РЕШЕНИЕ
№ 711
гр. Бургас , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20212120101480 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 81, вх. В, ет. 8,
представлявано от управителя Ю..Б..Ц.., с която се моли съда да приеме за установено, че
ответникът БР. Й. Т. ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, кв. ....., дължи на ищеца сумата от
59,97 лева представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски
ноемр ...../26.09.2016 г., сключен между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и
ответника, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
2425/16.09.2020 г. по ч. гр. д. № 5190/2020 г. на БРС.
В исковата молба се твърди, че Т. и „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД са сключили договор за предоставяне на мобилни услуги на 26.09.2016 г.
Издадени са фактури на 08.02.2017 г., 08.03.2017 г., 08.04.2017 г., 09.05.2017 г. и на
08.07.2018 г., по които задълженията са останали незаплатени. Неустойката, начислена по
договора, е в размер на три броя стандартни месечни абонаменти от 19,99 лева, за което
задължение е издадена фактурата от 08.07.2017 г. На 16.10.2018 г. е сключен договор за
цесия между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и „С.Г.Груп“ ЕАД, като
процесното вземане е прехвърлено изцяло, а на 01.10.2019 г. вземането е прехвърлено на
„ЮБЦ“ ЕООД.
Моли се за уважаване на иска и присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
Ответната страна чрез особен представител е посочила, че длъжникът
1
не е надлежно уведомен за цесиите, поради което договорите не са произвели действие
спрямо Т..
Посочено е, че неустойката не е дължима, тъй като видно от
представените по делото договори, такава с тях не е уговорена. Евентуално е направено
възражение за нищожност на клаузата за неустойка като противоречаща на добрите нрави
поради нейната прекомерност. Освен това е нищожна и поради противоречието й с
разпоредбите на ЗЗП. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
На 26.09.2016 г. е сключен договор за далекосъобщителни услуги
между Т. и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД. Уговорена е месечна
абонаментна такса в размер на 19,99 лева и срок на договора 24 месеца. В договора е
предвидено, че при прекратяване на договора по вина на абоната поради неплащане на
дължими суми същият дължи неустойка, равна на оставащите до края на срока месечни
абонаментни такси, но не повече от трикратния им размер. Издадени са фактури №
.../08.02.2017 г. на стойност 15,02 лева, № ...../08.03.2017 г. на стойност 14,74 лева, №
..../08.04.2017 г. на стойност 14,99 лева, № ..../09.05.2017 г. и № ..../ 08.07.2018 г., в която е
включена неустойка за предсрочно прекратяване на договор. Не е установено по делото
абонатът да е заплатил задълженията си по тези фактури.
Представен е договор от 16.10.2018 г. за цесия, сключен между
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД и „ЮБЦ“ ЕООД, като е прехвърлено
вземането срещу Б.Т.
Предявеният иск е с правно основание чл. 92 ЗЗД във вр. с чл. 422
ГПК.
Съгласно чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. В случая ищецът се позовава на неустоечна клауза в договора, съгласно която в
случай на нарушаване на задълженията на абоната поради неплащане на месечни
задължения и прекратяване на договора в рамките на определения в него срок, последният
дължи неустойка в размер на три месечни абонаментни такси.
Съдът намира, че искът е неоснователен, тъй като от събраните
доказателства не може да се направи извод, че операторът валидно е упражнил правото си да
прекрати договора за мобилни услуги. В общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД е посочено, че
„когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради
причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на
длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще
2
смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато
договорът е сключен в писмена форма“. В приложения по делото договор не е предвиден
друг начин за прекратяване на договорната връзка между страните. Тъй като договорът е
сключен в писмена форма, следвало е и изявлението за прекратяване на същия да е в такава
съгласно посочената разпоредба. По делото липсват доказателства ответницата да е била
уведомена писмено за упражнено от страна на оператора прекратяване на договорите,
съответно не става ясно как е уведомен ответника и от кой момент се прекратява действието
на договорите. Към датата на връчването на исковата молба на особения представител,
назначен на ответника, двугодишният срок на договора също е изтекъл, поради което и няма
как да се приеме, че Т. е уведомена надлежно за прекратяване на договора преди изтичане на
неговия срок. Неустойка би се дължала само при предсрочното прекратяване на договора,
което в случая не е налице. В конкретната хипотеза договорът е прекратен не предсрочно, а
с изтичане на уговорения в него срок. Следва да се отбележи още, че клаузата за плащане на
неустойка е нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, защото не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя и задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка.
Неоснователно се явява възражението на процесуалния представител
на ответника, че не е уведомен за прехвърляне на вземането и следователно ищецът няма
качеството на кредитор спрямо него. Смисълът на изискването за уведомяване на длъжника
за цесията е неговата защита – да знае на кого да изпълни и, ако не е бил надлежно уведомен
и е изпълнил на стария кредитор, то да е изпълнил валидно. Следва да се отбележи още, че
ответникът е получил отправеното от „ЮБЦ“ ЕООД уведомление за цесията най-късно
получавайки препис от исковата молба с приложенията към нея, включително договор за
цесия и уведомление за цесия. Следователно, най-късно на тази дата длъжникът е получил
изходящото от цедента до него уведомление, като според практиката на ВКС по реда на чл.
290 ГПК получаването на уведомлението от особен представител на ответника се счита за
надлежно връчено. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса,
който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при
решаването на делото с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Ето защо следва да се
приеме, че договорът за цесия има действие за длъжника.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. България № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от
управителя Ю..Б..Ц.., с който се моли съда да приеме за установено, че ответникът БР. Й. Т.
ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, кв. ....., дължи на ищеца сумата от 59,97 лева,
3
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер
..../26.09.2016 г., сключен между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и
ответника, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
2425/16.09.2020 г. по ч. гр. д. № 5190/2020 г. на БРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: ЕХ
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4