№ 404
гр. София, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Весела Тр. Живкова Офицерска
при участието на секретаря Виктория Ив. Т.
като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Търговско
дело № 20221100901907 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „Д.-Г.”
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: област Ловеч, община Троян,
град Троян, ул. „*******, представлявано от изпълнителния директор Р. И.В.-М.
против „И.Д.“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: град София,
район Лозенец, ж.к. ******* ул. *******, ******* представлявано от изпълнителния
директор Е.А.Г. за сумата от 53 651.22 лв., представляваща неплатена цена на
доставени стоки по Договор за дистрибуция между страните от 24.05.2021г., за които
са издадени фактури № **********/18.10.2021 г., Фактура № **********/26.10.2021 г.,
Фактура № **********/02.11.2021 г., Фактура № **********/08.11.2021 г. и Фактура
№ **********/17.11.2021 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на
иска до окончателното плащане, както и за сумата от 3 822.98 лв. - мораторна лихва за
периода 18.12.2021 г. – 16.09.2022 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 24.05.2021 г. между страните е сключен
Договор за дистрибуция, по силата на който „И.Д.“ АД, в качеството си на
Дистрибутор, се задължава да дистрибутира продуктите на „Д.-Г.” ЕАД на пазар
„Традиционна търговия", съгласно условията на договора. В изпълнение предмета на
договора, Дистрибуторът закупува произведени от „Д.-Г.” ЕАД перилни и почистващи
препарати и ги предлага от свое име и за своя сметка на поддистрибутори и крайни
клиенти. Твърди се, че след направени поръчки от страна на дистрибутора и
извършени по тях доставки от страна на Доставчика, били издадени следните фактури:
1. Фактура № **********/18.10.2021 г. за сумата в размер на 42 446.51 лв.,
която била частично погасена и към настоящия момент дължимата сума е в размер на
13 388.85 лв., със срок за плащане на сумата, посочен във фактурата 17.12.2021 г.;
2. Фактура № **********/26.10.2021 г. за сумата в размер на 2 215.58 лв. със
срок за плащане, посочен във фактурата 25.12.2021 г.;
1
3. Фактура № **********/02.11.2021 г. за сумата в размер на 16 811.76 лв. със
срок за плащане, посочен във фактурата 01.01.2022 г.;
4. Фактура № **********/08.11.2021 г. за сумата в размер на 2 426.11 лв. със
срок за плащане, посочен във фактурата 07.01.2022 г. и
5. Фактура № **********/17.11.2021 г. за сумата в размер на 18 808.92 лв. със
срок за плащане, посочен във фактурата 16.01.2022 г.
Твърди се общо неплатените суми по посочените фактури да са в размер на
53 651.22 лв.
Изложени са твърдения, че на 21.01.2022 г. ищцовото дружество изпратило на
ответното уведомително писмо за потвърждение на неговите задължения към „Д.-Г.”
ЕАД, част от които са и задълженията по описаните фактури. Писмото било подписано
от изпълнителния директор на „И.Д.“ АД, бил поставен печат на дружеството,
изписана била дата 16.02.2022 г. и било извършено отбелязване, че „показаната по-горе
сума е вярна“, с което ищецът счита, че дружеството-длъжник е извършило безусловно
признание на дължимата от негова страна сума в размер на 263 170.81 лв., от които -
53 651.22 лв, представляват сбора от главниците, дължими по цитираните фактури.
Гореописаното задължение било потвърдено и с подписаното на 27.09.2022 г. между
двете дружества споразумение за прихващане, подписано във връзка с факта, че
Дистрибуторът не успява да осъществи продажби на закупена от Доставчика стока по
причина, за която последното не отговаря, във връзка с което двете дружества се
договарят непродадената стока да бъде върната и за нея да бъде издадено кредитно
известие. На 15.09.2022 г. „Д.-Г.” ЕАД издава кредитно известие
№**********/15.09.2022 г. за сумата в размер на 32 114.82 лв. Твърди се към датата на
подаване на исковата молба да са дължими от ответника главници и лихви, както
следва:
По Фактура №**********/18.10.2021 г.: - 13 388.85 лв. главница и 1 015.40 лв.
лихва за периода 18.12.2021 г. – 16.09.2022 г.;
По Фактура № **********/26.10.2021 г. - 2 215.58 лв. главница и 163.10 лв.
лихва за периода 26.12.2021 г.- 16.09.2022 г.;
По Фактура № **********/02.11.2021 г. - 16 811.76 лв. главница и 1 204.11 лв.
