№ 97646
гр. София, 09.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Частно гражданско дело
№ 20241110135941 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.
№ 194771/13.06.2024 г., на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД против С. С.
П..
Претендира се издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК за суми за главница от 568,75 лв. главница, 27,11 лв. възнаградителна лихва и 99,59
лв. мораторна лихва. Вземанията били прехвърлени от „Файненшъл България“ АД на
заявителя с договор за цесия, а цедентът бил поръчител по договор за гаранция 18.08.2022 г.,
който платил задълженията на потребителката по договор за заем със същата дата и номер,
та се суброгирал в правата на кредитодателя.
От описанието в заявлението и от приложеното копие от договора за потребителски
кредит и договора за гаранция – и двата от една дата и с еднакъв номер, е видно, че става
дума за заем, даден на потребител, под режима на ЗПК. В договора ГПР е посочен на 41,73
%, по-малко от императивния максимум от чл. 19, ал. 5 ЗПК, но в тази величина не са
вноските по договора за гаранция, който потребителят е бил принудена да сключи, за да му
се отпусне заемът. На практика вноските по договора за гаранция от икономическа гледна
точка съставляват част от задължението по договора за заем, като са елементи от
договорното съдържание, за тяхното ползване се заплаща за предоставяне на кредита при
условията, установени в договора, вкл. датата на отпускането му, което е съществен елемент
от икономическото решение дали потребителят да избере даден вид кредит – на коя дата ще
получи парите. Поради това таксите за посочените вземания следва да се приемат за част от
„общия разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 ЗПК и следователно да участват по реда
на чл. 19, ал. 1 ЗПК при формиране на ГПР. Съобразно текста на договора, представен по
делото това не е направено – ГПР е изчислен само върху главницата и лихвата. С
включването им ГПР надхвърля законоустановения максимум. Клаузите за изчисляване на
ГПР и определяне размера му са нищожни.
1
Същевременно, в практиката на Съда на Европейския съюз – т. 1 и 2 от Решение от
21.03.2024 г. по дело C-714/22, по преюдициално запитване на СРС, се приема, че когато в
договора не е посочен правилен ГПР, тъй като не са включени в него подобни
възнаграждения за услуги като процесните, целият договор може да се приеме за нищожен
на основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
На осн. чл. 23 ЗПК потребителят може да дължи само чистата стойност на кредита,
т.е. само за главницата, и само за тази сума следва да се издаде заповед на заявителя. В
останалата част заявлението подлежи на отхвърляне.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх. №
194771/13.06.2024 г., на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД против С. С. П.
в частта му за
сумите от 27,11 лв. възнаградителна лихва и 99,59 лв. мораторна лихва.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от заявителя пред
Софийския градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2