Решение по дело №234/2020 на Апелативен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 260077/18.08.2021

 

град Варна

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД – Наказателно отделение, на дванадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА Д.

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

Г. ГРЪНЧЕВ

 

 

Секретар Соня Дичева

Прокурор Светла Курновска

Като разгледа докладваното от съдия Д., ВНДОХ № 234 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Варненският окръжен съд, с присъда № 71/04.10.2018 г. по НОХД № 820/17 г. по описа на същия съд е признал подсъдимите Г.Г. и П.Н. за виновни в извършване на деяние, наказуемо по чл.123, ал.3, пр.2, вр.ал.1 от НК , за това,       че:

- подсъдимият Г.И.Г. ***, като работодател - управител на „Дигин“ ЕООД, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - строително монтажни работи - разрушаване на сградата на хотел „Вероника“, КК „Слънчев ден“, в нарушение на разпоредби от Кодекса на труда, Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Наредба 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително монтажни работи, Наредба 5/2009 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска и Наредба РД-07-2/2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като причинил по непредпазливост смъртта на четири лица – Б.С., М. М., Т.Т. и Й. С.,

- подсъдимият П.С.Н., по същото време и място, като координатор по ЗБУТ – отговорник на обект КК „Слънчев ден“, поради немарливо изпълнение на същата правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, в нарушение на разпоредби от Наредба 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително монтажни работи и Наредба РД-07-2/2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като причинил по непредпазливост смъртта на четири лица – Б.С., М. М., Т.Т. и Й. С..

 Наложени са наказания на основание чл. 54 от НК – от по три години лишаване от свобода, при общ режим за подс.Г. и при отлагане изпълнението на наказанието по реда са чл. 66 от НК с пет годишен изпитателен срок - за подс. Н.. С присъдата подсъдимите са били оправдани частично по първоначалното възведеното им обвинение – за част от инкриминирания период и за част от нарушенията на специални норми, а именно, че не са извършили деянието в периода, посочен с обвинителния акт – от 23.03. до 07.04.2015 г., само за подсъдимия Н. – че не е допуснал нарушение по чл.18, ал.2 от Наредба 2/2004 г., а само за подсъдимия Г. - че не е допуснал нарушения по чл.19, ал.1 от същата Наредба и по чл.11, ал.5 от цитираната по-горе Наредба РД-07-2/2009 г.

На основание чл. 52 вр. чл. 51 ал.2 вр. 45 от ЗЗД подсъдимите Г. и Н. са били осъдени солидарно да заплатят шест отделни обезщетения за причинени неимуществени вреди на наследници на пострадалите, всяко в размер от по 100 000 лева, като и шестте граждански иска са били отхвърлени за разликата до първоначално предявения размер от по 150 000 лева.

Със същата присъда подсъдимите са осъдени да заплатят д. т. върху уважените гр. искове, както и направените по делото разноски; налице е и произнасяне досежно веществените доказателства по делото.

Останалите петима подсъдими – В.П., В.Д., В.Т., М.М. и Й.Р., с присъдата са били изцяло оправдани всеки по възведенето му обвинение по чл.123, ал.3, пр.2, вр.ал.1 от НК за причиняване на същия престъпен резултат при условията на независимо съпричиняване, в резултат на немарливо изпълнение на съответната вменена на всеки от тях дейност.

 

Въззивното производство пред АС – Варна е образувано:

- по протест на прокурор при ОП-Варна /с допълнение към него/, с който се иска осъждане на оправданите подсъдими по възведените им с обв. акт обвинения, както и признаване на осъдените подсъдими за виновни изцяло по първоначалните обвинения, а също и и завишаване на наложените им наказанията;

- по жалба от адвокат П.Д., като защитник на подсъдимия П.Н., с искане да бъде признат за невинен, респ. да бъде отхвърлен гражданския иск срещу него, с подадено допълнение към нея от адвокат Д. Г.Д., който въвежда алтернативно искане за връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд;

- по жалба от адвокат З.К., като защитник на подсъдимия Г.Г., който моли клиентът му да бъде оправдан, с подадено допълнение към нея от адвокат Д.В., който въвежда алтернативно искане за връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд;

- по жалби на адвокати С.С. и Н.И., като повереници на частните обвинители и граждански ищци Б.Д., Т.Д., А.С. и Р.С., с искания оправданите подсъдими да бъдат осъдени по възведените им обвинения, а на осъдените да бъдат наложени по-тежки наказания, по отношение гражданските искове  - молят да бъдат уважени в предявения им размер.

Писмени молба и становище по протеста и жалбите на частните обвинители и граждански ищци е депозирал адвокат Г.Г. - защитник на оправданата подс. В.Д., с които ги определя като неоснователни.

 

Въззивно производство пред АС - Варна за проверка на тази присъда се образува за втори път, тъй като с Решение № 49 от 27.07.2020г  по КД № 117/20г на ІІ НО, ВКС частично е отменил в наказателната и гражданско-осъдителната части въззивна присъда № 6/27.09.2019г на АС-Варна, постановена по ВНОХД № 109/19г по описа на същия съд по отношение на подсъдимите П.Н., Г.Г., В.П., В.Д., В.Т. и М.М., връщайки делото за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав.

По отношение на подс. Й.Р. присъдата, с която е бил признат за невинен в извършване на вмененото му деяние по чл. 123 ал.3 пр.2 вр. ал.1 от НК е влязла в сила. 

 

В съдебно заседание пред настоящия състав на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД протестът и жалбите на ч. обвинители и гр. ищци и тези на двамата подсъдими Г. и Н. се поддържат:

Представителят на АП-Варна поддържа протеста, освен в частта му досежно подс. Й. Р., доколкото спрямо същия е налице влязла в сила оправдателна присъда; акцентира на неправилната интерпретация на фактите от страна на първостепенния съд и направените от него правни изводи за оправдаването на другите 4 подсъдими, включително и частичното оправдаване на осъдените подсъдими Г. и Н., както и за неправилност в подхода да се прави аналогия във връзка с действията/бездействието на подсъдимите лица по отношение безпроблемното разрушаване на хотел „Мираж“.

Поверениците на ч. обвинители и гр. ищци поддържат така депозираните жалби с изложените в тях искания, споделяйки изложеното от представителя на държавното обвинение; повереникът на ч. обвинители и гр. ищци Б.Д. и Т.Т. - адв. Св. С. в писмено изложение до съда, предвид служебна ангажираност, заявява, че поддържа депозираната жалба срещу първоинст. съдебен акт ведно с исканията в нея.

Защитниците на подсъдимите Н. и Г. – адв. Ив. Т., Куртеви В. поддържат жалбите с изложените в тях искания за оправдаване на подзащитните им - намират присъдата за неправилна и незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон; излагат подробни съображения във връзка с релевираните доводи, които са с идентичен характер, касателно двете подсъдими лица; Твърдят, че възприетата от решаващия съд фактическа обстановка е основана на превратна интерпретация на доказателствата по делото, като неоснователно са кредитирани само тези, които обслужват обвинителната теза; пледират и алтернативно – адв. Т. – за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първоинст. съд или изменение на същата, с редуциране към намаляване на присъденото обезщетение в полза на наследниците на пострадалите; адвокати В. и К. пледират за отмяна на първоинст. съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане на ВОС поради липса на мотиви към присъдата, а също и за необходимост от връщане на делото в разпоредително заседание на ОП-Варна за конкретизиране виновно нарушените разпоредби на специалните норм. актове, с оглед бланкетния характер на състава на чл. 123 от НК.

Защитниците на останалите четирима оправдани подсъдими оспорват протеста и жалбата на ч. обвинители, като намират присъдата на окръжния съд за правилна и молят тя да бъде потвърдена, развивайки подробни аргументи в подкрепа на позициите си.

В хода на съдебните прения подсъдимите Н. и Г. изразяват несъгласие с извода на първия съд, че са извършили вменените им нарушения, довели до злополуката, като подс.Г. моли за справедливост.

Четиримата оправдани подсъдими П., Д., Т. и М. изразяват несъгласие с обвинителната теза, пояснявайки, че те не са адресати на вменените им задължения, поради което и няма как да са допуснали тяхното нарушение, намират присъдата на първоинст. съд за правилна.

Реализирайки правото си на последна дума пред ревизиращата инстанция, подс. П.Н. желае да бъда оправдан; подс. Г.Г. моли за справедливост; подсъдимите В.П., В.  Д. и В.Т. желаят да бъде потвърдена оправдателната присъда на Окръжен съд – Варна; подс. М.М. моли да бъда оправдан.

 

След преценка на оплакванията и доводите на страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира следното:

 

Съдебното производство пред ОС-Варна е проведено по реда на чл.371 т. 1 от НПК, /т.к. страните са дали съгласие да не се провежда разпит на свидетелите Д.Л.Б., Т. С. Ч., Д.П.Б., Д.И.А., Х. Г. С., С. Д.П., Г.Т. Г., И. М.С., Е.П.М., И.А. В., П.А. К., С.Д.М., Б.Т.Д. и И.Г.С., както и на вещите лица Д.а Г., д-р Д.Р., д-р Д. Г. и Б.Б., изготвили заключенията по назначените експертизи/, респ., че при постановяване на съдебния акт непосредствено ще се ползва съдържанието на протоколите. Първостепенният съд е преценил, че тези процесуално-следствени действия са извършени при условията и реда, предвидени в НПК, прочитайки по реда на чл.283 от НПК протоколите за разпит на тези свидетели и заключенията на  вещите лица.

 

Въз основа на анализа на всички доказателствени източници, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа страна:

Към 2015 година:

Подсъдимият В.П. бил управител на търговското дружество „Инекс консулт“ ООД, Варна, с предмет на дейност консултант строителен надзор, а подсъдимата В.Д. работела при него на длъжност експерт, инвеститорски контрол.

Подсъдимите В.Т. и М.М. работели в „Планекс" ООД, Варна, с основен предмет на дейност строителство, като първият от тях заемал длъжност инспектор здраве и безопасност при работа, а вторият - техник строителство и архитектура.

Подсъдимият П.Н. работел в „Бултранспорт Груп" ЕООД, с.Припек, обл.Варна, на длъжност организатор автомобилен транспорт, но фактически извършвал дейностите, присъщи за управител на търговско дружество.

Подсъдимият Г.Г. бил собственик и управител на „Дигинг" ЕООД, Варна, дружество с опит в разрушаването на сгради и ползването на съответната техника за подобни специализирани дейности. Негов заместник бил синът му – свидетелят И.И..

Подсъдимият Й.П.Р. бил бивш работник на „Бултранспорт Груп“, след напускането на което работел непоС.но, на различни обекти в строителството.

Пострадалите Й. С., Б.С., М. М. и Т.Т. предлагали работната си сила на свободния пазар на труда.

Хотелите „Вероника“ и „Мираж“ в комплекс „Слънчев ден“ на територията на КК „Св.св.Константин и Елена", Варна, собственост на „Международен панаир Пловдив" АД, подлежали на реновиране. Издадената стара виза за проучване и проектиране на строеж „Ремонт, реконструкция и модернизация на съществуващия хотел Вероника", през 2014 г. била презаверена, както и били изпълнени изискваните с нея – издаване на технически паспорт, получаване на предварително разрешение от МРРБ по чл.96, ал.4 ЗУТ, предварителни договори с експлоатационни дружества и съгласуване с подробно посочени страни. С документа от МРРБ била въведена забрана за извършване на ново строителство в имота, изпълнение на изкопни работи за промяна на фундаментите на съществуващите сгради и промяна на застроената площ и етажност. С договор от 30.09.2014 г. търговското дружество „Международен панаир Пловдив" АД, чрез представителя си – свидетелят И. С.,  възложило  проектирането на свидетеля арх.Т. Д., чрез неговата фирма „Фекта" ЕООД.

На същата дата -30.09.2014 г. между „Международен панаир Пловдив" АД, в качеството на възложител, и „Инекс консулт" ООД, представлявано от подсъдимия В.П., като изпълнител, били сключени два договора:

- за оценка съответствието на инвестиционен проект /ОСИП/ и строителен надзор с предмет ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на хотели „Вероника" и „Мираж" и административна сграда;

- за възлагане предоставянето на услуга - управление и координиране на инвестиционния процес за реализация на обектите в обхвата на проекта.

Инвестиционният проект за хотел „Вероника" бил завършен към м.12.2014 г. В частта си „Строителни конструкции" проектът бил изготвен от свидетеля инж.Р.Р., а Плана за безопасност и здраве /ПБЗ/ бил изработен от свидетелите Б.С. и К. Т., след което подписан от свидетеля инж.И. Попов.

Към 27.02.2015 г. била изготвена оценката за съответствие на инвестиционен проект относно строеж, представляващ ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на хотел „Вероника", подписани от: в част „Архитектура“ бил арх.Г. М., части „Конструкции", „ПБЗ" и „ПУСО" - подс. В.П.Д., част „ВиК“ – инж.В.Д., части „Ел.инсталации“ и „ЕЕ“ – инж.ЖИ. Н., част „ОВК“ – инж.Н.А., както и от подсъдимия В.П. като управител на дружеството „Инекс консулт".

На 04.03.2015 г. от „Международен панаир Пловдив" АД – Пловдив, чрез пълномощник М. А.,*** заявление за разглеждане и одобряване на технически и работни проекти и издаване на разрешение за строеж с доклад, в което било отразено, че цялата проектна документация и досието на обекта били при началник отдел „Архитектура" - свид. Д.П.Б.. На следващия ден – 05.03.2015 г.от Главен архитект на Община Варна било издадено разрешение за строеж  № 28 за „Ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на апартаментен хотел „Вероника", находящ се в ПИ № 97 /получено на ръка от пълномощник на собственика - М. А. на 05.03.2015 г./ и влязло в сила на 20.03.2015 г. Това разрешение за строеж било второ по ред - първото, с № 11/24.01.2015 г. било отменено на основание чл.145, ал.1, изр. 2; чл.142, ал.5, т.1, 2, 6, 7, 8, вр. чл.108, ал.1, чл.196, ал.З и ал.4. със Заповед ДК-11- В-03/12.02.2015 г. на РДНСК - Варна.

Отделните части от инвестиционния проект също били съгласувани с Главния архитект на Община Варна на 05.03.2015 г.

На 20.03.2015 г. бил сключен договор за упражняване на авторски надзор за част „Архитектура“, „Конструкции“, „Електро-вътрешни и слаботокови инсталации“, „ВиК“, „ОВК“, „“EE“, „Пожароизвестяване“, „Пожарна безопасност“, „Вертикална планировка“, „Паркоустрояване“, „Газоснабдяване“ и т.н. между „Международен панаир Пловдив" АД - Пловдив, представлявано от свид. С. като възложител и „Фекта" ЕООД - Варна, представлявано от свид.Т. Д.. Договор за упражняване на авторски надзор от 30.03.2015 г. по част „Конструкции“ за обект „Ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на апартаментен хотел „Вероника" бил сключен между „Фекта" ЕООД - Варна, представлявано от свид. Т. Д. и „Рафпроект -М" ДЗЗД, представлявано от свид.Р.Р..

Договор за авторски надзор по време на строителството между възложителя „Международен панаир Пловдив" АД, и проектантите по част ПБЗ не бил сключен.

На 20.03.2015 г. в гр. Варна бил сключен договор за строителство между „Международен панаир Пловдив" АД, представлявано от свид. Г.Т. Г., упълномощен от свид. И. М.С. и „Планекс" ООД- Варна, представлявано от управителя му инж. Х. А.Д.. Предметът на този договор били всички необходими СМР за строеж „Ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на хотели „Вероника", „Мираж", намиращи се в ПИ 10135.2570.97 по плана на КК „Слънчев ден“, КК „Св.св.Константин и Елена" гр.Варна, представляващи съответно сгради с идентификатори 10135.2570.97.3, 10135.2570.97.4, 10135.2570.97.1 и 10135.2570.97.2 – груб строеж по смисъла на § 5, т.46 от ЗУТ, с обобщено описание на видовете работи, както следва: демонтаж на конструктивни елементи за двата хотела, подсилване /укрепване/ на фундаменти, обратен насип, нова стоманобетонова конструкция за двата хотела, тухлени зидарии, подпорни стени, всички видове работи подлежащи на закриване при изпълнението на тези видове работи др.п., съобразно Техническите проекти, предварителното разрешение по чл.96, ал.4 от ЗУТ на МРРБ изх.№ АУ 1756/15.12.2014 г. и геотехническата експертиза на „Геозащита“ ЕООД – Варна за имота от 2014 г.

Със заповед от 19.03.2015 г. на главен инженер на „Планекс" ООД, подсъдимият М.М. бил определен за технически ръководител на обект „Ремонт, реконструкция и модернизация и основно обновяване на апартаментен хотел „Вероника", а със заповед от 20.03.2015 г. на управителя на „Планекс" ООД подсъдимият В.Т. бил назначен за координатор по здравословни и безопасни условия на труд на същия обект. Строителят „Планекс“ ООД създал организация на обекта, включително пропускателен режим, контролиран от техен портиер с работно време от 07 до 19 часа, чрез издаване на индивидуален пропуск с логото на фирмата, името на работника и принадлежността му към конкретен подизпълнител, организирани били склад за материали и инструменти със съответен работник, както и офис за двамата технически ръководители, отговорници поотделно за хотелите „Мираж“ и „Вероника“ – съответно свидетелят Д. В. Г. и подсъдимият М.М., ползван и от подсъдимия В.Т..*** бил сключен договор за строителство между „Планекс" ООД - Варна, представлявано от управителя Х. Д., и „Бултранспорт Груп" ЕООД с.Припек, общ.Аксаково, обл. Варна, представлявано от управителя Я.М.. Предмет на договора били строително монтажни работи /СМР/ по част:

а/ разрушаване на съществуващи сгради и изнасяне на строителни отпадъци;

б/ изкопни работи, свързани с изпълнението на обект „Ремонт, реконструкция и модернизация и основно обновяване на апартаментен хотел „Мираж" и апартаментен хотел „Вероника", намиращи се в ПИ 10135.2570.97 по плана на к.к."Слънчев Ден", КК „Св. Константин и Елена" гр.Варна. Подизпълнителят декларирл, че е проучил основно местоположението на обекта и е отчел влиянието на всички фактори, включително климатичните условия, проектната документация, запознал се е с изискванията на главния изпълнител, еднозначно е разбрал тяхното съдържание и значение, в резултат на което приел да изпълни задълженията си по този договор в сроковете:

етап 1 – разрушаване на хотел „Мираж“ – 29.03.2015 г.

етап 2 – разрушаване на хотел „Вероника“ – 05.04.2015 г.

етап 3 – претрошаване и извозване на стр.отпадъци от „Мираж“ – 13.04.2015 г.

етап 4 - претрошаване и извозване на стр.отпадъци от „Вероника“ – 20.04.2015 г.

        Започването на СМР за изпълнението на сроковете било на 23.03.2015 г. 

Със заповед от 23.03.2015 г. на управителя на „Бултранспорт груп" ЕООД и по Споразумение към договора за строителство от 21.03.2015 г. за съвместно управление на дейностите по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, опазване на околната среда и ангажимент социална отговорност при едновременна работа на строежа/, подсъдимият П.Н. бил определен за координатор по ЗБУТ и отговорник на обект КК „Слънчев ден" при извършване на дейностите по реконструкциите на хотел „Мираж" и хотел „Вероника". С оглед извършваната от него фактическа дейност по управлението на търговското дружество, последният предприел действия по наемане на необходимата строителна техника и намиране на работници за извършване на обща работа на обекта.

За намирането на подходящата техника подсъдимият Н. се обърнал към свой познат – свидетелят С.М., собственик на „Д.А.Р.К.2002" ЕООД, София. Поради отдалечеността на обекта, М. не се ангажирал лично, а препоръчал фирма „Дигинг“ ЕООД, Варна, собственост на подсъдимия Г.Г., която експлоатирала подходящ багер със специална стрела, и спомогнал връзката между представители на двете фирми /“Дигинг“ и „Бултранспорт Груп“/. За намирането на общи работници подсъдимият Н. се обърнал към подсъдимия Й.Р., който преди време работел за него, и последният се ангажирал да намира и води на обекта общи работници. Всяка сутрин приятел на подсъдимия Р. – свидетелят П. А., ги закарвал на обекта, а вечер ги връщал в града. На работниците било казано че е необходимо да представят копия от личните си карти, за да бъдат изготвени трудови договори.

Първо бил разрушен хотел „Мираж“ посредством ползването на верижния демолюшън багер Катерпилар модел „345-BL ultra high demflution“, управляван от свид.Ю.Ю.Х., под ръководството на подс. Г.. Доразрушаването на бетона след това ставало посредством багери, управлявани от работници на „Бултранспорт Груп" ЕООД - свидетелите Л. И. К., Т.Р. Д. и Д. П. Д.. След това отломките от разрушения хотел „Мираж“ посредством багерите били подавани на челюстната трошачка модел Metso minerals LT 105, а след натрошаването им бетонните фракции били извозвани с камиони, а железата били отделяни и пълнени в контейнери, осигурени от „Рем груп 74“ ЕООД. След напълването им, контейнерите били отнасяни от специални камиони за предаването им в пунктовете за изкупуване на метали.

След събарянето на хотел „Мираж" подс. Й.П.Р. довел работници, които започнали да събират отделеното от бетона желязо. Сред тях били Р. Й. А., С. Й. А., Р.К. А., Я. И. О., Б. А. С., М.Р. М.,Т.Д.Т. и Й.Б.С.. Работното им време било от 07 часа до 19 часа, а заплащането било на надник - 35 лева на ден, а за тези, които работят с резак -/техническо средство от тип газокислородна горелка/ - 40 лв. на ден. Й.Б.С. се явявал нещо като бригадир на останалите, тъй като те трябвало да изпълняват нарежданията му, когато подс. Р. отсъствал. Работниците не били едни и същи всеки ден, тъй като имало хора, които понякога не идвали на работа.

Подс.Р. осигурил предпазни средства на работниците, като им раздал ръкавици и каски и ги инструктирал да се пазят.

В книгата за инструктаж на „Бултранспорт Груп" ЕООД /подс.Й.Р. се подписал в графа 7, под № 34, като видно от заключението на назначената съдебнопочеркова експертиза /, подписът му в графа 7 бил изпълнен от него, а ръкописно изписаният текст на трите му имена и отразеното в графа 4 „бригадир" не били изписани от него, нито от подс.П.Н., нито от свид.Ю.К..

В книгата за инструктаж били вписани още и свидетелите Ю. Неделчев К., С. Й. А., Р. Й. А., О. Д. М., Я. И. О. и К. А. С.. Там били вписани и имената на Б. А. С., М.Р. М. и отбелязване, че са общи работници на „РЕМ ГРУП 74“. В книгата фигурират и имената на Т.Д.Т. – резач и на свид.Р. Й.ов А., но липсват подписите им за проведен инструктаж.

На 26.03.2015 г. и на 02.04.2015 г. били проведени седмични работни срещи между представители от „Планекс“ООД, „Инекс консулт“ „Бултранспорт груп“ЕООД и „Международен панаир Пловдив“ АД. Видно от съставения протокол от 26.03.15г, като задача № 7 на „Бултранспорт груп“  било записано „Събаряне на хотел „Вероника“ от пътя без рампа“ и срок - 30.03.2015 г. В протокола от 02.04.15г, като задача № 2 на „Бултранспорт груп“ било записано „Събаряне на „Вероника“ и срок 05.04.2015 г.

На 31.03.2015 г. управителят на „Планекс“ООД, Хр.Д. изпратил писмо изх.№ 71 от същата дата до „Бултранспорт груп“ЕООД относно неизпълнението на ангажименти по договор от 21.03.2015 г., в което се съдържал текст, гласящ, че към 31.03.2015 г. „Бултранспорт груп“ ЕООД е в неизпълнение на срока на етап 1 – разрушаване на хотел „Мираж“, както и че е констатирано неспазване на ангажиментите, поети от представител на „Бултранспорт груп“ ЕООД  по време на седмичната работна среща от 26.03.2015 г. В писмото се изразявало безпокойство за неспазването на сроковете за следващите етапи, с настояване да се вземат мерки за подобряване организацията на работа. Напомняло се, че съгласно чл.28 от договора, „Планекс“ ООД имат право да удържат неустойка за непредаване на работите в договорените срокове в размер на 2200 лева на ден.

След събарянето на хотел „Мираж“, подс. Г. наредил верижният багер да се премести за събаряне на хотел „Вероника“ и свид. Ю.Х. с помощта на свид. М. А.-общ работник в „Дигинг“ ЕООД, го преместили. В продължение на три - четири дни по нареждане на подс.Г., свид. Х. разрушавал части от фасадата и прекъсвал посочени от Г. колони от единадесет етажния хотел „Вероника" посредством дългата стрела на демолюшън багер“ Катерпилар“ модел „345-BL ultra high demflution“, като последователно били прекъснати колони между 5 и 6 етажи, а после и асансьорната шахта и част от стълбището.

Свидетелят Д. В. Г., служител на „Планекс“, бил технически ръководител на обект „реконструкция на хотел „Мираж“. /Налице е частично съвпадение в имената с главния инженер на „Планекс“ свидетеля Д. М.в Г./. За 04.04.2015 г. свидетелят имал издадена заповед временно да изпълнява длъжността технически ръководител и за двата хотела, т.е. да замества подсъдимия М., тъй като денят бил събота. Подсъдимият В.Т. възложил на същия свидетел Д. В. Г. да изготви протокол при пристигането на обекта на специализирана техника за събаряне, с който да се документира носенето на отговорност за безопасността при работа. На 04.04.2015 г. на обекта бил докаран дистанционно управляем манипулатор „Брок“, собственост на фирма „Стимекс“, с оператор св.Г.Д.Г.. Тогава свидетелят Ю.К.представил на временно изпълняващия длъжността технически ръководител - свидетеля Д. В. Г., подсъдимият Г. като човека, ангажиран със събарянето на хотел Вероника, и бил изготвен протокол от същата дата, съгласно който за безопасността на работниците до разрушаването на хотел „Вероника“ и в обсега му, отговорността носи подсъдимият Г., собственик и управител на „Дигинг“, а свидетелят К. носи отговорност за отцеплението в радиус от 50 м, като съответно и двамата отговорници го подписали.

На 04.04.2015 г. работата по хотел Вероника продължила с използването на специализираната машина “Брок“, като нейният оператор, под ръководството и указанията на подсъдимия Г., „прищипнал“ четири шайби на партерния етаж – чрез упражняван 25-тонен натиск от щипката на манипулатора, бетонът в шайбата се смилал, а арматурата се смачквала. Така били прекъснати около три метра от дължината на тези шайби и около 30-40 см във височината им, на 1.50 м от пода. И макар по този начин да била нарушена устойчивостта чрез прекъсването на важни носещи елементи в основата на сградата, тя не паднала този ден. Въпреки това, свид.К. оградил сградата на хотел „Вероника“ със сигнална лента и изкарал работещите при отломките от хотел „Мираж“ извън обекта, тъй като се опасявал, че „Вероника“ ще падне.

С писмо от 06.04.2015 г. „Планекс“ насрочили среща с управителя на „Бултранспорт Груп“ за следващия ден, в 16 часа, за констатиране изпълнението по договора.

Междувременно подсъдимият Г. доставил на обекта сапани - стоманени въжета, дълги по 150-160 м, и по негово разпореждане работниците му - свидетелите Ю.Х. и М. А. ги поставили на две от задните колони на партерния етаж, след което ги закачили на един от по-малките  багери и с него Х. започнал да дърпа, но не постигнал успех в събарянето на хотела. Последователно багерът бил маневриран и от свидетеля Д. Д., отново безуспешно. Подсъдимият Г. разпоредил да прехвърлят демолюшън багера, който бил от другата страна на хотела, и да закачат сапаните за него. След като опитите и с него не сполучили, подсъдимият Г. наредил замяна на стрелата му с по-къса, за по-голяма сила на багера. Смяната била довършена на осми април сутринта.

На 08.04.2015 г. преди обяд, край кафе-машината, свидетелят Ю.К.чул, че се обсъжда възможността работници ръчно да къртят колони в сградата и уведомил веднага подсъдимия М.М.. Междувременно видели свидетеля И.И. да внася в обекта къртачи в куфари, и той потвърдил, че смята да подсичат колони в партера, дори настоял да покаже кои точно. Подсъдимият М. категорично се противопоставил, но И. го обвинил, че саботира обекта с цел извличане на облаги за „Планекс“, за това провели разговор и с главния инженер на „Планекс“ - Д. М.в Г., който подкрепил забраната да се къртят колоните по този начин. Когато подсъдимият В.Т. пристигнал на обекта, подсъдимият М. му разказал какво се е случило и какво е становището на главния инженер. По-късно същият ден подс.Г.Г. се обадил по телефона на свид.Д. М.в Г. и след като се представил му обяснил, че иска позволението му да влязат в сградата на хотела и да подсекат колоните, за да закрепят сапаните на тях. Свидетелят Д. М. Г. заявил, че знае за намеренията на подс.Г. и че е категоричен, че забраната издадена от М. е правилна и я потвърждава. По-късно свид.Д. М.в Г. се свързал по телефона с подс.М. и му предал съдържанието на разговора си с подс.Г..

Междувременно багерът Катерпилар, вече със сменената стрела, управляван от свид.Ю.Х. отново правил опити чрез закачените сапани да събори сградата на хотела. Но и тези опити не се увенчали с успех. След пореден неуспешен опит за събаряне на сградата чрез дърпане с въжетата, свидетелят И.Г.И. казал на свидетелите Х. и А. да ги прекарат около 4-та и 5-та колони, където ги оставили без да ги захванат здраво.

Междувременно подсъдимият Т. и подсъдимият М. решили да изготвят и писмен документ, утвърждаваш забраните, които устно били дадени по-рано същия ден в разговорите с подсъдимия Г., синът му И.И. и свидетеля Ю.К.. Т. продиктувал по телефона текст на писмо, което свидетелката И. Д. в „Планекс“ оформила с адресат „Бултрапспорт Груп" ЕООД, и в 15:21 часа го изпратила както на електронната поща на този подизпълнител, така и на подсъдимия М.. Писмото подписал подсъдимият Т. и то било връчено срещу подпис на свидетеля Ю.К., който по телефона съобщил за него на подсъдимия П.Н..

Същият ден, след обяд, подсъдимият Г. разговарял с Й. С. за възможността работници да влязат и ръчно да изкъртят и срежат колони на първия етаж, като обещал бонус от пет хиляди лева, ако хотелът падне същата вечер. За да свършат работата, с него отишли свидетелят Р. А., както и пострадалите по-късно Б.С., М. М. и Т.Т.. С тях в сградата влязъл и синът на подсъдимия – свидетелят И.И., който заедно със свидетеля М. А. донесли къртачите за бетон и ги включили във временно електрическо табло /инструментите, ведно с 4 броя секачи-шила били наети от „Дигинг“ ЕООД, представлявано от подс. Г.Г. от „Стройрент" ЕООД, София, клон Варна/, заедно с резача за арматура, донесен от Т.Т.. Вътре в хотела подс. Г. инструктирал петимата работници - свид.Р. Й.ов А., Б. А. С., М.Р. М., Т.Д.Т. и Й.Б.С. какво точно да свършат. Подсъдимият Г.Г. им казал, че ще се качи на баира да гледа, а един от тях да застане на входа, та ако започне да пада сградата, да му махне, като ги уверил, че ще имат възможност да излязат. Б.С. застанал на входа, а останалите започнали да къртят бетона на посочените им колони, в присъствието на свидетеля И.И..