лихва за периода 02.01.2022 г. – 16.09.2022 г.;
По Фактура № **********/08.11.2021 г. - 2 426.11 лв. главница и 169.84 лв.
лихва за периода 08.01.2022 г. – 16.09.2022 г. и
По Фактура № **********/17.11.2021 г. - 18 808.92 лв. главница и 1 269.70 лв.
лихва за периода 17.01.2022 г. – 16.09.2022 г., или общо сума в размер на 57 474.20 лв.
В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
В срока за отговор по чл. 367 ГПК от ответника не е постъпил писмен такъв.
Предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове са с
правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
Съдът, като разгледа материалите по делото и събраните доказателства, намира
от фактическа и правна страна следното:
В разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК е предвидена възможността за
постановяване на неприсъствено решение по искане на ищеца при наличието на
определени процесуални предпоставки, а именно – ответникът да не е депозирал в срок
отговор на исковата молба, да не се яви в първото по делото открито заседание, като
същевременно от негова страна да не е направено искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие.
2
В настоящия случай са налице предвидените в цитираната процесуалноправна
норма предпоставки, доколкото видно от материалите по делото, ответникът не е взел
становище по допустимостта и основателността на предявените срещу него искове,
като не е депозирал отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото
редовно проведено открито съдебно заседание на 17.03.2023 г. За последиците от това
му процесуално поведение ответникът е бил уведомен с връчване на исковата молба и
приложенията, видно от съобщението, получено от ответника на 16.01.2023 г. Съдът,
като разгледа събраните по делото доказателства и обсъди изложените в исковата
молба твърдения намира, че предявените искове се явяват вероятно основателни.
Същевременно ищецът, чрез процесуалния си представител, в проведеното по делото
открито съдебно заседание е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение.
С оглед гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238
ГПК и чл. 239 ГПК, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение,
без да бъдат излагани допълнителни мотиви по същество /чл. 239, ал. 2 ГПК/.
По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да
бъдат присъдени направените в производството разноски, които съобразно
представените доказателства в тази насока възлизат в общ размер на 2 299 лв. –
платена държавна такса. Не се претендират разноски за платено адвокатско
възнаграждение. Ищецът претендира и направени разноски в обезпечителното
производство по допускане обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д. № 425/2022 г. по описа
на Окръжен съд-Ловеч в размер на платената държавна такса от 40 лв., както и
разноските по изпълнението по изп. дело № 20228380405538 по описа на ЧСИ М.Б. в
размер на общо 66 лв. В настоящото производство следва да се присъдят единствено
разноските по допускане на обезпечението в размер на 40 лв. Съгласно разясненията,
дадени в т.5 от ТР № 6/2013, отговорността за разноски при обезпечаване на иска се
реализира при постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда
спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената
мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от
решението. Следователно, разноските в обезпечителното производство по
обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков процес подлежат на
възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет са обезпечените
искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне. Цитираното тълкувателно
решение разглежда въпроса единствено по отношение на направените в хода на
съдебното производство разноски по обезпечението на иска. Съгласно формираната
съдебна практика на ВКС разноски понесени в обезпечително производство са тези по
обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в
останалата част / по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски
по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител / в този
смисъл определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,.,
определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др,
както и Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о.,
ТК/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „И.Д.“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: град
София, район Лозенец, ж.к. ******* ул. *******, ет. 1, ап. 6 да заплати на „Д.-Г.” ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: област Ловеч, община Троян, град
3
Троян, ул. „******* на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД сумата от
53 651.22 лв., представляваща неплатена цена на доставени стоки по Договор за
дистрибуция между страните от 24.05.2021г., за които са издадени фактури №
**********/18.10.2021 г., Фактура № **********/26.10.2021 г., Фактура №
**********/02.11.2021 г., Фактура № **********/08.11.2021 г. и Фактура №
**********/17.11.2021 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска
19.10.2022 г. до окончателното плащане, сумата от 3 822.98 лв. - мораторна лихва за
периода 18.12.2021 г. – 16.09.2022 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски
за платена държавна такса в настоящото производство в размер на 2 299 лв. и разноски
в обезпечителното производство по допускане обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д. №
425/2022 г. по описа на Окръжен съд-Ловеч за платената държавна такса в размер на 40
лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. /чл. 239, ал. 4 ГПК/.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4