О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 377 24.10.2019 година гр.Търговище
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
гражданска колегия
На двадесет и четвърти октомври 2019 година
В закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Тихомир
Петков
Членове: Милен Стойчев
Бисера Максимова
Като разгледа докладваното от Б.Максимова
в.
ч. гр.д.№ 301/2019 г. и за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.
С Определение № 690 от
05.09.2019 година на Поповския районен съд, постановено по гр. дело № 356/2019
година, съдът е върнал искова молба, вх. № 2729/08.05.2019 г., подадена от адв.
Р.И.Т. – синдик на „Лессервиз“ ЕООД (п.н.), ЕИК *********, със съдебен адрес:***,
против Г.Г.Г., ЕГН **********,*** и против „Ес Ем Джи енд Ко“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, с която са предявени искове
по чл. 422 от ГПК – за установяване съществуване на вземане на ищеца от
ответниците за сумата 1138.00 лв. – главница, представляваща обезщетение в
размер на равностойността по експертна пазарна оценка на липсващо имущество от
масата на несъстоятелността на „Лессервиз“ ЕООД (п.н.) – 9500 бр. липа
сребролиста дребноразмерна, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до изплащане
на вземането, както и сумата 77.81 лв. – лихва за забава върху главницата за
периода 26.06.2018 г. – 13.12.2018 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 29/18.01.2019 г. по ч.гр.д. № 1143/2018 г. по
описа на ПпРС, като е прекратил производството по гр.д. № 356/2019 г. по описа
на Поповския районен съд.
Срещу така постановеното определение
е постъпила частна жалба от адв. Р.И.Т.С.н.
„Л.” ЕООД /п.н./, ЕИК *********, със служебен адрес: гр. София, ул. „Лавеле” №
38, ет. 1, ап. 4, в която се излага следното:
В настоящия случай длъжникът е
подал бланково възражение, в което единствено е заявил, че е изпълнил изцяло
задължението си, но не е представил доказателства в подкрепа на твърденията си.
С оглед на това заповедният съд е следвало да му представи подходящ срок за
представянето им, като в случай че такива не бъдат представени, едва тогава
възражението, да се изпрати за становище на заявителя. Такива указания не са
дадени, а възражението е изпратено за становище на заявителя.
В частната жалба се твърди, че
в законоустановения срок заявителят е
депозирал становище по чл. 414а, ал. 3 ГПК за това, че депозираното възражение
е частично основателно за сума от 500 лв., която е платена на 23.01.2019г., но
не от възразилия длъжник Г.Г., а от съдлъжника „Ес Ем Джи енд Ко” ЕООД.
Допълнително съм посочил, че останалата част от главницата, както и мораторната
лихва остават дължими. При тази фактическа обстановка следва да се приеме, че
твърденията на страните (заявител и възразил длъжник) съвпадат само до размер
на погасената част от вземането - сумата от 500 лева. За горницата над тази
сума, очевидно между страните е налице спор, доколкото Г.Г. във възражението
твърди, че е изпълнил изцяло задължението, а заявителят в депозираното
становище не е признал цялостно плащане, а само посоченото частично такова. С
оглед на това частният жалбоподател намира, че неправилно първоинстанционният
съд е приел, че са налице съвпадащи твърдения на страните, т.е. заповедта за
изпълнение е влязла в сила за сумите над 500 лева, поради което за заявителя не
е налице правен интерес от воденето на искове по чл. 422 ГПК. В настоящия
случай, доколкото в рамките на ч.гр.д. № 1143/2018 г. по описа на PC - Попово
твърденията на заявителя и на длъжника не са тъждествени, счита, че процесните
вземания остават спорни, макар и формално да не е подадено възражение по чл.
414 ГПК, поради което е налице правен интерес от предявяването на исковете по
чл. 422 ГПК за сумите над 500 лева.
По отношение на другия длъжник
- „Ес Ем Джи енд Ко” ЕООД, в атакуваното определение първоинстанционният съд е
изложил съображения, че заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл.
50, ал. 2 ГПК и в законоустановения двуседмичен срок не е депозирано възражение
срещу нея. С оглед на това е приел, че претендираното вземане е безспорно и у
заявителя липсва правен интерес от воденето на исковете по чл. 422 ГПК. В
конкретния случай обаче Районен съд - Попово, не е съобразил че Г.Г. и „Ес Ем
Джи енд Ко” ЕООД отговарят при условията на солидарност, а съгласно
разпоредбата на чл. 123, ал. 1, изр. 1 ЗЗД изпълнението от страна на един
солидарен длъжник ползва всички останали съдлъжници. В правната теория и
съдебната практика е застъпена тезата, че солидарните длъжници са обикновени
другари, тъй като солидарните задължения са независими едно от друго и
прекратяването на едно от тях е без значение за останалите, когато интересът на
кредитора не е удовлетворен. В настоящия случай обаче длъжникът Г.Г. във
възражението си излага твърдения, че вземанията са изцяло удовлетворени чрез
извършено плащане, поради което не е налице т.нар. „относително действие на
солидарността”. Същото намира приложение в случаите, когато дългът на един
солидарен длъжник не е изискуем или е погасен по давност. При наличие на твърдение
за плащане, обаче, кредиторовият интерес бива удовлетворен и плащането от един
съдлъжник ползва и останалите. С оглед на това, частният жалбоподател счита, че
исковете по чл. 422 ГПК следва да бъдат насочени и към двамата солидарни
длъжници, доколкото в исковото производство ще бъде съобразено дали твърдяното
плащането на дълга от страна на съдлъжника физическо лице освобождава от
отговорност и съдлъжника „Ес Ем Джи енд Ко” ЕООД.
Моли се за отмяна на
атакуваното определение.
Частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ
на обжалване акт, поради което е допустима.
В конкретния случай съдът е
прекратил исковото производство по чл. 422, ал. 1 от ГПК по съображения, че
заповедта за изпълнение на парично задължение е влязла в сила, поради което
ищецът няма правен интерес от предявяване на иска; същият се явява недопустим и
е прекратено производството по делото.
Настоящият съдебен състав
приема следното:
В случай на предявен иск по
реда на чл.422 ГПК, при наличие на неотстранени в законоустановения срок
нередовности на исковата молба, делото се прекратява и следва да се обезсили
заповедта за изпълнение /и издадения изпълнителен лист/, съгласно указанията на
т.13 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, а в случай на
недопустимост на иска поради влизане в сила на заповедта за изпълнение,
прекратяването на производството по иска не води до обезсилване на заповедта
/респ. на изпълнителния лист, ако такъв е издаден/. В тази втора хипотеза
въпросът дали заповедта е влязла в сила следва
да бъде разрешен с участието на ответника, доколкото изводът дали заповедта
за изпълнение е стабилизирана зависи от преценката на предприетите от него
процесуални действия в заповедното производство. /В този смисъл Определение №
48 от 18.01.2018 година по ч.т.д. № 2872/2017 година на ВКС/.
Следва да се отмени атакуваното
определение на ПРС и делото да се върне на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на исковата молба,
респ. за извършване на проверка по предварителните въпроси по спора относно
това дали заповедта за изпълнение е влязла в сила, като препис от исковата
молба следва се изпрати на ответниците с оглед изясняване и преценка на въпроса
за допустимостта на предявения иск.
Мотивиран
от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ изцяло Определение №
690 от 05.09.2019 година на Поповския районен съд, постановено по гр. дело №
356/2019 година.
ВРЪЩА делото на
Поповския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия
съобразно дадените от съда указания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.