№ 285
гр. София , 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20201000503962 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Гаранционен фонд срещу решението на СГС, І-3 ти
състав от 08.10.2020г. по гр.д. № 386/2017г., с което е уважен предявения от първоначалния
ищец В. И. Б. частичен иск по чл. 288, ал.1 КЗ/ отм./, като са присъдени на заместилите го в
хода на процеса негови наследници по закон общо 126 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП от 18.07.2014г. , ведно със законната лихва от тази дата до
окончателното изплащане на сумата.
Въззивникът Гаранционен фонд обжалва изцяло решението с доводи за необоснованост.
Твърди да е останала недоказана причинно-следствената връзка между получените от ищеца
травматични увреждания и конкретно противоправно поведение на водач на
неидентифицирано МПС.Нямало категорични доказателства по делото за механизма на
процесното ПТП. Заявява, че присъденото обезщетение и изключително завишено , а
определянето му при недоказаност на основанието за това – прецедент.
Въззиваемите А. В. П., И. В. П. и П. Д. Б., конституирани на мястото на първоначалния
ищец В. Б., оспорват жалбата.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира
решението за валидно, допустимо и правилно. В отговор на оплакванията по жалбата излага
следното:
На 18.07.2014г. ищецът Б., като водач на МПС Хонда, рег.№ ********, е получил
следните травматични увреждания: политравма; контузия на главата, контузия на мозъка в
челната област, субархноидален кръвоизлив; контузия на тялото и белия дроб, счупване на
1
3-7 ребра в ляво, хемопневмоторакс в ляво; полифрагментно счупване на ляв ацетабулум,
счупване на двата клона на пубисните кости двустранно, счупване на крилото на хълбочната
кост в ляво; кръвонасядане в областта на левия илиачен мускул и счупване на лявата
ключица в латералната част.
За обезщетяване на описаните травматични увреждания и търпените в техен резултат
болки и страдания, като настъпили на 18.04.20014г. от причинено от неидентифициран
водач на МПС пътнотранспортно произшествие в гр.София, на бул.България, ищецът Б. е
предявил срещу Гаранционен фонд два частични иска от 200 000 лева – един за 24 000 лева
от 200 000 лева и процесният, който е за 126 000 лева от 200 000 лева.
С влязло в сила на 06.04.2017г. решение на СРС, 62 ри състав по гр.д.№ 44139/2016г. (
прието в с.з. на 26.02.2018г. ) е уважен изцяло предявения частичен иск за 24 000 лева. Това
означава, че всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане -
поведение на прекия причинител ( водач на неидентифицирано МПС); неговата
противоправност, вкл. механизма на произшествието; травматичните увреди на ищеца от
произшествието и причинно-следствената им връзка с противоправното поведение на
прекия причинител, са установени между страните със сила на пресъдено нещо. В рамките
на настоящото производство преразглеждането на въпроси от фактическия състав на чл.
288, ал.1 КЗ/ отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД е недопустимо. Първостепенният съд го е сторил, макар
че към датата на устните състезания – 28.09.2020г., решението по гр.д.№ 44139/2016г. по
описа на СРС е било влязло в сила, като в нарушение на съдопроизводствените правила е
достигнал до идентични правни изводи с тези по влязлото в сила решение.
Предвид изложеното, оплакванията по въззивната жалба ( извън тези за размера) не
подлежат на разглеждане, тъй като касаят правопораждащи спорното материално право
факти (чие конкретно поведение стои в пряка причинно-следствена връзка с увредите на
ищеца Б.), които са установени между страните със сила на пресъдено нещо и съответно са
непререшаеми в настоящия процес.
Оплакването на въззивника относно справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди е бланкетно и се изчерпва с голословното твърдение, че обезщетение
в размер на общо присъденото на ищеца от 150 000 лева ( 126 000 лева плюс 24 000 лева)
обикновено се присъжда за смърт и то, когато е настъпила след 2018г. Настоящият състав не
коментира това твърдение, което счита за неотносимо и правно неиздържано.
Крайният извод на първата инстанция , че сумата 150 000 лева е справедлива репарация за
понесените от ищеца вреди се споделя от настоящата инстанция и при липса на конкретни
възражения срещу обосноваващите този краен извод обстоятелства, въззивният съд следва
да препрати, на основание чл. 272 ГПК към съответните мотиви в обжалваното решение.
В заключение, жалбата е неоснователна , а крайните изводи на двете инстанции съвпадат,
поради което решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на АД “ Георгиева и партньори“ , с което въззиваемите са
сключили договор за правна защита и съдействие, се следва адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал.2 ЗА, което е в общ размер на 4310 лева с ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на СГС, І-3 ти състав от 08.10.2020г. по гр.д. № 386/2017г.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр.София, ул. Граф Игнатиев № 2 да плати на АД
2
„Георгиева и партньори“ , Булстат *********, гр.София, ул. Кадемлия № 1, на основание чл.
38, ал.2 ЗА, сумата 4310 лева – адвокатско възнаграждение за представителство на
заместилите първоначалния ищец В. Б. от адв. С.С. пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3