РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. Търговище, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вяра М. Панайотова
при участието на секретаря Женя Люб. Иванова
като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело №
20213530100673 по описа за 2021 година
Предявен е иск, с пр.основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК
за сумата от 25 333,76 лв.- главница и лихви.
Ищецът твърди в исковата молба, че при извършена от АДФИ
финансова ревизия на дружеството, за периода 01.01.2013 год. – 04.04.2018
год. е бил издаден Акт за начет № 11-04-25 / 05.12.2018 год. с който са
установени липси в размер на 20 000 лв., изтеглени от ответницата-служител
на ищеца от разплащателната сметка на дружеството с 2 бр. нареждане-
разписка от 29.01.2018 год. и 31.01.2018 год., без тези средства да са
постъпили в касата на ищеца и без да са представени първични счетоводни
документи за извършени разходи за сметка на дружеството в такъв размер.
Ищецът твърди, че в дадените обяснения ответницата е заявила, че е
изтеглила сумата по нареждане на управителя Г.А., след което му ги била
предала лично. Ищецът твърди в молбата, че акта за начет бил връчен на
ответницата, същата е подала възражение, което не е било прието от
инспектора, извършил проверката и констатациите в акта за начет били
потвърдени. Твърди се в молбата, че установените липси съставлявали вреди
за ищеца, а доколкото ответницата имала качеството на отчетник, съгласно
1
чл.23, т.1 от ЗДФИ същата носела пълна имуществена отговорност и следвало
да възстанови сумата от 20 000 лв., ведно със лихва от деня на
установяването. Тъй като ответницата не била възстановила липсите ищеца се
снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сума в общ размер
25 333,76 лв.- главица и лихви , издадени по ч.гр.д. № 1645/2020 год. на РСТ,
но тъй като в заповедното производство ответницата възразила, на ищеца
били дадени указания да установи вземането си по исков ред. За това и в
изпълнение указанията на заповедния съд ищеца е предявил иск по чл.422 от
ГПК за установяване на вземането за което е издадена заповед за изпълнение.
В съдебно заседание не се явява, поддържа предявения иск, чрез писмени
становища.
В дадения месечен срок ответника е упражнил правото си на отговор, в
който е оспорил изцяло предявения иск.. В отговора са наведени доводи,
изключващи пълната имуществена отговорност на ответника, като се твърди,
че нито по трудов договор, нито по длъжностна характеристика му е вменена
отчетническа отговорност. Ответника оспорва и констатациите, съдържащи се
в акта за начет, като твърди, че крайния извод на инспектора се основава на
предположения, а не на реални доказателства, поради което и счита, че не
носи отговорност за вреди, съответно и не дължи вземането за което е
издадена заповедта за изпълнение. В съдебно заседание поддържа доводите,
наведени в отговора, обуславящи неоснователност на иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното : Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 1645/2020
год. на РСТ ищеца е подал заявление ,с което е поискал съда да му издаде
заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. Подаденото от ищеца
заявление е било уважено и съдът е издал заповед за изпълнение за сумата от
25 333,76 лв., задължение по акт за начет № 11-04-25 от 05.12.2018 год., от
което 20 000 лв. – главница и законна лихва в размер на 5333,76 лв. за
периода 04.04.2018 год. – 18.11.2020 год., ведно с законната лихва, считано от
19.11.2020 г. и разноски в заповедното производство и изпълнителен лист от
29.12.2020 год., като срещу издадената заповед за изпълнение ответника е
депозирал възражение,с което е заявил,че не дължи изпълнение на вземането.
Съдът, на осн. чл.415 от ГПК е указал на ищеца да предяви иск за
установяване на вземането си против ответника. Това определя правния
интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск, с правно осн. чл.422 от
2
ГПК.
От представените по делото трудови договори е видно, че ответникът е
работил по трудов договор при ищеца на длъжност „служител човешки
ресурси“, каквато длъжност е изпълнявала и към момента на извършване на
проверката по акта за начет и в проверявания от инспектора период
01.01.2013 год. – 04.04.2018 год. Към доказателствата по акта за начет няма
представена длъжностна характеристика за заеманата от ответника длъжност,
такава не се представи и в хода на съдебното производство. Предвид
наименованието на длъжността „служител човешки ресурси“ съдът счита, че
същата не предполага да има вменени отчетнически функции, но от
приложеното по делото пълномощно ( л.97), както и от показанията на
разпитания свидетел Г.А. – пряк ръководител на ответника се установи, че
работодателя е упълномощил ответника да го представлява пред „ПИБ“ АД,
както и да се разпорежда със средства по всички банкови сметки на
дружеството, в това число да внася и тегли неограничено суми в брой, като за
изпълнение на предоставените по пълномощия действия на ответника е
изваден и спесимен от подпис, който да му послужи пред съответната банка.
