№ 21003
гр. София, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110125349 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 144099/30.04.2024г. на СРС,
подадена от „**************“ АД срещу ЗАД „************“ АД във връзка със Заповед за
изпълнение от 06.02.2024г., издадена по ч.гр.д. № 3584/2024г. на СРС.
Ищецът „**********“ АД чрез юрк. Г.В. е предявил срещу ответника
„************“ АД искове с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца, както следва:
697,16 лева неплатен остатък от регресно вземане за застрахователно
обезщетение (с включени 15,00 лева за ликвидационни разноски) по щета №
12019030102211 за нанесени вреди на автомобил марка „Ауди“, модел „А8“, рег. №
**********, при пътно-транспортно произшествие на 13.08.2019г. около 17.00ч. в град
Бургас, на ул. „*********“, причинено виновно от водача на автомобил марка
„Мерцедес“, модел „С230“, рег. № ***********, чиято гражданска отговорност била
застрахована при ответника, ведно със законната лихва от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение (19.01.2024г.) до окончателното изплащане на
сумата;
229,59 лева лихва за забава върху главницата за периода 17.01.2021г.-
18.01.2024г.
Основателността на иска си ищецът обосновава с обстоятелството, че на
13.08.2019г. около 17.00ч. в град Бургас, на ул. „*********“, водачът на автомобил марка
„Мерцедес“, модел „С230“, рег. № ***********, виновно причинил пътно-транспортно
произшествие, при което бил увреден автомобил марка „Ауди“, модел „А8“, рег. №
**********. Към датата на събитието за увредения автомобил при ищеца била сключена
застраховка "Каско на МПС" (полица № *************/18.10.2018г.). За автомобила,
управляван от причинилия произшествието водач, към датата на ПТП бил наличен договор с
ответника за застраховка „Гражданска отговорност“. При ищеца била образувана
ликвидационна преписка по щета № 12019030102211. За отстраняване на щетите по
1
увредения автомобил застрахователят заплатил обезщетение в размер на 5750,64 лева,
Встъпвайки в правата на увреденото лице, ищецът предявил регресна претенция спрямо
ответника за сумата 5765,64 лева /с включени 15,00 лева за ликвидационни разноски.
Ответникът изплатил доброволно сумата от 5068,48 лева, като остатъкът от 697,16 лева
останал неплатен. В насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът се
представлява от юрк. Цветелина Руневска, която поддържа предявените искове,
включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЗАД „************“ АД чрез юрк. С.П. е
подал Отговор на исковата молба, вх. № 194280/13.06.2024г. на СРС, с който оспорва
предявените искове като неоснователни и недоказани. Не оспорва факта на пътно-
транспортното произшествие, че гражданската отговорност на причинилия го водач е била
застрахована при него, а увреденото МПС – при ищеца. Не оспорва механизма на ПТП,
както и причинно-следствената връзка с обезщетените вреди. Твърди, че доброволно
изплатената на ищеца сума напълно покрива стойността на нанесените щети и изчерпва
задълженията му по регрес. В насрочените по делото публични съдебни заседания
ответникът се представлява от юрк. П., която оспорва предявения иск, включително в хода
на устните състезания.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището и възраженията на ответника в отговора ú,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено
решение или решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 411 КЗ е за ищеца. Същият следва при условията на
пълно и главно доказване да установи, че е сключен договор за имуществено застраховане
при ищеца за процесното увредено имущество, в срока на застрахователното покритие на
който и вследствие виновно и противоправно поведение на трето лице, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. В тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, съответно обстоятелствата,
които го освобождават от това задължение. По иска за лихва доказателствената тежест е
отново за ищеца, който следва да докаже наличие на парично задължение с настъпил падеж
и продължителността на забавата. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи
фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на същата, съдът намира, че между
страните не се спори относно това, че на 13.08.2019г. около 17.00ч. в град Бургас, на ул.
„*********“, водачът на автомобил марка „Мерцедес“, модел „С230“, рег. № ***********,
виновно причинил пътно-транспортно произшествие, при което бил увреден автомобил
марка „Ауди“, модел „А8“, рег. № **********, че към датата на събитието за увредения
автомобил при ищеца била сключена застраховка "Каско на МПС" (полица №
*************/18.10.2018г.), че за автомобила, управляван от причинилия произшествието
водач, към датата на ПТП бил наличен договор с ответника за застраховка „Гражданска
отговорност“, че при ищеца била образувана ликвидационна преписка по щета №
12019030102211, че за отстраняване на щетите по увредения автомобил застрахователят
заплатил обезщетение в размер на 5750,64 лева, че, встъпвайки в правата на увреденото
лице, ищецът предявил регресна претенция спрямо ответника за сумата 5765,64 лева /с
2
включени 15,00 лева за ликвидационни разноски/, че ответникът изплатил доброволно
сумата от 5068,48 лева, като остатъкът от 697,16 лева останал неплатен.
При това положение спорът по делото се концентрира досежно обстоятелството
дали ответникът дължи регресно плащане на изплатеното застрахователно обезщетение в
размер, по-висок от вече платения.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ размерът на застрахователното обезщетение трябва да
бъде равен на размера на действително претърпените вреди към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Той се определя по пазарната стойност на ремонта за
отстраняване на претърпяната вреда, като не може да надвишава действителната стойност
на увреденото имущество. Действителна стойност на увреденото имущество е тази сума,
срещу която би могло да се купи друго такова имущество със същото качество, като при
изчисляване на размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на
овехтяване, тъй като той реално е инкорпориран в самата действителна стойност
(р.79/02.07.2009г.-т.д.156/2009г.-Іт.о., р.6/02.02.2011г.-т.д.293/2010г.-Іт.о. и др.).
По делото са изслушани първоначално и повторно заключения на вещи лица по
съдебни автотехнически експертизи. Те са изготвени от вещи лица с необходимата
компетентност, при пълно и ясно изложени отговори на поставените въпроси, задълбочено
обосновани и при липса на обстоятелства, които принципно да поставят под съмнение
тяхната правилност.
Съдът възприема становището на вещото лице по първоначалното заключение в
частта му, в която е изразено становище, че нарушението на лаковото покритие на предния
капак от техническа гледна точка не може да се приеме за пряка последица от процесното
ПТП. Вещото лице е обосновало това обстоятелство съобразно притежаваните от него
специални знания относно механиката на уврежданията по автомобилите при настъпване на
произшествия. Вещото лице е посочило, че единствено и само нарушено лаково покритие на
предния капак е невъзможно да е последица от това конкретно ПТП. Това е така, тъй като то
би следвало да е съчетано с деформация, макар и незначителна, по някоя от повърхнините,
разположени до горните надлъжни ръбове и повърхности на предния ляв калник, каквито
няма. От техническа гледна точка това би било възможно при едновременна деформация в
посока, хоризонтална навътре към купето и с едновременно повдигане на горния ръб на
калника към левия ръб на капака. При деформацията, налагаща подмяна на левия калник,
ако е имало контакт с предния капак, задължително биха се получили деформации и повреда
на лаковото покритие на външната хоризонтална повърхност. По данни от фотоалбума обаче
е налице само повредено лаково покритие, но без видима деформация, каквато няма и като
опис. Поради това съдът приема, че така описаната вреда не е във връзка с процесното ПТП,
поради което не е имало основание за нея да се изплаща обезщетение, съответно не е налице
и възникнало регресно вземане по чл. 411 ГПК. Що се касае до действителната стойност на
увреденото имущество, съдът приема за меродавно заключението на повторната съдебна
експертиза, доколкото първоначалната такава е основала изводите си единствено върху
Наредба № 24/08.03.2006г. и методиката към нея, която обаче, съобразно утвърдената
практика на съдилищата, не следва да се възприема като меродавна за определяне на
стойността на вредите. Обратно, вещото лице по повторната такава е взело предвид
пазарните условия за отстраняването им, поради което съдът следва да основе решението си
върху предложения Вариант № 2 /с изключени вреди по предния капак/, т.е. 5341,30 лева.
