№ 159
гр. Плевен, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА
Въззивно гражданско дело № 20224400500199 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 214 от 17.02.2022г по гр. дело № 7568/2021 г по
описа на РС – Плевен състав на същия съд е ОСЪДИЛ ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА
НАСЕЛЕНИЕТО“ с адрес на управление гр. София, у********,
представлявана от директора Н.С.Н. да заплати на Н.Х.Д. от гр. Плевен,
ЕГН **********, следните суми:
-сумата от 751, 75 лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01. 04. 2019 год.
до 10. 07. 2020 год., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен
труд, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на
исковата молба- 06. 12. 2021 год., до окончателното изплащане на сумата,
-сумата от 138, 09 лв., представляваща мораторна лихва върху
възнаграждението за положен извънреден труд за периода от 01. 07. 2019 год.
до 06. 12. 2021 год. Съдът се е произнесъл и по въпроса за държавната такса
и разноските.
1
Срещу така постановеното решение въззивна жалба е
подадена от ГД ПБЗН – МВР , в която се възразява ,че решението на РС -
Плевен е незаконосъобразно, неправилно и постановено при допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила. Възразява се, че РС
неправилно е приел, че следва да се преизчислява положения нощен труд от
служителя по правилата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Възразява се, че за
процесния период са действали две наредби по различно време за реда на
организация и разпределянето на работното време, за отчитането му и
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители в МВР. В
тези наредби липсва текст, който да допуска преизчисляване на нощен към
дневен труд с определен коефициент. За исковия период е действала една
наредба № 8121з-407/2014 г ,но само за 4 дни и незаконосъобразно РС –
Плевен е обосновал изводите си на разпоредбата на чл. 31 ал.2 от тази
наредба. Възразява се, че не е налице празнота в нормативната уредба за
работното време ,отчитането и заплащането му на служителите по служебно
правоотношение.Служителите могат да полагат по 8 часа нощен труд за
разлика от служителите по трудово правоотношение. Възразява се, че вида на
възнагражденията в ЗМВР от 2006 г е изчерпателен кто противното е
лишено от законодателна логика. Възразява се, че по делото не са събрани
доказателства, че служителят е работил над рамките на установеното работно
време по график.Възразява се ,че е налице противоречие в изводите на съда
относно вида на труда след превръщането на нощните часове в
дневни.Възразява се, че със ЗИД ЗМВР в сила от 11.07.2020г в ал.1 е
създадено изречение трето, съгласно което нормалната продължителност на
работното време през нощта е 8 часа за всеки 24 часов период. Според
въззивника това е израз на последователността на законодателя по този
въпрос, което в подкрепа на предходните разсъждения. Претендира се отмяна
на атакуваното решение и постановяване на друго такова, с което да се
отхвърлят предявените искове.
Въззиваемата страна, редовно призована, в писмен отговор и в
съдебно заседание , взема становище ,че жалбата е неоснователна и
решението на РС следва да се потвърди.Претендира се възнаграждение на
осн. Чл. 38 от ЗА.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
2
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА И ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА
СПОРНИТЕ въпроси по делото касаят наличието на условия за
заплащане на дължимо трудово възнаграждение за положен извънреден труд
в резултат на превръщане на положен нощен труд в дневен такъв
РС – Плевен е приел, че между страните не е налице спор, че през
процесния период от 01. 04. 2019 год. до 10. 07. 2020 год. ищецът е полагал
труд по служебно правоотношение при ответника на длъжността „водач на
специален автомобил-пожарникар“. Според РС в конкретния случай
отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален
по отношение на ЗДСл. по аргумент от чл. 142 ал. 2 от ЗМВР. Разпоредбата на
чл. 187 ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12-
или 24- часови сменисумирано за тримесечен период. Съгласно разпоредбата
на чл. 187 ал. 5 от ЗМВР работата извън редовното работно време се
компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни
и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични
дни за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за
служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата длъжност
през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (от 22. 00 часа до
06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което
обстоятелство също е липсвал спор между страните. РС е приел, че в този
случай приложими в отношенията между страните са и разпоредбите на чл.
187 ал. 5- 6 от ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън
редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за
служителите на смени. От съществено значение за разрешаване на
възникналия между страните правен спор, според РС, е обстоятелството дали
по отношение на ищеца намира приложение нормата на чл. 9 ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В тази връзка РС е
приел, че според чл. 187 ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
3
на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Хронологията на издадените такива наредби е следната: за периода от 19. 08.
