РЕШЕНИЕ
№174
09.03.2023 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седми март две хиляди и двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………..…...
Прокурор: Атанас Палхутев при Окръжна прокуратура, гр.Хасково…….……………..
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело №190 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на А.С.А. – без гражданство, роден в Палестинска окупирана територия, с ЛНЧ **********, срещу Решение №1624/26.01.2023г. на Заместник-Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.
В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Административният акт бил издаден в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК. При неизяснена фактическа обстановка и липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства бил направен необоснован и незаконосъобразен извод, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Решаващият орган не се съобразил с нормата на чл.75, ал.2 ЗУБ. Липсата на достатъчно данни за преследване , включително поради непровеждане на интервю по чл.63а ал.5 от същия закон, не можело да е основание за отказ за предоставяне на статут. Оспорващият счита, че добросъвестно изложил своята история пред компетентния орган, положил всички усилия и му съдействал при провеждане на административното производство. Коментира се разпоредбата на параграф 196 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец и се сочи, че въпреки, че тежестта на доказване се носела от самия кандидат, задължението да се установят и преценят всички факти от значение за случая се разделяло между кандидата и интервюиращия, т.е. в случая административният орган подходил формално към своите задължения и не на последно място следвало да се отбележи, че производството по реда на ЗУБ било специално спрямо общите производства по АПК, като това несъмнено било известно на решаващия орган. Освен това решаващият орган допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не изяснил всички факти и не преценил всички твърдения от бежанската история на чужденеца, както и доказателствата, съдържащи информация за ситуацията в Палестина. Налице било и несъответствие на формираните от решаващия орган изводи с установените по административната преписка факти. Твърди се, че видно от цитираната в решението справка №МД-790/30.11.2022г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ в Палестинската автономия ситуацията с върховенството на закона била критична. Оспорващият счита, че описаната ситуация сочела за наличието на хипотезата на чл.9 ал.2 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като там е изложен на реална опасност от тежки посегателства, които тежки посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Не била събрана подробна информация за състоянието на сигурността в страната на произход на оспорващия, от която да се направи извод за това, че там са гарантирани основни човешки права и местната администрация е в състояние да предостави ефективна закрила на своите граждани. Задължението на административния орган да изложи подробни аргументи относно ситуацията в държавата на произход произтичали от факта, че това била законова гаранция за спазване на най-основния принцип в бежанското право (non-refoulement) – забрана за връщане на чужденец на територията на държава, в която е застрашена неговата свобода или живот, уреден в чл.33 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951г. и възприет от чл.4 ал.3 от ЗУБ. Като не съобразил всички изложени факти и обстоятелства, административният орган постановил незаконосъобразен акт, който следвало да бъде отменен. Моли се за отмяна на оспореното решение.
Ответникът - Заместник-Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител в съдебно заседание и в писмени бележки излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, подадени чрез СДВНЧ – Любимец към Дирекция „Миграция“ под вх.№105450-8516/20.09.2022 г. (под името А. С. А. от ***) и подадена чрез РПЦ – гр. Харманли под вх.№4506/29.09.2022 г., заведени в ДАБ под рег.№УП 23557/29.09.2022 г., А.С.А., без гражданство, е поискал закрила от Република България. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл. 30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№ УП 23557/29.09.2022г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената А.С.А., без гражданство, роден на ***г. в Палестинска окупирана територия, женен.
Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег.№УП 23557/29.09.2022 г. като А.С.А., без гражданство, етническа принадлежност, арабин, роден на *** г. в Палестинска окупирана територия, Газа, със същия постоянен адрес, професия ***, образование ***, религия ***, женен (*****) без документи за самоличност.