Към нея следва да се добавят и 15,00 лева за ликвидационни разноски. Така общата дължима
по реда на регреса сума е 5356,30 лева. От тях ответникът доброволно е заплатил 5068,48
лева, т.е. остават дължими 287,82 лева, за които предявеният иск е основателен, а за
горницата подлежи на отхвърляне.
Изчислена по реда на чл. 162 ГПК и с помощта на съответен софтуерен продукт,
дължимата лихва за забава върху тази сума за периода 17.01.2021г.-17.01.2024г. възлиза на
3
94,78 лева, за колкото предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, а за
горницата – отхвърлен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора право на разноски имат и
двете страни, които своевременно са заявили претенции в тази насока. Съдът следва да се
произнесе и по разноските в заповедното производство.
В полза на ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното производство в
размер от 30,96 лева, в които е включена пропорционална на уважената част от исковете
част от юрисконсултско възнаграждение, изчислена на база пълно такова от 50,00 лева.
В полза на ищеца следва да се присъдят разноски за първоинстанционното исково
производство в размер от 330,27 лева, в които е включена пропорционална на уважената
част от исковете част от юрисконсултско възнаграждение, изчислена на база пълно такова от
100,00 лева.
В полза на ответника следва да се присъдят разноски за първоинстанционното
исково производство в размер от 29,35 лева, в които е включена пропорционална на
уважената част от исковете част от юрисконсултско възнаграждение, изчислена на база
пълно такова от 100,00 лева.
По делото са останали неплатени държавни такси в размер на 25,00 лева, които
следва по реда на чл. 77 ГПК да бъдат разпределени между страните, като ищецът заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийския районен съд 10,32 лева, а
ответникът – 14,68 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 411 КЗ и чл. 86
ЗЗД, че ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „************“ АД, ЕИК
*********, със седалище в град София, дължи на „**************“ АД, ЕИК **********,
със седалище в град София, както следва:
287,82 лева неплатен остатък от регресно вземане за застрахователно
обезщетение (с включени 15,00 лева за ликвидационни разноски) по щета №
12019030102211 за нанесени вреди на автомобил марка „Ауди“, модел „А8“, рег. №
**********, при пътно-транспортно произшествие на 13.08.2019г. около 17.00ч. в град
Бургас, на ул. „*********“, причинено виновно от водача на автомобил марка
„Мерцедес“, модел „С230“, рег. № ***********, чиято гражданска отговорност била
застрахована при ответника, ведно със законната лихва от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение (19.01.2024г.) до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 287,82 лева до пълния
му предявен размер от 697,16 лева;
94,78 лева лихва за забава върху главницата за периода 17.01.2021г.-
18.01.2024г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 94,78 лева до
пълния му предявен размер от 229,59 лева.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„************“ АД, ЕИК *********, със седалище в град София, да заплати на
„**************“ АД, ЕИК **********, със седалище в град София, на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 30,96 лева, представляваща разноски в заповедното
4
производство /ч.гр.д. № 3584/2024г. на СРС/, както и сумата от 330,27 лева за разноски в
първоинстанционното исково производство /гр.д. № 25349/2024г. на СРС/.
ОСЪЖДА „**************“ АД, ЕИК **********, със седалище в град София, да
заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „************“ АД,
ЕИК *********, със седалище в град София, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата
от 29,35 лева, представляваща разноски в първоинстанционното исково производство /гр.д.
№ 25349/2024г. на СРС/.
ОСЪЖДА „**************“ АД, ЕИК **********, със седалище в град София, да
заплати В ПОЛЗА НА БЮДЖЕТА НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ по сметка на Софийския
районен съд, на основание чл. 77 ГПК, сумата от 10,32 лева, представляваща недоплатена
държавна такса за първоинстанционното исково производство /гр.д. № 25349/2024г. на СРС/.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„************“ АД, ЕИК *********, със седалище в град София, да заплати В ПОЛЗА НА
БЮДЖЕТА НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ по сметка на Софийския районен съд, на
основание чл. 77 ГПК, сумата от 14,68 лева, представляваща недоплатена държавна такса за
първоинстанционното исково производство /гр.д. № 25349/2024г. на СРС/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5