че делбеният имот е неподеляем.
Пазарната цена на делбеният имот е определена от ВРС съобразно приетото и неоспорено
от страните заключение на СТЕ. Жалбоподателкята –въззивник в производството е била надлежно
представлявана и не е оспорила заключението на вещото лице в тази част, не е направила искания
за допълнителна или нова експертиза, поради което възражението в тази насока е
неоснователно.
В разпоредбата на чл. 346 ГПК ясно е указан крайният момент, до който съделителите биха
могли да предявият искания за сметки помежду си, а именно първото по делото съдебно заседание
4
след влизане в сила на решението за допускане на делбата по чл. 344, ал. 1 ГПК. Респективно с
приключване на първото по делото заседание след допускане на делбата, което в конкретния
случай е било на 14.11.2019г., се прекрудира и възможността за противопоставяне на възражения
за прихващане от насрещната страна по предявен иск за сметките на насрещната страна, още
повече, че направеното възражение от въззивната страна за прихващане със сумата от 8555лв. за
направени подобрения в делбения имот е спорно, т.е не е изискуемо и ликвидно, не е установено с
влязло в сила решение и е направено с молба от 04.03.2020г непосредствено преди трето по ред
съдебно заседание във втората фаза на делбата. В съответствие с процесуалния закон, правилно и
законосъобразно ВРС, не е допуснал до разглеждане направеното искане за прихващане, като
преклудирано и след срока по чл.346 от ГПК,за което се е произнесъл с протоколно определение
от 25.02.2021г и не е било взето предвид при постановяване на обжалваното решение.
На основание чл.348 от ГПК делбеният имот е изнесен на публична продан между
установените в първа фаза на делбеното производство лица и квоти, поради което постановеното
от ВРС решение се явява правилно и следва да бъде изцяло потвърдено.
С оглед така постановеното решение ВРС, правилно е разпределил направените от
страните разноски в първоинстанционното производство съобразно разпоредбата на чл.355 от
ГПК, като дължимата държавна такса е определена съобразно стойността на дела на всяка от
страните при равни квоти, т.е върху ½ ид.ч. от определана чрез експертиза пазарна оценка на
делбения имот - 37 690.00лв. В делбеното производство всяка от страните е едновременно и ищец
и ответник, то всяка страна следва да понесе направените от нея разходи във връзка с доказване на
твърдените възражения в насока за отхвърляне на иск за делба.
По тези съображения Видинският окръжен съд приема оплакванията във въззивната жалба
за неоснователни, като споделя изложените в обжалваното решение мотиви, които се основат на
събраните по делото доказателства и нормативната уредба, поради което и на основание чл.272 от
ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд, а обжалваното решение следва да бъде
потвърдено, като законосъобразно и обосновано.
По отношение на разноските пред въззивната инстанция.
На основание чл.78, ал.2 от ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
ответника по жалбата направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
600лв., съобразно представения по делото на л.25 договор за правна защита и съдействие от
02.0.2021г..
По изложените съображения, ВОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 104 от 25.03.2021г., постановеното по гр.д. № 233/2017г.,
по описа наВРС
ОСЪЖДА ЕЛ. ЦВ. Н. с ЕГН: ********** и адрес гр.В*, ж.к.Б*, бл.11, вх.Б, ет.3, ап.25 да
заплати на М. ИВ. Н. с ЕГН: ********** и адрес гр.В*, ж.к.Б* бл.*, вх*, ет*, ап.* направените по
5
делото разноски в размер на 600/шестотин/ лева за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията по чл.280 от ГПК
пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6