Свидетелят Ю.К.на два пъти видял, че в хотел „Вероника“ има работници, а заедно с тях са свидетелят И. и баща му  подс. Г., на два пъти ги извеждал от там, като вторият път показал на последните двама и писмото, забраняващо влизането на хора в сградата на хотел Вероника. Когато свид. Ю.К.тръгнал по посока площадката на хотел „Мираж“, защото бил повикан от свид.Л. К., по пътя срещнал двама работника, които носели маркучи /шлангове/ за газови резачи, които той изгонил към хотел „Мираж“. Видял един по – възрастен работник, с прошарена коса, на когото викали „Тошко“ и му казал, че е човек на възраст - да не прави глупости. Свид. Ю.К.видял и работниците на подс. Г. /свид.М. А. и свид.Ю.Х./, които седели до оградата към морето в началото на басейна и ги предупредил, да не влизат с къртачите и да не продължават да къртят, след което тръгнал към свид. Л. К., който с багера си трошал бетона на хотел „Мираж".

Свид.К. А. С., брат на Б. А. С. присъствал на разговора, състоял се до кафе-машината. По-късно дори отишъл вътре в хотела при момчетата, които къртели, постоял известно време и тъй като нямал машина, с която да кърти излязъл от хотела и отишъл на площадката на хотел „Мираж“, където продължил да събира железа.

Въпреки двукратното изкарване на работниците от страна на свид. К., след тръгването му те отново се връщали и работата по ръчното изкъртване на бетон от колоните продължавала, а свидетелят Х. възприел от височината на кабината на багера си и искрите, характерни за работа при рязане на метал. Свидетелят И.И. казал на работниците, че това е последният им шанс, а подсъдимият Г. отишъл на хълма.

Свидетелят Т. Д., работник в „Бултранспорт груп“ - оператор на багер, разположен в непосредствена близост, имал видимост към хотел „Вероника“. Той също възприел работниците вътре, както и подсъдимия Г. – седнал на едно отрязано дърво на баира. Свидетелят забелязал, че хотелът започва да се пропуква, и извикал на подсъдимия Г. да изкара работниците, но последният му направил знак с ръка, който Д. възприел като успокоителен жест „че няма страшно, да не се притеснявам…“.

След като били оголени арматурите на седем-осем колони, свидетелят И.И. разговарял с Т.Т. кои от тях да бъдат изрязани с резача, след което прибрал къртачите и си тръгнал. Т.Т. започнал да реже оголените арматури. Свидетелят Р. А. излязъл да смени кислородната бутилка. В този момент сградата на хотел „Вероника" се срутила и затрупала останалите вътре четирима работника - Б. А. С., М.Р. М., Т.Д.Т. и Й.Б.С.. Свидетелят Р. А. започнал да вика имената им и да ги търси, но сред отломките бил видим само трупът на Б.С..

За случилото се бил подаден сигнал до спешен телефон 112. 

Пристигналите на място полицейски екипи запазили местопроизшествието. Досъдебното производство започнало с първото процесуално - следствено действие - оглед на местопроизшествие, сформирани били спасителни екипи за издирване на пострадалите.

На произшествието били извършени огледи, обективирани в протоколи:

- от 08.04.2015 г., огледът започнал в 20 часа и завършил в 21 часа, при който бил намерен трупа на Б. А. С. и били иззети:

•          1 брой бутилка,синя на цвят /пропан-бутан/ с надписи „Топливо-ГАЗ",БВГ-27,16 МРа,27 л.,1985,25 МРа с изписан жълт надпис „141";

•          - 1 брой гаечен ключ от бял метал с надпис „CHROME VANADIUM" с №30 и №32;

•          1 брой редуцир вентил-клапа с надпис HIGH PRESSURE REGULATOR ALTINBOGA 0-2 BAR, 4 kg/K CE 1937 W 150109/2010,със закрепени 2 бр. черни маркучи към него;

- от 09.04.2015 г., огледът започнал в 14.20 часа и завършил в 21.15 часа, при който в 19.10 часа бил открит трупа на М.Р. М., намерен под условно приет №3 и били иззети:

•          2 броя газокислородни резачи с маркучите с по 2 бр.редуцир-вентила;

•          3 броя арматури;

•          1 брой бяла пластмасова предпазна каска;

-  от 09.04.2015 г., огледът започнал в 23.05 часа и завършил на 10.04.2015г. в 01.10 часа, при който бил открит трупа на Й.Б.С., условно обозначен с табелка №4 и в 00.20 часа на 10.04.2015г. бил намерен трупа на Т.Д.Т., условно обозначен с табелка №5 и били иззети:

• 1 брой бяла пластмасова предпазна каска;

• 1 брой деформирана червена пластмасова предпазна каска;

- от 10.04.2015 г., огледът започнал в 10.35 часа и завършил в 11.45 часа, при който били иззети:

• 1 брой деформиран дъгообразен елемент с дебелина 20 мм и с дължина в изправено съС.ие около 70 см;

- от 14.04.2015 г., огледът започнал в 11.45 часа и завършил в 13.15 часа, при който били иззети:

•         1 брой техническо средство за газокислородно рязане /резак/;

•         арматурен елемент с диаметър 24 мм,гладък профил,с дължина 130 см;

•         двустранно срязан арматурен прът с дължина 38 см и диаметър 24 мм;

• арматурен профил с дължина около 130 см и диаметър 24 мм, деформиран в единия край и прекъснат.

На 18.05.2015 г. бил извършен и оглед на верижен багер „Катерпилар", модел 345, обективиран в протокол от същата дата.

В рамките на досъдебното производство са назначени и изготвени съдебни експертизи, които първостепенният съд е приобщил /с изключение на тройната СТЕ, на вещите лица К., П. и Г./ по надлежния ред към доказателствената съвкупност.

От заключенията на назначените по делото СМЕ, се установява причината за смъртта на 4 пострадали:

-      на Б. А. С. е тежката несъвместима с живота травма - глава, гърди, корем с декапитация на ниво череп - шийни прешлени. Смъртта е настъпила моментално и е била неизбежна. Описаните травматични увреждания са резултат от действието на твърди, тъпи предмети със значителна сила в посока отзад напред и в условията на двустранно притискане между твърди, тъпи предмети. Всички те са получени приживе. Не са установени травматични увреждания, които не биха могли да бъдат обяснени с този механизъм;

-      на М.Р. М. е съчетана травма, изразяваща се в множество счупвания на кости и увреждания на вътрешни органи, определящи несъвместимо с живота състояние. Травмите са получени от действие на твърди тъпи предмети по механизма на удари и натиск и съответстват да са резултат от притискане на тялото от масивните части на срутилата се сграда;

-      на Й.Б.С. е тежка съчетана травма, която е несъвместима с живота. Сами по себе си както черепномозъчната травма, така и гръдната и коремната травма могат да обусловят самостоятелно смъртния изход. Смъртта е била неизбежна и е настъпила много бързо. Всички описани механични увреждания са получени по общия механизъм на удари и притискане с или върху твърди тъпи предмети и предимно такива с широка плоскост, възможно е да са причинени при затрупването на пострадалия на местоработата му;

-      на Т.Д.Т. са несъвместимите с живота тежки механични увреждания с широки разкъсвания по тялото и евисцерация на вътрешни органи. Травмите са получени в резултат от удари и притискане с или върху твърди тъпи, ръбести и режещи предмети и могат да са резултат от удари и продължително притискане от разрушените и счупени части на срутилата се сграда при обстановката на конкретното произшествие;

 

В рамките на ДП е назначена и изпълнена съдебно техническа, фрактодиагностична-металографическа, дефектоскопско -трасологическа и документална експертиза  относно:

-  видове технически операции и технически средства, използувани

при разрушаване на монолитна стоманобетонна конструкция с функционално предназначение „хотел";

-    съответствие на дейности и използувани технически средства с изисквания за безопасна експлоатация и работа;

-    огнище на разрушаване, механизми и моменти на разрушаване на арматурни пръти от стоманобетонни колони;

-    дефекти в метала, връзки на същите с разрушаването и съответствие на фактически вложени арматурни пръти, с конструктивно зададени в техническа документация;

-    връзка между „огнище на разрушаване", иззети веществени доказателства и установени тела на загинали работници;

-     връзка между разрушаване на колонни арматурни пръти и бетон, с внезапно срутване на скелетно-гредова, многоетажна сграда;

- научно - техническа детерминация, физическа същност и технически възможности за разпознаване на разрушенията в материали и конструкции.

В мотивите на ВОС заключението на в.л. И. И., поддържано в хода на първоинст. съдебно следствие е намерило пространно отражение, същото е било приобщено по надлежния ред към доказателствената съвкупност, поради което въззивният съд съвсем накратко ще цитира част от него. От същото се установява, че началният момент на възникване на „опасност", предхожда момента на началото на газотермичното прекъсване на колонната арматура от южната страна на процесната сграда. Техническата операция релевантна за възникване на „опасност", е началото на „багерното дърпане" с металните въжета, на „оголените" колони от южната страна на процесната сграда. Тази „опасност" е невидима и неразпознаваема за окомерни наблюдения. Огнището на разрушаване на процесната сграда според експерта е разположено в зоната на образувания изкоп, образуван при аварийно спасителните дейности/АСД/ по изваждане на последните три тела на загиналите работници. Според експерта, механизмът на разрушаване на колонната арматура е смесен: Локални механични разрушения на носещи сечения при „багерно- сапанното дърпане" / Повърхностни корозионни разрушения на метала в оребрената арматура / Газотермично разрушение (прекъсване) / Сателитно на срутването механично разрушаване от претоварване. Установените приповърхностни корозионни разрушения на метала не са в причинно - следствена връзка с внезапното срутване на процесната сграда. Във фрактогенезата (механизма на разрушаване) на стоманобетонните колони и скоростното срутване на процесната сграда, основният дефект е газотермичното прекъсване на неизвестен брой носещи сечения на колонна арматура.

В съдебно заседание, след получаване на допълнителни данни чрез показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели в.л. е направило устни разяснения и допълнения по отношение на багерно-сапанното дърпане, в насока на това, че е имало развитие на видими пукнатини, което представлява само по себе си допълнение в механо-генезата, описана по –рано и фракто-генезата на разрушение. Според в.л. инж.И. началният момент, при който възниква опасността от срутване на сградата със сигурност е преди влизането на пострадалите, след 15 ч. и започване на разрушение на носещите сечения на металните пръти по газо-термичен способ, деформационно-разрушителните повреди в сградата са започнали преди влизането на пострадалите в нея. Категорично не са допустими подобни рязания на скелета на конструкцията от техническа гледна точка, т. к. по същество сградата губи устойчивост и носещите сечения и за това впоследствие тя е разрушена. Вещото лице също е подчертало, че от тази стоманобетонна конструкция, която е изградена, опъновите напрежения се поемат от метала, от металната арматура, докато бетонът носи натискови напрежения. Именно за това тези рязания водят до разрушаване на самата конструкция. Обобщава, че огнището на разрушаване е където са мъртвите тела и газо-термичният резак - те са концентрирани на едно място. Около това място са установени и веществените доказателства, които са по делото. Там са намерени и тези разрушени, изрязани елементи. Според в.л.,  колкото е по-голяма теглителната сила на багера, толкова повече разрушения има; честотата на тези натоварвания, честотата на тези багерно-сапанни опъвания също е от значение; багерно-сапанното дърпане е от значение за разрушаването в микропукнатините, които нямат такава особена релевантност за една сграда, която целенасочено се търси да бъде разрушена и съборена, но ако тя не беше съборена, разрушена, подобни дърпания, подобни циклични натоварвания са от съществено значение за експлотационната надеждност на една стоманобетонна конструкция във времето, макар и невидими, заявява експерта. Същите не могат да бъдат разпознати с окомерни наблюдения от геодезисти. Това са вътрешни дефекти, които във времето ще се развият, тоест в следствие на багерно-сапанното възникват такива пукнатини, които биха се развили във времето.

В рамките на ДП е била назначена и изпълнена тройна съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещите лица К., П. и Г.. След изслушването им в с.з., първостепенният съд не е кредитирал с доверие депозираното от тях заключение, доколкото същите не са успели да го защитят - поддържали са част от него, констатирано е че при изготвянето му са се позовавали на неактуален норм.акт и имат разнопосочни становища по някои от въпросите поставени като задачи. По тези съображения го е изключил от доказат. съвкупност.

Тук въззивният съд ще посочи, че споделя това становище на първата инстанция, т. к. е суверенно право на съда по вътрешно убеждение да възприема (или да елиминира, както е в случая) определени доказателствени материали. В разглеждания случай вещите лица не са отговорили обстоятелствено и компетентно на поставените им в с. з. въпроси – между самите тях е възникнало противоречие във при отговор на поставени им въпроси, изяснило се е в процеса на защита на заключението, че не са взели предвид комплексно всички налични данни по делото, базирали са изводите си на неактуални нормативни актове и като цяло е констатирано, че на ДП при назначаване на експертизата са били поставени въпроси, които са били извън предмета на доказване. Като резултат от това, съвсем резонно ВОС е изключил заключението им като необосновано.

 

На ДП е била назначена друга тройна съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещите лица Т., Г. и Н.. В хода на първоинст. съдебно следствие /на 29.01.2018 г./ при защита на заключението във връзка с поставени им въпроси, съдът е преценил, че се налага назначаването на повторна СТЕ, със същите задачи, поставените в хода на ДП, доколкото е установил че при изготвянето й на вещите лица не е била предоставена възможността да използват всички материали от ДП, а са им били изпратени дискове с проектите в отделните им части и само 1 бр. диск с материали от ДП, които не са съдържали сканирани всички материали, а само част от тях. Отделно от това ВОС е установил различие между изпратените им в ел. вариант проекти /ПБЗ/ и наличния по делото одобрен оригинал. Поради това е определил експертизата да бъде изготвена от същите вещи лица, доколкото необходимостта от назначаването на повторна експертиза не  е възникнала поради съмнение в тяхната обективност и компетентност, а с оглед на предоставените им материали по делото. Този подход на първостепенния съд се преценява от настоящата инстанция като правилен, с оглед разпоредбата на чл.153 пр. 2 изр.1 от НПК. 

Според вещите лица Т., Г. и Н., изготвили заключението по повторната СТЕ /т.2, л.585- 621 по НОХД № 820/17 г/, в деня на аварията се е извършвало нерегламентирано и нерегулирано прекъсване на вертикални носещи елементи, а именно ръчно премахване на носещи стоманобетонни колони в партерния етаж. Съгласно издаденото разрешение за строеж и одобрените към него инвестиционни проекти е следвало да се извърши укрепване на съществуващата конструкция на хотел „Вероника" до кота 0.00 и замяна на тази над кота 0.00 с нова, съгласно проекта по част „Конструкции" и при условията на разработения "План за безопасност и здраве". Предвидено е било механизирано премахване на конструкцията над кота 0.00. Предвидените СМР попадат в понятието „реконструкция", тъй като е предвидено усилване на конструктивните елементи до кота 0.00 и замяна на тези над кота 0.00. Според експертите в част „Конструктивна" на проекта не е описана технологичната последователност за извършване на демонтажните работи, което от своя страна е довело и до неописване на същите в част „План за безопасност и здраве". Част „План за безопасност и здраве" се разработва на основата на цялата проектна документация и отразява изискванията в нея по отношение извършването на строително-монтажните работи. Експертите считат, че по същество е било необходимо да се възложи от „Възложителя“ на строежа изработването на решение за последователността и етапите за събаряне/разрушаване на сградата и на тази база да се разработи съответния ПБЗ. Въпреки това, те считат, че „Реконструкцията“ като вид СМР по ЗУТ предвижда замяна на конструктивни елементи. Процедурата по тази замяна е необходимо да се даде в конкретни проектни решения и така да се изпълни чл.49, т.2 и чл.50, ал.7 от Наредба 4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на ИП. В този смисъл при така формулираното заглавие на ИП е било необходими да се дадат специфичните решения, свързани с технологията на демонтажа, което пък от своя страна да се отрази адекватно в ПБЗ.

Вещите лица са пояснили, че след цялостно запознаване с предоставените им налични по делото материали, те не са констатирали липса на нормативно изискуеми строителни книжа. Според тях е работено по издаденото разрешение за строеж и одобрените към него инвестиционни проекти, като се е допуснало изпълнение първо на етапа на премахване на съществуващите конструктивни елементи над кота 0.00, а след това е оставено да се изпълни етапа на усилване на съществуващата носеща конструкция до кота 0.00. В проекта по част „Конструктивна", обаче не е посочена последователността на премахване на конструктивните елементи над кота 0.00, а е казано само, че това следва да е механизирано. Констатирали са, че според представената проектна документация се е предвиждало механизирано изпълнение на процеса по премахването на компрометираните конструктивни елементи, няма предписания за ръчно събаряне/разрушаване или друг вид дейности, освен механизирано, по демонтажа на компрометираните конструктивни елементи; техническите данни на механизацията са посочени в проекта ПБЗ; фактическото изпълнение не съответства на предписанията, дадени в проектната документация. Според в.л. поредността за разрушаване на отделните елементи не е спазена - започнато е изпълнение отдолу нагоре, вместо отгоре надолу от подизпълнителя „Бултранспорт груп" ЕООД, който е отговарял за премахването на конструктивните елементи и за извозването на строителните отпадъци; по отношение на последователността на изпълнение, такава не е посочена в проекта по част „Конструктивна". В плана за безопасност и здраве е посочено, че премахването следва да се извърши от горе надолу - тази последователност не е спазена, като е извършено прерязване на колони в партерния етаж.

Вещите лица са направили подробни пояснения и досежно естеството на „Изпълнението на събаряне“ - специален вид СМР, уредено нормативно в Наредба 2/2004 г. по ЗБУТ, Приложение 6, ал.2, т.2, според изискванията на която при премахване на елементи от строителната конструкция на сградата е необходимо наличието на проект, касаещ последователността на премахване на конструктивните елементи и мерките за безопасност, свързани с това, план за управление на строителните отпадъци (ПУСО) и план за безопасност и здраве (ПБЗ). В конструктивния проект е необходимо да бъдат упоменати елементите, подлежащи на премахване, както и поведението към останалите елементи, които ще продължават да изпълняват носещите си функции; необходимо е изготвяне на схема за временно подпиране на строителната конструкция по нива и елементи; за самото премахване се разработва решение за последователността и етапите на премахване, механизацията с която ще се работи и участниците, които ще го изпълняват. Този проект се разработва на основата на конструктивен проект и се съгласува с проектанта-конструктор. В плана за управление на строителните отпадъци се разработва начина на оползотворяване, депониране и съхранение на строителните отпадъци от конкретната строителна дейност. Възоснова на горното вече, се разработва план за безопасност и здраве, съгласно Наредба 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, в който се упоменават отговорните лица по отношение на извършваните дейности — проектант, строител, технически ръководител, бригадир, отговорник по ЗБУТ.

Запознавайки се обстойно с предоставената им от съда документация на 14.02.2018 при назначаване на повторната СТЕ, вещите лица Т., Г. и Н. са заключили, че на обекта в деня на аварията, по същество е извършвано хаотично и неорганзирано прекъсване на вертикални елементи от носещата конструкция. При премахване на отделни конструктивни елементи или цяла строителна конструкция е следвало да се извърши временно подпиране на цялата конструкция и премахването да се извършва обратно на изграждането, т.е. отгоре надолу, като по този начин риска от загуба на мигновена устойчивост се минимизира. Приели са, че конструкцията се премахва отдолу нагоре, то риска от загуба на устойчивост се увеличава, тъй като се премахват елементи поемащи товари от такива над тях и статическата схема на конструкцията се изменя. Всяко механично въздействие върху конструкцията, като цяло и в частност на отделни нейни елементи може да доведе до нарушаване на пространствената работа на конструкцията, както и да наруши пътя, по който усилията от външните въздействия се отвеждат в основите, а оттам и в земната основа. Според тях механизмът на аварията е загуба на устойчивост на строителната конструкция вследствие на неправилно, непоследователно и нетехнологично премахване на съществуващи конструктивни елементи, без да е изготвена необходимата документация за този вид работи, довело до претоварване на оставащите конструктивни елементи и без спазване на изискванията за безопасни и здравословни условия на труд.

В съдебно заседание пред ВОС на 13.03.2018г, вещите лица в процеса на защита на заключението си, са направили и устни разяснения, че проектът, както в „Конструктивната“ си част, така и в „План за безопасност и здраве“ има точно определена етапност на изпълнение, тоест демонтирането на конструкцията над кота 0 е втори етап, а реално на обекта е започнато в обратния ред на описаното. В конкретния случай механизмът, който в.л. са описали в т.5 на заключението си за събарянето на сградата, неизпълнението на подливането на основите на хотела под кота 0, няма връзка със събитието. Пояснили са, че в проектната разработка недвусмислено е посочено, че премахването на хотел „Вероника“ от последния етаж към кота 0 трябва да се извърши механизирано. Съобразно проекта не е допустимо да има присъствие лица в сградата, които да извършват технически действия, свързани примерно с ръчно подсичане на колони и въобще присъствие на лица в тази сграда. Според тях сапанното дърпане чрез багер на колоните на хотела, не е напълно механизиран способ за отстраняване на конструктивни елементи. При него трябва да влезе човек да закачи сапана и т.н., а самото действие „дърпане“ може да се каже, че е механизирано, но има подготвителни действия, които представляват  „ръчен труд“ - самото закачане на сапаните. Конкретните действия, извършвани на 08.04., т. е. преди падането на хотела, не са част от проектната документация и не са разписани в ПБЗ.

Според в.л. в конструктивния проект не е посочено точно и ясно кой елемент след кой да се отстранява. В ПБЗ няма как да се посочи по какъв начин се отстраняват компрометираните елементи при положение, че той се прави на базата на конструктивния проект. В ПБЗ-то е казано отгоре-надолу и механизирано, но не е посочено примерно първо колона 1, после колона 2, защото ПБЗ се прави на база на конструктивния проект. Планът за безопасност и здраве е адекватен според в.л. Той е направен спрямо конструктивния проект, а в конструктивния проект не е изброено детайлно кое след кое се прави. Експертите подчертават, че когато се прави ОСИП, се прави проверка за съответствие между частите и се цитира договора за проектиране, като изготвящите ОСИП не са хората, които трябва да кажат какво не е наред в самите части на ИП.

Вещите лица приемат, че е допуснато на обекта да се изпълняват СМР, за които няма указания - реално изпълнените СМР са различни от това, което изобщо е одобряваното в проектите и оценявано и т.н. Започнало е разрушаване и събаряне, което е изпълнение на проект, но не и на инвестиционния проект, който е одобрен, доколкото към датата на събитието няма изпълнявано нищо от одобрения инвестиционен проект. Според в.л., след като в чл.10 от договора между „Планекс“ и подизпълнителя „Бултранспорт груп“ е записано, че „главният изпълнител“ е задължен да осигури на обекта необходимото присъствие на проектант по частите на проекта за решаване на липсващите технически решения и технически въпроси, за да предприеме някакви   непълнотите,  подизпълнителят трябва официално да поиска това. Абсолютно задължение на „главния изпълнител“ е да осигури проектанти за отстраняване на тези технически пропуски, но след като това бъде изрично поискано от подизпълнителя.

 При изготвяне на заключението си по назначената от съда  СТЕ в.л. са се съобразили с отразеното в протоколите от проведените процесуално-следствени действия от съда, с предоставената в пълен обем документация от ДП и съда, както и със заключението на в.л. инж. И. И. по съдебно техническа, фрактодиагностична-металографическа, дефектоскопско -трасологическа и документална експертиза.

 

Така описаните по-горе заключения по СМЕ, прочетени в хода на съдебното следствие, това по  техническата, фрактодиагностична-металографическа, дефектоскопско -трасологическа и документална експертиза на в.л. И. И., ведно с допълненията и поясненията в съдебно заседание, и по СТЕ, изготвена в хода на съдебното следствие от проф. д-р инж.Т., инж.Н. и инж. Г., първостепенния съд е преценил като компетентни, пълни, ясни и обективни, в унисон със събраните гласни и писмени доказателства, подробни и даващи конкретни и ясни отговори на основните въпроси по делото. Поради изложеното ги е кредитирал изцяло, базирайки своите изводи на отразеното в тях.

С оглед изясняване в пълнота на релевантните за предмета на доказване факти и обстоятелства и обследване на застъпваната в хода на процеса от подсъдимия Г. защитна позиция и предвидената от законодателя възможността обвиняемото лице /подс./ по чл. 115 ал. 3 от НПК да дава обяснения във всеки момент на съдебното следствие, във възивното производство бе изслушан подс. Г. по негово искане. Така депозираните от него допълнителни обяснения не дават основание за промяна на фактическите изводи, направени от първия съд. Те само детайлизират някои от значимите за предмета на разследване обстоятелства.

 

Ревизирайки като цяло изложената по-горе фактическа обстановка, настоящата инстанция констатира, че по реда и със средствата на НПК ВОС е събрал всички необходими и относими към предмета на доказване фактически данни, които разкриват и изясняват обективната истина. Установил е една много подробна, точна и правилна фактическа обстановка възоснова на задълбочен и подробен анализ на събраните доказателства – съпоставяйки най-вече заключенията по изготвените съдебни експертизи с гласните доказателства – обясненията на подсъдимите лица и свид. показания, както и с изготвените протоколи за огледи, скица, фотоалбуми, ВД. Подложил е на внимателен анализ и тезите на подсъдимите, отчитайки двойствената природа на обясненията им, както като израз на правото им на защита, така и като доказателствен източник. По безспорен и категоричен начин са изяснени както конкретната причина за срутването на хотел „Вероника“, така и механизма на причиняване на злополуката при пострадалите.

Всички тези фактически изводи и направения анализ на цялата доказателствена съвкупност се споделят от въззивната инстанция. ВОС  много обстойно и задълбочено е сторил това в мотивите към присъдата, /включително и давайки отговори на поставените от страните въпроси/, настоящата инстанция се солидализира изцяло с тях, и с оглед становището на различни състави на ВКС на РБ, обективирано в редица решения /Р №624/06.02.14г, І НО по КД №1963/13г; Р №321/18.01.16г, ІІІ НО по КД №807/15г; Р № 181/11.06.12г І НО по КД № 486/12г/, въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря и ”…обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда, след като /въззивният съд/ не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото”.

В контекста на дължимата приоритетна преценка за допуснати нарушения в процесуалната дейност на ВОС, въззивният съд намери, че не са допуснати такива, които да водят до отмяна на присъдата на процесуално основание.

 

С оглед на така установеното, се констатира, че правилно възприетата от ВОС фактическа обстановка е обусловила законосъобразни правни изводи и за 6 подсъдими, с които настоящия съдебен състав се съгласява изцяло.

Предвид възведеното спрямо подсъдимите лица обвинение по чл.123 от НК - за убийство при професионална непредпазливост при условията на независимо съпричинителство помежду им, въпросът, свързан с пряката и непосредствена причина за срутването на процесния хотел  е от първостепенно значение за отговорността на подсъдимите лица, доколкото установените по делото строителни дейности, различни от предвидените в проекта и даденото на инвеститора разрешително за строеж, са съществували както по отношение на процесния хотел “Вероника“, така и по отношение на хотел „Мираж“, съборен дни преди това, но без да са причинени съставомерни последици.

Отговорът на този въпрос се съдържа в събраната по делото доказателствена съвкупност, залегнала и в заключенията на специалистите-вещи лица по кредитираните съдебни експертизи. Същите установяват  пряката и непосредствена причина за срутването на хотел „Вероника“ /механизма на разрушаване на стоманобетонните колони и скоростното срутване на процесната сграда/ - газотермично прекъсване на неизвестен брой носещи сечения на колонна арматура; сапанното дърпане е посочено като допълнителна причина. Вещите лица са пояснили, че началният момент, при който възниква опасността от срутване на сградата е преди влизането на пострадалите преди 15 ч. и преди започване на разрушение на носещите сечения на металните пръти по газо-термичен способ, т. к. деформационно-разрушителните повреди в сградата са започнали преди това, вследствие на предхождащото го багерно-сапанно дърпане. При изградената обаче стоманобетонна конструкция на хотела опъновите напрежения се поемат от метала - от металната арматура, докато бетонът носи натискови напрежения. Поради това от техническа гледана точка, категорично не са допустими рязания на скелета на конструкцията, т. к. сградата губи устойчивост /носещите сечения/, тези рязания водят до разрушаване на самата конструкция. Пояснили са, че при премахване на отделни конструктивни елементи или цяла строителна конструкция, е следвало да се извърши временно подпиране на цялата конструкция и премахването да се извършва обратно на изграждането, т.е. отгоре надолу, като по този начин риска от загуба на мигновена устойчивост се минимизира; приели са, че когато конструкцията се премахва отдолу нагоре рискът от загуба на устойчивост се увеличава, тъй като се премахват елементи поемащи товари от такива над тях и статическата схема на конструкцията се изменя.

Становището на настоящия въззивен състав изцяло съвпада с възприетото виждане на първоинст. съд, че до срутването на хотел „Вероника“ са довели единствено действията по ръчно подсичане на колони в партерния етаж, осъществени следобеда на 08.04.2015 г. и които се явяват пряка причина за настъпилия съставомерен резултат, доколкото подобен процес на разрушителни въздействия не е осъществяван при събарянето на хотел „Мираж“. Вярно е обратното – за събарянето на хотел „Мираж“ е бил използван метода механично натоварване чрез „багерно-сапанното дърпане", но без ръчно подсичане на колони в партерния етаж, който метод не е довел до срутването му.

В контекста на изложеното по-горе, доколкото този въпрос е елемент от обективната страна на престъплението по чл. 123 от НК и предвид установеното от фактическа страна досежно действията/бездействието на всеки от подсъдимите лица във времето, съобразно възведените им обвинения за нарушения на различни нормативни актове, следва да се преценява съставомерност за всеки от тях.

 

Настоящата инстанция се солидализира изцяло с извода на  първоинст. съд за виновност на двамата подсъдими П.Н. и Г.Г. в извършване на деяние по чл.123 ал. 3 вр. ал. 1 от НК, за допуснати от тях нарушения на изброените в присъдата нормативни актове, като се споделят и изложените правни аргументи.

С обвинителния акт на подсъдимия П.С.Н. е било повдигнато обвинение в качеството му на координатор по ЗБУТ - отговорник на обект КК „Слънчев ден" при извършване на дейностите по реконструкциите на хотел „Мираж" и хотел „Вероника". Видно от вменените му нарушения по специални нормативни актове, съгласно разпоредбите на чл.11, т.1, б.“а“ и „б“, т.2 и т.5 от Наредба № 2/2004 г., координаторът по ЗБУТ координира осъществяването на общите принципи за превантивност и безопасност съгласно ЗЗБУТ при вземане на технически и организационни решения във връзка с етапите и видовете СМР, оценява необходимата продължителност за извършването им, координира осъществяването на изискванията за ЗБУТ от строителите съгласно плана за безопасност и здраве и координира контрола по правилното извършване на СМР. А съгласно чл.15, ал.1 от Наредба РД-07-2/2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, на работниците, пряко заети в дейности с висок производствен риск се провежда ежедневен инструктаж.