От показанията на св.А. се установи, че не само е възложил на ответника да
тегли средства от банковите сметки на дружеството, но и да извършва кешови
разплащания към работниците, както и към външни кредитори – плащане на
ток, вода и други консумативи, свързани с осигуряване работния процес в
офиса, да заплаща възнаграждения по граждански договори и др. В
показанията си св.А. заяви, че за извършените разплащания са били съставяни
счетоводни документи, които са били предоставяни на счетоводителя,
обслужващ дружеството, но не можа да отговори конкретно за двете
визирани в акта за начет тегления на суми от по 10 000 лв. дали са внесени в
касата на дружеството и дали има съставени оправдателни счетоводни
документи. Предвид изложеното съдът счита основното възражение на
ответника, че не дължи изпълнение на вземането по заповедта, основанието за
възникване на което е акт за начет, тъй като няма качеството на лице, което
носи имуществена отговорност по чл.23, т.1 от ЗДФИ за неоснователно, тъй
като дори и по длъжностна характеристика ответника да не е имал вменени
отчетнически функции, то с последващи действия на работодателя –
пълномощно и дадени разпореждания на ответника е било възложено
получаване, разходване и отчитане на имущество, което го определя от кръга
3
на лицата носещи пълна имуществена отговорност.
От приложената преписка по Акт за начет № 11-04-25/05.12.2018 год.
се установи, че със Заповед № ФК-10- 167/19.02.2018 г., изменена със
Заповеди № ФК-10-284/22.03.2018 г., ФК-10- 325/02.04.2018 г., ФК-
1(М59/14.05.2018 г., ФК-10-522/31.05.2018 г., ФК-10- 636/28.06.2018 г., ФК-
10-796/09.08.2018 г., ФК-10-1062/25.10.2018 г. на Директора на Агенция за
държавна финансова инспекция е възложено извършване на финансова
инспекция на ищцовото дружество, като проверката е обхващала периода от
01.01.2013 г. до 04.04.2018 г. В рамките на срока от проверка на основание чл.
21, ал. 1, т. 2 и чл. 31, ал. 4 от ЗДФИ от Р. Г. Х.-Е., главен финансов
инспектор от Втори отдел, дирекция „Извънпланова инспекционна дейност”
на Агенцията за държавна финансова инспекция е съставен процесния Акт за
начет срещу ответника, във връзка с дейността му на МОЛ на основание чл.
23, т. 1 от ЗДФИ. При проверката е установено, че ответникът с два броя
нареждане-разписка от 29.01.2018 г. и от 31.01.2018 г. е изтеглил от
разплащателната сметка на дружеството в ПИБ АД общо парични средства в
размер на 20 000,00 лв., или при всяко едно теглене сумата от 10 000 лв., за
които в поисканите му обяснения е заявил, че е предал на управителя на
дружеството, но не е представил на проверяващия инспектор документ, с
който да удостовери, че средствата са предадени в касата на дружеството.
При извършената проверка на касовата наличност и изготвената равносметка
за движението (постъпленията и плащанията) на парични средства чрез
касата, е установена липсата на изтеглените от ответника парични средства.
Установило се, че за изтеглените от ответника средства не са налични
първични счетоводни документи – фактури, разписки и др., удостоверяващи
направени от ответника разходи, за сметка на дружеството, в този размер.
При тези констатации и приемайки, че с установената липсата на парични
средства в касата на дружеството, в размера, получен от ответника при
теглене от банковата сметка на 29.01.2018 г. и 31.01.2018 г. – 20 000 лв. е
причинена вреда на ищеца, която е пряка и непосредствена последица от
поведението на ответника, последния е подведен под пълна имуществена
отговорност, на осн. чл.21, ал.1, т.1, във вр. с чл.23, т.1 от ЗДФИ за сумата от
20 000 лв., вредата от липси в касата и за сумата от 1366,78 лв.,
представляваща законната лихва от 04.04.2018 год. – деня на установяване до
05.12.2018 год. – датата на съставяне на акта за начет. Към преписката са
4
приложени всички извлечения, справки и документи, въз основа на които е
направен извод за причинени вреди.
Акт за начет е връчен на ответника - начетено лице, срещу който е
подал писмено възражение от 07.01.2019 г. в срока по чл. 22, ал. 3 от ЗДФИ.
По възражението на ответника срещу процесния акт за начет, съставилата го,
гл. инспектор Р. Г. Х.-Е. се е произнесла с мотивирано писмено заключение
от 12.02.2019 год., с което е потвърдила констатациите, направени в акта.
От заключенията на съдебно – счетоводните експертизи, възприети от
съда и страните без възражения се потвърждават констатациите на
актосъставителя, а именно, че на 29.01.2018 год. и на 31.01.2018 год.
ответника е изтеглил от банковата сметка на дружеството сума в общ размер
на 20 000 лв., за която няма доказателства, че е внесена в касата на
дружеството. Установи се от заключението на вещото лице, че има
счетоводно отразяване на процесните суми в счетоводството на дружеството
на съответните дати, като увеличение на паричните наличности в касата и
като намаление на паричните наличности в банковата сметка с една и съща
операция, но няма издадени ПКО, вносни бележи или други първични
счетоводни документи за изтеглените от ответника суми нито към датата на
изтеглянето, нито на по-късна дата, като заключението на вещото лице е, че
извършеното отразяване в счетоводството, че сумите са постъпили в касата
на дружеството не е документално обосновано. От заключението на
допълнителната експертиза се установи, че освен на 29.01.2018 год. и на
31.01.2018 год. ответникът е теглил пари от банковата сметка, като за периода
2017 год. – януари 2018 год. същия е изтеглил общо сума в размер на 163 500
лв., а изслушано в съдебно заседание вещото лице заяви, че извършилия
финансовата инспекция е отразил в акта за начет само последните две
тегления, тъй като за останалите е намерил документална обосновка.
Действително в акта за начет, на стр. 6 е посочено, че за извършените от
ответника тегления на средства от банковата сметка на дружеството-ищец до
м.12.2017 год. има съставени първични счетоводни документи, от които е
видно, че средствата са постъпили в касата на дружеството и с тях са
извършени касови плащания, във връзка с отчетени разходи за дейността на
дружеството.
При така установеното, съдът прави следните правни изводи:
5
Предявените от ищеца по реда на чл. 415, ал. 4 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК в
условията на първоначално обективно кумулативно съединяване иск с правно
основание чл. 21, ал. 1, т. 2 вр. чл. 23, т. 1 от ЗДФИ за вреди от липси и иск
по чл. 26 от ЗДФИ за законна лихва от деня на причиняване на вредата до
датата на подаване на заявлението в съда са процесуално допустими,
доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването им, а
разгледани по същество се явяват основателни и доказани и следва да бъдат
уважени изцяло. Уважаването на предявените искове предполага
установяване в процеса от ищеца, в чиято тежест е, съставянето на процесния
акт за начет, който отговаря на изискванията за редовност по смисъла на
закона, подкрепен е с доказателства относно съдържащите се в него
констатации и е завършена процедурата по ЗДФИ и ППЗДФИ по връчването
му. В тежест на ответника е, чрез пълно обратно доказване да установи, че
релевантните за отговорността му факти не са се осъществили по начина,
отразен в акта за начет.
Съвкупният анализ на всички събрани по делото писмени
доказателства и гласни доказателства налага извод, че процесният Акт за
начет № 11-04-25/05.12.2018 г., съставен против ответника - начетено лице,
отговаря на изискванията за редовност по смисъла на ЗДФИ и ППЗДФИ,
спазена е предвидената в Закона процедура по съставяне и връчването му,
поради което и на основание чл. 22, ал. 5 от ЗДФИ фактическите му
констатации се смятат за истински до доказване на противното, която
законова презумпция за истинност на фактическите констатации на
процесния акт за начет не беше оборена от ответника, който не проведе пълно
обратно доказване и не установи, че релевантните за отговорността му факти
не са се осъществили по начина, отразен в акта за начет.
Процесният акт за начет е съставен от компетентен контролен орган по
чл. 31, ал. 1 от ЗДФИ – главен финансов инспектор от Втори отдел, дирекция
„Извънпланова инспекционна дейност” на Агенцията за държавна финансова
инспекция, в хода на финансова инспекция на ищцовото дружество,
възложена със Заповед № ФК-10- 167/19.02.2018 г., изменена със Заповеди №
ФК-10-284/22.03.2018 г., ФК-10- 325/02.04.2018 г., ФК-1(М59/14.05.2018 г.,
ФК-10-522/31.05.2018 г., ФК-10- 636/28.06.2018 г., ФК-10-796/09.08.2018 г.,
ФК-10-1062/25.10.2018 г. на Директора на Агенция за държавна финансова
инспекция. Процесният акт за начет удовлетворява изискванията за форма по
6
чл. 43, ал. 1 и ал. 2 от ППЗДФИ, както и с него в съответствие с чл. 43, ал. 3
от ППЗДФИ задължително са начислени лихвите до деня на съставянето на
акта в съответствие с чл. 26 от закона. В съответствие с чл. 43, ал. 2, т. 4 от
ППЗДФИ процесният акт за начет съдържа констатации за противоправните
действия на виновното лице, причинили вредата от липси, причините за това,
нарушените законови разпоредби, причинната връзка, размера на вредата,
определен в левове по реда на чл. 24 от ЗДФИ. Фактическите констатации по
процесния акт за начет, в съответствие с чл. 22, ал. 2 от ЗДФИ, са подкрепени
с доказателства - приложения към акта за начет, съгласно Опис, както и
документирани по начина по чл. 44, ал. 1 от ППЗДФИ. Спазена е процедурата
освен по съставяне и по връчване на процесния акт за начет на начетеното
лице - ответник. Съставения акт за начет е връчен на ответника, същият е
подал писмени възражения срещу акта за начет в срока по чл. 22, ал. 3 от
ЗДФИ, по които контролният орган, съставил акта за начет, се е произнесъл с
мотивирано писмено заключение по реда на чл. 22, ал. 4 от ЗДФИ,
отхвърляйки възраженията и потвърждавайки констатациите в акта за начет,
като при спазване на чл. 47, ал. 4 от ППЗДФИ мотивираното писмено
заключение е връчено на начетеното лице веднага след съставянето му по
реда, предвиден за акта за начет. Доколкото процесният акт за начет отговаря
на изискванията за редовност и е спазена процедурата по съставяне и
връчването му, предвидена в ЗДФИ и ППЗДФИ, то по силата на чл. 22, ал. 5
от ЗДФИ фактическите му констатации за установени вреди от липси на
ищцовото дружество в исковия размер от 20 000 лв. се смятат за истински до
доказване на противното. Възраженията на ответникът срещу фактическите
констатации в акта за начет, а именно, че средствата, изтеглени от банковата
сметка не са задържани от него, а са предадени в деня на тегленето, от него на
управителя на дружеството не са подкрепени от доказателства, включително
и от показанията на Управителя св.А.,а извършеното отразяване в
счетоводството на дружеството, че средствата са постъпили в касата, предвид
заключението на приетите експертизи са документално необосновани, поради
липса на първични счетоводни документи, които да потвърдят верността на
записа. Предвид изложеното съдът приема, че ответника не е провел в
процеса пълно обратно доказване, поради което и процесният акт за начет се
ползва с презумптивната доказателствена сила по чл. 22, ал. 5 от ЗДФИ
относно причинената вреда, в случая от липси, противоправното, виновно,
7
при форма на вината непредпазливост поведение на ответника, привлечен
към пълна имуществена отговорност, в качеството му на отчетник по чл.23,
т.1 от ЗДФИ, и причинната връзка между тях.
С оглед необорената в процеса презумпция по чл. 22, ал. 5 от ЗДФИ
съдът приема, че в случая са налице предпоставките за ангажиране пълна
имуществена отговорност на ответника за вреди от липси в установения с
акта за начет размер от 20 000 лв.
На основание чл. 26 от ЗДФИ отговорните за причиняването на
вредата лица дължат законна лихва от деня на причиняването й, а ако този
ден не може да се установи - от деня на откриването й до деня на
възстановяването на вредата. В случая, при вреди от липси, денят на
причиняване на вредите не може да се установи, поради което ответникът
дължи законна лихва от деня на откриването на вредите /дата на съответната
проверка на действителната касова наличност / 04.04.2018 г. до датата на
съставяне на акт 05.12.2018 год. в размер на 1366,78 лв., доказан с
приложенията /законна лихва/ към акта за начет, както и в исковия размер от
3966,98 лв., законна лихва върху главницата за периода от датата на
съставяне на акта за начет 05.12.2018 г. до датата на подаване на заявлението
в съда 18.12.2020 год. (виж заключението на съдебно-счетоводната
експертиза), поради което предявеният по реда на чл. 415, ал. 4 вр. чл. 422, ал.
1 от ГПК иск по чл. 26 от ЗДФИ следва да бъде уважен изцяло.
Предвид изложеното, предявените по реда на чл. 415, ал. 4 вр. чл. 422,
ал. 1 от ГПК в условията на първоначално обективно кумулативно
съединяване иск с правно основание чл. 21, ал. 1, т. 2 вр. чл. 23, т. 1 от ЗДФИ
и иск по чл. 26 от ЗДФИ следва да бъдат уважени изцяло като основателни и
доказани, доколкото обвързващата съда презумптивна доказателствена сила
на редовно съставения процесен акт за начет не е оборена от ответника.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК се явява
основателна претенцията на ищеца за присъждане на направените в исковото
производство съдебни разноски в размер на 1280,00 лв. – адвокатско
възнаграждение и депозит за вещо лице, съгласно представен списък по чл.80
от ГПК, които следва да се възложат в тежест на ответника. За разноските в
заповедното производство е издаден изпълнителен лист в полза на ищеца.
С оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да
8
заплати по сметка на РСТ държавна такса в размер на 506,68 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на „Тузлушка гора”
ЕООД ( в несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Антоново, ул.“Тузлушки герой” № 60 представлявано от
синдика Д. И. Г., действащ чрез пълномощник адв.С. Й. от САК, със съдебен
адрес : гр.С., бул.“Др. Ц.“, ет.3, офис 337 против Д. СТ. СЛ., ЕГН **********
от гр.Т., ул. „К.” № .., ет..., ап..., действаща чрез пълномощник адв.Н.С. от
ТАК, със съдебен адрес : гр.Т., ул.“Л.“ № ..., вх....,ет..., офис .. съществува
вземане в размер на 25 333,76 лв., представляващо задължение по Акт за
начет № 11-04-25 от 05.12.2018 год., от което 20 000 лв. – главница, ведно с
законната лихва, считано от 19.11.2020 г. до окончателното й изплащане и
законна лихва в размер на 5333,76 лв. за периода 04.04.2018 год. – 18.11.2020
год., от която 1366,78 лв. за периода от 04.04.2018 год. – 15.12.2018 год. и
3966,98 лв. за периода от 06.12.2018 год. до 18.12.2020 год., за което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ № 826/29.12.2020 год. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1645/2020
год. на Районен съд – Търговище, на осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от
ГПК.
ОСЪЖДА Д. СТ. СЛ., ЕГН ********** от гр.Т., ул. „К.” № .., ет..,
ап..., действаща чрез пълномощник адв.Н.С. от ТАК, със съдебен адрес : гр.Т.,
ул.“Л.“ № .., вх..,ет..., офис .. да заплати на „Тузлушка гора” ЕООД ( в
несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
А., ул.“Т.” № .. представлявано от синдика Д. И. Г., действащ чрез
пълномощник адв.С. Й. от САК, със съдебен адрес : гр.С., бул.“Д. Ц.“, ет...,
офис .. направените по делото разноски в размер на 1280,00 лв. – адвокатско
възнаграждение и депозит за вещо лице, съгласно представен списък по чл.80
от ГПК, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. СТ. СЛ., ЕГН ********** от гр.Т., ул. „.К.” № .., ет...,
9
ап..., действаща чрез пълномощник адв.Н.С. от ТАК, със съдебен адрес : гр.Т.,
ул.“Л.“ № .., вх..,ет..., офис ... да заплати по сметка на Районен съд –
Търговище държавна такса в размер на 506,68 лв., на осн. чл.78, ал.6 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от
връчването му на страните , пред Окръжен съд – Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
10