2014 год. до 01. 04. 2015 год. е действала Наредба № 8121з- 407/ 11. 08. 2014
год. (ДВ, бр. 69 от 19. 08. 2014 год., в сила от 19. 08. 2014 год., отм., бр. 40 от
02. 06. 2015 год., в сила от 01. 04. 2015 год.). От 01. 04. 2015 год. до 29. 07.
2016 год. е действала Наредба № 8121з- 592/ 25. 05. 2015 год., която е била
отменена с решение № 8585 от 11. 07. 2016 год. на ВАС на РБ по адм. д. №
5450/ 2016 год., обн. в ДВ бр. 59 от 29. 07. 2016 год. От 02. 08. 2016 год.
понастоящем действа Наредба № 8121з776 от 29. 07. 2016 год. (обн., ДВ, бр.
60 от 02. 08. 2016 год., в сила от 02. 08. 2016 год.). Текстовете на чл. 3 ал. 3 и
в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 часа и 06. 00 часа,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-
часов период. Съобразно чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11. 08. 2014
год. при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22. 00 часа и 06. 00 часа за отчетния период се умножава
по 0,143. В следващите две наредби № 8121з- 592/ 25. 05. 2015 год и №
8121з- 776/ 29. 07. 2016 год., приложими към процесния период, липсва
изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.
Според РС липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува
като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва
субсидиарно да се приложи чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, или коефициент 1. 143. В противен
случай държавният служител в МВР би се поставил в неравностойно
4
положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито
правоотношения се регулират от Кодекса на труда. По изложените
съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен, се явява доказана по основание според РС. От приложената
към отговора на исковата молба таблица се установява, че за периода от 01.
04. 2019 год. до 10. 07. 2020 год. ищецът е положил нощен труд, който
преизчислен с коефициент 1. 143 за превръщането му в дневен труд възлиза
общо на 91 часа, като дължимото незаплатено от ответника възнаграждение е
в размер на 751, 75 лв. РС е приел, че предявеният осъдителен иск следва да
бъде уважен изцяло, като на ищеца следва да се присъди и законната лихва от
депозирането на исковата молба в съда- 06. 12. 2021 год., до окончателното
изплащане на сумата.
Решението на РС – Плевен е частично незаконосъобразно
Първоинстанционният съд е изложил мотиви за изводите си, които
не се споделят изцяло от въззивния съд.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
С други думи на изследване, установяване и отговор подлежат
единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба на ответника,
защото обжалваното решение е валидно и допустимо.
Неоснователно е оплакването, че ПлРС в противоречие със Закона
е приел липса на нормативна уредба в Наредбите по ЗМВР и по аналогия е
приложил чл.9 ал.2 НСОРЗ. При липсата на специално правило, което да
определи методология за превръщането на отработените нощни часове в
дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на
държавните служители в МВР, правилно съдът е приел, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на чл.9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
5
работното време за съответното работно място, т. е. приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като
частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и
нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо
работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса
на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
В подкрепа на тези разсъждения е и Р № 311/08.01.2019г. по гр.д. №
1144/2018г. на ВКС на РБ, изясняващо, че това тълкуване е в съответствие с
основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация,
закрепен в чл.6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС.
По отношение на направеното с въззивната жалба възражение, че в
процесния случай не е налице положен извънреден труд по смисъла на чл.143,
ал.1 КТ по съображения, изложени в приложеното по делото писмо с изх. №
94-НН-198 от 29.08.2011г. на Министерство на труда и социалната политика
(МТСП), същото е частично основателно само за периода от 01.01.2018г. до
17.07.2018г., но поради действието на чл.9Г от НРВПО, а не по доводите на
ответника.
Според чл.143 КТ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя
или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Съгласно чл. 142, ал.2 КТ работодателят
може да установява сумирано изчисляване на работното време – седмично,
месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6
месеца. Работното време на държавните служители в МВР, работещи на 8-,
12- или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период
предвид чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР. Сумираното изчисляване на работното
време е форма на отчитане на работното време, при която установената
нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен
по-продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен.
При сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е
еднаква, поради което за работодателя не съществува задължение през всеки
календарен период (седмица, месец) да осигурява отработване на пълния
размер на законоустановеното работно време, което за държавните служители
6
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР.
На 01.01.2018 г. е влязла в сила нормата на чл.9Г (нов - ДВ, бр. 41 от
2017г., в сила от 01.01.2018г.) от НРВПО, съгласно която отработените часове
от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено
сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени
съгласно чл.9Б от Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.
149 КТ пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в
дневни.
По-късно по силата на § 3 от Постановление на Министерския съвет №
131 от 05.07.2018г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното
време, почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018г., в сила от
17.07.2018г.) в чл.9Г думите "без превръщане на нощните часове в дневни" се
заличават. Тоест отчетените в повече часове и в двата случая са извънреден
труд, като при превръщане на нощните часове в дневни броят им със
сигурност е над броя отработени часове, определени по чл.9Б НРВПО.
РС – Плевен не е отчел в мотивите си правилно и не е изложил
съответни такива относно настъпилата промяна в законодателството със ЗИД
ЗМВР ,обн. ДВ бр. 60 от 7.07.2020 г, в сила от 11.07.2020г като при това
изменение съгласно чл. 187 ал. 1 от ЗМВР изр.2 нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов
период. Този труд се отчита на тримесечни периоди. В този смисъл
отчитането на труда за третото тримесечие става в края на м. септември при
действието вече на изменената норма на чл. 187 ал.1 от ЗМВР, поради което
за м. юли не следва да се извършва преизчисление. Изменението на ЗМВР, в
сила от 11.07.2020г се отразява на изчисленията за третото тримесечие, но
същите се правят на 30 септември, вкл. и за м. юли, а към 30 септември
изменението на ЗМВР е било факт. В този смисъл суми за м. юли не следва да
се съобразяват и присъждат. Видно от изчисленията на ответника пред Пл РС,
които съдът е възприел, за м. юли има начислени суми, поради което като
краен резултат размерът на присъдената сума е неправилен. Пресметнатите
суми за третото тримесечие в размер на 20,16 лв за главницата и 2,19 лв за
лихвата следва да се извадят от присъдените от РС – Плевен суми.В тази му
част решението следва да се отмени и исковете да се отхвърлят за тези
7
размери, както и за периода 1-10.07.2020г.
С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция следва да се
осъди въззивника да заплати на осн. Чл. 38 ал.2 от ЗА на адв. В.П. адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв , което е минималния размер, предвиден в
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 214 от 17.02.2022г по гр. дело №
7568/2021 г по описа на РС – Плевен В ЧАСТТА, В КОЯТО ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА
НАСЕЛЕНИЕТО“ с адрес на управление гр. София, у********,
представлявана от директора Н.С.Н. Е ОСЪДЕНА да заплати на Н.Х.Д. от
гр. Плевен, ЕГН ********** сумата от 751, 75 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.
04. 2019 год. до 10. 07. 2020 год., получен в резултат на преизчисляване на
положен нощен труд ЗА РАЗЛИКАТА НАД 731,59 лв и за периода от 1.07.
до 10.07.2020г КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Х.Д. от гр. Плевен, ЕГН
********** СРЕЩУ ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И
ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ с адрес на управление гр. София,
у********, представлявана от директора Н.С.Н. ИСК на осн. Чл. 178 ал.1 т.3
вр. с чл. 179 ал.1 от ЗМВР за изплащане на възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 751,75 лв ЗА РАЗЛИКАТА НАД 731,59 лв и за
периода от 1.07. до 10.07.2020г КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 214 от 17.02.2022г по гр. дело №
7568/2021 г по описа на РС – Плевен В ЧАСТТА, В КОЯТО ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА
НАСЕЛЕНИЕТО“ с адрес на управление гр. София, у********,
представлявана от директора Н.С.Н. Е ОСЪДЕНА да заплати на Н.Х.Д. от
гр. Плевен, ЕГН ********** сумата от 138, 09 лв., представляваща
мораторна лихва върху възнаграждението за положен извънреден труд за
периода от 01. 07. 2019 год. до 06. 12. 2021 год ЗА РАЗЛИКАТА НАД 135,90
8
лв КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Х.Д. от гр. Плевен, ЕГН **********
СРЕЩУ ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА
НА НАСЕЛЕНИЕТО“ с адрес на управление гр. София, у********,
представлявана от директора Н.С.Н. ИСК на осн. Чл. 86 от ЗЗД за заплащане
на лихва за забава в размер на 138,09 лв ЗА РАЗЛИКАТА НАД 135,90 лв
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО в останалата обжалвана част
ОСЪЖДА Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на
населението“ в МВР- София, ул.Пиротска №171А ДА ЗАПЛАТИ на осн. Чл.
38 ал. 2 от ЗА възнаграждение на адв. В.П. от АК – Плевен в размер на 300 лв
за въззивната инстанция
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9