Съставомерното качество на подсъдимия Н., обуславящо вмененото му извършване на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, е координатор по безопасност и здраве за етапа на изпълнение на строежа. Наред с основната си длъжност на ръководител транспорт във фирмата, със заповед от 05.01.2015 г. на управителя на търговското дружество „Бултранспорт Груп“ ЕООД, на подсъдимия П.Н. било възложено да изпълнява функциите на лице за безопасност и здраве съгласно изискванията на чл.24 ЗЗБУТ и чл.2 от Наредба 3/1998 г. за функциите и задачите на длъжностните лица и на специализираните служби в предприятията за организиране изпълнението на дейностите, свързани със защитата от професионалните рискове и превенция на тези рискове. С друга заповед от същата дата подсъдимият Н. бил натоварен с отговорността по провеждането на всички видове инструктаж по здраве и безопасност при работа – начален, на работното място, периодичен, извънреден и ежедневен. Съгласно договора за строителство между „Планекс“ ООД и „Бултарнспорт Груп“ ЕООД от 23.03.2015 г., с чл.16 подизпълнителят се задължава с цялата отговорност за правилното, сигурно и безопасно изпълнение на всички договорени дейности на обекта по ЗБУТ, а чл.19 изисква наличието на конкретен негов надлежно упълномощен представител, който да упражнява непрекъснат контрол по време на изпълнение на работите на обекта. Във връзка с последното е налична заповед от същата дата 23.03.2015 г. на управителя на „Бултранспорт Груп“ ЕООД, с която подсъдимият Н. е определен за отговорник на обекта по реконструкциите на хотел „Мираж“ и хотел „Вероника“. Съгласно Споразумението за съвместно управление на дейностите по осигуряване на ЗБУТ, неговото прилагане се възлага на подсъдимия П.Н. от страна на подизпълнителя. 

Изложеното налага извода, че подсъдимият П.Н. е осъществявал функциите на координатор по безопасност и здраве за етапа на изпълнение на строежа, което му качество не е и оспорено с жалбата.

Съгласно чл.2 от Договора за строителство, подизпълнителят „Бултранспорт груп“ ЕООД е бил запознат с проектната документация. Видно от всички действия на подсъдимия П.Н., той не се е съобразил с нея, както правилно е посочено в мотивите на окръжния съд, и пренебрегвайки я, е пристъпил към създаване на организация и изпълнение на договореното събаряне на хотелите – търсейки и договаряйки осигуряването на техника и работна сила. Такова изпълнение е било осъществено по отношение сградата на хотел „Мираж“, след което натовареният с прякото извършване на дейности по събарянето подсъдим Г. е предприел съответни такива спрямо сградата на „Вероника“. В продължение на дни са разрушавани части от фасадата и са прекъсвани колони на различни нива, включително са били частично разрушени колони на партерния етаж чрез въздействие с манипулатора „Брок“, както е било осъществявано и т.нар. „багерно-сапанно дърпане“, дейност, която не е изцяло механизирана, тъй като изисква ръчното прикрепяне/освобождаване на въжета към съответните колони. Загубата на устойчивост на сградата е била очевидна, във връзка с което още няколко дни преди инцидента е бил изготвен протокола от 04.04.2015 г. за отговорността за безопасност на работниците до разрушаването на хотел „Вероника“. А през целия ден на аварията се е подготвяло извършването на рязане и ръчно подсичане на колони в партерния етаж, за изпълнението на което там неколкократно са влизали работници, включително четиримата загинали в последствие.

Въз основа на приетата фактическа обстановка правилно окръжният съд е достигнал до извода, че воден от поетите ангажименти с договора за строителство и надхвърлянето на предвидения в него срок за събаряне на хотел „Вероника“ 05.04.2015 г., подсъдимият Н. е действал основно за постигането на тази цел, и като координатор по безопасност и здраве не е сторил нужното за осигуряване на безопасни условия на труд на работниците, ангажирани с тази дейност. Присъствието на свидетеля Ю.К.на обекта не снема отговорността от подсъдимия Н., тъй като първият не е имал нито изричните правомощия на координатор по ЗБУТ, нито на лице, натоварено със задължението да извършва инструктаж.

Не може да бъде споделено твърдението на защитата, че подсъдимият Н. не е имал преки договорни отношения с фирма „Дигинг“, т.к. именно той е договорил включването на подсъдимия Г. с притежаваната от него техника, в строителните работи. А това, че подсъдимият Г. и синът му свидетелят И.И., са възложили пряко ръчното извършване на дейности от страна на работниците, наети фактически от „Бултранспорт Груп“ ЕООД, не е достатъчно като основание за отпадане на личната отговорност на подсъдимия Н., съществуваща на основание договора за строителство и споразумението към него. Макар и без налични трудови договори, работниците са били вписани в книжата на обекта като такива на „Бултранспорт Груп“ ЕООД, така е било отразено на издаваните им пропуски, те са били подсигурени от подсъдимия Р. по искане на подсъдимия Н., а и когато свидетелят К. е показал на подсъдимия Г. забранителното писмо, му е отправил репликата, възприета и заявена от част от свидетелите: като иска, да си вкара своите работници в сградата. При което неправилно се явява разбирането в жалбата, че това, което е станало на площадката в деня на трагедията, няма нищо общо с договореното между Н. и тези работници.

Фактът, че към момента на аварията подсъдимият Н. не се е намирал на обекта, също не може да го оневини, и окръжният съд правилно се е позовал за това на цитирано ПП 2/1979 г., съгласно което субекти на престъплението по чл.123 от НК могат да бъдат и лицата, които по време на злополуката не са били на работа, щом тя е настъпила вследствие на допуснати от тях нарушения на правила за охрана на безопасността на труда, при условие че не е прекъсната причинната връзка между поведението им и настъпилия резултат, а отговорността им не може да отпадне, когато и други длъжностни лица не са отстранили предпоставките за настъпване на вредоносния резултат, щом като това тяхно бездействие или неправилно действие е съставка от обстоятелствата за неговото настъпване. В тази връзка е на лице и последваща, актуална, непротиворечива съдебна практика, напр. Р 176/2017 г., III н.о. Свидетелят Ю.К., съгласно формулировката в заповедта от 23.03.2015 г. на управителя на „Бултранспорт Груп“ ЕООД, замества подсъдимия П.Н. само като отговорник на обекта, но не и при съвместното управление на дейностите по ЗБУТ съгласно Споразумението от същата дата, по прилагането на което изрично е задължен само подсъдимият, без данни за последващо прехвърляне на такива отговорности и към свидетеля К..

Отсъствието на Н. от обекта не го оневинява и за нарушението по чл.15, ал.1 от Наредба РД-07-2/2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, тъй като съгласно задълженията му във фирмата /заповед от 05.01.2015 г./, именно той е лицето, отговорно за провеждане на всички видове инструктаж – начален, на работното място, периодичен, извънреден и ежедневен, отново без данни тези му отговорности да са били пренасочени към свидетеля К., при това без данни подсъдимият Н. да е провеждал какъвто и да било вид инструктаж в рамките на целия период, вменен му във вина с новата присъда, през който работниците са участвали в различни видове дейности по събарянето на хотела. Липсват убедителни данни за договор между каквито и да е страни, включително и устни договорки, че работниците са доведени на строежа единствено за осъществяване на дейността отделяне на арматурата от бетона, както твърди защитата, обратно, те са работели ден за ден, като са им били възлагани разнообразни строителни работи според конкретната необходимост на обекта, а поначало инициативата на подсъдимия Н. да потърси и наеме общи работници за „Бултранспорт Груп“ ЕООД е била във връзка с осъществяване на конкретния договор за строителство, който е имал за предмет събарянето на хотелите. 

Не може да се сподели твърдението, че са нарушени задължения, които се носят от съпругата /съвместна съжителка/ на подсъдимия Н., която по документи е управител на „Бултранспорт Груп“ ЕООД, тъй като отговорността му произтича от други, присъщи на него качества като служител в това дружество, които и са предмет на обвинението му.

За осъждането на подсъдимия Н. окръжният съд е изложил и други подробни съображения, които не са изрично оспорени с жалбата и се възприемат изцяло при въззивната проверка, както не е оспорено и наличието на причинно-следствена връзка между неговото конкретно неправомерно поведение и последвалия обществено опасен резултат, която обвързаност е безспорна предвид бездействието му при извършване на всички неправилни строителни действия, осъществени от привлеченото от него дружество „Дигинг“, срещу които, като координатор по ЗБУТ е имал правомощията да се противопостави, респ. да прекъсне причинния процес.

 

С обвинителния акт на подсъдимия Г.Г. е било повдигнато обвинение, че като собственик и управител на „Дигинг" ЕООД, приел фактически по неформално уговорени критерии задълженията на „Бултранспорт груп" ЕООД по договора за строителство от 21.03.2015 г. да изпълни СМР по част разрушаване на сградата на хотел „Вероника", при което нарушил множество специални разпоредби, от които окръжният съд правилно е приел за съставомерни тези по:

- чл.16, т.1, б.„а", "б", „е" и "о" от Наредба 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, касаещ задълженията на строителя - СМР да се извършват съгласно инвестиционния проект и ПБЗ, да осигури комплексни ЗБУТ на всички работещи, да ги инструктира и проверява знанията им по ЗБУТ, да отчита текущото състояние на дейностите на строежа,

- чл.275, ал.1 от Кодекса на труда, изискващ от работодателя да осигури ЗБУТ,

- чл.14, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, съгласно която юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи, юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна работа, както и лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места,

- чл.4, ал.1, вр.чл.3, ал.1, т.1, т.2, т.4, т.5 и т.7 от Наредба 5/1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска, възлагащи задълженията за такава оценка на работодателя относно работните процеси, оборудването, работните места, организацията на труда и други странични фактори, които могат да породят риск и

- чл.11, ал.1, т.3 и т.6 от Наредба РД-07-2/2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ, съгласно които отговорността за инструктажа на всички работещи е на работодателя. 

С жалбата на адвокат К. се твърди, че не подсъдимият Г. е допуснал пострадалите до обекта, че не е той лицето, което ги е мотивирало финансово, че източник на неговите задължения е единствено договорът за наем, който не може да породи задълженията на строител/подизпълнител, че той не е работодател, тъй като не е сключвал трудов договор с пострадалите и не се е разбирал с тях да извършат работата, довела до рухването на сградата - рязането на арматура от носещи колони. Оспорва се също така причинната връзка между нарушението на подзаконовите нормативни актове и рухването на сградата, като се твърди, че единствена причина за това е рязането на арматурата, а не липсата на инструктаж, липсата на вписване на такъв в книгата за инструктажите, липсата на ЗБУТ и оценка на риска, както и останалите действия и бездействия на подсъдимия Г. при работата му на обекта. Т.е. с жалбата не се оспорва, че такива нарушения са допуснати, а само, че последвалият общественоопасен резултат не е последица от тези нарушения.

Защитата на подс. Г. излага съображения, свързани с възможността да бъдат привлечени и други лица, различни от подсъдимите по делото, като извършители на деяние по чл.123, ал.3 от НК с последица предметния престъпен резултат. Такава възможност не може да бъде обсъждана от въззивния съд предвид суверенните права на прокуратурата като господар на процеса в досъдебната фаза. В тази връзка единствено следва да се отбележи, че възприетият подход от страна на държавното обвинение при търсенето на наказателна отговорност за престъплението, предмет на предварителното разследване, не е довел до ограничаване на никои от правата, които НПК предвижда за конкретно обвинените лица във всички стадии на наказателното производство, нито за останалите страни в процеса /които и не твърдят такива/, респ. не се е налагало първоинстанционният съд да упражнява правомощията си от разпоредително заседание да връща делото за отстраняване на подобни процесуални нарушения, защото твърдението, че ограничавайки кръга на подсъдимите, прокуратурата е ограничила правото на защита на останалите, а и на пострадалите, не намира опора както в правилата по НПК, така и в разбирането на съдебната практика.

Не се споделя твърдението на защитата на подс. Н. – адв.Т.  за наличието на процесуално нарушение, състоящо се в липсата на мотиви или на съществена част от тях, имаща отношение към формиране на вътрешното съдийско убеждение. В съответствие с изискванията на чл.305 ал.3 НПК първоинстанционният съд е изложил достатъчно съображения както досежно процесуалната допустимост на производството по реда на чл.371 т. 1 от НПК в съдебния протокол и в мотивите, така и по същество - въз основа на кои доказателства приема за установени фактическите положения, както и в коя част и защо отхвърля тезите на страните. На внимателен анализ са подложени заключенията по всички експертизи, съпоставяни са поотделно и в съвкупна преценка с писмените, гласните и веществените  доказателства. Съвсем отделен е въпросът, че подс. и неговата защита не са съгласни с извлечените изводи. Първоинст. съд е дал отговор и на направените пред него възражения досежно компетентността на в.л. , изготвили заключението по новата тройна САТЕ и писмените доказателства, на които то се базира.

Защитата оспорва съставомерното качество строител/подизпълнител за подсъдимия Г., като собственик и управител на „Дигинг“ ЕООД, като се твърди липса на нарушение по чл.16, ал.1 от Наредба 2/2004 г. Настоящата инстанция отчита, че съгласно договора за строителство между ,,Планекс” ООД и „Бултранспорт груп” ЕООД, последното дружество, в качеството на подизпълнител, се е задължило да извърши разрушаването на хотелите „Мираж“ и „Вероника“, при това правилно, сигурно и безопасно, както и че в този договор не е уредена възможността „Бултранспорт груп” ЕООД от своя страна да превъзлага част от извършваните СМР на друг подизпълнител. Но подобна възможност не е и изрично изключена, а в споразумението за съвместно управление към същия този договор за строителство многократно е използван изразът „подизпълнители“ с вменени определени отговорности. Нещо повече, тази възможност за строителя произтича директно от закона – чл.163, ал.4 от ЗУТ. Не може да бъде споделено и разбирането на защитата, че за да има една фирма качеството „подизпълнител”, е нужен писмен договор с възложителя или със строителя, който от своя страна да може да превъзлага извършването на СМР. Съдебната практика е константна по въпроса, че отговорността по чл.123 от НК се ангажира с оглед характера и естеството на извършваната работа, която подлежи на установяване не единствено чрез писмени доказателства, а с всички възможни доказателствени способи, предвидени в НПК. Съгласно пар.1, т.7 от допълнителните разпоредби на Наредба 2/2004 г., при извършване на СМР „подизпълнител“ е всяко физическо или юридическо лице, на което е възложено от строителя да извършва част от задълженията му. По делото е безспорно установено, че подсъдимият Г. е привлечен да участва в изпълнение на част от СМР по разрушаването на сградите на хотели „Мираж“ и „Вероника“, която дейност той е извършвал дни наред – успешно и безопасно по отношение на първия хотел, и при последвала тежка авария в хода на работата по втория. Контактите и договарянията, довели до това привличане, респ. ангажирането на подсъдимия Г. за събарянето, датират още от началото на м.март 2015 г., видно от наличните в делото оферта и последваща кореспонденция между „Дигинг“ ЕООД и „ДАРК 2002“ ЕООД, тъй като първоначално подсъдимият П.Н. е договарял с второто дружество във връзка със събаряне на хотелите.  На обекта се е намирала техника, експлоатирана от фирмата на подсъдимия Г., и използвана именно с тази цел. Техниката се е обслужвала от работници на „Дигинг“ – оператори на верижни машини, отговорници по поддръжката им, общ работник. Свидетелят Ю.Х., оператор на големия багер, собственост на „Дигинг“, под ръководството на подсъдимия Г., е работил и осъществил в продължение на няколко дни основните дейности по събарянето на хотел „Мираж“. Наред с тежката техника, включваща демолюшън багера и камиони /свидетелят Д. установява, че „Дигинг“ са извършвали дейности на обекта със свои камиони/ подсъдимият Г. и синът му свидетелят И.И. са осигурили и доставили на обекта и друго техническо оборудване, използвано при извършваните СМР – сапанни въжета и къртачи. Фирма „Дигинг“ е привлякла за работа на обекта техника с оператор от фирма „Стимекс“, който е бил въведен на обекта, насочен към конкретно работно място и инструктиран какво да върши с манипулатора „Брок“ лично от подсъдимия Г.. Последният факт правилно е използван от окръжния съд да обоснове същевременно и извод, че подсъдимият Г. е бил запознат с предписанията на плана за безопасност и здраве, където именно е предвидено използването на такъв роботизиран манипулатор с дистанционно управление. В предния ден, а и в деня на аварията, подсъдимият Г. неколкократно е разпореждал на своите работници от фирма „Дигинг“ - свидетелите Ю.Х. и М. А., както и вторият багерист О., според дадените показания, да завързват въжета за различни колони на първия етаж и да теглят сградата с багера.

С цел осигуряване на ЗБУТ, от страна на главния изпълнител „Планекс“ ООД е бил изготвен протокола от 04.04.2015 г., съгласно който за безопасността на работниците до разрушаването на хотел „Вероника“ и в обсега му, отговорност носи подсъдимият Г. - собственик и управител на фирма „Дигинг“, а за отцеплението на хотела в радиус 50 м отговорност - носи свидетелят Ю.К., работник на документирания подизпълнител „Бултранспорт Груп“ ЕООД. В деня на инцидента именно и само подсъдимият Г. и синът му- св. И. са инструктирали пострадалите работници как и каква точно работа да извършват, посочили са им мястото, където да я извършват, предоставили са им необходимото работно оборудване за това, и пострадалите са работили под тяхното пряко ръководство и контрол.

Така изложените факти налагат извода, че макар и „Планекс“ ООД да са сключили писмен договор само с „Бултранспорт Груп“ ЕООД, на обекта са действали повече от един подизпълнители, респ. че макар и да не е представен писмен договор, легитимиращ „Дигинг“ ООД като подизпълнител, дружеството е имал такова качество, с факта на поетите и извършени СМР по разрушаване на съществуващите сгради, които се установяват безпротиворечиво от всички гласни доказателства, а документално – от протокола от 04.04.2015 г., който сочи на действителните отношения между подизпълнителите на процесния строителен обект. Няма спор, че дейността по строителството изисква официализиране и обективиране на извършваното в съответната документация, но игнорирането на законовите изисквания за документиране на всички реално извършени дейности и възникнали взаимоотношения по повод тях в строителния процес, породило твърдяната от защитата липса на други формални актове, обвързващи „Дигинг” ЕООД, не е достатъчно да опровергае установените по-горе факти, нито следва да се ползва като основание за снемане на наказателната отговорност от подсъдимия Г. за допуснатите от него нарушения на специалните правила, регулиращи извършването на строителни дейности, и довели до настъпването на противоправния резултат.

Качеството „подизпълнител“ за „Дигинг“ ЕООД на процесния обект, респ. фактът на възложената от това дружество, чрез управителя му Г.Г., работа на пострадалите работници, обуславяща качеството работодател, са установени еднозначно и по всички административни дела, водени в тази връзка – с решения №№ 5325/17 г., 8586/17 г., 10231/17 г. и 11877/17 г., всички на VI отделение, ВАС.

Тъй като неприложеният договор за наем, на който се позовава защитата, а изяснената по-горе действително извършвана работа на строителния обект, обуславя вида и характера на отговорностите, обвързващи подсъдимия Г., изводът на окръжния съд, че той е допуснал нарушение на възприетите с присъдата текстове на специални правила, е обоснован, като изцяло се споделят изложените мотиви по конкретните текстове. Разбирането на защитата, че изпълнението на част от същите тези задължения е вменено другиму съгласно договора между „Планекс” ООД и „Бултранспорт груп” ЕООД, не изключва и отговорността на подсъдимия Г. за тяхното изпълнение, която, при липса на формален писмен договор следва да се приеме, че произтича направо от закона /респ. съответния нормативен акт/. За това и, обратно на изложеното становище, подсъдимият Г. е следвало да познава строителните книжа и да съобразява извършваната работа от „Дигинг“ ЕООД с техните предписания, да изпълнява задълженията на строителя съгласно чл.16, т.1 от Наредба 2/2004 г., сред които задължението му за осигуряване на ЗБУТ се е предвиждало и като работодател, съгласно чл.275, ал.1 от Кодекса на труда, както и пряко от чл.14, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд,  а също така и съответните задължения на работодателя по Наредба 5/1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска и на Наредба РД-07-2/2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ. 

Защитата е направила идентични възражения в пледоариите пред окръжния съд, последният е дал дължимите отговори в мотивите си – въззивният съд ги намира за правилни и ги споделя изцяло. По аналогичен начин се споделя и изводът, че подсъдимият Г. е инициирал влизането на работниците в сградата на хотела с конкретната задача да упражнят ръчно разрушително въздействие върху колони в партерния етаж. Правилно защитната теза, че работниците са взели инструменти от ръцете на този подсъдим и сина му, за да направят „показно събаряне“, е определена като нелогична - по-рано през деня същите работници първоначално са имали друга работа на площадката на съборения хотел „Мираж“, където вече няколко дни са участвали в разчистването на отломките, отделяне и товарене на отпадните железа, които били извозвани за предаване като скраб, и едва след обед са били пренасочени за работа към хотел „Вероника“, в сградата на който останалите работници са ги забелязали да влизат и излизат два-три пъти, водени от подсъдимия Г.. Те са били общи работници, без образование и квалификация, наети за да изпълняват това, което им се възложи срещу незначително дневно възнаграждение, а не да вземат ключови и отговорни решения по технологичните процеси на строителния обект.

Идеята за влизането в хотела е била коментирана още в началото на работния ден 08.04.2015 г., когато багеристът на „Дигинг“, свидетелят Ю.Х., е казал на багериста на „Бултранспорт груп“, свидетеля Л. К., според показанията на последния, че „шефът“, т.е. подсъдимият Г., иска да къртят вътре колоните. На обяд разговорите са продължавали, като вече се е споменавала определена парична сума. Свидетелят О. Д., който твърди, че е присъствал на разговора за парите, точно в тази част на разпита си пред съда има противоречиви показания – че някой от шефовете е предложил 5000 лева, и същевременно че нищо не е казал за парите, че не помни как изглежда този шеф, и същевременно, че може да го познае, като в крайна сметка е заявил, че не го вижда в съдебната зала. Същевременно обаче, от показанията му на досъдебното производство е ясно, че има предвид точно подсъдимия Г., тъй като го идентифицира като човекът, който също първоначално е влязъл в сградата заедно със сина си. Че лицето, обещало 5000 лева, ако хотелът падне, е именно подсъдимият Г., свидетелства и Р. А., работник, който също е участвал в ръчното къртене на колоните /възприел и забраната за влизане в процесния обект/, но непосредствено преди аварията се е наложило да излезе навън, благодарение на което е оцелял. Въз основа на показанията на свидетеля Д. от досъдебното производство, поради съвпадението им с разказаното от Р. А., и подкрепено косвено от показанията на свидетеля К. С., както и след собствен анализ на доказателствата в тази връзка, окръжният съд правилно е приел, че работниците са били наясно за забраната да се влиза в партерния етаж на хотела и да се извършва подобна високорискова дейност с резачи, но са били мотивирани да я предприемат с обещание за парична награда, дадено им от подсъдимия Г..

При спазване на процесуалните правила, окръжният съд е установил всички необходими факти от предмета на доказване по обвинението на подсъдимия Г.Г., интерпретирал е подробно допуснатите от него нарушения на специални норми, и е извел законосъобразни правни изводи по приложението на материалния закон – че като работодател на мъжете, изпратени от него да подсичат колоните, не е оценил риска от конкретно възложената им работа и фаталните последици, до които тя реално води предвид нарушената устойчивост на сградата в резултат на няколкодневните разрушителни въздействия, пренебрегнал е предписания единствено механизиран способ на работа, и не е провел никакъв инструктаж – поведение, пряко обусловило последвалия общественоопасен резултат – смъртта на четиримата работника Б. А. С., М.Р. М., Т.Д.Т. и Й.Б.С..

 

С оглед всичко изложено по-горе, правилен и законосъобразен се явява изводът на ВОС, че неизпълнението от страна на подсъдимите Н. и Г. на посочените по-горе задължения е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, обосноваващ каузалния принос на подсъдимите при условията на независимо съпричиняване на смъртта на пострадалите лица.

Деянието е извършено непредпазливо, при форма -  небрежност. Субекти на престъплението, /в светлината на ППл на ВС №2/79г/ са пълънолетни вменяеми физически лица /и двамата подсъдими нормативно са задължени да осъществяват определени функции по занятие и друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност/.

 

Искането в протеста, свързано с осъдените подсъдими Н. и Г. досежно инкриминирания период, не се възприема от настоящият съд, т. к. отговорност двамата подсъдими следва да носят само за деня на събаряне на процесния хотел „Вероника“, доколкото тогава е станал инцидента и са настъпили съставомерните последици.

Неоснователно е искането за включване в осъдителната част срещу тези двама подсъдими извършването на нарушенията по конкретните специални норми, за които са били оправдани в окръжния съд с мотиви, които се споделят при въззивната проверка.

Подсъдимият П.Н. правилно е бил оправдан по обвинението да е извършил престъплението по чл.123, ал.3 от НК и поради допуснато нарушение на чл.18, ал.2 от Наредба 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, съгласно която подизпълнителят съгласува своите действия за осигуряване на ЗБУТ със строителя, който го е наел, тъй като от една страна е налице формално съгласуване чрез изготвеното Споразумение за съвместно управление на дейностите по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, опазване на околната среда и ангажимент социална отговорност при едновременна работа на строеж, но най-вече защото общественоопасните последици не са настъпили като резултат от подобна липса на съгласуваност.

Идентично е становището по отношение на подсъдимия Г.Г. - същият правилно е бил оправдан по обвинението да е извършил престъплението по чл.123, ал.3 от НК и поради допуснати нарушения на чл.19, ал.1, т.1 и 2 от Наредба № 2/2004 г., както и по чл.11, ал.5 от Наредба РД-07-2/2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ, които указват какво съдържат инструкциите по безопасност и здраве и как се документират инструктажите, но не съдържат конкретни правила за поведение, за разлика от тези, които окръжният съд е възприел с присъдата си. В тази част на протеста прокурорът неправилно се позовава на експертно становище, тъй като се касае за правен въпрос, а досежно фактите на обвинението, свързани с бездействието на подсъдимия Г. във връзка с инструктажа, оплакването е неоснователно, тъй като същият е признат за виновен за нарушенията по чл.11, ал.1, т.т.3 и 6 от  Наредба РД-07-2/2009 г.

Като неоснователно се преценява искането на прокуратурата да бъдат увеличени наказанията, наложени на подсъдимите Н. и Г.. При определяне вида и размера им, първоинстанционният съд е отчел безспорно високата степен на обществена опасност на конкретното деяние, на която е противопоставил ниската степен на обществена опасност на извършителите. И за двамата е взето предвид, че не са осъждани и имат добри характеристични данни. Като обстоятелство, смекчаващо отговорността им, е посочено, с позоваване на съответната съдебна практика, че пострадалите са съпричинители на противоправния резултат, което, макар и в ниска степен, е обосновано предвид данните за проявената активност и инициативност от страна на пострадалите за извършване на процесната работа с очевидно висок риск. За Н. е отбелязана грижата за детето му, което е в начална училищна възраст, а за Г. – влошеното здравословно състояние /същият е пенсионер по болест, 72 % неработоспособност/. На база така отчетените обстоятелства, като се вземе предвид и изтеклия период от време след деянието, изводът на съда, че наказанията им следва да бъдат определени при условията на чл.54, ал.1 от НК, при превес на смекчаващите над отегчаващите такива, се определя като правилен.  За това и определените за всеки от тези двама подсъдими наказания лишаване от свобода – в размер от по три години, предвид немалкия специален минимум, се явяват справедливи и съответни на извършено, както и достатъчни за постигане целите по чл.36 от НК.

Съставът на въззивната инстанция намира за правилно становището на ВОС, че подс. Г. следва да изтърпи наказанието си ефективно, а по отношение на Н. - да намери приложение института на условното осъждане, макар рискът от рецидив и при двамата да е нисък, тъй като се основава както на данните за личността на всеки един от тях, така и от характеристиките на конкретно извършеното деяние от всеки, които съвкупно определят на кое да бъде отдадено преимуществено значение - на личната, или на генералната превенция, без да се пренебрегва общо целеният ефект на наказателната санкция.

Отчетените фактически данни за личността на подсъдимия Н. и същността на пренебрегнатите от него задължения, произтичащи от съставомерното му качество, не обосновават нуждата от изолирането му от обществото, за да бъде превъзпитаван, и обосновават приложимост на института на условното осъждане, при определяне на максимално високия изпитателен срок за отлагане на изтърпяването.

Степента на обществена опасност на конкретното престъпно деяние, за което отговаря подсъдимият Г., е по-висока, и основанията за това правилно са изложени в проверяваните мотиви. Именно той е възложил на пострадалите в последствие работници високорисковата дейност, като ги е уверявал, с позоваване на собствения си опит при подобни работи, че такъв риск няма, и упорито ги е мотивирал да влязат в обекта, въпреки противопоставянето на всички останали участници в строителния процес и предприетите от тях действия по препятстване на такова влизане. Поради това правилен се явява изводът в мотивите на окръжния съд, че за да бъде наказанието лишаване от свобода в размер на три години достатъчно средство за превъзпитание на подсъдимия Г., е необходимо той да бъде изолиран от обществото, респ. че се налага ефективното му изтърпяване.

Представените пред настоящия въззивен състав доказателства, касаещи трудовата дейност на подс. преди инкриминираното деяние и здравословното му състояние /копие от експертно решение  за ТЕЛК от 26.01.2016г/ не променят преценката по отношение размера на наложеното му наказание и начина на изтърпяването му.

Като правилно се преценява виждането на първостепенния съд за липса на необходимост от налагане наказания лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и 7 от НК и за двамата подсъдими Н. и Г., т. к. наложените им санкции са достатъчни за да се поправят и превъзпитат към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху тях и да им се отнеме възможността да извършат други престъпления, както и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

 

По отношение на оправданите подсъдими В.П., В.Д., В.Т., М.М..

Настоящия въззивен състав намира, че при така установените факти не могат да бъдат извлечени елементите на престъпния състав по чл.123, ал.3, пр.2, вр.ал.1 от НК /съгласно внесеното обвинение/, осъществени от подсъдимите при условията на независимо съпричиняване, поради което протестът и жалбите на частните обвинители се явяват неоснователни.

Относно подсъдимите В.П. и В.Д..

Обвинението срещу всеки от двамата подсъдими е било в две качества – като консултанти въз основа на изготвената оценка за съответствие на инвестиционния проект и като лица, упражняващи строително надзорна дейност и контрол по ЗБУТ. Вменени са им били нарушения на специални нормативни актове по  множество правни норми: по ЗУТ – чл.166, ал.1, т.1 и чл.169, ал.1, т.т.1,3 и 4 и Наредба 4/2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти – чл.19, ал.3, т.1, чл.21, ал.1, т.3, чл.32, вр.чл.28, ал.2, т.1, чл.33, ал.1, т.3 и чл.34, вр.чл.30, ал.1, а само за подсъдимата Д. – и на т.1.1 от основните задължения по длъжностната й характеристика. С визираните разпоредби се пояснява в съответствие с какви изисквания се проектират строежите, какво се доизяснява с техническия проект, какви изчисления се правят, какво съдържа и осигурява част архитектурна, какви чертежи се представят, какво съдържа обяснителната записка. С позоваване на изискванията по конкретно вменените нарушения от страна на обвинението е формулирано, че неправилно е дадена положителна оценка за съответствие, респ. предложение за одобрение на инвестиционния проект, при непълна и неясна проектна документация, при липса на взаимна съгласуваност между частите Архитектура-Конструкции и Конструкции-План за безопасност и здраве,  без конструктивен и технологичен проект за етапа „премахване на конструктивни елементи и замяната им с нови“, без изрично посочване кои елементи подлежат на премахване, както и на технологията, реда и последователността при демонтаж.

Посочените по-горе текстове по съдържание са относими изцяло към задълженията на авторите на проекта, а не на фирмата консултант, ангажирана с оценката за съответствие, затова се налага преценка, дали от страна на последната, и в частност от всеки от подсъдимите П. и Д., са допуснати някакви нарушения във връзка със съответните изискванията по чл.142 от ЗУТ, тъй като именно в неговата ал.4 е посочено, че всички части на инвестиционните проекти, които са основание за издаване на разрешение за строеж, се оценяват за съответствието им с основните изисквания към строежите, а с ал.5 е конкретизиран обхвата на тази оценка, като е видно, че се оценява съответствието с предвижданията на подробния устройствен план, с правилата и нормативите за устройство на територията, с изискванията по чл.169, ал.1 и 3, както и взаимната съгласуваност между частите на проекта и пълнотата и структурното съответствие на инженерните изчисления.

Съгласно изразеното в хода на първоинст. съдебно следствие  становището на вещите лица Т., Н. и Г., изготвили повторната СТЕ и кредитирана от ВОС, оценката изисква констатация за съответствие между отделните части на проекта /което е взаимната съгласуваност според израза на законодателя/, но изготвящите ОСИП не са хората, които трябва да кажат какво не е наред в самите части.

По делото са налице данни, че специалистите  от „Инекс Консулт“ ООД са изготвяли два пъти оценка за съответствие на същия инвестиционен проект. Въз основа на първата оценка от 19.01.15 г. е било издадено разрешение за строеж № 11/24.01.15 г., което е било отменено със заповед на РДНСК, тъй като е било констатирано несъответствие на проекта с издадената виза и законодателството. След корекции е била изготвена процесната ОСИП, респ. е било издадено актуалното разрешение за строеж, впоследствие влязло в законна сила.  

Изложеното обуславя извод, че в наличния проект между част „Конструкции“ и част „ПБЗ“ няма несъгласуваност, а във всяка от тези части има определени пропуски, при това изведени не на база конкретни нормативни изисквания към инвестиционните проекти, а на база опита на вещите лица, както те са се изразили при разпита в съдебно заседание. Нещо повече, констатирано е липса на строително технологично решение за процеса на демонтажа, който се е визирал с проекта, но по делото е безспорно установено, че престъпният резултат е настъпил не в хода на изпълнение на съществуващия документално проект „Ремонт, реконструкция и модернизация“, който е бил оценяван за съответствие от подсъдимите П. и Д., а при самоволно и несъгласувано излизане от рамките на този проект и предприетото събаряне/разрушаване на хотел „Вероника“. Доколкото констатациите на всички вещи лица, че с ОСИП не са посочили липсата на специфичен проект /строително технологично решение/ за демонтажа на конструктивни елементи над кота 0.00, не може да се приеме, че двамата подсъдими П. и Д. са допуснали нарушение на разпоредбите на чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗУТ  и чл. 169, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от ЗУТ.

 

По повод поведението на подсъдимите П. и Д. като лица, упражняващи строителен надзор - чл.168, ал.1, т.4 от ЗУТ:

С първия от сключените на 30.09.2014 г. два договора между „Международен панаир Пловдив“ АД и „Инекс Консулт“ ООД, подписан от подсъдимия П. като управител, представляваното от него търговско дружество, в качеството на изпълнител, наред със задълженията на консултант по смисъла на чл.166 от ЗУТ, е приело да осъществява строителен надзор на строеж „Ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на хотели „Вероника“, „Мираж“ и административна сграда в КК „Св.св.Константин и Елена“, Варна. В чл.5 на договора изрично са били предвидени задълженията за изпълнение на строежите съобразно одобрените проекти, за контрол по спазване на условията за безопасност на труда и за изпълнение на функцията Координатор по безопасност и здраве съгласно Наредба 2/2004 г. за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР. В търговското дружество „Инекс Консулт“ длъжността на подс. инж. В.Д. била експерт. Според длъжностната й характеристика от 2009 г., при провеждане на строителен надзор на обект, едно от нейните задължения е било да следи за отклонения от проекта, а според допълнението от 01.01.2011 г., при изрична заповед на управителя, в хода на реализиране на инвестиционен проект нейно задължение е било да извършва непрекъснат контрол на СМР на част „Конструктивна“ на одобрения инвестиционен проект. Едновременно с откриването на строежа чрез вписване в заповедната книга на 23.03.2015 г. на заповед № 1  за безопасните условия на труд при започване на СМР, подс. В.П. издал и друга заповед със същия номер - 01/23.03.2015 г., при която с позоваване на вътрешните правила на фирмата за управление на процеса строителен надзор, изрично определил за експерт по част „Конструктивна“ на проект „Основен ремонт, РИМ, основно обновяване хотели „Мираж“ и „Вероника“ КК „Слънчев ден“, подсъдимата инж.В.Д..

Задължението за осъществяване на контрол относно спазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд в строителството е вменено на лицата, упражняващи строителен надзор, изрично с разпоредбата на чл.168, ал.1, т.4 от ЗУТ, на която и правилно се е позовало обвинението. В останалите разпоредби на тази правна норма се виждат широките контролни правомощия на лицата, упражняващи строителен надзор, като възможността да вписват в заповедната книга предписания и заповеди, които са задължителни за строителя, предприемача и техническия ръководител на строежа, да уведомява ДНСК при констатирани нарушения, дори да спират строежите, когато те се изпълняват при определени несъответствия, вкл. със съществените изисквания за опазване здравето и живота на хората. Според доктрината строителният надзор участва в инвестиционните процеси като вид контрол, с помощта на екип от специалисти, които имат контролни правомощия, могат да предоставят допълнителни писмени разяснения по предварително утвърдения проект, да дава предписания и заповеди, насочени към разрешаването на възникналите проблеми относно конструктивността на обекта или въвеждането му в експлоатация. Строителният надзор следи изграждането да е в съответствие с проекта и спецификацията на проекта, грижи се за качественото протичане на строителните дейности, а така също контролира безопасността на строителството, като негова цел и задача е да се реализира и приключи правилно инвестиционния проект.

Съгласно изготвения инвестиционен проект със заглавие „Реконструкция и модернизация на съществуващия хотел „Вероника“ и конкретно неговата конструктивна част, сградата е трябвало да бъде запазена и подсилена до кота 0,00, а над тази кота е следвало да се извърши подмяна на стоманобетонната конструкция в рамките на съществуващия обем. Съгласно частта „План за безопасност и здраве“, проектът предвиждал дейности по частично реконструиране и укрепване на компрометирани конструктивни елементи. Съгласно предвидените в него организационен план и етапи на изпълнение, първоначално е трябвало да бъдат укрепени фундаментите на кота -4.65, както и да бъде подсилена съществуващата стоманобетонна плоча на кота 0.00, за да се осигури геометрична устойчивост и разтоварване на опорните възли на конструктивната клетка вследствие предстоящите демонтажни работи, а и с оглед запазване целостта на монолитната конструктивна схема. Премахването на компрометираните конструктивни елементи над кота 0.00 и замяната им с нови е следвало да бъде извършено механизирано.

Съгласно заключението на експертите Т., Г. и Н., което изцяло съвпада с анализа на доказателствата – при съпоставка на предвиденото в проектната документация и извършените фактически дейности на строителната площадка, вместо предвидените с инвестиционния проект ремонт, реконструкция и модернизация, по същество е било извършено събаряне/разрушаване на хотел „Вероника“, за който вид дейност няма налична документация. И при разпита си в съдебно заседание експертите са потвърдили, че е започнало разрушаване и събаряне, което е изпълнение на проект, но не и на инвестиционния проект, който е одобрен, и който не започва по този начин. В тази връзка следва да се подчертае, че разбирането на първоинстанционния съд, че строежът все още не е бил започнал, или че инвестиционният проект не е стартирал, не се споделя от състава на апелативния съд по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.157, ал.1 от ЗУТ, за начало на строежа съобразно издаденото разрешение за строеж, се счита денят на съставяне на протокола за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, а когато такъв не се изисква - датата на заверка на заповедната книга. Това несъмнено означава, че процесният строеж е започнал на 23.03.2015г. С разрешение за строеж № 28/05.03.2015 г. е било допуснато извършването на строеж „Ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на апартаментен хотел „Вероника“, но въпреки така формулираните изрично строителни дейности, в поставените по-долу условия се говори за премахване на съществуващи сгради в имота, което да се извърши при спазване на условията и мероприятията, дадени в одобрения ПБЗ. Тъй като инвестиционният проект, респ. оценката му за съответствие, предхождат разрешението за строеж, но и не предвиждат премахването на сгради, и в частност технологично решение и план на мероприятия за извършването на такива, предвидени в ПБЗ, съвсем очевидно за всички участници в инвестиционния процес е било, че още с откриването на строежа са се налагали промени в първоначалния проект, които не са извършени, за което отговорност изрично носи строителният надзор - в частност подсъдимите П. и Д.. Поради същите съображения следва да се отхвърлят доводите на защитата, че строителният надзор не е над премахването, а над проекта, е несъстоятелно, защото с началото на строежа възниква и отговорността на лицата, натоварени с осъществяването на контролните функции в рамките на строителния контрол, вкл. и по отношение на всяко отклонение от него. Не отговаря на действителното положение и разбирането, че строежът не е започнал, тъй като площадката не е била разчистена – доколкото проектът е бил за реконструкция, протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за строеж не се е изисквал – хипотеза, предвидена с чл.157, ал.1 от ЗУТ, за това и в случая меродавна е датата на заверка на заповедната книга. Задълженията, вменени изрично с договора от възложителя, конкретно със споменатия по-горе чл.5, са били: „изпълнение на строежите съобразно одобрените проекти, контрол по спазване на условията за безопасност на труда и изпълнение на функцията Координатор по безопасност и здраве съгласно Наредба 2/2004 г. за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР“. Обстоятелството, че впоследствие и други лица са поели контролни или координационни функции по спазване на ЗБУТ не снема отговорността от подсъдимите П. и Д., той като с това нито договорът е изгубил своята сила, нито може да бъде преодоляно тяхното задължение, произтичащо пряко от нормата на чл.168, ал.1, т.4 от ЗУТ.

Извън последната разпоредба, не може да бъде вменено на двамата подсъдими и нарушението по чл.10, т.5 от Наредба 2/2004 г., който очертава мерките в ПБЗ, и на чиято разпоредба никой от тях не се явява адресат. 

 

Така отразеното становище на въззивната инстанция за допуснати от странна на двамата подсъдими П. и Д. нарушения на разпоредбата на чл.168, ал.1, т.4 от ЗУТ налагат необходимостта от преценка, доколко това нарушение е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат и доколко дейността им, съгласно длъжностните им характеристики, представлява източник на повишена опасност.

 

За цялостност на изложението във връзка с приложението на материалния закон по чл. 123 от НК, съображения за това съдът ще изложи по-долу, след коментар относно отговорността и на подсъдимите Т. и М.. 

 

Относно подсъдимите В.Т. и М.М..

 

Съгласно внесеното обвинение подс. Т. е привлечен да отговаря в качеството му на координатор по здравословни и безопасни условия на труд на строителен обект „Ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на апартаментен хотел „Вероника", а подс. М. – като технически ръководител на същия обект с оглед на допеснати от тях нарушения на разпоредби, съдържими в Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР, както и по определени точки със задължения, изведени от длъжностните им характеристики.

Двамата подсъдими са били служители на строителя и главен изпълнител „Планекс“ ООД, като със заповед № 261/19.03.2015 г. на главния инженер на дружеството подс.М. е бил назначен за технически ръководител на обект „Ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на апартаментен хотел „Вероника“, а със заповед № 37/20.03.2015 г. на управителя – подс.Т. е бил определен за координатор по ЗБУТ за същия обект.

Съгласно вменените в отговорност на подсъдимия Т. разпоредби на чл.11, т.1, б.“а“ и „б“, т.2 и т.5 от Наредба № 2/2004 г., координаторът по ЗБУТ координира осъществяването на общите принципи за превантивност и безопасност съгласно ЗЗБУТ при вземане на технически и организационни решения във връзка с етапите и видовете СМР, оценява продължителността на извършването им, координира осъществяването на изискванията за ЗБУТ от строителите съгласно плана за безопасност и здраве и координира контрола по правилното извършване на СМР.

Разбирането на окръжния съд, че в инкриминирания период подс. Т. не е имал качеството „координатор ЗБУТ“, не се споделя. Аргументът, че такова качество не му е било възложено от „Международен панаир Пловдив“ АД, респ. позоваването на решението по дело 2175/2016 г. на Административен съд Варна, е несъстоятелен. В същото решение е констатирано наличието на процесната заповед 37/20.03.2015 г., документално обосноваваща съставомерното по настоящото дело качество за подсъдимия Т., която косвено е приета за валидна и пораждаща правни последици от състава на административния съда с изречението, че „…наличието на определени от строителя или от подизпълнителите координатори по безопасност и здраве не променят факта на неизпълнение от страна на възложителя на задължението му в чл.5, ал.1, т.2 от Наредба 2/2004 г….“ И макар че последното не е вярно, тъй като възложителят всъщност е имал определен такъв координатор, видно от чл.5, пар.5 на договора за ОСИП и строителен надзор между „Международен панаир Пловдив“ АД и „Инекс Консулт“ ООД, отнесени към разпоредбата на чл.5, ал.3, т.2, б.“а“ от Наредбата /обстоятелство, което е следвало, но не е било взето предвид при повдигане на обвиненията срещу подсъдимите П. и Д./, то не влияе на отговорността на подсъдимия Т. по Наредба 2/2004г, защото възможността за определяне на повече от един координатори за изпълнение на задачите по чл.11 е предвидена в нейния чл.6.    

Настоящият състав на въззивния съд счита, че подсъдимият Т. е извършил нарушения по чл.11, т.1, б.“а“ , т.2 и т.5 от Наредба № 2/2004 г., без това по б.“б“ от Наредбата /свързано с оценката на продължителността на етапите и видовете СМР/, тъй като въпреки възложените му функции и произтичащите от тях задължения, в инкриминирания период 23.03. -08.04.2015 г. е допуснал да се извършват редица действия, насочени изцяло към разрушаване на съществуващата сграда на хотели „Мираж“ и „Вероника“, без наличието на предвидена технологична последователност за такива СМР в плана за безопасност и здраве, при игнориране на зададената с него етапност, както и на изискването за механизирано премахване на компрометирани конструктивни елементи, към което да се пристъпи след временно подпиране на съществуващата строителна конструкция, а самото премахване да се извършва обратно на изграждането, т.е отгоре надолу.

 

Съгласно вменените в отговорност на подсъдимия М.М. разпоредби на чл.26, т.1, т.8, б.“а“ и т.9, б.„а“ от Наредба № 2/2004 г., както и т.1.4 и 1.6 от нейното Приложение № 6 към чл.2, ал.2, техническият ръководител изпълнява и контролира спазването на изискванията за ЗБУТ, контролира планирането и безопасното извършване на разрушаване на сгради, както и прекратяване на работата и извеждане на лицата от строителната площадка при сериозна или непосредствена опасност за здравето или живота им, преди започване събарянето на следващо ниво, елемент или носещи конструкции извършва оглед на площадката за потенциални опасности, а работещите по разрушаването на сгради или съоръжения трябва да са специално инструктирани и обучени за работните процеси, които ще изпълняват ръчно или с машини.

Фактите по делото безспорно установяват, че подсъдимият М. е допуснал нарушения по вменените му специални разпоредби, въвеждащи спрямо него, в качеството му на технически ръководител на обект, съвсем конкретни задължения, пряко свързани с фактите от предмета на доказване.

Не може да бъде споделено становището на първоинстанционния съд /на което основание е оправдал и двамата подсъдими Т. и М./, че към момента на злополуката търговското дружество „Планекс“ ООД не е извършвало СМР, респ. за него не са възникнали задълженията, свързани с определянето на единия за координатор по безопасност и здраве по следните съображения: Видно от двете заповеди, придаващи съответното процесно качеството за всеки от подсъдимите Т. и М., то е било относимо към обекти „Ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на хотели „Мираж“ и „Вероника“. Такова е наименованието на строежа и съгласно сключения договор за строителство между „Международен панаир Пловдив“ АД и „Планекс“ ООД, в който обобщеното описание на видовете работи включва демонтаж на конструктивни елементи съобразно техническите проекти, и съгласно чийто чл.17 строителят не може да прави никакви промени без писмена заповед от възложителя, а само незначителни, които не са в противоречие с Плана за безопасност и здраве, като наличието на писмена заповед се удостоверява чрез отразяване в заповедната книга на строежа. Сред задълженията на строителя по този договор са ръководство и контрол по изпълнението на договорените СМР съгласно изискванията на проекта /чл.21/, отговорност за правилното, сигурно и безопасно изпълнение на всички дейности на строежа и за осигуряване на ЗБУТ /чл.23/, при обхват на всички отговорности и по отношение на дейностите, извършени от подизпълнители /чл.32/. Съгласно чл.15 от Наредба № 2/2004 г., преди започване на работа на строителната площадка и до завършването на строежа строителят е длъжен да извършва оценка на риска, която обхваща всички етапи на договореното строителство, а при наличие на подизпълнители оценката на риска се извършва съвместно. Съгласно чл.16, т.1, строителят осигурява извършването на СМР в технологична последователност и срокове, определени в плана за безопасност и здраве, както и комплексни ЗБУТ на всички работещи, вкл. на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на изпълняваните от него строежи. При тази уредба, а и видно от съдържанието му, договорът за строителство между „Планекс“ ООД като главен изпълнител и подизпълнителя „Бултранспорт груп“ ЕООД, по никакъв начин не освобождава първото дружество от задълженията му, произтичащи от закона и първичния договор с възложителя, респ. не освобождава определения от управителя на дружеството подсъдим В.Т. да осъществява функциите на координатор по здравословни и безопасни условия на труд за обекта „Ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на хотели „Мираж“ и  „Вероника“, а подсъдимия М.М. – тези на технически ръководител на обекта, чиито задължения са възникнали с откриването на строежа на 23.03.2015 г.

Заедно с горния договор е било сключено и Споразумение за съвместно управление на дейностите по осигуряване на ЗБУТ, опазване на околната среда и ангажимент социална отговорност при едновременна работа на строеж, което потвърждава качеството на подсъдимия В.Т., придава такова на подсъдимия П.Н. от страна на „Бултранспорт груп“ ЕООД, и дава име на това, което произтича и от разпоредбите на ЗУТ и Наредба № 2/2004 г., а именно, че при наличие на повече от един изпълнител, респ. подизпълнители, работата е едновременна, а не последователна, както са съвместни и отговорностите. Още с откриването на строежа „Планекс“ ООД са предприели и извършили редица организационни мероприятия, въвели са определени вътрешни правила, включително пропускателен режим, контролиран чрез издавани пропуски с тяхното лого, които отразявали името на съответния работник и принадлежността му към определен подизпълнител, провеждали са регулярни седмични работни срещи, документирани с протоколи, имали са офис за техническите ръководители, които са присъствали ежедневно, а при отсъствието на единия се е издавала нарочна заповед за заместването му, офис, който се е ползвал и от координатора по ЗБУТ. Именно действайки в обсега на правомощията, респ. в изпълнение на задълженията на строителя и главен изпълнител „Планекс“, визирани и с чл.1 на Част: Здравословни и безопасни условия на труд от Споразумението, техническият ръководител Д. Г. е бил инструктиран от координатора по ЗБУТ за изготвянето на протокола от 04.04.2015 г., разпределящ отговорности във връзка с безопасността на работниците, и подписан съответно от подсъдимия Г. и свидетеля К.. Съобразявайки се именно с тези компетентности на „Планекс“ ООД и неговите представители, подсъдимият Г.Г. е поискал позволение по телефона от главния инженер -  св. Д. Г. за влизане в сградата на хотела и подсичане на колоните, което не му е било дадено. И пак в изпълнение на задълженията си, а не единствено на база опита и човешкото си отношение, двамата подсъдими заедно са съставили предупредителното писмо със забрана в сградата на хотел „Вероника“ да влизат хора, обоснована във връзка с предприети от „Бултранспорт Груп“ ЕООД дейности за нарушаване на конструкцията, което Т. е продиктувал по телефона и същото било изпратено в 15:21 часа на 08.04.2015 г. по електронен път на подизпълнителя, както и връчено на свидетеля Ю.К..

 

Нарушенията, допуснати от двамата подсъдими Т. и М. на цитираната Наредба са отпочнали още от 23.03.2015г, когато са стартирали СМР в хотел „Мираж“ /бил е съборен по идентичен начин чрез багерно-сапанно дърпане/ и не се е стигнало до инцидент. В резултат на настъпило забавяне в предвидените срокове по събаряне и на втория обект- хотел“Вероника“ и вследствие на самоволното решение на подсъдимия Г. в рамките на деня – 08.04. да събори сградата чрез използване на хора за ръчно прекъсване на носещи колони в партера на хотела, се е стигнало до тежкия общественоопасен резултат. В контекста на гореизложеното, двамата подс. Т. и М. не могат да бъдат упрекнати в бездействие: Подс. М., сутринта на 08.04., разбирайки за намеренията на свид.И.Г.И. да кърти ръчно колони във вътрешността на хотела с използване на хилти, остро се е противопоставил, опасявайки се, че хотела може да се срути и да затрупа работниците, разчистващи строителната площадка на хотел“Мираж“. Поради това и предприел мерки по предотвратяване дейността на подс. Г. – първо устно забранил извършването й, веднага след това провел телефонен разговор с гл.инженер на „Планекс“ООД, който одобрил разпореждания му. Последният, по-късно в телефонен разговор с подс.Г. потвърдил тази забрана. Когато подсъдимият В.Т. пристигнал на обекта, подсъдимият М. му разказал за намерението на подс. Г. и становището на главния инженер. След като възприели демонстрираната упоритост на подс.Г. и сина му - св. Ив. И. да приложат ръчно прекъсване на носещи колони чрез използвани на хора вътре в сградата, те изготвили предупредително писмо /същото съобразно правомощията им не представлява заповед за спиране на строежа/, но е от съществено значение за тяхната отговорност. Писмото, съобразно своето съдържание, има характера на разпореждане да не се влиза в обекта, поради предприети от „Бултранспорт Груп“ ЕООД дейности за нарушаване на конструкцията, което подс. Т. продиктувал по телефона и същото било изпратено в 15:21 часа на 08.04.2015 г. по електронен път на подизпълнителя, както и връчено на свидетеля Ю.К., който по телефона съобщил за него на подсъдимия П.Н.. Така извършеното от двамата подсъдими Т. и М. в деня на инцидента, непосредствено след като подс.М. узнал за намерението на подс. Г., опровергава тезата на прокурора и частните обвинители, че никой от тях не е упражнил контрол по изпълнението на разпоредената забрана, а са се задоволили единствено с полагането на подпис под нея от страна на свидетеля К., поради което действията им са закъснели и формални. На първо място следва да се отбележи, че от показанията на св. Р. А. /единствения останал жив свидетел от тези, които са били на партерния етаж в деня на инцидента/ от досъд. произовдство, се установява, че както той, така и загиналите му колеги са възприели забраната да са влиза в обекта и да не се разрушават по този механизъм носещите колони. На второ място следва да отчете, че  на 04.04.2015 г. е бил изготвен протокол, съгласно който за безопасността на работниците до разрушаването на хотел „Вероника“ и в обсега му, отговорност носи подсъдимият Г. като собственик и управител на „Дигинг“, а свидетелят К. носи отговорност за отцеплението в радиус от 50 м, като съответно и двамата отговорници го подписали. Именно поради това предупредителното писмо е било връчено на св. К.. В изпълнение на същото, той двукратното изкарвал работниците от сградата на хотела, като след тръгването му те отново се връщали и работата по рязянето на колоните продължавала, докато не се стигнало до срутване на сградата.

 

Всичко изложеното по-горе във връзка с допуснатите от подсъдимите П., Д., Т. и М. нарушения на разпоредби на  ЗУТ и Наредба 2/2004г не може да обуслови извод за наличие на цялостен причинно-следствен процес от наслагващи се във времето нарушения, които да имат отношение  към настъпилите общественоопсни последици в деня на инцидента – 08.04.2015г и последвалата смърт на четиримата работника, т.к. липсва пряката причинно-следствена връзка на допуснатите нарушения с настъпилия вредоносен резултат.

За да е налице убийство при професионална непредпазливост е необходимо от обективна страна да се установи, че деецът упражнява правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, че извършва действия/съотв. бездейства в нарушение на норми от действащ нормативен акт, уреждащ правилата за безопасно упражняване на правно регламентираната дейност и че допуснатото нарушение на правилата се намира в пряка причинна връзка с настъпилата смърт.

Фактите по делото установяват, че строителните дейности са се различавали от предвидените в проекта и в даденото на инвеститора разрешително за строеж, но такива отклонения са съществували и по отношение на хотел „Мираж“, който също е съборен, но без да са причинени съставомерни последици, поради което въпросът, свързан с пряката и непосредствена причина за срутването на вторият обект-   хотел “Вероника“ обуславя личната отговорност на всяко от подсъдимите лица по вмененото им обвинение по чл. 123 ал. 1 от НК.

Събраната по делото доказателствена съвкупност по безспорен и категоричен начин установява, че срутването на хотел „Вероника“ се дължи единствено на действията по ръчно подсичане на колони в партерния етаж, осъществени следобеда на 08.04.2015 г. и които се явяват пряка причина за настъпилия съставомерен резултат.

Дори и да е съществувала опасност от срутване на хотела преди 15ч в деня на инцидента - 08.04.2016г /преди работниците да започнат  рязане на колоните на партерния етаж/ поради използвания преди това метод на събаряне чрез „багерно-сапанното дърпане", тази опасност е била по-скоро за работниците, разчистващите терена на съборения вече хотел „Мираж“, но находящи се извън хотел “Вероника“. Съгласно заключението на в.л. инж.И. И., огнището на разрушаване е където са мъртвите тела и газо-термичният резак, т. е. на партерния етаж в хотел „Вероника“, където са били изрязвани елементи от стоманобетонната конструкция.

Не е налице твърдяната от представителя на държавното обвинение „верига на взаимна обвързаност на нарушенията“ между бездействието на всеки следващ от 6 подсъдими, доколкото престъпното поведение на преките работодатели -подсъдимите Н. и Г., възложили конкретната строителна работа с висока степен на риск за пострадалите, е разкъсало причинно-следствената връзка, която без тази намеса не би довела до настъпване на общественоопасните последици. Налице са други процеси извън волята на останалите 4 подсъдими - самоволните действия на подсъдимите Г. и Н. по срутване на хотела чрез ръчно подсичане на колоните от страна на работниците, които процеси всъщност са довели до настъпване на престъпния резултат.

Казано по друг начин, причината е необходимото условие за настъпването на резултата. И доколкото причинната връзка е отношение на необходима поредност по време на явления, от които първото е причина, а второто – последицата, то изследвайки причинната връзка между дадено действие /деяние/ и настъпилия резултат, следва да се отчетат само тези от тях, които ако мислено премахнем, резултатът не би настъпил, тъй като деянието не е необходимо негово условие. В конкретния случай, ако мислено премахнем деянията на подсъдимите П., Д., Т. и М., резултатът би бил същият, защото причината за него е поведението на подсъдимите Г. и Н.. И именно поради това посочените вредоносни последици не са настъпили при събарянето на първият обект- хотел „Мираж“.

 

Изложеното налага два извода:

1.   че деянието по чл. 123 ал. 3 вр. ал. 1 от НК е съставомерно за двамата подсъдими Н. и Г.;

2.   че допуснатите нарушения от подсъдимите П., Д., Т. и М. на норми от ЗУТ и Наредба 2/2004г, уреждащи правилата за безопасно упражняване на правно регламентираната дейност при така наречената „каскадна отговорност“ не се намират в пряка причинна връзка с настъпилата смърт на четиримата пострадали работника, поради което и не може да бъде ангажирана наказателна отговорност по чл. 123 ал. 3 вр. ал. 1 от НК при условията на независимо съпричинителство  за всеки от тях.  

В този смисъл П., Д., Т. и М. правилно са били оправдани от ВОС, респ. подсъдимите Н. и Г. - да са извършили деянието при условията на независимо съпричиняване с тях.

 

По отношение на гражданско-осъдителната част на присъдата.

 

Първоинст. съд е допуснал за съвместно разглеждане в наказателното производство шест граждански иска за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието от наследниците на пострадалите лица: родителите на М.Р. М. - А. и Р. С., родителите на Й.Б.С. - З. и Б. С., от децата на Т.Д.Т. - Б. и Т. Димитрови, всеки в размер от по 150 000 лева, солидарно срещу седемте подсъдими лица, които са били уважени частично – в размер от по 100 000 лева, в тежест на двамата подсъдими Н. и Г., осъдени в ВОС.

В мотивите към присъдата първоинстанционният съд се е обосновал досежно солидарно дължимото от двамата подсъдими Н. и Г. обезщетение, съобразявайки константната съдебна практика, че при смърт на пострадалия поради непозволено увреждане, се дължи обезщетение за неимуществени вреди на лица, попадащи  в кръга на тези посочени в Постановление №№4/61г., 5/69г. и 2/84г на Пленума на ВС, а именно – възходящи, низходящи и съпрузи. Като се има предвид характера на адхезионния процес /основанието на гр. иск в наказателния процес е деянието, предмет на обвинението/, обусловен е бил и извода, че между виновното поведение на двамата подсъдими и настъпилите вредоносни последици –смъртта на четиримата пострадали М., С. и Т. е налице пряка причинно-следствена връзка, поради което и исковите претенции, на основание чл. 45 от ЗЗД се явяват доказани по основание.  

Съображения относно размера на дължимото обезщетение, което се определя по справедливост, съобразно критерия на чл. 52 от ЗЗД са подробно изложени в първоинст. съдебен акт /съобразена е най-тясната връзка между в семейството –родител-дете, приета като най-тежка човешка трагедия, позовал се е на внезапния ненадеен характер на загубата на ищците, както и на съществувалите силни семейни връзки, а обективно–на начина на извършване на увреждането и обстоятелствата, при които е настъпил/ - същите се споделят изцяло от състава на АС-Варна. Наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите / според въззивната инстанция то възлиза на една трета/ като обективно съществуващо обстоятелства, което трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, поради което законосъобразно, на основание  чл. 51 ал. 2 от ЗЗД е редуциран размера му на по 100 000 лева за всеки един от ищците, което двамата подсъдими Н. и Г. дължат солидарно ведно със законната лихва, считано от 08.04.2015г, до окончателното му изплащане. Над предявения размер до 150 000 лева правилно исковете са били отхвърлени като недоказани.

В този смисъл въззивният съд не споделя направените оплаквания от страните по отношение размера на определеното обезщетение /с обратен знак са оплакванията/ - в отхвърлителната и осъдителната  част на присъдата, с твърдения  че съдът е съобразил единствено родствената връзка на починалите с техните наследници, но не в достатъчна степен. Пред настоящата инстанция не са представени доказателства, които да наложат редуциране на размера в насока на повишаване или намаляване на същия за всеки от исковете.

 

Правилно ВОС е възложил направените по делото разноски, включително и  дължимите държавни такси по уважените искове в тежест на двамата осъдени подсъдими Николови Г..

 

Всичко изложено до тук обосновава извода за неоснователност на протеста и жалбите на страните във връзка с така постановения от ВОС съдебен акт. При цялостната служебна проверка, съставът на АС-Варна не констатира необоснованост, непълнота на доказателствата или допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяната на първоинстанционния съдебен акт. Посоченото по-горе несъгласие на въззивния съд с възъприетото от ВОС за това, че към момента на инцидента инвестиционният проект не е стартирал, както и че търговското дружество „Планекс“ ООД все още не е извършвало СМР, не изисква изменение на проверявания съдебен акт относно мотивите за оправдаване на подсъдимите П., Д., Т. и М., т. к. поначало първостепенния съд ги е оправдал поради липса на съставомерност в поведението им съгласно вмененото обвинение по чл.123 ал. 1 от НК. Настоящата инстанция, с оглед липсата на причинно-следствена връзка между допуснати от тях нарушения и настъпилия вредоносен резултат, също приема липса на съставомерност по чл. 123 ал. 1 от НК.

С оглед правилността на така постановената от ВОС присъда, същата следва да бъде потвърдена.

 

Водим от горното и на основание 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО присъдата на Окръжен съд -Варна по НОХД № 820/2017г. по описа на същия съд, постановена на 04.10.2018г. по отношение на В.П., В.Д., В.Т., М.М., П.Н. и Г.Г..

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.