С А.С.А., ЛНЧ **********, е проведено интервю, резултатите от което са обективирани в Протокол с рег.№УП 23557/05.12.2022 г. В интервюто чужденецът е заявил, че потвърждава заявеното от него по време на регистрация, с изключение на това, че е неженен, а не женен, както бил записан. Посочил, че не може да представи документи за самоличност. В Палестина притежавал лична карта и национален паспорт. Нямал други използвани имена. Нямал близки роднини в държави-членки на ЕС. Напуснал Палестина на 29.07.2022г. и легално преминал в Египет, където останал два дни. Оттам на 01.08.2022г. с полет от гр. Кайро легално заминал за Турция, където останал около един месец в гр. Истанбул. На 05.09.2022г. влязъл незаконно в Република България, преминавайки транзитно през Гърция, през зелена граница, заедно с още четири човека.Когато преминал на българска територия, бил хванат от властите. Град ***бил постоянният му адрес в Палестина. Там бил роден и там живял до напускането на страната. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Освен тук, не подавал молба за закрила в друга държава. Не бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Посочил, че е арабин. Не е имал проблеми в Палестина заради принадлежността си към тази етническа група. Заявил, че е мюсюлманин. Нямал проблеми в Палестина заради изповядваната от него религия. Имал проблеми с официалните власти в страната. Не членувал в политически партии или организации. Не бил женен. Имал близки роднини в страната си – баща му, четиримата му братя и шестте му сестри се намирали в Палестина, в момента живеели в гр. ***. Имал ** образование, завършено в Палестина. Работил като *** в Палестина. Разказал, че напуснал Палестина главно заради икономически причини.Парите не им достигали. На два пъти, веднъж през 2014г. и след това 2016г. по дома му случайно било стреляно от страна на израелците. Целта не била неговия дом, а съседната до тях къща, където живеел човек, който се занимавал с политика. Тогава домът им бил разрушен. Никой от семейството му не пострадал, но останали без дом. Преместили се в друга къща под наем в гр.***. Живеели под наем и разходите им станали още по-големи. Трудно се издържали със семейството му и затова решил да напусне Палестина и да отиде в някоя европейска страна, за да търси по-добър живот. Не бил заплашван. Не му било оказвано насилие. Заявил, че не иска да се връща в Палестина, защото там нямало бъдеще и работа за хората. Подал молба за закрила в Република България, защото бил задържан от полицията тук и знаел, че България е мирна страна.
С Писмо рег. №УП 23557/04.10.2022г. на ДАБ, И.Д. Началник отдел „ПМЗД“ при РПЦ – Харманли, ДАБ при МС, е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е посочено, че при задържането на чужденеца същият се представил като А. С. А., роден на ***г., в П. В писмо с рег. №М-23804/29.11.2022г. (рег. №УП 23557/16.12.2022г. в ДАБ при МС) на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.
Представено е становище рег. № УП 23557/19.01.2023г. от младши експерт в РПЦ – Харманли, с което, след преценка на събраните по преписката доказателства, се предлага на чужденеца да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.
С Решение №1624/26.01.2023 г. на Заместник-Председател на ДАБ при МС, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на А.С.А..
На 06.02.2023г. решението е връчено на жалбоподателя срещу подпис, последният е запознат с неговото съдържание на език, който разбира и това е удостоверено с подпис на преводач.
Жалбата е подадена на 13.02.2023г., видно от поставения
входящ номер.
При така установеното от фактическа страна, от правна съдът
намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен
за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен
интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно
обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Заместник - Председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл.второ от ЗУБ, чл.52 от ЗУБ и представената по делото Заповед №03-15/03.05.2022г. има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България.
Установява се от доказателствата по делото, че в
хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ
– гр. Харманли при ДАБ, определен със Заповед № РД05-290 от 13.04.2022г. на Председателя на ДАБ, с чужденеца има
проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е проведено в
присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и
владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола
също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия
за него език.
Спазено е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като
в случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на
жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди
произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по
предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това.
Административният акт отговаря и на общите изисквания за
форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат, както фактически,
така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да
предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.
При извършената проверка относно материалната законосъобразност
на атакувания акт, съдът намира следното:
Съдът намира за съответно на материалния закон така
постановеното решение.
На първо място следва да се посочи, че съгласно легалното
определение дадено в § 1, т.7 от ДР на ЗУБ, „Държава по произход" е държавата или държавите, чийто
гражданин е чужденецът, или за лице без гражданство – държавата на предишното
му обичайно пребиваване. В случая от материалите по делото се установява, че
жалбоподателя е лице без гражданство. Съответно и доколкото държавата на предишното
му пребиваване е Палестина, то преценката за наличието на предпоставките
попадащи под хипотезите на чл.8 и чл.9 от ЗУБ,
следва да бъде осъществявана именно спрямо тази държава, която по силата
на цитираното легално определение следва да се счита за държава по произход на
чужденеца.
Причините, които българският законодател установява, като
обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, се
сочат в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в
Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения
от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по
произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата
на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на
опасенията, следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история
на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на
преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и
закрилата, която може да се получи от държавата по произход.
В настоящия случай правилно ответникът, изхождайки от
фактите от изнесената пред него бежанска история, възприема извод за липса на
такова преследване, което да се обосновава по някоя от причините, посочени в
чл.8, ал.1 от ЗУБ. Изцяло правилен е изводът на органа, че в бежанската история
няма нито един обоснован фактически довод за проявен спрямо оспорващия акт на
преследване от страна на официалните власти в Палестина. Няма нито един наведен
довод от жалбоподателя, че същият е обект на преследване и от някоя друга
организация. Сочените твърдения от търсещия закрила са събития, които се дължат
на причини, които не се основават на никое от обстоятелствата, релевантни по
закона.
В действителност в бежанската история няма доводи за такова
релевантно преследване, нито се обосновава и наличие на реална опасност от
бъдещо такова в страната му на произход по някоя от причините, които се сочат в
чл.8, ал.1 от ЗУБ. Нещо повече, самият търсещ закрила признава в интервюто, че целта му е била да търси
по-добър живот, като е посочил, че трудно се издържали.
Горното е повече индикация, че неговата цел е търсене на по-добър стандарт на
живот, което е напълно оправдана житейска реакция, но не е предпоставка за
предоставяне на закрилата по чл.8, ал.1 от ЗУБ.
Ето защо изцяло правилни са изводите на органа, че
чужденеца не доказва предпоставки за предоставяне на търсения бежански статут. Правилността на
крайния извод за липса на предпоставките по чл.8, ал.1 от ЗУБ се следва изцяло
от факта, че в изнесената от чужденеца бежанска история няма данни, че той
лично или неговото семейство са обект на преследване в родината му било поради
неговата (тяхната) етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към
определена социална група или партия, или поради политическо убеждение.
Съдът намира за правилна и обоснована преценката на
ответника за неоснователност на молбата и за предоставяне на хуманитарен статут
на основанията, посочени в чл.9, ал.1, т.1-2. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗУБ,
хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията
за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи
закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална
опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2.
изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи
срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай
на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
В разглеждания случай, както се сочи в обжалваното решение,
чужденецът не навежда, като причина за напускането на родната си страна,
наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък
да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или
наказание. Дори напротив - от бежанската му история става ясно, че той нито е
арестуван, нито осъждан в Палестина. Важното е, че реална опасност или риск от
смъртно наказание, екзекуция, изтезание или друго тежко посегателство по
отношение на чужденеца в качеството му на цивилно лице, не се сочи и съответно
не се установява пред органа, както и последният сочи в своето решение при
мотивиране на отказа си да предостави хуманитарна закрила по някоя от
хипотезите на чл.9, ал.1 или ал.2 от ЗУБ.
Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на чужденецът като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващия, доколкото към настоящия момент макар и ситуацията в Палестина да е сложна и несигурна, то при подробен анализ на представената по делото справка съдът намира, че не следва извода за наличие на безогледно насилие, като характеризиращ белег на въоръжен конфликт. Въпреки наличната информация за сложността на ситуацията в Палестина и за съществуващи проблеми, то същите не биха могли да се определят нито по своя характер, нито по своя интензитет и териториален обхват, като такива, които в контекста на изложената бежанска история да представляват самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Разширенията, дадени в тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б. „в” от Директива 2004/83 ЕО (понастоящем чл. 15б“в“ от Директива2011/95/ЕС), се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Според това решение, наличието на подобна заплаха по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжения конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. В този смисъл е и нормата на чл. 9, ал.5 от ЗУБ, според която хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила там.
Сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални.
Не се установява да са налице и останалите основания, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
Административният
орган е изпълнил задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на
жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство са
обективни. Обсъдена е обстановката в Палестина, данните от справката на ДАБ
съвпадат с отразеното в решението на административният орган, изводите на
последния, че по отношение на жалбоподателя
не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в
действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на
хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.
С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.С.А. – без гражданство, роден в Палестинска окупирана територия, с ЛНЧ **********, срещу Решение №1624/26.01.2023г. на Заместник-Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 –дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: